№ 727
гр. Варна, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500845 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Н. КР. А.., като майка и
законен представител на Н. Г. Й., ЕГН ********** срещу решение № 1959 от 07.12.2021г.,
постановено по гражданско дело № 7941 по описа за 2021г. на Районен съд – Варна, в частта, с
която е отхвърлен предявеният срещу Г. Й. Й. иск с правно основание чл.150 СК за увеличаване на
дължимата от ответника в полза на детето Н. издръжка за разликата над 200лв. до предявения
размер от 320лв.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като
присъдената издръжка в размер на 200лв. месечно е в занижен размер и не е достатъчна за
покриване на разходите за задоволяване на нуждите на детето, като не е съобразена и с
възможностите на ответника да дава издръжка. Посочва се, че от определяне на предходната
издръжка е изминал период от повече от шест години, през който детето е пораснало,
потребностите са нараснали трайно, като се е увеличил и размера на средствата, необходими за
неговото отглеждане и издръжка. Твърди се, че настъпилите промени в социално-икономическите
условия в страната, с оглед развиващите се инфлационни процеси, обуславят по-ниска
покупателна способност на определената в размер на 200лв. издръжка. Счита, че от събраните по
делото доказателства се установява, че ответникът разполага с възможност да заплаща издръжка в
полза на детето в претендирания размер от 320лв., тъй като е в трудоспособна възраст, полагал е
труд по постоянен трудов договор, който е бил прекратен след връчване на препис от исковата
молба. Същият е в трудоспособна възраст, в добро здравословно състояние и притежава умения,
които му позволяват да полага труд, от който да получава доходи.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част, като издръжката в полза на детето се
присъди в претендирания размер от 320лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, от Г. Й. Й., с
който същата се оспорва като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната
част. Претендира присъждане на разноски.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по
жалбата.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
1
Производството по делото, по което е постановено обжалваното решание е образувано по
искова молба от Н. КР. А.., като майка и законен представител на Н. Г. Й., ЕГН **********, с
която е предявен иск с правно основание чл.150 СК за изменение на определената и дължима от
ответника месечна издръжка в полза на детето от 120лв. на 320лв., считано от датата на подаване
на исковата молба. Ищцата твърди, че с определение за одобряване на съдебна спогодба по гр.д. №
71/2015г. по описа на РС-Мездра, ответникът Г. Й. Й., като баща на детето е осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 120 лв. Твърди, че с оглед възрастта на детето и нарасналите му
нужди от храна, дрехи, учебни пособия и заплащане на допълнителни занимания, плащаната от
бащата издръжка следва да се увеличи до размера на 320лв. Твърди, че бащата разполага с добри
материални възможности, които му позволяват да заплаща претендираната издръжка. Излага
също, че майката има още едно малолетно дете, за което също полага грижи за отглеждане и
възпитание и понастоящем е в отпуск по майчинство, като получава обезщетение в размер на
минималната работна заплата.
Ответникът Г. Й. Й. оспорва исковата претенция по размер, като твърди, че е във
възможностите му да заплаща издръжка в размер на 160лв. месечно. Оспорва твърденията в
исковата молба, че получава значителен по размер месечен доход, както и, че претендираната сума
е необходима за издръжка на детето. Оспорва твърденията в исковата молба, че работи като
международен шофьор и твърди, че има още едно дете, което живее при него – Г. Й., р. на
06.06.2003г., който е ученик в 11 клас.
Контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” гр. Варна изразява становище
за основателност на предявеният иск като по отношение размера заявява, че следва да се определи
съобразно потребностите на детето и финансови възможности и доходите на двамата родители.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното Удостоверение за раждане се установява, че родители на детето
Н. Г. Й., родено на 06.07.2014г. са страните в производството.
Не е спорно между страните, а и от представените пред първоинстонционния съд писмени
доказателства се установява, че протоколно определение от 14.04.2015г. по гр.д. № 71/2015г. по
описа на РС-Мездра, е одобрена постигната между страните по делото спогодба, като ответникът
Г. Й. Й. е осъден да заплаща в полза на детето Н. месечна издръжка в размер на 120лв., считано от
03.02.2015г.; Н.Й. е била ученичка в първи клас през учебната 2021/2022г. в СУ»Димчо
Дебелянов», като от началото на учебната година-16.09.2021г. се
Видно от представените удостоверения за раждане, и и щцата и ответника имат още по
една дете /ищцата има още едно дете – К., р. На 09.10.2020г., а ответникът- Г., р. На 06.06.2003г./
Видно от представеното по делото удостоверение от 29.06.2021г., издадено от Мони-
07»ЕООД, Г.Й. е получил брутно трудово възнаграждение за периода м. 06.2020г. – 05.2021г. в
общ размер на 8 618,41лв./ 718лв. Средно месечно/
Съгласно справка от ТД на НАП Велико Търново в периода 01.04.2018г.-20.10.2021г.,
ответникът има регистриран трудов договор с «Мони-07»ЕООД, сключен на 19.04.2018г. с
основна заплата в размер на 600лв.; вписан като осигурител е само посоченото дружество с
осигурителен доход – 716,80лв.
От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели-К.И./баща на
ищцата/ и Т.А./ съпруг на ищцата/ се установява, че грижите за детето се полагат от ищцата.
Бащата заплаща издръжка в размер на 120лв. И за първи път през 2021г. Е дал допълнително
100лв. За рождения ден на детето. Детето е ученичка в първи клас, храни се в стола на училището.
Необходими били средства за закупуване на учебни пособия, а освен това детето често
боледувало. Свид. И. заявява в показанията си, че от осоло 5 години ответникът има гараж в
с.Кунино, в който ремонтира коли срещу заплащане.С отговора на въззивната жалба,
възззиваемият е представил нотариално заверена декларация от 21.02.2022г., в която е декларирал,
че е безработен и не получава доходи от трудови и други правоотношения и няма собствена
фирма.
От представените пред въззивния съд удостоверение и служебна бележка, издадени от «Ан
и Ан»ЕООД, удаставерение и справка от НАП Варна и извелечение от банкова сметка се
установява, че ищцата Н.А. е в отпуск за отглеждане на малко дете и в периода м. 03.2021г.-
м.03.2022г. е получавала обезщетение в размер на 650лв. Месечно.
2
По така установеното от фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи:
Нормата на чл.150 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда,
че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде
изменена или прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия размер от издръжка на
ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на
родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда издръжка следва да е налице
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
В конкретния случай се твърди трайно изменение на нуждите на детето Н., поради
нарастване на възрастта му - навършване на 7 години, обучение в редовна форма в основно
училище, закупуване на училищни пособия. Съставът намира, че посочените основания за
изменение на издръжката са налице. Не се спори между страните, че детето посещава учебно
заведение при редовна форма на обучение, както и, че част от учебните пособия се закупуват от
родителите, поради което и изменение в този вид разходи има. Детето е пораснало с почти седем
години от предходното определяне на издръжката, което обуславя по-високи разходи за
закупуване на облекло, храна, дневни. Затова и съставът приема, че е налице изменение на
потребностите на детето поради неговото израстване.
По делото не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства, установяващи
необходимост и извършване на допълнителни разходи за участието на детето в извънкласни форми
на обучение или обусловени от изключителни способности на детето, или във връзка със
специални потребности.
Предвид горното и изменение на потребностите на детето Н. съставът намира, че е
настъпило само предвид обстоятелството, че е преминало в по-висока възрастова група,
обуславяща по-високи разходи за облекло, храна, пособия, ежедневни нужди.
От доказателствата по делото, не може да се установи увеличение на доходите на
ответника, предвид факта, че липсват данни относно доходите му към момента на определяне на
предходната издръжка. Въпреки това от ангажираните по делото доказателства се установява, че
към м. 12.2021г., ответникът работи и получава трудово възнаграждение в размер на около 720лв.
месечно. Същият е в трудоспособна възраст, не са наведени твърдения и не са представени
доказателства за влошено здравословно състояние или други причини, които го възпрепятстват да
полага труд, от който да получава доходи. Освен това, от ангажираните по делото доказателства се
установява, че същият притежава образование и квалификация, които му позволяват да упражнява
труд и дейности, от които би могъл да реализира доходи. При преценката на възможностите за
даване на издръжка от страна на бащата, следва да се вземат предвид фактите, че същият работи и
получава доходи както и обстоятелството, че не дължи издръжка на друго малолетно или
непълнолетно дете.
Ирелевантни в настоящото производство са обстоятелствата, че ответникът се грижи за
свое пълнолетно дете, предвид безусловното му и приоритетно задължение да издържа
малолетното си дете. Следва да се посочи, също, че от представените по делото доказателства не се
установяват твърденията на ответника, че той се грижи за сина си Г., както и, че той е ученик.
Задължението за издръжка към непълнолетни низходящи се ползва с привилегия и е с
преимущество пред всякакви други задължения. Задължението за издръжка не може да се
дерогира чрез поемане на други задължения, обременяващи материалното положение на
дължащия издръжка. Дори след изплащане на издръжката на децата родителят да среща известни
материални затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите на децата, защото родителите
имат не само правно, но и нравствено задължение да издържат своите деца. В този смисъл техните
затруднения не следва да се поемат от децата.
Предвид всички изложени съображения съставът приема, че трайно изменение в нуждите
на издържаното лице, обусловено от възрастта и изменение на обществено-икономическата
обстановка в страната, е настъпило. Същото налага допускане на изменение на размера на
определената издръжка като бащата следва да бъде осъден да заплаща увеличен размер на
издръжката – 250 лв. месечно. Този извод се налага като съставът определя необходима издръжка
за 7-8 годишно дете средно от по 400 лв. месечно. От тях 150 лв. Следва да поеме майката, която е
и родителят, полагащ преките, непосредствени и ежедневни грижи за детето. Ответникът следва да
заплаща остатъкът от издръжката от 250 лв. Изменение следва да бъде допуснато като
3
определената в размер на 100 лв. издръжка бъде увеличена в посочения размер от 250 лв.
Решението на ВРС в частта, с която искът за изменение на издръжката за разликата над
250лв. до претендирания размер от 320лв. следва да бъде потвърдено. В частта, с която искът за
изменение на издръжката е отхвърлен за разликата над 200лв. до 250лв., решението следва да бъде
отменено и искът в тази част да се уважи. Решението в частта, с която искът е отхвърлен за
разликата до 320лв. е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Налага се корекция на решението и в частта за разноските. На основание чл.78, ал.6 от ГПК
и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 187,20 лева.
Дължимите в полза на ищцата разноски в първоинстонционното производсдтво, съразмерно на
уважената час от иска, са в размер на 260лв., съгласно правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, поради
което и решението в тази част следва да се измени, като ответникът бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от още 100лв., представляваща разликата над присъдените 160лв. до дължимите
разноски в размер на 260лв.
Дължимите на ответника разноски, съгласно правилата на чл.78, ал.3 ГПК са в размер на 105лв.,
като решението, в частта, с която Н.А. е осъдена да заплати на Г.Й. разноски за разликата над
105лв. до присъдените 180лв. следва да се отмени.
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция и частичната основателност на иска с
правно основание чл.150 СК, ответникът въззиваемият Г.Й. следва да бъде осъден да заплати на
Н.А. разноски в размер на 225лв. /100лв. разноски за първата инстанция, представляващи
разликата над присъдените 160лв. до дължимите 260лв. и 125лв. за въззивното производство/, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, а последната да бъде осъдена да заплати на Г.Й. разноски за въззивното
производство в размер на 200лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1959 от 07.12.2021г., постановено по гражданско дело №7941 по
описа за 2021г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. Г. Й., ЕГН
**********, представлявана от своята майка и законен представител Н. КР. А.., ЕГН **********
срещу Г. Й. Й., ЕГН **********, иск с правно основание чл.150 СК за увеличаване на присъдената
с одобрена от съда съдебна спогодба по гр.д. № 71/2015г. по описа на РС Мездра,дължимата от
ответника в полза на детето Н. издръжка за разликата над 200лв. до 250лв., както и в частта, с
която Н. КР. А.. е осъдена да заплати на Г. Й. Й., на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за
разликата над 105лв. до присъдените 180лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка, дължима от Г. Й. Й., ЕГН ********** ,
с.Кунино, община Роман в полза на Н. Г. Й., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Н. КР. А.., ЕГН ********** , като я увеличава на 250лв., считано от датата на
депозиране на исковата молба – 03.06.2021г., с падеж пето число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване на основание чл.150 СК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1959 от 07.12.2021г., постановено по гражданско дело №7941
по описа за 2021г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание
чл.150 СК за изменение на присъдената с одобрена от съда съдебна спогодба по гр.д. № 71/2015г.
по описа на РС Мездра издръжка, в полза на детето Н. Г. Й., ЕГН **********, и дължима от Г. Й.
Й., ЕГН **********, посредством увеличаването й за разликата над 250лв. до претендирания
размер от 320лв.
ОТМЕНЯ решение № 1959 от 07.12.2021г., постановено по гражданско дело №7941 по описа
за 2021г. на Районен съд – Варна, в частта, с която Г. Й. Й., ЕГН ********** е осъден да заплати
разноски в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от 115,20лв., КАТО
вместо него постановява:
ОСЪЖДА Г. Й. Й., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
4
държавна такса по уважената част от иска за изменение на издръжката сума в размер на 187,20
лева, на осн. чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Й. Й., ЕГН ********** да заплати на Н. КР. А.., ЕГН ********** сумата от
225лв., представляваща разноски във въззивното производство 125лв. и 100лв., разноски над
присъдените в първоинстонционното производство, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Н. КР. А.., ЕГН ********** да заплати на Г. Й. Й., ЕГН ********** сумата от
200лв., представляваща разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5