за да се произнесе, взе предвид следното: С Присъда № 163/24.11.2010 г., постановена по Н.Ч.Х.Д. № 200/2010 г. по описа на РС – Момчилград, същият съд е признал подсъдимия Сюлейман Ахмед Емин, роден на 17.04.1971 г. в с. Фотиново, общ. Кирково, живущ в с. Старово, общ. Кирково, обл. Кърджали, български гражданин, женен, неосъждан, земеделски производител, ЕГН **********, за виновен в това, че на 25.09.2010 г. в с. Старово, общ. Кирково, обл. Кърджали, причинил на Гюнтер Ахмед Мехмед от същото село лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата и сътресение на мозъка без пълна загуба на съзнание, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 вр. чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева. Подс. Емин е осъден и да заплати на частния тъжител и граждански ищец по делото Гюнтер Ахмед Мехмед сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2010 г. до окончателното изплащане на сумата; гражданският иск е отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 8000 лева. Сюлейман Емин е осъден да заплати на Гюнтер Мехмед и сумата от 212 лева - разноски по делото, както и - по сметка на РС – Момчилград - сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. В законоустановения срок срещу така постановената присъда са подадени въззивни жалби от повереника на частния тъжител и граждански ищец Мехмед, както и от защитника на подс. Емин. В подадената от повереника на частния тъжител и граждански ищец по делото въззивна жалба се сочи, че наложеното на подсъдимия наказание е занижено като размер, който извод се обосновава с тежестта на инкриминираното деяние. Същото (че е занижен размерът му) се твърди и по отношение на присъденото обезщетение по гражданския иск. Иска се от въззивния съд да измени обжалваната присъда, като бъде увеличен размерът на наказанието и гражданският иск бъде уважен „по справедливост съобразно практиката на съда”. В подадената от защитника на подсъдимия жалба се твърди, че първоинстанционната присъда е необоснована, че съдът неправилно е анализирал доказателствения материал по делото, че е следвало да намери приложение институтът на неизбежната отбрана. От втората съдебна инстанция се иска да се отмени присъдата на РС – Момчилград, като подс. Емин бъде оправдан, съответно – като бъде отхвърлен предявения граждански иск и в полза на подсъдимия бъдат присъдени направените по делото разÝоски. Във връзка с въззивната жалба, подадена от защитника на подсъдимия, е постъпило писмено възражение от повереника на гражданския ищец и частен обвинител Гюнтер Мехмед. В него се излага становище за липса на неизбежна отбрана в процесния случай. В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния обвинител и граждански ищец Мехмед, както и защитникът на подс. Емин поддържат подадените от тях жалби, като излагат подробни съображения. Подсъдимият заявява, че не се признава за виновен и че пострадалият и брат му са дошли до дома му и са го нападнали. Иска от съда да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Въззивният съд намира, че и двете въззивни жалби се явяват допустими за разглеждане, а по същество – неоснователни. Съдът, след като провери изцяло - по реда на чл. 314 от НПК - обжалваната присъда, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба, намира следното: По делото се установява следната фактическа обстановка: На 25.09.2010 г. тъжителят Гюнтер Мехмед и брат му - св. Танер Мехмед - били пред гараж в с. Старово, който ползвали за трактора си. Този гараж се намирал срещу дома на подс. Сюлейман Емин. Последният бил складирал наблизо дървен материал. Тъй като този дървен материал пречел на тъжителя, той и брат му го преместили. След известно време подсъдимият отишъл в градината си заедно със своята съпругата - св. Гюлбахар Емин. През оградата Сюлейман Емин направил забележка на двамата братя Мехмед във връзка с това, че последните преместили неговия дървен материал. Разменили се реплики и двете страни се спречкали на улицата, непосредствено пред градината на подсъдимия. Гюнтер Мехмед бутнал подсъдимия на земята. След като Сюлейман Емин се изправил, замахнал с брадвата, която държал в ръката си и нанесъл два удара с нея (с металната, тъпа част на брадвата) на частния тъжител. Първият удар попаднал в главата на Гюнтер Мехмед. Вторият удар попаднал в лявото рамо на пострадалия. Пострадалият загубил съзнание за около 3-4 минути. Св. Танер Мехмед успял да вземе брадвата от подсъдимия и да я изхвърли в градината на последния. След това боят бил прекратен. Подс. Емин и Гюнтер Мехмед дори седнали заедно и разговаряли относно това как се е стигнало до сбиването. По сигнал на съпругата на св. Танер Мехмед бил извикан екип на ФСМП – Кирково, който оказал спешна помощ на тъжителя. Нанесеният удар по главата причинил на Гюнтер Мехмед силно главоболие. По преценка на дежурния лекар пострадалият Мехмед бил транспортиран до гр. Кърджали за извършване на обстоен преглед. На същата дата - 25.09.2010 г. - Гюнтер Мехмед постъпил в МБАЛ ”Д-р Атанас Дафовски”, гр. Кърджали, откъдето бил изписан на 28.09.2010 г. с окончателна диагноза „Травма на главата. Мозъчно сътресение – закрита травма”. В издадената епикриза за състоянието на тъжителя била посочена необходимост от контролни прегледи след 15-30 дни и било препоръчано наблюдение от съответния общопрактикуващ лекар. Във връзка със случая още на същата дата бил подаден сигнал в РУ ”Полиция” – Кирково. Полицейски служители от управлението, сред които бил и гл. полицай Севдалин Илчев, посетили местопроизшествието докато екипът за оказване на спешна медицинска помощ бил още в с. Старево. Сюлейман Емин бил доведен в районното управление за изясняване на случая. При извършената полицейска проверка на подс. Сюлейман Емин бил съставен Протокол за предупреждение от 25.09.2010 г., както и АУАН за извършено нарушаване на обществения ред. Гл. полицай Илчев съставил докладна записка по случая, в която отразил, че от проведения разговор с подсъдимия и от снетите писмени обяснения се установява удар с брадва, нанесен от Сюлейман Емин по главата на тъжителя. На 26.09.2010 г. частния тъжител бил прегледан от съдебен лекар и му било издадено Съдебно-медицинско удостоверение № 282/2010 г., в което било отразено обективното му състояние при прегледа: “Глава: В лявата половина на теменната област на главата е установява цепковидна рана с дължина 3 см. с неравни ръбове. Шия, гръден кош и корем – без видими следи от външни увреждания. Крайници: По задната повърхност на лявото рамо се установява лентовидно синкаво-мораво-червено кръвонасядане ...По предно-вътрешната повърхност на лявата мишница, в долната й част се установяват множество петнисти сливащи се помежду си синкаво-морави кръвонасядания...”. Съгласно заключението на съдебния лекар, описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да възникнат по описанието на пострадалия; разкъсно-контузната рана на главата и сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите описани травматични увреждания – кръвонасядания по главата, лявото рамо и лявата мишница, са причинили болка и страдание. Подс. Емин е с много добри характеристични данни, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. Същият е женен (съпругата му е безработна), с две деца, едното от които непълнолетно, като пълнолетното му дете е безработно. Горната фактическа обстановка се установява от приложените справка за съдимост, характеристична справка, заверени копия от СМУ относно Гюнтер Ахмед Мехмед от 26.09.2010 г. и от Епикриза на същото лице от МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”, гр. Кърджали, писмо от РУ „Полиция” – Кирково и приложените към него завеерени копия от документи по преписка с рег. № 5741/28.09.2010 г. по описа на същото управление – протокол за предупреждение и докладна записка, както и – частично – от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Белкъс Емин, Танер Мехмед, Ахмед Емин и Гюлбахар Емин. Въззивният съд кредитира изцяло изброените по-горе справка за съдимост, характеристична справка, заверени копия от СМУ и епикриза, докладна записка, протокол за предупреждение и писмо от РУ „Полиция” – Кирково, които документи изхождат от съответните компетентни лица и чието съдържание не влиза в противоречие с останалите доказателствени материали по делото. Наличните по делото гласни доказателствени средства изхождат от заинтересовани от изхода на същото дело лица. Това, само по себе си обаче не може да бъде причина съответните обяснения или показания да не бъдат кредитирани. Законът не установява подобно правило. Необходимо е да се направи внимателен анализ на визираните доказателствени средства – разгледани поотделно и в в общата съвкупност на доказателствените материали по делото, за да бъде преценено кои от тях и в каква тяхна част следва да бъдат кредитирани. Обясненията на подсъдимия в смисъл, че не е удрял с брадвата по главата тъжителя и че го е ударил единствено по рамото с дръжката на брадвата не следва да бъдат кредитирани. Същите представляват защитна версия. За контузията на главата на частния тъжител подс. Емин обяснява, че вероятно е получена при падане на Гюнтер Мехмед по време на сбиването. Подсъдимият сочи в тази връзка, че двамата са паднали и се били на земята „и може тогава да се е ударил” (тъжителят). По подобен начин обяснява нараняването по главата на пострадалия и друго, заинтересовано от изхода на делото лице - св. Гюлбахар Емин, съпруга на подсъдимия. Същата заявява, че предполага, че нараняването е получено от падане, вероятно върху количка, като същевременно сочи, че Сюлейман Емин бил паднал на земята, съборен от двамата братя, които го били хванали от двете му страни - не изведнъж, а полека - и частният тъжител удрял подсъдимия отгоре. Настоящият съдебен състав намира, че няма логика в това едновременно да са налице следните обстоятелства: подс. Емин да е падал постепенно, държан отстрани и от двамата братя; тъжителят Мехмед да е паднал с по-голяма скорост от подсъдимия, когото той е държал в този момент; Гюнтер Мехмед да е паднал с такава сила на земята, включително върху оставена там количка, че да получи сериозно нараняване, във връзка с което да се наложи оказването на спешна медицинска помощ; след такова падане тъжителят да се озове отгоре спрямо подс. Емин и да е в състояние да му нанася удари. Специално що се отнася до твърдението на подсъдимия и съпругата му, че е използвана само дръжката на брадвата, то е необходимо да се посочи, че е съвсем нелогично да бъде използван такъв неудобен прийом в сблъсъка с двамата братя (които принципно са имали надмощие над подсъдимия) вместо много по-ефективното нанасяне на удар с металната част. Прави впечатление освен това и противоречието в показанията на съпругата на подсъдимия относно момента, в който е видяла кръв по Гюнтер Мехмед. Първоначално Гюлбахар Емин заявява, че след като биещите се се изправили, съпругът й ударил тъжителя по рамото с дръжката на брадвата, последният паднал, след което станал и тогава св. Гюлбахар Емин видяла, „че има кръв по него”. По-нататък същият свидетел заявява, че е видяла кръвта по главата на Гюнтер Мехмед, когато последният се е навел над блъснатия на земята подсъдим. Това противоречие също води до извода, че съдът не следва да кредитира показанията на св. Гюлбахар Емин в тази им част. Като се има предвид горното, следва да бъдат кредитирани показанията на св. Танер Мехмед относно това, че подсъдимият е нанесъл удар с металната част на брадвата по главата на брат му, след което същият свидетел е успял да изтръгне от ръцете на Сюлейман Емин въпросната брадва. Процесното нараняване по главата на пострадалия и последвалата необходимост от оказване на спешна медицинска помощ съответстват на удар с металната част на брадвата. Необходимо е още да бъде отбелязано и това, че процесното нараняване на главата на пострадалия е констатирано от съдебния лекар на „лявата теменна област на главата”; по задната повърхност на лявото рамо пък лекарят е установил кръвонасядане; множество сливащи се помежду си кръвонасядания са установени и „по предно-вътрешната повърхност на лявата мишница”. Горното – предвид обстоятелството, че нараняванията и кръвонасяданията се намират от лявата страна на тъжителя Мехмед – е в подкрепа на заявеното от св. Танер Мехмед в смисъл, че подсъдимия, при една и съща негова деятелност, е нанесъл удари както по рамото, така и по главата на пострадалия. Не могат обаче да бъдат кредитирани показанията на брата на частния тъжител относно това, че визираният удар по главата на Гюнтер Мехмед бил нанесен с острата част на брадвата. В това отношение заявеното от свидетеля противоречи на издаденото СМУ, където е посочено, че обсъжданото тук увреждане е причинено при действието на твърд, тъп предмет; по-горе беше изложено защо съдът кредитира съдебно-медицинското удостоверение, като тук се налага да се подчертае, че, за разлика от показанията на св. Танер Мехмед, медицинското удостоверение изхожда от лице, незаинтересовано от изхода на делото. Настоящата инстанция намира, че показанията на св. Белкъс Емин следва да бъдат кредитирани частично. Действително, налице са неточности в изказа на Белкъс Емин относно това какво е видяла лично и за какво знае от други лица. Това обаче съвсем не може да бъде причина визираните свидетелски показания да не бъдат кредитирани в съответните им части поради тази причина; необходимо е да бъде изяснено какви точно са възприятията относно релевантните по делото факти, изложени от свидетеля. В тази връзка, изяснява се от показанията на св. Белкъс Емин – разгледани в тяхната цялост – какво твърди, че е видяла същата лично и какво е чула от други лица, включително, че не е била очевидец на удар с брадва от страна на подсъдимия спрямо частния тъжител, а е разбрала за това (в това число и за характера на удара) от други лица. Налага се да се държи сметка обаче за това, че св. Белкъс Емин е заинтересована от изхода на делото предвид минал конфликт между съпруга й и тъжителя Мехмед. В тази връзка не могат да бъдат кредитирани показанията й за продължителността и интензитета на побоя, нанесен от двамата братя на подсъдимия. Освен поради заинтересоваността на свидетеля, този извод следва и от това, че не би било логично при такъв продължителен и интензивен побой подс. Емин да не потърси медицинска помощ при идването на екипа за оказване на спешна медицинска помощ, нито пък има логика в това в съставената от пристигнал на място полицейски служител докладна записка по случая да не се отразени никакви констатации във връзка с нанесен на Сюлейман Емин побой. Разбира се, това не означава, че не е имало нанесени удари и спрямо подсъдимия. Последното се явява съвсем логично предвид самата ситуация, при която Сюлейман Емин е бил въоръжен с брадва, съответно – напълно логично е това да му бъде оказано потиводействие от страна на двамата братя посредством нанасяне на удари. Не може да бъде кредитирано заявеното от Белкъс Емин, че видяла в даден момент пострадалия Гюнтер Мехмед да се разделя от другите двама участници в сбиването (брат му и подсъдимия) и после да се връща там с течаща от него кръв, продължавайки да нанася удари по подс. Емин. Така заявеното от същия свидетел отново се явява нелогично. По-специално, не е логично Гюнтер Мехмед да претърпи такова нараняване, което да наложи да бъде потърсена и да му бъде оказана спешна медицинска помощ и, същевременно, да може продължи да нанася удари по подс. Сюлейман Емин. Между другото, самият подсъдим заявява, че след като е ударил пострадалия по рамото с дръжката на брадвата боят е бил прекратен. Не могат да бъдат кредитирани показанията на св. Гюлбахар Емин (съпругата на подсъдимия) за интензитета и продължителността на побоя, нанесен от братята спрямо съпруга й, като причините за това са същите, поради които не следва да бъдат кредитирани и показанията на св. Белкъс Емин в тази насока. Показанията на съпругата на подс. Емин не следва да бъдат кредитирани и в частта им относно това, че именно тя, а не св. Танер Мехмед е изхвърлила брадвата от ръцете на съпруга си в момент, в който е бил нападнат от двамата братя. Не е логично в момент на сбиване и то при положение, че двамата братя Мехмед нанасят удари върху съпруга й, Гюбахар Емин да извършва действия, които единствено пречат на Сюлейман Емин да се защити. Показанията, дадени от св. Ахмед Емин - бащата на подсъдимия, представляват в значителна част преразказване на получена от други лица информация, поради което и приносът им за изясняване на обективната истина е минимален. Тези показания не следва да бъдат кредитирани в частта им относно нанесен от страна на подсъдимия с дръжката на брадвата удар по рамото на тъжителя, доколкото, както беше посочено по-горе, такъв начин на действие на Сюлейман Емин очевидно не би бил ефективен в конфликта с двамата братя; така изложеното от св. Ахмед Емин представлява поддържане на защитната версия на неговия син. Прочие, въззивният съд кредитира изброените гласни доказателствени средства освен в частите им, за които по-горе беше отбелязано, че не следва да бъдат кредитирани. Видно е от споменатата епикриза относно състоянието на пострадалия, че още в данните от анамнезата са посочени както ударът с брадва, така и загубеното за 3-4 минути съзнание. Настоящият съдебен състав намира, че не би било логично такива данни да бъдат предоставени от тъжителя Мехмед или от близките му на медицинските специалисти в момент на оказване на спешна помощ на последния, когато важността на качественото и своевременно оказване на тази помощ е много по-голяма от тази на междуличностния конфликт, още повече, че този конфликт практически се е зародил едва при процесното сбиване; прави впечатление и това, че визираният конфликт очевидно не е попречил на подсъдимия и пострадалия да седнат след това заедно и спокойно да обсъдят това как се е стигнало до физическия сблъсък помежду им. Съвсем логично е при така нанесения удар с брадва по главата на частния тъжител Мехмед, същият продължително време да изпитва интензивна болка. В тази връзка в епикризата за състоянието на Гюнтер Мехмед е посочено именно това, че същият се оплаква от силно главоболие. Прочие, несъмнено се установява по делото, че именно подсъдимият е нанесъл удар с брадва по главата на пострадалия и този удар е причинил именно инкриминирания резултат, съответно – силна болка на пострадалия и необходимост от болнично лечение, контролни прегледи след това и наблюдение от съответния общопрактикуващ лекар. При така установената фактическа обстановка следва правният извод, че подс. Емин е причинил на частния тъжител и граждански ищец Мехмед разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно - разкъсно-контузна рана на главата и сътресение на мозъка без пълна загуба на съзнание, представляваща лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Само за уточнение следва да се посочи, че изложен¯то в подадената от Гюнтер Мехмед тъжба искане е подсъдимият да бъде осъден за нанасянето на удар по главата и настъпилите в резултат на това последици, т. е. – липсва искане за осъждане на подсъдимия във връзка с удара по рамото и неговите последици (тези последици биха били съставомерни, независимо от това, че те сами по себе си попадат под нормата на чл. 130, ал. 2 от НК, съответно – съставът по ал. 1 на същия член ги поглъща). От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Възражението на защитата за наличие на неизбежна отбрана от страна на подсъдимия не може да бъде споделено. По делото липсват каквито и да било доказателства, от които да бъде направен извод за продължаващо към момента на нанасяне на инкриминирания удар нападение срещу Сюлейман Емин. Самият подсъдим заявява, че е ударил тъжителя след като (подс. Емин) е станал от земята, където е бил съборен от двамата братя. Последното, като се има предвид това, че Сюлейман Емин е успял да се изправи безпрепятствено, сочи, че към този момент нападението вече е било прекратено. Не са налице основания и за преквалифициране на деянието по чл. 132, ал. 1, т. 3 от НК. Липсват доказателства за това, че подсъдимият, към момента на нанасяне на инкриминирания удар, е бил в състояние на силно раздразнение по смисъла на споменатата разпоредба, т. е. – съзнанието му до такава степен да е овладяно от чувствата, че възможността му да вземе правилно решение и да ръководи постъпките си е до такава степен намалена, без той да е напълно лишен от нея (виж Постановление № 2/1957 г. на ПВС, т. 20 – относно убийството при афектен умисъл). Напротив, видно от неговите обяснения и от показанията на съпругата му, след приключване на боя е последвал спокоен разговор между Сюлейман Емин и Мехмед Гюнтер, което не би било логично, ако малко преди това подс. Емин се е намирал във визираното в чл. 132, ал. 1 от НК състояние на силно раздразнение. Касателно определените на подсъдимия с първоинстанционната присъда наказания, настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Правилно първата съдебна инстанция е приложила реда по чл. 78а от НК, доколкото в случая са налице законоустановените предпоставки по ал. 1 на същяи член и не е налице нито една от пречките по неговата ал. 7. Преценката за това, че с така определения размер на наказанието биха се постигнали целите по чл. 36 от НК (посочената разпоредба намира приложение и касателно административното наказание „Глоба”, наложено по реда на чл. 78а от НК), обаче не се споделя от настоящия съдебен състав. Действително, подсъдимият е с много добри характеристични данни и не е осъждан. Действително, същият следва да полага грижи за семейството си (безработната си съпруга и непълнолетното си дете). Наистина, физическият сблъсък с двамата братя Мехмед, в който сблъсък Сюлейман Емин е понесъл удари и на който е присъствала съпругата му, е оказал съответното провокативно въздействие върху подс. Емин. РС – Момчилград обаче е наложил административно наказание „Глоба” в минималния възможен размер, без да съобрази отегчаващото обстоятелство, че подс. Емин е нанесъл удар с брадва по такова уязвимо място на тъжителя, каквото е главата, съответно – създадена е опасност от настъпване на по-тежки последици. Нанесеният удар е предизвикал силна болка и необходимост от продължително лечение, включително болнично (в периода 25.09.2010 г. – 28.09.2010 г.). Определянето на наказанието в минималния допустим от закона размер би довело до омаловажаване в очите на самия подсъдим и на останалите членове на обществото на тежестта на деянието, т. е. – по този начин не биха били постигнати целите на наказанието съгласно чл. 36 от НК. Въззивният съд намира, че административно наказание „Глоба” в размер на 1500 лева би се явило справедливо, съответно на престъплението и в съответствие с целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК, по-специално – превъзпитателното и предупредителното действие спрямо подсъдимия и другите членове на обществото. Гражданският иск се явява доказан като основание предвид извършването на деянието от подсъдимия и настъпилия резултат. Настоящият съдебен състав обаче намира размера на присъденото обезщетение за занижен предвид кратковременната загуба на съзнание и предвид това, че увреждането е засегнало чувствителна и важна част от тялото на пострадалия, каквато е главата. Следва да се държи сметка за обстоятелството, че, видно от приетата като доказателство по делото епикриза, лечението на Гюнтер Мехмед в болнично заведение, както беше споменато по-горе, е продължило от 25.09.2010 г. до 28.09.2010 г., като след изписването е следвало да се извършат и още контролни прегледи, като е препоръчано наблюдение от общопрактикуващия лекар. Поради това въззивният съд счита, че обезщетение в размер от 800 лева за претърпените от престъплението неимуществени вреди се явява справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Присъждане на обезщетение в по-голям размер не би съответствало на реално претърпените неимуществени вреди от гражданския ищец и би довело до несправедливо обогатяване за последния. Предвид изхода на делото правилно се явява присъждането на разноски от първата инстанция, включително относно държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Настоящият съдебен състав, като съобрази изхода от въззивното обжалване по жалбата на частния тъжител, намира, че, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, разноски (в размер на 6 лева – дължимата и заплатена държавна такса за въззивното обжалване) в негова полза следва да бъдат присъдени и във връзка с въззивното производство. Въззивната инстанция, при извършената цялостна проверка, намира, че районият съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Всичко изложено до тук налага, на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 и ал. 3, пр. 2 вр. чл. 334, т. 3 от НПК, обжалваната присъда да бъде изменена, като бъде увеличен размерът на административното наказание „Глоба” и бъде увеличен размерът на присъденото обезщетение по гражданския иск съобразно посоченото по-горе; в останалата си част присъдата, на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, следва да бъде потвърдена. Ето защо въззивният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 163/24.11.2010 г., постановена по Н.Ч.Х.Д. № 200/2010 г. по описа на РС – Момчилград, В ЧАСТТА, с която на подсъдимия Сюлейман Ахмед Емин, със снета по делото самоличност, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева, като УВЕЛИЧАВА размера на това наказание от 1000 лева на 1500 лева. ИЗМЕНЯВА Присъда № 163/24.11.2010 г., постановена по Н.Ч.Х.Д. № 200/2010 г. по описа на РС – Момчилград, В ЧАСТТА, с която гражданският иск, предявен от Гюнтер Ахмед Мехмед от с. Старово, общ. Кирково, обл. Кърджали, против подсъдимия Сюлейман Ахмед Емин, със снета по делото самоличност, за заплащане на сумата от 8000 лева - обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, е отхвърлен за разликата над 600 лева до пълния предявен размер от 8000 лева, като я ОТМЕНЯВА за разликата от 600 лева до 800 лева, вместо което постановява: ОСЪЖДА подсъдимия Сюлейман Ахмед Емин, със снета по делото самоличност, да заплати на Гюнтер Ахмед Мехмед от с. Старово, общ. Кирково, обл. Кърджали, и сумата от 200 лева (общо 800 лева), представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди. ПОТВЪРЖДАВА присъдата В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ. ОСЪЖДА подсъдимия Сюлейман Ахмед Емин, със снета по делото самоличност, да заплати на Гюнтер Ахмед Мехмед от с. Старово, общ. Кирково, обл. Кърджали, сумата от 6 лева, представляваща разноски за въззивното производство. Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: |