Присъда по дело №279/2014 на Софийски градски съд

          М    О    Т    И    В    И

 

          към присъда по НОХД №279/2014 г. по описа на СГС, НО, 1 състав 

 

Софийска Градска прокуратура е повдигнала обвинение против П.Д.Н. за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, пр.5 от НК за това, че на 18.12.2012г., около 12.30 часа, в гр.С., ж.к.”******” на автобусна спирка до бл.70, без надлежно разрешително съгласно Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични, които са под контрола на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, включени са в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина” е разпространила – предала на В.С.А., високорискови наркотични вещества – червен хартиен плик, съдържащ хероин на обща стойност от 3864,90 /три хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и деветдесет стотинки/ лева, разпределен по обекти съгласно Протокол № 38-Х/2013г. по описа на ОЕКД СДВР, както следва: обект № 1 – хероин с нето тегло 39.78 грама, с процентно съдържание на активно действащия компонент диацетилморфин 28.3% на стойност от 2585,70 лева и обект № 2 – хероин с нето тегло 19.68 грама, с процентно съдържание на активно действащия компонент диацетилморфин 27.7% на стойност от 1279.20 лева.

Софийска Градска прокуратура е повдигнала обвинение против К.И.К. за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 от НК за това, че на 18.12.2012г., около 21.40 часа, в гр.С., ул.”******” №20, без надлежно разрешително съгласно Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични, които са под контрола на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, включени са в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина” е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – коноп на обща стойност от 1105,20 /хиляда сто и пет лева и двадесет стотинки/ лева, разпределен по обекти съгласно Протокол № 37-Х/2013г. по описа на ОЕКД СДВР, както следва: обект № 1 – коноп, с нето тегло 86.65 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ тетрахидроканабинол 6.1% на стойност 519,90 лева и обект № 2 – коноп, с нето тегло 97.55 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ тетрахидроканабинол 6.1% на стойност 585,30 лева.

 

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа обвинението спрямо подсъдимите П.Д.Н. и К.И.К. за престъпленията за които е ангажирана наказателната им отговорност чрез внесения в съда обвинителен акт, които са свързани с притежанието и разпространението на наркотични вещества. Посочва, че обвиненията по отношение на двамата подсъдими, макар и да са за две отделни престъпления, които не са извършени в съучастие помежду им, са взаимосвързани и представляват част от наблюдавана през по-продължителен период от време, извършвана съвместна престъпна дейност между тях двамата. Прокурора заявява, че повдигнатото обвинение на всеки един от двамата подсъдими, се доказва по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства, както и средства за тяхната проверка. Държавният обвинител анализира изключително подробно и детайлно събраните и проверени пред съда доказателства, поотделно и заедно в тяхната съвкупност и моли същите да бъдат кредитирани по изложените съображения, т.к. същите представляват годни доказателства по делото, които са събрани съобразно изискванията предвидени по НПК.

Прокурора предлага на съда да осъди двамата подсъдими по повдигнатите им обвинения, като при определяне на наказанието да се съобрази с високата степен на обществена опасност на самото деяние, а по отношение на подсъдимата Н. и с предходно нейно осъждане, което отново е за престъпление, свързано с наркотици. Моли на подсъдимата П.Н. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на четири години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, както и кумулативно предвиденото наказание „Глоба” в неговия максимален размер от 20 000 лева . Също така се моли на основание чл.68 от НК, да бъде приведено в изпълнение наказанието „Лишаване от свобода” в размер на девет месеца, което е наложено на подсъдимата с присъда, постановена от Районен съд – Благоевград, т.к. настоящото деяние е извършено в рамките на изпитателния му срок.

По отношение на подсъдимия К. прокурора предлага да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на три години, което наказание да се отложи за изпитателен срок от пет години, а също така да се наложи и наказанието „Глоба” в размер от 7 000,00 лева. С посочените наказания и техния размер, прокурора поддържа становище, че целите на наказанието, свързани както с генералната, така и с индивидуалната превенция биха могли да се изпълнят.

По отношение на веществените доказателства представляващи наркотични вещества, изразява становище, че следва да бъдат отнети и унищожени от държавата. На основание чл. 59 от НК, прокурора предлага да се приспадне времето на задържане на подсъдимите по реда на ЗМВР и по реда на НПК от размера на наложеното наказание на всеки един от тях.

 

Процесуалният представител на подсъдимата Н., адвокат Н. счита, че в хода на съдебното следствие не се е установило по безспорен и категоричен начин подзащитната му П.Д.Н. да е осъществила престъплението за което е предадена на съд. Защитата се позовава на показанията на свидетеля П.Т., твърдейки, че от същите не се установява, той да е видял предаване на каквото й да е било от подсъдимата Н. на свидетелката В.А.. На следващо място, защитата анализирайки показанията на поемните лица - свидетелите Е.З. и С.К., заключава с твърдението, че следва да се вземат в предвид показанията на свидетелката З. дадени пред съдебния състав, т.к. същите обективно отразяват възприетото от нея, а не тези показания дадени от нея на досъдебното производство, които са прочетени в хода на съдебното следствие. В тази връзка защитата твърди, че от показанията на свидетелката З. дадени в хода на съдебното следствие се установява обстоятелството, че тя не е чула нещо да е предавано на свидетелката В.С.А. от подсъдимата П.Д.. Защитата се позовава и на показанията на свидетелката К. дадени в хода на съдебното следствие, след което посочва, че от заявеното в показанията на двете свидетелки става ясно, че няма конкретни, няма категорични доказателства за това, че подсъдимата Н. е предала вещества забранени от закона на свидетелката В.А.. Защитата намира, че от показанията на двете свидетелки, дадени в хода на съдебното заседание, и особено от показанията на свидетелката К., категорично не може да се направи извод, че свидетелката В.А. е заявила в присъствието на това поемно лице, че това, което е намерено в нея, й е предадено от подсъдимата Н.. Според защитата и в тази връзка е необходимо да се обърне внимание и на показанията на свидетелката А. дадени в съдебното заседание на 09.06.2014 г., от които се установява, че тя е видяла червено пликче до кофата в „М.”, преди да се размине с подсъдимата Н. и го е взела. Твърди се, че по делото няма събрани доказателства по надлежния ред, които да навеждат на категоричното становище, че подсъдимата Н. е предала наркотично вещество на свидетелката В.А., така както е описано в обвинителния акт, което е на стойност 3864,90 лева. Твърди, че намерената сума в свидетелката А., категорично не отговаря и е много далеч от стойността на веществото, което води до извода, че тази парична сума не е била предназначена за нещо различно от това, което свидетелката А. е заявила пред съда или поне не е била предназначена за това, за което твърди обвинението. По изложените съображения се моли за постановяване на съдебен акт, с който подсъдимата Н. да бъде призната за невиновна и оправдана.

Защитата на подсъдимия К.К.  - адвокат Я. пледира, че анализът на доказателствата изложен от прокуратурата не е достатъчно правилен и точен. Счита, че още от самото начало е опорочено претърсването и изземването, при което е намерено наркотичното вещество, като насоки за това се навеждат както в разпита на поемното лице св. Д. така и в показанията на св. К.. Сочи, че видно от приложените веществени доказателствени средства за употребени СРТ-та, както и от техния прочит се установява, че няма нито едно доказателство, което да сочи, че посъдимият К. участва в мрежа за наркоразпространение. В обощение на всичко изложено  защитата  на подсъдимия твърди, че събраните доказателства, както и показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели не обсновават доказаност на обвинението по какъвто и да е начин. Моли съда да постанови присъда, с която да признае подзащитния му за невиновен в извършване на престъплението, за което е обвинен.

Подсъдимата  П.Н. не желае и не дава обяснения в хода на съдебното следствие.

Подсъдимият К.К. желае и дава обяснения в хода на съдебното следствие. Твърди, че намереното в него количество марихуана не е негово, не знае на кой е, т.к. входната врата на къщата не се заключва, както и че живущия на първия етаж брат на жената с която живее е посчещаван често от различни лица. От друга страна твърди, че в момента в който е намерено процесното пликче, той се е намирал на вратата на мазето с един полицай, а останалите полицаи са били на стълбите, т.к. площта на мястото на което е намерено пликчето, а именно на площадката пред мазето е около 3 кв.м. и няма място за всички. Посочва, че марихуаната е намерена на площадката, а вратата на избата се намира след площадката, поради което твърди, че всички са минали покрай плика, както и кучето, а дори водача на кучето го е върнал, но пак нищо не е намерено и кучето не е реагирало минавайки до плика. Заявява, че когато всички тръгнали нагоре по стълбите, един от полицаите отворил плика и тогава върнал всички обратно на площадката. Подсъдимият К. посочва, че всички са минали покрай плика, но никой не му е обърнал внимание, както и кучето, което минало два пъти също не е реагирало. Твърди, че преди да започне претърсването полицаите били в къщата на втория етаж и чакали да дойдат поемните лица, поради което не знае кой от полицаите какво е правил в къщата, в двора и гаража докато дойдат поемните лица. Твърди, че в деня в който полицейските служители са извършили претърсване в къщата в която живее, не се е виждал с подсъдимата Н., а единствено се е срещнал с нейния съпруг – свидетеля Р.Н., който му дължал пари. Подсъдимият заявява, че си спомня единствено едното поемно лице, а за другото няма спомен. Твърди също, че показанията на свидетеля Г. са вътрешно противоречиви относно обстоятелството, колко пъти този свидетел е наблюдавал къщата му и дали при тези наблюдения е използван бинокъл.

В своята последна дума на основание чл.297, ал.1 НПК подсъдимата П.Н. заявява, че не се признава за виновна и моли да бъде оправдана.

В своята последна дума на основание чл.297, ал.1 НПК подсъдимият К.к. моли да бъде оправдан.

 

Съдът, като обсъди събрания доказателствен материал по делото по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, и доводите на страните, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

 

Подсъдимата П.Д.Н. е на **., родена на *** ***, българка, български гражданин, осъждана, омъжена, със средно образование, работи в V-та Градска болница, като автоклавчик – главна стерилизация, с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН **********.

Подсъдимият К.И.К. е на 54г., роден на *** г. в гр. С., българин, български гражданин, неосъждан, разведен, със средно образование, безработен, с постоянен адрес:***, и настоящ адрес:***, ЕГН **********.

 

На 18.12.2012г. в отдел „Наркотици“ при ГД„БОП“, е постъпила информация за предстояща на същия ден сделка с наркотични вещества, които се очаквало да бъдат предадени от подсъдимия К.К. на подсъдимата П.Н., а последната от своя страна да ги предаде на свидетеля Б.Д..

Във връзка с така получените оперативни данни била организирана специализирана полицейска операция. В близост до дома на подсъдимия К.,***, бил разположен екип на ГД „БОП”, в който участвал свидетеля Г.Г. – инспектор в ГД „БОП“. Около 11.40 ч. на посочения адрес пристигнал лек автомобил марка „Фиат Пунто” с ДК № ******, управляван от свидетеля Р.Н., а на предна дясна седалка до него седяла съпругата му подсъдимата П.Н.. Свидетелят Н. слязъл от автомобила пред къщата на подсъдимия К., където последният му предал червен хартиен плик, тип коледен подарък. След като свидетеля Н. взел плика, влязъл обратно в автомобила и потеглил заедно със съпругата си – подсъдимата Н. ***.

 Според наличната оперативна информация се очаквало подсъдимата Н. да предаде получените наркотични вещества на свидетеля Б.Д. в района на ж. к. „М. 1“, в близост до автобусна спирка, намираща се до бл. 70 на посочения жилищен комплекс. На това място бил разположен друг полицейски екип, с цел да изчака срещата и  в състава на екипа участвал свидетеля Ц.Ф.. Около 12:30 часа на 18.12.2012 г. свидетелят Р.Н. паркирал управлявания от него лек автомобил марка „Фиат Пунто” с ДК № ****** зад магазин „Т-маркет” в ж. к. „М. 1“, близо до спирка на градския транспорт до бл.70 и останал в него, а подсъдимата П.Н. слязла и се отправила към самата автобусна спирка до блок 70. На спирката подсъдимата Н. се срещнала със свидетелката В.А., по прякор „М.“, която я чакала. Свидетелката А. била докарана до автобусна спирка, намираща се до бл. 70 в ж.к.“М. 1“ от свидетеля П.Т. с лек автомобил марка „Ауди 100“ с ДК № ЕН ******. Свидетелят п.Т. преди обяд на същия ден бил помолен от свидетеля Б.Д. да закара свидетелката А. *** до ж. к. „М. 1“. Посоченият лек автомобил бил собственост на свидетеля Г.Т.. 

Около 12:30 часа на 18.12.2012г. свидетелят Ф. забелязал приближаването на подсъдимата Н. към автобусната спирка и непосредствено възприел, как тя подава червен подаръчен плик на намиращата се и чакаща на спирката свидетелка А.. Това бил червения подаръчен плик, който бил предаден по-рано на същия ден от подсъдимия К. на свидетеля Н.. Веднага след предаването на процесния червен подаръчен плик от подсъдимата Н. на свидетелката А., двете били задържани от полицейските служители. На същите бил извършен личен обиск при условията на чл. 164, ал. 1, т. 1 НПК от лице от същия пол и в присъствието на поемните лица свидетелите С.К. и Е.З.. Процесуално следственото действие се извършило в намиращия се наблизо магазин в който работела свидетелката К.. В резултат на проведеното процесуално следствено действие у свидетелката В.А. бил открит червен подаръчен плик, съдържащ две сгънати салфетки, във всяка от които било увито кафеникаво прахообразно вещество, което – според заключението на изготвената експертиза, било хероин с маса съответно в двете салфетки 39,76 грама (с активен компонент диацетиламид 28,3 %) и 19,66 грама (с активен компонент диацетиламид 19,61 %). В свидетелката А. били намерени и иззети банкноти с номинал от по 20,00 лева и 10,00 лева, на обща стойност 1 640,00 лева. В подсъдимата Н. била намерена и иззета парична сума в размер от 200 лева.

Във връзка с така проведената полицейска акция при която били задържани подсъдимата Н. и свидетелката А. били извършени претърсвания и изземвания на три адреса, обитавани от подсъдимия К., от свидетеля Б.Т. и от свидетелката Е.К.. Домът в който живеел подсъдимия К. ***, ж. к. „Сухата река“, ул. „******“ № 20 и представлявал двуетажна къща с избено помещение, двор и гаражна постройка. Подсъдимият К. живеел на втория етаж заедно със свидетелката М.С. и малолетното им дете, а първият етаж се обитавал от брата на свидетелката С. – свидетеля К.С.. Под стълбището на първия етаж било разположено помещение от приблизително 3 кв. м. площ, водещо към намиращото се отдолу в приземната част мазе, като до тези помещения достъп имали всички обитатели на къщата, както и външни лица, неустановени по делото, допускани там от свидетеля К.С.. При извършеното претърсване в къщата на ул. „******“ № 20 и в присъствието на поемните лица свидетелите П.Д. и И.К., на площадка преди избеното помещение е бил намерен непрозрачен полиетиленов плик, съдържащ затворена метална кутия с надпис „Frisolac”. В кутията имало суха тревиста маса, разпределена в две отделни опаковки, която – съгласно заключението на назначената в досъдебното производство експертиза, представлявала марихуана /коноп/ с тегло съответно 86,65 грама (с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6,1 %) и 97,55 грама (с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6,1 %).

По същото време се провеждали допълнителни ОИМ, в жилище находящо се на адрес ж.к. „Л. Г“, № **, вх. *, ет.**, ап.** обитавано от Е. В. К., за което имало информация, че се съхранявали наркотични вещества. При извършените действия по разследването, в жилището  са намерени и иззети полиетиленово пликче с бяло прахообразно вещество с неустановено съдържание, един брой електронна везна и връзка с три ключа. Впоследствие се установило, че ключовете са за общия вход на мазето, за метална решетка зад която се намират три мазета, както и за едно от тях. В отключеното с третия ключ мазе са намерени и иззети около 200 грама кафяво прахообразно вещество, обвито в тиксо под формата на плочка и отделно около 50 грама обвити също в тиксо, реагиращи на полеви наркотест за наличие на хероин; три малки полиетиленови пликчета със същото на цвят вещество и две малки полиетиленови пликчета със зелено тревисто вещество, реагиращо положително за марихуана и три броя електронни везни.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство физикохимична експертиза  № 38-х/09.01.2013г. от вещото лице И.П. се установява, че кафявият прах и от двете опаковки съдържа хероин (диацетилморфин). Масата на кафявия прах, представен при настоящото изследване, по обекти е : № 1- 39,76 грама и № 2- 19,66 грама. Поради деструктивност на използваните химически методи, към посочената по-горе маса, следва да се добави и количеството, изразходвано при  предварителното изследване (ЕС № 25-Х/2013 от 19.12.2012г.) – по 0,02 грама. Така, масата на обектите, преди изследванията, съгласно ЕС № 25-Х/2013 от 19.12.2012г., по обекти е : № 1 – 39,78 грама и № 2-19,68 грама. Процентното съдържание на диацетилморфин, определено в кафявия прах е : № 1-28,3 % и № 2- 27,7%.

В хода на съдебното следствие вещото лице поддържа изцяло своето експертно заключение и заявява, че няма какво да добави.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство физикохимична експертиза № 36-х/09.01.2013г. от вещото лице Р.А. се установява, че бежовото, прахообразно вещество от Обекти с № 1, 2, 3, 4.1, 4.2 и 4.3 съдържат хероин (диацетилморфин). Нето тегло на обектите, преди изследванията е както следва : Обект № 1-41,33 грама, Обект № 2- 113,80 грама, Обект № 3-55,19 грама, Обект № 4.1 – 22,57 грама, Обект № 4.2- 5,01 грама и Обект № 4.3- 4,95 грама. Процентното съдържание на активния компонент – диацетилморфин, съдържащ се в Обекти с № 1, 2, 3, 4.1, 4.2 и 4.3 е както следва: - 65%, еднакво за обекти с № 1 и 2, - 1% за Обект № 3 и 25%, еднакво за Обекти с № 4.1, 4.2 и 4.3. Хероинът е наркотично вещество с висока степен на риск и е поставен по контрол /забрана/, съгласно ЗКНВП.

В хода на съдебното следствие вещото лице поддържа изцяло своeто експертно заключение и заявява, че няма какво да допълни или измени в него.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство физикохимична експертиза № 37-х/22.01.2013г. от вещото лице Б.Ч. се установява, че предоставената за изследване растителна маса, представлява коноп / марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент- тетрахидроканабинол. Процентното съдържание на активния наркотично действащ  компонент – тетрахидроканабинол е : за обект № 1- 6,1 % и общо нето тегло 86,65 грама; и за обект № 2- 6,1% и общо нето тегло 97,55 грама.

В хода на съдебнто следствие вещото лице поддържа изцяло своето експертно заключение и заявява, че няма какво да допълни или измени в него.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство физикохимична експертиза № 13 -НАР – 86/ 28.01.2013г. от вещите лица Д.Д. и д-р Л.И. се установява, че Обект № 1, представляващ светло – кафяво прахообразно вещество с нето тегло 466, 50 грама съдържа ацетаминофен и кофеин; Обект № 4.2, представляващ бяло прахообразно вещество с нето тегло 110,33 трама съдържа бензокаин и Обект № 4.3, представляващ бяло прахообразно вещество с нето тегло 640 грама съдържа сулфаметазин. Доказаните активни вещества в представените за анализ обекти на са поставени под контрол он Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсите (ЗКНВП).

В хода на съдебното следствие, вещите лица поотделно поддържат своето заключение и заявяват, че няма какво да допълнят или изменят в него.

От заключението на  изготвената в хода на досъдебното производство физикохимична експертиза № 13-НАР-85/28.01.2013г. от вещите лица Д.Д. и д-р Л.И. се установява, че в резултат на проведените анализи, предоставеното за анализ бяло прахообразно вещество, представлява пирацетам. Същият не е поставен под контрол от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прокурсорите (ЗКНВП).

В хода на съдебното следствие, вещите лица поотделно по поддържат изготвеното то тях заключение.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство физикохимична експертиза № 13/ НАР – 84/24.01.2013г. от вещите лица Д.Д. и д-р Л.И. се установява, че по двата предоставени за анализ обекти (Обект №1 – 2 броя полиетиленови пликове с полепнало кафяво прахообразно вещество и Обект № 2- електронна везна SARTORIUS) има следови количества ( под 1 мг.) от хероин (диацетилморфин), кокаин, кофеин и ацетаминофен. Хероинът (диацетилморфин) е наркотично вещество и е поставен под контрол в Списък I – „ Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсите (ЗКНВП). Кокаинът е поставен под контрол в Списък II – „Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3, ал.2 от ЗКНВП.

В хода на съдебното следствие, вещите лица поотделно поддържат своето заключение и заявяват, че няма какво да допълнят или изменят в него.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство дактилоскопна експертиза № 13-ДКТ-17/23.01.2013г. от вещото лице Н.С. се установява, че върху обектите на експертизата : 1 брой жълто-черна на цвят електронна везна с надпис „ Sartorius“ и 3 броя полиетиленови плика с кафеникави зацапвания, не се наблюдаваха, проявиха и откриха дактилоскопни следи годни за индентификация.

В хода на съдебното следствие, вещото лице поддържа изцяло изготвено от него заключение, като излага, че предоставените частични следи са абсолютно недостатъчни дори и при сравнително изследване.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство дактилоскопна експертиза № 13/ДКТ-18/23.01.2013г. от вещото лице Н.С. се установява, че върху обекта на експертизата : 1 брой електронна везна с надпис „DIGITAL SCALE“, не са се наблюдавали, проявили и открили дактилоскопни следи годни за идентификация.

В хода на  съдебното следствие, вещото лице поддържа своето заключение и заявява, че няма какво да допълни или измени в него.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство физикохимична експертиза №13-НАР-83/24.01.2013г. от вещите лица Д.Д. и д-р Л.И. се установява, че по предоставения за анализ обект електронна везна DIGITAL SCALE има наличие в следови количества ( под 1 мг.) от тетрахидроканабинол, хероин ( диацетилморфин), кокаин, лидокаин, прокаин, кофеин и ацетаминофен. Тетрахидроканабинолът и хероинът ( диацетилморфин) са наркотични вещества и са поставени под контрол в Списък I- „ Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветериналната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните нвещества и прекурсорите (ЗКНВП). Кокаинът е поставен под контрол в Списък II – „Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3, ал.2 от ЗКНВП.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство дактилоскопна експертиза № 14 – Д /10.01.2013г. от вещото лице Л.И. се установява, че  по предоставените обекти, иззети във връзка с досъдебно производство № 208/2012г. по описа на ГД БОП – МВР, гр. С., след обработка в лабораторни условия, с черен и бял магнитен прах и камера с цианакрилатни пари при влажност на въздуха 80% и температура на активното вещество 60 градуса Целзий не са се проявили годни за идентификация дектилоскопни следи.

В хода на съдебното следствие, вещото лице поддържа своето заключение и  заявява, че няма какво да добави.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производтво дактилоскопна експертиза № 15-Д/17.01.2013г. от вещото лице Е.Ч. се установява, че от предоставените във връзка с досъдебно производство № 208/2012г. по описа на ГД БОП – МВР обекти – 1 брой метална кутия с надпис „Frisoldc“, 1 брой полиетиленов плик с надпис „PNG“, 1 брой жълт полиетиленов плик, 2 броя сини полиетиленови пликове, не са се проявили дактилоскопни следи.

В хода на съдебното следствие, вещото лице поддържа своето заключение и заявява, че няма какво  да допълни и промени в него.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза от вещите лица д-р Т.К. ( съдебен експерт, психиатър от Български институт по зависимости гр. С.) и Г.Г. ( съдебен експерт, психолог от Български институт по зависимости, гр. С.) се установява, че осв. В.С. АлексА.а е психично здрава. При нея не са се проявявали симптоми на психично разстройство, не е налице вродено или придобито заболяване, причиняващо недоразвитие или редуциране на интелектуалните способности, психичното й съзряване в детска възраст и във възрастта на подрастването е съответно на нормативно обособеното за онтогенезата. При освидетелстваната не е налице синдром на зависимост към наркотични вещества. Няма данни базовите й психични годности към периода, визиран в производството, да са били нарушени. Същата е можела да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При нея не е налице интелектуална инсуфициентност или невъзможност за волеви контрол над постъпките и няма основания да се приеме, че деянието е било мотивирано от лекомислие и увлечение.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство  комплексна съдъбно-психиатрична и психологична експертиза от вещите лица д-р Т.К. ( съдебен експерт, психиатър от Български институт по зависимости гр. С.) и Г.Г. ( съдебен експерт, психолог от Български институт по зависимости, гр. С.) се установява, че осв. П.Д.Н. е психично здрава. При нея липсват актуални или минали епизоди на психично разстройство. Няма вродени или придобити интелектуални разстройства. Не е налице оформена зависимост към наркотични вещества. Не се отчитат характерните за синдрома промени на физиологично, когнитивно и поведенческо ниво. Отсъстват данни за краткотрайно или продължително качествено разстройство на съзнанието на освидетелстваната. Същата е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

В хода на съдебното следствие вещите лица поддържат изготвеното от тях експертно заключение. Вещото лице К. заявява, че  подсъдимата Н. няма психиатрична патология, не е зависима към вещества, и ме същата е декларирала, че не употребява психоактивни субстанции. Сочи се, че при доказаност на вина от нейна страна, същата е можела да разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза от вещите лица д-р Т.К. ( съдебен експерт, психиатър от Български институт по зависимости гр. С.) и Г.Г. ( съдебен експерт, психолог от Български институт по зависимости, гр. С.) се установява, че осв. К.И.К. е психично здрав. Липсват данни за наследвена обремененост с психиатрични заболявания, не е бил хоспитализиран от психиатричните служби, както и не са констатирани придобити или вродени нарушения на интелекта. При освидетелствания не е налце синдром на зависимост към опиоиди или други наркотични вещества. Не са констатирани съответните за зависимостта промени на физиологично и когнитивно и поведенческо равнище. Към момента на инкриминираните деяния освидетелствания е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

В хода на съдебното следствие вещите лица поддържат изготвеното от тях експертно заключение. Вещото лице К. заявява, че  подсъдимият К. е психично здрав, без данни за зависимост или употреба на наркотични вещества. Същият е можел да разбира свойството и значението на извършеното и да ръкови постъпките си.

 От заключенито на изготвената в досъдебното производство оценителна експертиза от вещото лице Д.Г.К. – Н. се установява, че стойността на наркотичните вещества по ДП № 208/2012г. е в размер на 37297,84 лева / тридесет и седем хиляди двеста деведесет и седем лева и осемдесет и четири ст./.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство ДНК експертиза № 13/ ДНК – 177- 04.04.2013г. от вещото лице М.Б. се установява, че от предоставените обекти с № от 1 до 10, а именно : за Обекти № 1, 2, 3, 5, 7 и 8 се определя наличие на минимално количество биологичен материал, който не е достатъчен за определяне на ДНК профил; за Обекти № 4, 6, 9 и 10 не  се получава амплификационен продукт и ДНК профил не се определи, най- вироятно поради липса на клетъчен материал или поради процеси на инхибиция.

В хода на съдебното следствие, вещото лице поддържа своето заключение и заявява, че няма какво  да допълни и промени в него. Сочи ,че в конкретиня случай няма как да се установи някаква идентичност, поради предоставеното й недостатъчно количество биологичен материал.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство дактилоскопна експертиза № 13/ ДКТ-105- 05.04.2013г. от вещото лице Н.С. се установява, че върху обектите на експертизата : 4 броя найлонови пликове, 3 броя парчета найлон, 1 брой кафява лепяща лента ( тип тиксо), оформена като опаковка, 1 брой парче салфетка и 2 броя гумени  ластици, зелен и бежов на цвят не се наблюдават, проявяват и откриват дактилоскопни следи.

В хода на съдебното следствие, вещото лице поддържа своето заключение и заявява, че нама какво да добави.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното произвоство ДНК експертиза № 13/ДНК-164-08.04.2013г. от вещото лице М.Б. се установява ,че за биологичния материал от две от изследваните ръкавици ( обекти № 3 и № 5) и за трите маски ( обекти № 13, № 14 и № 15) не се е определил ДНК профил на едно и също лице от женски пол, от което не е предоставен сравнителен материал. При извършеното сравнително търсени в националната ДНК база данни профилът не показва свъпадение с профил на регистрирано лице или следа. За двете ръкавици ( обекти № 3 и № 5) се доказава наличие на минимално количество биологичен материал от друго лице/лица. За биологичния материал от ръкавица – Обект №4 се определи ДНК профил на лице от мъжки пол, от което не е предоставен сравнителен материал. При извършеното сравнително търсени в Националната  ДНК база данни профилът не показва съвпадение с профил на регистрирано лице или следа. Доказва се наличие на минимално количество биологичен материал он второ лице от мъжки пол.

В съдебно заседание, вещото лице поддържа своето заключение и заявява, че няма допълнения към него.

От изготвената в хода на досъдебното производство ДНК експертиза № 13/ДНК-179от 09.04.2013г. от вещото лице М.Б. се установява, че от предоставените обекти с № от 1 до 9, а именно с №1 , 2, 3, 4 и 7 се определя наличие на минимално количество биологичен материал, който не е достатъчен за определяне на  ДНК профил; за обекти с № 5, 6, 8 и 9 се определя смес на биологичен материал от две и повече лица, като отделен профил не може да бъде отдиференциран.

В съдебното заседание, вещото лице поддържа своето заключение и заявява, че няма какво да добави към него.

От изготвената в хода на досъдебното производство дактилоскопна експертиза № 13/ ДКТ – 111- 11.04.2013г. от вещото Н.С.  се установява, че върху обектите на експертизата : 6 броя найлонови пликове без дръжки, 1 брой цветен станиол с надпис „ snaks WATCH“, 1 брой найлонов плик с дръжка и 1 брой цветен найлонов плик с дръжка и с надпис „Za- Za underwear“, съдържащ в себе си 2 найлонови плика без дръжки, не се наблюдават, проявяват и откриват дактилоскопни следи.

В хода на съдебното заседание, вещото лице поддържа своето заключение и заявява, че няма промени и допълнения към него.

От изготвената в хода на досъдебното производство физикохимична експертиза  73-х/07.02.2013г. от вещото лице Р.Андров се установява, че кафявото, прахообразно вещество от Обекти с № 2.1, 2.2, 2.3 и 4.1 съдържа хероин / диацетилморфин/. Процентното съдържание на активния компонент – диацетилморфин, съдържащ се в Обекти с № 2.1, 2.2, 2.3 и 4.1 е както следва : - 17%, еднакво за Обекти с № 2.1 и 2.3, - 32% за Обект № 2.2 и 36% за Обект № 4.1. Растетелната маса от Обекти с № 3.1 и 3.2, представлява коноп. Процентното съдържание на активния компонент – тетрахидроканабинол е 7%, еднакво за Обекти с № 3.1 и 3.2. Нето тегло на Обекти с № 2.1, 2.2, 2.3, 3.1, 3.2 и 4.1, преди изследванията е както следва : Обект № 2.1- 8,38 грама, Обект № 2.2- 18,60 грама, Обект № 2.3- 3,55 грама, Обект № 3.1- 5,37 грама и Обект № 3.2-2,42 грама и Обект № 4.1-1,52 грама. Конопът и хероина са наркотични вещества с висока степен на риск и са поставени под контрол (забрана) , съгласно ЗКНВП.

В хода на съдебното заседание, вещото лице поддържа своето заключение и заявява, че няма промени и допълнения към него.

От изготвената в хода на досъдебното производство дактилоскопна експертиза 16-Д/29.01.2013г. от вещото лице Е.Ч. се установява, че по предоставеният във връзка с досъдебно производство № 208/2012г. по описа на ГД БОП – МВР обект – 1 брой полиетиленова опаковка, не се проявяват дактилоскопни следи.

В хода на съдебното заседание, вещото лице поддържа своето заключение и заявява, че няма какво да добави към него.

От изготвената в хода на досъдебното производство дактилоскопна експертиза 17-Д/30.01.2013г. от вещото лице Е.Ч. се установява, че в резултат на използваните методи при обработката на обектите : 1 брой червен хартиен плик с надпис „Peace“ с  1 брой картонче с надпис  „Peace“, 2 броя салфетки в лабораторни условия с нинхидрин, върху картончето с надпис „Peace“ се проявява 1 брой дактилоскопна следа, която се означава с №1. По останалите обекти не се проявят дактилоскопни следи. Дактилоскопната следа №1 не е индентична с дактилоскопните отпечатъци на лице от криминалния контингент записано в базата данни на системана AFIS.

В хода на съдебното заседание, вещото лице поддържа своето заключение и заявява, че няма какво да добави към него. Твърди, че по изготвената от него експертиза дактилоскопна следе №1 е проверена само с лица от криминалния контингент в системата АФИС. Сочи, че конкретно не са му предоставяне лица за сравнително изследване, както и от лицата П.Н. и К.К. не му е предоставян сравнителен материал.

От изготвената в досъдебното производство ДНК експертиза № 13- ДНК-267/30.05.2013.  от вещото лице М.Б. се установява, че от предоставения сравнителен клетъчен материал, иззет от устаната кухина на К.К. и на Е.К.  се констатира: от ДНК експертиза №13/ДНК-164 на НИКК-МВР е видно, че за биологичния материал от две от изследваните ръкавици и за трите маски ( обекти № 3, № 5, № 13, № 14 и №15 в цитираната експертиза) е определени един и същ ДНК профил на лице от женски пол, който показва пълно съвпадение с ДНК профила на Е.К., определен в настоящата експертиза. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид, освен Е.К. е 1 на 2 250 000 000 000 000. Биологичният материал от горепосочените обекти произхожда от Е.К.. От ДНК експертиза № 13/ДНК-164 на НИКК- МВР е видно, че за биологичния материал от една от ръкавиците ( обект №4 в цитираната експертиза) е определн ДНК профил на лице от мъжки пол, който не показва съвпадени с ДНК профила на К.К., т.е. биологичният материал по този обект не произхожда от К.К..

В хода на съдебното заседание, вещото лице поддържа своето заключение и заявява, че няма какво да добави към него.

От изготвената в хода на съдебното следствие  дактилоскопна експертиза  № 14/ ДКТ – 252/28.11.2014г. от вещите лица Л.Ш. и Н.А. се установява, че Следа №1 ( открита върху картонче с надпис „Peace“ закачено на червено пликче) е частична, представляваща само папиларни линии, слабовидима/слабо контрастна със застъпвания, поради което е с много лошо качество на папиларното изображение. Не се съдържа групов признак и не се установява наличие на минимум 8 броя ясно изразени, устойчиви и сигурни индивидуални/частични признаци. Следа №1 не съдържа необходимата дактилоскопна информация и е негодна за идентификация.

В хода на съдебното заседание вещите лица, поддържат изготвеното от тях експертно заключение и заявяват, че няма какво да добавят и допълнят по него. Вещото лице А. твърди, че предоставената им следа и  нейното качество не позволява да се даде заключение за идентичност, а именно това означава, че не може да се каже кое лице е оставило  тази следа.

От изготвената в хода на съдебното следствие допълнителна дактилоскопна експертиза № 15/ДКТ-3 -08.01.2015г. от вещите лица Л.Ш. , Н.А. и Е.Ч. се установява, че върху обектите на експертизата : червен хартиен плик с надпис „Peace“ и метална кутия от детска храна с надпис „Frisolac“ не се проявиха дактилоскопни следи. Върху кръглото картонче с надпис „Peace“, закачено на червено пликче със същия надпис се установи наличие на един брой дактилоскопна следа намерирана с №1. Следа № 1 не съдържа необходимата дактилоскопна информация и е негодна за идентификация.

В хода на съдебното заседание вещите лица, поддържат изготвеното от тях експертно заключение и заявяват, че няма какво да добавят , допълнят или езменят по него. Вещото лице Ч. излага начина и метода на изследване, съпоставянето на предоставенато му следа със ситемата АФИС. Вещите лица А. и Ш. заявяват съображения в същата насока.

 

По доказателствата:

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал изразяващ се в следните гласни доказателствени средства - обясненията на подсъдимия К.К., показанията на свидетеля Г.Г. (вкл. Прочетените и приобщени по реда на  чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК), свидетеля К.Л., свидетеля Г.Т. (вкл. Прочетените и приобщени по реда на  чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 НПК), свидетеля М.С. (вкл. прочетените и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 1 НПК), свидетеля П.Й. (вкл. прочетените и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК), свидетеля А.Р. (вкл. прочетените и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК), свидетеля Е.И. (вкл. прочетените и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК), свидетеля Е.З. (вкл. прочетените и приобщени по реда на  чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК), свидетеля П.Т. (вкл. Прочетените и приобщени по реда на  чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 НПК, както и показанията, дадени пред съдия и прочетени и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК), свидетеля Б.И., свидетеля Е.К., свидетеля С.К. (вкл. прочетените и приобщени по реда на  чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК), свидетеля К.С. (вкл. прочетените и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК), свидетеля В.А., свидетеля Ц.Ф. (вкл. Прочетените и приобщени  по реда на  чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК), свидетеля С. А., свидетеля П.Д. и свидетеля И.К. (вкл. Прочетените и приобщени  по реда на  чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК).

Приетите по делото експертни заключения - физико-химическа експертиза по протокол № 37-X/2013 г.; физико-химическа експертиза по протокол № 36-X/2013 г.; съдебно-дактилоскопна експертиза по протокол № 13/ДКТ-17 от 23.01.2013 г.; съдебно-дактилоскопна експертиза по протокол № 13/ДКТ-18 от 23.01.2013 г.; съдебно-дактилоскопна експертиза по протокол № 14-Д/2013 г. от 10.01.2013 г.; съдебно-дактилоскопна експертиза по протокол № 15-Д/2013 г. от 17.01.2013 г.; съдебна ДНК експертиза по протокол № 13/ДНК-177 от 04.04.2013 г.; съдебно-дактилоскопна експертиза по протокол № 13/ДКТ-105 от 05.04.2013 г.; съдебна ДНК експертиза по протокол № 13/ДНК-164 от 08.04.2013 г.; съдебна ДНК експертиза по протокол № 13/ДНК-179 от 09.04.2013 г.; съдебно-дактилоскопна експертиза по протокол № 13/ДКТ-111 от 11.04.2013 г.; физико-химическа експертиза по протокол № 73-X/2013 г. от 07.02.2013 г.; съдебно-дактилоскопна експертиза по протокол № 16-Д/2013 г. от 29.01.2013 г.; съдебно-дактилоскопна експертиза по протокол № 17-Д/2013 г. от 30.01.2013 г.; съдебна ДНК експертиза по протокол № 13/ДНК-267 от 30.05.2013 г.; физико-химическа експертиза по протокол № 38-X/2013 г. от 09.01.2013 г.; съдебно-оценителна експертиза; физико-химическа експертиза по протокол № 13/НАР-86 от 28.01.2013 г.; физико-химическа експертиза по протокол № 13/НАР-85 от 28.01.2013 г.; физико-химическа експертиза по протокол № 13/НАР-84 от 24.01.2013 г.; физико-химическа експертиза по протокол № 13/НАР-83 от 24.01.2013 г.; комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимата П.Н. (л. 115-120, том III); комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия К.К. (л. 122-127, том III); съдебно-дактилоскопна експертиза по протокол № 15/ДКТ-3 и съдебно-дактилоскопна експертиза по протокол № 14/ДКТ-252.

Приетите по делото писмени доказателствени средства - протоколи за личен обиск на лица от 18.12.2012 г. ( л.14,18, 23, 27, 31, 35, 39 от т. I на досъдебното производство /ДП/), протоколи за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо одобрение от 18.12.2012 г. ( л.43-46, 49-51, 55-57, 61-63, 67-70, 77-80, 84-87, 91-94, 98-101, 105-108, 112-115, 119-122, от т. I на ДП), протокол за следствен експеримент от 18.12.2012 г. ( л. 74 от т. I на ДП), протокол за доброволно предаване от 18.12.2012 г.

Приетите по делото писмени доказателства - справка от „Мобител“ ЕАД с изх. № 26088 от 17.10.2014 г., писмо от Столична община – район „Искър“ с изх. № 1100-457(1)/29.10.2014 г., справка от „УниКредит Булбанк“ с изх. № 0890-49-055983 от 16.10.2014г., справка от „Виваком БТК“ ЕАД с рег. № С28629/15.10.2014г., справка от ДА „НС“ с рег. № П-13-7902 от 28.10.2014 г., справка от „Мобилтел“ ЕАД с изх. № 28271/06.11.2014 г., справка от БНБ – Централен кредитен регистър с изх. № БНБ-125019/27.10.2014 г.; справки за съдимост на двамата подсъдими, както и всички останали приложени и представени по делото писмени доказателства.

 

По фактите няма спор, същите се установяват по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателствени материали. Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, показанията на разпитаните по делото свидетели се обособяват в две групи гласни доказателствени източници. От една страна това са показанията на свидетелите Г.Г., Ц.Ф., Е.З. и С.К., а от друга страна това са показанията на свидетелите В.А. и С. А. и частично на свидетеля П.Т.. Що се отнася до обясненията на подсъдимия К., съдът подходи изключително внимателно преценявайки тяхната двойствена природа, защото от една страна същите представляват средство за защита, с цел изграждане на защитна версия за случилото се, а от друга страна представляват и важен доказателствен източник, предвид обстоятелството, че подсъдимия като участник в инкриминираното деяние е възприел лично и непосредствено факти и обстоятелства, които са от значение за предмета на доказване по делото, както и за неговото правилно решаване. При това положение съдът обсъди обясненията на подсъдимия К. заедно и поотделно с останалия събран и относим доказателствен материал. На следващо място съдът прецени и показанията на свидетелите М.С. и К.С., които по своята същност подкрепят обясненията на подсъдимия К., отчитайки отново близките отношения между тях, както и обстоятелството, че свидетелката М.С. е майка на детето на подсъдимия К.. При преценка на достоверността на показанията свидетелите М.С. и К.С., както и на данните изнесени в обясненията на подсъдимия К. съдът обсъди и показанията на свидетелите П.Д. и И.К., които в качеството си на поемни лица са участвали при извършеното процесуално следствено действие претърсване и изземване на адреса в гр.С., ж.к.„*********“, ул.„******“ № **.

При извеждане на своите фактически изводи съдът постави в основата, като гласните доказателствени средства изразяващи се в показанията на свидетелите Г.Г. и Ц.Ф.. При това положение обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, показанията на свидетелите Г.Г. и Ц.Ф. /оперативни работници ГД БОП/ са непротиворечащи си, взаимно допълващи се, логични и последователно пресъздаващи възприетата от съда фактическа обстановка по делото, относно фактите и обстоятелствата подлежащи на доказване, които са свързани с предмета на делото. Чрез показанията на тези свидетели по несъмнен и категоричен начин се установяват датата на инкриминираното по делото  деяние – 18.12.2012г. , мястото на извършване на процесното  деяние от подсъдимата Н. – в района на автобусната спирка до блок 70 в  ж. к. „***** – 1“, както и механизма на неговото извършване от същата – държала, с цел разпространение на високорисково наркотично вещество – хероин, като го предала на свидетелката В.А.. От показанията на свидетеля Г. се установи обстоятелството, че в следствие на получени оперативни данни за подсъдимата  Н., същата заедно със съпруга си – свидетеля Р.Н. /възползвал се от правото си регламентирано в разпоредбата на чл.119 НПК и не дава показания/ е трябвало да посетят адреса на който живее подсъдимия К. *** и от него да вземат наркотично вещество, след което да го предадат на свидетеля Б.Т.. Свидетелят Г. излага подробно действията на подсъдимата Н. свързани с получаване на червено подаръно пликче от подсъдимия К. на неговия адрес на живеене, а в последствие и проследяването й от  ул. „******“ №20 ( адреса на подсъдимия К.)*** 1 в района на автобусна спирка до блок 70, където се срещнала със свидетелката В.А., на която предала носения червен хартиен подаръчен плик. Показанията на свидетеля Г. не остават изолирани, а напротив, същите се подкрепят и от показанията на свидетеля Ф., който също е наблюдавал срещата между подсъдимата Н. и свидетелката В.А. при предаване на инкриминираното червено пликче, в което впоследствие при извършеното процесуално следствено действие обиск и изземване е установено, че има наркотично вещество и който непосредствено е възприел всички действия на двете от момента на идването им на посоченото място до тяхното задържане. Също така по делото се установи, че свидетелят Ф. е наблюдавал как свидетелката А. е докарана на процесното мястото, в близост до „Т-Маркет” в ж.к. „М. 1” с лек автомобил марка „Ауди 80”, управляван от свидетеля П.Т., нейното слизане от този автомобила и отправянето й към близката автобусна спирка до бл.70, където се спряла изчаквайки идването на подсъдимата Н. и в очакване на предстоящата среща с нея. Така, в показанията на двамата свидетели Ц.Ф. и Г.Г. се описват последователно и в детайли как около минути по-късно, около 12.30 часа в близост до автобусната спирка до бл.70 паркира и лек автомобил марка „Фиат Пунто”, управляван от свидетеля Р. Н., от който слиза подсъдимата П.Н. и директно се отправя към свидетелката А., след което двете се поздравяват, разговарят за кратко и дори се прегръщат, а впоследствие подсъдимата Н. предава процесния червен хартиен плик с коледни орнаменти на свидетелката В.А.. Независимо, че свидетелите Г. и Ф. не са възприели извършена продажба на наркотичното вещество, т.к. в конкретния случай не са били извършени фактически действия по заплащане на същото от свидетелката А. на подсъдимата Н., то това в случая не е от съществено значение за предмета на доказване по делото, а именно дали се е осъществила или не сделка във връзка с продажбата на наркотични вещества от подсъдимата Н. на свидетелката В.А., защото, ако беше така, законодателят щеше да криминализира самата продажба на такива наркотични вещества, а не само тяхното държане и разпространение. Такова плащане реално не се е извършило, поради намесата на полицейските служители. В случая важното и относимо към предмета на доказване по делото е обстоятелството, че подсъдимата Н. е държала в себе си процесната червена хартиена торбичка, в която се е намирало инкриминираното наркотично вещество и то само и единствено с цел да го разпространи, а в случая това е станало, като го е предала на свидетелелката А. /спрямо която от друга страна, наказателното производство е приключило по реда на чл.381 от НПК/. В конкретния случай не може да се приеме, че двамата свидетели Ф. и Г. са некоректни в своите показания при изнасяне на данни за инкриминираната престъпна дейност на подсъдимата Н., поради длъжността, която са изпълнявали към датата на деянието, както и поради участието им в проведената специализирана полицейска операция, т.к. в кръга на техните служебни задължения, като служители на съответното специализирано звено за борба с организираната престъпност са били включени в тази операция и са възприели лично и непосредствено, като преки очевидци факти и обстоятелства, които са от значение за делото и извършващата се престъпна дейност от подсъдимата Н.. От друга страна показанията на двамата свидетели Г. и Ф. не са компрометирани независимо, че са служители към съответното специализирано звено за борба с органазираната престъпност, т.к. по своята същност службата им не е свързана с действия по разследването в хода на образувано наказателно производство, поради което и те нямат качеството „разследващ орган“ по смисъла на чл.118, ал.2 НПК, съответно не е налице забрана да бъдат разпитвани като свидетели. Тук е мястото да се посочи, че показанията на свидетелите Г. и Ф. не остават изолирани, а напротив в подкрепа на същите са и показанията на свидетеля Т., който подробно изнася данни за лицето което го е помолило именно на 18.12.2012г. преди обяд, да закара свидетелката А. *** до мястото на процесното деяние в ж.к.“М. 1“, което лице по делото се установи, че е свидетеля Б.Д., както и се установи наличието на близки отношения между свидетелката А. и свидетеля И., който вероятно е бил и крайния получател на наркотичните вещества предадени й от подсъдимата Н.. В тази насока са и показанията на свидетеля Г.Т. на които съда дава вяра, тъй като същите са логични, последователни и в същото време незаинтересовани от изхода на делото. Този свидетел на свой ред описва подробно, така както и свидетеля П.Т. за отношенията си със свидетеля Б.Д. и в части със свидетеля П.Т.. От показанията на свидетеля Т. се установя, че свидетелката  В.А. и нейната майка – свидетелката С. А., имат не добро социално положение, а също така посочва и обстоятелството, че е собственик на лек автомобил марка „Ауди 80“ с ДК №*******. който му е поискан от свидетеля П.Т., във връзка с мобата на свидетеля Б.Д., за да бъде закарана с процесния лек автомобил свидетелката А. ***, за да се срещне с подсъдимата Н.. Така, чрез показанията на свидетеля Т. се установява, че той е закарал свидетелката А. *** до ж.к.“М. 1“ с лек автомобил марка „Ауди 80“ с ДК №*******, а именно до мястото на срещата с подсъдимата Н. - автобусна спирка до бл.70. Също така, чрез показанията на свидетеля Т. се установи, че той е закарал свидетелката А. до инкриминираното място по молба на свидетеля Б.Д., както и че по молба на свидетеля Б.Д., която е отправена до свидетеля Т., последния е предоставил процесния автомобил на свидетеля Т., с цел отново свидетелката А. *** до ж.к.“М. 1“ и обратно от ж.к.“М. 1“ до ж.к.“Д. 1“. На следващо място от показанията на свидетеля Т. се установи и друго важно обстоятелство, а именно, че по време на пътя свидетелката А. му е показвала посоката на движение и подробно му е обяснила мястото, до което е трябвало той да я закара, както и маршрута, по който е трябвало да минат, за да пристигнат до уговорената среща с подсъдимата Н.. При това положение се извежда абсолютно убедителния и несъмнен извод, че свидетелката А. е имала предварително уговорена среща с подсъдимата Н., независимо от кое лице е уговорена тази среща, както и свидетелката А. добре е познавала мястото до което е следвало да бъде закарана, за да се срещне с подсъдимата Н.. Необходимо е да се отчете и обстоятелството, че двете са се познавали отпреди процесната среща на инкриминираната дата съгласно показанията на свидетелката А., т.к. са се срещали с подсъдимата Н. *** или на място в района на местоживеене на свидетелката А.. Показанията на свидетелите Г. и Ф., които несъмнено кореспондират в посочените по-горе части с показанията на свидетеля Т., не остават изолирани и се подкрепят и чрез показанията на свидетелките Е.З. и С.К., които в качеството си на поемни лица са участвали в извършените процесуално следствени действия със задържаните лица – свидетелката А. и подсъдимата Н.. Показанията на двете свидетелки З. и К., съдът цени като незаинтересовани от изхода на делото, но при тяхната оценка отчита изминалия период от време от датата на деянието на която са се провели процесуално следствените действия с тяхно участие, до датата на провеждане на техния личен и непосредствен разпит пред настоящия съдебен състав. Действително, съществуват известни несъответствие между показанията на свидетелките З. и К. дадени в хода на досъдебното производство и тези дадени в хода на съдебното следствие, с оглед на изясняване на обстоятелството - дали свидетелката В.А. е признала пред тях и в присъствието на полицейските служители по време на извършвания й обиск, че процесния червен подаръчен плик ѝ е бил предаден от подсъдимата П.Н. на спирката, минути преди двете да бъдат задържани. Това несъответвствие в техните показания и липса на ясен спомен, не може да се отдаде на тяхно недобросъвестно поведение или заинтересованост, защото както се каза предвид продължителния период от време, който е изминал от датата на процесуално следственото действие – обиск на задържаните лица, до датата на откритото съдебно заседание по делото в което е проведен техния личен и непосредствен разпит пред настоящия съд е напълно логична и обяснима тази липса на ясен спомен и не би могла да се възприеме като недобросъвестно поведение от страна на двете свидетелки. С оглед наличието на липса на спомен у свидетелки З. и К. за някои съществени факти и обстоятелства, както и поради наличие на противоречие между показанията, които са дали в хода на досъдебното производство и тези дадени в хода на съдебното следствие, настоящия съдебен състав се позова на процесуалния инструментариум за отстраняване на тези несъответствия, чрез прилагане на процесуално правната разпоредба на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК, по който ред са приобщени към доказателствената съвкупност техните показания от досъдебното производство. След прочитане на показанията на свидетелките З. и К. дадени в хода на досъдебното производство и двете заявяват, че са си припомнили случилото се и се придържат към първоначалните си показания. С цел проверка на достоверността на заявеното от тях становище, настоящия съд предяви на двете свидетелки и протоколите за разпит в качеството им на свидетели, с цел да установи дали те са лицата положили подпис в същите, в резултат на което и двете свидетелки поддържат показанията си от досъдебното производство заявявайки, че лично са положили подпис в предявените им на основание чл.284 НПК протоколи за проведения им разпит от разследващия орган. След реализиране на посочената процедура и при съпоставка на техните показания дадени в хода на съдебното следствие и в хода на досъдебното производство, настоящия съд се довери изцяло на показанията на тези две свидетелки дадени в хода на досъдебното производство, затова защото същите са дадени от тях непосредствено след участието им в процесуално следственото действие - обиск на свидетелката А. и обиск на подсъдимата Н. и в тази връзка не е било необходимо двете да си спомнят - какво точно е казало всяко едно от лицата обект на обиска; какви действия са извършени спрямо обискираните лица от разследващия орган, който в случая е бил от женски пол; какви точно предмети и вещи са намерени и иззети от свидетелката А. и подсъдимата Н.. Ето защо и установявайки на обстоятелството чрез показанията на двете свидетелки З. и К., че са присъствали на извършения обиск на свидетелката А. и подсъдимата Н., който е осъществен в магазина в който е полагала труд свидетелката К. /независимо, че на тази свидетелка й се е наложило да влиза и излиза от помещението/, то и двете подробно в показанията си дадени в хода на досъдебното производство посочват относими и правно релевантни и значими фактически обстоятелства, които са установени и са от значение за правилното решаване на делото при това процесуално следствено действие, поради което и съдът даде вяра именно на техните показания от досъдебното производство. С оглед на изложеното съдът се довери на показанията на свидетелките З. и К. при установяване на обстоятелствата, че в свидетелката А. е намерена и иззета сумата от 1600,00 лева, а в подсъдимата Н. сумата от 200 лева, както и че в тяхно присъствие свидетелката А. е заявила, че процесния червен подаръчен плик със съдържащо се в него наркотично вещество увито в две салфетки й е бил предаден от подсъдимата Н.. В заключение настоящия съд цени, кредитира и изцяло се довери на показанията свидетелките З. и К. от досъдебното производство, т.к. същите са напълно безпристрастни, добросъвестни и достоверни, поради което се явяват необосновани твърденията на защитата на подсъдимата Н. за тяхното некоректно излагане, предвид възприетите от тези свидетели обстоятелства. Тук отново се налага несъмненя извод за липса на заинтересованост в показанията на двамата свидетели Г. и Ф., т.к. същите съпоставени с показанията на свидетелите З., К. и Т. са вътрешно и помежду си непротиворечиви, подробни, подкрепят се взаимно, поради което са напълно обективни. От друга страна всички те образуват една непрекъсната, логична и пряка доказателствена система, предвид обстоятелството, че тези свидетели са очевидци на деянието. На последно място показанията на двете поемни лица кореспондират и с отразеното вписване в съставените протоколи, с оглед установените фактически обстоятелства при проведените процесуално следствени действия – обиск на свидетелката А. и обиск на подсъдимата Н..   Съгласно протокола за обиск на свидетелката А. и свидетелските показания на поемните лица - свидетелките З. и К. се установява, че от свидетелката В.А. са иззети червен хартиен плик, съдържащ 2 обекта, в кооито е било разпределено предварително кафяво прахообразно вещество, реагирало при полевия тест на хероин, както и 55 броя банкноти с номинал от 20,00 лева и 54 броя банкноти с номинал от 10,00 лева, свити в десния ръкав на якето. Съгласно отразеното в протокола за обиск на подсъдимата Н. и свидетелските показания на поемните лица - свидетелките З. и К. се установява, че от подсъдимата Н. са иззети 4 броя банкноти с номинал от 50,00 лева. Протоколът за обиск на свидетелтата А. и протокола за обиск на подсъдимата Н. са изготвени в съответствие с разпоредбата на чл.164, ал.1 НПК, след което са одобрени и от съответния първоинстанционен съд, поради което представляват годно писмено доказателствено средство. При това положение показанията на свидетелките З. и К. следва да бъдат изцяло кредитирани, като добросъвестни и достоверни по изложените по-горе съображения, поради което съдът им даде изцяло вяра.

Изложеното до момента от настоящият съдебен състав не се опровергава от другата група гласни доказателствени източници, каквито са показанията на разпитаните свидетели В.А. и С. А., като тук е необходимо да бъде извършена една по прецизна оценка на данните изнесени и от свидетеля П.Т.. Това е така, защото свидетеля П.Т. в хода на съдебното следствие изнася факти чески обстоятелства, за които вече е дал противоположни показания в хода на досъдебното производство, поради което неговите показания макар и косвено относими към цялата инкриминирана дейност на подсъдимата Н., са със съществена доказателствена стойност. Настоящият съдебен състав намира показанията на свидетелката В.А. за предубедени, несъответни на установеното до момента, чрез останалия събран доказателствен материал, т.к. чрез тях се цели да се изгради защитната версия на подсъдимата Н. относно нейното присъствие на процесното инкриминирано място, както и отклоняване на процесуалното внимание от подсъдимата, за да се разколебае установеното спрямо нея авторство на деянието, касателно престъплението, което е свързано с разпространеното високорисково наркотично вещество от подсъдимата и по този начин тя да избегне наказателната отговорност за това престъпление. Съдът не се довери на показанията на свидетелката А. относно заявеното от нея, че бегло  познава подсъдимата Н. и я е виждала само веднъж преди инкриминираната среща, както и че не е получавала от нея червения хартиен плик, с обяснението, че е намерила същия до кофа за смет на спирката и го е взела от там, без да подозира какво съдържа. Тези показания на свидетелката А. се опровергават категорично чрез показанията на свидетелите Ф., Г., Т. и Т., а също така и на свидетелките З. и К.,поради което съдът не им се довери. На следващо място съдът не се довери на показанията на свидетелката А. и в частта в която същата твърди, че намерената в нея парична сума от 1600,00 лева й е била дадена от нейната майка - свидетелката С. А., за да си купи дрехи. Независимо, че тази процесуална позиция на свидетелката В.А. е поддържана в хода на съдебното следствие и от свидетелката С. А., то в конкретния случай са налице вътрешни противоречия между показанията на двете относно целта, за която е била предназначена тази сума от 1600,00 лева и се е намирала в свидетелката В.А.. Така от показанията на свидетелката В.А. се установява, че сумата от 1600,00 лева й е дадена от нейната майка, за да си купи дрехи, докато от показанията на свидетелката С. А. се установява, че тази сума е съхранявана от свидетелката В.А., за да бъде платен наема на общинското жилище в което живее многочленното им семейство. В резултат на събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства за проверка на версията на свидетелката С. А., а именно, че процесната сума от 1600,00 лева е събрана от изтеглен кредит и заеми от съседи, с цел да се заплатят просрочените месечни наемни вноски за наем на общинското жилище, което е обитавано от свидетелката С. А., като самотна майка и нейните шест деца, се установи, че и двете свидетелки изнасят невярна информация, която изцяло се опровергава чрез събраните по делото писмени справки от различни държавни и общински институции. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че свидетелката С. А. е трайно безработна, самотна майка, която сама отглежда шест деца, с твърде ниски месечни приходи, с произход предимно от социални помощи. Показанията на свидетелката С. А. се опровергават категорично и от изисканите справки от „УниКредит Булбанк“ АД и от Централен кредитен регистър при БНБ, с оглед твърдението й, че е теглила кредит. На следващо място още по устойчиво и убедително нейните показания се опровергават и от приетото, като писмено доказателство писмо на Столична община – район „Искър“ от което се установява, че свидетелката С. А. не заплаща месечните наеми вноски за предоставеното й за ползване общинско жилище, т.к. сумата, която дължи за периода от месец 08.2002г. до месец 11.2014г. заедно с лихвата към 28.10.2014г., възлиза общо на 6398,10 лева. Така посочената сума очевидно не съответстват по размер на намерената такава у свидетелката В.А. при извършения й обиск, както и на версията за произхода на средствата лансирана от нейната майка свидетелката С. А..  Нелогична е и тезата, че част от иззетата сума при обиска на свидетелката В.А. е била дадена на майка й – свидетелката С. А. в заем от съседи, предвид обстоятелството, че общинските жилища поначало се предоставят на лица в тежко материално положение, каквито би следвало да са и нейните съседи, а и данни в тази насока се съдържат в показанията на свидетеля Т.. С оглед на така установеното може да се направи достатъчно убедителния и категоричен извод, че намерената и иззета сума от свидетелката В.А. не е била предназначена тя да си купи дрехи, нито й е била дадена от свидетелката С. А., за да я пази, с цел да се заплати с нея натрупаната сума за неплатения наем за обитаваното общинско жилище от многочленното семейство, което жилище от друга страна се обитава и без правно основание, съгласно писмото на община „Искър“ СО. Въз основа на всичко гореизложено се налага извода, че показанията на свидетелките В.А. и С. А. са вътрешно противоречиви, житейски нелогични и категорично се оборват от обективни писмени доказателства, събрани по делото. Съобразявайки изложеното, както и факта, че свидетелите са майка и дъщеря, а също така и близкото познанство на свидетелката В.А. със свидетеля Б.Д. и подсъдимата Н., съдът намира, че техните показания не следва да се възприемат като достоверни, а като израз на защитна позиция изграждаща защитната версия на подсъдимата Н., поради което не следва да се кредитират и съдът не им се довери.

На следващо място, съществени противоречия се откриват и между показанията на свидетелите В.А. и свидетеля П.Т.. Тези противоречия са налице по отношение на установяване на обстоятелството кое е лицето, което е помолило свидетеля П.Т. да закара свидетелката В.А. до спирката на градския транспорт в близост до бл.70 в ж.к. „М. 1”, а именно дали това е самата свидетелката В.А. или свидетеля Б.Д.. Прави впечатление, че при всеки свой разпит свидетелката В.А. поддържа версията, че лично тя е помолила свидетеля П.Т. да я заведе до процесното място, докато последният многократно променя показанията си в тази част при всеки негов разпит. С оглед противоречията в показанията на свидетеля П.Т., са прочетени при условията на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК дадените от него пред съдия показания по реда на чл.223, ал.1 НПК в хода на досъдебното производство, т.к. този свидетел Т. от една страна твърди, че свидетеля Б.Д. му е казал да закара свидетелката А. ***, а в хода на съдебното следствие пред настоящия състав вече отрича това да се е случило и посочва, че самата свидетелка А. е била инициатор за това. За да отстрани противоречиата в техните показания, настоящия съд при условията на чл.143, ал.4, вр. сал.1 НПК проведе очна ставка между свидетелите А. и Т., при която този свидетел отново заявява, че свидетеля Б.Д. го е помолил да закара свидетелката А. ***, където последната се е срещнала с подсъдимата Н.. Съдът приема за достоверни относно това спорно обстоятелство показанията на свидетеля Т., дадени по реда на чл.223 НПК пред съдия в хода на досъдебното производство, поради това, че същите са депозирани от него на ранен етап от развитие на наказателното производство, непосредствено след осъществяване на престъпното деяние и същите не са били повлияни, а и трудно биха могли да бъдат повлияни на този начален стадий от заинтересовани страни по делото. Допълнителен аргумент в подкрепа на това заключение са и непосредстено дадените показания от свидетеля Т. пред настоящия съдебен състав по време на провеждане на очната ставка със свидетелката А., което на свой ред подкрепя именно неговите показания, дадени пред съдия по реда на чл.223 НПК в хода на досъдебното производство. Противоречия между показанията на свидетелката А. и свидетеля Т. са налице и относно изясняване на обстоятелствата, дали свидетелката А. е казала на свидетеля Т. причината, поради която следва да я закара до спирката на градския транспорт в близост до бл.70 в ж.к.„М. 1”, както и дали е споделила с него, че там ще се срещне с друго лице и кое е това лице, а също и дали е трябвало свидетеля Т. да я изчака и върне обратно в ж.к.“Д.“. В тази част показанията на двамата свидетели отново са противоречиви. Това е така, защото свидетелката А. *** е с цел да си купи дрехи, а в разпита си пред съдия по реда на чл.223 НПК, свидетеля Т. посочва, че според казаното му от свидетелката А., тя е щяла да се срещне с някаква жена, за да ѝ даде пари, поради което го е помолила да я изчака в автомобила. Фактът, че свидетеля П.Т. е останал в паркирания лек автомобил марка „Ауди 80“ в близост до спирката на градския транспорт в ж.к.“М. 1“, защото е имал точно такава уговорка със свидетелката А., а именно да я изчака, се установява непосредствено и категорично, чрез факта на неговото задържане по-късно на същото място, в лекия автомобил и седящ на мястото на шофьора. Житейски нелогично е свидетеля Т. да чака свидетелката В.А., ако тя действително е имала намерение да обикаля магазините, а в същото време тази свидетелка да стои на спирка на градския транспорт и да чака идването на подсъдимата Н.. В този смисъл са и показанията на свидетеля Ф., който като част от екипа в организираната полицейска операция е наблюдавал пристигането на свидетелката А., която е известна с прякора „М.“ именно с управлявания лек автомобил от свидетеля П.Т. на процесното място – спирка на градски транспорт в близост до бл.70, находяща се в ж.к.“М. 1“, с цел да се срещне с подсъдимата Н.. Изложеното води до категоричния извод, че целта на отиването на свидетелката А. *** е била именно предварително уговорената й среща с подсъдимата П.Н., която вече е познавала. Допълнителен аргумент в подкрепа на това са и показанията на свидетелите Г. и Ф. относно поведението на свидетелката А. и подсъдимата Н. при срещата им – свидетелката А. изчаквала на спирката, а подсъдимата Н. се отправила директно към нея след слизането си от лек автомобил „Фиат Пунто“ управляван от свидетеля Р.Н., двете се поздравили, прегърнали се и разговаряли за кратко. Непосредствено след тяхната среща подсъдимата Н. предала червения плик с коледни орнаменти на свидетелката А., при което двете са били незабавно задържани и обискирани. Тук следва да се посочи и още едно важно обстоятелство, сочещо категорично на извода, че процесното червено пликче е било предадено на свидетелката А. именно от подсъдимата Н., защото при извършеното процесуално следствено действие в условията на неотложност, а именно обиск на свидетелката А., последната е заявила и това е отразено в съставения протокол, за което е поставила и своя подпис, че това пликче й е предадено от подсъдимата Н.. Важен детайл при осъществената престъпна дейност от подсъдимата Н. е именно носеното от нея червено подаръчно пликче с коледни орнаменти, което в случая съвсем подходящо е подбрано и съобразено от подсъдимата, с оглед наближаващите коледни празници, предвид датата на деянието – 18.12.2012г., за да не буди същото подозрение, както и по този начин да се създаде впечатление в евентуално наблюдаващите ги лица, че в процесното пликче се съдържа коледен подарък. С още по-голяма сила в тази насока е необходимо да се посочи и обстоятелството, че в процесното червено пликче с коледни орнаменти, предадените от подсъдимата Н. на свидетелката А. наркотични вещества са били увити в две отделни салфетки, което на свой ред отново цели да създаде невярна представа, че действително се предава коледен подарък, предвид обичайната опаковка за такъв подарък.   

Настоящият съдебен състав кредитира съставените протоколи за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 18.12.2012г. по отношение на подсъдимата Н. и свидетелката А., а именно с определения от 19.12.2012г. на СГС, НО, 28 състав по нчд №6145/2012г. и №6144/2012г., защото обективираните данни в тези годни писмени доказателствени средства данни подкрепят показанията на двете свидетелки З. и К., които те са дали в хода на досъдебното производство и на които от своя страна съдът се довери, като обективно и безпристрастно дадени. Съгласно посочените протоколи и свидетелските показания на поемните лица – свидетелките З. и К. се установява, че от свидетелката А. са иззети червен хартиен плик, съдържащ 2 броя полиетиленови пликчета с кафяво прахообразно вещество увито в две салфетки, което реагирало при полевия тест на високорисковото наркотично вещество - хероин, както и 55 броя банкноти с номинал от 20,00 лева и 54 броя банкноти с номинал от 10,00 лева, свити в десния ръкав на якето й. От подсъдимата П.Н. са иззети 4 броя банкноти с номинал от 50,00 лева. Показанията на свидетелите З. и К. бяха изцяло кредитирани, като добросъвестни и достоверни, поради изложените по–горе съображения, с оглед на което следва да им се даде вяра включително в частта относно проведеното в тяхно присъствие действие по разследването -  обиск и изземване на подсъдимата Н. и на свидетелката А., както и по отношение на иззетите от тях предмети и вещества. Относно вида и количеството на иззетото високорисково наркотично вещество – хероин, което е било предадено от подсъдимата Н. на свидетелката А. и в последствие иззето от нея е назначена физикохимична експертиза. От заключението на същата се установява по безспорен начин, че съдържащото се вещество в червения подаръчен хартиен плик, което е било увито в две салфетки е високо рисковото наркотично вещество – хероин, разпределено в два обекта, съответно първия с нетно тегло 39.78 грама, с процентно съдържание на активно действащия компонент диацетилморфин 28.3 ℅ и втория с нетно тегло 19.68 грама, с процентно съдържание на активно действащия компонент диацетилморфин 27.7 ℅. Според заключението на съдебно оценителната експертиза, общата стойност на иззетия от свидетелката А. хероин е 3 864.90 лв (три хиляди осемстотин и четири лева и деветдесет стотинки). Съдът се довери на всички допуснати и назначени в хода по делото физикохимични експертизи, т.к. заключенията на вещите лица съвпадат в своя краен резултат, иззетите наркотични вещества са изследвани обстойно, пълно и обективно и съгласно утвърдената методика, поради което експертните заключения, като обективно, добросъвестно и професионално изготвени са годни средства за доказване.

   Съдът намира за относима към изясняване на делото от фактическа страна и изготвената съдебно психиатрична и психологична експертиза на подсъдимата Н., от която несъмнено се установява чрез експертното заключение на вещото лице, че същата е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи своите постъпки, както и че не е зависима от наркотични вещества, поради което същата се кредитира от съда.

Всички тези обстоятелства мотивират съда да приеме за доказано по несъмнен и категоричен начин повдигнатото обвинение на подсъдимата П.Н., чрез внесения в съда обвинителен акт срещу нея от прокурора.

 

 При установяване на значимите факти и обстоятества касателно повдигнатото на подсъдимия К. обвинение от държавното обвинение, които са относими към предмета на доказване по настоящото дело, настоящия съдебен състав се позова на показанията на свидетелите М.С., К.С., П.И., И.К. и Ц.Ф.. При съвкупната оценка на показанията на свидетелите М.С. и К.С. съдът констатира, че по своето същество същите са еднопосочни и в тях не се съдържат значими фактически обстоятелства, които да допринасят за установяване на главния факт на доказване, а именно, че подсъдимия К. е държал с цел разпространение на високорискови наркотични вещества на адреса на който живее със свидетелката М.С. и тяхното малолетно дете. При преценка на доказателствената стойност на показанията на свидетелката М.С. съдът отчете обстоятелството, че тази свидетелка живее във фактическо съжителство с подсъдимия К. и има от него дете, поради което би могла да бъде заинтересована от изхода на делото, но независимо от тези данни трябва да се посочи, че в нейните показания не се наблюдава предубеденост или целенасочено желание да подпомогне защитната версия на подсъдимия К., съобразно повдигнатото му обвинение. Що се отнася до показанията на свидетеля К.С. /брат на свидетелката М.С./, настоящия съд счита, че и те не могат да бъдат възприети като заинтересовани, независимо, че на места са нелогични или неубедителни, но в тези им части показанията на този свидетел са неотносими към предмета на доказване по делото, а единствено биха могли да допринесат за преценката на неговата годност да свидетелства. Установи се чрез показанията на свидетелката М.С., че мазето в къщата в която живее е общо помещение, което се ползва и от нейния брат свидетеля К.С., както и че до двата етажа на къщата се стига през обща входна врата, която понякога остава отключена, както и че дворът със съседите им е общ и няма ограда между двата имота. Показанията на свидетелката С. в тази част не остават изолирани, а се подкрепят и от разпитаните по делото свидетели Д. и К., които в качеството си на поемни лица са участвали в проведеното процесуално следствено действие – претърсване и изземване в къща на адреса на ул.“******“ №20. Свидетелката С. посочва в соите показания, че с подсъдимия К. са канили гости, но същите са били посрещани или в двора на къщата или в помещението намиращо се в приземния етаж до мазето, което се е случвало предимно през зимата, за да пушат там, но също така посочва, че и нейния брат свидетеля С. понякога също кани непознати в общия им дом. Показанията на свидетелката С. кореспондират с тези на свидетеля С., който посочва, че често оставя отключена входната врата на къщата, за да си осигури достъп до своя дом, защото има проблемите с алкохола и често губи ключовете си, като дори се е налагало да разбива вратата или да ползва стълба, за да влезе в къщата. Свидетелят обяснява още, че когато е пиян, кани в къщата лица, които твърде слабо или въобще не познава, води ги в мазето и понякога те преспиват на неговия етаж. При така изложените фактически данни може да се направи закономерния в сучая извод, че показанията на двамата свидетели са вътрешно непротиворечиви, логични и правдоподобни. Разгледани в съвкупност, те взаимно се подкрепят и дават достоверна информация за реалната обстановка, в която живеят всички обитаващи къщата на аадреса на ул.“******“ №20. Показанията им в частта, в която изнасят данни относно разположението на избеното помещение и площадката пред него, на която са били намерени и иззети процесните наркотични вещества, се подкрепят и от налични по делото обективни писмени и гласни доказателствени средства – протокол за претърсване и изземване, показанията на присъствалите поемните лица – свидетелите П.Д. и И.К., както и на свидетеля Ц.Ф.. Тук следва да се посочат и обясненията на подсъдимия К., които макар и да имат двойствена природа, както вече се посочи, те също кореспондират на установеното чрез гласните доказателствени средства изразяващи се в показанията на всички разпитани по делото свидетели в тази насока, които са относими към обвинението на същия. Ето защо обясненията на подсъдимия К. се възприемат от съдебния състав, като достоверни и непротиворечащи на останалия относим доказателствен материал, защото не се възприемат в случая като средство за изграждане на защитна позиция. Що се касае до показанията на поемните лица – свидетелите П.Д. и И.К. може да се каже, че макар в тях да се установяват известни противоречия, то същите в своята цялост и съпоставени с останалите писмени и гласни доказателствени източници, както и средства за доказване са логични, непротиворечиви, непротиворечащи си и обективни. Констатираните противоречия в случая, не могат да бъдат определени, като съществени такива, които да доведат до игнорирането им или до изключване на фактическите данни установени чрез тях. В конкретния случай тези противоречия биха могли да се отдадат и обяснят, както с оглед изминалия период от време от датата на деянието до датата на която двамата свидетелстват пред настоящия съд, така и с оглед на обстоятелствата, при които са извършени процесуално следствените действия претърсване и изземване на които са присъствали по–късно вечерта на инкриминираната дата, а също така на тези действия са присъствали и множество лица, някои от които не са се легитимирали на поемните лица и на последно място следва да се отчете и сравнително дългия период от време, в който тези действия са били обективно извършвани от разследващия орган. По тази причина съдът намира, че въпреки някои несъответствия показанията на тези свидетели следва да бъдат възприети, като достоверни и обективно дадени. Ето защо съдът дава вяра на показанията на свидетелите П.Д. и И.К., които в качеството си на поемни лица са участвали при извършеното претърсване и изземване в къща, находяща се на ул.„******“ № 20, като от началото на действителното фактическо извършване на това действие по разследването са били непрекъснато заедно двамата в обкръжението на полицейските служители. Показанията на свидетелите К. и Д. са съответни на обясненията на подсъдимия К. и в частта, в която последния посочва, че полицейските служители са се намирали вътре в къщата, преди започване на процесуално следственото действие, преди пристигане на поемните лица, а на него му е разпоредено да стои на втория етаж, който обитава. Много важен доказателствен източник представляват показанията на двамата свидетели, с оглед установяване на точното място на намиране на процесното наркотично вещество, както и самия механизъм на неговото намиране и то в усложнената обстановка, която се е създала в конкретната ситуация. От показанията на свидетеля К. се установява категорично и несъмнено, че той не е видял откъде точно е изваден намерения и показан му плик от полицаите, т.к. процесния плик е бил намерен от полицейски служител, след като през същото помещение, в което било намерено процесното наркотично вещество, вече били минали всички присъстващи и кучето. Двамата свидетели са посочват, че плика е намерен в мазето или в коридора на къщата, на тясно място, като в тази част помещението е приличало на склад и то след като всички участници в процесуално следственото действие са напуснали помещението, в което им е казано, че е намерен процесния плик, в който е открито и наркотично вещество. При така посоченото не може да се установи категорично мястото на намиране на процесния плик със съдържащото се в него наркотично вещество, още повече се установи, че този плик съгласно показанията на свидетеля К. е намерен след като всички участници в действието по разследване са напуснали това помещение. Според неговите показания процесния плик е бил намерен от един от полицаите, след като всички участници в провежданото процесуално следствено действие били напуснали помещението, в което този плик е намерен и вече всички се намирали в друго помещение, в което извършвали оглед. При това положение отново не може да се изведе категоричен извод, че процесния плик е бил намерен в присъствие на поемните лица, което обстоятелство на свой ред разколебава обвинителната теза, че подсъдимия К. е държал процесното наракотично вещество. По делото, чрез показанията на двамата свидетели, макар и да се установи в условията на чл.284 НПК, че те са подписали съставените протоколи за разпит на свидетели, се установи също, че те не са вписали лично и непосредствено възпретото от тях, а единствено са предоставили своите документи за самоличност на полицейските служители за съставяне на протоколите. От друга страна се установи и че, вписаното от свидетеля К. в протокола за разпит, му е било диктувано от полицаи, поради което не може да се възприеме становището, че така вписаните показания, които съдът му прочете по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК отразяват неговата достоверна свидетелска позиция относно случилото се, с оглед участието му като поемно лице. На следващо място се установи, че на двамата свидетели не са били разяснени правата и задълженията им като поемни лица, за да могат същите да се възползват при необходимост от тях, а единствено им е било разпоредено да останат на мястото. Обстоятелството, че двамата свидетели са подписали предявените им протоколи за проведеното действие по разследването, не води до автоматичен и категоричен извод, че процесното наркотично вещество е било намерено точно на мястото на което е посочено. По делото не се установи на свой ред, чрез показанията на свидетелите П.Д. и И.К. при проведеното процесуално следствено действие претърсване и изземване да е намерена кутия с надпис на нея „Frisolac”, което обстоятелство на свой ред обяснява ситуацията в която двамата свидетели са били поставени от полицейските служители, а именно да впишат текст в протоколите за разпит под диктовка, както и да се подпишат в съставения протокол за претърсване и изземване. Посочените доказателствени средства, анализирани поотделно и в своята съвкупност, водят до извод, че помещението под стълбите на първия етаж, където е намерена и иззета металната кутия с надпис „Frisolac” поставена в найлонов плик със съдържащото се в нея наркотично вещество е лесно достъпно за широк кръг от лица, поради което не може да се направи единствен и категоричен извод, че именно подсъдимия К. е упражнявал фактическата власт върху така намереното и иззето наркотично вещество. Този извод на съда се подкрепя и от заключенията на изготвените по делото дактилоскопни експертизи по отношение на намерените и иззети метална кутия и откритите в нея полиетиленови пликчета, в които е било опаковано наркотичното вещество – марихуана. Спрямо посочените обекти са проведени неколкократно експертни изследвания. Обектите са били подложени на обстойно изследване, приложени са различни методи на визуално изследване, използвани са светлинни източници, увеличителни лупи, АФИС техника, третиране с химични вещества и магнитни прахове, но дактилоскопни следи върху кутията от „Frisolac” не са се проявили. Така изготвените експертни заключения се възприемат изцяло от настоящия съд, като обективно, всестранно и пълно отговарящи на поставените на вещите лица въпроси. Въз основа на същите обаче не може да се направи извод, че подсъдимият К. по някакъв начин е имал съприкосновение с намерената метална кутия, полиетиленови пликчета или че е въздействал върху тях. По делото не се установи, че къщата, в която живее подсъдимия К. е посещавана от лица, които са непознати на нейните обитатели, както и не са установени от държавното обвинение свидетели, чрез които да се установи, че тя не е посчещавана от различни непознати лица. Посочените доказателствени средства, анализирани поотделно и в своята съвкупност, водят до извод, че помещението под стълбите на първия етаж, откъдето е иззета металната кутия с надпис „Frisolac” с поставените в нея наркотични вещества, е лесно достъпно за широк кръг от лица. Не са налични доказателства, установяващи, че подсъдимият К. е имал съприкосновение с посочения предмет. Поради това не може да се направи категоричното заключение, че именно той е упражнявал фактическата власт върху намереното количество коноп /марихуана/.

Съдът не намери основание да дискредитира заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза изготвена по отношение на подсъдимия К.. От същата се установява, че той е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, а също и че не е зависим от наркотични вещества.

Съдът намира за обективни и безпристрастно дадени заключенията по изготвените съдебно физикохимична експертиза и съдебно оценителна експертиза на намерените на площадка пред избено помещение на адреса в гр. С., ж.к. „С. р.“, ул. „******“ № **, т.к. вещите лица са отговорили на поставените им въпроси точно и добросъвестно.

По делото не се установи някаква съпричастност на свидетелката Е.К. към инкриминираната дейсност на подсъдимия К., чрез всички приобщени доказателствени материали по делото. Разпитаните в тази част свидетели не допринасят в случая за установяване на различна фактическа обстановка от възприетата от съда, с оглед участието на подсъдимия К. в повдигнатото му обвинение, поради което и настоящия съд счита, че е безпредметно тяхното обсъждане, още повече и свидетелката Е.К. е сключила споразумение с държавното обвинение по реда на чл.381 НПК.

Всички тези обстоятелства мотивират съда да приеме за недоказано по несъмнен и категоричен начин повдигнатото на подсъдимия К. обвинение чрез внесения в съда обвинителен акт от прокурора.

 

От правна страна:

 

При установените факти от правна страна съдът приема, че подсъдимата П.Д.Н. е осъществила както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.1, пр.5 от НК.

За да бъде осъществен от обективна страна състава на престъплението, за което от държавното обвинение е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата Н., следва да се установи, че тя държи с цел разпространение без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества. С оглед на изложеното изпълнителното деяние на престъплението се изразява в няколко форми, които следва да съществуват едновременно по отношение на дееца при осъществяване на престъпната дейност, за да бъде реализирана търсената наказателна отговорност за неговата противоправна проява, за която законодателят е предвидил санкция чрез налагане на наказание.

Настоящият състав намира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства изразяващи се в показанията на свидетелите Г.Г., Ф. Ц., Е.З. и С.К., подкрепени и чрез проведените процесуално следствени действия в неотложни случай, а именно обиск на подсъдимата Н. и обиск на свидетелката А. се установи по безспорен и категоричен начин, че подсъдимата Н. на 18.12.2012г., около 12.30 часа, в гр.С., ж.к.”******” на автобусна спирка до бл.70, без надлежно разрешително съгласно Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични, които са под контрола на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, включени са в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина” е разпространила – предала на свидетелката В.С.А., високорискови наркотични вещества – червен хартиен плик, съдържащ хероин на обща стойност от 3864,90 /три хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и деветдесет стотинки/ лева, разпределен по обекти съгласно Протокол № 38-Х/2013г. по описа на ОЕКД СДВР, както следва: обект № 1 – хероин с нето тегло 39.78 грама, с процентно съдържание на активно действащия компонент диацетилморфин 28.3% на стойност от 2585,70 лева и обект № 2 – хероин с нето тегло 19.68 грама, с процентно съдържание на активно действащия компонент диацетилморфин 27.7% на стойност от 1279,20 лева.

Изпълнителното деяние на процесното престъпление по чл.354а, ал.1, пр.5 от НК се е осъществило в предвидените в закона форми, а именно държане с цел разпространение. Такова се осъществява чрез преминаване на предмета на престъплението от фактическата власт на извършителя, в случая подсъдимата Н. във фактическата власт на трето лице,  в случая това е свидетелката А.. В кокретния случай разпространението се е осъществило, като подсъдимата Н. е предала на свидетелката В.А. червен хартиен плик, в който е било поставено процесното високорисково наркотично вещество - хероин. Несъмнено установено по делото е обстоятелството, че в момента на задържане на подсъдимата Н., процесното червено пликче съдържащо инкриминираното наркотично вещество, вече е било в държане на свидетелката А.. Макар, че за съставомерността на процесната престъпна дейност е без значение дали прехвърлянето на фактическата власт върху процесното наркотично вещество се осъществява възмездно срещу определена парична сума или не, то в случая  намерената у свидетелката А. сума от 1 600,00 лева е допълнителен довод относно насочеността на извършеното деяние от подсъдимата Н., т.к. тази сума е била предназначена за заплащане на предаденото й от подсъдимата процесно наркотично вещество - хероин. В случая решаващо значение имат данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които се установява точното поведение и действия на подсъдимата Н. на 18.12.2012г., около 12,30 часа на автобусна спирка в близост до бл.70, находяща се в ж.к.“М. 1“ в гр.С.. Това е така, защото по безспорен и категоричен начин се установи, че инкриминираното наркотично вещество се е намирало в подсъдимата Н., с цел да го разпространи, преди да го предаде на свидетелката А., като тези нейни действия са били възприети от свидетелите Г. и Ф., които са и очевидци на действията на подсъдимата Н.. По делото не се установява процесното високорисково наркотично вещество - хероин да е било предназначено за личната употреба на подсъдимата Н., предвид обстоятелството, че те са държани от подсъдимата от момента на тяхното получаване до момента в който ги е предала на свидетелката А.. Ето защо, допълнителен довод в подкрепа на установеното авторство на деянието за подсъдимата Н. е и обстоятелството, че тя съобразявайки възможността действията й да бъдат възприети от други лица /каквито в случая са били оперативните работници/, то същата е съобразила начина на опаковане на високорисковите наркотични вещества – същите са били поставени в червено подаръчно пликче с коледни орнаменти, а именно по начин, по който съдържанието на същото да не буди съмнение. В настоящият случай е налице съставомерно държане, с цел разпространение от страна на подсъдимата Н., т.к. същото се характеризира с трайно, продължаващо и непрекъснато осъществяване на състава на престъплението до настъпване на някакви зависещи или не от волята на дееца обстоятелства, които го прекратяват. Такива обстоятелства в конкретния случай са били действията на полицейските служители по извършване на полицейската проверка, които са задържали подсъдимата и свидетелката. В случая по делото безспорно се установи, че наркотичното вещество се е намирало обективно у подсъдимата Н., т.е. било е в нейна фактическа власт и същата е разполагала с възможност фактически да се разпорежда с него до момента в който го предава на свидетелката А.. Подсъдимата Н. е разполагала с фактическата възможност за разпореждане с наркотичното вещество, в това число като го предаде на определено лице или трето лице, с цел разпространението му, в конкретния случай това е свидетелката А.. Тези именно данни водят до категоричния извод, че подсъдимата Н., която от друга страна не е и наркотично зависима, съобразно заключението на вещото лице по изготвената съдебно психиатрична експертиза е целяла да достави, като разпространи предавайки на свидетелката А. процесното високорисково наркотично вещество - хероин. На следващо място предаденото от подсъдимата Н. процесно наркотично вещество на свидетелката А. и иззето впоследствие от тази свидетелка на 18.12.2012г. по вид и оразмеряване изцяло си съответстват, съгласно заключението на съдебно физикохимичната експертиза. В заключение от обективна страна се установи категорично, че е налице държане на инкриминираното наркотично вещество, което е било предназначено за разпространение към други лица, а в случая това е и към свидетелката А. на 18.12.2012г.

 За държането на инкриминираното наркотично вещество подсъдимата Н. не е имала надлежно разрешение от компетентните органи, осъществяващи контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Безспорно установен по делото е и предмета на престъплението, който обуславя съставомерността на извършеното престъпление от подсъдимата Н.. От заключенията на изготвените по делото съдебно физикохимична експертиза се установи, че намереното наркотично вещество е хероин. Това наркотично вещество е поставено под контрола на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и същото безспорно представлява високорисково наркотично вещество без легална употреба, пазар и производство. Хероинът е включен в Списъка - Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 на ЗКНВП съгласно който „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.” Включен е и в Единната конвенция за наркотичните вещества на ООН от 1961 год., ратифицирана от РБ, а също и в Конвенцията на ООН от 1988 за борба срещу незаконния трафик, ратифицирана от РБ. Наркотичното вещество е с концентрация /процентното съдържание/ на активен наркотичен компонент видно от заключението на експертизата - диацетилморфин.

  От субективна страна, съдът намери, че деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл от подсъдимата Н., т.к. същата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване. С оглед възприетото от съда, че подсъдимата Н. е знаела, че веществата, върху които има фактическа власт, са били високорискови наркотични се налага извод, че у нея е било налице знание за фактическото им държане. Това обстоятелство принадлежи към състава на престъплението по повдигнатото й обвинение. Подсъдимата Н. е съзнавала също така, че не може да държи наркотичното вещество – хероин, без да има съответното разрешение за това, но въпреки това не само го е държала, но и го е разпространявала, като го е предала на свидетелката А., която не е успяла да й го заплати, поради намесата на свидетелите Ф. и Г., които са ги задържали. Субективната страна на престъплението се изяснява и посредством действията, които е предприела и е реализирала подсъдимата Н. преди да предаде на свидетелката А. процесните наркотични вещества. Тя е знаела, че държи хероин, поради което и го е поставила в червена подаръчна торбичка с коледни орнаменти, съобразявайки наближаващите коледни празници. Чрез така предприетите от подсъдимата Н. превантивни действия по опазване на носеното от нея процесно наркотично вещество, което в случая е било и на една изключително висока стойност и в голямо количество, същата е целяла да осигури неговото безпрепятсвено предаване на свидетелката А., непривличайки по този начин вниманието на евентуално лица, които я наблюдават, както и да може същото наркотично вещество, чрез начина му на опаковане да бъде предадено по един лесен и обичаен начин на публично място. Именно с предприетите действия от подсъдимата Н. на оживеното процесно място – спирка на масовия градски транспорт и при наличие на съзнание за липса на съответното разрешително за държаното високорисково наркотично вещество - хероин, тя осъществява състава на престъплението за което й е повдигнато обвинение. Налице е съзнание и за съставомерната за тази правна квалификация, а именно специалната цел – разпространението на наркотичните вещества. Подсъдимата е съзнавала също, че държаното от нея процесно наркотично вещество е предназначено за разфасоването му в по-малки количества, представляващи дози за еднократна употреба, предвид това, че е опаковано в две отделни сгънати салфетки, като в едната наркотичното вещество хероин е било с тегло 39.78 грама, а в другата с тегло 19.68 грама, от които биха могли да се оразмерят значителен брой еднократни дози. Подсъдимата Н. също така е съзнавала, че държаното от нея наркотично вещество - хероин, не е предназначено за нейна лична употреба.

Тук е без значение вида на наркотично вещество, т.к. същото не влияе на наличието на пряк умисъл при подсъдимата в момента на осъществяване на инкриминираното деяние, а още повече същата е знаела, че държи именно намереното наркотично вещество - хероин. В подкрепа на изложеното до тук е и заключенията по изготвената съдебно психиатрична експертиза на подсъдимата Н., от която се установява, че подсъдимата не е зависима към наркотични вещества, тя е могла да разбира свойството и значението на извършеното от нея и да ръководи постъпките си, поради което не е била в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието съгласно разпоредбата на чл.33 от НК. Не може да се приеме, че намерено високорисково наркотично вещество е било предназначено за нейна лична употреба, не само, поради обстоятелството, че тя не употребява наркотични вещества, но и с оглед количеството и начина на опаковането му, а и поради факта, че тя вече е била осъждана за извършване на подобно престъпление. От друга страна действията й показват една логична последователност, която е насочена именно към съзнателното разпространение на наркотичното вещество хероин, изразяващо се в неговото предаване на свидетелката А., което предаване се е осъществило и на място, където минават множество граждани и предаването му не би предизвикало вниманието на други лица по начина на неговото опаковане. Именно с тези си дейстивия и предварителната планираност във връзка с начина на предаване на процесното наркотично вещество, налагат и извода за наличната при подсъдимата конспиративност в нейните действия, т.к. е целяла и е искала да постигне отчуждаването му по този начин срещу определена парична сума от 1640,00 лева, която в случая е носена от свидетелката А., но която сума последната не е успяла да предаде на подсъдимата Н., поради намесата на полицейските служители. На следващо място подсъдимата Н. е съзнавала, че от държаното от нея процесно наркотично вещество, с цел неговото разпространение, чрез предаването му на свидетелката А., която от своя страна е следвало да го предаде на едно трето лице, вероятно свидетеля Б.Д., ще се обособят около 400 дози за еднократна употреба при обичайно улично търговско оразмеряване, които ще бъдат и отчуждени към неограничен брой лица, които обикновено са подрастващите.

По изложените съображения по категоричен и несъмнен начин се доказа, че подсъдимата Н. е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл.354а, ал.1, пр.5 от НК.

 

При така установената фактическа обстановка по отношение на  подсъдиматият К.И.К. съдът приема от правна страна, че същия не е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал. 1, изр.1, пр.4 от НК.

От събраната по делото доказателствена съвкупност не се установи подсъдимия К.  да е държал с цел разпространение на 18.12.2012г. около 21.40 часа в гр. С., ул. „******“ № **, без надлежно разрешително съгласно Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични, които са под контрола на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, включени са в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина” - високорискови наркотични вещества – коноп на обща стойност от 1105,20 /хиляда сто и пет лева и двадесет стотинки/ лева, както следва: обект № 1 – коноп, с нето тегло 86.65 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ тетрахидроканабинол 6.1% на стойност 519,90 лева и обект № 2 – коноп, с нето тегло 97.55 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ тетрахидроканабинол 6.1% на обща стойност от 585,30 лева.

За да бъде осъществено от обективна страна престъплението, за което от държавното обвинение е ангажирана наказателна отговорност на подсъдимия К. следва да се установи, че подсъдимият държи с цел разпространение без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества. Това престъпление е формално, на просто извършване и за неговото довършване е необходимо установяване на фактическа власт върху инкриминирания предмет на престъплението без правно основание, като същевременно липсва изискване за настъпване на някакъв престъпен резултат. С оглед фактическа си усложненост, процесното престъпление се явява продължено, имайки предвид, че чрез установяването на държането върху съответните движими вещи – наркотични вещества, се създава едно трайно и продължено престъпно състояние, което се реализира до момента, в който настъпват определени прекратителни основания /например прекъсване на фактическата власт върху вещта чрез нейното отчуждаване, отнемане, погиване и пр./. С оглед на изложеното изпълнителното деяние на престъплението се изразява в няколко форми, които следва да съществуват едновременно по отношение на дееца при осъществяване на престъпната дейност, за да бъде реализирана търсената наказателна отговорност за неговата противоправна проява, за която законодателят е предвидил санкция чрез налагане на наказание. В конкретния случай, за да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия К. по повдигнатото му обвинение, е необходимо да се докаже осъществяване на инкриминираното деяние под формата на държане на наркотични вещества без надлежно разрешително, извършено от него и то с цел тяхното разпространение. По делото действително се установи, чрез показанията на свидетелите С. и С., че подсъдимия К. към дата 18.12.2012г. е обитавал къща находяща се на адреса в гр. С. , ул.„******“ № **, където на площадка пред избено помещение е намерено и иззето високорисковото наркотично вещество - марихуана. Установи се обаче, чрез показанията на посочените двама свидетели и обстоятелството, че достъп до тази част от къщата са имали неограничен кръг лица, както и по делото не се установи по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия К. е имал съприкосновение с предмета на престъплението, съгласно изготвените съдебно дактилоскопни експертни заключения, т.к. по иззетите полиетиленов плик и метална кутия от детска храна с надпис „Frisolac“, в които е било съхранявано процесното високорисково наркотично вещество, не са установени отпечатъци от подсъдимия. По делото също така, не бе установено по несъмнен и категоричен начин и мястото на което е намерено и в последствие иззето процесното наркотично вещество – марихуана, което се установява чрез показанията на поемните лица – свидетелите П.Д. и И.К.. Обстоятелството, че свидетелят Г. е видял, как подсъдимия К. предава на подсъдимата Н. червен хартиен плик, не води до извода, че следва да бъде постановена осъдителна присъда спрямо подсъдимия К., т.к. от доказателства по делото не се установява наличие на престъпно поведение спрямо него. В заключение е необходимо да се посочи, че не се установява по безспорен и категоричен начин подсъдимия К. да е осъществил, която и да било изпълнителна форма от състава на престъплението по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 НК. При това положение не се установи и авторството на деянието за подсъдимия К.. С оглед на гореизложеното настоящия съд призна подсъдимия К. за невиновен на основание чл.304 НПК и го оправдава по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 НК, т.к. присъдата не може да почива на предположения с оглед процесуално правната разпоредба на чл.303, ал.1 НПК.

Съдът намира, че след като от обективна страна авторството на деянието не се доказа по несъмнен и категоричен начин, то е безпредметно обсъждането на субективна страна на престъплението.

 

 

По наказанието:

 

За извършеното от подсъдимата П.Д.Н. престъпление по чл.354а, ал. 1, пр. 5 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода” от две до осем години и „Глоба” в размер от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

За да определи вида и размера на наказанието на подсъдимата Н., съдът отчете смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства при условията на чл.54, ал.1 НК. Като отегчаващи вината обстоятелства, съдът отчете обремененото съдебно минало на подсъдимата Н., която е осъждана на 19.04.2010г. за престъпление по чл.354а, ал.3 НК, за което й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от девет месеца и изпълнението на същото е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за изпитателния срок от три години. Именно в изпитателния срок на това свое предходно осъждане подсъдимата Н. е извършила и настоящото престъпление, което е от същия вид, но с по-висока степен на обществена опасност на деянието. Видно е в случая, че предходното й осъждане не е постигнало специалната цел на наложеното й наказание съгласно чл.36 НК, а именно да й въздейства възспиращо, предупредително, превъзпитателно и превантивно, предвид приложението на института на условното осъждане. Предходното осъждане също така, не е помогнало на подсъдимата Н. да преосмисли своя начин на живот, като го насочи към спазване на законоустановените правила и норми на поведение. Напротив - видно е, че подсъдимата Н. е продължила да извършва престъпления, и то от един и същи вид, като настоящото е и с по-висока степен на обществена опасност, предвид обществените отношения, които се регулират с тях, и са свързани с опазване на живота и здравето на неограничен кръг лица. Необходимо е да се подчертае, че особено уязвими при този вид престъпления са подрастващите, чиято психика и воля все още се формира. Тези именно обстоятелства говорят и за изключително завишената степен на обществена опасност на подсъдимата, която се проявява и утвърждава, като лице с трайно установени престъпни навици. Друго отегчаващо вината обстоятелство е некритичното отношение на подсъдимата към извършеното от нея престъпление. Завишената степен на обществена опасност на деянието се извежда от начина по който е било разпределено процесното наркотично вещество, а именно в два отделни обекта, всеки с доста високо тегло, което от своя страна налага извода, че е било предназначено за разпространение, след оразмеряването му в отделни дози за еднократна употреба и в случая това са около 400 дози. Видът на самото високорисково наркотично вещество и високия риск от пристрастяване към хероин на неограничен кръг лица, към които е предназначено същото, на свой ред рефлектира върху осезаемо по-високата степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимата Н.. Като отегчаващо обстоятелство съдът счете и високата стойност на процесното наркотично вещество – 3 864.90,00 лева. От друга страна и с оглед концентрацията (процентно съдържание) на активен наркотично действащ компонент – диацетилморфин, може да се каже, че е с по-висока чистота по параметрите /16 до 30%/ съгласно втората графа на постановление №23/1998г. на Министерски съвет, т.к. в случая процесния активно действащ наркотичен компонент е от 28.3% и 27.7%, което на свой ред също води до извода за високата степен на обществена опасност на деянието извършено от подсъдимата Н.. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете единствено обстоятелството, че подсъдимата Н. е трудово ангажирана. При превес на отегчаващите вината обстоятелства, наказанието на подсъдимата Н. следва да бъде определено при условията на чл.54, ал.1 НК. Съдът намира, че при така изложеното единствено подходящо спрямо подсъдимата Н. е наказанието „Лишаване от свобода“, което съдът определи в размер от ПЕТ ГОДИНИ. По този начин според настоящия съд биха се постигнали вече, както специалната /спрямо подсъдимата/, така и генералната превенция /спрямо останалите членове на обществото/ на наказанието съгласно чл.36 НК.

След определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимата Н., съдът съобразявайки съдебния статус на същата определи режима и типа на пенитенциарното заведение, в което подсъдимата следва да изтърпи така наложеното й наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ПЕТ ГОДИНИ. При това положение съдът счита, че в случая са налице основанията и предпоставките на чл.61, т.2 ЗИНЗС, като така наложеното й наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор, от закрит тип.

На основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК, съдът зачете от така наложеното на подсъдимата Н. наказание „Лишаване от свобода” за срок от пет години, времето през което е била задържана с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, както и времето на задържането й по ЗМВР, считано от 18.12.2012г.

 Съдът намери, че са налице основанията и предпоставките за налагане на кумулативно предвиденото наказание „Глоба” на подсъдимата Н. за извършеното от нея престъпление. В конкретният случай подсъдимата Н. е трудово ангажирана, както самата посочва при проверка на нейната самоличност, което обстоятелство мотивира съда да й бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“, което следва да бъде определено в максималния размер от 20 000 /двадесет хиляди/ лева. Независимо, че подсъдимата Н. е трудово ангажира, то това обстоятелство не я е спряло, а и предходното й осъждане също не я е възпряло да продъжи и да извърши настоящото престъпление, което е от един и същи вид с предходното по което е осъдена, като по този начин е продължила да получава финансови средства, представляващи такива придобити по незаконен начин, защото извършените от нея деяния са източник на доходи. Ето защо съдът намери, че същата следва да бъде санкционира за това си поведение и чрез налагане на кумулативното наказание „Глоба” в размер на 20 000,00 /две хиляди/ лева. 

Настоящият съдебен състав съобразявайки съдебното минало на подсъдимата П.Н., както и обстоятелството, че настоящото деяние е извършено от нея в изпитателния срок на предходно осъждане, намери, че са налице основанията и предпоставките на чл.68, ал.1 НК за привеждане в изпълнение отложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от девет месеца наложено й по нохд №424/2010г. по описа на РС гр.Благоевград, с влязло в сила протоколно определение с което е одобрено споразумение на 19.04.2010г., което е отложено за изпитателен срок от три години при условията на чл.66, ал.1 НК. Това е така, защото настоящото деяние е извършено от подсъдимата Н. на 18.12.2012г., за същото й е наложено наказание „Лишаване от свобода“, извършено е именно в изпитателния срок на осъждането по нохд №424/2010г. по описа на РС гр.Благоевград, като наложените наказания и по двете осъждания са от един и същ вид, а именно „Лишаване от свобода“, както и за едно и също престъпление по чл.354а НК. При това положение, следва да се активира ефективното изтърпяване на така отложеното за изпълнение наказание „Лишаване от свобода“ за срок от девет месеца наложено й по нохд №424/2010г. по описа на РС гр.Благоевград. Така приведеното в изпълнение наказание „Лишаване от свобода“ за срок от девет месеца наложено по нохд №424/2010г. по описа на РС гр.Благоевград, следва да бъде изтърпяно от подсъдимата Н. при първоначален „Строг“ режим в затвор на основание чл.61, т.2 ЗИНЗС, от закрит тип.

Съдът прие, че така индивидуализираните наказания по отношение на подсъдимата Н. са изцяло съобразни с целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК и в най-пълна степен ще постигнат същите и особено тази свързана с поправяне и превъзпитание на подсъдимата, в която насока определено следва да се насочат усилията на държавата, чрез упражнената наказателна репресия.

 

 

По веществените доказателства:

 

На основание чл.354а, ал.6, вр. с ал.1 във вр. с чл.53, ал.2, б.„а” от НК съдът отнема в полза на държавата иззетите по делото наркотични вещества, намиращи се на съхранение в ЦМУ, отдел „МПП-НОП”, предадени с приемо-предавателни протоколи № 26949 от 19.02.2013г и протокол № 23661 от 28.03.2013г., които след влизане на присъдата в сила следва да бъдат унищожени. Съдът постанови транспортните опаковки да останат по делото.

Съдът върна на  подсъдимата П.Д.Н. иззетите веществени доказателства с протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 18.12.2012г., а именно - 4 /четири/ броя банкноти с номинал от 50,00 лева.

Съдът върна на подсъдимият К.И.К. иззетите веществени доказателства с протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 18.12.2012г., а именно – лек автомобил марка „Ауди”, модел „80” с рег. № ******.

Съдът върна на подсъдимият К.И.К. иззетите веществени доказателства с протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 18.12.2012г., а именно – 2 /два/ броя мобилни телефони марка „Нокиа” модел 6300 и 6301, запечатани с картон серия А № 158618 и ЧВП 517 на НЕКД СДВР.

 

 

По разноските:

 

С оглед изхода на делото подсъдимата П.Н. следва да понесе и направените по делото разноски, поради което на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът я осъжда да заплати разноски в размер на 16132,61 (шестнадесет хиляди сто тридесет и два лева и шестдесет и една стотинки) лева.

Подсъдимата П.Н. следва да заплати и държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист по сметка на СГС, поради което съда я осъжда да заплати и 5,00 /пет/ на основание чл.190, ал.2 от НПК.

 

По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: