№ 15
гр. Сливен, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230104552 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на И. С. К. от гр. Сливен
срещу “СТИК - КРЕДИТ“ АД, с която е предявен иск за обявяване на
нищожността на клауза за неустойка в сключения между страните Договор за
потребителски кредит.
Ищцата твърди, че на 05.07.2022 г. сключила с ответника Договор за
потребителски кредит № 852614 със заемна сума от 950,00 лв. Договорът бил
със срок от 12 месеца, като общата дължима сума за връщане възлизала на
1970,05 лв. ГПР по кредита бил в размер на 30,06 %, а годишният лихвен
процент - в размер на 27 %. В чл. 27, ал. 1 от договора било уговорено, че ако
кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение на кредитора,
му дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума за
всеки ден, през който не е представено обезпечение. Съгласно чл. 27, ал. 2 от
договора неустойката се заплащала периодично с всяка погасителна вноска. В
случая била начислена неустойка в размер на 850,04 лв. Ищцата твърди, че
неустоечната клауза е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй
като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В случая чрез неустойката кредиторът обезпечава
неизпълнение на договорно задължение, което не е нито пряко, нито косвено
обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната
сума. Неустойката изпълнява роля на обезпечаване неизпълнението на
1
длъжника да обезпечи отпускания му кредит, което е недопустимо.
Неустойката в случая е неравноправна и необосновано висока - надхвърля по
размер отпусната главница по кредита и представлява начин за неоснователно
обогатяване на кредитора, което е недопустимо, а от друга страна натоварва
длъжника с допълнителни разходи, само поради формалното неизпълнение на
задължението си да даде исканото от кредитора обезпечение. Неустойката в
случая представлява допълнително предвидена скрита печалба за търговеца за
сметка на потребителя извън уговорената под формата на договорна
възнаградителна лихва. Тя излиза извън присъщите й по закон функции, както
и е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я
прави нищожна поради противоречие на повелителни норми на закона - чл.
146, ал. 1 ЗЗП и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Уговорката
относно процесната неустойка противоречи и на разпоредбата на чл. 143, т. 5
ЗЗП, която предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. На следващо място,
кредиторът не включва т. нар. от него „неустойка“ при формиране на ГПР по
договора, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. На изложените основания ищцата моли да бъде прогласена
нищожността на неустоечната клауза, поради накърняване на добрите нрави и
поради противоречието на закона и моли за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, чрез своя
пълномощник - адвокат, с който изразява становище за допустимост на иска,
но неоснователност по същество. Не оспорва сключения договор за кредит,
като излага, че при сключването му са спазени изискванията на ЗПФУР и
ЗЕДЕУУ. Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на уговорената
клауза за неустойка на всички изложени от нея основания. Твърди, че
неустоечното съглашение е отделен договор и за него са неприложими
правилата на ЗЗП, а на ЗЗД. Наред с това неустойката за неизпълнение на
договорно задължение има обезпечителна, санкционна и обезщетителна
функция. Тя цели да дисциплинира кредитополучателя, така че последният да
предприеме действия по осигуряване, в рамките на договорения срок, на
обезпечение по заемното правоотношение. Акцентира още, че размерът на
уговорената неустойка не е прекомерен и няма въведено законодателно
2
ограничение на максималния й размер. Описва, че неустойката служи и за
обезщетение на причинените от неизпълнението в срок вреди, а и условието
кредитополучателят да осигури поръчител по договора не е било невъзможно
за изпълнение. На изложените основания ответникът моли за отхвърляне на
предявените искове като неоснователни и претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не
изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат,
писмено становище, с което поддържа предявения иск, моли съда да го уважи
и да присъди направените по делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Конституираното от съда трето лице - помагач на страната на ответника
- „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител. Депозирало е писмен отговор - становище, с което потвърждава
наличието на сключен договор за паричен заем между цедента и ищцата и
представя доказателства за усвояване на главницата от кредитополучателя.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо и
трето ЗЗД за обявяване за нищожна на клаузата за неустойка по чл. 27, ал. 1 от
Договор за потребителски кредит № 852614 от 05.07.2022 г., сключен между
ищцата И. С. К. и ответното дружество “СТИК - КРЕДИТ“ АД, поради
накърняване на добрите нрави и противоречие на закона.
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е и
изцяло основателен и доказан.
Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по
делото, че между ответното дружество “СТИК - КРЕДИТ“ АД и ищцата И. С.
К. бил сключен Договор за потребителски кредит № 852614 от 05.07.2022 г.,
по силата на който ответникът предоставил на ищцата кредит в размер на
950,00 лв. Уговорено било, че ГПР е в размер на 30,6 %. В чл. 27 от договора
било уговорено, че ако кредитополучателят не представи обезпечение в срок
съгласно чл. 17 от договора, дължи неустойка в размер на 0,9 % от усвоения
размер на кредита за всеки ден, през който кредитът не е обезпечен. Съгласно
3
погасителния план начислената неустойка по договора възлизала на общо
850,04 лв.
В чл. 17 от договора било предвидено в 3-дневен срок от датата на
сключване на договора кредитополучателят да предостави на кредитора
обезпечение на задълженията му по договора чрез поръчител /отговарящ на
определени условия в договора/ или банкова гаранция.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съдът намира, че клаузата на чл. 27 от договора, касаеща задължението
за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да предостави обезпечение на кредитора е нищожна,
поради противоречие на добрите нрави и тъй като е сключена при неспазване
на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Предвидената неустойка не е за неизпълнение на същинското
задължение на длъжника по договора за заем, а на допълнително задължение
за обезпечаване при неизпълнение. Непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Така
уговорена, тази неустойка противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй
като по този начин на практика обезщетението, което кредиторът би получил
при неизпълнение, би надхвърлило максимално допустимия размер на
обезщетението за забава, а именно законната лихва. Изрично в посочения
текст е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него
4
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл. 26, ал. 1,
предл. първо и предл. трето ЗЗД за обявяване за нищожна на клаузата за
неустойка по чл. 27, ал. 1 от Договора за потребителски кредит № 852614 от
05.07.2022 г., сключен между ищцата И. С. К. и ответното дружество “СТИК -
КРЕДИТ“ АД, поради накърняване на добрите нрави и противоречие на
закона, следва да бъде уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по
делото в размер на 50,00 лв. заплатена държавна такса.
На следващо място, видно от договора за правна защита и съдействие,
пълномощникът на ищцата е оказал безплатно адвокатска помощ.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая,
определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 400,00 лв.
Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101,
параграф 2 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Ето защо, след постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22, при определяне на справедливия размер на адвокатското
възнаграждение на оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат,
настоящият съдебен състав се ръководи от фактическата и правна сложност на
делото, цената на предявените искове, броя на проведените о. с. з., вида и
характера на събраните доказателства и действително извършената от
пълномощника работа. Следва да се отчетат в случая обстоятелствата, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност и разглеждането му е
5
приключило в едно открито съдебно заседание, в което не са събирани
доказателства, освен писмени такива. Пълномощникът на ищцата не се е явил
лично, но е депозирал писмено становище по хода на делото и по същество.
Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на пълномощника на ищцата сумата от 360,00 лв. - дължимо
адвокатско възнаграждение с начислен ДДС, с оглед представеното от
адвоката удостоверение от НАП за регистрация по ЗДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо и предл. трето ЗЗД клаузата на чл. 27, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № 852614 от 05.07.2022 г., сключен между „СТИК -
КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
................., като кредитор и И. С. К., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен,
....................., като кредитополучател, предвиждаща заплащане на неустойка
при непредоставяне на обезпечение, поради накърняване на добрите нрави и
противоречие на закона.
ОСЪЖДА „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. ................. ДА ЗАПЛАТИ на И. С. К., ЕГН:
**********, с адрес гр. Сливен, ..................... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/, представляваща разноски по делото -
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. ................. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М. от АК
- Пловдив, с персонален номер **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, сумата от 360,00 лв. /триста и шестдесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС по делото.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на
страната на ответника - „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81В.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
6
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7