гр.София, ……...2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, IV-ти въззивен състав, в публично
заседание на втори юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: 1. АТАНАС Н.
АТАНАСОВ
2. АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Татяна Асенова и прокурора Георги Герасимов,
разгледа докладваното от съдия Папазян ВНОХД
№ 2539 по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С присъда от 19.01.2017 г. по
НОХД № 12312/2016 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 103-ти състав е
признал подсъдимия П.Д.Д., роден на *** г. в гр. Дряново, българин, български
гражданин, със средно специално образование, неженен, неосъждан, с ЕГН **********
за ВИНОВЕН за това, че на 07.01.2016 г. около 18.00 ч. в гр. София, по пътното
платно на бул. "Г. М. Д.", с посока на движение от ул. "Никола
Габровски" към бул. "Симеоновско шосе" на прилежаща пешеходна
пътека, означена с пътен знак Д-17 и пътна маркировка М 8.1-тип
"Зебра" от ЗДвП, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобила марка "Опел", модел "Зафира", с рег. № ********е
нарушил правилата за движението по пътищата, посочени в следните разпоредби, а
именно - чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре“, при извършване на маневра завиване в обратна посока не пропуснал
минаващия по пешеходната пътека от дясно на ляво по посоката му на движение
пешеходец Н..Б.С.и реализирал пътнотранспортно произшествие с него, като по
непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в следните
травматични увреждания: счупване на външния кондил на голямопищялната кост на
лявата подбедрица, довело до трайно /за срок повече от 30 дни/ затрудняване на
движенията на левия долен крайник, като деянието е извършено на пешеходна
пътека, поради което и на осн.чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „А“, пр. 2, във
вр. с ал. 1, б. „Б“, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 373, ал.
2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на осем месеца лишаване от
свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със
същата присъда и на основание чл. 343г, във вр. с чл. 342, ал. 4 от НК на
подсъдимия е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
осем месеца.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати
по сметката на СДВР сумата от 204,94 /двеста и четири лева и 94 ст./ лева, представляващи
сторените по делото разноски.
Срещу присъдата в
законоустановения срок е постъпил протест и допълнение към него от представител
на Софийска районна прокуратура излага становище за неправилност на съдебния
акт в частта относно наложено наказание лишаване от право за управление на МПС,
като намира, че наложеното наказание е явно занижено. Моли съда да измени
първоинстанционната присъда като увеличи до една година и три месеца наложеното
по реда на чл. 343г от НК наказание.
В разпоредително заседание на 14.06.2018
г. въззивният съд е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото се
налага събирането на нови доказателства, като е изискал справка от КАТ-СДВР за
извършени нарушения на Закона за движение по пътищата от страна на подсъдимия П.Д..
В съдебно заседание пред
въззивния съдебен състав представителят на Софийски градска прокуратура поддържа
протеста. Излага становище, че от приложената справка от СДВР е видно, че
подсъдимият е нарушавал многократно Закона за движение по пътищата, поради
което моли съда да измени присъдата на първоинстанционния съд.
Защитникът на подсъдимия П.Д. –
адв. Т. оспорва протеста и допълнението към него. Счита, че така постановената
първоинстанционна присъда е правилна и постигаща целите на чл. 36 от НК, поради
което моли да бъде потвърдена. Моли съда да съобрази и изминалия дълъг период от
време от извършване на деянието, през който не са регистрирани нарушения на
ЗДвП.
Подсъдимият се придържа към
казаното от своя защитник. В правото си на последна дума подсъдимата моли съда
да потвърди присъдата на първоинстанционния съд.
Софийски градски съд, IV-ти
въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението, както и
тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.
314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира
следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е протекло по реда на глава ХХVII от
НПК - Съкратено съдебно следствие, като на основание чл. 371, т. 2 от НПК, подсъдимият е направил
пълни самопризнания на обстоятелствата, посочени в обвинителния акт и се е съгласил
да не се събират доказателства за тези факти. На основание чл. 373, ал. 3, вр.
чл. 372, ал. 4 НПК контролираният съдебен състав е приел в своите мотиви за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, с оглед направеното
самопризнание от подсъдимия и доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят. Първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от
събраните на досъдебното производство доказателствени материали. Чрез
законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от
гледна точка на разпоредбата на чл. 102 от НПК доказателства. Въззивният съд,
след като подложи на анализ доказателствената съвкупност по делото, не намери
основания за ревизиране на фактическата обстановка, описана в обвинителния акт,
приета от първия съд и изразяваща се в следното:
Подсъдимият П.Д.Д. е роден на ***
г в гр. Дряново, българин, български гражданин, със средно специално образование,
неженен, неосъждан, работи в Търговска лига, живущ ***14, ЕГН **********.***
подс. П.Д. управлявал моторно превозно средство - лек автомобила марка "Опел",
модел "Зафира" с per. № *******. Около 18.00 ч. подс. П.Д.,
управлявайки автомобила се движел по бул. "Г. М. Д.", където пътната
настилка била асфалтова, суха, без неравности и наклони, като времето било
мрачно, а видимостта добра. Пътното платно за движение било двупосочно, с по
две пътни ленти за движение на пътните превозни средства за всяка от посоките,
които били разделени с разделителен остров. Автомобилът, управляван от подс. Д.
се движел в лявата лента по посока на неговото движение, с посока на движение
от ул. "Никола Габровски" към бул. "Симеоновско шосе".
Подс. Д. управлявал автомобила със скорост на движение от около 15км/ч., като
достигайки пешеходната пътека, означена с пътен знак Д-17 и пътна маркировка М
8.1 - тип "Зебра" от ЗДвП, Д. имал намерение да извърши маневра
"завиване в обратна посока" и да продължи движението си по бул.
"Г. М. Д."***. С управлявания от него автомобил подс. П.Д. извършил
маневра "завиване в обратна посока" като в този момент не пропуснал
пресичащия пътното платно, по пешеходната пътека от дясно на ляво по посока на
движението на автомобила пешеходец - свид. Н.С.и го блъснал с предната лява
зона на автомобила /в зоната на предна броня и преден ляв калник/. Вследствие
на удара пешеходецът - свид. Н.С.паднал върху пътното плато и усетил силна
болка в областта на левия крак.
С тези свои действия подс. П.Д.
нарушил разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре“ и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на свид. Н.С.- счупване на външния кондил на голямопищялната
кост.
Непосредствено след като блъснал
пресичащия пешеходната пътека свидетел Н.С., подс. П.Д. слязъл от лекия
автомобил марка "Опел", модел "Зафира" е рег. № ********и
отишъл до св.С., за да му окаже помощ и поискал да го закара до „Пирогов“. Тъй
като обаче св.С. носел лаптоп в чантичката си искал първо да се прибере до дома
си и отказал, след което станал и куцукайки се прибрал, а съпругата му го закарала
до „Пирогов“, където кракът му бил шиниран. На следващия ден при преглед на
скенер било установено, че има фрактура на лявата подбедрица в областта на
коляното.
От заключението на съдебно -
медицинска експертиза е установено, че на св. Н.С.е причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на външния кондил на голямопищялната кост на
лявата подбедрица, довело до трайно /за срок повече от 30 дни/ затрудняване на
движенията на левия долен крайник, представляващо средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК.
От заключението на
автотехническата експертиза е видно, че мястото на удара по дължина на пътното
платно е на пешеходната пътека - от 1.0 до 3.0 мм преди ориентира считано в
същата посока, а по широчина на същото - от 3.5 до 4.5 метра в дясно от левия
край на платното за движение на бул. "Г.М. Д.", считано в посоката на
огледа, като скоростта на лекия автомобил в районна на произшествието е била
около 15 км/ ч, а опасната зона за спиране на автомобила в конкретната пътна
обстановка и натоварване при скорост на движение около 15 км/ ч. е 6 метра.
Съгласно експертизата е видно също така, че при своевременно възприемане на
намиращия се на платното за движение пешеходната пътека пешеходец - св. Д.,
водачът на автомобила П.Д. е имал техническа възможност да спре преди мястото
на удара.
Така изложената и възприета от
съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното доказатества
и доказателствени средства -
свидетелските показания на свидетеля Н.С., заключението на съдебно -
медицинската експертиза на телесни повреди по писмени данни на Н.С.,
заключението на автотехническата експертиза, констативен протокол № 15 относно
посетено ПТП, протокол за оглед на местопроизшествието от 07.01.2016 г. със
скица към същия и приложен фотоалбум, протокол за оглед на местопроизшествието
от 01.07.2016 г. на лек автомобила марка "Опел, модел "Зафира" с
ДК № *******, справка за съдимост на подс. П.Д..
Наличните доказателствени
материали са еднопосочни и подкрепят в цялост самопризнанието на подсъдимото
лице. Въззивният съд изцяло се солидаризира с направената от СРС констатация
относно доказателствената съвкупност, както и с правните му изводи по отношение
на съставомерността на деянието, като не намира за необходимо да ги преповтаря
или допълва.
При така установената фактическа
обстановка, първата инстанция напълно обосновано е приела, че от обективна и
субективна страна подсъдимият П.Д.Д. е осъществил състава на престъплението по
чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „А“, пр. 2, във вр. с ал. 1, б. „Б“, пр. 2,
във вр. с чл. 342, ал 1, пр. 3 от НК.
От обективна страна - на
07.01.2016 г. около 18.00 ч. в гр. София, по пътното платно на бул. "Г. М.
Д."*** към бул. "Симеоновско шосе" на прилежаща пешеходна
пътека, означена с пътен знак Д-17 и пътна маркировка М 8.1-тип
"Зебра" от ЗДвП, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобила марка "Опел", модел "Зафира" с рег. № ********подс.
П.Д. е нарушил правилата за движението по пътищата, посочени в следните
разпоредби, а именно: чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре“, при извършване на маневра завиване в обратна посока не
пропуснал минаващия по пешеходната пътека от дясно на ляво по посоката му на
движение пешеходец Н..Б.С.и реализирал пътнотранспортно произшествие с него,
като по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в следните
травматични увреждания: счупване на външния кондил на голямопищялната кост на
лявата подбедрица, довело до трайно /за срок повече от 30 дни/ затрудняване на
движенията на левия долен крайник, като деянието е извършено на пешеходна
пътека.
От субективна страна, деянието е
извършено от подсъдимия П.Д.Д. при форма на вината непредпазливост. Същият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици - причиняването на
средна телесна повреда на друго лице, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
като това е следвало от задължението му като водач на МПС да изпълни
изискванията на чл. 119, ал. 1 от Закон за движението по пътищата.
При определяне на наказанието
първоинстанционният съд правилно е преценил, степента на обществена опасност на
деянието и дееца. За извършеното от подсъдимия П.Д.Д. престъпление по чл. 343,
ал. 3, пр. последно, б. "А", пр. 2 във вр. с ал.1, б. "Б",
пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК законът предвижда наказание
„лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ до 6 /шест/ години. При определяне на
наказанието първоинстанционният съд правилно се е позовал и на императивната
законова разпоредба на чл. 343г от НК, според която във всички случаи на
извършено престъпление по чл. 343 от НК съдът постановява и лишаване от право
по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
При решаване на въпроса за вида
и размера на наказанието, за това дали да бъде ефективно изтърпяно, когато е
лишаване от свобода, както и за какъв период да бъде лишено от упражняване на
съответното право, безспорно предимство има индивидуалния подход към личността
на конкретния извършител. Наказанието се налага на конкретна личност за
конкретно престъпно поведение. Този принцип за предимство на личната превенция
произтича от нормата на чл. 36 от НК, където като първа цел на наказанието е
посочено, че същото се налага, за да се поправи и превъзпита осъденият към
спазване на закона и добрите нрави. Вторият аспект на индивидуалната превенция
е предупредителното въздействие върху осъденото лице. Едва на трето място е
поставена генералната превенция - предупредителното и възпитателно въздействие
върху другите членове на обществото. Тези основни принципи на наказателното
правоприлагане съдът е имал предвид, подхождайки към въпроса за наказанието,
което трябва да се наложи на подсъдимия П.Д..
При определяне на наказанието,
първостепенният съд правилно е съобразил разпоредбата на чл. 373, ал. 2, пр. 2
от НПК, задължаваща го, ако постанови осъдителна присъда в случаите на чл. 372,
ал. 4 от НПК, да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съобразно
тази норма, индивидуализацията на наказанието се извършва според общите
правила, след което се редуцира с една трета. Водим от това Софийски районен
съд е определил наказание "лишаване от свобода" за срок от една
година, което е редуцирал с 1/3 и е наложил наказание за срок от 8 месеца. Така
наложеното на подсъдимия Д. наказание от първоинстанционния съд не се оспорва
от страните по делото, същото е в рамките на закона и е индивидуализирано
правилно.
Правилно първоинстанционният съд
е приел, че по отношение на подсъдимия Д. са налице условията за приложение на
чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване
от свобода, тъй като към датата на извършване на деянието подсъдимият не е
осъждан за извършено престъпление от общ характер, наложеното му наказание
лишаване от свобода е под три години, като съдът е намерил, че поправянето на подсъдимия
не налага ефективно изтърпяване на това наказание, като целите по чл. 36 от НК
могат да бъдат постигнати чрез отлагане на изтърпяването за изпитателен срок.
Настоящият въззивен съдебен състав споделя извода на първостепенния съд, че
така наложеното наказание ще окаже необходимото поправително и превантивно
въздействие спрямо подсъдимия.
Съобразно разпоредбата на чл.
343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, първоинстанционният съд е наложил на
подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява
моторно – превозно средство. При определяне на размера на лишаването от това
право, съобразно нормата на чл. 49, ал. 1 от НК, съдът е намерил за справедливо
да определи срок от осем месеца. Така определеното наказание е протестирано от
представителите на държавното обвинение, като настоящият съдебен състав намира
доводите на прокуратурата за неоснователни.
С оглед допуснатото и приобщено
по делото писмено доказателство – Справка „Картон на водача“, издадена от
Министерство на вътрешните работи, столична дирекция на вътрешните работи,
отдел „Пътна полиция“ е видно, че подсъдимият Д. в действителност е извършвал
нарушения на ЗДвП, за които е бил санкциониран по предвидения от закона ред.
Също така е видно, че подсъдимият е извършвал нарушенията в един отдалечен
период в миналото, а именно от 2001 г. до 2008 г., след който период не са
констатирани нови нарушения на правилата за движение по пътищата, с изключение
на процесния инцидент. Водим от това, настоящият съдебен състав не счита
констатираните нарушения на правилата за движение като отегчаващи вината
обстоятелства, поради което намира, че не са налице основания за влошаване
положението на подсъдимия, посредством увеличаване срока на наложеното му
наказание лишаване от право на управление на МПС. Въззивният съд прецени срокът
от осем месеца лишаване от право на управление на МПС за достатъчен подсъдимото
лице да осъзнае не само законовата, а и житейски обусловената необходимост от
стриктно спазване на всички задължения на водача на моторно превозно средство
при движението му по пътищата и да се поправи.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните
изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди. Изложените в протеста доводи са неоснователни. Присъдата е
постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са
допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Определените наказания са справедливи и съответстват на обществената опасност
на деянието и дееца.
Въззивният състав счете, че първоинстанционната присъда е
правилна и по отношение на присъдените
разноски и следва да бъде потвърдена в тази си част.
Така, при извършената на
основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивният протест - да бъде оставен без
уважение, като неоснователен.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда
от 19.01.2017 г. по НОХД № 12312/2016 г., СРС – НО, 103-ти състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.