Определение по дело №830/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на “. ,ЕИК ,със седалище и адрес на управление:Г.Р.,,У.”Г. Д.” №24А ,насочена против решение №3647/27.08.2012г. на РС-Р. по Г.д.№166/2011г. в частта ,в която е уважен предявеният иск от И. С. К. с ЕГН * за обезщетение за неимуществени вреди ,претърпени от трудова злополука настъпила на 09.08.2008г. в размер на 25 000лв.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част и за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с преценката на доказателствата и неизпълнение на задължението за обсъждане на всички релевантни факти,вкл. направеното в исковата молба признание на факт .Твърди се ,че в нарушение на закона съдът не е приложил разпоредбата на чл.201 ал.2 КТ въпреки направеното от ищеца признание за неспазване на правилата за безопасност на труда и събраните доказателства,от които се установява,че е проявил самонадеяност като форма на груба небрежност при изпълнение на възложените му трудови функции към момента на злополуката.Поддържа се ,че съпричиняването на ищеца е доказано несъмнено ,поради което дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да се намали с ½ .Освен това е направено оплакване,че в нарушение на закона при определяне на дължимото обезщетение РС не е приспаднал изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение в размер общо 780лв по сключената от работодателя групова задължителна застраховка „трудова злополука” за риска „временна нетрудоспособност”.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемият Ч. пълномощника си е подал отговор,в който оспорва жалбата и моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част .Прави искане за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

След проверка на приложените съдебни книжа въззивният съд намира жалбата за процесуално допустима-подадена е в срока по чл.259 ал.1 ГПК от страна в производството при наличие на правен интерес и е насочена срещу обжалваем С. акт .

Като разгледа жалбата ,обсъди доводите на страните и извърши преценка на доказателствата в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК съобразно предмета на обжалване ,Благоевградският Окръжен съд приема следното:

