Р Е Ш Е Н И Е
№ 247
Гр. Перник, 22.12.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Съдия: Мария Христова
при участието на съдебния секретар Наталия С., като
разгледа докладваното от съдия Мария Христова административно дело № 99 по
описа за 2023 година на Административен съд - Перник, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 211 от Закона за
министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на С.М.С. с ЕГН: **********, с
адрес: *** чрез адвокат Г.Г. *** против Заповед № 8121к-2662 от 17.03.2023
година, издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание
чл.204, т.1, чл.197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т., чл.203, ал.1, т.7, пр.2 и
т.8, пр.1 от ЗМВР и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в
Министерство на вътрешните работи в качеството му на началник на група
„Регистрация и отчет на пътни превозни средства и собственици“ в сектор „Пътна
полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР- Перник, както и на
основание чл.210, ал.7 от ЗМВР е отнето огнестрелно оръжие – пистолет **** ****,
DAC ****, калибър 9х19мм, с което е награден съгласно МЗ № 5153/24.06.2009
година.
Жалбоподателят оспорва изцяло заповедта, включително в
частта, с която наказващият орган му е отнел огнестрелно оръжие ****, DAC ****, кал. 9х19мм, с което е бил награден
съгласно МЗ № К-5153 от 24.06.2009 година. Счита, че така оспорената заповед е
незаконосъобразна на основание чл.146- т.1-5 от АПК. По същество излага доводи
за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на
разпоредбата на чл.206, ал.1, 2 и 4 от ЗМВР, а именно, че
дисциплинарнонаказващият орган е приел за доказани предложения, за които
липсват надлежни доказателства. В тази връзка посочва за неправилни изводите на
административния орган, че е доказана първата група нарушения, изразяващи се в
това, че след като на жалбоподателят му е предоставен документ, т.нар. CDP с код 33, който според италианското законодателство
означава, че съответното МПС не подлежи на регистрация поради наличие на запор
върху същото той е предприел регистрация на моторно превозно средство и по този
начин е създал облага за трети лица и е нарушил закона. Според жалбоподателя
той няма задължение да познава италианското законодателство и да знае, че този
код означава запор и забрана за регистрация на моторно превозно средство. Оспорва
твърдението, че при сканиране на QR код на всички
документи не се получава информация за същия от посочената в жалбата интернет
страница. Посочва, че представените документи са били на италиански език, като
на служителите в ОДМВР е разпоредено да не
се изисква представянето на документи на български език. Твърди, че именно това
е възпрепятствало да разбере какво пише на представените му документи. По
отношение на втората група твърдени нарушения, а именно, че е нарушил
посочените в заповедта норми и е регистрирал процесните моторни превозни
средства посочва, че наказващият орган не е обяснил, защо приема, че при
установената фактическа обстановка жалбоподателят да е извършил вмененото му
нарушение. На следващо място навява доводи за нарушение на разпоредбите на
чл.203, ал.1, т.7 и т.8 от ЗМВР
доколкото на първо място не ставало ясно, защо наказващият орган приема,
че с регистрирането на процесните МПС се е стигнало до облагодетелстване на
трети лица, като посочва, че злоупотребата със служебно положение предполага
наличие на умисъл в жалбоподателя, а такъв в конкретния случай липсва. На трето
място излага подробни доводи за твърдението си, че не е трябвало да бъде отнето
огнестрелното оръжие дадено му като награда. Оспорва изводите относно индивидуализацията
на наложеното дисциплинарно наказание. С оглед на това иска от съда да отмени
оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направени
по делото съдебни разноски.
В проведеното на 23.11.2023 година съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован се явява лично и с адвокат Г.Г., поддържа така
депозираната жалба и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде
уважена и респективно заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.
Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага
и списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – Министърът на Министерство на
вътрешните работи, редовно призован не се явява, представлява се от гл.
юрисконсулт Р.М., която моли съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поисканото
от страна на процесуалния представител на жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Административен съд- Перник, в настоящият съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК,
във вр. с чл.144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 8121к-11645 от 29.09.2022 година, издадена
на основание чл.207, ал.1, т.1 и ал.2 и чл.214, ал.1, т.1 и чл.215, ал.1 от ЗМВР, чл.40, ал.1 и ал.4 и чл.44, ал.1, и ал.3 от Инструкция № 8121з-877/2001
година и във връзка с направено предложение № УРИ-313р-13775 от 29.08.2022
година министърът на вътрешните работи е образувал дисциплинарно производство
срещу старши инспектор С.М.С., началник група „Регистрация отчет на пътни
превозни средства и собственици“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР- Перник
и същият е бил отстранен временно от длъжност и е разпоредено да му
бъдат иззети служебна карта, личния знак и служебното оръжие. Мотивите за
издаване на заповедта за образуване на дисциплинарно производство срещу
жалбоподателя се изразяват в това, че в изпълнение на резолюция на главния
секретар на МВР и вследствие на осъществена в съответствие с това проверка е
установено, че в група „Регистрация отчет на пътни превозни средство и
собственици“ на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР- Перник действа предполагаема схема, при която срещу заплащане се
регистрират автомобили, предимно с произход Република Италия, върху които има
учреден запор. Според извършилите проверка, лицата, които са регистрирали
въпросните автомобили са били наясно с техния статут, доколкото видно от
събрания към този момент доказателствен материал се установява, че служителят С.С.
е поставял резолюция да бъдат регистрирани автомобилите при наличие на
съответните документи, но в тях липсвал оригинален цифров сертификат за собственост.
Съществували данни, че служителят участвал лично в схемата като е ходатайствал
за регистрацията. Самите заявления за регистрация на тези автомобили са
подавани за изпълнение на административна услуга „Първоначална регистрация на
превозно средство“, с подуслуга „Употребявано от ЕС, ЕИП или Конфедерация
Швейцария“. Въз основа на това проверяващата комисия е направила констатация,
че с тези си действия старши инспектор С.С. е регистрирал посочените в заповедта
моторни превозни средства, а именно лек автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ с идентификационен номер
на рама ****, „Нисан Траде“ с идентификационен номер на рама ****, „БМВ 525Д“ с идентификационен номер на рама
****, „Опел Корса“ с идентификационен номер на рама ****, „Киа Рио“ с идентификационен номер на рама ****, „Фиат Дукато“ с идентификационен номер на рама ****, „Тойота Круизер“ с идентификационен номер на рама ****, „БМВ 325И“ с идентификационен номер на рама ****, и мотоциклети, както следва: „БМВ R850RP“ с идентификационен номер на рама ****, „БМВ R85RP“ с идентификационен номер на рама ****, „Хонда НХ650 Доминатор“ с идентификационен номер на
рама ****, „БМВ R850RP“ с идентификационен номер на рама ****, „Хонда НХ650 Доминатор“ с идентификационен номер на рама ****, „Хонда НХ650 Доминатор“ с идентификационен номер на
рама ****, „Киа Соул“ с идентификационен номер на рама **** в разрез с разпоредбите на чл.140, ал.6 от ЗДвП, чл.12а,
ал.1, т.3 от Наредба № I-45 от 2000 година на МВР и §5, т.1 от Директива 1999/37/ЕО
на Съвета и т.3.5.2, б.“б“ от Тълкувателно съобщение от Комисията.
С тази заповед също така е определен съставът на
дисциплинарно разследващият орган и е предвидено същият да изготви становище в
срок от четири месеца от издаване на заповедта. Във връзка с нейното връчване,
а така също и с предоставяне на възможност за представяне на обяснения и
становище по отношение на констатациите в заповедта за образуване на
дисциплинарно производство до жалбоподателя е отправена Покана с рег. №
313р-15567 от 29.09.2022 година /лист 110/. Поканата е връчена на лицето на
29.09.2022 година в 11:00 часа, а Заповед №8121к-12645 от 29.09.2022 година
отново на 29.09.2022 година в 11:00 часа. /лист 57/. Жалбоподателят се е
възползвал от тази възможност като е депозирал допълнителни обяснения и
възражения и искане за събиране на доказателства с вх. № 313000-15778 от
11.10.2022 година /лист 121/.
Със Заповед № 8121к-13633 от 29.11.2022 година, издадена
на основание чл.214, ал.3, във вр. с ал.1, т.1 от ЗМВР и чл.13, ал.3, т.4 от
Инструкция № 8121з-877/ 06.07.2022 година за дисциплината и дисциплинарната
практика в МВР след направено предложение № УРИ-313р-18551 от 16.11.2022
година, министърът на вътрешните работи е удължил срока на временното
отстраняване от длъжност на служителя с още един месец, а именно до 29.12.2022
година /лист 65/. Във връзка с връчването на заповедта, с която е изменена
първоначалната заповед е издадена Покана с рег. № 313р-20378 от 14.12.2022
година, която е връчена на жалбоподателя на 15.12.2022 година в 10:00 часа /лист
111/, а самата заповед е връчена на 30.11.2022 година в 14:15 часа /лист 65/.
На 22.12.2022 година със Заповед № 8121к-14366/22.12.2022
година старши инспектор С.М.С., началник на група „Регистрация отчет на пътни
превозни средства и собственици“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР- Перник е възстановен на длъжност, считано от
30.12.2022 година. Заповедта е връчена на служителя на 22.12.2022 година / лист
68/.
Дисциплинарно разследващият орган след проведено
разследване с оглед ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя е
изготвил обобщена справка с рег. № 313р-735 от 11.01.2022 година, в която се
потвърждават изложените в предложение № 313р-13775 от 29.08.2022 година по
описа на ОДМВР- Перник данни относно извършени от страна на старши инспектор С.М.С.
служебни нарушения в периода от 31.01.2022 година до 21.06.2022 година за
извършени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.194, ал.2, т.3 от ЗМВР
„неспазване на служебните правомощия“, всяко от които съставомерно по чл.203,
ал.1, т.7, пр.2 и 3 и т.8, пр.1 от ЗМВР, а именно „използване на служебно
положение за ..… облага на трети лица“ и „злоупотреба с власт“ при
пререгистрация на МПС с рег. № ****, ****, ****, ****, ****, ***, ****, ****, ****,
****, ****, ****, ****, за което се предвижда налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“, но не са потвърдили данните относно неистинност на
приложеното италианско свидетелство за регистрация ****на МПС „Мерцедес Ц220
ЦДИ“, регистрирано с рег. ****, а така също не са потвърдени констатациите
относно неправомерно направена корекция относно мощността на МПС „Киа Соул“ с
рег. ****. В тази обобщена справка е предложено по отношение на старши
инспектор С.М.С., началник група „Регистрация и отчет на пътни превозни
средства и собственост“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОДМВР- Перник за умишлено извършено в периода от 31.01.2022 година
до 21.06.2022 година в гр. Перник дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194,
ал.2, т.3 от ЗМВР „неспазване на служебни правомощия“, съставомерно по чл.203,
ал.1, т.7, пр.2 и 3 и т.8, пр.1 от ЗМВР „използване на служебно положение за..
облагане на трети лица“ и „злоупотреба с власт“ във връзка с пререгистрация на
МПС в нарушение на §5, т.2 от Директива 1999/37/ЕО/ на Съвета и т.3.5.2, б. „б“
от Тълкувателно съобщение на Комисията относно процедурите за регистрация на
моторно превозно средство с произход от друга държава- членка и разпоредително
писмо рег. № 3286р-46723 от 15.10.2020 година по описа на ГДНП- МВР да бъде
наложено предвиденото в чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР дисциплинарно наказание
„уволнение“. С Покана с рег. № 313р-739 от 11.01.2023 година служителят е бил
поканен за запознаване с обобщената справка и материалите по дисциплинарното
производство и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения, която
му е била връчена на 12.01.2023 година в 09:30 часа. Обобщената справка е
връчена на жалбоподателя също на 12.01.2023
година в 10:00 часа /лист 90/. Служителят, настоящ жалбоподател се е възползвал
от предоставеното му право като е депозирал възражение с дата 13.01.2023 година
/лист 140/.
На 16.01.2023 година от страна на
дисциплинарно-разследващият орган е изготвена нова справка с вх. № 313р-978/
16.01.2023 година, в която изцяло са преповторени вижданията, обективирани в
предходната обобщена справка, като във връзка с нея е отправена покана с рег. №
313р-1014 от 16.01.2023 година, която е връчена на 17.01.2023 година в 09:00
часа /лист 114/, а служителят се е запознал с изготвената повторна обобщена
справка на 23.01.2023 година в 10:20 часа /лист 100/.
Със Заповед № 8121к-503 от 23.01.2023 година, издадена на
основание чл.205, ал.6 от ЗМВР и във връзка с направено предложение
№УРИ-313р-1015 от 16.01.2023 година, министърът на вътрешните работи е удължил
срокът за изготвяне на окончателно становище досежно резултатите от
разследването за ангажиране на дисциплинарна отговорност на служителя като е
определен срок до 28.02.2023 година /лист 70/. Заповедта е връчена на
25.01.2023 година.
В изготвеното Становище с рег. № 313р-2101 от 31.01.2023
година дисциплинарно разследващият орган изцяло споделя изводите и
констатациите, които е обективирал и в предходните си обобщени становища. За да
достигне до съответните изводи от фактическа и правна страна в становището
подробно са описани процесуалните действия, които са извършени в тази посока,
като: на първо място е отправено писмо с рег. № 313р-16119/2022г. с дата
05.10.2022 година по описа на ОДМВР- Перник, с което са поискани представянето
на оригинални документи на архивираните досиета в група „Регистрация и отчет на
пътни превозни средства и собственици“ в сектор „Пътна полиция“ в отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР- Перник на процесните 15 превозни средства. Отправено е писмо с рег. № 313р-16161 от
06.10.2022 година до директора на ГДНП- МВР, с което са изискани копия на
всички относими документи към извършената проверка, но такива не са били
предоставени. С писмо с рег. № 313р-16237 от 07.10.2022 година е отправено
запитване до началник на сектор НТЛ при ОДМВР- Перник досежно установяване на
факт дали е актуално регистриран към момента на дисциплинарното производство
лек автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ с рег. № ****, като от страна на началник
сектор НТЛ при ОДМВР- Перник е изготвено придружително писмо с рег. №
313р-16419 от 10.10.2022 година, в което се посочва, че в системата EuCaris се съдържат данни за автомобили и е приложена справка от
системата /лист 168-177/.
С писмо с рег. № 313р-16963 от 20.10.2022 година е
възложена от страна на началник сектор НТЛ при ОДМВР- Перник да бъде изготвена
експертна справка на италианско свидетелство за регистрация с №А020837ВС09 за
лек автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ с рег. ****, и да бъде установено дали е
истински представения документ. Във връзка с така отправеното писмо е изготвена
Експертна справка № 151 с рег. № УРЕ313р-17079 от 24.10.2022 година, като
заключението от същата показало, че бланката на предоставеното италианско
свидетелство за регистрация на МПС лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с
идентификационен номер ****с бланков номер *** съответства на установената
форма за този вид документ и не са установени подправки и заличавания. /лист
184/.
С писмо с рег. № 313р-16910 от 19.10.2022 година
отправено до Директора на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ от
страна на дисциплинарно разследващият орган са поставени четири въпроси, които
са във връзка с предоставяне на информация дали относно процесните автомобили е
имало забрана за продажба в Република И., дали са били обект на престъпление и
дали има запори върху тях, а така също и дали те са регистрирани в други
държави. На така отправеното писмо е даден отговор с писмо № 6212р-21355 от
28.10.2022 година, в което се посочва, че посочените моторни превозни средства
не представляват интерес за полицейските органи в Република И.я /лист 187-191/.
С писмо с рег. № 115800-12627 от 08.12.2022 година до
управителя на „Киа Моторис България“ ООД е отправено искане да се предостави
информация относно това лек автомобил „Киа Соул“ с идентификационен номер **** с колко киловата мощност е произведен, като на така
отправеното искане е получен отговор по електронен път, от който се установява,
че извършената промяна относно мощността на автомобила изцяло кореспондира с
техническите данни на същия.
С писмо с рег. № 313р-165/04.01.2023 година е поискано да
бъде изготвена експертна справка дали поставената резолюция върху заявленията
за първоначална регистрация на МПС, са поставени от страна на жалбоподателя. В
съответствие с това е била изготвена Експертна справка № 1 с вх. № 313р-266 от
05.01.2023 година, като заключението по нея било, че ръкописният текст и
положените подписи на резолюцията са поставени именно от старши инспектор С.М.С..
/ лист 178-182/.
В изготвеното становище е посочено, че в хода на
развилото се дисциплинарно производство са били снети писмени сведения от
всички служители в група „Регистрация и отчет на пътни превозни средства и
собственици“ на сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР-
Перник. Същите са представени чрез административната преписка и са находящи на
л. 145- л. 165 от делото.
С Покана с рег. № 8121р-3059 от 08.02.2023 година на
основание чл.206, ал.1 от ЗМВР министърът е предоставил възможност в рамките на
24 часа след нейното връчване служителят да даде своите писмени обяснения или
възражения в деловодството на ОДМВР- Перник относно изводите на
дисциплинарно-разследващият орган, които са свързани с вмененото му
дисциплинарно нарушение. Поканата на лицето е връчена на 28.02.2023 година в
12:00 /лист 36/.
Със Заповед № 8121к-2662 от 17.03.2023 година, издадена
от министъра на вътрешните работи след извършена преценка, съобразно критериите
посочени в чл.206, ал.2 от ЗМВР и установените елементи на фактическия състав
на нарушението, на основание чл.204, т.1, чл.197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т.3,
чл.203, ал.1, т.7, пр.2 и т.8,пр.1 от ЗМВР и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и „прекратяване служебното
правоотношение в Министерство на вътрешните работи“ на старши инспектор С.М.С.,
началник на група „Регистрация и отчет на пътни превозни средства и
собственици“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при
ОДМВР- Перник. Със същата заповед на основание чл.210, ал.7 от ЗМВР е отнето на
старши инспектор С. огнестрелно оръжие – пистолет **** ****
DAC ****, калибър
9х19мм, с което е награден съгласно МЗ № К-5153/24.06.2009 година / лист 9/. За
да постанови оспорения индивидуален административен акт, министърът на
вътрешните работи е приел, че по категоричен начин е установено и доказано, че
в периода от 31.01.2022 година до 21.06.2022 година за шест броя пътни превозни
средства, а именно „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ с рег.№РК5108ВХ, „Нисан Траде“ с рег. №
РК5273ВХ, „БМВ 525Д“ с рег. № ****, „Опел Корса“ с рег. № ****, „Киа Рио“ с
рег. № **** и „Фиат Дусато“ с рег. № ***, в цифровият сертификат за собственост
е поставен код 33, което съгласно италианското законодателство означавало
наложено административно ограничение за пререгистриране на превозно средство,
но въпреки това е извършено от страна на наказания служител регистрация след
положена резолюция върху заявленията за регистрация (който факт е доказан чрез
назначената експертна справка №1 на НТЛ-ЕКСД с рег. № 313р-266/ 05.01.2023
година, от която е установено, че този подпис и ръкописен текст е поставен
именно от служителя С.). Втората група нарушения, посочени в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание са свързани и обхващат периода от
06.02.2022 година до 23.11.2022 година. Установено е, че за 8 броя пътни
превозни средства „Тойота Круизер“ с рег. № ****, „****“ с рег. № ****, „БМВ R850RP“ с рег. ****, „БМВ R850RP“ с рег. ****, „Хонда НХ650 Доминатор“ с рег. № ****,
„БМВ R850RP“ с рег. № ****, „Хонда НХ650 Доминатор“ с рег. № **** и „Хонда НХ 650
Доминатор“ с рег. № **** след извършен преглед на български език на удостоверения
за тях е установено, че същите са издадени от служба на карабинерите в
Сардиния.
С оглед на изложеното дисциплинарно наказващият орган е
приел, че регистрациите на автомобилите са извършени в разрез с разпоредбите на
чл.140, ал.6 то ЗДвП, чл.12а, ал.1, т.3 от Наредба № I-45 от 2000 година за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускана в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторно превозно средство и ремаркета, теглени от тях и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства , чл.
5, т.1 от Директива 1999/37ЕО на Съвета, т.3.5.2, б.“б“ от Тълкувателно
съобщение от Комисията относно процедурите за регистрация на моторни превозни
средства с произход от друга държава- членка, както и разпоредително писмо с №
3286р-46723 от 15.10.2020 година на ГДНП. С това си действие наказващият орган
е приел, че служителят е нарушил не само нормативните документи, касаещи начина
на регистриране на МПС, но и задължението си по длъжностна характеристика и по
този начин е извършил пряко нарушение на изискването за добросъвестност при
изпълнение на длъжността. Приел е също, че при обработването на преписките за
първоначална регистрация на автомобилите инспектор С. е злоупотребил с властта
си по силата на заеманата длъжност съгласно длъжностна характеристика №
3286р-19521/11.11.2015 година. Посочва, че злоупотребата с власт на старши
инспектор С. се изразява в извършване на неправомерни действия, изразяващи се в
това, че е издал незаконосъобразни разпореждания, чрез възползване от заеманата
от него ръководна длъжност за извличане на облага на трети лица. От субективна
страна деянието според наказващият орган е извършено умишлено. Всичко това
изпълва състава на дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.3 от ЗМВР
„неспазване на служебните правомощия“ всяко от които съставомерно по чл.203,
ал.1, т.7, пр.3 и т.8, пр.1 от ЗМВР „използване на служебното положение за
облага на трети лица“ и „злоупотреба с власт“, за което е предвидено именно
налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта е връчена на
служителя на 20.03.2023 година в 09:00 часа. /лист 115/.
Чрез депозираната административна преписка са представени
и приети като писмено доказателство предавателно-приемателен протокол с дата
26.06.2009 година, с който е предаден като нагара на С.М.С.,*** пистолет „****“
мод. **** №***, кал. 9х19мм, въз основа на Заповед с вх.№ 5153 от
24.06.2009 година за награждаване на служител от МВР с предметна награда-
огнестрелно оръжие, издадена от министъра на вътрешните работи на основание
чл.214 и чл.215 от ЗМВР, във вр. с чл.206 от Правилника за прилагане на ЗМВР /лист
31/.
В хода на настоящото съдебно производство с писмо с вх. №
2456 от 12.09.2023 година по делото е представено като доказателство
Удостоверение с УРИ № 313000-12745/31.08.2023 година за ползван платен годишен
отпуск по чл.189, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР, от която е видно, че за периода
23.11.2021 година до 21.06.2022 година, жалбоподателят е бил в платен годишен
отпуск в размер на 13 дни, както следва / от 10.01 до 14.01.2022 година; от
01.03.2022 година до 08.03.2022 година; от 08.04.2022 година до 08.04.2022
година и от 16.05.2022 година до 17.05.2022 година/. Представена е също така и
справка за въведен болничен лист и вида на обезщетението за временна
неработоспособност за периода от 23.11.2021 година до 21.06.2022 година, въз
основа на болничен лист № ********* / лист 546/. С писмо с вх. № 2498 от 18.09.2023 година е
представено по делото заверено копие на „Технологичен ред за дейностите по
регистрация и идентификация на ППС в ОДМВР- Перник“ с рег. № 1158р-2867 от
07.04.2020 година / лист 551/.
С Писмо с вх. № 2800 от 13.10.2023 година по делото са
представени преводи от италиански на български език на документите за
процесните автомобили от №1 до №6 в оспорената заповед / лист 578-634/.
С цел установяване на фактите по делото пред настоящия
съдебен състав бяха разпитани като свидетели лицата А.М.М., служител на ОПП -
СДВР и П.М.А., бивш полицейски инспектор в група „Разследване и отчет на пътни
превозни средства и собственици“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОДМВР- Перник.
От показанията на
свидетеля П.М.А.се установява, че е имало случаи, в които свидетелят е
замествал жалбоподателя и е отказвал регистриране на автомобили с внос от
Република Италия, когато е установявал, че липсва съответния набор от документи
за това. Свидетелят сподели, че в част от сертификатите на такива коли е
отбелязано числото 53 на едни, а на други места 33 като до този момент той не е
бил запознат с това каква е разликата между двете неща и в съответствие с това
е отправил писмо - запитване до ГДНП да изясни въпроса но до днешна дата такъв
отговор не е получен. Посочва, че автомобилите, които са били с код 33 са
евентуално регистрирани от С.. Твърди, че когато са представени документи на
чужд език по наредба е необходимо същите да се преведат на български език, но в
страната липсва такава практика. Свидетелят казва, че когато се отказва
регистрация на определено МПС, то отива в София където се регистрира. Посочва и
че данните от документите се въвеждат от страна на служителките в системата и
когато тези данни се въведат вече излизат номера на рамата, но посочва че често
пъти се допускат грешки там. Казва, че по отношение на автомобилите на
италианските карабинери, на които не са издадени талони за регистрация са
попадали на такива случаи и жалбоподателят и той самият са отправяли
запитвания, като не си спомня точно, но отговорът бил в посока на това, че
такъв вид автомобили могат да бъдат регистриране. Така дадени свидетелските
показания съдът ги кредитира изцяло, като възприети лично от свидетеля и
кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства.
От показанията на свидетеля А.М.М. се установява, че
същият знае, че когато в документите за регистрация на италиански автомобили
има код 33, това означава, че въпросният автомобил не е отчислен от Италия и би
следвало същият да има италиански регистрационни табели. Посочва, че когато е
налице случай, при който е дошла за регистриране кола с внос от Италия и в
документите към същата има код 33, то тогава се проверяват регистрационните
табели, а когато се проверят те, тогава се пристъпва към проверка, дали
документите, които са представени за регистрация отговарят на Наредба № I-45. Пред съда свидетелят заяви, че трябва да има документ
за собственост, декларация приложение 2, документ за платена продуктова такса,
документ за промяна на собственост, т.нар. договор, ако е от българска фирма-
договор и фактура плюс документ откъде българската фирма е придобила автомобила
от Италия и документи за продуктова такса и декларация 12. Посочва, че това са
абсолютно задължителните документи, за да се регистрира един автомобил. След
което се свалят регистрационните табели и на следващият ден се унищожават, за
което се изготвя и протокол. Свидетелят твърди, че за тях съществува задължение
до два месеца след регистриране на автомобила в
държава- членка на ЕС съответната държава членка в която е регистриран
автомобила да посочи, че той вече се намира на територията на тази държава и че
там е регистриран. Посочва, че когато са купени автомобили на армията или на
друг орган в съответната държава към тях няма талон, а се изпращат само
документите от търга и по този начин е регистрират. Посочва, че основният
документ, който е нужен за регистриране на автомобилът е наличието на талон за
регистрация или иначе казано свидетелство за регистрация на моторно превозно
средство. Посочва, че така нареченото ЧИДИПИ, съдържа код, наподобяващ баркод и
единственото начин по който се проверяват данните в него е чрез сравняване на
данните, които се съдържат в него с данните съдържащи се в талона, това е
единствения начин, доколкото липсва единна система за осъществяване на такава
проверка. При показанията си свидетелят описва и начина по който автомобили,
които принадлежат на карабинерите могат да бъдат продадени и регистриране, като
казва, че това става на търг, при което се издава удостоверение от службата на
карабинерите, където пише датата, на която е осъществен търга и името на
италианската фирма, която го е спечелила, като след това конкретната италианска
фирма вече може да продаде автомобила на трето лице, но ако този автомобил не е
регистриран на територията на Република Италия той идва без регистрационен
талон, а само с тръжна документация. Посочва, че според него никой обаче не
може да задължи конкретна италианска фирма да продаде съответния автомобил. След
като на свидетеля бе предявено удостоверение по отношение на автомобил Toyota
LJ 70 с номер *** същият
заяви, че това е годно превозно средство за регистрация. Посочва, че когато
съответния автомобил не е регистриран в Италия, тогава същият може да се
регистрира в България и без да е налице такъв талон за регистрация, защото на
практика не е издаван такъв. Така дадени свидетелските показания настоящият
съдебен състав ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав на Административен съд- Перник, като извърши цялостна проверка
за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по реда на
чл.168, ал.1 от АПК достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва
да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към
момента на неговото издаване, като провери дали е бил издаден от компетентен
орган, дали са били спазени изискванията установени от закона във връзка с неговата
форма, дали са били спазени процесуалните правила и материалноправните
разпоредби и дали индивидуалният административен акт е издаден в съответствие с
целта на закона.
Жалбата е процесуално допустима, като същата е била
подадена от активно легитимирано лице с установен правен интерес от нейното
оспорване и при спазване на сроковете, визирани в разпоредбата на чл.149, ал.1
от АПК, като обжалването е насочено срещу административен акт, който подлежи на
съдебен контрол, предвид което съдът дължи разглеждането й по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
аргументи.
Относно компетентността на административния орган:
Заповедта е издадена от оправомощен орган в пределите на
неговата законова компетентност. Наложеното дисциплинарно наказание е по чл.197,
ал.1, т.6 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.204, т.1 от ЗМВР гласи дисциплинарните
наказания се налагат със заповед от министъра на вътрешните работи или
определено от него длъжностно лице от състава на министерството- за всички
наказания по чл.197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и
изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски
длъжности, без наказанието „уволнение“ за главния секретар на МВР. Съгласно т.9
от раздел IX „Областни дирекции на МВР“ (ОДМВР), Раздел А „Държавни
служители с висше образование“ от Приложение № 1 към Заповед № 8121з-140 от
24.01.2017 година на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на
Класификатор на длъжности в МВР за служители по чл.141, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 от ЗМВР заеманата от страна на жалбоподателя длъжност към момента на издаване на
оспорената заповед е „старши инспектор“, началник на група „Регистрация и отчет
на пътни превозни средства и собственици“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР- Перник, като същата длъжност е ръководна,
която се включва в осъщественото от органа правомощие. Предвид изложеното
липсват основания за отмяна на оспорения административен акт по смисъла на
чл.146, т.1 от АПК.
Относно формата на акта:
Заповедта е издадена при спазване на установената за нея
писмена форма, съобразно изискването на чл.210, ал.1 от ЗМВР и чл.63 от
Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 година за дисциплината и дисциплинарната
практика в МВР. Заповедта съдържа задължителни реквизити относно имената на
извършителя, мястото и времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, нарушените разпоредби, доказателствата, правното основание, вида
на наказанието, срокът и редът на оспорване. Правната квалификация на дисциплинарното
нарушение съответства на неговото фактическо описание. За пълнота съдът ще
посочи, че пълно описание на установената от страна на наказващият орган
деятелност се съдържа и в двете изготвени обобщени справки, а така също и в
становището на дисциплинарно разследващият орган, които са приети от страна на
дисциплинарно наказващият орган и също така са цитирани в издадената от него
заповед. В тази връзка следва да се посочи, че съобразно дадените задължителни
указания в Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 година на ВС, ОСГК няма
пречка и може мотивите да са изложени не с самия завършващ административното
производство акт, а в друг отделен документ, който предхожда издаването на
акта, съставен е с оглед предстоящото издаване на акта и е цитиран в неговото
съдържание. В конкретният случай, в развилото се дисциплинарно производство
такава подготвителна функция имат обобщените справки и становището на
дисциплинарно разследващият орган. С оглед на изложеното съдът счита, че не са
налице и основания за отмяна на оспорената заповед по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.
Относно спазването на административнопроизводствените
правила при издаване на оспорения индивидуален административен акт:
Заповедта е издадена при спазване на сроковете, които са
установени в разпоредбата на чл.195, ал.2 от ЗМВР, съгласно която за извършено
тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не
по-късно от два месеца от откарване на нарушението не по-късно от две години от
извършването му. По своята същност тези срокове са преклузивни, което означава,
че с изтичането им се погасява правото на дисциплинарнонаказващият орган да
упражни тези свои правомощия. Във връзка с това, законодателят в следващата
разпоредба на чл.196 от ЗМВР е дал легална дефиниция на това, кога ще считаме,
че дисциплинарното нарушение е открито, като се посочва, че то ще се счита за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а в ал.2 на
същия член е предвидено, че установяването на дисциплинарното нарушение ще е
налице, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния да наложи дисциплинарно наказание орган. От тази гледна точка,
настоящият съдебен състав приема, че заповедта е издадена в сроковете, които са
предвидени в чл.195, ал.2 от ЗМВР, доколкото същата е издадена на 17.03.2023
година, а материалите се счита, че са достигнали до знанието на дисциплинарно
наказващият орган на 01.02.2023 година, защото с Писмо с рег. № 313р-2188/
01.02.2023 година по описа на ОДМВР- Перник пред наказващият орган са
депозирани обобщена справка № 313р-735 от 11.01.2023 година, нова обобщена
справка с рег. № 313р-978 от 16.01.2023 година и становище с рег. № 313р-2101
от 31.01.2023 година, което означава, че двумесечният срок изтича на 01.04.2023
година, а двугодишният преклузивен срок, касаещ датата на извършване на
дисциплинарното нарушение изтича на 21.06.2024 година, досежно първата група
дисциплинарни нарушения и респективно на 23.11.2024 година, досежно втората
група дисциплинарни нарушения.
Процесуалният ред за ангажиране на дисциплинарната
отговорност на служителите в Министерство на вътрешните работи е уреден в
чл.204 и следващите от Глава осма „Дисциплинарна отговорност“ на Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). В разпоредбата на чл.205, ал.1 от ЗМВР се посочва, че дисциплинарното производство се образува при наличие на
данни за извършено дисциплинарно нарушение за неговият извършител, а съобразно
ал.2 на същата разпоредба за изясняване на постъпилите данни и/ или
установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно
наказващият орган може да разпореди да бъде извършена проверка, като определя
срока за нейното приключване. В настоящият случай тази разпоредба е спазена,
доколкото до дисциплинарно наказващият орган са изпратени данни за извършено
дисциплинарно нарушение и неговият изпълнител, базиращи се на изготвен Доклад с
№ УРИ:1920р-8154 от 07.06.2022 година от страна на директора на ОДМВР- Перник /лист
51/; Докладна записка с рег. № 3286р-33785 от 07.07.2022 година, изготвена от
директора на Главна дирекция „Национална полиция“ /лист 55/; Докладна записка
№3286р-42393 от 19.08.2022 година, изготвена от полицейски инспектори в сектор
МПСВ / лист 42/ и Предложение № УРИ: 313р-13775 от 29.08.2022 година, изготвено
от Директор на ОДМВР- Перник /лист 225/. В цитираните писмени доказателства се
съдържат данни относно извършено дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.7,
пр.2 и т.8, пр.1 от ЗМВР, като това именно е мотивирало дисциплинарно
наказващият орган- министъра на вътрешните работи да издаде Заповед № 8121к-11645
от 29.09.2022 година /лист 57/, с която
е образувал дисциплинарно производство, в съответствие с изискванията на
разпоредбата на чл.207, ал.1, т.1 от ЗМВР. От чисто формално гледна точка
заповедта, с която е образувано дисциплинарното производство отговаря изцяло на
изискванията на чл.207, ал.2 от ЗМВР от една страна, а от друга страна
жалбоподателят е бил уведомен за издаването и като същият е запознат с нейното
съдържание след отправяна покана до него и по този начин е било гарантирано
правото му на участие в производството с цел да защити своите права и законни
интереси. Тази заповед е изменяна два пъти, като за всяко от измененията служителят
е бил уведомен надлежно. Предвид изложеното при началният етап на реализиране
на дисциплинарното производство, а именно неговото образуване не се констатира
да са допуснати процесуални нарушения.
В хода на извършване на самото разследване от страна на
дисциплинарно разследващият орган също не се констатира да са допуснати
нарушения на производствените правила. Назначената от страна на наказващият
орган комисия в своите действия изцяло се е придържала към изискването на
чл.207, ал.3 от ЗМВР, а именно извършила е всички процесуални действия за
пълно, обективно и всестранно разследване, като в подкрепа на този извод са
представените чрез административната преписка и приети като писмени
доказателства многобройни писма между отделни сектори и дирекции в рамките на
Министерство на вътрешните работи, а така също и назначените експертни справки,
разпити на лица. Взети са предвид и депозираните чрез процесуалния представител
на наказания служител възражения, искания и писмени обяснения.
На следващо място, спазени са и правилата по чл.207,
ал.7-12 от ЗМВР, като след извършване на процесуалните действия във връзка със
събиране на надлежни доказателства, с оглед установяване на факти и
обстоятелства от страна на дисциплинарно разследващият орган са изготвени обобщени
справки, които са били връчени на наказаното лице по надлежния ред и му е
дадена възможност в рамките на определено време, посочено в поканите да
депозира своите възражения или писмени обяснения, досежно констатациите,
обективирани в обобщените справки. Комисията (ДРО) е изготвила и становище, в
което са обективирани крайните резултати, които тя е приела и по един официален
начин е направено предложение, адресирано до наказващият орган, в случая
министъра на вътрешните работи за налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание – уволнение. Съдът отчита факта, че в представената административна
преписка липсват надлежни доказателства относно връчването на това становище на
жалбоподателя, но счита същият пропуск за несъществен, доколкото в него не се
съдържат нови факти и обстоятелства, които да се различават от тези, които вече
са били обективирани във връчените на жалбоподателя обобщени справки.
Преди издаване на процесната заповед наказващият орган е
съобразил императивното изискване на чл.206, ал.1 от ЗМВР, което го задължава
преди да бъде наложено дисциплинарното наказание да изслуша държавният служител
или да приеме писмените му обяснения. Доказателство за осъществяването на това
процесуално задължение от страна на наказващият орган е Покана с рег. № 8122р-3059
от 08.02.2023 година /лист 17/, която по причини, зависещи от самия служител е
връчена на 28.12.2023 година в 12:00 часа. При издаване на заповедта е спазено
и изискването на чл.206, ал.2 от ЗМВР, като дисциплинарно наказващият орган е
формирал мотиви относно тежестта на нарушението, настъпилите от него последици,
обстоятелствата при неговото извършване, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на служба във връзка с изготвената
кадрова справка. Заповедта е връчена надлежно на служителя на 20.03.2023 година
в 09:00 часа. Предвид всичко изложено липсват основания за отмяна на оспорения
административен акт по чл.146, т.3 от АПК.
Относно съответствието на издадената заповед с
материалния закон съдът счита следното:
Спорното в настоящият случай се свежда до това да се
установи, дали с осъщественото действие в периода от 31.01.2022 година до
21.06.2022 година е извършена регистрация на шест броя моторни превозни
средства в документите, на които се е съдържал код 33, което съгласно
италианското законодателство означавало наложено административно ограничение за
пререгистрация на превозно средство, когато превозното средство не е отчислено
и е с италиански регистрационни табели, както и в периода от 06.02.2022 година
до 23.11.2022 година на осем броя пътни превозни средства, при които липсвало
свидетелство за регистрация на пътно превозно средство, което според издателят
на заповедта- наказващият орган в лицето на министъра на вътрешните работи
представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.3 от ЗМВР,
всяко от които е съставомерно по чл. 203, ал.1, т.7, пр.2 и т.8, пр.1 от ЗМВР,
а именно „неспазване на служебните правоотношения“, чрез използване на служебно
положение за лична облага или облага на трети лица и злоупотреба с власт.
Настоящият съдебен състав счита, че не е осъществен
фактическият състав на вменените дисциплинарни нарушения поради следните
доводи:
В мотивите си дисциплинарно наказващият орган споделя
виждането, че извършвайки посочените вече регистрации на моторни превозни
средства, които са подробно описани в т.1-т.14 от оспорената заповед, на
практика старши инспектор С.М.С., настоящ жалбоподател е регистрирал същите в
разрез със законовите изисквания и по- конкретно в противоречие с правилата,
предвидени в чл. 140, ал.6 от ЗДвП, чл.12а, ал.1, т.3 от Наредба № I-45 от 2000 година за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и
реда за предоставяне на данни за регистрирани пътни превозни средства, чл.5,
т.2 от Директива 1999/37/ЕО на Съвета, т.3.5.2, б.“б“ от Тълкувателно съобщение
от Комисията относно процедурите за регистрация на моторни превози средства с
произход от друга държава- членка, а така също и т.1 от разпоредително писмо
№3286р-46723 от 15.10.2020 годна на Главна дирекция „Национална полиция“. За
правилното изясняване на въпроса следва да бъде направен анализ на събрания и
проверен по делото доказателствен материал.
На първо място, наказващият орган се е позовал на
цитираното вече разпоредително писмо № 3286р-46723 от 15.10.2020 година на
Главна дирекция „Национална полиция“, като в мотивите на заповедта се посочва,
че жалбоподателят е нарушил т.1 от същото. На практика в т.1 е посочено, че в
случай, че автомобилът се отрегистрира с цел износ и регистрация за друга
държава, италианските служби за регистрация на МПС издават Удостоверение за
собственост (Certificato di proprieta digitale), като в КАТ следва да се представи и Удостоверение за
регистрация (Carta di circolazione), както и договор за покупко-продажба, в случай на промяна на собствеността, т.е.
съдът констатира разминаване между цифрово посочената т.1 и словесно посоченото,
доколкото според наказващият орган нарушеният текст от разпоредителното писмо
съответства на предвиденото в т.2 от него, а не в т.1, доколкото се посочва, че
когато автомобилът е с оригиналните си документи и не снет от регистрация в
Италия, то те включват Certificato
di proprieta и Carta
di circolazione. С оглед на
това и предвид установената от наказващият орган фактическа обстановка, съдът
приема, че в случая става въпрос за техническа грешка, поради което счита, че
според наказващият орган нарушената разпоредба от посоченото разпоредително
писмо е т.2. Същото обаче не отговаря на действителността, доколкото видно от
представения по делото писмен материал, депозиран чрез административната
преписка е видно, че за всеки един от процесните автомобили са представени
въпросните два документа /лист 240- 366/. Спорът в настоящият случая обаче се
свежда до това да се установи, дали служителят е имал право да осъществи тези
свои действия, доколкото в самите документи е отбелязан код 33, който според
наказващият орган означава административна тежест, която не позволява
въпросният автомобил да бъде регистриран. В това разпоредително писмо, а така
също и в цитираните нормативни актове по-горе на практика никъде не се посочва,
че виждайки този код 33 служителите, които заемат съответните длъжности,
свързани с регистриране на моторни превозни средства не могат да предприемат
такива действия. В нашето законодателство липсва и подобна разпоредба. Нещо
повече, самият жалбоподател многократно е отправял запитвания до компетентните
за това структурни звена в рамките на Министерство на вътрешните работи, какви
са правно-регламентираните действия, които следва да бъдат предприети, в случая
че бъдат установени документи, на които е отбелязан въпросният код.
Доказателство за това е отправеното писмо с рег. № 1158р-8234 от 04.09.2020
година /лист 132/ и писмо с рег. № 1158р-8862 от 01.10.2020 година /лист 133/ и
писмо с рег. № 1158р-2746 от 18.03.2021 година /лист 219/. Горното се
потвърждава и от разпитаните в хода на настоящото съдебно производство
свидетели и по-конкретно от разпита на свидетеля П.М.А.. Освен това с писмо
рег. № 3286р-25242 от 19.05.2023 година, издадено от главен комисар на ГДНП
/лист 528/ се посочва, че единственото, което означава този код 33 е, че МПС не
е с прекратена регистрация в Република И. и че същото моторно превозно средство
към този момент е с италиански регистрационни номера, нещо което на практика се
вижда с просто око и за него вече съществува процедура, изразяваща се в това,
че след като бъде регистрирано в българските регистри на това моторно превозно
средство се слагат нови табели с български номера, а италианските се свалят,
унищожават се и затова се изготвя
протокол, нещо което в настоящият случай е направено и за което свидетелства и
свидетеля П.М.А.. По отношение на останалите осем пътни превозни средства в
мотивите си наказващият орган посочва, че същите след осъществен превод от
италиански на български език са удостоверявали, че документите за тези превозни
средства са издадени от служба на карабинерите в Сардиния и в тях е посочено,
че е осъществена продажба на превозни средства, които са излезли от употреба
поради „нормално износване“, подлежащи на ремонт, като държавата е дала
разрешение за прехвърляне на тяхната собственост и за осъществяване на тяхната
регистрация в районните служби на пътна администрация и транспорт на концесия в
рамките на Република И.. В тази връзка обаче следва да се посочи пак, че в
отговорът на директорът на ГДНП в т.1 се посочва, че в законовите и
подзаконовите нормативни актове липсва уредба, която да предвижда, че
документите, които се представят при регистрация на пътни превозни средства
следва да бъдат с легализиран превод. На практика и за процесните 8 превозни
средства описани в т.6-т.14 от заповедта в преписката се съдържат необходимите
документи, като едва след направен превод от италиански на български може да се
констатира евентуално наличие на твърдения от страна на дисциплинарно
наказващият орган факт, но същото не може да се вмени като нарушение на
дисциплината на служителя, доколкото същият не е действал в разрез с нормативно
установени правила и разпореждания, а евентуално това би представлявало
„немърливо поведение“, което по никакъв начин не би могло да бъде обвързано с
осъществен от страна на лицето умисъл. Следователно вменените дисциплинарни
нарушения са несъставомерни.
В оспорената заповед, както се посочи дисциплинарно
наказващият орган е квалифицирал деянието като такова по чл.203, ал.1, т.7, пр.2
и чл.203, ал.1, т.8 ,пр. 1 от ЗМВР. Съгласно чл.203, ал.1, т.7 от ЗМВР сред
тежките нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно
наказание „уволнение“ е и „превишаване на власт или използване на служебно
положение за лична облага или за облага на трети лица“. Разпоредбата на
практика визира три алтернативни хипотези: 1.Превишаване на власт; 2.
Използване на служебно положение за лична облага; 3. Използване на служебно
положение за облага на трети лица. Първите две хипотези са свързани с действия
на служителя, които не са в изпълнение на професионалните му функции и
отговорности, а са насочени към използване на властта, произтичаща от заеманата
длъжност за лично облагодетелстване. При третата хипотеза служителят,
изпълнявайки професионалните си задължения дава възможност на трети лица да се
облагодетелстват, без самият държавен служител в МВР да има лична изгода от
това. Така посочен съставът на чл.203, ал.1, т.7, пр.2 от ЗМВР предвижда да
бъдат осъществени елементи както от обективна, така и от субективна страна.
Наказващият орган твърди, че формата на изпълнителното деяние, което служителят
е осъществил и с което е извършил дисциплинарно нарушение е, че същият е
използвал служебното си положение, като това е станало с определена цел, а
именно да бъдат облагодетелствани трети лица, която облага според ДНО се
изразява в това, че същите се поставят по-благоприятно положение от други лица,
доколкото в мотивите на заповедта се твърди, че избирателно са били
регистрирани моторни превозни средства при гореописаните обстоятелства. На
практика, както се установи по-горе служителят не е бил в състояние да разбере,
че код 33 е всъщност забрана за регистриране на моторни превозни средства, като
в тази си част съдът поддържа казаното в предходния абзац, а наред с това и предвид
липсата на изрично изискване за представяне на легализиран превод на документи
не е знаел, какво всъщност пише в представените документи на италиански език.
Видно от разпоредителното писмо, всички лица заемащи съответна длъжност са се
ръководели от представените снимкови материали на изискуемите при съответната
регистрация на такъв тип превозни средства документи. С оглед на това не може
да се приеме, че жалбоподателят е използвал неправомерно служебното си
положение, а наред с това съдът счита, че следва да отбележи, че от събраните
по делото доказателства не се установява наличие на такива, които да водят до
доказване на твърдението от страна на за осъществена „избирателност“ досежно
направените регистрации на ППС, предвид което няма как да се направи извод, че
тези лица, посочени на стр. 9 от заповедта са поставени в по- благоприятно
положение спрямо други, от където по косвен път би могло да се направи
заключение, че те са облагодетелствани от жалбоподателя. Освен това за пълнота
настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде отбелязано, че при
квалифициране на деянието ДНО е квалифицирал същото като такова по чл.203,
ал.1, т.7, пр.2 от ЗМВР, а то гласи служителят да е използвал служебното си
положение с цел да получи облага за себе си, никъде обаче в мотивите на
заповедта не става ясно по какъв начин жалбоподателят е получил облага за себе
си. Това само по себе си според съда не се явява нарушение, което да е от
такова естество, че да доведе до ограничаване на правото на защита на лицето и
същото да разбере за какво е ангажирана дисциплинарната му отговорност.
От друга страна разпоредбата на чл.203, ал.1, т.8, пр.1
от ЗМВР посочва, че дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага и тогава,
когато имаме злоупотреба с власт или доверие. В практиката на Върховен
административен съд се приема, че нарушенията по т.8 на чл.203 от ЗМВР са
свързани с действия на служителя, които не са в изпълнение на професионалните
му функции и отговорности, а са насочени към използването на властта,
произтичаща от заеманата от него държавна служба за лично облагодетелстване.
Цитираната разпоредба може да бъде приложена, когато служителите на МВР не
изпълняват професионалните си задължения в съответствие с обществените изисквания
за служба, а използвал служебното си положение за провокиране на правонарушения
и създаване на условия за реализиране на лична изгода и облагодетелстване. Възможността
за дисциплинарно уволнение при злоупотреба с власт изисква използването на властта за неправомерно
извличане на определена облага за служителя или за другиго, или за увреждане на
ведомството, с което се накърнява доверието на органа по назначаването. Характерно
в този случай е субективната страна на дисциплинарното нарушение, а именно то,
както и това по т.7 е съставомерно, само когато е извършено умишлено, което пък
предпоставя преднамереност в извличане на облага, респективно в увреждането,
чрез използване на служебното положение.
В конкретният случай според ДНО злоупотребата с власт се
изразява в това, че старши инспектор С.С. е издал незаконосъобразни
разпореждания с цел използване на същите за извличане на облага за трети лица. В
тази връзка не е реализиран съставът от субективна страна, защото макар и да не
е следвало да поставя резолюция върху представените му документи, то същият в
конкретният случай не е действал с умисъл, предвид факта, че същият не е бил
запознат с обстоятелството, че не следва да предприема въпросните действия, а
още по- малко с цел по този начин да облагодетелства трети лица.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав
счита, че не са били налице основания за ангажиране на дисциплинарната
отговорност на жалбоподателя в посока на това спрямо същият да бъде наложено
най- тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Това е основополагащо и за
вторият аспект от заповедта, свързан с отнемане на полученото като награда въз
основа на Заповед № 5153 от 24.06.2009 година огнестрелно оръжие- пистолет ****
**** DAC ****, калибър 9х19мм. Разпоредбата на чл.210, ал.7 от ЗМВР в тази
посока е категорична като посочва, че при налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ на служителя, награден с почетен знак, с почетно отличие на МВР или
с огнестрелно оръжие, наградата се отнема със заповед на министъра на вътрешните
работи. В настоящият случай, доколкото не са налице основания за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, то не следва да бъде прилагана
разпоредбата на чл.210, ал.7 от ЗМВР и заповедта в тази част също следва да
бъде отменена като незаконосъобразна.
Предвид изложеното е налице основание за отмяна на
оспорения административен акт на основание чл.146, т.4 от АПК, което означава,
че депозираната жалба се явява основателна, респективно оспорената Заповед
№8121к-2662 от 17.03.2023 година, издадена от министъра на вътрешните работи
следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора, жалбоподателят има право на
разноски. Искането за присъждането им е направено своевременно, като същото е
подкрепено и със списък по чл.80 от ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя сума в общ размер на 1 510 /хиляда петстотин и десет
лева/, в това число 1500 /хиляда и петстотин/ лева адвокатско възнаграждение
определено на основание чл.8, ал.2, т.3, във вр. чл.2, ал.9 от Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвид представен договор за правна защита и съдействие с дата 26.03.2023
година /лист 7/ и 10 /десет/ лева заплатена държавна такса за образуване на
административно дело, за което е представено доказателство, а именно платежно
нареждане № ********* от 30.03.2023 година /лист 8/. Съдът счита, че следва да
бъде отхвърлено направеното искане от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 250 /двеста и петдесет/
лева на основание чл. 7, ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година и чл.14, ал.2
от Наредбата, доколкото същите касаят граждански, наказателни и
административнонаказателни дела, а в разпоредбата на чл.8, която се отнася за
административни дела не е налице такава възможност.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
8121к-2662 от 17.03.2023 година, издадена от министъра на вътрешните работи, с
която на основание чл.204, т.1, чл.197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т.3, чл.203,
ал.1, т.7, пр.2 и т.8, пр.1 от ЗМВР и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение
в Министерство на вътрешните работи в качеството му на началник на група
„Регистрация и отчет на пътни превозни средства и собственици“ в сектор „Пътна
полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР- Перник, както и на основание
чл.210, ал.7 от ЗМВР е отнето огнестрелно оръжие – пистолет **** ****, DAC ****, калибър 9х19мм, с което е награден
съгласно МЗ № К-5153/24.06.2009 година, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Министерство на вътрешните работи да заплати на С.М.С. с ЕГН: **********, с
адрес: *** съдебни разноски в размер на 1 510 / хиляда петстотин и десет/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/