М
О Т И В И
по
н.о.х.д. №55/2021 г. по описа на ВрРС, НO, 1-ви с-в
Врачанска
районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу К.С.Г., ЕГН:**********,***,
за времето от месец май 2012 г. до месец ноември 2019 г. включително, след като
е осъден с Решение №47/23.03.2007 г. по гр. дело №46/2007 г. по описа на РС
Враца, влязло в сила на 16.04.2007 г. и Определение от 30.05.2018 г. по гр.
дело №706/2018 г. на РС Враца, влязло в сила на 30.05.2018 г. да издържа свой
низходящ - дъщеря си С.К.С. с ЕГН:**********, съзнателно да не е изпълнил това
свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно в размер на
91 месечни вноски, както следва: 72 месечни вноски всяка в размер на 60 лв. и
19 месечни вноски всяка в размер на 150 лв. или общо сумата от 7289.00 лв. – престъпление по чл.183, ал.1 НК.
В
съдебно заседание представителят на ВрРП поддържа внесеното обвинение. Счита,
че същото е доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства.
Пледира съдът да постанови осъдителна присъда, като наложи наказание в рамките
на предвиденото от зкона.
Частният
обвинител чрез адв. Л. П. – ВрАК, се придържа към изразеното от държавното
обвинение становище и прави искане за постановяването на осъдителна присъда.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Б. Д. - ВрАК, твърди, че подсъдимият е внесъл
инкриминираната сума и приложение следва да намери разпоредбата на чл.183, ал.3 НК.
Подсъдимият
Г. се придържа към тезата на защитника си без да я доразвива и в последната си
дума моли за бъде оправдан.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
К.С.Г. е роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан,
със средно-специално образование, безработен, ЕГН:**********.
Подсъдимият
Г. и св. М. К. имали сключен граждански брак от 2001 г. до 2007 г. По време на
съвместното им съжителство, на *** г. се родило общото им дете - С.К.С.. През
2007 г. подсъдимият и св. М. К. се разделили и с Решение №47/2007 г. по гр.д.
№46/2007 г. по описа на РС Враца е прекратен гражданския брак, родителските
права по отношение на малолетното по това време дете са предоставени на
майката, а Г. е осъден да заплаща месечна издръжка на дъщеря си в размер на 60
лв. С Определение от 30.05.2018 г. по гр. дело №706/2018 г. на РС Враца, месечната
издръжка е увеличена от 07.06.2018 г. на 150 лв.
Г.
не изплащал регулярно вноските по дължимата от него издръжка на своето дете.
При това на 15.04.2011 г. св. М. К. депозирала молба за заплащане на издръжка
от Община Враца по Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на
присъдена издръжка. На 14.01.2013 г. от СИС при ВРС е изпратено уведомление за
спиране на изплащането на издръжка от Община Враца поради данни, че подсъдимият
работи и е насочено принудително изпълнение към трудовото му възнаграждение. На
22.03.2013 г. св. М. К. за втори път депозирала молба за заплащане на издръжка
от Община Враца, с което изплащането на издръжка от общината е възобновено
поради прекратявате на трудовото правоотношение на подсъдимия считано от
13.03.2013 г. На 03.12.2015 г. от СИС при ВРС е изпратено ново уведомление за
спиране на изплащането на издръжка от Община Враца поради данни, че подсъдимият
работи и е насочено принудително изпълнение към трудовото му възнаграждение.
Така за периода от месец април 2011 г. до месец ноември 2015 г. от Община Враца
били изплатени суми за присъдена издръжка в общ размер на 3180 лв.
По
посочения начин подсъдимият натрупал неизплатени издръжки за времето от месец
май 2012 г. до месец ноември 2019 г. включително в общ размер на 7170 лв., а
именно 91 месечни вноски от които 72 месечни вноски всяка в размер на по 60 лв.
и 19 месечни вноски всяка в размер на по 150 лв.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните по делото
доказателства, а именно: от показанията на св. М. К. и С. С., от заключението
на СОЕ и поставената към него допълнителна задача, от справки от СИС, РС Враца,
както и от останалите събрани в хода на производство писмени доказателства.
Съдът се отнесе с доверие към показанията на св. М. К. и С. С..
От тях се установява, че гражданският брак между подсъдимия и св. М. К. е
прекратен и че Г. е осъден да заплаща издръжка на дъщеря си – св. С. С.. Установява
се и това, че подсъдимият не е плащал редовно издръжката, което е наложило св.
М. К. да депозира молби за заплащане на издръжка от Община Враца по Наредбата
за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка. Това се
потвърждава и от приложените по делото Решение №47/23.03.2007 г. по гр. дело
№46/2007 г. по описа на РС Враца, Определение от 30.05.2018 г. по гр. дело
№706/2018 г. на РС Враца, справки от СИС, РС Враца, както и от другите
доказателства по делото. Съдът се отнесе с доверие към коментираната
доказателствена съвкупност, при което я кредитира в цялост.
Съдът
кредитира и заключението на СОЕ и изготвената към него допълнителна задача. От
същите се установява, че дължимата сума от Г. за месечна издръжка за инкриминирания
период е 7170,00 лв. Общият размер на изплатената от Община Враца издръжка е в
размер на 2400,00 лв., от които по образуваното ИД Г. е възстановил сумата от
741,22 лв. Извън това подсъдимият е платил за издръжка сумата от 420,00 лв., а
по образуваното ИД на св. М. К., в качеството й на взискател, е изплатена
сумата от 3689,79 лв. Така на практика подсъдимият платил до края на
производството сумата от 4851,01 лв. при натрупано задължение за издръжка от
7170 лв.
Съдът
кредитира и останалите необсъдени по-горе, но приложени по делото
доказателства, като намира, че същите са непротиворечиви по отношение на
фактите, подлежащи на доказване.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената фактическа обстановка, съдът прие че подсъдимият Г. е осъществил
състава на престъплението по чл.183, ал.1 НК.
От
обективна страна събраните доказателства сочат, че в гр. Враца, за времето от месец май 2012 г. до месец
ноември 2019 г. включително, след като е осъден с Решение №47/23.03.2007 г. по
гр. дело №46/2007 г. по описа на РС Враца, влязло в сила на 16.04.2007 г. и
Определение от 30.05.2018 г. по гр. дело №706/2018 г. на РС Враца, влязло в
сила на 30.05.2018 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си С.К.С. с ЕГН:**********,
подсъдимият съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от
две месечни вноски, а именно в размер на 91 месечни вноски, както следва: 72
месечни вноски всяка в размер на по 60 лв. и 19 месечни вноски всяка в размер
на по 150 лв. или общо сума в размер на 7170,00 лв. С това от обективна страна Г. е осъществил състава на
чл.183, ал.1 НК.
От
субективна страна подсъдимият извършил деянието при форма на вината
пряк умисъл. Същият съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал неговите
общественоопасни последици и искал настъпването на тези последици (чл.11, ал.2 НК). Извършителят имал представа, че неизпълнявайки задължението си да заплаща
издръжка на дъщеря си, той не осигурява средства за отглеждането й - т.е.
налице е интелектуалния момент на вината. Едновременно с това искал, пряко се
стремял към настъпването на причинените вреди - т.е. реализиран е и волевият
момент на умишлената вина. Изводът за волевия елемент на вината съдът извежда
от механизма на извършване на деянието, което сочи на желание у подсъдимия за
причиняването му, както и води до причиняване на реализирания вредоносен
резултат.
Съдът
констатира, че подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност за това да
не е платил издръжка в размер на 91 месечни вноски, от които 72 месечни вноски
по 60 лв. и 19 месечни вноски по 150 лв., като е възприето, че общия размер на
дължимата издръжка е 7289,00 лв. В хода на производството обаче, както и при
самото сборуване на сумите по вноските, се установява, че размерът на
издръжката, предмет на обвинението е 7170,00 лв., а не 7289,00 лв. При това, на
основание чл.304 НПК съдът призна Г. за невинен в това с извършеното
престъпление да не е изплатил издръжка в размер над 7170,00 лв. до пълния
размер в обвинителния акт от 7289,00 лв.
При
горните изводи съдът съобрази твърденията на защитата, че подсъдимият е
възстановил дължимата сума за издръжка и следва да се приложи разпоредбата на
чл.183, ал.3 НК. Счете обаче, че тези твърдения са неоснователни. Действително,
подсъдимият е заплатил по изпълнителното дело сума в общ размер на 5608,83 лв.
Факт е също, че от Община Враца св. М. К. е получила сумата от 2400,00 лв., а
самият подсъдим отделно й е заплатил сумата от 420,00 лв. Не може да има спор,
че сборът на така посочените суми /8428,83 лв./ надскача сумата по обвинението.
Но това не дава основание да се приеме, че е изпълнено задължението на
подсъдимия и е приложима разпоредбата на чл.183, ал.3 НК. За тези си изводи
съдът отчете, че от постъпилата по изпълнителното дело сума за взискателя са
разпределени само 3689,79 лв. – останалите постъпления са разпределени за
разноски по изпълнителното дело /1177,82 лв./ и за възстановяване на сума на Община
Враца /741,00 лв./. Отделно от това, платената от Община Враца по реда на
наредбата сума от 2400 лв. не може да се счита за погасяваща задължението на
подсъдимия. Съгласно чл.152, ал.2 СК държавата
изплаща присъдената издръжка на ненавършил пълнолетие български гражданин,
когато по изпълнителното дело се установи, че длъжникът няма доходи и не
притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение. Тази
издръжка обаче се изплаща за сметка на неизправния длъжник и изплащането й от
страна на общината не може да се счита за изпълнение от негово име на задълженията,
които му вменява закона. Напротив - платените суми за издръжка винаги са за
сметка на длъжника и общината разполага с правото да предяви претенция за
паричната сума, която е платила. Т.е. така създадената законодателна възможност
не цели да прехвърли задължението на неизправния длъжник към друго лице или
организация, а цели да осигури финансова възможност за отглеждане на
непълнолетните лица в случаите, когато присъдената издръжка не се изплаща
поради липсата на доход и имущество у длъжника. Ето защо настоящата инстанция
приема, че платената от Община Враца на св. М. К. сумата от 2400 лв., не може
да счита за платена от страна на длъжника и да се съобразява с оглед
приложението на чл.183, ал.3 НК. Затова съдът отчита единствено възстановената
на Община Враца по ИД сума в размер на 741,22 лв., която събрана със сумата от
420,00 лв. /платена от подсъдимия на св. М. К./ и със сумата от 3689,79 лв.
/изплатена по ИД на св. М. К. в качеството й на взискател/ не калкулира размер
от и над 7170,00 лв., каквато е сумата по обвинението. А това препятства
приложението на чл.183, ал.3 НК и искането на защитата в тази насока е
неоснователно.
С
оглед гореизложеното, настоящият състав прие, че подсъдимият Г. е извършил от
обективна и субективна страна състава на чл.183, ал.1 НК и го призна за виновен
в това за времето от месец май 2012 г. до месец ноември 2019 г. включително,
след като е осъден с Решение №47/23.03.2007 г. по гр. дело №46/2007 г. по описа
на РС Враца, влязло в сила на 16.04.2007 г. и Определение от 30.05.2018 г. по
гр. дело №706/2018 г. на РС Враца, влязло в сила на 30.05.2018 г., да издържа
свой низходящ - дъщеря си С.К.С. с ЕГН:**********, съзнателно не е изпълнил
това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно в
размер на 91 месечни вноски, както следва: 72 месечни вноски всяка в размер на
по 60 лв. и 19 месечни вноски всяка в размер на по 150 лв. или общо сума в
размер на 7170,00 лв., като го оправда по обвинението да не е изплатил издръжка
в размер над 7170,00 лв. до пълния размер в обвинителния акт от 7289,00 лв.
ПО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението по чл.183, ал.1 НК законодателят предвижда
наказание лишаване от свобода до 1 година или пробация.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Г. настоящата инстанция съобрази степента на обществена опасност на деянието и
тази на дееца. При преценка на обществената опасност на дееца съдът
отчете, че подсъдимият е имал прецизно процесуално поведение и е възстановил
част от дължимата издръжка, предмет на обвинението. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете големия период на неплащане на
дължимата издръжка.
Предвид
изложеното, отчитайки конкретната обществена опасност на деянието и установените
по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, през призмата на
чл.57, ал.1 НК съдът прие, че най-справедливо и способстващо за постигането на
целите на кумулативно предвидените в закона генерална и лична превенция е
определянето на наказание Пробация. Държейки сметка на принципа за съответност
на наказанието с извършеното и предвид ясно изразена в чл.35 и в чл.36 и чл.54 НК воля на законодателя, както и предвид невъзможността съдът да наложи на
подсъдимия по-високо наказание от определеното такова при първото разглеждане
на делото, доколкото производството е продължило по негова инициатива /въззивна
жалба/, съдът счете, че наказанието Пробация следва да е със следните мерки и
при следната продължителност:
-
Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и
подписване пред пробационния служител два пъти седмично за срок от една година
и три месеца;
-
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и
три месеца.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 НПК, подсъдимият Г. бе осъден
да заплати по сметка на ОДМВР Враца сума в размер на 105,00 лв., представляваща
направените в хода на ДП разноски, както и по сметка на РС Враца сума в размер
на 310,00 лв., представляваща направени
разноски в хода на производството по НОХД №175/2020 г. по описа на ВрРС и НОХД
№55/2021 г. на ВрРС, а също и сумата от 5,00 лв. за издаване на изпълнителния
лист, платими по сметка на РС Враца.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: