РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Белоградчик, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20221310200305 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. И. Т. от гр. В., обл.В., с ЕГН
............................, срещу НП № 850/30.11.2022 г. на Директора на РДГ –
Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание
чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ, за нарушение на чл.12 Б ал.1 т.2 и т.7 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за КОГТ.
В жалбата се твърди не законосъобразност и неправилност на
наказателното постановление и иска отмяната му, излага се, че фактическата
обстановка, сочена в АУАН и НП не отговаря на истината, и че са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуален закон при съставюяне
на акта и издаване на НП. В писмени бележки, представени преди едно от
заседанията, представителят на жалбоподателя излага, че санкционната норма
на чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ изисква нарушаване от субкта на деянието на
конкретни задължения или кнотролни правомощия, а в случая – такива не
били визирани от АНО. Също се излага, че описваното деяние е
1
несъставомерно по нормата на чл.12 Б от Наредба № 1/12 г. за КОГТ , както и
че ЗГ не предвижда отговорност за „допустителство”. Твръди още, че има
разминавания в местонарушението съгласно КП, АУАН и НП. Нямало
произнасяне на АНО и относно евентуално наличие или липса на
маловажност на нарушението, както и на смекчаващи или отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
с.з., но в писмена защита - изразява становище по казуса, а именно за
неоснователност на жалбата, поради доказано нарушение, вина на
жалбоподателя, и правилно, и справедлИ. определено наказание.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят А. И. Т. е лице, упражняващо частна лесовъдска
практика – обстоятелства, за което на съда не бяха представени изрични
доказателства, но и не се оспори от заинтересованата страна.
Същият, в това си качество, на 01.08.2022 г. е получил позволително за
сеч № 0678126, с очакван добив на 65 плътни куб. м. Дърва и вършшина, от
вида благун и цер, от отдел 201 ”д”, имот кад. № 03263.76.13 / собственост на
ЮЛ / в землището на с. О., обл.В., горска територия – като Ал. Т. бил
представител на друго ЮЛ, извършващо добива. Съгласно даденото
позволително, сечта е следвало да се извърши в периода 04.08.2022 г. до
31.10.2022 г., като добитите материали да се извозят от сечището в същия
период.
На 31.08.2022 г. св. И. Бл. И. и колегата му Д. В.– горски инспектори
при РДГ-Берковица, в присъствието на Ал. Т., извършили обход и проверка
на място на имот кад. № 03263.76.13 / в негов отдел “201 - д”/ в землището
на с. Остокапци, обл.Видин. Те констатирали нередности при провеждане на
сечта в имота, като своите констатации И. И. отразил в констативен протокол
- № 145449, ведно с указания за следващи се действия – съставяне на АУАН
на Т. за нарушаване на чл.12 Б ал.1 т.2 и т.7 от Наредба № 1 за КОГТ.
Нередностите се изразявали в направата в сечището на просеки – за извоз на
отсечената дървесина, без тези просеки да са предвидени, респ. отразени в
изготвения преди почване на сечта технологичния план и без да са отразени
2
на терен с трайни знаци, също така – и липсвана отделна сортиментна
ведомост, която да е отразена в ел.система на ИАГ. При тези обстоятелства,
според – горските инспектори, лицензираният лесовъд Ал. Т. е извършил
нарушение – вкл. допускане направата на просеки, нефигуриращи в технол.
План, нито на терен отбеязани, при провеждане на сечта, разрешена иначе с
позволително за сеч № 0678126/01.08.2022 г.
Предвид всичко установено, на 06.09.2022 г. , св. И. Бл. И., съставил
АУАН № 850 от същата дата на А. И. Т., в неговото присъствие : за това, че “
в периода 04.08.2022 г. / момента на разрешаване отпочването на сечта с
позволителното за сеч/ до 31.08.2022 г. / извършване на проверката/, като
лице, упражняващо частна лесовъдска практика, след като е получил
позволително за сеч № 0678126/01.08.2022 г., в отдел „201“ подотдел „д“ ,
имот с кад. № 03263.76.13, с. О. общ. Д., обл.В., допуснал направата на
просеки, не отразени на терен и в одобрения технологичния план, качен в
системата на ИАГ.“ Като цифрова квалификация на деянието, свид. И. И.
посочил – „чл.12 б ал.1 т.2 и т.7 от Наредба № 1/2012 г. за КОГТ“.
Свидетелят, отбелязан като такъв на констатиране на нарушението и
същевременно и съставяне на акта, е същият като присъствалият на
проверката на място и фигуриращ в констативния протокол – Д. В..
Нарушителят подписал акта и получил копие от него, като направил писмено
възражение по акта – изразил несъгласие със саставянето му, тъй като според
него за това нарушение той бил посочил лицата, извършили сечта.
На 30.11.2022 г. въз основа на акта на св. И. И., е издадено обжалваното
НП № 850/2022 г. на Директора на РДГ-Берковица, предмет на делото.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
На първо място, съдът не намира несъответствия в местонарушението,
както е посочено то в КП, АУАН и НП. Напротив, съвсем еднотипно и
идентично този елемент от състава на админ. нарушение е визиран в трите
3
посочени документа „ землище на с. О., общ. Д., обл. В., отдел „201”,
подотдел „д”, имот с № 03263.76.13, горска територия”. Действително в КП и
АУАН този имот се сочи за собственост на ФЛ, а в НП, както е и по
позволително за сеч – имота е приет за собственост на ЮЛ. Според съда, това
в случая не е съществено нарушение на изискванията на ЗАНН и ЗГ –
безспорно са установени номера на имота, местонахождението му и
принадлежността му към горския фонд, т.е. това, че той е горска територия,
гора, което обуславя приложимостта на ЗГ, като основен нормативен акт –
закон по подобни казуси / независимо дали е притежание на някое ФЛ или
ЮЛ/.
Съдът обаче, намира за основателен друг довод, направен от страна на
жалбоподателя. И от актосъставителя, и от АНО, описвайки провинението
спорде тях на нарушителя е употребен терминът “допуснал”, като конкретно
изпълнително деяние, което означава според съда, че се вменява отговорност
за “допустителство”, а в тези случаи нарушението е с особени субект,
субектвина страна и участие на трети лица. Извършител на същото можеше
да бъде само лице, съответно оправомощено, но и длъжно да се
протИ.постави на незаконна дейност, извършвана от другиго. Такива
правомощия може да има само длъжностно лице или работодател. Т.е. между
субекта и другите лица трябва да са налице отношения на власт и
подчинение. За да се осъществи допустителство е необходимо едно или
няколко лица да са започнали неправилната дейност, което е въпрос
фактически. Последните вършат нарушение, което подлежи на установяване
и санкциониране. Изпълнителното деяние при допустителството се
осъществява чрез бездействие, като субектът знае, че се извършва незаконна
дейност и въпреки това не упражнява предоставените му от закона
правомощия. В резултат на бездействието възниква едно трайно състояние,
което ще трае непрекъснато до момента, в който деецът упражни своите
правомощия или докато дейността на третите лица бъде прекратена от друго
оправомощено лице или от самите тях. Нарушението ще е довършено с факта
на осъщественото бездействие. Формата на вината при допустителството е
пряк умисъл. В този смисъл не може да се приеме за доказано, че
жалбоподателят е знаел, че друго лице или лица, отпочнали фактическата сеч
на дървета в сечището, са нарушили законови разпоредби при своите
действия, за да отговоря Т. за допустителство. Съдът същевременно
4
констатира, че актосъставителят в с.з. заяви, да е приел за извършено, и
съставил акт за нарушение - изразено в „неупражнен контрол” от страна на Т.
при провеждане сечта. От текста на нарушението, описан в акта и НП –
подобна проява е видимо,че не е вменена, а тя освен че липсва словестно – би
обусловила квалафикация по чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ/ за неупражнени контролни
правомощия/, а не по т.3 на същата норма. Самата т.3 – изисква съвсем друго
поведение, неописано с думи в акта и НП – а именно извършителят да „ не
вземе своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни
дейности в горските територии или за премахване на последиците от
нарушенията”, подобно поведение, като текст не е вменено на Т..
При така установените нарушения на материалния и процесуалния
закон при съставянето на акта и при издаването на наказателното
постановление, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 850/30.11.2022 г.
на Директора на РДГ-Берковица, с което на А. И. Т. от гр. В., обл.В., с ЕГН
............................., е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание
чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ, за нарушение на чл.12 Б ал.1 т.2 и т.7 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за КОГТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5