№ 260
гр. Габрово, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20224210100081 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. ***********, бл. 263, вх. А, ап. 16 срещу „БЕСТ-ПАНОРАМА” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „**********” № 11,
вх. А, ет. 4, ап. 10, за връщане на сумата 5000 лева, представляваща авансово заплатена
цена по развален договор за изработка, както и сумата 500 лева – неустойка по т. 8 от
сключения договор
В исковата молба се твърди, че страните сключили договор за изработка с
доставка и монтаж на два броя алуминиеви перголи общо 24,25 кв.м., винилени RAL
7016-цвят крем, с монтирано дистанционно електроуправление в собствения му
апартамент, по който договор ищецът заплатил авансово сумата от 5000 лева от общо
дължимата цена от 9350 лева. Договорът бил със срок на изпълнение 30.10.2021 г..
Ответникът от своя страна не изпълнил задължението си по договора, поради което
ищецът развалил сключения договор и претендира връщане на даденото. Освен така
дължимата сума, ответникът дължал и неустойка по силата на т. 8 от сключения
договор, която в случая възлизала на сумата от 500 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „БЕСТ-ПАНОРАМА” ООД депозира отговор
на предявената искова молба, с който оспорва исковете като неоснователни и
недоказани. Излага, че страните не са могли да уговорят точните размери на
конструкцията и начина на монтажа на място, поради което договорът останал
неизпълнен, но не по вина на изпълнителя. Не оспорва обстоятелството, че договорът е
прекратен, но счита, че това е станало на основание т. 4. изр. 2 от договора, тъй като
възложителят е анулирал договора едностранно, в който случай изпълнителят имал
право да задържи заплатеното капаро. Евентуално счита, че договорът е развален по
1
взаимно съгласие на страните. С цел извънсъдебно уреждане на взаимоотношенията и
въпреки, че било налице основание за задържане на заплатеното капаро, ответното
дружество, преди предявяване на исковата молба, превело по банковата сметка на
ищеца сумата от 5000 лева. Оспорва претенцията за неустойка поради липсата на вина
на изпълнителя за прекратяването на договора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Осъществените в правната действителност факти не са спорни между страните,
спорът се концентрира върху правните им последици.
Видно от представения договор за остъкляване със сгъваема система от стъкло,
ищецът възложил на ответното дружество да извърши доставка и монтаж на два броя
алуминиеви перголи с площ общо 24,25 кв. м., винилени RAL 7016-цвят крем, с
монтирано дистанционно електроуправление, срещу заплащане на възнаграждение в
размер на 9350 лева, от което при сключване на дговора възложителят заплатил 5000
лева. В договора страните уговорили краен срок за монтаж на изработените перголи -
30.10.2021 г., като при забава изпълнителят дължал мораторна неустойка в размер на
0,5 % на ден, но не повече от 10% от стойността на заплатеното авансово
възнаграждение (5000 лева) – т. 8 от договора. Датата на извършване на монтажа се
определяла от изпълнителя след съгласуване с възложителя – т. 6. 2 от договора.
Не е спорно, че ищецът заплатил в полза на ответника авансово 5000 лева от
уговореното възнаграждение.
С покана от 12.12.2021 г. ищецът отправил изявление, че разваля договора поради
неизпълнението на „БЕСТ-ПАНОРАМА” ООД, като поканил последното да върне
авансово полученото плащане и заплати мораторна неустойка в максимален размер от
500 лева. Доказателства поканата да е достигнала до адресата не са представени. В
електронно писмо от 18.12.2021 г., адресирано до електронен адрес с домейн,
съдържащ фирменото наименование на ответното дружество, ищецът отправил нова
покана за изпълнение, която съдържала допълнителен срок за изпълнение - 22.12.2022
г. и ново предупреждение, че след изтичането му, претендира връщане на сумата 5000
лева.
За безспорен в производството е отделен фактът, че на 10.01.2022 г. ответникът
„БЕСТ-ПАНОРАМА” ООД е превело по банкова сметка на ищеца Н. Г. Г. сумата от
5000 лева с посочено основание на платежната операция „върната сума по прекратен
договор БЕСТ ПАНОРАМА ООД”.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените
такива, съдът намира за неотносими.
По отношение на осъдителния иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. 3 вр.
чл. 87 ЗЗД.
Основателността на предявения осъдителен иск при квалификацията на чл. 55, ал.
1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките:
валидно възникнало между страните правоотношение от сключен договор за
изработване и монтаж на перголи, по който от възложителя е заплатено авансово
възнаграждение в размер на 5000 лева, разваляне на договора, поради неизпълнение на
задължението на изпълнителя да достави и монтира перголите и неизпълнение на
възникналото за ответника задължение за връщане на полученото по разваления
2
договор авансово възнаграждение.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно
доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за изработване и
монтаж на остъкляване, респ. за връщане на предоставената в аванс част от дължимото
възнаграждение след развалянето на договора, е достатъчно твърдението на ищеца,
като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт,
който го изключва – точно изпълнение, изразено в предаване във фактическа власт на
Н. Г. Г. на монтирани перголи, респ. връщане на авансово заплатената сума от 5000
лева, като при липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства
за тези обстоятелства, съдът следва да приеме за несъществуващи недоказаните факти.
Сключеният между страните договор с оглед предметното му съдържание е такъв
за изработка и включва в съдържанието си две основни облигаторни задължения за
страната, дължаща характерната престация – изпълнителят „БЕСТ-ПАНОРАМА”
ООД, а именно да извърши качествено и в срок уговорената работа съобразно
възложеното и да предаде овеществения й резултат на възложителя, а за последния - да
приеме (одобри) извършената съгласно договора работа и да заплати уговореното
възнаграждение (непрестирания остатък) - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
вр. чл. 288 ТЗ. При изработката непосредствената цел (основанието) на сделката не е
просто прехвърлянето на правото на собственост върху овеществения работен резултат
(винилови перголи, монтирани в недвижим имот), а неговото изработване в
съответствие с изискванията на възложителя, уговорени в сключения договор.
Видно от съдържанието на договора (т. 6) срокът за изпълнение на възложеното е
до 30.10.2021 г., който срок по волята на страните е дефиниран като краен. В
задължение на „БЕСТ-ПАНОРАМА” ООД било поставено определянето на
конкретната дата на монтаж, но не по-късно от крайния срок. Доказателства ответното
дружество да е поканило възложителя да осигури съдействие за изпълнение на
монтажа в рамките на уговорения срок (и изобщо) не са ангажирани.
С покана, съдържаща се в електронно писмо, получаването на което „БЕСТ-
ПАНОРАМА” ООД не оспорва от 18.12.2021 г. възложителят Н. Г. Г. отправил
едностранно изявление за разваляне на сключения договор поради неизпълнение, като
предоставил допълнителен срок за изпълнение на възложеното до 22.12.2021 г..
Изявлението съдържа изрично предупреждение, че несъобразяването на изпълнителя с
предоставения допълнителен срок влече разваляне на договора.
Договорът е сключен между физическо лице и търговец по повод
осъществяваната от него търговска дейност и се подчинява на постигнатите между
страните уговорки, тъй като принципно уредбата на търговските сделки е
диспозитивна - нормативните правила се прилагат и стават съдържание на
правоотношението, само доколкото липсва постигнато между страните общо съгласие.
Единствено императивните нормативни правила обвързват страните и дерогират
несъответстващата им тяхна обща воля. Това означава, че свободната воля на страните,
изразена в съответствие с принципа на свобода на договарянето, определя както
предметното съдържание на дължимата престация и при настъпването на какви
конкретни факти, възникналата от договора правна връзка може да бъде прекратена.
Това обаче страните сторили само във връзка с уреждане последиците по отношение на
3
авансово заплатената част от възнаграждението при прекратяване на правната връзка и
то в три хипотези – при обективна невъзможност, при постигнато взаимно съгласие на
страните и при едностранен отказ от договора на всяка една от тях. В договора
съгласие на страните относно това кои форми на неизпълнение пораждат
потестативното право на разваляне на сключения договор не е постигнато. А исковата
претенция се основава на разваляне на договора, основано на неизпълнение на „БЕСТ-
ПАНОРАМА” ООД. Затова валидността на клаузата на т. 4 от договора е изцяло
ирелевантна за спора, тъй като евентуалната й нищожност не би се отразила на
защитаваното в настоящото производство субективно право на вземане.
В договора страните изобщо постигнали съгласие относно правото на разваляне
на договора, което означава, че развалянето поради неизпълнение на изпълнителя, се
подчинява на общите нормативни правила, съдържащи си в ЗЗД.
Според създадената задължителна практика, обективирана в постановени реда на
чл. 290 ГПК решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г.
на ВКС , I Т.О., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя
характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличие
на неизпълнение по един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са
уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се
разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника,
като упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с
искане за изпълнение в подходящ срок (ако такъв се предоставя), както и с изявление,
че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок.
Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставки за едностранно
прекратяване на двустранни договори при виновно неизпълние, е диспозитивна и
страните по договора са свободни и могат да се отклонят като уговорят други условия и
начин на разваляне (такива в случая не са налице). Когато развалянето се извършва
извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на
предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да
бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника.
Следователно правото да се развали договора е преобразуващо субективно право,
което се упражнява чрез едностранно изявление на кредитора, отправено до
неизправния длъжник, без да е необходимо съдействието на насрещната страна.
Упражняването на правото е насочено към правна промяна – прекратяване на
облигационната връзка като доколкото договорът е двустранен, с развалянето му
изправната страна се освобождава от собственото си задължение. Необходимо е да се
прави разлика между упражняване от кредитора на предоставено му от закона право
едностранно да развали един двустранен договор поради неизпълнение на насрещната
страна, което се осъществява чрез отправяне на едностранно волеизявление и от друга
страна - получаване на уведомлението от неговия адресат – длъжника, което има
значение за настъпване на последиците на развалянето. Регламентацията по чл. 87 ЗЗД
касае самото субективно право на разваляне на двустранен договор – кой е негов
титуляр, при какви предпоставки може да се упражни, по какъв начин и в какъв срок, а
разпоредбата на чл. 88 ЗЗД урежда правните последици на развалянето.
В настоящото производство не е спорен факта на отправено от страната
възложител Н. Г. Г. едностранно изявление за разваляне на договора, поради
неизпълнение на „БЕСТ-ПАНОРАМА” ООД, което е достигнало до адресата на
18.12.2021 г. и след изтичането на предоставения допълнителен 3-дневен срок за
изпълнение, считано от 22.12.2021 г. правната връзка между страните е прекратена с
4
обратна сила.
В решение № 193 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1259/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е
прието, че облигацията е средство за задоволяване на един подлежащ на правна защита
интерес на кредитора, с оглед на който възниква облигационно право - право на
кредитора да очаква един обещан от длъжника резултат, чието съдържание при
отношения, произтичащи от договор се определя от страните. Очакваният от
възложителя резултат е монтирани винилови перголи, който резултат е следвало да се
постигне до 30.11.2021 г., т. е. изпълнителят като разполагащ със специални знания и
необходимата професионална квалификация в областта на остъкляването се е съгласил
да изпълни възложеното за точно определен времеви период.
Няма никакъв спор, че възложителят Н. Г. Г. е имал облигационното право да
получи във фактическа власт монтирани перголи най-късно на 30.11.2021 г., който
обаче резултат не е обективиран от „БЕСТ-ПАНОРАМА” ООД нито в уговорения
срок, нито в рамките на допълнително предоставения 3-дневен срок, а включително и
към приключване на устните състезания по спора.
Разпоредба на чл. 262, ал. 1 ЗЗД предвижда възложителят да има право да развали
договора, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата
или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, т. е. в хипотезата на
забавена престация или такава, която не съответства на уговореното в количествено
и/или качествено отношение.
В решение № 132 от 28.01.2015 г. по т. д. № 1846/2013 г.,
Т. К., І Т. О. на ВКС, е разяснено, че онези договорни
отношения, които се изпълняват в определен времеви интервал, а
не едновременно със сключване на сделката, винаги съдържат и
уговорки за срок, т. е. при тях законът въздига срока в
съществен елемент от съдържанието (предмета) на сделката и
съответно неспазването на срока за изпълнение само по себе си
поражда право на разваляне, което се упражнява без да се
предоставя допълнителен срок за изпълнение – така решение №
175 от 31.01.2019 г. по гр. д. № 3115/2017 г., ІІІ Г.О. на
ВКС.
И наистина, в хипотезата на разваляне поради явна
невъзможност да бъде престирано в уговорения срок,
предоставянето на допълнителен срок за изпълнение е
безпредметно – задължението на длъжника е възникнало като
срочно, срокът е елемент от съдържанието на правоотношението и
съответно спазването му е от съществен интерес за кредитора,
съответно при очевидната невъзможност този срок да бъде
спазен, законът предоставя възможност на неудовлетворения
кредитор да се освободи от правната връзка, която няма да
удовлетвори позитивния му интерес, който го е мотивирал да
встъпи в договора. За възложителя интересът е да получи
овеществения продукт от възложената работа в определения
(уговорения) срок, а не принципно в неопределен (или
определяем по волята на длъжника) бъдещ момент. При явна
невъзможност длъжникът да изпълни в срока, който страните са
5
определили по взаимно съгласие, в полза на кредитора законът
урежда потестативното право да прекрати правната връзка,
съответно предоставянето на допълнителен срок за изпълнение е
напълно излишно и би означавало в резултат на длъжниковото
неизпълнение да се достигне до изменение на съществен елемент
от договора, което не може да е целта на разпоредбата.
Независимо от това, че възложителят в хипотезата на чл. 262,
ал. 2 ЗЗД категорично не дължи предоставяне на допълнителен
срок за изпълнение, такъв допълнителен 3-дневен срок за
изпълнение е предоставен от ищеца, но и в рамките на същия
„БЕСТ-ПАНОРАМА” ООД не е релевирало изпълнение.
С изтичането на този допълнителен срок, считано от 22.12.2021 г. договорът е
развален.
Развалянето на договора по правило има обратно действие, освен при договорите
за продължително или периодично изпълнение - чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, какъвто
процесният договор не е. В решение № 147 от 31.10.2019 г. по т. д. № 50178/2016 г., Г.
К., І Г. О. на ВКС е разяснено, че задължения с продължително изпълнение са тези,
при които длъжникът трябва непрекъснато в течение на определено време да извършва
или да не извършва определени еднакви по същество действия - продължително да
прави или да не прави нещо. Договорът, сключен между страните е договор за
изработка и може да бъде определен като такъв за продължително или периодично
изпълнение само ако страната, дължаща характерната престация - изпълнителят е поел
задължението да извършва една и съща по вид дейност през целия срок на договора
(напр. при уговорена престация за охраняване на определен обект). В настоящия
случай обаче нито една от страните по процесния договор не е поела задължение за
извършване на подобни престации – изпълнителят дължи извършването на определени
и различни по естеството си фактически действия, които имат съответната технологчна
последователност и всички тези действия само в своята съвкупност пораждат
дължимия резултат – монтирани винилови перголи. По тази причина договорът не е за
периодично или продължително изпълнение и затова с упражняване на потестативното
право на ищеца по чл. 87 ЗЗД се заличават с обратна сила, към момента на сключване
на договора, всички породени от него права и задължения, включително за страната
извършила престация по него (заплатила част от уговореното възнаграждение),
възниква правото за нейното връщане – в този смисъл решение № 102 от 23.07.2015 г.
по т. д. № 1680/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
В случая ищецът е престирал по договора част от договореното възнаграждание
от 9350 лева в размер на 5000 лева, като с развалянето му с обратно действие, е
отпаднало правното основание тази получена от изпълнителя „БЕСТ-ПАНОРАМА”
ООД престация да бъде задържана. Тя подлежи на връщане в пълния размер. Такова
връщане обаче е осъществено и то преди предявяването на настоящата искова молба.
Това означава, че възникналото от развалянето в полза на Н. Г. Г. притезателно право
на вземане от „БЕСТ-ПАНОРАМА” ООД в обем от 5000 лева, е удовлетворено
извънсъдебно с плащане, извършено на 10.01.2022 г. – преди предявяването на
исковата молба (17.01.2022 г.), което пък означава, че ищецът е потърсил съдебна
защита на вече удовлeтворено свое субективно право и затова ответникът няма
основание да се счита, че е дал повод за образуване на производството, а предявеният
6
иск за връщане на даденото е неоснователен.
Провеждането на обезпечително производство има за цел определени
имуществени права на ответника да се извадят от разпоредителната му власт, за да
бъде насочено към тях принудително изпълнение. Това производство подготвя
изпълнението, но не е част от исковия процес и образуването му няма отношение за
преценката в кой момент е извършено плащането. Този момент се преценява само с
оглед исковия процес и в случая го предхожда, поради което категорично ответникът
не е дал повод за предявяване на иска.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Този иск също е неоснователен.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна
страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) парична
сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение,
без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне съдебно
предявеното вземане е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на
валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което е
действително и неизпълнение на главното (обезпечено) задължение.
Както вече се посочи, не се спори относно сключения договор, съставляващ
източник на облигационно правоотношение, както и обстоятелството, че впоследствие
договорът между страните е развален с обратна сила.
В решение № 193 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1259/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е
прието, че облигацията е средство за задоволяване на един подлежащ на правна защита
интерес на кредитора, с оглед на който възниква облигационно право - право на
кредитора да очаква един обещан от длъжника резултат (материално благо), чието
съдържание при отношения, произтичащи от договор се определя от страните.
Предмет на облигационното отношение е онова, за което длъжникът се е задължил.
При неизпълнение на обещания облигационен резултат, възниква гражданска
отговорност за длъжника да обезщети кредитора за претърпените от него вреди. Ако
престацията е още възможна и длъжникът е в забава - липсва изпълнение в надлежното
време, кредиторът може да иска изпълнение заедно с обезщетение за вредите от
забавата (мораторни вреди) или да иска обезщетение вместо изпълнение
(компенсаторни вреди). Той може и да развали договора, с което да прекрати
облигационното отношение заедно със задължението на длъжника.
При настъпил преобразуващ ефект на развалянето, кредиторът не може да търси
реално изпълнение заедно с мораторно обезщетение, съответно компенсаторно
обезщетение (за неизпълнение) при запазване дължимостта на собствената си
престация. При развалянето кредиторът, ако сам не е престирал, се освобождава от
собственото си задължение (при двустранните договори) и има право само на
обезщетение за засегнат (нарушен) негативен интерес.
В Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено във връзка с
развалянето на договорите, е разяснено, че следва да се провежда разграничение между
"основанието" за разваляне на двустранен договор, от една страна, и "обезщетяването
на вредите" от неизпълнението на договора - от друга. Неизпълнението на
задължението било по време, по място, в качествено или в количествено отношение,
може да бъде конкретно основание за разваляне на договора. В хипотезата, в която
двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение,
7
какъвто е имнно настоящият, е бил надлежно развален, с обратна сила се заличава
всичко онова, което е било негово съдържание и остава единствено правото на
кредитора на обезщетение за вредите от цялостното неизпълнение. Следователно
законодателят провежда разлика между фактическия състав, от който произтича
правото на разваляне на договора и, фактическия състав, от който се поражда правото
на обезщетение, след като - съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД - кредиторът може да търси
обезщетение само за вредите от неизпълнението на договора. Ето защо, ако договорът
бъде развален, изправната страна не може да търси уговорената неустойка за всеки вид
неизпълнение. Също и ако даден договор е бил развален на няколко основания, напр.
неточно изпълнение по количество, по качество или заради некомплектност,
изправната страна не би могла да търси отделна неустойка за всяко неизпълнение. Това
разбиране изцяло се отнася и до неустойката, уговорена за забава, щом при развален
договор няма вече късно изпълнение - има неизпълнение въобще, докато закъснително
обезщетение е мислимо да се претендира само в съчетание с изпълнението. Не на
последно място, при липса на изпълнение би се оказало лишено от смисъл търсенето
на неустойка за забава при развален договор без ограничение във времето, респ. до
изтичане на общата погасителна давност при направено възражение за това, тъй като е
невъзможно да се определи до кой момент продължава състоянието на забава. В
действителност потестативният ефект на развалянето на двустранния договор, който не
е за продължително или за периодично изпълнение, проявява действието си като с
обратна сила (ex tunc) заличава осъществилата се до настъпването му забава и налага
всичко изпълнено по сделката да се реституира на страните по нея.
В заключение в цитираното ТР е прието, че не се дължи неустойка за забава по
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или
периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника.
Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от
неизпълнението поради разваляне - неустойка за разваляне, ако такава е била
уговорена.
В т. 8 страните са уговорили именно мораторна неустойка за забавено изпълнение
от страна на изпълнителя, но в случая ищецът не може да претендира такава при
положение, че с едностранно волеизявление е развалил договора, който не е за
продължително или периодично изпълнение, с което е прекратил облигационното
отношение с ответника. Както беше разяснено при настъпил преобразуващ ефект на
развалянето, т.е. при отпадане на облигационното отношение с обратно действие,
кредиторът не може да търси мораторно обезщетение - при развален договор няма вече
късно изпълнение - има неизпълнение въобще, докато закъснително обезщетение е
мислимо да се претендира само в съчетание с изпълнението. Уговорената в т. 8 от
договора неустойка не представлява неустойка за разваляне на договора и съответно не
попада в изключението, посочено в Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. По изложените съображения предявения иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1
ЗЗД е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В светлината на изложените съображения по предявените искове е ясно, че
установяването на нищожност на клаузата на т. 4 от договора е напълно безпредметно,
тъй като няма да породи никакви правни последици за страните. Нищожността на
посочената клауза не е от естество да влече нищожност на цялата сделка, доколкото
урежда последиците по отношение на авансовата престация при хипотези на
прекратяване на договора, които не представляват разваляне (отказ, взаимно съгласие,
обективна невъзможност). След като договорът е развален с обратна сила – към
8
момента на сключването му, установяването на нищожността на конкретната клауза е
без всякакво значение за отношенията между страните. С развалянето тази клауза е
загубила качеството си да поражда каквито и да било правни последици, затова
изследването на валидността й, включително и служебно от съда, е лишено от правен
интерес. На посочената клауза не са основани никакви субективни права на ищеца,
нито на ответника, за да се налага валидността й да се установява със сила на
пресъдено нещо.
При този изход на спора право на присъждане на разноски се поражда за
ответника, който е доказал извършени такива в размер на 880 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на ищеца,
в приложение на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
***********, бл. 263, вх. А, ап. 16, срещу „БЕСТ-ПАНОРАМА” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „**********” № 11, вх. А, ет. 4,
ап. 10, искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл.87 ЗЗД и чл. 92, ал. 1
ЗЗД, за връщане на сумата 5000 лева, представляваща авансово заплатено
възнаграждение по развален договор за остъкляване със сгъваема система от стъкло
от 15.09.2021 г. и за заплащане на сумата 500 лева – мораторна неустойка в
максимален размер, уговорена в т. 8 от договора.
ОСЪЖДА Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ***********, бл.
263, вх. А, ап. 16, да заплати на „БЕСТ-ПАНОРАМА” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „**********” № 11, вх. А, ет. 4, ап.
10, сумата 880 (осемстотин и осемдесет) лева - разноски за производството, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
9