Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 03.11.2021 г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На четвърти
октомври Година две хиляди двадесет и първа В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 652 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба
управителят на ищцовото дружество Ч. Д.заявява, че "Т.Б." ЕООД е
основен и изключителен представител на "ТКК С." С. за Б., което
дружество извършва дистрибуция, търговия и доставка на химически продукта в областта
на строителството и др. В Б. територията на страната е разделена на райони и за
всеки район има регионален ръководител, който посещава клиенти, сключва
договори за доставка от името на „ТКК Б.", извършва доставки, подменя
стоки и осъществява търговската дейност на дружеството.
Твърди, че ответникът А.К.Т.
бил служител на „Т.Б." ЕООД на длъжност *** за Централна и Южна Б.,
съгласно трудов договор № *** г. (доказателство № 1) и видно от длъжността му
характеристика (доказателство № 2), той е материално отговорно лице за
зачислената му стока.
Сочи, че А.Т. му се обадил
през лятото на 2019 г. и му казал, че се е свързал с фирма „П." ООД от гр.
С. и очаква фирмата да стане техен клиент. Казал му, че „П." ООД ще прави
големи заявки, поради което искал да му позволи да работи по утвърдената им
схема с големи клиенти, а именно създаване на склад на „ТКК Б." при самия
клиент. Създаването на склад на фирмата им при клиента означавало следното - на
първо място се подписвал с клиента рамков договор, доставките от централния
склад на „ТКК Б." в гр. С. се извършвали до адреса на съответния клиент,
при когото „ТКК Б." имала склад. За удобство и по-лесна счетоводна
отчетност името на склада на „ТКК Б." било името на клиента, в случая
склад „П.". Всичко това се правело с цел минимизиране на разходите по
доставка, когато работели с големи клиенти. По този начин правели една по-голяма
доставка, а не множество малки. Клиентите си изтегляли необходимите количества.
Регионалните ръководители следели съответните наличности, срок на годност,
плащания и т.н. Служителите на длъжност „регионални ръководители" в „Т.Б."
ЕООД били материално отговорни лица. Когато стоката бъдела предоставена на
клиент, ведно с всички придружаващи документа, доказващи извършената доставка,
отговорността преминавала от регионалните ръководители към съответния клиент.
Това било съобщено на всички регионални ръководители по електронната поща с
дата 28.06.2019 г. (доказателство № 3).
Заявява, че на
08.08.2019г. А.Т. изпратил по електронната поща до И.Й., също служител, заявка
за доставка в склада на „Т.Б." ЕООД в склад „П." в С. за следните
стоки:
а/ 480 бр. ***;
б/ 120 бр. ***;
в/ 600 бр. ***.
Гореописаните стоки били
изпратени лично на А.К.Т. по куриерска фирма „С." на 08.08.2019 г. от
централния склад в гр. С. от служител И. Й., с място на получаване офиса на
куриерската фирма. Първоначално Т. заявил едни количества но електронната поща
(доказателство № 4), а впоследствие по телефона в течението на деня многократно
променял количествата, получателя и адреса, на който трябвало да се изпратят. В
крайна сметка г-жа Йорданова ги изпратила до офис на „С." в С. до А.Т..
Стоката била изпратена до ответника с нареждане за експедиция № 4649 от
08.08.2019 г. (доказателство № 5) и № г. (доказателство № 6), получена от А.Т.
на 09.08.2019 г. За извършените доставки били издадени фактури № г. на стойност
3 360,96 лв., с получател „П." ООД и падеж 09.09.2019 г. (доказателство №
7) и фактура № г. на стойност 3 153,60 лв., с получател „П." ООД и падеж
09.09.2019 г. (доказателство № 8).
Твърди, че на 16.08.2019г.
А.Т. направил нова заявка до склада в С. за 60 бр. ***, 120 бр. *** и 180 бр. ***.
Ответникът получавал стоката по С. в гр. К., където живеел. В нарушение на
всички правила, установени в дружеството, на 17.08.2019 г., неработен ден, А.Т.
предал стоката по неговите думи на С., без каквито и да било документа за
предаването. Впоследствие А.Т. се обадил да поиска издаване на фактура за
доставката от 17.08.2019 г. на „С." ООД с начин на плащане „в брой".
В резултат на това искане била издадена фактура № г. на стойност 2 174,82лв.
(доказателство № 9).
Управителят на ищцовото
дружество заявява, че на първо място, в нарушение на указанията, дадени с
неговия имейл от 28.06.2019 г. А.Т. си е позволил да укаже в счетоводството, че
следва да се открие в счетоводната програма склад на „ТКК Б." с
наименование „П.", без да има подписан рамков договор с клиента, с което
грубо и умишлено нарушил установените правила в дружеството. На следващо място,
в нарушение на фирмената политика Т. на 09.08.2019 г. вместо да вземе стоката и
да я достави до склада на клиента - „П.", А.Т. предал стоката на С. Б.,
въпреки че тя била предназначена за „П." ООД. Ответникът не е поискал
каквито и да било доказателства, че С. Б. има правомощия да действа от името и
за сметка на „П." ООД.
С това действията на
ответника накърняването на интересите на „Т.Б." ЕООД не спирали. Т. по
молба на С. откарвал физически стоката на адрес: гр. С., , което бил домашния
адрес на С. Б.. Тези факти Т. укривал от централния офис в гр. С..
През месец октомври 2019
г. след запитване от негова страна за закъснелите плащания, ответникът поискал
анулиране на фактура № г. на стойност 2 174,82 лв., издадена с получател „С."
ООД и поискал да се издаде фактура за същите стоки и същата сума с получател „П."
ООД. Първоначално това не направило впечатление и фактурата била издадена - № г.
(доказателство № 10), но вече за плащане по банка. Много рядко, но се случвало
объркване, но когато поискали документа от ответника на кого е предадена
стоката, тъй като във всички изброени досега случаи тя била изпращана до А.Т.,
поведението на ответника в С.ата на горните разкрития било умишлено - въвеждал
служителите в счетоводството, че е подписал рамков договор за склад с клиент,
заявявал поръчки от името на клиент, с когото не е разговарял, доставял стока
на трето лице, а не на клиента и на различен адрес, в единия случай, това било
направено в неработен ден и без документа за извършената доставка.
Сочи, че „П." ООД
изпратил до тях телепоща (доказателство № 11), в която изрично указвал, че
лицето С. Б. не е техен служител и не го познават.
Твърди, че в резултат на
умишлените действия на ответника за дружеството, което представлявал е
възникнала щета в размер на общо 8 689,38 лв. за извършени доставки на стоки до
А.Т., за които били издадени фактури № г., впоследствие последната анулирана и
издадена фактура №.
Предвид гореизложеното моли съда да
осъди А.К.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.Б." ЕООД,
вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 8 689,38 лв., представляваща доставена на А.К.Т., стока, съгласно
фактури № г., впоследствие последната анулирана и издадена фактура № г., за
която той носи пълна имуществена отговорност, ведно с законовата лихва върху
сумата, считано от дата на предявяване на настоящия иск до пълното изплащане на
същата и сторените по делото разноски. /. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от
адвокат Л. М.. Излага съображения в писмени бележки по делото. Претендира за
направените разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника А.К.Т., с който заявява, че счита така предявения от ищеца иск за
допустим, но по съществото си за изцяло неоснователен, по следните съображения:
1. Не оспорва твърдяното
от ищеца в началото на изложението му в исковата молба - че е бил негов
служител на длъжност „*** за Централна и Южна Б.", съгласно сключен трудов
договор № *** г. и че съгласно тази заемана от него длъжност, е имал
задълженията да осъществява контакта с клиента от региона, за който отговарял,
с цел осъществяване на продажби, включително задълженията да следи съответните
наличности на стоките, срока им на годност, плащанията от клиентите и т.н.
2. Оспорва обаче, начина
по който ищецът излага по-натам в обстоятелствената част на исковата молба,
фактическата обстановка по извършените доставки на фирма „П." ООД - с
акцент върху обстоятелството, че всички подробно описани факта по извършване на
доставките за тази фирма, са осъществени от него единствено с цел умишлено да
навреди на работодателя си към оня момент - сега ищец. Подчертава, че в
действията си като служител на ищцовото „Т.Б." ЕООД, на длъжността „*** за
Централна и Южна Б.", винаги е подхождал изключително отговорно и се е
водил единствено от целите, които му били поставяни от работодателя – да
реализира по-голям оборот в региона, за който отговаря, което естествено ще
водело до по-големи печалби за дружеството. За постигането на тези именно цели,
всички служители, които заемали цитираната длъжност (по региони в страната)
били постоянно подканяни от работодателя (ищеца) да увеличават обемите на
продажбите. Работодателят им бил предвидил и нарочни стимули при осъществяване
на плановете за продажби – получавали бонуси за осъществен оборот и при платени
фактури за продадените стоки, тъй като голяма част от стоките се предлагали на
клиентите с отложено плащане. Тази бонусна система функционирала като процент
от оборота, съответно от постъпилите от клиентите плащания. Сочи, че бонусната
система била предвидена още в самия трудов договор, видно от текста, описващ
възнаграждението, което се формирало от твърда основа и вариативна бонусна
част. Тази система за формиране на трудовото възнаграждение реално
функционирала и тя му била сериозен стимул непрекъснато да увеличава обемите на
продажбите в региона, за които отговарял. А това ставало чрез привличането на
нови клиента, за което непрекъснато били „подтиквани" от работодателя
(ищеца), включително, понякога и не много любезно.
3. Твърди, че именно в
стремежа за увеличаване на оборота в региона, за който отговарял, влязъл в
отношения с лицето С. Б., който се представял за управител на склада на фирма „П."
ООД. От действията на това лице - от увереността му, от компетентността му (бил
в детайли запознат с търгуваните в бранша стоки по номенклатури, производители,
цени и т.н.) и най-вече от факта, че се срещал с него в офиса на „П." ООД
и той се държал като човек, който работи във фирмата, у него не останали
никакви съмнения, че това лице не само работи там, но държанието му не внасяло
съмнения, че именно той отговаря за склада на фирмата и съответно е оторизиран
да договаря с доставчици, какъвто бил „ТКК Б.", когото представлявал.
Впрочем, при немалка част от клиентите, с които работел, като служител на
ищеца, контактувал именно със служители на клиентите, а не със собствениците
или представляващите самите клиента лица. И това била утвърдена практика в
бранша - естествено е при по-големите
фирми с много служители, функциите по доставка да бъдат делегирани.
Например и той продавал стоки на ищеца без да му е дадено пълномощно да го
прави. Имал пълномощно само за служебната колата. Така били всички в бранша.
Ако се погледне на кои фирми и през кои лица е продавал, ще се установи, че е
продавал на служители на фирми, а не на управителите им. Но фирмите си плащали
и поръчвали нови доставки. И така вървял бизнеса в бранша, а вероятно и в други
браншове. Масово дейността по закупуването на стоки и извършването на доставки
се извършвала не от управителите на фирмите (което често е и невъзможно), а от устно оторизирани служители,
назначен за тази цел.
4. Отделно от това,
работещите в брашна се познавали и утвърдената практика била не да искат
документ за самоличност и трудов договор на лицето, с което договарят, а чрез
лични познанства или препоръки от доверен клиент да достигат до нови клиента.
Така било и при процесния случай с доставките за „П." ООД. Лицето С. Б.,
като оторизирано да преговаря за доставки, лице за „П." ООД, му било
посочено от негов клиент от С. – И.Т.И., с който се познавал отдавна покрай
съвместната им работа - той представлявал фирма „Л." ООД, с ЕИК, седалище
и адрес на управление *** и пазарувал от него, в качеството му на представител
на „ТКК Б.". Именно И. му се обадил
по телефона и му казал, че може да привлече нов клиент за „ТКК Б." в
лицето на фирма „П." ООД. И. комуникирал с тях в лицето на С. Б.. Това
обстоятелство, както и впоследствие авторитетното и компетентно поведение на Б.,
не оставили у него съмнение, че той е човекът, ангажиран с дейността по
доставки в склада в „П." ООД. Впрочем описания по-горе начин на работа с
клиенти, бил обичайния такъв - и било правилото, а не изключението, както се
домогвал да твърди ищеца в исковата си молба.
Заявява, че е имало много
подобни случаи на осъществяване на сделки по описания начин - чрез посредници,
чрез познати и т.н. Не е имало обаче в работата на ищцовото дружество (поне на мен не ми е известно) подобен
случай на извършване на измама, като настоящия, при който стоката да се достави
на служител на клиент и той да я присвои, препродаде, или каквото там е
направил С. Б. - това евентуално ще се установи
от разследването, което е в ход по преписка №. по описа на ОД на МБР - С.,
инициирано по подаден от мен сигнал до Районна прокуратура С..
И тъй като в случая,
бившият му работодател, след множество положени усилия от двете страни, явно
разбрал, че това лице е злоупотребило с доставената стока, и че няма да получи
цената ѝ, счита, че сега е решил да я търси от него, като от лице, от
което по-лесно ще реализира някакви приходи.
5. В посочената по-горе
фактическа обстановка, подчертава, че в нито един момент в действията си по
процесните доставки за фирма „П." ООД, не е злоупотребил с доверието на
работодателя си - във всичките си действия се е ръководил от интереса на
работодателя си, а не от свой някакъв, или на друго лице интерес. Впрочем, с
работодателя си, сега ищец, до един момент били „в един отбор" - до
момента, в който той явно разбрал, че няма да събере вземанията си от „П."
ООД или от С. Б..
6. Обратно на твърденията
на ищеца в исковата молба, заявява, че е държал в течение работодателя за
всички негови действия по процесните сделки с „П." ООД. Потвърждение на
това е и комуникацията му със счетоводството на дружеството, за която признава
ищеца в исковата си молба. В нито един момент той е не е извършвал действия, за
които да не е знаел работодателя му. Естествено, в хода на работата си,
разполагал с известна оперативна самостоятелност, но държал строга отчетност,
за всички негови действия по процесните доставки, а и не само по тях, тъй като
този бил неговия начин на работа за работодателя му. Впрочем всички негови
действия, извършени след като се забавили плащанията по издадените на «П.» ООД
фактури за стоките е извършвал съгласно преките указания на управителя на ищеца
– Чавдар Неделчев Даскалов. Факт, който бил виден и от представената
кореспонденция по електронната поща. Така, по негови указания, той редовно
търсил контакт със С. Б., с цел осъществяване плащане на стоките. Пак по
указания на управителя Даскалов, сключил, като представляващ „ТКК Б." на
20.11.2019 г. с Б. Споразумение пред нотариус, с което той поел лично
задължение да плати стоките. По изрични указания на управителя и по тези на
адвокатката му - К.К. (дадени ми по
ел.поща), по-късно написал и подал и сигнала до Прокуратурата срещу Б.,
когато вече станало ясно, че нито той, нито „П." ООД ще платят цената на
стоката.
7. Т.е. в нито един момент
той не е работил умишлено против интересите на работодателя си, каквато е
неговата теза. Заявява, че дори да е допуснал някакви пропуски в работата си,
те не се дължат на умишлени негови действия, както се домогва да твърди ищеца,
а са допуснати в хода на обичайните дейности по изпълнението на трудовите му
задължения.
8. Следва да се има
предвид, че дейността, която извършвал - основно по доставки на стоки при
условията на отложено плащане, е търговска рискова дейност - всеки който дава
стока напред и чака нейното плащане е в по-неизгодна позиция от получилия
стоката. Винаги съществува вероятност някой клиент да не плати, когато му
доставят стоката при условията на отложено плащане. Това обаче е естествен
стопански риск. Политиката на ищеца ТКК Б. е такава - да дава стоката напред и
да изчаква клиентите да платят. В повечето случаи клиентите плащат. Но има и
такива, в които не плащат - крият се, или твърдят че е некачествена, или
твърдят че не са я получавали, и пр. Затова счита, че е недопустимо в случаи
като настоящия, вината за настъпилите вреди от този риск да се възлага изцяло на
работника. Дори хипотетично да му бъде възложена някаква отговорност за
настъпилите вреди, в случаи като настоящия, то тя следва да е в хипотезата на
чл. 203, ал.1 от КТ - т.е. ограничена, а не пълна, тъй като действията му в
случая категорично не са били умишлени, а по-скоро е станал жертва на измама от
страна на С. Б., като по този начин се явява измамен и неговия работодател, а
вероятно и работодателя на Б. - „П." ООД.
9. Няма съмнения, че към
момента, в който преговарял с Б. и му доставил процесните стоки (месеците юли и
август 2019 г.), той е бил служител на „П." ООД и счита, че това може и
следва да се установи. В този смисъл, дори у него да е имало някакви измамни
намерения - т.е. да присвои стоките и др. подобни, то той добросъвестно е
считал, че преговаря и доставя стоките на оторизирано за целта от името на „П."
ООД лице, защото част от срещите му с това лице се осъществявали в офиса на „П."
ООД, за което дружество очевидно той работел и защото това лице подписвало
всички представени му документа за стоките при тяхното получаване (нареждания
за експедиция и фактури) от името и за сметка на „П." ООД, а не от свое
име. Това било видно от самите документа, представени от ищеца и приети и
подписани от Б. - като получател на
стоките е посочено дружеството .“П." ООД, а не С. Б.. Т.е. от горното,
в неговото съзнание той добросъвестно е считал, че преговаря и доставя стоките
на „П." ООД, а не на някое друго лице? От това пък прави извода, че дори в
резултат на неговите действия да са настъпили вреди за работодателя му, то
вредите не са от умишлени негови действия, както твърди ищеца, а от действия по
небрежност при и по повод на изпълнението на трудовите му задължения. Като тази
негова небрежност се изразява в това, че не се е уверил по недвусмислен начин в
представителните права на С. Б. да договаря и получава стоки от името и за
сметка на „П." ООД - не му е поискал трудов договор с работодателя му „П."
ООД, длъжностна характеристика, или други документа, каквито действия в практиката всъщност не се прилагат.
Счита, че в писмото, което
е било изпратено по Телепоща на ищцовото дружество, от „П." ООД, се
затаява част от истината - че не им било известно кое лице е положило подписа
върху фактурите. В действията си
представляващите „П." ООД несъмнено са водени единствено от това да се
освободят от плащане на процесните стоки, като се позоват на разпоредбата на
чл. 301 от ТЗ. Твърди, че в неговото
съзнание обаче, той не е доставял стоките на С. Б. в негово лично качество, а в
качеството му на управляващ склада на фирмата и представящ се като лице, което
отговаря за доставките в този склад.
Така, че ако С. Б. е
работил по трудово правоотношение с „П." ООД по времето, когато му били
доставени процесните стоки по инициатива на ответника, като се е представял, че
е на длъжност управляващ склада на „П." ООД, с правомощия да договаря от
името на фирмата доставките на стоки за същата (както беше в действителност), е присвоил стоките и не е предал в
счетоводството на „П." ООД, издадените му от работодателя му, фактури за
същите, това не означава, че „П." ООД не е задължено за цената на стоките.
Естествено е обаче това дружество да се позове на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, в отношенията си с доставчика „Т.Б." ЕООД, с цел да се освободи от
негативните последици от действията на своя служител - С. Б. по най-лекия
възможен начин, а не да преследва същия за тези стоки, което начинание би било
значително по-трудно за изпълнение, от това просто да отрича, че тези сделки са
му били известии.
Ответникът счита, че именно по аналогичен начин действа бившия му
работодател против него сега - по по-лесния начин - да възложи върху него
отговорността за загубата си, вместо да я търси от „П." ООД, или от С. Б.,
които лица всъщност са реалните получатели на тази стока, а не той самия.
10. Ищецът твърди, че от „П."
ООД са заявили, че не познават С. Б.. Такова твърдение обаче в документите
липсва. В телепощата „П." ООД само твърди, че подписът върху фактурите не
е на управителя, а на друго лице, неизвестно за тях. Без да се сочи името на Б.
където и да било. Тази невярна интерпретация на ищеца го провокира да опита да
разбере дали наистина Б. е бил служител на „П." ООД в периода юли-август и
септември, през което време се развиват описаните от ищеца събития. Резултатът
за него не бил изненада - оказало се, че С. Б. е бил служител на „П." ООД
в посочения период. Значи той е договарял със служител на „П." ООД. Това,
че той по-късно е измамил собствения си работодател, а също и неговия
работодател, мамейки мен, е факт, който
към посочения по-горе период нито съм знаел, нито съм могъл да предполагам.
А ако въобще може да се говори за умисъл
за увреждане, то умисълът е на С. Б.. Не мой.
В този смисъл заявява, че
претенцията на ищеца е некоректно формулирана - като стойност на доставена на
него в лично качество, стока по процесните фактури — „сумата от 8 689,38 лв.,
представляваща доставена на А.К.Т., стока, съгласно фактури № г..". В нито един момент в отношенията му
с ищеца стоките по тези фактури не са били предназначени за него, като техен
получател, което е видно от самите документа, а са били предназначени за трето
лице получател.
11. Отделно от горното,
счита, че следва да се има предвид, че претенцията на ищеца за заплащането на
сумата от 8 689.38 лева, като стойност на стоките също е некоректно предявена.
Съществува съществено противоречие в обстоятелствената част на исковата молба и
петитума ѝ. От обстоятелствата част на исковата молба, а и от основанието
на иска, посочено от самия ищец — „чл. 203, ал. 2, предл. 1-во от КТ се налага
извода, че искът против него е за реализиране на пълна имуществена отговорност
на работника, за вреди, причинени умишлено на работодателя. От петитума на
исковата молба е видно, че работодателят претендира не претърпените от него
вреди, а цената на стоки по фактури, която несъмнено включва търговска печалба
от около 40%. А реалната загуба на ищеца е придобивната стойност на стоките, а
не тяхната продажна стойност. Това има предвид разпоредбата на чл. 205 ал. 1 от КТ, която гласи: „Работникът или служителят отговаря за претърпяната загуба, но
не и за пропуснатата полза". Следователно в случая ищецът е претендирал не
само реалната си вреда, която е претърпял от загубата на стоките, и по която
цена стоките са заприходени счетоводно при него, а е калкулирал в претенцията
си и печалбата, която би реализирал от сделката, която печалба в случая
представлява пропусната полза от реализацията на стоките за ищеца. Но
работникът не носи отговорност за пропуснатата печалба от сделката, която
работодателят - ищеца е пропуснал да реализира от същата, а само за реалната
стойност на стоката, която е изгубил и която представлява „вредата" по
смисъла на цитираната законова разпоредба. Затова оспорвам претендирания размер
на вредите от ищеца с исковата молба, и като необосновано завишен.
По изложените съображения,
счита предявения от „Т.Б." ЕООД иск по чл. 203, ал. 2, предл. 1-во от КТ,
за изцяло неоснователен и моли съда с решението си да отхвърли същия и му
присъди направените в производството разноски. В съдебно заседание пълномощника
на ответника адвокат Н. М., моли съда да отхвърли предявеният иск като
неоснователен и недоказан. Подробни съображения излага в писмена защита по
делото.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото е
представен трудов договор №***г, сключен между „Т.Б.“ ЕООД, от една страна, в
качеството му на работодател и от друга страна А.К.Т., в качеството му на
служител. Съгласно договора работодателят възлага, а служителя приема да
изпълнява длъжността „***“, с място на работа Регион Централна Южна Б.. Към
договора е представена и длъжностна характеристика за длъжността: „***“.
Съгласно длъжностната характеристика ответника е осигурява предлаганите от
ищцовото дружество стоки, налагане на търговска политика на ТКК и повишаване на
продажбите в поверения му регион, чрез активна работа с дистрибутори и клиенти.
Посочено е, че А.К.Т. материално отговорно лице за зачислената му стока. Страните
по делото не спорят, че трудовото правоотношение е прекратено по взаимно
съгласие.
В ищцовото
дружество била установена следната търговска практика: Стоката от централния
склад на „Т.Б.“ ЕООД се изпращала до клиента или до съответния регионален
мениджър. С клиенти, с които ищцовото дружество имало сключен рамков договор стоките се доставяли на
клиента чрез „отдалечен склад“. При този начин на доставка стоката се премествала
от централния на ищцовото дружество склад в С. до склад, който се намира на територията
на клиента. Клиентите изтеглят от този склад необходимите им количества стока,
съответно ищцовото дружество я фактурира.
По делото е
представен имейл от 28.06.2019г. от управителя на ищцовото дружество до
ответника по делото, с който го уведомява, че когато стоката бъде предоставена
на клиент ведно с необходимите документи, доказващи извършената доставка
отговорността преминава от съответните регионални ръководители към съответния
клиент. Посочено е, че в срок до
17.07.2019г. следва да се подпишат договор с всички клиенти при които ищецът
има заскладена и нефактурирана стока, като отговорността за това е на
служителите към, чиято партида се водят съответните складове по региони.
Страните
по делото, че през лятото на 2019г. ответника е поискал от служител на ищеца да
открие отдалечен склад на името на „П.“ ООД
град С.. По делото не е спорно,
че на 08.08.2019г. А.Т. е направил заявка
до служител на ищцовото дружество за доставка от централния склад в С. до склад „П.“ ООД
в град С. на следните стоки : 480
бр. , 120 бр., 600 бр.. Стоката е изпратена до ответника чрез куриерска фирма
„Спиди“, видно от нареждане за експедиция *** и *** от дата 08.082019г. и
полечена на 09.08.2019г. За извършената доставка ищцовото дружество е издало
фактури с №*. с получател „П.“ ООД на стойност 3 360.96 лева, с
падеж 09.09.2019г. и фактура № *. на
стойност 3 153.60 лева.
На
16.08.2019г. ответникът е направил нова
заявка до склада в С. за 60
бр., 120 бр. и 180 бр.. Стоката е получена от ответника в град К.. За
извършената доставка е представена е и
фактура №. на стойност 2 174.82 лева с получател „С.“ ООД, начин на
плащане в брой. Горепосочената фактура е анулирана като е издадена фактура №на същата стойност
с, но с получател „П.“ ООД, с начин на плащане по банков път.
Представено
е и писмо изх. №. от „П.“ ООД до управителя на „Т.Б.“ ЕООД. От същото се установява, че във връзка с
издадените от ищеца фактури същите не фигурират в счетоводство им и не са
получавани от „П.“ ООД. Посочено е, че фактурите не са осчетоводени в
счетоводството и в дневника за покупки
както и, че стоките посочени в тях не са доставяни в склад на „П.“ ООД и не са
заприходявани в него. Подписа положен под фактурите за „П.“ ООД - С.
не е на управителя на дружеството, предвид на което отказва да ги заплати.
По делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпит нна свидетелите К.Б.М., И.Ц.Й. и П.Л.З..
От
показанията на свидетеля М. се установява, че работи в ищцовото дружество от 13
години. Работило се по утвърдена схема – „изготвя се договор за изнесен склад и
когато е разписан изпращаме стока по клиенти“. Твърди, че имало издадена
заповед за подписването на такъв договор за изнесен склад. Заповедта им била съобщена
чрез имейл, преди около година и половина.
Свидетелката
Й. работила в „Т.Б.“ ЕООД от 2008г. Схемата за изнесен склад представлявала
сключване с клиент на рамков договор за
доставка на стоки, като има опция за изнесен склад на ищеца на територията на
клиента. Склада бил на „Т.Б.“ ЕООД, но бил позициониран на територията на
клиента. Трябвало да бъде подписан рамков договор. Заявява, че през 2019 г. им бил изпратен по
имейл формуляра на рамковия договор и инструкции „До всички колеги беше
изпратен имейла“. Заявките се подавали
на имейл, служителите от С. ги подавали на място в офиса. Било практика да се
обаждат и по телефона. Познавала А., който работил в ТКК като ръководител
продажби за Южна Б.. Управителят на фирмата и казал, че ще бъде сключен договор
с фирма „П.“ „и открих склад на П.“. На 08.08.2019г. А. направил няколко заявки по имейла . Заявява,
че към момента на откриване на склада нямало рамкови договори, същите идвали по
– късно в офиса. Две от поръчките в
имейла били за два склада „П.“ . Стоките за двата склада пътували с една пратка
до А. , чрез куриерска фирма „С.“. Стоките, който били поръчани “на 08.08. беше не поръчка за фактуриране, а премествана в склад „П.“ затова на 8- ми не е издавана
фактура“. Спомняла си, че през август била издадена фактура на „С.“, която
фактура до момента на издаване на фактурата към „П.“ не била платена. А. я
помолил да анулира фактурата към „С.“ и да я фактурира към „П.“. Били издадени
нареждания да се експедира към склад „П.“. По фактурите не било постъпило
плащане. Получили телепоща, която „П.“ твърди, че
не е получавал стоките посочени във фактурите. Заявява, че А. е отчитал
парите редовно и не е имало проблеми. Не си спомняла къде е пратила стоките в
Каззанлък или С..
От
показанията на свидетеля З. се установява, че познава А. от 1994 г., поддържали
близки приятелски отношения През 2016г. А. започнал да работи в софийска фирма
„ТКК Б.“, като регионален търговски представител за Южна Б.. Обикалял фирми,
магазини и продавал стоки с цел да
увеличи продажбата на фирмата. Заявява,
че понякога пътувал с него до С., П., „до офис
„П.“ който се намирал от С. по пътя за Х.. „Аз ходих един път там“.
А. се видял с един човек, на когото дал
брошури диплянки и мостри“. Това било през лятото на 2019г. А. му споделил“че
ще направят голяма поръчка и беше доволен, че ще увеличи продажбите и доколкото
знам, направиха голяма поръчка. Мисля, че около 9 000 лева“. По Нова
година му казал, че положението е много зле, защото С. Б. се оказал измамник и
го бил излъгал. Напуснал фирмата преди
една година, тъй като бил абсолютно принуден. Поискали от А. да заплати тази
сума, която представлявала откраднатата от
С. Б. стока.
По делото е
представено писмо от НОИ,, от което се установява, че лицето С. Б. Костадинов е имало сключен
трудов договор с фирма П.“ ООД със седалище и адрес на управление *** считано
от 28.04.2014 до 20.11.2019г.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-икономическа експертиза, която е депозирала писмено заключение, което
не е оспорено от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно
изготвено. От заключението се установява че при ищеца има извършени доставки на
стоки документирани със следните фактури № г., в последствие анулирана и издадена
фактура № г., коригирани с кредитно известие, както и стокови разписки за общо
8 689.38 лева. При ищеца по делото начисленият по процесните фактури ДДС в
размер на общо на 1 448.23 лева е начислен като задължение към бюджета и е
отразен в дневника за продажби за месеците на издаването на фактурите. Няма
осчетоводено плащане по посочените фактури с клиент „П.“ ООД. Дължимата сума по
партидата на клиента „П.“ ООД общо в
размер на 8 689.38 лева. Вещото лице сочи, че процесните фактури не са
включени в дневника за покупки на „П.“ ООД, съответно не е ползван данъчен
кредит, т.е. същите нямат счетоводно отражение в дружеството. Процесната сума
от 8 689.38 лева като счетоводен запис е описана ката задължение на „П.“
ООД като клиент. Установено е, че евентуално дължимата сума от ответника е в
размер на 7 621.54 лева (представляващи сбора от внесения по фактурите ДДС
в размер общо на 1 448.23 лева + 6 173.31 лева – доставената стойност
на фактурираните стоки, стойността по която процесните стоки са изписани).
Разликата между стойността по фактурите с ДДС (8 689.38 лева) и
установените 7 621.54 лева е 1 067.84 лева и представлява нетната
стойност на положителния финансов резултат при реализиране на сделките отразени
в процесните фактури, т.е. пропуснатата полза.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
От събраните
по делото доказателства съдът приема, че е сезиран с иск за търсене на пълна
имуществена отговорност от ответника, определена от гражданския закон – чл.203,
ал.2 от КТ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.203, ал.1 от КТ работникът или служителят отговаря
имуществено за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнение на трудовите си
задължения. Разпоредбата на ал.2, на
чл.203 от КТ предвижда, че за вреда, която е причинена умишлено или в резултат
на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите
задължения, отговорността се определя по гражданския закон.
Когато вредите са причинени небрежно или причината
за тяхното настъпване е неустановима, работникът отговаря по реда на чл.203,
ал.1 от КТ, а когато са причинени умишлено отговорността се определя от
разпоредбите на гражданския закон. Разпоредбата на чл.203, ал.2 от КТ препраща
към гражданския закон, относно реализацията на отговорността на служител или
работник, причинил вредата умишлено.
Признаците на фактическия състав на
пълната имуществена отговорност на работника или служителя са : съществуване на
валидно трудово правоотношение между страните, неизпълнение на трудовите
задължения от страна на работника и най
вече да пази грижливо имуществото, което му
е поверено, както и в зависимост от трудовите функции, които са му
възложени, да се отчита при разходване на средства и имущество, собственост на
работодателя; противоправност на деянието; причинени вреди на работодателя;
причинна връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда; вина, като
вината се определя като психическо отношение на дееца към извършеното от него и
неговите последици.
За да се ангажира отговорността на
ответника по гражданския закон – чл.45 от ЗЗД, следва да се установи наличието
на визираните в тази разпоредба кумулативни предпоставки : противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка и вина, като вината се предполага до доказване
на противното.
В тежест на ищцовото дружество е докаже
наличието на следните елементи, включени във фактическия състав – наличие на
трудово правоотношение с ответника към момента на причиняване на вредите,
деяние противоправност на деянието, вреда причинна връзка между деянието и
вредата, както и че ответникът е причинил умишлено вредите.
Страните по делото не спорят, че през
периода 2016г. - 2020г.ответникът е бил в трудови правоотношения с ищцовото
дружество като е заемал длъжността „***“ за Централна и Южна Б.. От представената длъжностна
характеристика за тази длъжност се установява, че същия е материално отговорно
лице за зачеслената му стока. От представените по делото писмени заявки се
установи, че на 08.09.2019г. и на 16.08.2019г. ответникът е поръчал стоки от
централния склад на „Т.Б.“ ЕООД, ***.
Установи се, че двете поръчки са доставени на А.К.Т., чрез куриерска
фирма „С.“, който е следвало да ги
получи и достави директно в склад „П.“ ЕООД – С.. Фактурите за процесните стоки
доставени от „Т.Б.“ ЕООД са изпратени за плащане на „П.“ ООД. От своя страна „П.“
ООД е отказало да извърши плащане по фактурите, тъй като стоките посочени в тях
не са доставяни и заприходявани в склада му.
С действията
си ответникът е нарушил нареждане на работодателя си, обективирано в имейл от
28.06.2019 г. В имейла са дадени указания от работодателя, че следва да има
подписан рамков договор с клиента. Ответника не оспорва, че получил същия и е
запознат с неговото съдържание. По делото няма ангажирани доказателства, че
ответника е сключил рамков договор с „П.“ ООД, поради което се налага извода,
че А.К.Т. не е изпълнил заповедта на работодателя си да сключи рамков договор с
клиента. По този начин същия е нарушил
установената търговска практика на „Т.Б.“ ЕООД.
Ответника
твърди, че е предал процесните стоки на С. Б. който заемал длъжността
управляващ склада на „П.“ ООД. С това си свое действие А.К.Т., грубо е нарушил
вменените му от закона задължения включени в понятието материално отговорно
лице. Същият е имал задължението да се грижи за повереното му от работодателя имущество
с грижата на добър стопанин. В тази връзка твърдението на ответника, че е
предал стоката на С. Б. в качеството му на управител на склад „П.“ ООД остана
недоказано. По делото липсват доказателства удостоверяващи предаването на
процесните стоки от А.К.Т. в качеството
му на „***“ в „Т.Б.“ ЕООД на лице имащо право да приеме
стоките за „П.“ ООД – С.. Не е спорно, че процесните стоки са предадени на С. Б.,
ответника е имал задължението да провери и удостовери на кого и в какво
качество предава стоката. По делото са
събрани доказателства, единствено доказателства, че С. Б. К. е работил по трудово правоотношение
с „П.“ ООД – С., но не и за длъжността, която е заемал. Задължение на ответника
е да установи на кого предава стоката и неговото качество т.е дали същия е
оправомощен от работодателя си да действа от негово име и за негова сметка.
Преди да предаде стоката ответника и имал задължение да сключи рамков договор с
клиента се и едва след това да предаде стоката заедно с необходимите документи
на купувача.
С
поведението си ответникът е нанесъл имуществена вреда на работодателя в размер
на 8 689.38 лева, представляваща стойността на фактурираните от
ищцовота дружество, но незаплатени стоки
и внесения по фактурите ДДС. Налице е пряка и причина връзка между
поведението на ответника и настъпилата вреда – неизпълнение на заповед на
работодателя и настъпилия неблагоприятен финансов резултат за дружеството
неплащане на стоките посочени в процесните фактури.
Съдът
приема, че ответника е причинил вредата умишлено, макар и при евентуален умисъл
– деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасните последици и е допускал настъпването на тези
последици т.е. ответникът, макар и да не е целял настъпването на причинените
вреди е допускал същите. Ответникът е знаел, че няма сключен рамков договор с „П.“
ООД – С., с което е нарушил заповедта на работодателя си задължаваща неговите
служители при договаряне с клиент да сключват такъв. На следващо място знаейки,
че няма подписан рамков договор с клиента, А.К.Т. е предал стоките на лицето С. Б., без документи
удостоверяващи предаването на стоката, като и дали лицето получило стоката има
правомощия да действа от името и за сметка на купувача.
/ В случая са налице всички предпоставки за ангажиране на пълната
имуществена отговорност на ответника.
За
причинената в случая щета отговорността се урежда от чл. 45 от ЗЗД, съгласно който
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. С Решение
№ 493/ 23.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 586/2011 г., IV г. о., ГК, на ВКС, е
прието, че "придобиването на качеството отчетник
не зависи от вписването му в длъжностна характеристика. Такава може да не е
издадена, тъй като законодателството не изисква за валидността на трудовото правоотношение
като задължение за работодателя да състави и да връчи на работника длъжностна
характеристика. Достатъчно е длъжността, която работникът заема по трудов
договор, да съдържа като присъщи задължения на работника действия, свързани със
събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на
работодателя".
Следователно,
с оглед длъжността, на която е била назначен ответникът в ищцовото дружество, и
възложените му задължения, следва да се приеме за установено по делото, че
ответника е имал качеството на материално отговорно лице през процесния период.
Предвид
изложеното съдът счита, че ищецът е доказал по делото, че претърпените от него
вреди са причинени умишлено от ответника и поради това, фактическия състав за
ангажиране на пълната имуществена
отговорност на работника е налице, а
предявения иск е основателен, поради което следва да се уважи.
По отношение на
претендираните разноски, съдът възприема
следното:
Направено е възражение от ответника
за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, поради
прекомерност. Възражението е направено
своевременно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за
размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на ТР № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно чл.
7, ал. 2, т. 3 от Наредбата, при защита по дела с определен материален интерес
от 5 000 до 10 000 лева, каквото е настоящото - 580 лева + 5% за горницата над 5 000
лева т.е минималния размер на адвокатското възнаграждение и 764.47 лева.
Договореното и заплатено от ответника на пълномощника му адвокатско
възнаграждение е в размер на 1 800 лева с ДДС. С оглед събирането на
доказателства по делото, извършените процесуални действия от страна на
пълномощника, както и броя на проведените съдебни заседания, съдът счита че
следва да определи адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева като се
отхвърли искането му за разноски за разликата до 1 500 лева с ДДС. Начисленият към адвокатското възнаграждение
и заплатен от страната ДДС при облагаема
по ЗДДС услуга се явява разноски по смисъла на чл.78 от ГПК, независимо дали
страната получател на услугата има право на данъчен кредит /Определение № 109
от 18.02.2016г по ч.т.д. №1983/2015г. на I т.о на ВКС/. Следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 1 200 лева с ДДС.
На основание чл.78,
ал1 ответникът следва да заплати не
ищеца сумата от 1 786.50 лева, представляващи внесена държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му за разноските. В настоящия случай само ищеца е представил списък на
разноските.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА А.К.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя Ч.Н. Д.сумата
от 8 689.38 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди при условията на пълна имуществена
отговорност за причинена умишлено вреда при изпълнение на трудовите му задължения
като „***“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2020 г. до
окончателното й изплащане,
ОСЪЖДА
А.К.Т., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Т.Б.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя Ч.Н.
Д.сумата от 1 786.50 лева, представляваща направени па
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :