Решение по дело №189/2017 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 309
Дата: 23 ноември 2018 г. (в сила от 25 ноември 2019 г.)
Съдия: Валентина Драгиева Иванова
Дело: 20175210100189
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № . . . .

гр. Велинград, 21.11.2018 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

                                                            Секретар: Цветана Коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 189 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство е образувано по искова молба на ищците  П.С.Й.,ЕГН ********** и Ц.С.Й., ЕГН ********** ***, представлявани от адв.И.Н.Ц. от АК-Пазарджик, съдебен адрес ***  против С.П.Р., ЕГН **********, И.П.Р., ЕГН ********** *** и С.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***.

Предявен е негаторен иск с правно основание чл. 109, ал. 1 от ЗС, за прекратяване на неоснователно действие, което пречи на собственик да упражнява своето право за собствеността, а именно да се осъдят ответниците да възстановят връзката на канализацията, идваща от имот пл. № 130 в кв. “Крушата” на Сърница, с канализацията преминаваща в техния имот пл. № 66.

 

           В искова молба се твърди, че двете ищци са собственици на имот пл. № 130 по кадастралния план на кв. “Крушата” в Сърница, а ответниците са собственици на съседния имот пл. № 66. През есента на 1996г. родителите на ищците съвместно с ответниците изградили отводнителна канализация, която преминавала през имота на ответниците и която канализация обслужвала нуждите и на двата имота. Поради влошени отношения между страните във връзка с възникнал имуществен спор, през лятото на 2014 г., когато отишли в имота си, ищците с изненада установили, че техният достъп до съвместно изградената канализация е прекъснат. За този инцидент те поискали от кмета на Община - Сърница да упражни правомощията си по ЗУТ и той издал заповед № 103 от 13.05.2015 г., с която заповядва да се възстанови нормалното функциониране на канализацията до изработване на ПУП за изменение на плана за регулация, където да се покаже друга техническа възможност (ако има такава). Впоследствие обаче със заповед № 162 от 17.06.2015г. кметът на Община Сърница отменил заповедта си на основание чл. 99 ал. 1 от АПК. Поради всичко това до настоящия момент ответниците отказвали да възстановят връзката на имота на ищците с изградената с общи усИ. канализация. По този начин ищците били възпрепятствани да упражняват правото си на собственост върху имота в пълен обем поради липсата на канализация, а това се дължало на действията на ответниците.

            Въз основа на така очертаната фактическа обстановка се иска от съдът да постанови решение с което да се осъдят е ответниците да възстановят връзката на канализацията, идваща от имот пл. № 130 в кв. “Крушата” на Сърница, с канализацията, преминаваща в техния имот пл. № 66.Искат се разноски.

  

              В срока по чл.131 ГПК е постъпил  писмен отговор от ответниците, чрез пълномощника им адв.З.. В отговор оспорват предявения иск като неоснователен и нередовно предявен. Считат, че исковата молба следвало да бъде оставена без движение поради обстоятелството, че с нея не били конституирани като ответници всички лица, притежаващи едно и също качество на собственици в имот кадастрален номер 66 по кадастралния план на село Крушата. Твърдят, че собственик, съгласно нотариален акт № 44, том II, н.д. 484/07.08.1992г. и Н.а. 16, том I, н.д. 41/09.22.1990г. на имот кад.номер 66 в местността „Крушата”, Сърнишко землище освен  тях бил и Х.Д.С..  Твърди се , че той в лично качество не е конституиран като ответник, /видно от самата искова молба, а и не би могъл да бъде такъв, поради това, че е починал преди предявяването на иска/. Факт било обаче, че същият притежавал наследници по закон - три деца, като задължение на ищеца било да посочи техните имена и адреси и да ги конституира като страни в делото, доколкото същите се явяват съсобственици- необходими другари в процеса. В противен случай процесът следвало да се прекрати като недопустим.

По същество на спора - оспорват посочените в исковата молба обстоятелства. В тази връзка твърдят, че  наследодателят на ищците не бил изграждал каквото и да било в техния имот. Канализацията била изградена лично от тях без финансовото или участие с труд от страна на ищците или техни праводатели. Нещо повече - наследодателят на ищците се  бил отметнал от поетия от негова страна ангажимент да осигури през водопровода си достъп за чиста вода през техния имот, който водопровод те прекъснали и се наложило да се прекара такъв през имот кад. номер 67, което не е  било коректно от тяхна страна. Поради горното  ответниците  също не били  склонни да им осигурят канал, но сега разбирали от исковата молба, че без тяхно знание и съгласие ищците са се включили и са ползвали  техния  канал. Въпреки това обаче,  ответниците по никакъв начин не били запушвали канала. Настоява се и на това, че ответниците нямали изградена сграда в собствения си имот кад.номер 66 и ако имало запушване, то се било случило от нерегламентираното  и нежелано от  ответниците ползване от страна на ищците на техния канал. Ответниците не ползвали този канал доколкото имотът им не бил застроен и канализацията се ползвала само от ищците, които явно били включили в нея и улуци, отводняване от двора и къщите и не се знаело коя е причината за нефункционирането на канализацията. Можело да има наноси на пръст и камъчета от двора на ищците например. А при положение, че нямали тяхна сграда, изградена върху имота, то намират за повече от нахално да се иска от тях да отпушваме канализация, която не ползват. Ако ищците твърдят, че канализацията е запушена  от   ответниците,  то оспорват това обстоятелство, а считат ищците да са тези, които следва да докажат твърденията си. Твърдят още, че е бил проведен разговор с бащата на ищците и са имали  договорки, които и до момента не били изпълнени.

По тези съображения намират иска за неоснователен и  искат отхвърлянето му.   Претендират и разноски.

 

           В о.с.з. ищците чрез пълномощника си адв.Ц., поддържат иска с подробни съображения в писмена защита.  

           В о.с.з. ответниците, лично и через пълномощника си адв.З., оспорват иска, поддържат възраженията си с подробни съображения в писмена защита.

           

От представените доказателства, се установява следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, а и от представения НА №67/17.03.1999г. по силата на покупко – продажба ищците Ц. и П. Й. са станали собственици на следния имот: Дворно място, застроено и незастроено, с площ от 590 кв.метра, съставляващо п.им. № 130 в квартал „Крушата“ по плана на с.Сърница, ведно с построената в източната част на имот жилищна сграда на ЗП от 50 кв.м., при граници и съседи: Р.М., братя А., С. и Л.В. и Д. и Г.Т..

Според представената скица № 196/28.06.2016г. за им пл.№130, той е с площ от 745 кв.м. и в него е построени две двуетажни масивни сгради / 2 мж/, едната в източната част на имота, а другата в западната му част.

Видно от представените 2 бр.пълномощни с нотариална заверка на подписи от 14.12.2007г. ищците Ц. и П. Й. са упълномощили баща си С.И.Й. да управлява и стопанисва собствените им идеални част от имота с кад. №130 в кв.“Крушата“, ведно с построените в имота сгради, както и да ги представлява пред ВиК, Елекроразпределение, общини и кметства за да заплаща вместо тях вноски, данъци и такси, а и пред трети лица за сключване на договори във връзка с поддръжката на имота. 

Не се спори по делото, а и от представените НА №16/09.02.1990г. за покупко продажба на недвижим имот НА за дарение № 44/07.08.1992г. се установява, че ответниците С. Р., И.Р. и  С.В. са съсобственици на имота- Незастроено дворно място с площ от 1230кв.м., представляващо им. № 66 в квартал „Крушата“ по плана на с.Сърница.

Действително според НА за дарение № 44/07.08.1992г. съсобственик в този имот е и посочен да е и лицето Х.Д.С., кой то е получил заедно със  С.В. собствеността върху ½ ид част от им.№66. До колкото предявения иск е такъв по чл.109 от ЗС, който цели да даде защита на собственика от неоснователно въздействие върху собствеността от други лица, то и ответница по този иск са само лицата осъществили такова въздействие, дори и те да не са собственици. В този смисъл напълно неоснователно е възражението на ответниците, че  като страна по делото трябвало да участва и съсобственика Х.Д.С., респективно неговите наследници, тъй като съсобствениците не са задължителни другари, а и не се твърди те да са извършвали някакви действия, с които да препятстват упражняването на правото на собственост на ищците.

Страните не спорят и по обстоятелството, че имот №130 на ищците граничи с им. №66 на ответниците, а и това е видно от представената скица. Не се пори о п обстоятелството, че в имота на ответниците №66 има изградена канализация, която обслужва техния имот.

Спорен е въпроса чия собственост е тази канализация, дали само на ответниците, като собственици на имота в който е изградена или на ответниците и на ищците, като изградена по взаимно съгласие, съвместно с общи средства и усилия.

От показанията на свидетелите на ответниците – С.М. и Х.К., се установява, че те са взели участие през лятото на 1996г. в изграждането на канализация в имот №66, собственост на Р.и и В.. Свидетелите сочат, че са били помолени от Р.и, както и още няколко човека техни роднини и познати, да им помогнат да положат канализационни тръби в техния имот, в изкоп който вече бил направен отпреди, а и самите тръби вече били доставени и струпани на едно място. Помогнали в полагането на тръбите, които били положени по цялото продължение на имота от границата със съседите до улицата. Тази канализация била направена, тъй като собствениците възнамерявали да си строят вили, но и до момента такива не били построени. В имота на Р.и имало само един фургон, който си стоял и до момента. Имало и водопровод с външна чешма, която се включила в канализацията, но тоалетна тогова нямало. В съседния имот на ищците също още нямало построена вила. Свидетелите твърдят, че неим е известно кой е купил и доставил канализационните тръби, но считат това да са Р.и, тъй като те ги извикали да им строят канализацията. За така оказаната помощ никой не им заплатил нищо.

От показанията на свидетеля на ищците В.З. - братовчед, като и от показанията на св.А.Г. – майстор по ВиК отводняване се установява следното: През 1996г. са взели участие в изграждането на канализация за им.№130, която минавала и през имота на ответниците. За изграждането й тогавашния собственик С.Й. закупил канализационни тръби, които доставил на място. Ангажирал и св.Г., като майстор, който да казва как да се изгради канализацията и му заплатил за това. Наел и трактор, който да извърши изкопа, за което също заплатил. При самото полагане на тръбите участвали и други хора, които свидетелите не познават, както и Р.и, които също присъствали на направата на канализацията. Нямало строителна документация нито разрешение за строеж на въпросната канализация.

Въз основа на показанията на тези две групи свидетели съдът намира, че се установява да е изградена незаконно канализация за отвеждане на отпадни води със съвместен принос на собствениците на имоти 130 и 66, като материалите, изкопа и майстора са осигурени и заплатени от бащата на ищците, а ответниците са участвали лично и  чрез техни роднини и познати труд.

При което съдът намира за установено по делото, че процесната канализация построена в им.№66, като построена със съвместни усИ.и средства на собственците на двата имота е съвместна тяхна собственост, независимо да е построена предимно в имота на ответниците.

От показанията на св. А.Г. – без родство със страните се установяв, че е бил извикан във вилата на ищците, тъй като се било наводнило мазето им. Когато отишъл валял проливен дъжд и установил, че мазето се напълнило с около 20 см вода, която идвало от сифона на канала. След като дъждът спрял водата се оттеглила обратно през сифона.  

По делото е приета и неоспорена от страните СТЕ изготвена от в.л. Л., която съдът възприема, като обективна, безпристрастна и компетентно изготвена. От заключението на вещото лице и дадените от него в съдебно заседание обяснения от се установява следното: В им.№66 но ответниците има изградена канализация с дължина от 71 м, която е изградена без строителни книжа и документи и без да била предвидена на място в плана. В им.№130 на ищците има изградена канализация с дължина от 15 м., също направена без издадено разрешение.  В имот №66 има изградена ревизионно шахта, която е изградена заедно с канализацията  с размери 25/25см и дълбочина 50 см. с цел ревизия и почистване на канализацията. Самата шахта е точно там където се прави чупка и се включва канализацията на им.№130 в тази изградена в им.№66 на ответниците, която вероятно го обслужва, но вещото лице не видяло какво точно обслужва от този имот, в който няма изградена сграда. Вещото лице твърди, че уличната канализация в която е включена процесната дворищна канализация е такава само за дъждовна вода, но е и за отпадни води от жилищни имоти, защото няма изпълнени по нея шахти за почистване. Този улична канализация не е могла да поеме водата от големия дъжд, който е валял, когато в къщата на ищците и констатирано наводнение. Поради това и водата се връщала обратно. Причината за наводнението при ищеца е в уличната канализация, която е направена само за отвеждане на дъждовна вода. Според вещото лице именно в такива случай се връщала вода обратно от канализацията, която след това се отичала по нея, какъвто бил и конкретния случай.

По делото са представени и сключени от страните с ВиК договори за доставка и отвеждане на вода, в които обаче има данни само за поставени водомери, но не и такива свързани с канализацията, поради което и не необходимо да бъдат обсъждани.

 

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът формира и правните си изводи: По отношение на предявения негаторен иск по  чл. 109 от ЗС - негаторният иск е средство за правна защита на собственика от всяко пряко или косвено неоснователно действие, или създадено състояние, имащо вредно отражение върху имота и създаващо пречки на собственика да упражнява пълноценно правото си на собственост. Съгласно т.3 от задължителното за съдилищата в Р България ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаване на иска с правна квалификация  чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Първата и задължителна предпоставка за успешното провеждане на негаторния иск е установяване правото на собственост на ищеца върху имота, върху който се твърди оказвано от ответника неоснователно действие, пречещо на ищеца да упражнява правото си на собственост в неговата пълнота.

Безспорно се установява по делото, че ищците са собственици на дворно място съставляващо им.пл.№130, а ответниците са собственици на съседния имот пл.№66. Установява се още от показанията на свидетелите, че ищците и ответниците са построили съвместно незаконна канализация, която да обслужва и двата имота, без издадени за построяването й строителни книжа и разрешения за строеж.

По делото няма данни, като не са ангажирани от ищците каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението им, че именно ответниците са прекъснали канализацията им. Единствено са представени написани от пълномощника им Спасов жалби до кмета на община Сърница и издадена в тази връзка от последния Заповед №103/13.05.2015г. за възстановяване нормалното функциониране на канализацията за имота на ищците, до изработване на ПУП за частично изменение на регулацията. спорното място е тяхна собственост, която предхожда с около 2 години предявяването на настоящия иск, т.е. през това време канализацията е функционирала нормално. При което и няма как да служи за доказателство, че ответниците са прекъснали канализацията на ищците. Представен е и констативен протокол № 015а/27.07.2017г. на комисия назначена със Заповед № 528/27.07.2017г. на кмета на община Сърница. Видно от него служители на общината са констатирали, че в мазето на постройките в им.130 е имало следи от вода по стените на15-20 см., което по сведение на С.Й. било в резултата от запушване на канализацията. В този протокол липсват каквито и да било констатации свързани с причината за констатираното наводнение. А както вече се посочи по-горе от показанията на св. А.Г., които изцяло кореспондират с обясненията на вещото лице дадени в съдебно заседание, не имало запушване на канализацията, а връщане на вода по време на дъжд, тъй като уличната дъждовна канализация не могла да поеме всичката вода.

Ето защо и съдът намира иска по чл.109 от ЗС е неоснователен, и като такъв се отхвърли.

   

               С оглед отхвърляне на иска ищците нямат право на разноски, а направените от тях такива остават за тяхна сметка. В тази връзка следва да се отбележи само, че  неоснователно е искането на ищците да им се присъдят направените разноски и при отхвърляне на иска, тъй като той бил основателен при завеждането му и ответниците били станали причина за завеждане на иска. Това е така, тъй като по делото не се установи изобщо ответниците да са станали причина за завеждане делото, а вместо това се установи причина за това да стои извън тях.

На основание чл. 78, ал.3 ще се осъдят ищците да заплатят на ответниците разноски в размер на 900лв. , съгласно списък по чл.800 ГПК, при представени доказателства за направени разноски от 800лв. за адв. възнаграждение и 100лв. за СТЕ.

            По горните съображения, съдът

 

                                                          Р  Е  Ш  И :

 

            ОТХВЪРЛЯ  иска на П.С.Й.,ЕГН ********** и Ц.С.Й., ЕГН ********** ***, против С.П.Р., ЕГН **********, И.П.Р., ЕГН ********** *** и С.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, по чл. 109 от ЗС осъждането и да възстановят връзката на канализацията, идваща от имот пл. № 130 в кв. “Крушата” на Сърница, с канализацията преминаваща в техния имот пл. № 66, като неоснователен.

ОСЪЖДА П.С.Й.,ЕГН ********** и Ц.С.Й., ЕГН ********** ***, да заплатят на С.П.Р., ЕГН **********, И.П.Р., ЕГН ********** *** и С.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 900,0лв. /деветстотин лева/ - направените по делото разноски .            

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)