№ 28
гр. Пазарджик, 12.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседА.е на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Д Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Д Чардаков Гражданско дело №
20225220101682 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът „**“ ЕАД, редовно и своевременно, призован не изпраща
представител.
За ответниците Т. С. Д. и търговско дружество „** *“ ЕООД се явява
пълномощникът адв. Т.. Ответниците са редовно и своевременно призовА..
АДВ. Т.: - Уважаеми господин председател, считам, че ход на делото не
следва да се дава, че, въпреки двете уточнителни молби от страна на ищеца,
са налице противоречия между обстоятелствената част и петитума на
исковата молба, като дадените от съда указния на ищеца по отношение
уточняването предмета на спора не са изпълнени,
В МОМЕНТА, в съдебната зала СЕ ЯВЯВА адв. М..
ПРОДЪЛЖАВА ИЗЯВЛЕНИЕТО НА АДВ. Т.: - като в тази връзка
поддържаме отговора на исковата молба и становището по същата.
АДВ. М.: - Няма пречка да се даде ход на делото. Моля да дадете ход на
делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална печка за даване ход на делото
в днешното съдебно заседние. Действително по отношение на част от
правопораждащите факти е налице неяснота, но не в степен, която да не
позволява несъответствията да бъдат отсранени чрез поставянето на
допълнителни въпроси към пълномощника на ищеца по реда на чл. 145 ГПК.
1
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. М.: - Поддържам исковата молба.
СЪДЪТ ПОСТАВИ УТОЧНЯВАЩИ ВЪПРОСИ по правопораждащите,
факти на които ищецът основава предявените искове.
Въпрос: - Има ли наемно правоотношение произтичащо от договор за наем
сключен между представляваното от Вас дружество и заличената вече фирма
на ЕТ „** – Т. Д.“
АДВ. М.: - Имало е сключени договори за наем. Аз съм ги описал.
Въпрос: - Кога е сключен договорът за наем по който претендирате
плащане с предявения от Вас иск? По кой от всичките договори претендирате
плащане?
АДВ. М.: - Значи, аз съм посочил в молбата.
СЪДЪТ: - Чел съм молбата многократно. Питам Ви: Има ли сключен
договор? Кога е сключен договорът за наем по който претендирате плащането
– дата. След това ще Ви питам: Къде е сключен договорът – място? След
това ще Ви питам: Кои са стрА.те по договора и какъв е неговият предмет?
Което са елементите на исковата молба.
АДВ. М.: - Уважаеми господин съдия, аз съм изложил обстоятелствата
в допълнителните молби и нещо по-различно от това, аз не мога да кажа,
като при условията на евентуалност, съм посочил, че както по отношение на
единия договор, относно – говорим за ЕТ-то в момента, имало е сключени
договори за наем, претендирам договорите за наем така, както са предявени
най-напред е имало от първи август договора, след това е сключен още един
договор от седемнадесети.
СЪДЪТ: - Вторият договор отменя ли първия?
АДВ. М.: – Няма изрично отменяне, но може да се приеме, че
мълчаливо са го отменили първия договор, след като са сключили нов
договор.
Съдът УКАЗВА на пълномощника на ищеца, че на този етап от
съдебното производство следва да изложи само фактите, на които основава
2
предявените искове, без да прави анализ и правна оценка на същите. Това
следва да бъде направено при по-нататъшното разглеждане на делото.
СъдържА.ето на исковата молба съобразно чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК се
свежда до изложение на правопораждащите факти на засегнатото материално
право и вида на търсената защита.
Въпрос: - Има ли сключен договор между ищцовото дружество и ЕТ
„** – Т. Д.“, и ако има, кога е сключен договорът по който претендирате
плащане?
АДВ. М: - Претендирам от сключения втори договор от 17.12.2013 г.
Въпрос: - Кои са стрА.те по този договор – кой е наемодател и кой е
наемател?
АДВ. М: - Така, както са формулирА., сега, аз пред мен нямам
договорите и там трябва да са посочени стрА.те, и то се вижда. Районен
съдия, аз фактите съм ги изложил в исковата молба, изложил съм ги и в
допълнителните молби. Евентуално, при условията на евентуалност съм
заявил, че конклудентно по отношение на размера на наема, е променен
договорът от 17-ти, и там в самия договор се съдържат стрА.те, и вече Вие ще
прецените има ли възникнало наемно правоотношение въз основа на това
доказателство или не. Това са въпроси по същество. И след това, аз твърдя в
допълнителното становище и в настоящото съдебно заседА.е, че в случай, че
Вие приемете, че няма доказателства за постигнато писмено съгласие.
СЪДЪТ отново НАПОМНЯ на адв. М., че обсъждането на
доказателствата е бъдещо процесуално действие и на този етап не е
необходимо да зА.мава съда с анализ на несъбрА. доказателства.
АДВ. М.: - С този Договор от 17.12.2013 г. се отдава под наем площ от
района на болницата.
Въпрос: - Каква площ, от 60 кв.м. ли?
АДВ. М.: - Има разминаване, възможно е да има и – понеже те са
бланкови договорите, и съжалявам, но пред мен не е въпросният договор, аз
не мога да го възпроизведа. Ако го имам тук ще го обсъдя и ще Ви кажа. Вие
ми задавате въпроси, аз без да мога да виждам доказателствата, които съм
представил.
СЪДЪТ: - тоест, не можете да кажете какъв е предметът на договора?
3
АДВ. М.: - Мога да кажа какъв е предметът на договора. Предметът на
договора следва да бъде площта. Ако е записано нещо друго, случайно,
защото аз Ви казвам, че нямам тази феноменална памет.
Въпрос: - Каква площ? 60 кв.м. ли?
АДВ. М.: - Вие ме разпитвате за неща, които аз съм представил
доказателства, а това доказателство го нямам, за да си го възпроизведа пред
мен.
Въпрос: - Наемната цена можете ли да посочите каква е?
АДВ. М.: - Ами аз не виждам, значи, вижте, аз съм изложил всичко в
писмен вид. Нещо по-различно от това което съм изложил в писмен вид аз не
мога да кажа. И казвам, и съм поставил при условията на евентуалност, че
Вие ако поставите под съмнение възникването на наемни правоотношения въз
основа на писмен договор, че такова наемно правоотношение е възникнало с
конклудентни действия между стрА.те. Сега, аз какво повече да направя? Не
съм ги взел тези доказателства, да отида до кантората да ги взема и да ги
обсъждаме тогава. Какво съм написал и за какво съм го написал. Ами това,
което съм написал, ами аз съм го написал. Какво повече да кажа? Ами
съжалявам, че не съм си взел доказателствата.
СЪДЪТ: - Има за какво да съжалявате, защото в съда се ходи подготвен,
защото адвокатите трябва да ходят в съда подготвени по делата по които
представляват своите клиенти.
АДВ. М.: - Считам, че съм подготвен за делото, тъй като съм изложил
това което съм намерил за необходимо в писмен вид, в резултат на което
съдът е възприел, че нередовностите са били отстранени, поради което е
насрочил делото в открито заседА.е, и при положение, че аз чисто физически
не разполагам в момент с документа, по който практически ме разпитват
какво му е съдържА.ето, аз не мога адекватно да отговарям на въпросите,
тоест, ако уважаемият съд ми разреши, аз ще отскоча до кантората, ще отида
да си взема цялата документация, за бъда подготвен и да отговарям на
въпросите конкретно.
СЛЕДВАЩ ВЪПРОС ОТ СЪДА, който съдът поставя по уточняване на
исковата молба: - Има ли сключен договор за наем между представляваното
от Вас дружество и ответното дружество „** *“ ЕООД, и кога е сключен
4
същият?
АДВ. М.: - Писмен договор няма – аз съм го заявил.
Въпрос: - Устен договор за наем има ли?
АДВ. М.: - Устен няма – има с конклудентни действия, аз това ясно съм
го казал, чрез издаване на фактури, приемане на фактури, плащане по тези
фактури. Има сключен договор с дружество „** *“ ЕООД с конклудентни
действия – фактуриране на наема за ползваната за търговска дейност площ в
имота на доверителя ми, приемането на тези фактури и тяхното доброволно
плащане до 2016 година.
СЛЕДВАЩ ВЪПРОС ОТ СЪДА: - Ответното дружество „** *“ ЕООД
ли е наемател по договора сключен с конклудентни действия?
АДВ. М.: - Да, то е наемател, както съм го посочил.
Въпрос: - Какво е значението за сключването на този договор и какво е
участието в процеса по неговото сключване на ЕТ „** 95“, който сте
посочили в уточнителната молба от 16.09.2022 г., където е записано следното:
„Между ответното дружество и болницата е бил сключен договор за наем на
17.12.2013 г. СтрА. по този договор за наем са доверителят ми (**) и ЕТ „**
95“ представлявано от Д А.“ И въпросът е: - След като твърдите, че договорът
е сключен между представляваното от Вас здравно заведение и „** *“, какво е
участието на ЕТ „** 95“?
АДВ. М.: - Аз това съм го обяснил в молбата си от 30-ти септември,
която е при Вас, че в последствие, след 2013 г. има сключена сделка с
нотариален акт, с който това помещение е придобито от „** *“, и практически
„** *“ продължава да изплаща този наем, който е бил предмет на договора
със „**“, и затова аз казвам, че писмен договор нямаме, а имаме с
конклудентни действия изплащане на фактурите за този наем. Чисто и просто
съм посочил условията на възникване на това правоотношение, и това
достатъчно ясно съм го казал според мен. И затова после твърдя, че имаме
конклудентни действия, наемателят си прехвърля вещта.
Въпрос: - Кой е първият наемател по този договор?
АДВ. М.: - Значи, уважаеми господин съдия, Вие ми провеждате разпит,
който аз, при тази сложна фактология ми се представя разпит, когато Вие
четете документация, аз трябва да отварям и да сверявам. Ами, откровено Ви
5
казвам, аз съм ги написал нещата.
СЪДЪТ: - Написал сте ги неясно и затова ги уточняваме сега.
АДВ. М.: - Ами няма да станат по-ясни сега. Както съм ги написал. И
няма да станат по-ясни, защото аз не мога да възпроизведа, това, което Вие
четете в писмен вид, аз да го възпроизведа и да давам разяснения по него.
Това означава аз да седна пак да ги чета същите неща, ето ги, тука са, и как да
обясня, нещо повече. Ето, аз го обясних – казвам Ви го, че е с конклудентни
действия, нямаме писмен договор с *.
СЪДЪТ: - Какви са тези конклудентни действия и от кога се извършват?
В какво точно се изразяват? Как е сключен Договорът между болницата и „**
*“? С кои действия е сключен, кога са извършени?
АДВ. М.: – „** *“ започва да осъществява търговска дейност в
съответното помещение, и започва в един момент да получава фактури, да
заплаща наем.
СЪДЪТ: - Тези фактури на чие име са – на „** *“ или на „** 95“?
АДВ. М.: – На „**“ естествено. И това е станало далечната * година.
СЪДЪТ: – От кога, горе-долу, „** *“ започва да заплаща тези фактури?
АДВ. М.: – Това е станало след нотариалната сделка – август, септември
или октомври * г. Тоест, този договор е сключен * година. Предмет на
договора за наем между болницата и дружеството „** *“ ЕООД е друга площ
от двора на болницата, която е в съседство с наетата от едноличния търговец.
АДВ. Т.: - Възразяваме по отношение на възникването на наемното
правоотношение с едноличния търговец, както и на възникване на наемно
правоотношение с търговското дружество „** * г.“, като в тази връзка,
поддържаме становище от 19.10.2022 г., с което подробно сме изложили
възраженията по възникването на наемното правоотношение. Поддържаме и
отговора, с възражения по отношение валидността на всяко едно от двете
наемни правоотношения.
АДВ. М.: – Относно наемното правоотношение с Едноличния търговец,
там искам да направя следното уточнение, правя следното уточнение и Вие,
при условията на евентуалност да прецените възникване на наемно
правоотношение с Едноличния търговец относно размера на процесния наем
с конклудентни действия, които се изразяват в същото, същото, което е и с
6
другия търговец, а именно: ползването на двора на болницата за търговска
дейност, издаването на фактура за наем за това ползване и заплащането на
наема отразен в тези фактури, доброволно, до лятото – юли 2016 г., което е
било предмет и на предходното дело, тоест доброволно. Действително има
неясноти, съгласен съм с Вас г-н съдия. Благодаря. Аз Ви се извинявам, ето,
публично, за начина по който съм обременил с някои мои неясноти по
исковата молба. Съжалявам, ето за това вече съжалявам. Извинявам се.
АДВ. Т.: - По принцип не оспорваме, че доверителите ми са ползвали
частта от имота с площ 60 кв.м. по първия иск и тази с площ от 86 кв.м. по
втория иск, за която ищецът претендира наем, но тя е използвана като част от
терена, който е зает от търговските помещения на моите доверители, тези
помещения са собственост на трето физическо лице, доколкото доверителите
ми извършват вътре търговска дейност и ги ползват
те са ползвали и терена под тях – тя е една постройка с три търговски
помещения в нея. Допълнителните площи от 6 кв.м. са ползвА. в периода на
исковата молба от моите доверители за разполагането на маси и столове
обслужващи тяхната дейност, но твърдим, че за това сме заплащали
своевременно на ищеца дължимите суми – ще представим доказателства за
това. За тези допълнителни площи от 4 до 6 кв.м., твърдим, че в голяма част
от исковия период, поради епидемиологичната обстановка търговска дейност
от моите доверители не е извършвана, не са ползвА. тези площи, ищецът не е
фактурирал за тези периоди задължения и ние не сме ги плащали, поради
липсата на фактури, и защото не сме ползвали.
Съдът ПРИСТЪПИ към изготвяне на ДОКЛАД по чл.146 от ГПК.
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1, предложение първо, във вр. с чл. 232 от
ЗЗД.
Ищецът „**“ АД твърди, да е изправна страна по валидно облигационно
отношение произтичащо от договор за наем сключен с ответника Т. С. Д. в
качеството й на ЕТ „** - Т. Д.“ на 17.12.2013 г.
Твърди, че в изпълнение на договора е предоставил за временно и
възмездно ползване на този ответник част от двора на болничното заведение с
площ от 60 кв.м. Твърди, че ответникът е ползвал предоставената му площ,
като дължимият наем за периода от месец май 2019 г. до 19.01.2020 г. е в
размер на 2592,00 лева или по 342,00 лв. на месец. Твърди, че междувременно
7
търговското предприятие на Едноличния търговец е придобито от ответника
„** *“ ЕООД. Поддържа, че поради прехвърлянето на предприятието
прехвърлителят, чиято фирма на ЕТ е прекратена и приобретателят „** *“
ЕООД следва да отговарят солидарно за изпълнение на задълженията
произтичащи от договора за наем. Затова иска и от съда да осъди ответниците
Т. С. Д. и „** *“ ЕООД да му заплатят солидарно дължимия наем в размер на
2592,00 лева, за периода месец май 2019 – 19.01.2020 г., ведно със законната
лихва за забава от подаването на исковата молба в съда до плащането.
При условията на евентуалност, ищецът е предявил срещу ответника Т.
С. Д. и ответника „** *“ ЕООД, иск с правно осн. чл. 59 от ЗЗД, за
осъждането на ответниците да му заплатят солидарно сумата от 2592,00 лева
представляваща обезщетение за ползване на площта предмет на договора за
наем, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба до
плащането. Искът е предявен под условие, че бъде отхвърлен осъдителният
иск за заплащане на сумата въз основа на наемното правоотношение.
Между същите стрА. е предявен и трети иск, за солидарно осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сумата от 518,40 лв., представляваща
обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на част от неговия
поземлен имот с площ 4 кв.м., която ответникът Т. С. Д. в качеството си на
ЕТ „** - Т. Д.“ е ползвала без основА.е в периода от месец януари 2020 г. до
края на месец януари 2022 г., ведно със законната лихва за забава от подаване
на исковата молба до плащането. Този иск е предявен при условията на
обективно кумулативно съдиняване с първия осъдителен иск основан на
договора за наем.
На следващо място ищецът е предявил против ответника „** *“ ЕООД
иск по чл. 79, ал. 1, предложение първо, във вр. с чл. 232 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 3715.20 лева, дължим наем за периода месец май 2019 г. –
19.01.2020 г.
Ищецът твърди, че е изправна страна по валидно облигационно
отношение с ответника „** *“ ЕООД произтичащо от договор за наем
сключен в края на * г. чрез конклудентни действия изразяващи се в
приемането от страна на ответника да изпълнява задълженията за заплащане
на наема произтичащи от договор между ищцовото дружество и едно трето
лице – ЕТ „** – 95“, сключен на 17.12.2013 г. Твърди, че в изпълнение на този
8
договор предоставил на ответното дружество ползването на част от свой
поземлен имот с площ 86 кв.м. срещу заплащането на дължим месечен наем в
размер на 464,40 лв. Поддържа, че ответникът не е платил наема за периода
месец май 2019 г. – 19.01.2020 г., в общ размер на 3715,20 лева, и претендира
неговото осъждане да го заплати, ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба в съда до плащането.
При условиаята на евентуалност, ищецът предявил срещу същия
ответник иск по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на същата сума в размер на
3715,20 лева, дължима като обезщетение за лишаването от възможността да
ползва имота си през процесния период – месец май 2019 г. - 19.01.2020 г,
през който ответникът е ползвал площта от 86 кв.м. без основА.е. Вземането
се претендира ведно със законна лихва за забава от подаването на исковата
молба в съда до плащането.
На последно място, ищецът е предявил срещу ответника „** *“ ЕООД
иск по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата 891,00 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от възможността да ползва част от своя имот с
площ от 10 кв.м., ведно със законната лихва за забава от подаването на
исковата молба в съда до плащането.
Ищецът твърди, че в периода от месец януари 2020 г. – месец април
2022 г. ответното дружество е ползвало без основА.е част от неговия имот с
площ 6 кв.м., както и, че в периода месец март 2022 г. – месец април 2022 г.
отново без основА.е присъединил към тази площ още 4 кв.м., или ползвал е
общо 10 кв.м. за периода от месец януари 2020 г. до месец април 2022 г.
Твърди, че по този начин ответникът е извлякъл полза, каквато не му се
дължи и претендира от същия, да му заплати обезщетение в посочения
размер. Освен горните претенции, ищецът претендира присъждане на съдебни
разноски.
Ответниците оспорват възникването на наемните правоотношения въз
основа на които ищецът претендира плащането. Не оспорват, че през периода
посочен в исковата молба, а и понастоящем, са използвали частта от имота на
ищеца с площ 60 кв.м. и тази с площ от 86 кв.м. върху която са поставени
търговските помещения в които развиват дейността си. Не оспорват, че през
част от процесния период са използвали и допълнително посочените от
ищеца части от неговия имот, съответно, с площ от 4 кв.м. и от 6 кв.м., но
9
твърдят, че за времето на подаване са платили на ищеца обезщетение
съобразно издадените от него фактури. Твърдят, че за част от процесния
период, обхванат от обявеното в страната извънредно положение поради
„КОВИД“, не са ползвали тези площи и ищецът не е фактурирал вземане през
този период, поради което не са плащали обезщетение.
Съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че за основателността на предявените
осъдителни искове, които основава на договорите за наем следва да установи
сключването на договора, неговия предмет, това, че ответникът е ползвал
имота пред съответния период, както и размера на дължимия наем. УКАЗВА,
че по отношение на част от тези обстоятелства касаещи възникването на
наемното правоотношение, неговия предмет и размера на наема, стрА.те са
обвързА. от задължителната сила на мотивите по постановеното по-рано
Решение №799/29.07.2020 г. по гр. 1996/2018 г. по описа на РС гр. Пазарджик.
За уважаването на евентуалните осъдителни искове по чл. 59 от ЗЗД ищецът
следва да установи, че през съответния период ответникът е ползвал част от
негов имот, както и размера на обезщетението и да поддържа твърдение, че за
ползването липсва валидно правно основА.е.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да установи, правопораждащите факти
на основА.ето да ползва частите от имота на ищеца, които изключват
наличието на неоснователно обогатяване.
АДВ. М.: - Нямам възражения по доклада, но моля да го допълните,
като обявите за безспорно обстоятелството, че ответникът ползва процесните
части от имота.
АДВ. Т.: - Нямам възражения по доклада. Нямам възражения по
искането за допълване на доклада.
Съдът, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за безспорно и неподлежащо на доказване обстоятелството,
че ответното дружество, а преди него и едноличният търговец са ползвали
частите от имота на ищеца посочени в исковата молба, през времето, за което
се претендира заплащане на наем, респективно на обезщетение.
АДВ. М.: – Моля да допуснете доказателствата, както са поискА. в
исковата молба. До т. 7 са писмени доказателства и касаят обстоятелства,
10
изброил съм ги, посочил съм какво се установява с тях – да се приемат
писмените доказателства представени с исковата молба.
Във връзка с ползването, поддържам искането си за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза с оглед заявените твърдения за конклудентно
възникване на наемно правоотношение – ще се установи от кога е започнало
издаването на фактури, в тежест на ответниците за ползваната от тях част.
Представени са фактури за процесния период по делото, но аз искам да се
установи, че са издавА. фактури за предходния период. Моля да допуснете
съдебно-счетоводна експертиза, която да установи дали ответниците,
съответно едноличният търговец и търговското дружество, са заплащали наем
на моя доверител преди периодите посочени в исковата молба, тоест преди
месец май 2019 г., евентуално от кога заплащат наем и какъв е размерът на
платения до момента наем, каква част от фактурите са платени до момента
доброволно? В счетоводството на ответниците осчетоводени ли са разходи за
наем съобразно издадените фактури за периода месец май 2019 г. – месец
януари 2020 г.?
Ищецът съставил ли е фактури за дължимо обезщетение за използвА.те
и от ответника допълнителни площи извън наемните правоотношения, а
именно, 4 кв.м. за едноличния търговец и 6 кв.м. за търговското дружество,
каква е стойността на съставените фактури за процесните периоди, а именно,
месец януари 2020 г. – месец януари 2022 г. по отношение на едноличния
търговец, а по отношение на търговското дружество за периода от месец
януари 2020 г. – месец април 2020 г., отразени ли са тези фактури в
счетоводството на ответниците?
Освен това, моля вещото лице да отговори на въпроса какъв е средният
пазарен наем на използвА.те от ответниците площи, а именно 60 кв.м. за
едноличния търговец и 86 кв.м. на търговското дружество, както и
допълнителните площи, съответно 4 кв.м. и 6 кв.м. от имота на ищеца, за
периода през който се претендира заплащането на обезщетение, а именно,
месец май 2019 г. – месец януари 2020 г., а по отношение на допълнителните
площи от 4 и 6 кв м. за периода месец януари 2020 г. до месец април 2022 г.
Отказваме се от свидетелите, защото и ползването на имота не се
оспорва.
Не поддържаме и искането си по чл. 176 от ГПК за изслушване на
11
ответниците.
АДВ. Т.: - Нямам възражения по доказателствените искА.я на ищеца.
Моля да бъдат приети представените с отговора писмени доказателства, като
не оспорваме писмените доказателства приложени към исковата молба.
Съдът намира доказателствените искА.я на стрА.те за основателни,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА всички писмени доказателства представени от ищеца с
исковата молба и от ответниците с писмените отговори.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
въпросите поставени от пълномощника на ищеца в днешното съдебно
заседА.е и отразени в съдебния проокол.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Л. С Ц..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 200
лева, който да се внесе от ищеца, в едноседмичен срок от днес, по
набирателната сметка на съда.
ДОПУСКА съдебна-оценъчна експертиза, която да определи
средномесечният пазарен наем на частите от имота на ищеца, които са
използвА. от ответниците през съответните периоди посочени в исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице инж. С. Г. Б..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 200
лева, който да се внесе от ищеца, в едноседмичен срок от днес, по
набирателната сметка на съда.
АДВ. М.: - Нямам други искА.я за днес.
АДВ. Т.: - Нямам други искА.я за днес.
Съдът счита, че ще следва да се отложи делото за събиране на
допуснатите доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 02.03.2023 г. от 14:00 часа, за
която дата стрА.те са уведомени чрез своите пълномощници.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица.
12
Протоколът се изготви в съдебно заседА.е, което приключи в 12:33
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
13