Производството по делото е образувано по предявените при комулативно обективно съединяване искове на И. К. против дружеството-жалбоподател за обезщетение за имуществени вреди ,и за обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от увреждането на двата крака при трудова злополука настъпила на 09.08.2008г. Не е спорно,че ищецът е претърпял увреждане от счупване на костите на петите на двата крака при злополука по време на работа на посочената по-горе дата,призната за трудова с влязъл в сила административен акт-разпореждане №070/19.08.2008г. на РУ”СО” на НОИ-Б..Не се спори също,че е претърпял неимуществени вреди от злополуката ,като видът на увреждането,лечението,настоящето здравословно състояние на ищеца ,и обема на претърпените болки и страдания е установен от РС в съответствие със събраните доказателства и доказателствени средства /писмени и гласни доказателства и заключение за извършена съдебно-медицинска експертиза/.Механизмът на настъпване на трудовата злополука също е установен правилно според събраните доказателства,поради което въззивният съд намира за ненужно да го приповтаря и на основание чл.272 ГПК по този въпрос препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Обжалваното решение е валидно, и допустимо в обжалваната част,което налага разглеждане на спора по същество в рамките на посоченото в жалбата ,съгласно чл.269 ГПК. Предмет на обжалване е визираното решение на РРС в осъдителната му част,в която ответникът е осъден да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв за нараняванията на двата крака в резултат на трудовата злополука.Въззивникът се е позовал на незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част поради нарушения на чл.52 ЗЗД и чл.201 ал.1 КТ , тъй като възражението му за съпричиняване поради груба небрежност е счетено от РС за неоснователно.За да определи дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв първоинстанционният съд е обсъдил вида и степента на увреждане на двата крака на ищеца,продължителността на имобилизацията и продължилото след това лечение,претърпения дискомфорт от невъзможността да се придвижва и обслужва сам ,интензитетът на болките и страданията и сравнително продължителния период ,в който са били понасяни .Тези обстоятелства безспорно са относими за определяне размера на настъпилите в причинна връзка с трудовата злополука неимуществени вреди и РС правилно ги е съобразил.Паралелно с това обаче паричният еквивалент като законово средство за възмездяване на претърпени вреди от пострадалото при трудова злополука лице следва да се определи като се съобразят критериите по чл.52 ЗЗД според разясненията на ППВС №4/1968г. ,и съдебната практика за други подобни случаи.Отделен е въпросът,че доколкото общественото разбиране за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД е детерминирано от икономическата конюнктура в страната ,то обективно е невъзможно да бъдат изравнени обезщетенията за претърпени вреди от трудова злополука или от деликт Ч. уеднаквяване на съдебната практика.Затова и като съобразява постановките ,дадени с ППВС №4/1968г. и решения на ВКС,постановени в производство по чл.290 ГПК и представляващи задължителна съд.практика – напр.решение №125/30.06.2011г. на ВКС-ГК-ІІІ г.о. по Г.д.№1028/2010г. ,за конкретния случай въззивният съд намира,че определеното в обжалваното решение обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишено. Макар фрактурите да са били сложни,особено на петната кост на десния крак,както установява вещото лице -лекар в доклада по извършената СМЕ ,към настоящия момент ищецът се е възстановил почти напълно.Не се очертава влошаване на състоянието му, травмата от трудовата злополука не е причинила намаляване на трудоспособността и не се налага оперативна интервенция. От друга страна понеже травмата е била изразена в счупване на костите на петите на двата крака, оздравителният процес е бил придружен със силни болки ,наложили приемане на обезболяващи медикаменти /св.Кюркчийска/.Раздвижването и физиотерапията след имобилизацията също са създали негативни усещания у ищеца.Изпитваните болки и неподвижност заради поставения гипс е повлиял отрицателно на тонуса и самочувствието на ищеца-станал раздразнителен ,навиквал съпругата си,проявявал сприхавост,както установява св.С .Последният сочи,че и понастоящем ищецът изпитва неудобства при ходене и понякога си помага с бастун .В тази връзка са и обясненията на експерта-лекар ,който дава констатация,че се касае за трайна увреда на краката ,особено на костта на дясната пета и ищецът няма да може да извършва тежък физически труд. Предвид посочените обстоятелства въззивният съд намира,че за понесените болки и страдания от счупванията на костите на петите на двата крака при трудовата злополука и произтеклите от това неудобства ,дискомфорт и емоционално сътресение , ищецът следва да бъде обезщетен в справедлив размер със сумата 16 000 лв. Така определеното обезщетение следва да се намали с платеното застрахователно обезщетение,по който въпрос РС е пропуснал да се произнесе и е допуснал нарушение на закона .Съгласно чл.200 ал.4 КТ дължимото обезщетение за имуществени и /или неимуществени вреди следва да се намали с изплатеното застрахователно обезщетение на пострадалия .В отговора на исковата молба работодателят е навел възражение ,че на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение от ЗАД”Алианц България” по сключена задължителна застраховка”Трудова злополука” , макар че не е посочил от кое от дължимите обезщетения –за имуществени или за неимуществени вреди следва да се приспадне платеното от застрахователя обезщетение. Установява се от приетото неоспорено писмено доказателство-писмо №300-13-2102/18.03.2011г. на ЗАД „Алианц България” ,че на ищеца са изплатени 540лв на 22.06.2009г. и 240.00лв-на 26.09.2009г. като застрахователно обезщетение за риска „временна нетрудоспособност” по сключената с ответника –работодател задължителна застраховка „Трудова злополука”. Първоинстанционният съд не е приспаднал платените на ищеца суми като застрахователно обезщетение по посочената застраховка нито при определяне на обезщетението за имуществени вреди,нито при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.Доколкото това не е сторено от първата инстанция, а в жалбата е наведен довод за незаконосъобразност на решението на РРС поради неизвършени приспадане на платено застрахователно обезщетение,въззивният съд следва да стори това,като намали обезщетението за неимуществени вреди с изплатените по застраховката суми.В задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК ,израз на която е решение №211/29.03.2010г. на ВКС-ГК-ІV г.о. по Г.д.№719/2009г. се приема ,че приспадането на платеното застрахователно обезщетение в производството по искове по чл.200 КТ може да се извърши както от дължимото от работодателя обезщетение за имуществени вреди,така и от това за неимуществени вреди. Предвид изложеното по-горе от определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 16 000лв следва да се приспадне сумата 780лв,получена от ищеца като застрахователно обезщетение по сключената от работодателя му задължителна застраховка „Трудова злополука”.Така определено обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 15 220лв.

По неведения в жалбата довод за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част във връзка с приложението на чл.201 ал.2 КТ,въззивният съд намира следното :

За да счете за неоснователно възражението на ответника по чл.201 ал.2 КТ ,РС е изложил съображения за отсъствие на „груба небрежност” от пострадалия по смисъла на посочената законова разпоредба.Изводът на първоинстанционния съд за отсъствие на предпоставките за намаляване на дължимото обезщетение поради проявена груба небрежност от пострадалия ищец ,е направен в съответствие със събраните доказателства и закона.В жалбата ненужно се акцентира върху направеното в исковата молба признание,че в нарушение на проведения инструктаж ищецът е допуснал използване на неподходящ материал за работната площадка на скелето .Касае се признание на факт,а не за признание на иск.Признанието на факт се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото,а събраните гласни и писмени доказателства не установяват признатото от ищеца нарушение да представлява „груба небрежност” по смисъла на чл.201 ал.2 КТ. ”Грубата небрежност” като форма на виновно допринасяне от пострадалия за настъпване на вредоносния резултат по смисъла на посочената разпоредба е определена от задължителната съдебна практика като неполагане на дължимата грижа,каквато и най-небрежният работник следва да положи в подобна обстановка /така в реш.№432/29.06.2010г. на ВКС-ІV г.о. по Г.д.№392/2009г. ,решение №18/08.02.2012г. на ВКС-ІІІ г.о. по Г.д.№434/2011г.,постановено в производство по реда на чл.290 ГПК/.Не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда обаче обуславя приложението на чл.201 ал.2 КТ ,а само подчертано субективното отношение на пострадалия работник ,който съзнава нарушението ,но се надява вредоносните последици да не настъпят.В случая такова отношение не е установено от страна на пострадалия ищец. Св.К сочи,че за под на скелето са използвали „каквото имахме под ръка”,както и че не са им били осигурени талпи за укрепването му .Св.С също сочи,че на работното място в деня на злополуката не е имало специални елементи за конкретния вид скеле,което е трябвало да се сглоби за да може да се извърши възложената им работа.Не се установява със събраните доказателства ищецът да е имал задължение по длъжностна характеристика сам да следи за осигуряване на нужните елементи за сглобяемото скеле,нито че е бил длъжен да използва само талпи ,а не кленг,какъвто е използвал в случая.В представената длъжностна характеристика за „кофражист” само в частта за „кофражист трета степен” на работника е възложено задължение да следи за устойчивостта на скелетата и кофражите по време на армиране и бетониране. Не се установява ищецът да е бил с посочената трета степен ,тъй нито в трудовия договор ,нито в трудовата книжка е отразено такова обстоятелство.Най-после съгласно чл.4 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд задължение на работодателя е да осигури безопасност на труда като предприема комплекс от мерки, между които ограничаване на рисковете при източника на възникването им и осигуряване на лични и колективни предпазни средства,а с чл.8 от същия закон се вменява в задължение на работодателя да осигури подходящо и безопасно за здравето на работещите работно оборудване.Осигуряването на талпи за сглобяване на скеле безспорно не е било задължение на ищеца.Доколкото работодателят не е доказал ,че е осигурил подходящи материали за под на скелето, ползването на друг наличен материал от ищеца за да извърши възложената му работа не може да се определи като „груба небрежност” .В тежест на работодателя –ответник,който се позовава на съпричиняване и иска прилагане на чл.201 ал.2 КТ ,е да установи,че е създал необходимите условия за безопасна работа ,но че злополуката е настъпила поради проявена „груба небрежност” на пострадалия.В случая освен ,че не се установява работодателят да е осигурил подходящ материал за скелето ,няма данни да е осигурил и задължителни лични предпазни средства ,в т.ч. предпазен колан.В тази връзка съдът съобразява констатацията в раздел VІІІ на протокол №7/11.08.2008г. за резултатите от разследването на злополуката /на л.44-47 от първоинстанционното досие на делото/ за невзети мерки за осигуряване на необходимото помощно оборудване. С чл.275 ал.1 и чл.284 ал.1 КТ ,и с чл.16 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд законодателят е вменил като основно задължение на работодателя създаването на такава организация на труд и обезпечаването й с предпазни средства,че да се избегне в максимална степен риска от трудови злополуки и увреждане здравето на работниците и служителите.Ноторно е ,че строителството е високо рискова дейност по отношение на условията на труд и увреждане на здравето на работниците при трудови злополуки, поради което въззивникът като работодател е имал задължението да осигури на ищеца лични предпазни средства,в т.ч. обезопасителен колан по т.9 във вр.с т.9.1 от приложение №1 към чл.17 от Наредба №3/2001г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място.Въззивникът не е доказал ,че е създал нужната организация за безопасна работа към момента на злополуката с ищеца в изпълнение на законодателно възложените му задължения по визираните норми ,както и че е осигурил и предал на ищеца лични предпазни средства съобразно приетата от самия него оценка на риска на работните места .Поради това допуснатото от ищеца нарушение на дадените му инструкции с проведения периодичен инструктаж не покрива от субективна страна формата на вина - „груба небрежност” и не обуславя прилагането на чл.201 ал.2 КТ.

По въпроса за разноските:

Искане за присъждане на разноски е направено само от въззиваемия.Пред въззивната инстанция въззиваемият е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв,която сума е отразена като платена в представения договор за правна защита и съдействие от 21.01.2013г. Предвид частичната основателност на жалбата и с оглед крайния резултат по делото,на въззиваемия следва да се присъдят разноски пред въззивната инстанция в размер на 608 лева .

По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК и чл.78 ал.1 ГПК ,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №3647/27.08.2012г. на РС-Р. по Г.д.№166/2011г. в частта,в която “. ,ЕИК ,със седалище и адрес на управление:Г.Р.,,У.”Г. Д.” №24А е осъдено да заплати на И. С. К. с ЕГН *,с адрес :с.С. ,Община Б ,О.П,У.”П.” №3 обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки и страдания в следствие на трудова злополука ,настъпила на 09.08.2008г. за сумата над 15 220лв /петнадесет хиляди двеста и двадесет лева/до уважения размер за сумата 25 000лв/двадесет и пет хиляди лева/ ,и за законната лихва върху разликата между посочените суми от датата на решението 27.08.2012г. до окончателното плащане ,и ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от И. С. К. с ЕГН *,с адрес :с.С. ,Община Б ,О.П,У.”П.” №3 против “. ,ЕИК ,със седалище и адрес на управление:Г.Р.,,У.”Г. Д.” №24А за обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки и страдания в следствие на трудова злополука ,настъпила на 09.08.2008г. за разликата над 15 220лв/петнадесет хиляди двеста и двадесет лева/ до уважения от РС-Р. размер- 25 000лв/двадесет и пет хиляди лева/,ведно със законната лихва върху разликата между посочените суми от датата на решението 27.08.2012г. до окончателното погасяване на задължението .

ПОТВЪРЖДАВА решение №3647/27.08.2012г. на РС-Р. по Г.д.№166/2011г. в останалата му обжалвана част,в която “. ,ЕИК ,със седалище и адрес на управление:Г.Р.,,У.”Г. Д.” №24А е осъдено да заплати на И. С. К. с ЕГН *,с адрес :с.С., Община Б ,О.П,У.”П.” №3 обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки и страдания в следствие на трудова злополука ,настъпила на 09.08.2008г. ,в размер на 15 220лв /петнадесет хиляди двеста и двадесет лева/ ,ведно със законната лихва върху тази главница,считано от 27.08.2012г. до окончателното плащане на посочената главница.

ОСЪЖДА “. ,ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление:Г.Р.,,У.”Г. Д.” №24А да заплати на И. С. К. с ЕГН *,с адрес :с.С. ,Община Б ,О.П,У.”П.” №3 сумата от 608 лв/шестотин и осем лева/ за направените деловодни разноски във въззивното производство,съразмерно на уважената част на иска.

Решението може да се обжалва с касациона жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: