Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260040 Година 28.08.2020
Град
С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и втори юли Година 2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 5633 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищцата М.Г.Г. твърди в поправената си искова молба, че на 09.10.2012 г.,
по искане на М., PC С. издал заповед № 3474 за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр.д. № 5329/2012 г., с която й разпоредил да заплати на М. 1225.91 лева за
главница от неплатени суми за ползвани далекосъобщителни услуги от 28.09.2010
г. до 28.01.2012 г. по договор № Г0294285/01.03.2004 г. и данъчни фактури, и
законна лихва от 08.10.2012 г. до изплащане на вземането, както и 65 лева
разноски по делото. Не била подала възражение по чл. 414 ГПК и заповедта влязла
в сила на 07.11.2012 г. На 08.11.2012 г. PC С. издал изпълнителен лист на
основание влязлата в сила заповед, като била осъдена да плати посочените
по-горе суми. Не било подавано възражение и по чл. 423 ГПК. На 09.09.2019 г.
получила съобщение за образувано по молба на ответника изпълнително дело № -
при Ч. Г.И., въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5329/2012
г. на PC С.. Към него било приложено уведомление за цесия, в което било
описано, че на 21.12.2017 г. между А. (с предишно наименование М.) и С. бил
сключен договор за цесия, по който вземането срещу нея по изпълнителния лист от
08.11.2012 г. по ч.гр.д. № 5329/2012 г. на Районен съд С., било прехвърлено на С.,
което след това с договор за цесия от 30.05.2019 г., го прехвърлило на ответника.
По образуваното изпълнително дело бил наложен запор върху банковите сметки и
пенсията й. Изпълнително дело № - при Ч. Г.И. било висящо и към момента
продължавали опитите да бъдели принудително събирани суми от нея с цел
погасяване на задължението й към ответника. Това обусловило правния й интерес
от настоящото производство, искът по което предявявала на основание чл. 113 ГПК
пред PC С., в района на който бил постоянният й и настоящ адрес. Претендираните
от ответника суми от 1225.91 лева за главница за неплатени суми за ползвани
далекосъобщителни услуги от 28.09.2010 г. до 28.01.2012 г. по договор №
Г0294285/01.03.2004 г. и данъчни фактури, и законна лихва от 08.10.2012 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 65 лева разноски по делото, за които бил
издаден изпълнителния лист от 08.11.2012 г. по ч.гр.д. № 5329/2012 г. на
Районен съд С., били изцяло погасени по давност. Налице било новонастъпило
обстоятелство, а именно изтичане на предвидената в ЗЗД петгодишна давност по
отношение на вземането на ответното дружество, след приключване на съдебното
дирене в производството, по което било издадено изпълнителното основание.
Законодателят бил уредил защитата на длъжника да се основавала само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което било
издадено изпълнителното основание. От значение в случая било, че фактите били
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което било
издадено изпълнителното основание. По реда на ГПК, заповедите за изпълнение се
ползвали със стабилитет, тъй като влизали в сила. По тези съображения
разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следвало да се прилага и за факти, настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство
било приключило, независимо че съдебно дирене не се провеждало. В този смисъл
била и практиката на ВКС. След влизане в сила на заповедта за изпълнение и
съответно издаване на изпълнителния лист на 08.11.2012 г., до 08.11.2017 г. не
били извършвани никакви действия, с които давността да била спирана и
прекъсвана по смисъла на чл. 115 и 116 ЗЗД. Погасителната давност за 1225.91
лева главница била изтекла в периода 08.11.2012 г. - 08.11.2017 г., а за 65
лева разноски била изтекла в периода 08.11.2012 г. - 08.11.2017 г. Подадената
от ответника едва на 27.08.2019 г. молба за образуване на изпълнително
производство, не прекъсвала тази давност, защото не можело да се прекъсва вече
изтеклата по-рано на 08.11.2017 г. погасителна давност. Давността за погасяване
на присъденото с изпълнителния лист процесно вземане била изтекла в случая на
08.11.2017 г. Като последица от изтичането й и възражението й по чл. 120 ЗЗД с
предявения иск, ответникът загубвал възможността принудително да осъществи това
си вземане по съдебен ред или чрез съдебен изпълнител, защото то се явявало
погасено по давност. Поради това не дължала и разноските по образуваното
изпълнително дело, в т.ч. и такса по т. 26 от ТТРЗЧ. с ДДС, защото не била
станала причина за образуването му. Искането е да признае за установено по
отношение на ответника, че ищцата не му дължи, поради погасяването им по
давност на 08.11.2017 г., сумата от 1225.91 лева за главница от незаплатени
суми за ползвани далекосъобщителни услуги от 28.09.2010 г. до 28.01.2012 г. по
договор № Г0294285/01.03.2004 г. и данъчни фактури, и законна лихва върху тази
сума от 08.10.2012 г. до изплащането й, както и 65 лева разноски по делото, за
които бил издаден изпълнителен лист от 08.11.2012 г. по ч.гр.д. № 5329 по описа
за 2012 г. на Старозагорския районен съд, въз основа на който било образувано
изпълнително дело № - на Ч. Г.И.. Претендира разноски.
Ответникът Ю. оспорва
предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди
сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от
пълномощника му в подадения в срок отговор и в писмено становище, а в съдебните
заседания, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по иска.
Съдът,
след като прецени представените по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
Страните
не спорят, че въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5329 по описа за 2012 г. на Старозагорския районен съд е бил
издаден по същото на 08.11.2012 г. изпълнителен лист по чл. 416 ГПК, с който
ищцата е била осъдена да заплати на заявителя М., присъдените й със същата
заповед суми от 1225.91 лева за главница от незаплатени суми за ползвани
далекосъобщителни услуги за периода от 28.09.2010 г. до 28.01.2012 г. по
договор № Г0294285/01.03.2004 г. и данъчни фактури, и законна лихва върху тази
сума от 08.10.2012 г. до изплащането й, както и 65 лева разноски по делото (л.
25 и 58-60). Вярно е, че в представената със справката по делото от
съдебния архивар, поради унищожаване на това заповедно производство, извадка от
САС „Съдебно деловодство“, е вписано, че тази заповед е влязла в сила на
07.02.2013 г. (л. 60). Но също така е вярно,
че това следва да се приеме за техническа грешка. Не само защото,
изпълнителният лист по чл. 416 ГПК се издава въз основа на влязлата в сила
заповед, а процесният в случая е издаден на 08.10.2012 г., при което последната
очевидно не би могла да влезе в сила на посочената в САС последваща издаването
му дата 07.02.2013 г. (чл. 416 ГПК).
Но и защото, по-долу в същата извадка е вписано, че самото дело е влязло в сила
в цялост на тази дата 07.02.2013 г. Поради това следва да се приеме, че на
същата дата всъщност е влязло в сила разпореждането от 08.11.2012 г. за
издаване на този лист, а не заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа
на която е издаден, която следва да се приеме за влязла в сила най-късно на
тази дата на издаването на този лист на 08.11.2012 г. (л. 60).
Тъй
като заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, защото влизат в сила (Опр.
956-2010-I т.о.), давността за
погасяване на присъдените с процесната горепосочени вземания е петгодишна и е
започнала да тече от влизане в сила на тази заповед на 08.11.2012 г. (чл.
117, ал. 2 ЗЗД). А тъй като няма данни същата да е спирана по чл. 115 ЗЗД
или прекъсвана по чл. 116 ЗЗД, е изтекла за същите вземания за главница и
разноски на 08.11.2017 г. (сряда, присъствен ден). С
погасяване на главното вземане, е погасено по давност на същата дата и
процесното вземане за присъдената с тази заповед законна лихва (чл.
119 ЗЗД). А молбата си за образуване въз основа на същия
изпълнителен лист на приложеното в копие изпълнително дело № 2870/2019 г. на Ч.
Г.И., за принудително събиране от ищцата на тези вземания, заедно с договора за
цесията им от 21.12.2017 г. от М. на С. и анекса към него от 03.01.2018 г, и договора
от 30.05.2019 г. за последващата им цесия от последното на ответника, с
уведомленията за нея, ответникът е подал пред Ч. Г.И. едва на 29.08.2019 г.,
след изтичане преди това на 08.11.2017 г. на горепосочения давностен срок за
погасяването им по давност. Поради това тази молба не е прекъснала въобще този
давностен срок, защото е подадена след изтичането му (чл. 116, б. „в“ ЗЗД).
А възраженията за противното на пълномощника на ответника, основани на разрешенията
на ППВС 3/1980 г. и ТР № 2-2015-ОСГТК, са неоснователни, защото тези ППВС и ТР
касаят само течението на погасителната давност по време на образуван преди
изтичането на погасителната давност изпълнителен процес относно вземането, а
случаят очевидно не е такъв, защото погасителната давност за процесните
вземания е изтекла преди образуването по молба на ответника на изпълнителния
процес за принудителното им събиране от ищцата по горепосоченото изпълнително
дело № 2870/2019 г. на Ч. Г.И.. Други релевантни доказателства няма представени
по делото.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният отрицателен установителен
иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е основателен. Погасителната давност за присъдените с
изпълнителния лист по чл. 416 ГПК процесни вземания е изтекла на 08.11.2017 г.,
преди ответникът да подаде след това на 29.08.2019 г. молбата си образуване на
приложеното изпълнително дело № 2870/2019 г. на Ч. Г.И. за принудителното им
събиране от ищцата въз основа на него. Поради това предявеното с иска й по чл.
439, ал. 1 ГПК по делото правопогасяващо възражение по чл. 120 ЗЗД, че не му дължи,
поради погасяването им по давност, на същите вземания за исковите суми по същото
изпълнително дело на Ч. Г.И., образувано въз основа на същия изпълнителен лист
по чл. 416 ГПК, се явява основателно, което обуславя основателност и на иска й по
чл. 439, ал. 1 ГПК, с който е предявено. При това положение последният следва да
се уважи изцяло, като основателен, като с настоящото решение се признае за
установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи тези суми, поради
погасяването им по давност (чл. 439, ал. 1 ГПК).
При този изход на делото,
само ищцата има право да й се присъдят сторените по делото разноски в общ
размер от 501.64 лева (от които 51.64 лева
внесена за производството държавна такса и 450 лева платено адвокатско
възнаграждение), които поради това следва да бъдат възложени в тежест на
ответника (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на делото, последният няма право
на разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -,
че М.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, не му дължи, поради погасяването им
по давност, сумата от 1225.91 лева за главница от неплатени суми за ползвани
далекосъобщителни услуги от 28.09.2010 г. до 28.01.2012 г. по договор №
Г0294285/01.03.2004 г. и данъчни фактури, и законна лихва върху тази сума от
08.10.2012 г. до изплащането й, както и сумата от 65 лева разноски по делото, по
издадения на 08.11.2012 г. изпълнителен лист по чл. 416 ГПК по ч.гр.дело № 5329
по описа за 2012 г. на Старозагорския районен съд, въз основа на който е
образувано за принудителното им събиране изпълнително дело № - по описа на Ч. Г.И..
ОСЪЖДА
Ю. с п.а., да заплати на М.Г.Г. с п.с., сумата от 501.64 лева за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: