РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 08.11.2016год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря П.Ц. като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №5548 по описа за 2016година и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от “Топлофикация Плевен” ЕАД-Плевен против Л.С.Ч., в която се твърди, че
ответникът е собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в ***, с аб. №3412 и е клиент по смисъл на чл.153 ЗЕ. Твърди се, че е предоставена топлинна енергия
за периода 01.10.2013г.-30.04.2016г., която не е заплатена и чиято цена възлиза на 2891,96лв. Твърди се,
че ответникът дължи и лихва за забава за периода 03.12.2013г.-17.05.2016г. в
размер на 384,02лв. Твърди се, че по повод заявление по чл.410 от ГПК в полза
на ищеца е издадена заповед спрямо тях за посочените суми по ч. гр.д.№3891/16г.
на ПлРС.Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства ищецът е
абонат на “Топлофикация-Плевен”ЕАД, което е доставчик на топлинна енергия. Твърди
се, че е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от
ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове за
потребителя на ТЕ важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал.
1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен,
които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се одобряват от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник
и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди
се, че ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а,
ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от "Топлофикация Плевен" ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. Плевен от 2007 и приложени по делото, публикувани във в-к
“Нощен труд” бр. 13-14.12.2007г. и в-к “Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че
в раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 32, ал. 1 е определен реда и
срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В този смисъл, задължението на абоната за заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края
на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че тъй като не е заплатена сумата от ответника, е подадено заявление по чл.410 от ГПК и е издадена заповед по ч. гр.д.№3891/2016г.Твърди се, че в законовия срок е постъпило възражение и на осн. чл. 415 от ГПК е предявил иск за съществуване на вземането си, поради което моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи част от посочените в заповедта суми, както и да осъди ответника да заплати направените по делото разноски.
Ответницата е депозирала отговор в срока по чл.131 от ГПК,
като е направено възражение за погасителна давност.
За трето лице помагач,
представител не се явява и не взема становище.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№3891/2016г. по описа на ПлРС е, че от страна
на дружеството като доставчик на топлинна енергия е подадено заявление по реда
на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е
издадена заповед№2522/31.05.2016г. спрямо ответника, както следва: сумата: сумата
от 2891,96 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
01.10.2013г. до 30.04.2016г., лихва върху главницата в размер на 384,02лв. за
периода от 03.12.2013г. до 17.05.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на молбата 30.05.2016г. до окончателното
изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 65,52лв.
и юрисконсултско възнаграждение – 180.00 лв.Вземането произтича от следните
обстоятелства: Л.С.Ч. е длъжник на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН” ЕАД, тъй като е ползвал доставената от дружеството топлинна енергия, доставена от заявителя в
недвижим имот, находящ се в ***, за периода 01.10.2013г. до 30.04.2016г., без
да заплати горепосочената сума.
В срок кредиторът е предявил иск за сумите по заповедта.
Спорен по делото е
въпросът дължи ли ответникът претендираните
суми и основателно ли е възражението за давност.
Въз основа на така
събраните доказателства, съдът приема, следното отправна страна:
Съдът споделя становището на ищеца, че ответникът
е потребител на топлинна енергия по
смисъла на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от
09.12.2003г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм. ДВ. бр. 18 от
25.02.2005г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от
11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от
08.09.2006г./, съгласно който "потребител на енергия или природен газ за
битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което
използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. По
силата на нормативните актове, абоната е потребител на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 'Топлофикация Плевен
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен, които се изготвят от
'Топлофикация Плевен" ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По
делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация Плевен"
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен- приложени на л. 7 по делото, в
сила от 2007г.В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл, 31, ал. 1 е
определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.Установява се от доказателствата по делото, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата,
в която се намира топлоснабдения имот е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Холидей и
Райзен“ЕООД.Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва
по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.140а от ЗЕ общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда- етажна собственост, присъединена към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо
водоснабдяване и за отопление.Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ, топлинната енергия
за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена за сградна инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите.Съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ, клиентите
на сграда- етажна собственост, които прекратяват топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.Качеството
на клиент може да се изгуби само тогава, когато се прекрати топлоподаването на
цялата сграда.
По делото е направено
възражение за давност.Съдът намира, че в случая е приложима кратката тригодишна
погасителна давност, по смисъла на
чл.111, б.в от ЗЗД. Съобразно ТР №3/2012г. на ОСГК на ВКС, понятието “периодични плащания”, по
смисъла на цитираната норма.- чл.111, б”в” от ЗЗД, се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения, за предаване на пари, или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви- какъвто
характер, съдът приема, че има и задължението на ответника спрямо ищеца
ТЕЦ-Плевен. В случая меродавна е датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- или 30.05.2016г.
По делото е назначена СИЕ, като ВЛ е изчислило по
задачата на ищеца и с оглед направеното
възражение за давност, като е посочва кои са дължимите суми: 2891,96лв., главница за периода 01.10.2013г.-30.04.2016г. / в това число отопление, ТЕ
отдадена от сградната инсталация, дялово разпределение, БГВ / и лихва в размер
на 384,02лв. за периода 03.12.2013г.-17.05.2016г. Заключението е прието като обективно и
компетентно. Посочва се, че заявлението е подадено на 30.05.2016г. и
претендираните суми са в тригодишния давностен срок.
Всички останали възражения ,
не следва да се обсъждат , като неотносими към спора.Още повече, че ответницата
не е доказал, че е направила опит за плащане на сумите и да й е било отказано ,
както и че не е имала възможност да заплати същите.Дори и да не е имала
физическа възможност, то е могла да намери начин да заплаща сумите.
С оглед на изложеното
съдът приема, че предявените искове, се явяват и основателни и доказани.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените
услуги и с поведението си са станали
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца.Като за разноските по заповедното производство също следва да се присъдят.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив, като ответника бъде осъден да заплати на ищеца сумата общо 245,52лв.-разноски
по ч. гр.д.№3891/2016г. по описа на ПлРС.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер 620,16лв., направени в настоящето
производство.Освен това направеното
възражение за редукция е неоснователно, предвид факта, че са предявени два
иска, за всеки от които дължимото възнаграждение е в размер 300лв.И не на последно място, съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда
адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по
отношение на ответницата Л.С.Ч. с ЕГН**********, адрес: ***,че ДЪЛЖИ на кредитора
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес ***, ЕИК *********, следните суми: 2891,96лв. – главница за ползвана
и незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2013г. до 30.04.2016г., лихва
върху главницата в размер на 384,02лв. за периода от 03.12.2013г. до
17.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
молбата 30.05.2016г. до окончателното изплащане на същата, за които суми е
издадена заповед №2522/31.05.2016г. по
ч.гр.д.№3891/2016г. на ПлРС.
ОСЪЖДА Л.С.Ч. с ЕГН**********, адрес: *** на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, сумата общо
620,16лв., направени деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА Л.С.Ч. с ЕГН**********, адрес: ***,ДА ЗАПЛАТИ
НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********,
сумата общо от 245,52лв.- разноски по ч.гр.д.№3891/2016г. по описа на ПлРС.
Производството по делото е проведено при участието на-„ Холидей и Райзен“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК813141699., като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :