№ 15788
гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20241110104860 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искове, предявени от „Топлофикация
София“ ЕАД против М. Ц. Ч. за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
415, ал. 1 ГПК на задължения по чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ за топлоснабден имот с абонатен
номер 1135, находящ се в гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл. 110, вх. А, ап. 23 в общ
размер от 975,89 лева, от които 819,89 лева – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 26.04.2022 г. до окончателното плащане; 102,41 лева – мораторна лихва
за забава върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до 11.04.2022 г., 45,66 лева –
цена за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва от 26.04.2022 г. до окончателното плащане и 7,93 лева –
мораторна лихва за забава върху задължението за цена за услугата дялово
разпределение за периода 31.07.2019 г. – 11.04.2022 г., за които суми по ч.гр.д. №
21877/2022 г. по описа на СРС, 58 състав е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответницата като собственик на
процесния недвижим имот е налице облигационно правоотношение, възникнало въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния
период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена, като
разпределението на топлинна енергия между клиентите в процесната сграда етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение, а сумите за топлинна
енергия са начислени от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски и
след края на отоплителните сезони са изготвяни изравнителни сметки от фирмата за
дялово разпределение на база реален отчет на уредите. Претендира разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответницата. Във възражението по чл. 414 ГПК ответницата поддържа, че е
заплатила сумата от 117,49 лева по фактура от 31.07.2019 г., както и допълнително
сумата от 100,00 лева, но тези плащания не са отразени от ищеца. Навежда възражение
за погасяване на претендираните вземания по давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира от фактическа страна следното:
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени
в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
В настоящия случай, при съвкупната преценка на представените по делото писмо
от Столична община, район „Красна поляна“ (л.15), в което е посочено, че за
апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл. 110, вх. А има
сключен договор за покупко-продажба с ответницата М. Ц. Ч. и списък на етажните
собственици към Протокол за проведено на 05.11.2019 г. общо събрание на етажните
собственици (л.19), в който ответницата фигурира като собственик на апартамент №
23, съдът приема за безспорно установено, че същата е собственик на процесния
недвижим имот.
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, прието без
възражения от страните и представено в писмен вид на лист 44-45 по делото, се
установява, че за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. ответницата не е заплащала суми
за топлинна енергия, в резултат на което са се формирали следните задължения за
топлинна енергия: 819,89 лева – главница за топлинна енергия, 66,83 лева – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 11.04.2022 г.,
45,66 лева – главница за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.06.2019 г. –
30.04.2021 г. и 9,39 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение,
изчислена за периода 16.08.2019 г. – 11.04.2022 г. Вещото лице посочва, че на
11.06.2024 г. е заплатена сумата от 975,00 лева, а на 13.06.2024 г. – сумата от 413,61
лева, с което ответницата е погасила задълженията си по делото.
Предвид констатираното изчисление на сумите за топлинна енергия за процесния
период в съответствие с действащите нормативни изисквания, ответницата дължи
заплащане на сумите за топлинна енергия, като предвид установеното плащане на
суми, съдът ще се произнесе по окончателния размер на задълженията на ответницата
след обсъждане на всички релевантни за спора обстоятелства.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно задължителните за съобразяване разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г., постановено по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
вземанията на топлофикационните дружества представляват периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало
2
изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
на „Топлофикация София“ ЕАД на битови клиенти в гр. София, в сила от 12.08.2016 г.
клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. На основание чл. 3, т. 2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредно положение и за преодоляване на
последиците за периода 13.03 – 20.05.2020 г. давност не е текла. В настоящия случай
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 26.04.2022 г., от което
следва извода, че евентуално погасени по давност са всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила до 03.07.2019 г. Тъй като обаче падежа на първото по време
задължение за – това за месец май 2019 г. е на 15.07.2019 г. се обуславя извода, че в
случая няма вземания, които да са погасени по давност. Предвид изложеното,
дължимата от ответницата сума за топлинна енергия за процесния период е 819,89
лева.
Относно иска за заплащане на законна лихва върху главницата за топлинна
енергия:
Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия на
„Топлофикация София“ ЕАД на битови клиенти в гр. София, в сила от 12.08.2016 г.
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни
сметки от търговеца, продавачът издава кредитни известия за стойността на фактурите
по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и 3, ако не са заплатени в срок. Съгласно неоспореното от страните
заключение на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (л.46) задължението за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, изчислена за периода
15.09.2020 г. – 11.04.2022 г. е в размер на 66,83 лева. Поради това, че от началната дата
на начисляване на лихвата до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 26.04.2022 г. е изтекъл период по-кратък от 3 години, няма вземания,
които да са погасени по давност. Предвид изложеното, задължението за мораторна
лихва върху главницата възлиза на сумата от 66,83 лева.
По отношение на иска за заплащане на цена за услугата „дялово разпределение“:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. От
неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че през
процесния период услугата е била обективно извършвана от ищеца (л.98), поради
което същият е материалноправно легитимиран да претендира нейното заплащане.
Съгласно неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза (л.46), за
периода 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г. следващата се сума за имота на ответника за
услугата „дялово разпределение“ е в размер на 45,66 лeва. Доколкото плащането на
вземането за отчет е разсрочено на вноски, то и давността за вземането по тях започва
3
да тече от падежа на всяка вноска. Поради това, от падежа на задължението за месец
юни 2019 г., настъпил на 15.08.2019 г. до подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 26.04.2022 г. не е изтекъл тригодишен период и няма
вземания, които да са погасени по давност. Предвид изложеното, задължението за
главница за дялово разпределение възлиза на 45,66 лева.
По иска за заплащане на законна лихва върху задължението за цената на услугата
„дялово разпределение“:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Поради
това, съдът намира, че таксата за услугата дялово разпределение е изискуема от деня
на извършването й, а при липса на данни за датата на извършването му – от деня на
издаване на фактурата. Доколкото плащането на вземането за отчет е разсрочено на
вноски, то и законната лихва за вземането по тях започва да тече от падежа на всяка
вноска. Съгласно неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза (л.46)
законната лихва за периода 16.08.2019 г. – 11.04.2022 г. върху главницата за дялово
разпределение възлиза на 9,39 лева. Поради това, че от началната дата на начисляване
на лихвата до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
26.04.2022 г. е изтекъл период по-кратък от 3 години, няма вземания, които да са
погасени по давност. Така, дължимата мораторта лихва върху цената на услугата
„дялово разпределение“ възлиза на 9,39 лева.
По извършените плащания:
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л.45), след
образуване на делото ответницата е заплатила на ищеца сума в общ размер от 1 388,61
лева, с което е погасила задълженията си към ищеца по конкретното дело. Ищецът
потвърждава извършеното плащане, с което изцяло са погасени задълженията на
ответницата. По делото беше установено, че дължимите от ответницата суми по
делото са в общ размер на 941,77 лева (819,89 лв. + 66,83 лв. + 45,66 лв. + 9,39 лв.). На
основание чл. 162 ГПК и при използване на онлайн калкулатора за изчисляване на
законна лихва на НАП съдът изчисли, че дължимата законна лихва върху сумата от
941,77 лева за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 26.04.2022 г. до 11.06.2024 г. /датата на плащането/ възлиза на 241,43
лева. Така, общо дължимата сума по делото възлиза на 1 183,20 лева, поради което с
направеното плащане от ответницата същата изцяло е погасена и всички предявени
искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане за присъждане на такива
4
от ищеца, същият има право на такива съразмерно на частта, в която са били
основателни исковете към датата на подаване на исковата молба. Ответницата следва
да отговаря за разноски, тъй като плащането на задълженията, предмет на делото е
извършено от нея след подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение.
Съобразно задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д. 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12 съдът следва да се произнесе и по
разпределението на разноските в заповедното производство.
Ищецът е направил изявление, че са със заплатените от ответницата суми са
погасени заплатените държавни такси за заповедното – 25 лева, и за исковото – 175
лева, поради което претендира единствено присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и за исковото производства и депозит за изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 400 лева. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК
съдът определени юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер
на 100 лева, а за заповедното се дължат 50 лева. Така общият размер на разноските на
ищеца възлиза на 550 лева, а съразмерно на частта от исковете, които са основателни
към датата на подаване на исковата молба на ищеца се полагат разноски в размер на
530,77 лева за исковото и 48,25 лева разноски в заповедното производство. След
приспадане от заплатената от ответницата сума на дължимите суми, предмет на делото
и дължимите държавни такси, остава остатък от 5,41 лева, с който следва да бъде
намалено задължението на ответницата за разноски в исковото производство. Така
същата дължи 525,36 лева разноски в исковото и 48,25 лева разноски в заповедното
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: **/****
против М. Ц. Ч. с ЕГН: ********** искове за установяване на задължения по чл. 155,
ал. 1, т. 2 ЗЕ за топлоснабден имот с абонатен номер 1135, находящ се в гр. София,
ж.к. „Западен парк“, бл. 110, вх. А, ап. 23 в общ размер от 975,89 лева, от които 819,89
лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.04.2022 г. до окончателното
плащане; 102,41 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2020 г. до 11.04.2022 г., 45,66 лева – цена за услугата „дялово разпределение“ за
периода 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.04.2022 г. до
окончателното плащане и 7,93 лева – мораторна лихва за забава върху задължението
за цена за услугата дялово разпределение за периода 31.07.2019 г. – 11.04.2022 г. - за
които суми по ч.гр.д. № 21877/2022 г. по описа на СРС, 58 състав е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА М. Ц. Ч. с ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 525,36 лева - разноски
за исковото производство, и 48,25 лева -разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице–помагач „Техем сървисис“
ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
5
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба
в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6