№ 9681
гр. София, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110123229 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Обединена българска банка“ АД срещу С. Д. К. установителни
искови претенции по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 6 ЗПФУР, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовата търговска
банка следните суми, произтичащи от договор за потребителски кредит №
1912112672873190 от 12.12.2019 г., отсрочен с Искане за промяна на условията по кредит от
02.05.2020 г. и Потвърждение за промяна на условията по кредит от 15.05.2020 г. и отсрочен
с Искане за промяна на условията по кредит от 27.01.2021 г. и Потвърждение за промяна на
условията по кредит от 29.01.2021 г.: сумата от 1 019,92 лева, представляваща изискуема
редовна възнаградителна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 17.04.2023 г., сумата от 798,50
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 17.04.2023 г.,
начислено върху падежиралата главница, сумата от 82,81 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 18.04.2023 г. до 11.05.2023 г., начислено върху предсрочно
изискуемата главница, сумата от 474,17 лева, представляваща стойност на редовни
възнаградителни лихви за периода от 15.03.2020 г. до 14.08.2020 г., отсрочени по Искане за
промяна на условията по кредит от 02.05.2020 г. и Потвърждение за промяна на условията
по кредит от 15.05.2020 г., сумата от 215,15 лева, представляваща стойност на редовни
възнаградителни лихви за периода от 15.11.2020 г. до 14.01.2021 г., отсрочени по Искане за
промяна на условията по кредит от 27.01.2021 г. и Потвърждение за промяна на условията
по кредит от 29.01.2021 г. и сумата от 60,00 лева, представляваща разноски за уведомление
за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, за които суми по ч. гр. дело № 25401/2023
г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав са издадени заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от
01.06.2023 г.
Ищецът „Обединена българска банка“ АД твърди, че на 12.12.2019 г. между
търговската банка, в качеството й на кредитор – като правоприемник на „Кей Би Си Банк
1
България“ ЕАД, преди това „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, и ответницата С. Д. К., в
качеството й на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит №
1912112672873190/12.12.2019 г. - при условията на ЗПФУР със средства за комуникация от
разстояние по електронен път посредством услугите на квалифициран доставчик на
удостоверителни услуги, по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя паричен кредит в размер на сумата от 20 566,02 лева за потребителски
нужди с уговорен срок на действие на договора до 15.12.2024 г. Излага се, че кредитът е
усвоен на 12.12.2019 г. Поддържа се, че въз основа на искане за промяна на условията по
кредит от 02.05.2020 г. и потвърждение за промяна на условията по кредит от 15.05.2020 г. и
искане за промяна на условията по кредит от 27.01.2021 г. и потвърждение за промяна на
условията по кредит от 29.01.2021 г., договорът за кредит бил отсроче. Съгласно клаузите на
договора страните уговорили възнаградителна лихва – т.нар. „редовна лихва“ в размер на
4,70 % фиксирана годишна лихва за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на
кредита, а след изтичане на срока на договора годишна лихва, формирана от сбора на два
компонента: променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 4,590. Посочва
се,че съгласно уговореното между страните, при допусната забава в плащането от
кредитополучателя на дължимите вноски по кредита същият да заплати обезщетение за
забава върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на
забавените задължени, в размер на наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта.
Съгласно договора кредитът следвало да бъде погасен чрез 60 анюитетни вноски, дължими
на 15-то число на съответния месец, считано от 15.01.2020 г. до 15.12.2024 г., включващи
приложимата годишна лихва, като съгласно погасителния план размерът на всяка
погасителна вноска за първите 12 месеца от действието на договора с включена годишна
лихва е 385,29 лева. Ищецът твърди, че е изпълнил всички свои задължения по договора.
Посочва, че ответницата е в неизпълнение на задължението по чл. 8.1 от договора, тъй като
не е заплатила месечни погасителни вноски с падежни дати от 15.09.2021 г. до 15.03.2023 г.
Предвид така допуснатото неизпълнение търговската банка обявила всички суми по кредита
за предсрочно изискуеми, считано от получаване от ответната страна на писмо от 31.03.2023
г. за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, редовно връчено чрез ЧСИ Катилин
Попов, с район на действие СГС, с рег. № 852. Изяснява се, че предсрочната изискуемост на
вземанията по договора била осчетоводена на 18.04.2023 г. При условията на евентуалност,
в случай, че съдът приеме, че предсрочната изискуемост на вземанията не е надлежно
обявена, ищецът отправя искане същата да се счита за настъпила с получаване от С. К. на
препис от исковата молба с приложенията към нея. В исковата молба се посочва, че за
процесните вземания в полза на ищеца и срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, като след депозирано
възражение от длъжника и дадени от съда указания, ОББ АД предявява процесните
претенции. С тези съображения „Обединена българска банка“ АД обосновава правния си
интерес от търсената установителна искова защита и отправя искане за уважаване на
процесните искове. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и в
исковото производство.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата С. Д. К., чрез
пълномощника си адв. Б., оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, считайки процесният
договор като такъв за потребителски заем, за недействителен на следните основания: поради
неспазване на законовите изисквания по чл. 10, ал. 1 ЗПК относно шрифта, който в случая е
по-малък от 12; поради липсата на подробен погасителен план съгласно изискването на чл.
11, ал. 1, т. 1 ЗПК, в който ясно да са разписани отделните компоненти, включени в размер
на всяка анюитетна вноска – каква част от нея представлява главница, каква част –
възнаградителна лихва, каква част такси и други вземания; поради липса на ясно разписана
методика относно формирането на ГПР по договора, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т.
2
10 ЗП, и конкретно кои точно са компонентите включени в него и по какъв начин е
формиран последният по начин, че за потребителя да са ясни всички разходи, които ще
направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. С отговора на исковата
молба се оспорва действителността на договора и поради липсата на изрично уговорен
лихвен процент на ден съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Посочва се, че
липсата на тези задължителни реквизити от съдържанието на договора обуславя
недействителността на последния съгласно чл. 22 ЗПК. С отговора на исковата молба се
оспорва предоставянето на заемната сума, респ. усвояването й от ответницата. Възразява се
срещу установения с договора лихвен процент, с довод за неговата прекомерност и като
протИ.речащ на добрите нрави. Ответницата С. К. оспорва уговорените възнаградителни
лихви и обезщетения за забава като нищожни поради протИ.речието им с добрите нрави.
Твърди, че не е надлежно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. С тези доводи ответната страна
отправя искане за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни. Претендира
присъждане сторените разноски в двете съдебни производства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на
пресъдено нещо съществуването в полза на ищцовото дружество на парични вземания
срещу ответницата, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК.
Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е
подадено в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК и съдържа оспорване на част (извън главницата) от
удостоверените в същата вземания, а установителните искове са предявени в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК, след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за
ищеца е налице интерес от исканото установяване.
Съгласно разпоредбите на чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество заедно с
лихва, в случай, че това е уговорено писмено.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК съгласно която договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит в т.ч. под формата на заем, при което
потребителят заплаща стойността на услугата чрез извършването на периодични вноски.
Касае се за неформална и реална двустранна правна сделка, при която заемното
правоотношение между страните възниква при кумулативното наличие и на двата елемента
от така очертания фактически състав – постигнато съгласие между страните сумата да се
предаде в собственост на заемателя със задължение за връщането й и реално предаване на
сумата от заемодателя на заемателя с твърдяното предназначение - под формата на заемни
средства. Следователно, договорът за заем се счита за сключен в момента, в който, въз
основа на постигнато между страните по договора съгласие, едната страна даде, а другата
получи в заем пари или други заместими вещи. При този договор заемодателят дължи
предаване на заемната сума, а заемателят връщане на същата в уговорения срок.
Следователно, възникването в полза на ищеца на процесните вземания е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните обстоятелства: 1).
наличието на валидно облигационно отношение между ищеца, в качеството му на кредитор
и правоприемник на първоначалния кредит „Райфазенбанк (България)“ ЕАД и ответницата,
3
в качеството й на кредитополучател по договор за потребителски кредит от 12.12.2019 г.–
неговото конкретно съдържание, определено от основните права и задължения на страните,
сключването му в изискуемата от закона форма, при съблюдаване на законовите изисквания
за шрифт и съдържание; 2). предоставяне на сумата по кредита на кредитополучателя; 3).
валидно постигната уговорка за заплащане на договорна (възнаградителна) лихва в
определен размер; 3). изискуемостта на вземанията, обусловена от настъпила и надлежно
обявена предсрочна изискуемост – наличието на твърдяната форма на договорно
неизпълнение, дало основание за отнемане преимуществото на срока и довеждането й до
знанието на длъжника; 4). наличието на валидно поето задължение за заплащане на
обезщетение за забава при допусната забава в заплащането на месечните погасителни
вноски; 6). направени разходи във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита и наличието на основание за дължимостта им от кредитополучателя; 6).
установяване на вземанията си по размер.
В тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране
или прекъсване на погасителната давност по отношение на вземанията.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответницата е да установи
възраженията си, в частност наличието на конкретните пороци, обуславящи
недействителността на договора за кредит, изпълнението на задълженията, чрез
осъществено от нейна страна заплащане на дължимите суми.
С оглед конкретното оспорване, проведено с отговора на исковата молба, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от
10.11.2024 г. и обявен за окончателен такъв, като безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните са отделени обстоятелствата относно сключване между „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, като кредитор, чийто правоприемник е „Обединена българска банка“ АД и
ответницата С. Д. К. на договор за потребителски кредит № 1912112672873190 от 12.12.2019
г., отсрочен с Искане за промяна на условията по кредит от 02.05.2020 г. и Потвърждение за
промяна на условията по кредит от 15.05.2020 г. и отсрочен с Искане за промяна на
условията по кредит от 27.01.2021 г. и Потвърждение за промяна на условията по кредит от
29.01.2021 г.
Тези обстоятелства следват и от приобщените по делото писмени доказателства,
сочещи, че на 12.12.2019 г. между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, като кредитор и С. Д.
К., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит №
1912112672873190 за предоставяне на паричен кредит в размер на сумата от 20 566,02 лева,
който да бъде използван за потребителски нужди. Предвидено е еднократно усвояване на
сумата от кредитополучателя по конкретно посочена в договора банкова сметка и от
момента на заверяването й – арг. чл. 3. Съгласно клаузата на чл. 4 от договора за ползвания
кредит кредитополучателят заплаща на търговската банка годишна лихва, от която за
първите 12 месеца фиксирана такава в размер на 4,700 %, а след този период лихва,
формирана от сбора на два компонента – променлив референтен лихвен процент и надбавка
в размер на 4,590. В чл. 4.2 са посочени релевантните величини за определяне на
референтния лихвен процент, наричан средносрочен лихвен процент. Предвидено е, че
лихвата в частта средносрочен лихвен % по статистика на БНБ се преизчислява и промяна
от търговската банка два пъти годишно (на 1 март и на 1 септември) съгласно последно
обявената стойност на средносрочния лихвен процент по статистика на БНБ. Изяснява се, че
съгласно чл. 4.3 от договора след всяка промяна на лихвата, банката изготвя нов погасителен
план за дължимите по кредита месечни вноски, за което информира кредитополучателя.
Предвидено е лихвата да се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на база
360 дни годишно за ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и 360 дни в
годината – арг. чл. 4.2.2. от договора. Съгласно клаузата на чл. 4.4 от последния общата
дължима сума по договора възлиза на 23 471,15 лева, а крайният срок за погасяване на
4
всички дължими суми 15.12.2024 г. – чл. 5.1. Уговорено е погасяване на кредита чрез 60
анюитетни месечни вноски, дължими до 15-то число на съответния месец в периода
15.01.2020 г. – 15.12.2024 г., с включена договорна лихва, като размерът на погасителната
вноска за първите 12 месеца от действието на договора възлиза на 385,29 лева, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора. Съгласно клаузата на чл. 4.4.1 от договора
ГПР по договора към момента на сключването му възлиза на 5,47 %, като при изчисляването
му са взети предвид следните допускания: договорът е валиден за срока, за който е сключен
и кредитополучателят погасява задълженията си в съответствие с договорените условия и
срокове; лихвеният процент, след изтичане на периода с фиксиран такъв, е същият, както
при подписване на договора, в зависимост от стойността на средносрочния лихвен % по
статистика на БНБ към този момент. Изяснява се, че при допусната забава в плащането на
дължими суми по кредита кредитополучателят дължи обезщетение за забава – наказателна
надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето
на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения, като към датата на
сключване на договора лихвеният процент при просрочени плащания възлиза на 14,700 % -
арг. чл. 4.5. Предвидено е при плащане, което не е достатъчно за покриване на договорните
задължения, същите да се погасяват в следния ред: такси и разноски; просрочена лихва;
лихва върху забавени плащания и наказателна надбавка; просрочена главница; лихва върху
редовна главница; редовна главница. Установява се, че за целите на изпълнение на договора
кредитополучателят е поел задължение да открие и поддържа „сметка за всеки ден“, за чието
обслужване дължи месечна такса в размер на 4,90 лева, по която разплащателна сметка се
издължават дължимите суми по договора – чл. 5.3 и чл. 5.4. Отношенията между страните
по повод откриването и обслужването на разплащателната сметка се уреждат от искане-
договор за откриване и обслужване на банкова сметка (пакет от услуги) и предоставяне на
банкови услуги и приложимите Общи условия. Клаузата на чл. 8.1 от договора определя
като случай на неизпълнение допуснато от кредитополучателя просрочие при плащането на
която и да е вноска за повече от 31 дни, в който случай банката има право едностранно – с
писмено уведомление до кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени суми по
договора, начислената лихва и комисиони, за предсрочно и незабавно изискуеми – чл. 9.3 от
договора. Съгласно клаузата на чл. 11.7 страните са постигнали съгласие всички
уведомления и изявления във връзка с договора, в частност уведомленията за предсрочна
изискуемост, да бъдат в писмена форма и да се считат за получени когато чрез доставяне, в
т.ч. с куриер, чрез изплащане по пощата с обратна разписка или по друг нормативно начин за
връчване на съобщения, достигнат до конкретно посочени адреси на страните в договорната
клауза. При промяна на адреса от страна на кредитополучателя, без да уведоми за това
насрещната страна, кореспонденцията ще се счита за получена от него при удостоверяване
достигане на пратките на известния по делото адрес, независимо дали
съобщението/изявлението действително е получено от адресата. Съгласно клаузата на чл.
11.13 договорът поражда действие от момента на подписването му във формата на
електронен документ с квалифициран подпис от всяка от страните, от момента на поставяне
на втория по ред подпис. Изяснява се, че договорът е сключен при условията на ЗПФУР и
представлява електронен документ по см. на ЗЕДЕУУ.
По делото е представен и приет като част от доказателствената съвкупност
погасителен план от 12.12.2019 г., подписан от страните по договора за кредит, в който се
съдържат данни за сумата по кредита – 20 566,02 лева, срока на фиксирания лихвен процент
– 12 месеца, срока на кредита – 60 месеца, лихвеният процент – 4,700, такса (еднократна в
абсолютна стойност) – 60 лева, месечни такси в размер по 4,90 лева, вид на вноски –
анюитетни, с първа дата на плащане 15.01.2020 г. и ГПР по договора в размер на 5,47 %.
Съгласно погасителния план размерът на месечната вноска възлиза на 385,29 лева, като е
посочена каква част като конкретна сума от всяка месечна вноска представлява главница и
каква част – като конкретна сума договорна лихва, както и падежа на всяка вноска. Наред
5
със същата е дължима и месечна такса в размер от по 4,90 лева.
Установява се, че с писмено искане от 02.05.2020 г. кредитополучателят С. Д. К. е
отправила такова за промяна на условията по кредит във връзка с извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. в резултат на пандемията от
Covid-19 за отсрочване заплащането на кредитни задължения чрез отсрочване на шест
месечни погасителни вноски, като начислената през този период лихва ще бъде изплатена
заедно с редовната месечна погасителна вноска през последните 12 месеца от срока на
кредита, а крайният срок за погасяването му ще бъде удължен със шест месеца. С писмено
потвърждение от „Райфазенбанк (България)“ ЕАД от 15.05.2020 г. е потвърдено
отсрочването на задължения по потребителския кредит от 12.12.2019 г., като за период от
шест месеца кредитополучателят не заплаща главни и лихва по кредита, начислената
главница през този период се начислява съгласно нов погасителен план за срок със 6 месеца
по-дълъг от първоначалния, а начислената лихва - заедно с редовната месечна погасителна
вноска по договора през последните 12 месеца, крайният срок за погасяване на всички
дължими суми се удължава със 6 месеца.
Изяснява се, че с искане за промяна на условията по кредит от 27.01.2021 г.
кредитополучателят С. К. е отправила такова във връзка с предприетите действия за
ограничаване на пандемията от Covid-19 и последиците, произтекли от това (конкретно
временно намаляване на доходите) по отношение на договора от 12.12.2019 г., чрез
отсрочване на три месечни погасителни вноски, като начислената през този период лихва ще
бъде изплатена заедно с редовната месечна погасителна вноска при последните 12 месеца от
срока на кредита, а крайният срок за погасяването му ще бъде удължен с три месеца. С
писмено потвърждение от 29.01.2021 г. „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД уведомява
кредитополучателя за потвърждаване отсрочването на задълженията по ползвания
потребителски кредит от 12.12.2019 г. за период от 3 месеца, през който да не се заплащат
главница и лихва. Посочено е, че неплатената главница се погасява съгласно нов погасителен
план за срок от 3 месеца за по-дълъг от първоначалния, а начислената лихва, включително
отсрочената по предходното искане за отсрочване, заедно с редовната месечна погасителна
вноска през последните 12 месеца от срока на кредита, с което крайният срок за погасяване
на всички дължими суми се изменя чрез удължаването му с 3 месеца.
Представени и приети по делото са и последващи погасителни планове, изготвени
съответно към 13.04.2021 г. и към 12.05.2021 г., съгласно които крайният срок да погасяване
на кредита е 15.09.2025 г. при размер на погасителната вноска, съответно 384,78 лева до
15.09.2024 г. и в размер по 422,22 лева до 15.09.2025 г.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е изслушано и прието
заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, което, анализирайки
приетите по делото писмени доказателства и представени допълнителни справки и
документи от ищцовата търговска банка констатира, че на 12.12.2019 г. – датата на
подписване на договора за кредит, с еднократен вътрешнобанков превод е захранена
(кредитирана) разплащателната сметка на кредитополучателя със сумата от 20 566,02 лева, а
с втора трансакция за деня е събрана еднократна такса за обработка на кредита в размер от
60 лева. С оглед на това експертизата достига до извод, че кредитът по процесния договор в
размер от 20 566,02 лева е усвоен на датата на подписването му – 12.12.2019 г. Изяснено е,
че към 12.05.2023 г. (датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) при осчетоводена предсрочна изискуемост на 18.04.2023 г., незаплатените суми
за главница са в общ размер от 17 056,96 лева, от която 6179,57 лева редовно изискуема
главница (по падежирали вноски преди обявяване на предсрочната изискуемост) и 10 877,39
лева предсрочно изискуема главница; неплатени договорни лихви в общ размер от 1019,92
лева за периода от 15.09.2021 г. до 17.04.2023 г. (съгласно уточнението от вещото лице в
о.с.з.), от която 973,28 лева редовно изискуема възнаградителна лихва по вноски с падеж от
6
15.10.2021 г. до 15.03.2023 г. за периода 15.09.2021 г. – 17.04.2023 г. и 46,64 лева предсрочно
изискуема възнаградителна лихва на 18.04.2023 г., начислена за периода 15.03.2023 г. –
17.04.2023 г. Посочено е, че до 14.04.2022 г. е прилаган лихвен процент от 4,63 % годишно, а
за периода от 15.04.2022 г. до датата, предхождаща предсрочната изискуемост, лихвен
процент в размер на 4,61 годишно. Констатирани са начислени и незаплатени суми за
наказателна лихва за забава към 12.05.2023 г. в общ размер от 881,32 лева, от която 798,50
лева редовно изискуема, начислена върху просрочената главница за периода 15.09.2021 г. –
15.03.2023 г. и предсрочно изискуема в размер на 82,81 лева за периода 18.04.2023 г. –
11.05.2023 г. Съгласно отразеното в заключението към 12.05.2023 г. са налице неплатени
задължения за лихви, от които: 474,17 лева изискуеми отложени лихви съгласно условията
по първото отсрочване от 15.05.2020 г. и 215,15 лева изискуеми отложени лихви по
условията на второто отсрочване от 29.01.2021 г. Към този момент са налице начисления и
на следните суми: 60 лева разноски за уведомление, 867,17 лева съдебни разноски, 4016,86
лева начислена законна лихва и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Установени са
плащания в общ размер от 3509,06 лева, отнесени за погасяване на главницата по договора
по дати и размер, посочени в табличен вид в заключението, с последно плащане на
19.01.2022 г., с което частично е погасена главницата, падежирала на 15.09.2021 г.
Експертизата констатира, че след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 12.05.2023 г. при търговската банка няма данни за констатирани плащания,
като последното такова е от 19.01.2022 г., при което към 07.02.2025 г. (датата на
предоставяне на информацията за целите на експертизата) са налице следните задължения:
изискуема главница в размер на 17 056,97 лева, изискуема лихва в размер на 2 590,55 лева,
законна лихва в размер на 4016,86 лева, разноски за уведомление в размер на 60 лева
(съгласно направеното уточнение от експерта в о.с.з.), съдебни разноски в размер на 867,17
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Съдът кредитира
заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като компетентно и обосновано
изготвено, от съответен специалист в областта, отговорило на всички поставени задачи и по
същество останало неоспорено от страните.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответницата не оспорва сключването между
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, като кредитор, чийто правоприемник е „Обединена
българска банка“ АД и С. Д. К. на договор за потребителски кредит № 1912112672873190 от
12.12.2019 г., оспорвайки усвояването на кредитирана сума.
Предвид това и с оглед анализираните данни, следващи от писмените доказателства по
делото, както и от експертните изводи за превод по откритата на името на
кредитополучателя разплащателна сметка на кредитираната сума от 20 566,02 лева на
12.12.2019 г., то съдът намира за установено възникването между „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, в качеството й на кредитор и ответницата С. Д. К., в качеството й на
кредитополучател, на облигационно правоотношение, чийто правопораждащ юридически
факт е процесният договор за потребителски кредит № 1912112672873190 от 12.12.2019 г. и
в изпълнение на задълженията си по който кредиторът реално е предал на
кредитополучателя заемната сума, предмет на договора, чрез заверяване/кредитиране на
разплащателната сметка на К. със същата. С това, в полза на кредитора, е възникнало
вземане в размер на съответните месечни вноски, а в тежест на ответницата корелативното
задължение да ги заплаща при настъпване на уговорения падеж, с краен срок до 15.09.2025
г., респ. при надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита.
По делото не е спорно и обстоятелството, че ищецът „Обединена българска банка“ АД
е правоприемник на кредитора „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (с последващо търговско
наименование „Кей Би Си Банк България“), което обстоятелство следва и от данните от
служебно извършените справки от ТРРЮЛНЦ (л. 82 – л. 85 от делото).
От ответната страна, с отговора на исковата молба, е оспорена валидността на
7
кредитното правоотношение с довод за недействителността на договора за кредит поради
несъблюдаване изискванията на чл. 10, ал. 1 ГПК относно шрифта на договора; поради
липсата на подробен погасителен план; поради липса на яснота относно начина на
формиране на ГПР; поради липсата на уговорен лихвен процент на ден.
По делото се установи, че процесният договор за банков кредит № 1912112672873190
от 12.12.2019 г. е сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, като кредитор и С. Д.
К., като кредитополучател, като потребителски такъв, като съгласно клаузата на чл. 1 от
договора отпусната в кредит сума от 20 566,02 лева ще бъде използвана за потребителски
нужди. Предвид това и доколкото страна, в качеството си на кредитополучател, по
процесната двустранна сделка е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е
действало в рамките на своя професионална или търговска дейност и с оглед нейния
предмет, съдът намира, че в случая договорната обвързаност между страните попада в
обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (обн. в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. в
сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими специалните изисквания към
съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на
потребителя, регламентирана в Закона за защита на потребителите (обн. В ДВ бр. 99 от
09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК (изм. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.) договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, а съгласно чл. 22
ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 договорът за потребителски кредит е
недействителен, в който случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
По делото от ищцовата страна, с оглед на това оспорване и въпреки дадените указания
с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 10.11.2024 г., не са
ангажирани доказателства, сочещи за конкретния размер, на който е изпълнен процесният
договор за потребителски кредит.
Независимо от това съдът намира, че само по себе си неспазването на изискването за
размер на шрифта на договора не следва механично и във всички случаи да се приема за
основание за недействителност на договора за кредит, а да се преценява във всеки случай и
доколко това различие възпрепятства потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
В тази връзка съдът, тълкувайки в цялост разпоредбата на чл. 10, ал. 1 във връзка с
тази на чл. 11 ЗПК (предвиждаща договорът за потребителски кредит да се изготвя на
разбираем език) намира, че законовото изискване към съдържанието на договора за
потребителски кредит по отношение на вида и размера на шрифта е с цел да се гарантира, че
информацията ще бъде представена прозрачно и четлИ., както и да възпрепятства
използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасността важна информация
към момента на сключване на договора и по време на неговото изпълнение да бъде
пропусната от съответния потребител.
В настоящия случай, съдът намира, че договорът за банков кредит, представен по
делото, е изпълнен със шрифт, който не затруднява кредитополучателя да се запознае със
съдържанието му, достатъчно голям за нормалното му разчитане, без особени затруднения, а
текстовете са четливи, приемайки, че санкцията по чл. 22 ЗПК, приложена само на
основание размер на шрифта, би била непропорционално тежка.
Ето защо, не е налице така соченото от ответната страна основание за
недействителност на договора за банков кредит.
8
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответницата оспорва валидността на
договора и поради допуснато нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Съгласно последната сред задължителното съдържание на договора за потребителски
кредит са и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Установи се, че с съгласно клаузата на чл. 5.2 от процесния договор същият ще бъде
погасен чрез 60 анюитетни месечни вноски за периода 15.01.2020 г. – 15.12.2024 г. съгласно
погасителен план, неразделна част от договора. В представения и приет по делото
погасителен план се съдържат данни относно сумата по кредита, лихвеният процент,
размерът и падежът на всяка погасителна вноска с конкретно посочване каква част от сумата
включва главница и каква част договорна лихва и с отделно посочване на дължимата
еднократна такса по договора и месечния размер на таксата за обслужване на
разплащателната сметка по чл. 5.3. Представени по делото са и последващи погасителни
планове, изготвени съответно към 13.04.2021 г. и към 12.05.2021 г., отразяващи променен
размер на месечната погасителна вноска и променен падеж – до 15.09.2025 г., предвид
двукратно допуснатите отсрочвания на задълженията, съответно за срок от шест месеца
(съгласно искането от 12.05.2020 г. и потвърждението му от 15.05.2020 г.) и с три месеца
(съгласно искането от 27.01.2021 г. и потвърждението му от 29.01.2021 г.). В тези
погасителни планове също се съдържат данни относно размера и падежа на погасителната
вноска, както и какви конкретно по вид и размер вземания са включени в последната.
Предвид изложеното, съдът намира, че е изпълнено законовото изискване и не е налице
допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
С отговора на исковата молба ответницата навежда довод за недействителност на
договора поради липсата на яснота относно начина на формиране на ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на цитираната
разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация
за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
В разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит, а съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В клаузата на чл. 4.4.1 от процесния договор за потребителски кредит е посочено, че
ГПР по договора към момента на сключването му възлиза на 5,47 % , а в клаузата на чл. 4.4,
че общата дължима сума, изчислена към този момент е 23 471,15 лева. Посочени са и
взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР, сред които и лихвеният процент по
кредита след края на периода с фиксиран такъв да е същият, както в момента на подписване
на договора, в зависимост от стойността на средносрочния лихвен процент. Същевременно,
клаузите на договора предвиждат дължимостта на договорна лихва в размер на 4,700 % за
първите 12 месеца, респ. в определяем размер след този едногодишен период и до края на
9
срока на действие на договора, както и месечна такса за обслужване на банковата сметка, по
която се обслужва кредитът в размер от 4,90 лева. В погасителния план към договора за
кредит от 12.12.2019 г. е посочено, че ГПР възлиза на 5,47 %, лихвеният процент на 4,700 %,
всяка от погасителните вноски е в размер от по 385,29 лева, като включват главница и лихва.
Общият размер на погасителните вноски възлиза на 23 117,40 лева, при сума по кредита от
20 566,02 лева (откъдето следва, че договорната лихва е в размер на 2551,38 лева), а общият
размер на такси и комисиони в размер от 354 лева (от които 294 лева за обслужване на
разплащателната сметка – 60 вноски по 4,90 лева и 60 лева еднократна такса) или обща
дължима сума съгласно данните в погасителния план от 23 471,40 лева, което е в по-висок
размер от посочената в договора като обща дължима сума от 23 471,15 лева.
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него,
за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор.
В настоящия случай ГПР в договора за потребителски кредит е посочен като процент, но не
са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, каквото е
изискването на закона. Не става ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и
на възнаградителната лихва, която е част от него, с оглед и предвиденото в договора
допускане, че този размер на ГПР е изчислен при условие, че кредитополучателят ще
погасява задълженията си съгласно договорените условия и срокове, при което не се дължи
неустойка за забава, както и при условие, че лихвеният процент е в същия размер, както по
времето, през което е фиксиран такъв – от 4,700 %. В клаузата на чл. 4.4 от договора е
посочена като размер общата дължима сума от 23 471,15 лева, но не става ясно дали същата
включва единствено главницата от 20 566,02 лева и останалата част е договорната лихва или
наред с това се включва и друго вземане. Същевременно, в погасителния план към договора,
като част от дължимата сума наред с месечните погасителни вноски в общ размер от
23 117,40 лева (60 вноски от по 385,90 лева) е посочена като дължима и сумата от общо 354
лева, включваща два вида такси – еднократна такса в размер от 60 лева, чиято дължимост не
е посочена изрично в клауза от договора за кредит и сумата от 294 лева, като стойност на
месечните такси за обслужване на разплащателната сметка на кредита, чиято дължимост е
установена в клаузата на чл. 5.3 от договора, след посочване на общата дължима сума по
кредита и на ГПР в клаузата на чл. 4.4. По този начин не става ясно дали сумата от 354 лева
е част от общо дължимата по кредита и дали стойността на включените в нея такси е
включена при определяне на ГПР по договора, още повече, че дължимостта на сумата от 60
лева и вида на таксата, за която се дължи, не е посочена в договора.
Предвид изложеното съдът намира, че в настоящия случай, макар формално в договора
да са посочени като стойности общата дължима сума от кредитополучателя и ГПР по
договора, то същите са неясни такива, доколкото не са посочени конкретните формиращи ги
елементи, респ. начина на изчисляване на ГПР и формиращите го компоненти по ясен и
разбираем начин за потребителя. Следователно, е налице допуснато нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит, което обуславя
извод за недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК в този случай потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В настоящото производство предмет на делото са установителни искови претенции за
вземания извън главницата - за лихви (възнаградителни и за забава за отминал период),
както и за разноски, което обуславя отхвърлянето им на посоченото основание – поради
недействителност на договора за кредит с оглед несъблюдаване на изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, поради което и по същество не следва да се обсъждат останалите доводи на
ответната страна, насочени към оспорване действителността на договора поради
10
протИ.речие с чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
кредита, респ. за недължимост на сумите поради допуснато протИ.речие с добрите нрави и
поради погасяването им по давност, произнасянето по които е обусловено от извод за
действителност на договора.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– неоснователност на предявените искове, право на разноски има само ответницата. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв в полза на пълномощниците
на ответницата – адвокат Н.И. (за заповедното производство) и адвокат К. Б. (за исковото
производство) следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска защита на ответната страна по делото (с оглед отразеното в представените и
приети по делата договор за правна помощ и съдействие от 12.02.2024 г. – л. 43 от ч. гр. дело
№ 25401/2023 г. и договор за правна помощ и съдействие от 01.08.2024 г. – л. 79 от исковото
дело, оказване на правната защита и съдействие от съответния адвокат безплатно – на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата – когато представляваната страна е
материално затруднено лице) в размер на сумата от 50 лева в полза на адв. И. за
осъщественото представителство в заповедното производство и в размер на сумата от 400
лева в полза на адв. Б. за защитата в исковото производство. Размерът на последните съдът
определи при съобразяване с конкретно извършените от пълномощниците на страната
процесуални действия, изразяващи се съответно в подаване на писмено възражение по чл.
414 ГПК в хода на заповедното производство, и в депозиране на писмен отговор и
представителство пред настоящата инстанция, както и отчитайки предмета на настоящото
дело (предявени обективно съединени искове, имащи за предмет вземания, произтичащи от
едно правоотношение), определящ и предмета на доказване по делото (налице е съвпадане в
голяма част от подлежащите на доказвани факти по отделните искове), приключване на
делото в рамките на едно о.с.з., липсата на ангажирани разнородни доказателства, както и
извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител на ответника и
положените усилия, като съдът намира така определените размери за справедливи и
обосновани. В тази връзка съдът съобрази разрешението, дадено в Решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. по отправено преюдициално запитване, съгласно което
при определяне на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от
посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери (сега Наредба 1 от 9.07.2004
г. за възнаграждения за адвокатска работа ), като възнаграждението следва да бъде
определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и действително
извършената работа. С оглед изхода на спора сторените от ищеца разноски следва да останат
за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Обединена българска банка“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша“ № 89Б срещу С. Д. К., с ЕГН:
********** и адрес: град /адрес/ I“ /адрес/, установителни искови претенции по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищцовата търговска банка следните суми,
произтичащи от договор за потребителски кредит № 1912112672873190 от 12.12.2019 г.,
11
отсрочен с Искане за промяна на условията по кредит от 02.05.2020 г. и Потвърждение за
промяна на условията по кредит от 15.05.2020 г. и отсрочен с Искане за промяна на
условията по кредит от 27.01.2021 г. и Потвърждение за промяна на условията по кредит от
29.01.2021 г.: сумата от 1 019,92 лева, представляваща изискуема редовна възнаградителна
лихва за периода от 15.09.2021 г. до 17.04.2023 г., сумата от 798,50 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 17.04.2023 г., начислено върху
падежиралата главница, сумата от 82,81 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 18.04.2023 г. до 11.05.2023 г., начислено върху предсрочно изискуемата главница,
сумата от 474,17 лева, представляваща стойност на редовни възнаградителни лихви за
периода от 15.03.2020 г. до 14.08.2020 г., отсрочени по Искане за промяна на условията по
кредит от 02.05.2020 г. и Потвърждение за промяна на условията по кредит от 15.05.2020 г.,
сумата от 215,15 лева, представляваща стойност на редовни възнаградителни лихви за
периода от 15.11.2020 г. до 14.01.2021 г., отсрочени по Искане за промяна на условията по
кредит от 27.01.2021 г. и Потвърждение за промяна на условията по кредит от 29.01.2021 г. и
сумата от 60,00 лева, представляваща разноски за уведомление за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, за които суми по ч. гр. дело № 25401/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 51-ви състав са издадени заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 01.06.2023 г.
ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв, да заплати на адв. Н.И. И., с ЕГН: ********** и адрес на
упражняване на дейността: /адрес/, сумата от 50 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита в полза на длъжника С. К. в
хода на производството по ч. гр. дело № 25401/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I
ГО, 51-ви състав.
ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв, да заплати на адв. К. И. Б., с ЕГН: ********** и адрес на
упражняване на дейността: /адрес/, сумата от 400 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита в полза на ответницата С. К.
в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12