РЕШЕНИЕ
№ 1310 / 13.11.2019г., Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд VІ
граждански състав,
на
тринадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова
Таня Георгиева
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
гражданско
дело № 2615 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Постъпила
е жалба от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, в
качеството му на длъжник по и.д. № 20198280400383
по описа на ЧСИ Др. Митрова, против постановление
от 16.09.2019г. / което е съобщено на страната със съобщение
изх.№14774/17.09.2019г./ , с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя за намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност,
както и за намаляване на дължимите разноски по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Поддържа,
че разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение са
прекомерни и не съответстват на фактическата и правна сложност на делото. Отделно
от това твърди, че при определяне на таксите по т.26 от тарифата не следва да
се вземат предвид разноските на взискателя по изпълнителното дело, а евентуално
ако съдът приеме противното – то да се вземе предвид намаления им размер. Моли
съда да отмени отказа на съдебния изпълнител да намали разноските по
изпълнението. Претендира разноски.
Взискателят В. Г. С. не е взел
становище.
Съдебният
изпълнител поддържа, че жалбата е неоснователна, т.к.
адвокатското възнаграждение е под нормативно определения минимум, а таксите по
чл.26 от ТТЗЧСИ са правилно определени.
След
като прегледа материалите по делото и прецени
доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е
подадена от легитимирано лице, в
срок, допустима е, а по същество е частично
основателна, по следните съображения :
Изпълнителното
производство е образувано по молба на Васил Стайков за събиране вземането му от
ЗАД „ОЗК-застраховане“ АД по изпълнителен лист, изд. по гр.д.№19039/2018, ПРС в
размер на 5 000лв., ведно със законната лихва от 29.11.2018г. С молбата за
образуване на изпълнително дело са претендирани и разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение от 500лв., за което е представен и договор за правна
защита и съдействие, в който е отразено, че сумата е платена в брой. С
последваща молба взискателят е заявил, че желае от претендираната от него сума
да бъде приспадната сумата, която той дължи по същото дело на длъжника в размер
на 266,67лв. С постановление от 30.08.2019г. съдебният изпълнител е приел
следните разноски по изпълнителното дело : 500лв. за адвокатски хонорар, 54лв.
такси с ДДС+24лв.+т.26 с ДДС. Каква е сумата по т.26 не е посочено. Изпратени
са запорно съобщение и ПДИ, в които таксата по т.26 е посочена като 588,86лв. с
включен ДДС. С молба от 10.09.2019г. длъжникът ЗАД ОЗК-застраховане АД е
поискало намаляване на адвокатския хонорар поради прекомерността му, както и
намаляване на таксата по т.26, като неправилно определена. С разпореждане от 16.09.2019г. съдебният
изпълнител е оставил без уважение молбата на длъжника.
При
така описаната фактическа обстановка по изпълнителното дело съдът намира
следното по отношение на претендирания адвокатски хонорар:
Възможността
за намаляване на претендирани от страната разноски е уредена в общата част на
ГПК – чл.78, ал.5 от ГПК, където се регламентира отговорността на страните за
разноски в производствата по различни правни спорове.
Изпълнителното
дело е образувано са събиране на парично вземане в размер на 5 000лв. главница,
ведно със законната лихва от 29.11.2018г.. По делото е посочен изпълнителен
способ – запор на банкови сметки на длъжника. Претендирани са разноски, като е
представен договор за правна помощ и съдействие, от който се установява, че
взискателят е заплатил на довереника си сумата от 500лв. С допълнителна молба
взискателят е поискал прихващане на дължимата от него на длъжника сума за
разноски по гражданското дело.
В
конкретния случай изпълнителното производство не се отличава нито с фактическа,
нито с правна сложност. При това положение следва, при направено възражение за
прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, същите да
бъдат намалени до законово определения минимум в Наредба №1/2004 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като се ориентират около минимума.
