Решение по в. гр. дело №272/2019 на Окръжен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            29.10. 2019 г.                     гр.Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На двадесет и първи октомври                                  2019 година

в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СТОЙ ЧЕВ

              ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                   БИСЕРА МАКСИМОВА

                                  

Секретар Ирина Василева,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр.дело № 272,   по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от „БНП Париба Пърсънълс файненс“ С.А., чрез клона им в България, представлявано от ю.к. П. П., против решение № 75 от 26.07. 2019 г., по гр.д. № 433/ 2018 г. на РС Омуртаг, с което е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск, против Г.Х.М.,***, иск за установяване на вземане, произтичащо от договор за револвиращ кредит по кредитна карта от 24.04. 2015 г., в размер на 898,08 лв. главница, ведно със законната лихва от 31.05. 2018 г., 404,79 лв. възнаградителна лихва за периода 01.09. 2016 до 10.11. 2017 г. и 45,58 лв. мораторна лихва за периода от 10.11. 2017 г. до 11.05. 2018 г.

В жалбата се излагат съображения за необоснованост на решението и неправилност, защото са налице доказателства за усвояване на голяма част от кредитния лимит, както и за погасяване на част от задълженията. Този факт говорел недвусмислено, че е налице съгласие от страна на ответника за сключване на договора, независимо от липсата на подпис на хартиения носител. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен. Да бъде присъдено и ю.к. възнаграждение. В съд.зас. не се яви представител, но жалбата се поддържаше в писмено становище.

От особения представител на ответника, адвокат В. А. ***, не е постъпил писмен отговор. Не се яви и в съд.зас.

Съдът, като провери доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата и отговора, намира, че решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на  РС Омуртаг по отношение на установените факти и правните изводи.

Изложените в жалбата доводи са неоснователни.

Претенцията на ищеца се основава на издадена от него кредитна карта, на името на ответника, която е един вид бонус към сключения между тях договор за кредит. Картата била активирана на 23.03. 2016 г., а обслужването й е прекратено на 01.09. 2016 г. Задължението възлизало на 1302,87 лв. Искът е предявен, след като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 и 6 от ГПК.

Ищецът е издал на името на ответника приложение към договора за потребителски кредит, по силата на което банката отпуска револвиращ кредит от 1000 лв., чрез издаването на кредитна карта Мастъркард. Посочен е номер 12193563. Това приложение не е подписано от ответника. На 22.03. 2016 г. на ответника са връчени документи, изпратени от ищеца. Няма каквото и да било отбелязване какви са тези документи.

От извлеченията от сметките на банката е видно, че на 23.03. 2016 г. е била изтеглена сума от 800 лв., а няколко дни по-късно 150 лв. още. Правени са вноски на три пъти, общо в размер на 340 лв., като последната е от края на юли 2016 г.

От така събраните доказателства е видно, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на своя иск. Не е установено по какъвто и да е начин предаването на картата на ищеца. Изпращането на документи на мето на ответника и тяхното получаване, не означава по какъвто и да било начин, че в тези документи се съдържа кредитна карта. Ноторен е фактът, че всяка кредитна карта съдържа уникален номер от 16 цифри, със съответния ПИН код. Ищецът дори не е посочил това в исковата молба. Не се знае какъв е номерът на картата и дали ответникът изобщо я е получил. Ако банката не разполага с подписа на картодържателя, че е получил конкретната кредитна карта, с нейните индивидуализиращи признаци, то тя няма каквито и да било гаранции за сключен договор със съответния клиент. Но единствено от волята на банката зависи дали да активира картата. Тя би следвало да го направи, едва когато има съответните доказателства за съгласие от клиента си и неговия подпис, че е получил съответната карта. След като подобни доказателства няма, дори няма и номер на картата, то няма как да се приеме, че именно ответникът е този, който е получил тази карта и е усвоил съответния лимит от нея.

Няма как и това, че по картата са правени вноски да се приеме, като доказателство. На първо място изобщо не е посочено как са направени тези вноски – дали на банкомат или по друг начин. Ако ищецът разполагаше с подпис на лицето, което е направило погасяванията, би следвало те да бъдат представени.  Но който и да е правил погашенията, то това не може също да бъде категорично доказателство, че той е задълженото лице по кредита.

Всички изложени от РС Омуртаг съображения се подкрепят от въззивния съд.

Решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

 По разноските. Предвид изхода от делото, такива се полагат на въззиваемата страна. Тя обаче няма направени разноски.

По изложените съображения, съдът

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 75 от 26.07. 2019 г., по гр.д. № 433/ 2018 г. на РС Омуртаг, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                   2.