№ 938
гр. С., 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадеС. и седми септември през две хиляди двадеС. и трета
година в следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.П.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20235530100483 по
описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът С. твърди в поправената си искова молба, че за периода от август до октомври
2019 г. продал и доставил на ответника стоки - строителни материали, съгласно
експедиционни бележки, които били приложени към исковата молба, за които продадени и
доставени стоки за процесния период, издал на ответника следните фактури: фактура №
**********/31.08.2019 г. на стойност 3 880.20 лева с ДДС, като фактът на продажбата по
същата се удостоверявал с 45 броя експедиционни бележки; фактура №
**********/30.09.2019 г. на стойност 2065.92 лева с ДДС, като фактът на продажбата се
удостоверявал с 42 броя експедиционни бележки; фактура № **********/31.10.2019 г. на
стойност 527.28 лева с ДДС, като фактът на продажбата се удостоверявал с 10 броя
експедиционни бележки. В процесните фактури не било посочено отложено плащане,
предвид което сумите по тях се дължали незабавно. Възложените дейности и услуги били
изпълнени качествено и в срок от страна на ищеца, поради което не било налице правно
основание дължимите суми по издадените от него фактури да не бъдели заплатени от
ответника. Услугите били извършени съобразно изискванията и в сроковете, поставени от
ответника, и били приети без възражения. Фактът на извършване на услугите се
удостоверявал от наличието на експедиционните бележки. Фактурите били приети от
ответника без възражения и доколкото им било известно били заведени и в счетоводството
му. Същият бил ползвал и право на данъчен кредит по фактурите. Съгласно трайната
съдебна практика, осчетоводяване на фактурите в счетоводството на ответника и ползване
на право на данъчен кредит по фактурата било доказателство за получаване на стоките и
дължимоС.а на сумите по фактурите. Въпреки многобройните разговори, проведени между
1
страните, за уреждане на отношенията, до момента дължимите суми не били заплатени и
били дължими от ответника в пълен размер. Общият размер на задълженията на ответника,
които представлявали неизплатени главници, по описаните фактури, възлизал общо на
6473.40 лева с ДДС. Както се посочило, възложените дейности и задължения по договора
били изпълнени качествено и в срок, поради което не било налице правно основание
дължимите суми от ответника в изпълнение на договореностите между страните да не се
заплатели на ищеца. До момента сумите не били изплатени на ищеца, поради което му се
дължали от ответника. Между страните били проведени разговори за уреждане на
отношенията, във връзка с извършените продажби и доставки на бетон и строителни
материали, но до момента ответникът не бил извършил плащане на дължимите суми по
посочените по-горе фактури и същите били дължими. Освен дължимите главници,
ответното дружество дължало и обезщетение за неизпълнение на парично задължение в
размер на законната лихва, считано от падежа на всяка фактура до предявяване на исковата
молба в съда на 16.01.2023 г., която възлизала на общо 2192.79 лева, както следвало: по
фактура № **********/31.08.2019 г. на стойност 3880.20 лева с ДДС - дължимото
обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва възлизало
на сумата 1330.06 лева от датата на падежа на фактурата - 17.09.2019 г. до датата на
предявяване на молбата в съда на 16.01.2023 г., по фактура № **********/30.09.2019 г. на
стойност 2065.92 лева с ДДС - дължимото обезщетение за неизпълнение на парично
задължение в размер на законната лихва възлизало на сумата 690.93 лева от падежа на
фактурата - 15.10.2019 г. до предявяване на молбата в съда - 16.01.2023 г., по фактура №
**********/31.10.2019 г. на стойност 527.28 лева с ДДС - дължимото обезщетение за
неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва възлизало на 171.80 лева
от падежа на фактурата - 15.11.2019 г. до предявяване на молбата в съда - 16.01.2023 г.
Общият размер на задълженията на ответника към ищеца възлизал на 8666.19 лева. За
ищецът възникнал правен интерес да предяви против ответника исковата молба за събиране
на вземането си в общ размер на 8666.19 лева, ведно с дължимото обезщетение за
неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, считано от падежа на
всяка фактура до датата на предявяване на молбата в съда - 16.01.2023 г. Искането е да се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3880.20 лева за главница от неплатена цена
по фактура № **********/31.08.2019 г., с 1330.06 лева законна лихва от 17.09.2019 г. до
16.01.2023 г., сумата от 2065.92 лева за главница от неплатена цена по фактура №
**********/30.09.2019 г., с 690.93 лева законна лихва от 15.10.2019 г. до 16.01.2023 г.,
сумата от 527.28 лева за главница от неплатена цена по фактура № **********/31.10.2019 г.,
със 171.80 лева законна лихва от 15.11.2019 г. до 16.01.2023 г., и законна лихва върху
главниците от подаване на исковата молба в съда до изплащането им, както и сторените по
делото и тези в производството за обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 256 по описа за
2023 г. на С. районен съд разноски.
Ответникът Т., редовно призован, не е подал писмен отговор, а в съдебно заседание
не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.
2
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с искането и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
На 23.10.2017 г. страните са сключили в писмена форма представения с уточняващата
молба от 16.10.2023 г. на пълномощника на ищеца по делото договор за продажба (л. 83-84).
По силата му ищецът, като продавач, се задължил да продава периодично и поетапно на
ответника, като купувач, бетон и строителни материали, на цени и при условия, посочени в
приложение № 1 (оферти) към договора (което не е представено с него – б.р.), които ще се
доставят на строежи/обекти на купувача, а последният се задължил да заплаща в брой или
по посочената в чл. 5 от договора банкова сметка тези продадени му стоки и предоставени
услуги, по цени в приложение № 1 към договора, без ДДС, франко строежа на купувача, в
които цени се включва и цената на транспорта и бетонпомпите, освен ако в приложението
не е изрично уговорено друго, в срок до 10 работни дни от датата на издаване на фактурата
(чл. 1-5 от договора, л. 83-84). Договорът е сключен за срок от една година, след изтичане на
който на 23.10.2018 г. се е превърнал в безсрочен и няма данни да е прекратяван, поради
което продължава да действа (чл. 2 от договора).
По този договор ищецът е изпълнил на 31.08.2019 г., на 30.09.2019 г. и на 31.10.2019
г. договорните си задължения по чл. 183 и по чл. 187, изр. 1 ЗЗД, и е доставил на същите
дати на ответника продадените му с договора строителни материали, посочени в
съставените за тези доставки процесни фактури №№ **********/31.08.2019 г., №
**********/30.09.2019 г. и № **********/31.10.2019 г. (л. 6, 29 и 51). Това се установява от
подпиС.е на представители на страните под същите фактури и експедиционни бележки,
съставени за същите доставки (л. 6-56). Тези обстоятелства се установяват и от заключението
на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема,
поради неоспорването му от страните и липС.а на противоречите с останалите доказателства
(чл. 202 ГПК). От същото е видно, че тези издадени от ищеца процесни фактури и
ответникът е осчетоводил редовно в счетоводството си, включил ги е след това в дневника
си „за покупки” и е ползвал по същите данъчен кредит (т. Б-1-3 ЗСИЕ, л. 113). А тези му
действия представляват недвусмислено признание не само на факта, че е получил от ищеца
без възражения продадените му и предадени по договора и тези фактури строителни
материали, но и на процесните парични задължения за плащане на цените им от 3880.20
лева по фактура № **********/31.08.2019 г., от 2065.92 лева по фактура №
**********/30.09.2019 г. и от 527.28 лева по фактура № **********/31.10.2019 г., и
доказват тяхното съществуване (чл. 182 ГПК, Р 427-2007-I т.о., Р 42-2010-II т.о. и Р 46-2009-
II т.о.).
При това положение тежеС.а да докаже по делото, че е изпълнил точно своето
насрещно задължение по чл. 200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и е платил на ищеца, изцяло и без забава,
тези уговорени в договора и фактурите цени на тези материали, най-късно на уговорения от
страните в чл. 5, ал. 1 от договора падеж/срок за плащането им до 10 работни дни от
фактурата, лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). Последният обаче не е
3
възразил и представил доказателства да е платил тези цени, въпреки настъпване съответно
на 16.09.2019 г. на уговорения в чл. 5, ал. 1 от договора падеж за плащане на цената от
3880.20 лева по фактура № **********/31.08.2019 г., на 14.10.2019 г. на уговорения в чл. 5,
ал. 1 от договора падеж за плащане на цената от 2065.92 лева по фактура №
**********/30.09.2019 г. и на 14.11.2019 г. на уговорения в чл. 5, ал. 1 от договора падеж за
плащане на цената от 527.28 лева по фактура № **********/31.10.2019 г. А от т. Б-4 на
ЗСИЕ се установява, че не са установени плащания на същите цени от ответника на ищеца,
нито в брой, нито по банков път (л. 113). Поради това ответникът остава да ги дължи на
ищеца изцяло към датата на приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). Това
неизпълнение на основното му договорно задължение по сключения с ищеца процесен
продажбен договор е виновно, защото по делото няма данни да се дължи на причина, която
да не може да му вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). При това положение ищецът има право да
иска изпълнението/плащането на същите цени по процесните фактури, което е и сторил с
предявените по делото искове за осъждането на ответника да му ги плати (чл. 79, ал. 1 ЗЗД).
Поради това същите искове съдът намери за напълно доказани по основание и размер, и
като основателни, следва да ги уважи така, както са предявени, заедно с акцесорната
претенция на ищеца за присъждане и на законната лихва върху претендирине С.ях главници,
от подаване на исковата му молба в съда на 31.01.2023 г. до изплащането им (чл. 86, ал. 1
ЗЗД).
Понеже в случая ответникът е следвало да плати на уговорения в чл. 5, ал. 1 от
договора падеж на 16.09.2019 г. цената от 3880.20 лева по фактура № **********/31.08.2019
г., на 14.10.2019 г. цената от 2065.92 лева по фактура № **********/30.09.2019 г. и на
14.11.2019 г. цената от 527.28 лева по фактура № **********/31.10.2019 г., но не е платил
тези цени до приключване на съдебното дирене, е изпаднал и в забава да ги плати на денят,
следващ този на горепосочения падеж за плащането на всяка от тях (чл. 84, ал. 1, пр. 1 ЗЗД).
От тези дни на своята забава на 17.09.2019 г., на 15.10.2019 г. и на 15.11.2019 г., той дължи
на ищеца и мораторни лихви в размер на законната лихва върху същите неплатени цени, до
посочената от ищеца в поправената му искова молба по-ранна дата 16.01.2023 г. от тази на
31.01.2023 г. на предявяване на исковата му молба в съда (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Вещото лице е
изчислило за тези искови периоди тези лихви в таблицата в т. IV-12 на ЗСИЕ съответно в
размер от 1293.40 лева, до който този иск на ищеца следва да се уважи и отхвърли, като
неоснователен, в останалата му част, в размер от 688.64 лева, до който този иск следва да се
уважи и отхвърли, като неоснователен, в останалата му част, и в размер от 175.76 лева,
поради което този му иск следва да се уважи до претендирания с него по-малък размер от
171.80 лева, с оглед диспозитивното начало в процеса (л. чл. 6, ал. 2 ГПК).
При този изход на делото, ищецът има право да му се присъдят сторените по същото
разноски от общо 2377 лева (от които 347 лева внесена за производството държавна такса,
590 лева внесено възнаграждение на вещото лице и 1440 лева платено адвокатско
възнаграждение), които поради това следва да бъдат възложени в тежест на ответника,
съразмерно с уважената част от исковете, или сумата от 2366.32 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). С
4
оглед даденото в т. 5 от ТР № 6/2012 на ВКС разрешение, следва да бъде уважено частично
и искането на ищеца и му се присъдят сторените от него разноски в обезпечителното
производство по ч.гр.д. № 256 по описа за 2023 г. на С. районен съд в размер на общо 945
лева (от които 45 лева внесена за производството и издаване на обезпечителна заповед
държавна такса и 900 лева платено адвокатско възнаграждение за същото производство – л.
70-73), които поради това следва да бъдат възложени в тежест на ответника, съразмерно с
уважената част от исковете по настоящото дело, или сумата от 940.75 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК
и т. 5 от ТР № 6/2012 на ВКС). Не следва обаче на ищеца да се присъжда и претендираното
адвокатско възнаграждение от 960 лева с ДДС по договора от 24.01.2023 г. за правна защита
и съдействие за образуване на изпълнително дело по допусната обезпечителна мярка (л. 74-
76), защото макар и последното да е част от обезпечителния процес, в който съдебният
изпълнител налага допуснатия обезпечителен запор въз основа на обезпечителната заповед
на съда (чл. 400, ал. 1 ГПК), по настоящото дело не са представени от ищеца никакви
доказателства такова изпълнително дело да е било образувано за реализация на допусната
му обезпечителна мярка, и по него да е бил представен този договор за правна защита и
съдействие от 24.01.2023 г., респективно да са сторени по такова изпълнително дело тези
разноски, а само разноските, които страната е доказала да е сторила и в образувано
изпълнително производство за реализиране на допуснатото й обезпечение, могат да й бъдат
присъдени, а случаят не е такъв (т. 1 и 5 от ТР № 6/2012 на ВКС). При този изход на делото
и ответникът има право да иска да му се присъдят сторените по делото разноски съразмерно
с отхвърлената част от исковете, но по делото няма данни той да е сторил такива, нито е
налице негово искане за присъждането им, поради което такива не му се присъждат с оглед
диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 ГПК).
Воден от горните мотиви, С. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати, по банкова
сметка с -: -, на С., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от 3880.20 лева за
главница от неплатена цена по договор за продажба от 23.10.2017 г. и фактура №
**********/31.08.2019 г., с 1293.40 лева мораторна лихва от 17.09.2019 г. до 16.01.2023 г.,
сумата от 2065.92 лева за главница от неплатена цена по същия договор за продажба от
23.10.2017 г. и фактура № **********/30.09.2019 г., с 688.64 лева мораторна лихва от
15.10.2019 г. до 16.01.2023 г., сумата от 527.28 лева за главница от неплатена цена по същия
договор за продажба от 23.10.2017 г. и фактура № **********/31.10.2019 г., със 171.80 лева
мораторна лихва от 15.11.2019 г. до 16.01.2023 г., и законна лихва върху главниците от
31.01.2023 г. до изплащането им, както и сумата от 940.75 лева за разноски в
обезпечителното производство по частно гражданско дело № 256 по описа за 2023 г. на С.
районен съд, и сумата от 2366.32 лева за разноски по настоящото дело, съразмерно с
уважената част от исковете по настоящото дело, КАТО ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни,
предявените от С., против „Т., искове за мораторни лихви за забава в плащането на
5
главниците по фактури №№ **********/31.08.2019 г. и № **********/30.09.2019 г., В
ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ, над сумите от 1293.40 лева и 688.64 лева до претендираните
1330.06 лева и 690.93 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6