РЕШЕНИЕ
№
/21.02.2019 г.
гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ наказателен състав
на ПЕТНАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ
две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА
секретар
ДАНЕЛА ТОДОРОВА ,
като разгледа докладваното
от съдията АНД № 99/2019 г. по описа на
ПлРС, трети н.с., намира за установено
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от
В.К.Х.,*** ЕГН **********, против Наказателно постановление № 136А от
10.08.2018 г., издадено от ***, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба от 200 лева на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР за нарушение на
чл.64 от ЗМВР.
С жалбата и в съдебно заседание лично жалбоподателят и с дв. Т.К.-АК-грПлевен ,прави искане за
отмяна на наказателното постановление. Изложено е становище по същество.
Въззиваемата
страна не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела становище
по жалбата пред съда.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Обжалваното
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ с номер
на бланката 136 А от 02.08.2018 г., с
който се констатира, че на датата на издаването му около 02,15 часа в ***, на
ул.“***“ кръстовището с ул *** до ***, че жалбоподателят не е изпълнява полицейско разпореждане, ясно издадено и
разбираемо от него ,което гласи да застане до полицейският автомобил със ръце зад тялото ,за да бъде
задържан, с което е нарушил от
ЗМВР.
В
атакуваното наказателно постановление обстоятелствата са описани по сходен
начин, като им е дадена същата правна квалификация.
В
качеството на свидетел по делото е разпитан съставителят на акта Н.И. , който е посочил, че жалбоподателят е
бил многократно устно предупреждаван да
не нарушава обществения ред, вдигайки шум-като силно се смеел и говорел на
високо,предупреден бил че ще бъде задържан , след като бил предупреден му
поставили белезници,без лицето да се съпротивлява.по който повод е имало
подавани сигнали от негови съседи. Свидетелят К.К. ,преповтаря показанията на
свидетелят И. ,като твърди че са поискали лична карта на жалбоподателят ,той
отказал да я даде и след като колегата
му дал устно разпореждане да застане до автомобила и за да бъде задържан,той
тръгнал след което бил пресрещнат от св.К.
и му били поставени белезниците.
Съдът
кредитира показанията и на свидетеля като логични и дадени добросъвестно.
На
базата на всички събрани по делото доказателства съдът намира за установено,
описаната в АУАН фактическа обстановка. Като на жалбоподателят му бил съставен
АУАН №136А /02.08.18г, който бил подписан от жалбоподателя с възражения.
При
извършена служебна проверка на обжалваното НП настоящият съдебен състав
констатира, че в хода на административно наказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и при издаване
на НП, които обуславят неговата незаконосъобразност.
На първо
място в АУАН и в НП не е посочено кой полицейски орган е издал разпореждане към
жалбоподателя и какви са действията, с които изразява явно неуважение към
обществото.Наказващият орган е приел, че при извършената полицейска проверка е
отправено такова разпореждане, без да конкретизира кое лице го е издало.Следва
да се отбележи, че в чл.57, ал.1 от ЗМВР са изчерпателно изброени полицейските
органи.В случая липсва яснота кое е конкретното лице, издало разпореждането,
предвид установеното от разпита на
актосъставителят и свидетелят , че разпореждания са били издавани от
двамата служители на РУ Плевен извършващи
проверката.Поради това не е възможно да се прецени дали посоченото в АУАН и НП
разпореждане към жалбоподателя е издадено от компетентен полицейски орган в
съответствие с правомощията му.Както в АУАН, така и в наказателното
постановление, при описание на извършеното нарушение и актосъставителят, и АНО
не са конкретизирали функционалните задължения на служителя издал полицейското
разпореждане по смисъла на чл.64 от ЗМВР, с оглед извършване на преценка дали
издаващия разпореждането, е лице по смисъла на чл.57 от ЗМВР.Полицейският орган
се е позовал на чл.64 от ЗМВР, без да посочи в обстоятелствената част на АУАН
конкретни функции по ЗМВР.Мотивирането на акта има съществено значение, защото
само при точно и ясно посочено фактическо основание може да се направи
обоснована и правилна преценка дали издаването на разпореждането е било необходимо
за изпълнението на възложените на полицейския служител функции по опазване на
обществения ред и във връзка с това, дали процесното разпореждане е издадено
при наличието на предвиденото в чл.64 от ЗМВР материално правно основание.На следващо място, нито в АУАН, нито в НП е
извършено пълно и точно описание на нарушението, като няма описание и на
обстоятелствата, при които то е било извършено, а в НП и на доказателствата,
които го потвърждават.Нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП, се
съдържа описание на конкретните действия, извършени от страна на жалбоподателя,
чрез които същият не е изпълнил полицейското разпореждане и е попречил
противозаконно на полицейските служители да изпълнят задълженията си по
служба.Условията (и основанията) за издаването, респ. нарушаването им, на
полицейското разпореждане липсват в описателната част, както на АУАН, така и в
издаденото НП.Не е ясно какви конкретни действия, по какъв начин и въз основа
на какво материално право жалбоподателят е бил задължен да извърши, а не ги е
извършил и от това са произтекла описаните в обстоятелствената част на АУАН и
НП последици.Не е посочено в изпълнение на коя полицейска функция е издадено
това разпореждане и за охраняване на коя правна норма, както и необходимостта
за издаването му.Поради тази причина жалбоподателят не би могъл да разбере дали
с поведението си е нарушил обществения ред, от което пък следва, че не би могъл
да разбере и законното основание на полицейското разпореждане - елемент от фактическия
състав на нарушението.За да се ангажира отговорността му, така както това е
извършено от полицейските органи, е следвало последните да съберат достатъчно
на брой безспорни доказателства, да установят елементите от фактическият състав
на всяко едно от посочените от тях нарушения, а също и да спазят разпоредбата
на чл.6 и чл.7 от ЗАНН, които изискват наличието на безспорни доказателства и
относно субективната страна на нарушението "деецът да е съзнавал
обществено опасните последици от извършваното, да е искал или допускал
настъпването на последните".И още нещо, нито жалбоподателят, нито съда са
длъжни да правят обзор на нормативната уредба на процесната дейност, който да е
основание да се направи именно въз основа на това извод за какво нарушение
става въпрос и в какво точно се изразява нарушението, както и извличане
вследствие на такъв разбор на законовата разпоредба, нарушена от жалбоподателя,
и на приложимата санкционна такава.Пропускът представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като по начало крие неопределеност на обвинението и
нарушава правото на защита на обвиненото лице - арг. от Решение № 377 от
13.08.1983 г. по н. д. 355/80 г., ВС, ІІ н. о.АНО не е констатирал пропуска да
се опише в акта нарушението и също е издал постановлението без да го
индивидуализира по посочения от закона начин.Допуснато е процесуално нарушение
по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и същото е съществено.Неопределеността в
обвинението е останала и е непреодолима с оглед установените фактически
обстоятелства.Липсата на точно описание на нарушенията препятства преценката за
материалноправна законосъобразност на атакуваното НП.Налице е едно бланкетно
обвинение.За жалбоподателят е неизвестно срещу какво конкретно следва да гради
защитата си.Допуснато е процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
На
следващо място, съществено процесуално нарушение е допуснато и при подвеждане
на приетото за сторено административно нарушение към съответната уреждаща ги
правна норма.Както актосъставителят, така и АНО, са приели, че жалбоподателят е
осъществил състава на административно нарушение по смисъла на чл.64 от ЗМВР.Тази правна норма е посочена
като нарушена в АУАН и НП.Разпоредбата на чл.64 от ЗМВР съдържа цели седем
алинеи, но в НП не е посочено коя от тях АНО приема, че е нарушена.В АУАН като
нарушена е посочена разпоредбата на чл.64, ал.2 от ЗМВР, но същата не сочи
някакво задължение за физическо лице, което не е полицейски орган, да осъществи
определено поведение и което неизпълнение на такова поведение да се приеме за
нарушение по смисъла на чл.64, ал.2 от ЗМВР.При положение, че не се предвижда
такова задължение по чл.64, ал.2 от ЗМВР, то няма как при неизпълнението на
несъществуващо такова да има нарушение по този текст от ЗМВР.Задължение да се
изпълняват полицейските разпореждания е предвидено в ал.4 на същия чл.64 от ЗМВР, която предвижда, че разпорежданията на полицейския орган са задължителни
за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му.Неизпълнението
на описаното задължение се явява административно нарушение, което следва да се
санкционира с наказание по ЗМВР.В НП, както вече бе отбелязано по-горе е
посочена общо разпоредбата на чл.64 от ЗМВР.
Съгласно
нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да
съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.В
настоящият случай в обстоятелствената част на атакуваното наказателно
постановление, така както е описано извършеното нарушение, по същество се е
стигнало до смесване фактическите състави на две отделни нарушения по смисъла
на ЗМВР - ,,неизпълнение разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение
на функциите му“ и ,,противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява
функциите си", за които административни нарушения в санкционните норми на
чл.257, ал.1 и чл.264, ал.1 от ЗМВР са предвидени съответни, различни по размер
административни наказания.Липсва яснота за какво нарушение жалбоподателят е бил
привлечен към административно наказателна отговорност - за това, че не е
изпълнил разпореждане на орган на МВР или за това, че противозаконно е пречил
на орган на МВР да изпълни функциите си, или и за двете нарушения.Липсва
посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и в какво се изразява
съзнателното препятстване на полицейския орган да изпълни задълженията си по
служба.Явно не е попречил на полицейските служители да изпълнят задълженията
си, след като са установили самоличността на жалбоподателя и са му съставили
процесния АУАН.Констатираните в обжалваното наказателно постановление неясноти
и непълноти при описание на вмененото във вина на жалбоподателя административно
нарушение, води до ограничаване възможността за санкционираното лице да
организира своята защита и в този смисъл представляват съществено нарушение,
което допуснато в производството по налагане на административното наказание
налага отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.
Следва да
се отбележи и още едно много важно обстоятелство.Неизпълнението на
разпореждането да се представи документ за самоличност не подлежи на
санкциониране по реда на ЗМВР.Съдържанието му се отнася към задължението за
изпълнение в специалната норма на чл.6 от ЗБЛД, като приложимият санкционен
състав е по чл.80, т.5 от ЗБЛД.
По изложените
съображения съдът намира обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно, поради което същото следва да се отмени изцяло.
Водим от гореизложеното и на
осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 136А от 10.08.2018 г., издадено от ***,
с което на В.К.Х.,*** ЕГН **********, за
извършено нарушение по чл.64 и на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложено
наказание глоба в размер на 200.00 / двеста / лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр Плевен в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: