№ 129
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20221100513531 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Л. Г. Н., чрез адв. К., срещу
решение № 5494/30.05.2022г., постановено по гр.дело № 35266/2021г. по описа на СРС,
38-и състав, с което е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че
ответникът дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата 3 076.57 лева, представляваща
стойност на доставена в периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. топлинна енергия в
топлоснабден имот - ап. 51, находящ се в гр. София, ул. „******* ведно със законната
лихва от 05.11.2020г. до окончателното изплащане, сумата 464.02 лева – мораторна
лихва за периода от 15.09.2018г. до 27.10.2020г., сумата 55.22 лева – главница за
дялово разпределение за периода от м.10.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната
лихва от 05.11.2020г. до окончателното изплащане, и 11.58 лева – мораторна лихва за
периода от 01.12.2017г. до 27.10.2020г., за които вземания по ч.гр.д. № 54444/2020г. по
описа на СРС, 38-и състав на 23.11.2020г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС
решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. По
делото не се установявала облигация между страните – необосновани били изводите на
СРС, че вещното право на ползване преминало върху ответника. Своевременно
ответникът възразила за изтекла погасителна давност за вземанията, но СРС не
1
приложил давността. Ищецът нямал право на вземане за дялово разпределение,
доколкото услугата била извършвана от друг търговец - ТЛП. Неправилно СРС
ангажирал и отговорността й за лихва, без да съобрази, че липсвали доказателства за
публикуване на сумите по чл. 33, ал. 2 ОУ и чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца, респ. за
изпадането й в забава. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД не заявява становище по
жалбата.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение
настоящият съдебен състав намира следното:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия,
респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ. По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот №
146, том VII, дело № 1392/1994г. на К.Б. – нотариус с район на действие – СРС, от
който се установява, че на 31.01.1994г. ответникът Л. Г. Н. придобила правото на
собственост върху процесния апартамент № 51, находящ се в гр. София, ул. „*******,
находящ се на втория етаж. От съдържанието на документа се установява, че
прехвърлителят Р.В. Н. си запазила право на ползване върху имота до края на живота
си. От постъпилото по делото писмо с вх. № 70917/08.04.2022г. и приложена към
същото справка от НБД „Население“ се установява, че прехвърлителят Р.В. Н.
починала на 14.11.2015г. С настъпването на нейната смърт учреденото вещно право на
ползване се погасило в полза на собственика. По изложените мотиви съдът приема, че
през процесния период ответникът Л. Г. Н. била носител на правото на собственост
върху процесния апартамент № 51, находящ се в гр. София, ул. „*******, в пълния му
обем, в т.ч. правото да ползва имота, а възраженията в противен смисъл са
неоснователни. Нещо повече – ответникът сама посочила адреса като свой такъв в
разписката за връчване на исковата молба и приложенията по делото, на л. 46 от
преписката на делото на СРС.
2
Страните по делото не са формирали спор и от представените писмени
доказателства - извлечение от сметка за аб. № 091053, инсталация **********,
съобщения към фактури, протокол от проведено на 09.10.2000г. общо събрание,
договор от 07.08.2001г., сключен между ЕС и ТЛП и др. се установява, че сградата в
режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била
топлоснабдена.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че се установяват въведените с
исковата молба твърдения, че ответникът Л. Г. Н., в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот – апартамент № 51, находящ се в гр. София, ул. „******* била
потребител на доставяната до имота през процесния период топлинна енергия.
Предвид цитирания по-горе законов текст на чл. 153, ал. 1, вр. чл. 155 ЗЕ, като
собственик на топлоснабдения имот, тя била обвързана по силата на закона от
облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения й имот топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без
приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се възползвала от правото си по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ.
От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. извлечение от сметки за
аб. № 091053, инсталация **********, съобщение към фактура №
**********/31.07.2019г., и обща фактура № 10005518248/31.07.2018г. и съобщение
към фактура № **********/31.07.2019г., неоспорени от страните, както и от изричното
признание на ответника, че не оспорва начислената стойност на ТЕ, по делото се
установява количеството на доставената топлинна енергия до топлоснабдения имот за
процесния период от м.05.2017г. до м.04.2019г., на обща стойност 3 076.57 лева.
С отговора на исковата молба ответникът своевременно е въвела възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни
на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се
3
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор
при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на
периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в ЗЗД – предварително определен и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да
бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително
фиксираните цени за единица топлинна енергия. Горните характеристики на
вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите
топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г.
по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като такива на периодично
изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с
изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако
е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в
който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната
давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага да
се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по
правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да
възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от
който момент започва да тече погасителната давност. Теченето на давността се
прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на заявлението от ищеца по чл. 410
ГПК пред съда на 05.11.2020г. Така необхванати от погасителната давност се явяват
задълженията, чиято изискуемост е настъпила, респ., които са възникнали след
05.11.2017г.
Нормата на чл. 33 от ОУ на ищеца от 2016г. предвижда задължение на
клиентите да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на
периода, за който се отнасят. Настоящият състав на съда намира, че независимо от
практиката на ищеца след издаването на месечните фактури по прогнозна консумация
и на изравнителната сметка да издава кредитни и дебитни известия и накрая обща
фактура, давността за отделните месечни прогнозни задължения във връзка с нормата
на чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. За частта
от исковия период, а именно от м.05.2017г. до м.08.2017г. давността за фактурираните
месечни вноски по прогнозна консумация започва да тече след изтичане на 45 дни от
месеца, за който се отнася задължението. Ето защо при съблюдаване чл. 33 ОУ, в сила
от 2016г., месечната фактура за задължения за ТЕ за м.09.2017г. е с падеж 45 дни след
изтичането на м.09.2017г., т.е. 14.11.2017г. Поради това настоящият съдебен състав
приема, че вземанията за цена на доставена ТЕ по прогнозна консумация през периода
до 31.08.2017г., вкл., са погасени по давност, а изцяло необхванати от погасителната
давност са вземанията на ищеца за отоплителния период от 01.09.2017г. до 30.04.2019г.
4
Същите, падежирали след 05.11.2017г. задължения, възлизат в размер на общата сума 3
048.19 лева и включват месечните прогнозни задължения за периода от м.09.2017г. до
м.04.2018г., което видно от съдържанието на съобщение към фактура №
**********/31.07.2018г. е в размер на 1 268.85 лева, сумата за доплащане по
изравнителната сметка от 76.59 лева, както и задължението по фактура №
**********/31.07.2019г. на стойност 1 702.75 лева. Предявеният иск по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ следва да бъде уважен в размер на
сумата 3 048.19 лева, а за горницата до пълния предявен размер от 3 076.57 лева и за
периода от 01.05.2017г. до 31.08.2018г., вкл. искът следва да се отхвърли, поради
погасяване на вземанията по давност.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно
разпоредбите на чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването се фактурират и заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество. Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2016г. предвижда
обявяване по подходящ начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата
дялово разпределение, предвид на което съдът приема, че давността за тези вземания
тече от възникването им, т.е. от фактурирането. Фактурата за м.10.2017г. е издадена
най-рано на 01.11.2017г., а за м.11.2017г. - най-рано на 01.12.2017г., предвид на което
съдът приема, че вземанията на ищеца за цена на услугата дялово разпределение за
периода м.10.2017г., вкл. са обхванати от погасителна давност. От съдържанието на
представеното по делото извлечение от сметки за абонатен № 091053, инсталация
**********, съдът приема, че дължимата сума за дялово разпределение за
необхванатия от погасителната давност период от м.11.2017г. до м.04.2019г. възлиза на
52.47 лева, кдо който размер искът следва да бъде уважен. Искът следва да бъде
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 55.22 лева за периода
м.10.2017г.
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава
само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по
изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в
45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
За заплащането на непогасеното по давност задължение по фактура №
**********/31.07.2018г., в размер на 1 345.44 лева (1 268.85+76.59 лева) ответникът
изпаднала в забава считано от 15.09.2018г. За задължението си по фактура №
**********/31.07.2019г. в размер на сумата 1 702.75 лева ответникът изпаднала в
забава от 15.09.2019г. Определено по реда на чл. 162 ГПК посредством използването
на лихвен калкулатор, обезщетението за забава върху горните задължения за цена на
доставена топлинна енергия възлиза в размер на сумата 458.15 лева, до който размер
предявеният иск следва да бъде уважен, а за пълния предявен размер от 464.02 лева
5
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2016г. предвижда обявяване по
подходящ начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово
разпределение. По делото по горните мотиви не са ангажирани никакви доказателства
за извършено от търговеца оповестяване на задълженията, предвид на което при
дължимото от ищеца пълно и главно доказване по делото не се установява изпадането
на ответниците в забава. Ето защо ищецът следва да понесе неблагоприятните
последици на недоказването, като предявените искове за обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид изложеното и поради частично несъвпадане на крайните изводи на
двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в
която се признават задълженията на ответника за вземането над сумата 3 048.17 лева,
представляваща стойност на доставена в периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.
топлинна енергия в топлоснабден имот - ап. 51, находящ се в гр. София, ул. „*******
над сумата 458.15 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018г. до 27.10.2020г., над сумата 52.47 лева – цена на услугата
дялово разпределение за периода от м.10.2017г. до м.04.2019г., и за сумата 11.58 лева -
мораторна лихва за периода от 01.12.2017г. до 27.10.2020г., като вместо това искът за
главница за топлинна енергия бъде отхвърлен за разликата над сумата 3 048.17 лева до
уважения от СРС размер от 3 076.57 лева и за периода от м.05.2017г. до м.08.2017г.
включително, искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия бъде
отхвърлен за разликата над сумата 458.15 лева до уважения от СРС размер от 464.02
лева, искът за цена на услугата дялово разпределение се отхвърли като неоснователен
за разликата над 52.47 лева до уважения от СРС размер от 55.22 лева и за периода от
м.10.2017г., а искът за мораторна лихва върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение се отхвърли изцяло, като неоснователен. В останалата обжалвана част,
като правилно и законосъобразно, обжалваното съдебно решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът пред СРС е сторил разноски в общ размер на 172.15 лева, от които 72.15
лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на
спора ищецът има право на разноски пред СРС в производството по чл. 422 ГПК в
размер на 169.83 лева. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер
на 122.15 лева, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право на разноски за сумата
120.50 лева. Общият размер на разноските, полагащи се на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК за производството по чл. 422 ГПК и за заповедното производство, възлиза на
290.33 лева.
6
Настоящият съдебен състав констатира, че в обжалваното решение, са изложени
мотиви за присъждане на разноски в размер на 294 лева, но съдът е пропуснал да
формулира диспозитив относно разноските. Поради това не са налице предпоставки за
промяна на обжалваното решение в частта за присъдените на ищеца разноски.
Пред СРС ответникът е представлявана от адв. К.. Последната претендира
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Възнаграждението, определено по реда на
Наредба 1/2004г. в приложимата редакция на нормата на чл. 7, ал. 2 от наредбата
възлиза в размер на сумата 482.51 лева, като на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА, за осъществената защита на ответника пред СРС, на адвоката следва да бъдат
присъдени 6.50 лева.
Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата 100 лева. Настоящият състав на съда намира, че
разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като
ищецът е депозирал бланкетен отговор на въззивната жалба и бланкетна молба с която
е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Поради това съдът намира, че защита
от юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради което
липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с
НМРАВ, поради което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза
на ищеца.
Пред СГС ответникът е сторила разноски за дължимо заплатена държавна такса
в размер на сумата 72.15 лева, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът следва да й
присъди разноски в размер на сумата 0.97 лева.
Пред СГС ответникът е представлявана от адв. К.. Последната претендира
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА, за осъществената защита на ответника пред СГС, на адвоката следва да бъдат
присъдени 6.50 лева.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5494/30.05.2022г., постановено по гр.дело № 35266/2021г.
по описа на СРС, 38-и състав, в частите, в които са уважени предявените от ищеца
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, срещу ответника Л. Г. Н., ЕГН **********, установителни
искове, за разликата над сумата 3 048.17 лева, представляваща стойност на доставена в
периода от м.05.2017г. до м.04.2019г. топлинна енергия, над сумата 458.15 лева -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до
27.10.2020г., над сумата 52.47 лева – цена на услугата дялово разпределение за
периода от м.10.2017г. до м.04.2019г., и в частта, в която е уважен установителен иск
7
за сумата 11.58 лева - мораторна лихва за периода от 01.12.2017г. до 27.10.2020г.,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, срещу Л. Г. Н., ЕГН
**********, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено, че Л. Г. Н. дължи
на „Т.С.” ЕАД разликата над сумата 3 048.17 лева до пълния предявен размер от 3
076.57 лева, представляваща стойност на доставена в периода от м.05.2017г. до
м.08.2017г. включително, топлинна енергия в топлоснабден имот - ап. 51, находящ се
в гр. София, ул. „******* аб. № 091053, инсталация **********, разликата над сумата
458.15 лева до пълния предявен размер от 464.02 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до
27.10.2020г., разликата над сумата 52.47 лева до пълния предявен размер от 55.22
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.10.2017г., и
установителния иск за сумата 11.58 лева - мораторна лихва върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2017г. до 27.10.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5494/30.05.2022г., постановено по гр.дело №
35266/2021г. по описа на СРС, 38-и състав, в частите, в които са уважени предявените
от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, срещу Л. Г. Н., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 3 048.17 лева, представляваща цена на топлинна
енергия за периода от м.09.2017г. до м.04.2019г. доставена в топлоснабден имот - ап.
51, находящ се в гр. София, ул. „******* аб. № 091053, инсталация **********, ведно
със законната лихва от 05.11.2020г. до окончателното погасяване на вземането, за
сумата 458.15 лева – обезщетение за забава за плащането на същата главница за
периода от 15.09.2018г. до 27.10.2020г., за сумата 52.47 лева – цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.11.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва
върху същата главница от 05.11.2020г. до окончателното погасяване, за които суми на
23.11.2020г. по ч.гр.д. № 54444/2020г. по описа на СРС, 38-и състав, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, да
заплати на Л. Г. Н., ЕГН **********, сумата 0.97 лева – разноски по делото, сторени
пред СГС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, да заплати на адвокат Н. К. от САК, л. № *******, сумата 6.50 лева,
полагащо се на адвоката възнаграждение за осъществена безплатна защита по делото
пред СРС и сумата 6.50 лева, полагащо се на адвоката възнаграждение за осъществена
безплатна защита по делото пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
8
ищеца – „Б.“ ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9