Съобразно
с установения от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум, за това вземане се дължат 200лв. за образуване на
изпълнително производство /чл.10, т.1/ и ½ от възнаграждението по чл.7,
ал.2, което е 300лв. +7% за горницата
над 1000лв. , което прави 280лв. или общо 580лв., като ½ от 580лв. е
290лв./ чл.10, т.2/. Така общо минимума на адвокатското възнаграждение е 490лв.
/200лв. +290лв./.
Съгл.
чл.78, ал.5 от ГПК съдът / в изпълнителното производство съдебният изпълнител/
може да намали размера на претендираното от страната адвокатско възнаграждение
по възражение на насрещната страна, но не може да определи размер по-нисък от
минимално определения в чл.36 от ЗА. В случая приетото като дължимо адвокатско
възнаграждение е около минимума и не следва да бъде намалявано под него.
Постановеният отказ в тези част е правилен и законосъобразен и не следва да
бъде отменян.
По
отношение оплакванията в жалбата за отказ да се намалят разноските по т.26 от
Тарифата, съдът констатира, че същите са определени в изпратената ПДИ, в която
е записано единствено : „ задължението Ви по изпълнителното дело е
…….., както и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ с включен ДДС в размер на
588,86лв.“. Как е формирана тази такса
не става ясно нито по изпълнителното дело, нито от мотивите на съдебния
изпълнител.
Съгласно чл. 26, ал. 1 ТТРЗЧСИ таксите се начисляват
върху събраната сума, като със „Забележка“ е пояснено, че при частично събиране
на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част,
съответстваща на събраната сума. Таксата, събрана при частичните плащания,
трябва да е равна на изчислената върху общо събраната сума. Дългът се формира
от размера на паричното вземане по изпълнителния лист (главница и лихви), както
и от разноските на взискателя, които – на основание чл. 79, ал. 1 ГПК, са за
сметка на длъжника. Със Забележка № 4 към
чл. 26 ТТРЗЧСИ е посочено, че в размера на паричното вземане не се
включват авансовите такси, като законодателят е изключил от размера на
вземането само този разход на взискателя, не и другите му разноски, сред които
е и платеното адвокатско възнаграждение.
По т.26 от Тарифата се събира такса в полза на
ЧСИ върху размера на събраната сума, като в случая приложение следва да намери
б.В , при която се дължи такса от 100лв. и 8% върху горницата над 1000лв.
Описаното в ПДИ задължение към 02.09.2019г. възлиза на 4 973,61лв. главница,
143,68лв. лихви и 78лв., разноски по и.д., както и 500лв. заплатено адвокатско
възнаграждение или общия размер за
събиране се определя на 5695,29лв.
Така таксата по т.26 от тарифата следва да бъде определена на 100лв.+8% върху
горницата над 1000лв./ 8% върху 4695,29лв. или 375,62лв./ или общо 475,62лв.
Върху тази сума следва да се начисли и ДДС, при което общо дължимата сума става
570,74лв. Претендираните над посочената сума до 588,86лв., дължими като такса
по т.26 т ТТРЗЧСИ се явяват лишени от правно основание, поради което и жалбата
като основателна следва да бъде уважена.
Съдът
намира, че разноски в това производство не следва да се присъждат, т.к.
всъщност страните спорят по разноските в производството, а то не е
самостоятелно такова.
По изложеното съдът
РЕШИ
:
ОТМЕНЯ
Разпореждане от 16.09.2019г. по и.д. № 20198280400383 по описа на ЧСИ Др. Митрова, в частта, в
която е постановен отказ да се намалят таксите
по т.26 от ТТРЗЧСИ дължими от ЗАД „ОЗК-застраховане“
АД, ЕИК *********, в качеството му на длъжник, за разликата над 570,74лв. до 588,86лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
Намалява
дължимите от длъжника ЗАД
„ОЗК-застраховане“ АД, ЕИК *********, в качеството му на длъжник по изп.д.№ и.д.
№ 20198280400383 по описа на ЧСИ Др.
Митрова, такси по т.26 от 588,86лв. на 570,74лв.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗАД „ОЗК-застраховане“ АД, ЕИК ********* , против Разпореждане от 16.09.2019г. по и.д. № 20198280400383 по описа на ЧСИ Др. Митрова, в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :