РЕШЕНИЕ
№ 1278
гр. Пловдив, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20235300501650 по описа за 2023 година
-ти
Обжалвано е решение №1734/20.04.2023г. на Пловдивския районен съд ХІІ
гр. с. постановено по гр. д. № 7120/2022г. в частта, с която се отхвърля иска предявен
от Х. Н. Х., ЕГН *****************, *** против „Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в *** за заплащане на сумата от 147. 57лв.
представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по договор №
***/11.01.2017г. Жалбоподателят Х. Н. Х., ЕГН ***************** моли съда да
постанови друго, с което да уважи този иск. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Постъпила е и частна жалба против Определение № 6169/31.05.2023г.
постановено по същото дело, с което отказва да се измени размера на присъдения с
решение № 1734//20.04.2023г. хонорар в полза на адв. К. и отхвърля молбата ú в този
смисъл, като моли съда да го отмени и уважи молбата за присъждане на адвокатско
възнаграждине за всеки един от обективно съединените искове.
Въззиваемата страна „Ай Ти Еф Груп„ АД, ЕИК ************ е представила
отговор само по частната жалба, в който излага доводи на нейната неоснователност.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Страните не спорят, че на 11.01.2017г. са сключили договор № потребителски
кредит № ****, според който „Ай Ти Еф Груп„ АД предоставя на Х. Н. Х. кредит в
размер на 1 000лв. за срок от 12 месеца.
Безспорно е, а и от приетото заключение на съдебно счетоводната експертиза с
вещо лице К., се установява, че Х. Н. Х. по процесния договор е изплатила сума в общ
размер от 1 563.52лв., които кредитодателят е осчетоводил като главница в размер на 1
1
000лв.; неустойка в размер на 415.57лв. и договорна лихва в размер на 147.95лв., като
експертът установява, че всички записвания по хронологичните ведомости в
счетоводството на „Ай Ти Еф Груп„ АД са правилни и следват своя хронологичен ред
по дати.
В процесния договор за кредит е посочено, че годишната лихва за ползване на
кредита е в размер на 41.00 %, като за срока на кредита кредитополучателят дължи на
кредитодателя такава лихва в размер на 235.76лв. – т. 1.3.1, а годишния процент на
разходите е 49.66% - вж. т. 1.5.
Според нормата на чл. 19, ал.1 от ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита,
като на първо място са посочени дължимите лихви. В т. 3.3 от договора страните са
уговорили и заплащането на неустойка, ако кредитополучателят не представи срок
надлежни поръчители. При годишна лихва от 41.00 % и заплатена неустойка в размер
на 415.57лв. очевидно ГПР ще надхвърли петкратния размер на законната лихва за
процесния период, което е нарушение на нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК.
Неспазването на тази разпоредба води до недействителност на договора
съгласно чл. 22 от ЗПК и в този случай потребителят следва да върне само чистата
стойност на договора без лихва или други разходи по кредита – чл. 23 от посочения
закон. Следователно, плащането на възнаградителната лихва е извършено без
основание и подлежи на връщане.
Ето защо искът за заплащане на недължимо платената възнаградителна лихва в
размер на 147.95лв. е основателен, но според диспозитивното начало в гражданския
процес, което не допуска присъждане повече от поисканото този иск ще се уважи до
претендирания размер от 147.57лв.,със законната лихва върху тази сума от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Изхода на спора по същество обосновава заплащане на възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата, тук жалбоподател и за двете съдебни
инстанции.
Затова решението на районния съд следва да се отмени в обжалваната част и
вместо него се постанови друго, с което се уважи иска за платената без основание
възнаградителна лихва.
Според установената съдебна практика например Опр. № 262/01.08.2018г. по гр.
д. № 3381/17г. на ВКС, ІІІ г.о. и Опр. № 360/30.07.2018г. по ч. т. д. № 1807/18г. на ВКС,
І т. о. адвокатското възнаграждение се определя поотделно съобразно броя и вида на
предявените искове. В настоящия случай исковете са два – за възнаградителна лихва и
неустойка. Следователно за всеки един от тези искове следва да се определи отделно
възнаграждение.
Затова искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размера посочен
в молбата от 28.04.2023г. за изменение на първоинстанционното решение, а именно
178.77лв. е основателно и следва се уважи.
За настоящата инстанция на адв. К. следва да се присъдят 400лв., определено по
реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. във връзка с чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/09.04.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
2
-ти
ОТМЕНЯ решение №1734/20.04.2023г. на Пловдивския районен съд ХІІ гр. с.
постановено по гр. д. № 7120/2022г. в частта, с която се отхвърля иска предявен от Х.
Н. Х., ЕГН ************, *** против „Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в *** за заплащане на сумата от 147. 57лв. представляваща
недължимо платена възнаградителна лихва по договор № ***/11.01.2017г. и вместо
това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в *** да заплати на Х. Н. Х., ЕГН ************, *** сумата 147.
57лв. представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по договор №
***/11.01.2017г., ведно със законната лихва от 17.05.2022г. до окончателното ú
изплащане, а на адвокат К. Й. К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 400
(четиристотин) лева адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал.2 от
закона за адвокатурата за ввъзивното разглеждане на делото.
ОТМЕНЯ Определение № 6169/31.05.2023г., с което отказва да се измени
размера на присъдения с решение № 1734//20.04.2023г. хонорар в полза на адв. К. и
отхвърля молбата ú вх. № 39588/28.04.2023г. в този смисъл и вместо това
ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в *** да заплати на адвокат К. Й. К., ЕГН **********, с адрес: *** още
178.77 (сто седемдесет и осем лева и седем и седем стотинки) адвокатско
възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал.2 от закона за адвокатурата.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3