Решение по КНАХД №1424/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Заместник-директора на ТД на НАП [населено място] срещу решение № 401/11.06.2025 г. постановено по а.н.д. № 1602/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас. Счита решението за неправилно. Не споделя мотивите на районния съд обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление. Излага доводи за течението на давностния срок за съставяне на АУАН, респ. кога нарушителят се счита за открит. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издаденото наказателното постановление.

Ответникът – „Конструкторско бюро Кар“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], прави искане да се остави в сила обжалваното решение, като законосъобразно и правилно.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас, редовно уведомен, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е отменил наказателно постановление № 817159-[рег. номер]/06.03.2025 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП - Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО, на „Конструкторско бюро Кар“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО вр. чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. Съдът е приел, че в проведеното административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение по отношение на давностния срок по чл.34 от ЗАНН, доколкото неговото начало е обусловено от откриването на нарушителя, а това е моментът в който за длъжностното лице е било обективно възможно да изгради субективна представа за индивидуализиращите белези на нарушителя. Приел е още, че нарушението е на просто извършване и е осъществено с бездействие на задълженото лице към първия работен ден, след датата следваща последния срок, а именно 26.07.2024 г. Съответно контролните органи са имали обективната възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е или не, са били на разположение на наказващия орган през цялото време, без да е било необходимо извършването от негова страна на каквито и да било допълнителни действия по разкриване на нарушителя и изясняване на фактите, даващи основание за преценка за това.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Настоящия съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно.

По делото няма спор по фактите, че ответникът „Конструкторско бюро Кар“ ЕООД, в качеството си на осигурител не е подал в ТД на НАП [населено място] декларация образец 6 за м.юни 2024 г. в законоустановения срок до 25.07.2024 г., като тя е подадена на 26.08.2024 г., за което е ангажирана отговорността му на основание чл.355, ал.1 от КСО и е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 от КСО осигурителите осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите имат задължение периодично да представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд „ГВРС“, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.

Съгласно чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – едновременно с подаване на декларация образец № 1. Съответно съгласно чл.4, ал.1 от Наредбата декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението и б) до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или изплатени след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът; в сроковете за внасяне на осигурителните вноски по чл.7, ал.12, т.1, 2 и 4 от КСО и за лицата, на които за осигурителен стаж се зачита времето по чл.9, ал.3, т.1, 2 и 5 от КСО.

Административнонаказващият орган е отбелязал, че декларацията е следвало да се подаде до 25.07.2024 г., но без да сочи въз основа на какви факти приема, че това е датата на нарушението. Видно е, че нормата дефинира две отделни хипотези за подаване: 1) до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа и 2) при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В случая, не се установява въпросът кога е начислено и изплатено възнаграждението на осигурените лица да е изследван и остава неясно в коя хипотеза се приема, че е осъществено нарушението. Липсват и факти въз основа на които да се прецени коя от тях е налице в случая, а изложените не са достатъчни, за да бъде извършена преценка за съставомерност на деянието по чл.355, ал.1 от КСО.

Правилно първоинстанционният е приел, че в случая АУАН е съставен след предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН давностен срок.

Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Този срок започва да тече от първата дата, на която е можело да се установят извършеното нарушение и нарушителят.

В случая, е прието, че дружеството не е подало декларация обр.6 за месец юни 2024 г., в срок до 25.07.2024 г., поради което първи възможен момент в който е можело да се установи както извършеното нарушение, така и нарушителят е 26.07.2024 г. (петък-присъствен ден), тъй като Националната агенция за приходите поддържа регистър и база данни за задължените лица. Този регистър е в рамките на същата административна структура, която администрира и води отчетността по изпълнението на вмененото задължение, а дали наказващият орган „ще узнае“ факта на неподаване на декларацията е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове. Според законодателя срокът от три месеца е разумен и достатъчен по своята продължителност за това съответната администрация да извърши служебно необходимата проверка въз основа на наличните данни и документи, за да установи извършеното административно нарушение, чрез съставянето на АУАН. Бездействието на длъжностните лица от ТД на НАП при упражняване на това им правомощие не може нерегламентирано да води до удължаване на сроковете за осъществяването на административнонаказателна отговорност. В този смисъл, без правно значение за срока е датата на която дружеството фактически е подало декларацията – 26.08.2024 г., която дата касатора счита като начало на срока по чл.34 от ЗАНН. Наказващият орган, след като разполага с базата данни на задължените лица, няма основание фактически да удължава срока, като се позовава на момента на по-късното подаване на декларацията, след като съобразно ресурса, който притежава, обективно възможно е да установи нарушението в дадения законов срок. Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя е предпоставка за законосъобразното развитие на производството. Неспазването на същите представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, както правилно е прието в обжалваното решение.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 401/11.06.2025 г. постановено по а.н.д. № 1602/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.