РЕШЕНИЕ
№ 502
гр. гр. Хасково, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20245640100308 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл. 38, ал.2,
вр. чл.48, ал.1-6, вр. чл.6, ал.1, т.8-9, вр. чл.49, ал.2 от Закона за управление на етажната
собственост /ЗУЕС/ от Етажната собственост /ЕС/ на *************, с адрес: *********,
представлявана от С.И.С. – председател на Управителния съвет, съдебен адрес: *********,
против Я. И. З., ЕГН **********, с адрес: с.***********, съдебен адрес: ***********, адв.
К.Я. от АК – Хасково. За претендираните суми е издадена заповед № 1050 от 27.11.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2529 по описа за
2023 г. на Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че в законоустановения срок, считано от получаване на указанието
по чл. 415, ал. 1 ГПК на 12.01.2024 г., на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК подава искова
молба, с която претендира установяване на паричното задължение на ответника към ЕС. По
подаденато заявление по чл. 410, ал. 1 ГПК била издадена заповед № 1050 от 27.11.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2529 по описа за
2023 г. на Районен съд – Хасково, с която на ответника като собственик на самостоятелен
обект в сграда в режим на етажна собственост било разпоредено да заплати на етажната
собственост сумата от 1512,00 лева, произтичаща от извършен ремонт на сградата в режим
на етажната собственост в град *******. Ремонтът бил извършен съгласно решения на
Общото събрание на етажната собственост, проведени през 2022 год. и 2023 год. и били
определени съответните части от направените и заплатени разходи за всеки един обект.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за
1
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от общо 1512,00 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 23.11.2023 г. до окончателното й изплащане.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба като ответникът оспорва иска. Счита го за недопустим и неоснователен, като
излага следните съображения. В тежест на ищцовата страна било да установи, както квотите
в общите части на сградата, необходимостта или полезността от извършен ремонт и
фактическото извършване на необходими разходи за поддържане и възстановяване на обща
част, по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, така също и че било взето решение от общото събрание
на етажната собственост по въпроса за наложителността от необходим ремонт на обща част
и съответно отказ за възстановяване или прихващане с дължими от него вноски по смисъла
на чл. 50 ЗУЕС, на разходите по извършения ремонт. За да се приемел за основателен така
предявения иск, следвало да бъдат доказани всеки един от елементите на този фактически
състав. В настоящия случай не било ясно защо ответникът дължал на ЕС определената
произволна сума. Освен това, при извършването на ремонтни дейности на покрива,
ответникът бил наводнен и му били причинени вреди, значително надвишаващи търсената
сума.
Поддържа се в отговора, че ответникът не бил търсен или уведомяван за това, че
дължи суми или пък, че било свикано събрание, винаги изразявал готовност за участие в
общите разходи, като назад във времето самостоятелно за своя сметка извършвал ремонтни
дейности. Ето защо моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен процесуален
представител в лицето на адв.Т.П., която поддържа заявената претенция, а в хода на устните
състезания излага конкретни доводи за уважаването й. Претендира разноски за заповедното
и настоящото исково производство, за което е представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Същият се
представлява от адв.К.Я., надлежно упълномощен по делото, който оспорва иска изцяло и
поддържа подадения отговор на исковата молба. В съдебно заседание въвежда възражение,
че не бил едноличен собственик на самостоятелния обект в ЕС, понеже същият бил женен. В
хода на устните състезания излага доводи за неоснователност на претенцията и моли за
отхвърлянето й. Ответникът също претендира разноски, както за заповедното, така и за
исковото производство, за което представя списък по чл.80 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2529 по описа за 2023г. на РС-Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 15227/23.11.2023 г. в полза на ищеца срещу длъжника – ответник в
настоящото производство Я. И. З. е издадена Заповед № 1050 от 27.11.2023 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесната сума от 1512 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 23.11.2023 г. до
2
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски от 30,30 лева за платена
държавна такса. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от ответника и с
разпореждане от 08.01.2024г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок, като последният е сторил това.
Липсва спор по делото, а и се установява от представеното от ищеца заверено копие
от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 183, том I, рег. № 1330, дело
№ 092/2008г., че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на
етажна собственост с адрес гр.*********, а именно - на ****** и като такъв е придобил и
5,60% ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху
описания ПИ.
Представена е от ответника Декларация за семейно положение от 05.06.2024г., с
която същият декларира, че е със семейно положение „женен“, по силата на сключен през
1997 г. граждански брак.
Видно от протокол от 05.09.2022 г. от проведено извънредно общо събрание на
Етажната собственост на „***********“, с адрес: ***********, по т.1 /единствена/ от
дневния ред е прието Решение № 2 в три подточки, както следва: 1. Да се извърши спешно
ремонт на покрива на сградата в режим на етажна собственост с адрес град Хасково, ул.„13 -
ти март“ № 18; 2.Приема офертата за извършване на ремонта на „Стром Строй 86“ ЕООД, с
ЕИК ********* и възлага на председателя на Управителния съвет на етажната собственост
С.И.С. и на члена на УС - касиер Р.Т.И. от името на Етажната собственост да подпишат
договора с търговското дружество и при необходимост да договарят и с други търговски
дружества и физически лица по тяхна преценка за извършване на необходимите СМР и
доставка на техника и материали, както и да предприемат действия за извършване на
необходимите плащания; 3.Възлага на председателя на Управителния съвет на етажната
собственост С.И.С. и на касиера Р.Т.И. от името на Етажната собственост незабавно да
уведомят всички етажни собственици лично, а отсъстващите чрез обаждане по телефон за
конкретния размер на дължимата от тях сума за ремонта, която същите да заплатят най -
късно до 16.09.2022 г. Съобразно приложения списък на етажните собственици,
присъстващи на общото събрание на етажната собственост, проведено на 05.09.2022 г., на
същото чрез лично присъствие са били представени 83,12% ид.части от общите части на
сградата.
От представения протокол от 10.03.2023 г. от проведено на същата дата ОС на
Етажната собственост на „************“, с адрес: град *********, е видно, че по т.1 от
дневния ред с единодушие на гласуващите общото събрание е взело решение всички
собственици на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост с адрес:
град ************* да заплатят на етажната собственост суми, съразмерни на притежавания
от тях процент на идеални части от общите части на сградата и в зависимост от внесените
до 10.03.2023 г. суми за ремонта в срок най - късно до 27.03.2023 г., като е възложено на
председателя на Управителния съвет на етажната собственост С.И.С. и на касиера Р.Т.И. от
името на Етажната собственост незабавно да уведомят всички етажни собственици лично, а
3
отсъстващите - чрез обаждане по телефон за конкретния размер на дължимата от тях сума.
Според отразеното в протокола, на това общо събрание Председателят на Управителния
съвет С.И.С. е докладвала устно на събранието, че към датата на същото разходите за
извършените СМР и договорените за извършване СМР възлизат на 32 601,65 лева, от които
в ремонта са вложени собствени на етажната собственост средства в размер на 5 601,65 лв.,
предвид на което не достигат средства в размер на 27 000 лева, следва да се заплатят от
собствениците на самостоятелните обекти в сградата, съразмерно на притежавания от тях
процент на идеални части от общите части на сградата и в зависимост от внесените от тях
до днешна дата суми за ремонта. Общото събрание е проведено при представителство на
83,12% ид.ч. от общите части на сградата, видно от списък на присъстващите етажни
собственици, присъстващи на проведеното на 10.03.2023 г. общо събрание.
Представен е и трети протокол от проведено общо събрание на процесната етажна
собственост, също извънредно, на което видно от протокол от 25.05.2023 г. е било
докладвано за събираемостта на дължимите от всеки собственик парични суми за ремонта
на покрива на сградата, както и обстоятелството, че от всички етажни собственици
единствено ответникът не бил заплатил дължимата сума за ремонта, в размер на 1 515 лв.
На това общо събрание е взето решение за даване на 7-дневен срок, считано от получаване
на поканата за доброволно изпълнение, на неплатилия дължимата сума за ремонт на покрива
на сградата в режим на етажна собственост Я. И. З., с адрес за призоваване: село
************* като собственик на самостоятелен обект в нея - апартамент № 14 на ет. 5 да
заплати на етажната собственост сумата от 1 515 лв. - съответна на обекта част от разходите
за ремонт на покрива, извършен през 2022 - 2023 год. Прието е също, след изтичане на срока
за доброволно изпълнение по предходната точка, против неизправния длъжник да се
пристъпи към съдебни заповедни производства, искови съдебни производства и съдебно -
изпълнителни производства за принудително събиране на дължимите парични суми, като е
възложено на председателя на Управителния съвет на етажната собственост С.И.С. от името
на Етажната собственост да упълномощи адвокат за осъществяване на процесуално
представителство по всички производства при условията на чл. 38 , ал. 1 , т. 2 от Закона за
адвокатурата.
До ответника Я. И. З. е била изпратена Покана за доброволно изпълнение от името на
Етажната собственост на Блок 18 в сграда с адрес: *************, с която същият е бил
поканен в 7-дневен срок от получаване на поканата да заплати доброволно сумата от 1515
лева - разход за ремонт на покрива, извършен 2022-2023г. Видно от приложените
товарителница с №1-000-5 031 378 7843-006 000 221 17 15 и системни бонове от 14.07.2023г
и 31.07.2023г., поканата е била изпратена на 14.07.2023г. чрез куриреска фурма
„*************“.
Представени са по делото също документи, установяващи направени разходи за
закупуване на стоки и заплащане на услуги, а именно : Фактура Оригинал от 19.09.2022г.,
издадена от „Стром Строй 86“ ЕООД с получател С.С., за сумата от 8 856 лева; Фактура
Оригинал от 28.09.2022г., издадена от „Стром Строй 86“ ЕООД ,с получател С.С., за сумата
4
от 11 808 лева; Вносна бележка в полза на „Стром Строй 86“ ЕООД за внесена сума в размер
на 8 856 лева и Вносна бележка в полза на „Стром Строй 86“ ЕООД за внесена сума в
размер на 11 808 лева, двете с вносител С.С. и основание: договор ном.27/190922; Фактура
№********** от 06.01.2023 г., издадена от „Н.“ ЕООД за сумата от 201,40 лева и фискален
бон към нея; Фактура №********** от дата 09.01.2023 г., издадена от „*********“ ООД за
сумата от 498,50 лева и фискален бон към нея; Фактура №********** от 14.01.2023 г.,
издадена от „Н.“ ЕООД за сумата от 201,40 лева и фискален бон към нея; Фактура
№********** от дата 14.01.2023 г., издадена от „*********“ ООД за сумата от 61,30 лева и
фискален бон към нея; Фактура №********** от дата 06.02.2023 г., издадена от „*********“
ООД за сумата от 88,80 лева и фискален бон към нея; Фактура №********** от дата
14.02.2023 г., издадена от „*********“ ООД за сумата от 3 279,90 лева; всички с получател
С.С., Протокол № 113 от 24.02.2023 г. за първостепенен етап от ремонт на покрив; Фактура
№2000002788от дата 23.02.2023 г., издадена от „*********“ ООД за сумата от 258 лева;
Фактура №********** от 29.07.2023 г., издадена от „Н.“ ЕООД за сумата от 695,64 лева;
Протокол №14 от 29.07.2023 г.; Протокол №15 от 30.09.2023 г.; Протокол №16 от
18.01.2024г.; Протокол №17 от 23.02.2024 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл. 38, ал.2,
вр. чл.48, ал.1-6, вр. чл.6, ал.1, т.8-9, вр. чл.49, ал.2 ЗУЕС, който е процесуално допустим,
доколкото изхожда от заявител, по образувано заповедно производство срещу длъжника в
едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение
срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания.
Разгледан по същество, искът е изцяло основателен, поради следните съображения:
Претенцията си ищецът основава на посочените решения на общото събрание на ЕС
от 05.09.2022 г., 10.03.2023 г. и от 25.05.2023 г. и възникналото въз основа на тях
задължение за ответника, подробно описано в исковата молба. Основният спор по делото,
изведен от направените с отговора на исковата молба възражения от страна на ответника, се
изразява в това доколко тези актове на органа на управление на ЕС са законосъобразни и
съответно пораждащи задължения за длъжника - ответник.
По делото не се твърди и не се доказва цитираните решения да са обжалвани в
предвидените срокове, поради което съдът намира, че същите са влезли в сила. В съдебната
си практика върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012 г. по
описа на I гр. о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната собственост се
управлява от общото събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от
успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за
постигане на определена цел. Решенията на общото събрание на ЕС имат особен статут, тъй
като по същността си те не са правни сделки, нито административни актове. Същите не са
уредени от нормите на ЗЗД и АПК. Тези актове на управление на ЕС се формират от
успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за
5
постигане на определена цел, а не от насрещни съвпадащи волеизявления, създаващи права
и задължения, както е при правните сделки. Тези решения са особени многостранни актове,
взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел, свързана с
управлението на ЕС. Поради това субективните им предели на действие са значително по-
широки от тези на многостранните сделки, които не обхващат като персонален обхват лице,
което не е съгласно с обективираната воля на останалите страни по нея. След влизането им в
сила решенията на етажните собственици стават задължителни за всички тях, дори и за
гласувалите против или неприсъствалите, включително и за лицата, които на по-късен етап
ще станат етажни собственици или обитатели. Респективно, действието им не се прилага за
лицата, които след вземане на решението са загубили качеството на етажен собственик или
обитател на ЕС. Доколкото решенията на общото събрание на ЕС са по същността си
многостранни актове, то неприложими към тях са основанията за нищожност, респ.
унищожаемост на сделките по ЗЗД. Преценката за действителността или
законосъобразността на решение на общото събрание на собствениците в сграда в режим на
етажната собственост може да бъде основана единствено на правилата на ЗС и/или ЗУЕС.
Правната природа на този тип решения обуславя и особения контрол за спазването им. За
разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове безсрочно всяка от
страните по сделката, вкл. и всяко заинтересовано лице, контролът за законосъобразност на
решенията на ЕС се осъществява по реда на исковото съдебно производство, като активно
лицата, легитимирани да упражнят пред районния съд по местонахождението на ЕС правото
на конститутивния иск, са строго ограничени /numerus clausus/ от закона до собствениците
на обектите в етажната собственост- чл.40 ал.1 ЗУЕС. С посочената норма е уредена
специална процедура за оспорване законосъобразността на взетите от общото събрание на
ЕС решения. Отделно от това, предявяването на иска е обвързано със срок, който по
същността си е преклузивен 30-дневен, като началото му се поставя с уведомяването на
собственика за решението на общото събрание на ЕС. Определянето на преклузивен срок за
иска по чл.40 ЗУЕС е породено от това, че тези решения засягат широк кръг лица и
отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност и бързина, включително
при изпълнение на решенията. Извън определения от закона срок не може да се иска отмяна
нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. В случая е неприложимо
правилото, че нищожност може да се установява без срок. Ограничението на срока за
съдебен контрол е функция и на обстоятелството, че изпълнението на решенията е свързано
със срок, регламентиран с нормата на чл.38 ЗУЕС. Следователно, процесните решения на
общото събрание на ЕС подлежат на изпълнение в законоустановения срок, като обвързват
всички етажни собственици, вкл. и ответника, като преценката дали са законосъобразни или
нищожни е недопустима по косвен път. Поради това е ирелевантно доколко са
законосъобразни и всички свързани с тези решения документи като покани за събрания,
протоколи от общи събрания и взетите при провеждането им решения, съобщения за
изготвен протокол, начин на предоставяне/узнаване на протокола и др., тъй като проверката
за това е предмет на нарочното исково производство по чл.40 ЗУЕС.
В настоящия процес, чийто предмет е свързан със законоустановеното задължение на
6
собственик на обект в ЕС да участва в разходите за извършване на ремонт на сградата в
режим на етажна собственост, не може да се осъществяват права по контрол на решенията
на общото събрание на ЕС, с които е определен размерът на тези задължения. Тези права
принадлежат на съответните собственици и само те са материално и процесуално
легитимирани да ги упражнят по установения за това нормативен ред и в съответния срок.
След като ответникът не е сторил това в определения от закона срок, то той се е съгласил с
приетото с тези актове на общото събрание на ЕС, макар да не е присъствал при
провеждането им. По делото не се установява такъв контрол върху процесните решения на
общото събрание на ЕС да е осъществен от което и да е от активно легитимираните лица,
предвид на което следва да се приеме, че същите да стабилизирани и всички възражения за
материална и процесуалноправна незаконосъобразност се явяват преклудирани. При липсата
на изрична отмяна от съда, решенията на общото събрание на ЕС се прилагат, съгласно
чл.38 ЗУЕС, в 14-дневен срок от оповестяването им на собствениците на ЕС по реда на чл.16
ал.7 ЗУЕС.
По делото не се спори относно това, че ответникът е съсобственик на самостоятелен
обект, а именно - на апартамент №14 намиращ се в етажната собственост на посочения
адрес. След като е собственик, ответникът е адресат на нормите на ЗУЕС и има
задължението по чл.6, т.9 от ЗУЕС – да заплаща разходите за ремонт, реконструкция,
преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна
на общи инсталации или оборудване, както и задължението по чл.6 т.8 – да изпълнява
решенията на органите на управление на етажната собственост. За извършването на ремонта
на покрива има взето решение на общото събрание на етажната собственост по чл.48, ал.1
ЗУЕС.
Ответника не твърди, а и не представя доказателства, че е оспорил това решение по
реда на чл.40, ал.2 ЗУЕС и че то е било отменено, поради което то е задължително за него и
не може да бъде оспорвано по повод настоящата претенция. В този смисъл, преклудиран и
неоснователен се явява довода му за неоснователност на иска, основаващ се на твърдението,
че ответникът е собственик само на ½ ид. част от процесния апартамент, доколкото същият
бил придобит в режим на СИО. Това от една страна е така, тъй като твърдението е
релевирано в процеса след изтичане на преклузивния срок за заявяване на възражения от
ответника, а именно – едва в хода на устните състезания, а от друга се явява и
неоснователен, доколкото, както стана ясно по-горе, е налице неоспорено и влязло в сила
решение на етажната собственост. Именно поради този факт неоснователни се явяват и
доводите на ответника, че липсват доказателства за извършения ремонт, тъй като
извършването или не на такива дейности е ирелевантно за настоящия спор /в този смисъл и
Решение № 116/26.03.2018 г. по в. гр. д. № 135 по описа за 2018 г. на ОС-Пазарджик/.
Ето защо, и доколкото така посочените решения на общото събрание на етажната
собственост са влезли в сила и имат обвързваща задължителна сила за ответника в
качеството му на собственик на самостоятелен обект в етажната собственост, то съдът
намира вземането за установено в своето основание.
7
На следващо място, що се касае до размера на претенцията следва да се посочи, че
досежно размера на сумите, заплатени като възнаграждения за закупуване на материали и
извършени СМР услуги във връзка с ремонта, са налице представени от ищеца писмени
доказателства – фактури, фискални бонове и протоколи. Според разпоредбата на чл.48, ал.3
ЗУЕС, средствата заплатени за ремонта следва да бъдат разпределени между собствениците
на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части
на сградата. В случая притежаваните от ответника идеални части от общите части на
сградата, според отразеното в титула за собственост възлиза на 5,60% ид. части от общите
части на сградата, предвид което приспадащата му се дължима част от общо необходимата
за събиране от собствениците и недостигаща сума за ремонта от 27 000 лева, възлиза именно
на претендираната в настоящото производство сума от 1512 лева, за която е издадена и
заповед за изпълнение /27 000 лева х 5,60 % ид.ч. ОЧС = 1512 лв./
Именно поради обстоятелството, че не следва да бъдат обсъждани всички доводи,
касаещи законосъобразността на свикване и провеждане на ОС и съответно – вземане на
решение, съдът намира, че е преклудирана и възможността да се обсъжда недължимостта на
сумите, на каквото и да е друго основание освен плащане. Това е така, тъй като както беше
посочено, влязлото в сила решение е задължително за етажните собственици. Правилното
изчисление на дължимите суми и по начало дължимостта им би могла да би следвало да са
въпроси, които се поставят и обсъждат в рамките именно на производството по чл. 40
ЗУЕС, а както стана ясно – не се установи по делото такова да е било инициирано от ищеца.
Напротив – налице е отбелязване и в самите приложени по делото протоколи от проведени
общи събрания на етажната собственост, в които е посочена и датата им на влизане в сила,
т.е. на стабилизиране на решенията на ЕС.
В случая, с представеното по делото решение на общото събрание на етажната
собственост от 05.09.2022 г. е определена падежна дата за изпълнение на имуществените
задължения на всеки от етажните собственици за заплащане на припадащите им се части от
сумата за извършване на ремонт на покрива – най- късно до 16.09.2022 г. На 10.03.2023 г.
общото събрание е взело последващо решение, с което е прието всички собственици да
внесат най-късно до 27.03.2023 г. припадащите им се суми, съразмерни с притежаваните от
тях ид.части от общите части и в зависимост с внесените до датата на общото събрание суми
за ремонта, а видно от направеното отбелязване в протокола, решението е влязло в сила на
21.03.2023 г. От това следва, че на 28.03.2023 г. ответникът е бил в забава по отношение на
задължението да заплати припадащата му се сума за ремонт на покрива на ЕС. Видно от
протокол от проведено на 25.05.2023 г. общо събрание, е докладвано на етажните
собственици, че от всички задължени лица, само ответникът не е заплатил припадащата му
се част от дължимата за ремонт сума, и е прието на същият да се изпрати покана за
доброволно изпълнение, с която същият да бъде поканен в 7-дневен срок от получаването й
да заплати дължимата сума, като бъде предупреден, че в противен случай ще се пристъпи
към съдебни и изпълнителни производства за принудително събиране на сумата. Поканата
до ответника е била изпратена по куриерска фирма „*************“ и е била доставена,
8
което се установява от приложените по приобщеното ч.гр.д. № 2529/2023г. товарителница и
фискални бонове, последният от които издаден на 31.07.2023 г. Т.е., от всичко изложено,
може да се направи извода, че към 28.03.2023 г. задължението на ответника за заплащане на
процесната сума е било падежирало, същият е изпаднал в забава и така вземането на ищеца
освен ликвидно се явява и изискуемо, доколкото не се представят доказателства за
погасяването му чрез плащане.
Поради неизпълнение от страна на ответника на посоченото задължение, породено от
процесните решения, възниква и правото по чл.38 ал.2 ЗУЕС на етажната собственост, да
упражни правото си да събере вземането си, което последният е сторил чрез депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
ГПК на 23.11.2022 г.
С оглед всичко изложено, съдът намира предявения установителен иск за изцяло
доказан по основание и размер. При това положение, вземането за главница е дължимо
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 2529 по описа
за 2023 г. на РС – Хасково - 23.11.2023 г., до окончателното й изплащане, по аргумент от
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съдът, който разглежда предявен иск по чл.422 от ГПК следва да се произнесе и за
дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за
разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки
изхода на спора. В този смисъл е т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно
изхода на исковото производство и уважаване на исковата претенция, дължимите разноски в
заповедното производство са в размер на 30,30 лева – платена държавна такса.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените и по настоящото дело
разноски в размер на 481,30 лева, от които 30,30 лева – платена държавна такса и 451 лева –
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Я. И. З., ЕГН **********, с адрес:
с.*********** съдебен адрес: ***********, адв. К.Я. от АК – Хасково, ЧЕ ДЪЛЖИ на
Етажната собственост /ЕС/ на *************, с адрес: *********, представлявана от С.И.С.
– председател на Управителния съвет, съдебен адрес: гр.*************, адв. Т.П. от АК -
Хасково, сумата от 1512,00 лева - главница, представляваща приспадаща се част от разходи
за ремонт на общи части в етажната собственост –покрив, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението - 23.11.2023 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1050/27.11.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2529 по описа за 2023г. на Районен съд –
9
Хасково.
ОСЪЖДА Я. И. З., ЕГН **********, с адрес: с.*********** съдебен адрес:
*********** , адв. К.Я. от АК – Хасково, да заплати на Етажната собственост /ЕС/ на
*************, с адрес: *********, представлявана от С.И.С. – председател на
Управителния съвет, сумата в размер на 511,60 лева, от която 481,00 лева, представляваща
направени разноски по настоящото дело и 30,30 лева, представляваща направени разноски
по ч.гр.д. № 2529 по описа за 2023г. на Районен съд – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /П/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: А.Б.
10