ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Троян, 12.03.2021година.
Троянски
районен съд, втори състав, в закрито заседание на дванадесети март, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: Светла Иванова
при секретаря ……………,
като разгледа докладваното от съдията Иванова гр. дело № 1108 по описа на
Троянски районен съд за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
На основание чл. 140,
ал.1 от ГПК, съдът, след като извърши
проверка по редовността и допустимостта на предявените искове, намира за
установено следното:
Ищецът „BG Konstrukt" GmbH - дружество, регистрирано във
Федерална република Германия, вписано в търговски регистър с номер HRB 20147, със седалище в гр. Халберщат 38820, ул. Шпигелщрасе
10, представлявано от управителя Константин Янчев, чрез пълномощника адв. С.Х. *** /надпартерен/
депозира искова молба против „Веника
2009" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Троян 5600, ул. „Мизия" № 9, представлявано от управителя Калинка
Веселинова Славова, с правно основание чл.228, вр.чл.232 ал.2 ЗЗД за сумата от 5448.71 евро,
представляваща дължима наемна цена по
сключен между страните договор за наем на МПС.
При
предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. І от ГПК на ответникът е изпратено копие от ИМ и доказателствата. В
законовия едномесечен срок, чрез пълномощника на страната - адв.Мая Янкова от ВтАК е представен писмен отговор, с който изразява
становище за допустимост, но неоснователност на претенцията.
Предявеният
иск е допустим и следва да бъде разгледан - ищецът и ответникът са легитимирани
страни в процеса, налице е правен интерес от предявяване на иска.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК
съдът намира, че следва да изготви проекто-доклад и
да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА гр.д. № 1108/2020 г. по описа на Троянски районен съд в открито съдебно
заседание на 15.04.2021г. от 09.30 часа, за която дата да се призоват страните.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК
съдът ИЗГОТВЯ проекто-доклад:
1.Обстоятелства,
от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че в началото на м. юни 2018 г. сключил с ответника устен договор за наем на автомобил, по
силата на който предоставил на ответника за временно ползване срещу заплащане
на наемна цена от 1 270 евро месечно, лек
автомобил марка Mercedes-Benz, модел G-class, per. № HZ-ZZ 220. Излага, че наемателят-ответник е изпълнявал задължението си да
заплаща дължимите суми, макар с известно закъснение, до септември 2019 г., когато плащанията са
преустановени. Твърди, че са останали неплатени три фактури, издадени от наемодателя, за
времето, за което автомобилът е бил ползван, на обща стойност 5 448,71 евро, както следва: Фактура №
RE0929 от 19.08.2019 г. на стойност 1 270 евро, представляваща наемната цена
на автомобила за периода от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г.; Фактура № RE1038 от 18.06.2020 г.
на_стрйност_3_810 евро, представляваща наемната цена на автомобила за периода
от 01.09.2019 г. до 30.11.2019 г. и Фактура №
RE1039 от 18.06.2020 г. на стойност 368,71 евро, представляваща наемната цена
на автомобила за периода от 01.12.2019 г. до 09.12.2019 г.
Моли ответното дружество да бъде осъдено да заплати сума в размер на 5 448, 71 евро
(равняваща се на 10 656, 75 лв.), представляваща дължими, но незаплатени от
длъжника наемни цени по сключен между страните устен Договор за наем на
автомобил марка Mercedes-Benz, модел G-class, per. № HZ-ZZ 220. Претендира и заплащане
на лихва за забава от образуване на делото, до окончателно изплащане на
задължението. Претендират
се деловодни разноски.
Ответникът „Веника
2009" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Троян 5600, ул. „Мизия" № 9, представлявано от управителя Калинка
Веселинова Славова, чрез пълномощника
адв.Мая Янкова оспорва иска по основание и размер.
Не се оспорва
обстоятелството, че между страните е съществувало наемно
правоотношение по отношение на посочения автомобил, което се твърди че е
прекратено по силата на сключено между двете дружества Споразумение
от дата 09.12.2019г., с което страните са се договорили да уредят извънсъдебно
финансовите и други взаимоотношения помежду си, като същото съдържа конкретни
клаузи по отношения на процесния автомобил. Позовават
се на чл. 6 от споразумението, в което е посочено, че след датата на
подписването му, лизинговите вноски, дължими към дружеството лизингодател ще се поемат изцяло от ищеца и същият се
задължава да изпълнява погасителния план и след изпълнението му изцяло да
прехвърли собствеността на „Веника 2009"ЕООД .
Твърди се, че претенцията за заплащане на фактура от месец 08.2019г, предхожда
подписването на посоченото по-горе споразумение, а задълженията възникнали
преди подписване на споразумението са обхванати от същото изцяло и издаването
на счетоводен документ за предходен период, но с много по-късна дата съществено
нарушава освен данъчното законодателство, но и общия смисъл на постигнатото
съгласие между дружествата.
Излага се, че изявленията на страните за уреждане на
финансите си отношения към 09.12.2019г. /подписване на споразумението/ не
съдържат изрично посочване на неплатени към тази дата суми по посочената
фактура, а общия смисъл на посочените договорености е за изясняване на
конкретните задължения между страните към датата на споразумението.
Твърди се,
че претенциите за заплащане на суми по фактури, издадени през м. 06.2020г. за
периоди, предхождащи датата на споразумението се явяват неоснователни и поради
некоректното издаване на счетоводен документ, съгласно действащото европейско и
в частност българско законодателство – ЗДДС, тъй като двете дружества са
търговци, регистрирани за целите на данъчното облагане с право и задължение да
начисляват данък добавена стойност и съгласно чл. 21 ал. 2 от ЗДДС за място на
изпълнение на услуга, каквато в случая се явява предоставяне на ползване/наем/
на автомобил, се счита мястото на изпълнение на независимата икономическа
дейност на „Веника 2009"ЕООД или седалище и
адрес на управление. В случая това е Република България - гр. Троян, което преполага прилагането на българското законодателство при
издаване на съответния счетоводен документ, а съгл. чл. 25 ал. 4 от ЗДДС при
изпълнение на услуги периодично се счита за отделна доставка всеки един от
периодите, за които се дължи заплащане и съответно за всеки период съгл. чл.
113 ал. 4 от ЗДДС дружеството - доставчик е задължено в 5-дневен срок да издаде
съответната фактрура и да начисли дължимия данък.
Моли
исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира заплащане на разноски.
2.Правна квалификация на
правата претендирани от ищеца - чл.228 вр. чл.232
ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават от страните – Не се
оспорва обстоятелството, че в началото на м. юни 2018 г. е възникнало
облигационно правоотношение между страните, по силата на сключен устен договор за наем на автомобил, марка Mercedes-Benz, модел G-class, per. № HZ-ZZ 220.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - наличие на сключен договор за наем на
автомобил, по силата на който ищецът-наемодател е предоставил на ответника
–наемател за временно ползване, срещу заплащане на наемна цена от 1 270 евро
месечно, лек автомобил марка Mercedes-Benz, модел G-class, per. № HZ-ZZ 220.
5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти – Съгласно чл.228 ЗЗД с договора за
наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно
ползване, а наемателят – да му плати определена цена.
За основателност на иска, ищецът следва да докаже фактите, които сочи да
обуславят исковата му претенция, в т.ч. - наличието на валидно възникнало
наемно правоотношение между страните, с твърдяния
предмет и посочените параметри, по силата на сключения устен договор за наем;
изпълнение на договорните си задължения, като изправна страна и факта на
предаване на веща за ползване и че ответникът към настоящия момент я ползва.
Основно задължение на наемателя на основание чл. 228 от ЗЗД е да плати
определена цена за ползването на вещта. В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора. По
правилата за разпределянето на доказателствената тежест в гражданския процес,
изпълнението на правните задължения следва да се установи от страната, която
навежда този положителен факт – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК,
чрез пълно и главно доказване.
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора писмени документи.
Допуска
поисканите гласни доказателства, като съдът указва на страните, че
допустимостта на същите ще бъде преценявана съобразно разпоредбата на чл.164 ГПК.
Допуска съдебно-счетоводна експертиза, като дава
възможност на ищцовата страна в едноседмичен срок от
съобщението, с нарочна молба да постави въпроси към експертизата, след което
съдът ще определи вещо лице и ще разпредели депозита.
Съдът
предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с
дадените указания и проекто-доклада, както и да
предприемат съответните процесуални действия съобразно дадените от съда
указания. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен
в случаите на чл.147 ГПК /при наличие на нови факти и обстоятелства/.
На основание чл.146 във вр.
чл.140, ал.3 от ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение
за насрочване, съдържащо проекто-доклад по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: