Решение по дело №3157/2017 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 55
Дата: 17 януари 2018 г.
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева
Дело: 20175300503157
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2017 г.

Съдържание на акта

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 55

 

                                       17.01.2018г, гр.Пловдив

 

                              В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                         Председател: Виолета Шипоклиева

                                                Членове: Фаня Рабчева

                                                           Велина Дублекова

 като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.3157/ 2017г. по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                  

                   Производство по чл.437, ал.1 и сл.ГПК.

                   Постъпила е жалба с вх.№ 38983/ 28.12.2017г. при ПдОС от „ОТП Факторинг“ ЕАД -  гр.София чрез пълномощника си Н.М.П., с посочен съдебен адрес: *** против Постановление от 04.12.2017г. по изп.д.№ 20178190400509 по описа на ЧСИ Л.Мурджанова, с което е отказано редуцирането на присъденото в размер на 400 лева адвокатско възнаграждение на адв.А.Ш. като пълномощник на взискателя по изпълнителното дело. По изложени  доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление на съдебния изпълнител и редуциране на възнаграждението до размера от 200 лева.

                  Постъпило е възражение от адв. А.Ш., като пълномощник на ответника по жалбата в качеството на взискател по изп.дело Н.Д.Т., с посочен съдебен адрес:***, офис *** против жалбата, с което се оспорва същата като неоснователна, по съображения, основани на разпоредбата на чл.79 ГПК, предвид факта на  неплащане на задължението от длъжника до образуване на изпълнителното производство, в резултат на което е образувано изпълнителното производство, вкл. чрез посочване на изпълнителен способ с цел удовлетворяване на паричното вземане, поради което и дължимостта на договорения адв.хонорар / Решение № 1302 от 31.10.2017г. по гр.д.№ 2642/ 2017г. на ОС-Пловдив.  Извършва се позоваване и на Определение 363/ 20.11.2017г. по гр.д.№ 3760/2015г. на ВКС – Първо ГО, както и Решение № 1306/ 31.10.2017г. по гр.д.№ 2492/2017г. на ОС-Пловдив, 10 гр.с./ Моли да се присъди в полза на ответната страна направените за настоящото производство разноски за ОС-Пловдив за платен изцяло в брой адвокатски хонорар в размер на 200 лева – Договора за правна помощ по ч.гр.д.№ 2861/ 2017г. по описа на ПОС-гр.с.

                   Постъпили са мотиви от ЧСИ Л.Мурджанова по реда на чл.436, ал.3 ГПК,  в което се изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения за това, че с молбата за образуване на изпълнителното производство  е поискано да се пристъпи към принудително събиране на вземането чрез запори на банкови сметки, запори и възбрани на движими вещи и недвижими имоти, собственост на длъжника. С оглед на това  са налице изискванията за извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Предвид размера на претенцията  и по правилата на чл.10, т.2 във връзка с чл.7, ал.2 от наредба №1/2014г. минималният размер  на възнаграждението е коректно определен, като към тази сума са прибавени още 200 лева по чл.10, т.1 от наредбата, дължима за образуване на изп.производство.

                   Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:

                   Жалбата изхожда от надлежна страна , длъжник в изпълнителното производство, поради което на основание чл.435, ал.2 ГПК легитимиран да обжалва акт на съдебния изпълнител за разноските и като подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК , се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

                   Изпълнителното производство образувано от взискателя Н.Д.Т. *** против  от „ОТП Факторинг“ ЕАД -  гр.София за събиране на вземане по издаден изп.лист № 503/ 04.10.2017г. по гр.д.№ 248/ 2017г. по описа на районен съд – Чирпан.

                   С молбата за образуване на изпълнителното производство е представен ДПЗС от 30.09.2017г. за заплатено изцяло и в брой от взискателя адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на адв.А.Ш. в размер на 400 лева.

           С Постановление от 09.10.2017г. на съдебния изпълнител е постановено приемането / присъждане/ на адвокатското възнаграждение в размер на 400 лева.

         С ПДИ от 09.10.2017г.  длъжникът е уведомен  за общото задължение по изпълнителното дело в размер на 1279, 40 лева , получена от същия на 13.10.2017г. , като е даден двуседмичен срок за доброволно изпълнение от датата на връчване на поканата . По изпълнителното дело е  комплектована разписка за получен превод от длъжника по сметка на ЧСИ с дата на документа – 19.10.2017г в размер на общата дължима сума от 1279,40 лева, вкл. в която сума е включено приетото от съдебния изпълнител адв.възнаграждение в размер на 400 лева.

         С жалба  от 22.11.2017г. с характер на молба по чл.248, ал.1 ГПК е поискано  на основание чл.78, ал.5 ГПК редуциране на адвокатския хонорар от 400 лева на 200 лева предвид извършеното доброволно изпълнение в указания от съдебния изпълнител срок и липса на фактическа и правна сложност на делото, в резултат на което е постановено настоящото обжалвано постановление от 04.10.2017г.

         Доводът на жалбоподателя относно липса на мотиви на съдебния изпълнител за фактическата и правна сложност на делото е неоснователен. В случая такава преценка не се явява необходима с оглед на това, че към момента на образуване на изпълнителното дело минималните размери по чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба №1/2003г на Вадв.  предвижда за образуване на изпълнителното производство – възнаграждение в размер на 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изп.дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане – ½ от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредбата. В случая с оглед материалния интерес, възлизащ до 1000 лева по т.1, ал.2 на чл.7 от Наредбата, минималното възнаграждение по чл.10, ал.1, т.2 от Наредбата възлиза на сумата от 150 лева. По изпълнителното дело договореното и заплатено възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изп.дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане от взискателя възлиза на 200 лева, което не може да се приеме за надвишаващо прекомерно минималния размер, предвиден в чл.10, ал.1, т.2 от цитираната наредба. В случая освен образуване на изпълнителното производство, е реализирано процесуално представителство от процесуалния представител на взискателката по защита и съдействие с цел предприемане на обезпечителни действия чрез посочване на изпълнителни способи за осигуряване събиране на паричното вземане преди доброволното изпълнение от страна на длъжника.  Действително налице е   доброволно изпълнение от страна на длъжника в срока за доброволно изпълнение, при което е налице изпълнение чрез заплащане на цялата дължима сума от 1279,40 лева и което погасяването на дълга е извършено след образуване на принудителното изпълнение. 

                   По така изложените съображения жалбата се намери за неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски за производството пред ОС-Пловдив за платения изцяло в брой адвокатски хонорар в размер на 200 лева , съобразно представения по настоящото дело списък на разноските по чл.80 ГПК и ДПЗС  от 13.11.2017г., приложен по ч.гр.д.№ 2861/ 2017г. по описа на ПОС-гр.с.

                   Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът

 

                                               Р    Е    Ш    И  :

 

                   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 38983/ 28.12.2017г. при ПдОС от „ОТП Факторинг“ ЕАД -  гр.София чрез пълномощника си Н.М.П., с посочен съдебен адрес: *** против Постановление от 04.12.2017г. по изп.д.№ 20178190400509 по описа на ЧСИ Л.Мурджанова, с което е отказано редуцирането на присъденото в размер на 400 лева адвокатско възнаграждение на адв.А.Ш. като пълномощник на взискателя по изпълнителното дело, като неоснователна.

                   ОСЪЖДА  от „ОТП Факторинг“ ЕАД , с ЕИК *********-  гр.София , със седалище и адрес на управление : гр.София 1000, район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков, №19, етаж 2, представлявано от изп.директор  И. Г. Д. –М. и прокурист Е. Д. К., чрез пълномощника си Н.М.П., с посочен съдебен адрес: *** да заплати на Н.Д.Т., ЕГН: **********,***, представлявана от адв.А.Ш. сумата в размер на 200 лева/ двеста лева/ разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 ГПК за съдебното производство.

                   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.2 ГПК.

 

 

         Председател:                      Членове: