МОТИВИ по НОХД
№ 1674/2020г. пo описа на Районен съд - Русе, ІХ н. с.
Районна прокуратура – Русе е внесла
обвинителен акт, с който е предала на съд подсъдимия Д.Г.Б., роден на
***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, с висше
образование, разведен, безработен, ЕГН: **********, неосъждан (реабилитиран), за престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. 3, вр.
с ал. 1 НК, а именно за това, че на 15.04.2020г., в
гр.Сеново, обл. Русе, нарушил мерки, издадени против
разпространението или появяването на заразна болест по хората - Заповед №
РД-01-183 от 06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република
България, издадена на основание чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал.1, 3, 5, 6 и 7 от
Закона за здравето и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията
на страната - като лице по Раздел II, т. 1 от заповедта - „Всички лица, които
влизат на територията на Република България, се поставят под карантина за срок
от 14 дни в дом или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило,
че ще пребивава с предписание по образец (Приложение №1) на органите на
граничния здравен контрол“, пристигнало от държава с висок риск на
разпространение на COVID-19, посочена в Раздел I, т. 2 от заповедта - от
Великобритания - държава с висок риск на разпространение на COVID-19, поставено
под карантина с Предписание за поставяне под карантина изх.№ 51 от 13.04.2020
г. на Столична регионална здравна инспекция, не изпълнил задължението си по т.
8 от Раздел ІІ от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването
на Република България, а именно да не напуска дома си или мястото за
настаняване, в което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието
срок - *****, като деянието е извършено по време на извънредно положение,
свързано със смъртни случаи - обявено с Решение на Народното събрание от
13.03.2020г. върху цялата територия на Република България, считано от 13 март
2020г. - до 13 април 2020г., обнародвано в ДВ бр. 22 (извънреден) от
13.03.2020г., изменено с Решение на НС от 03.04.2020г., обнародвано в ДВ бр. 33
от 07.04.2020г., във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19.
В проведеното съдебно
заседание, представителят на държавното обвинение пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата напълно
кореспондира и се подкрепя от доказателствената съвкупност по делото и
извършената оценка на същата. По отношение вида и размера на наказанието, счита,
че същото следва да бъде индивидуализирано по правилата на чл. 54 НК като на
подсъдимия бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем
месеца, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок
от три години и „Глоба“ в минималния предвиден в санкционната разпоредба
размер, а именно 10000 лева.
Защитникът на подсъдимия
пледира, че доказателствата по делото напълно кореспондират с извършеното
деяние и престъплението е доказано. Моли се да бъде отчетено, че същият е
извършил деянието, за да се види със своите близки и е бил установен на около
100 метра от дома си като е бил в кола и е нямал връзка с други хора, чието
здраве да застрашава. Не се възразява срещу предложеното от държавното
обвинение наказание.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни
и писмени доказателства и писмените доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност и като обсъди инвокираните от
страните фактически и правни доводи, възведени в хода и по реда на съдебните
прения, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Д.Г.Б. е роден на ***г***, с постоянен и
настоящ адрес ***, български гражданин, с висше образование, разведен,
безработен, ЕГН: **********, неосъждан (реабилитиран).
Във връзка с
установените в Република България в началото на месец март 2020г. случаи на
заразната болест COVID-19, включително и смъртни такива, на територията на
цялата страна била въведена епидемична обстановка. С оглед това, на основание
чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България по предложение на
Министерския съвет, поради разрастващата се пандемия от COVID-19 с Решение от
13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание, обнародвано в ДВ бр. 22 (извънреден)
от 13.03.2020г., изменено с Решение на НС от 03.04.2020г., обнародвано в ДВ бр.
33 от 07.04.2020г. върху цялата територия на Република България било въведено
извънредно положение, считано от 13 март 2020г.
На основание чл.
61, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба
№ 21 от 2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести,
във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната, била издадена Заповед
№ РД-01-183 от 06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република
България. Със същата били въведени мерки против разпространението или
появяването на тази заразна болест по хората, включително поставяне под
карантина за срок от 14 дни в дом или на друго място за настаняване, което
лицето е посочило, че ще пребивава, на лицата по т.1 от Раздел ІІ-ри от
Заповедта - Всички лица, които влизат на територията на Република България.
Съобразно т. 8 от Раздел ІІ-ри на цитираната по- горе заповед, всички лица,
поставени под карантина били длъжни да не напускат домовете си или мястото за
настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за 14- дневния срок на
поставянето им под карантина, посочен в съответното писмено предписание,
издадено им от РЗИ.
Подсъдимият Д.Б.
преимуществено живеел и работел във Великобритания - страна, посочена в Раздел
I, т. 2 от Заповедта, като държава с висок риск на разпространение на COVID-19.
В сутрешните
часове на 13.04.2020г. подсъдимият и синът му се прибрали в Република България,
с пътнически самолет, полет W64304, на авиокомпания „Wizz
Air“, като влезли в страната през ГКПП Аерогара -
София. Тъй като пристигал от държава с висок риск на разпространение на
заразната болест подсъдимият бил поставен под задължителна карантина с
предписание изх. № 51 от 13.04.2020 г. на Столична регионална здравна
инспекция, издадено в изпълнение на въведените на територията на страната
противоепидемични мерки против разпространението на заразна болест по хората
със Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването на
Република България, издадена на основание чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, 3, 5,
6 и 7 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005г. за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, във връзка с усложняващата
се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на
територията на страната. В предписанието било посочено, че подсъдимият се
поставял под карантина за срок от 14 дни, считано от 13.04.2020г. на посочения
от него адрес: *****, като следвало да се придвижи до дома си до 16:00ч. на
същата дата. Подсъдимият Д.Б. бил запознат с обстоятелствата, свързани с
поставянето му под карантина, както и с вмененото му с т. 8 от Раздел П-ри на
Заповедта задължение да не напуска за целия срок на карантината дома си или
мястото за настаняване, в което е посочил, че ще пребивава. Предписанието за
поставяне под карантина било връчено на подсъдимия веднага, след съставянето
му, като същият удостоверил с подписа си, че бил запознат с наказателната
отговорност по чл. 355 НК, която носи при неизпълнение на предписанието. След
като предписанието му било връчено подсъдимият се прибрал в дома си на *****, в
срока, който му бил предоставен за придвижване. Във връзка с изпълнението на
служебните си задължения по извършване на периодични проверки на лица,
поставени под карантина свидетелят Р.Г. проверил подсъдимия в следобедните
часове на 13.04.2020г., като установил, че същият бил в дома си и не
констатирал нарушения.
Във вечерните
часове на 15.04.2020г. подсъдимият Д.Б. взел решение да наруши карантината, за
да посети свои познати. В изпълнение на това свое решение на същата дата в
гр.Сеново, обл. Русе подсъдимият напуснал дома си,
качил се в собствения си лек автомобил, марка и модел „Опел Вектра“,
с per. № KG06FPT и привел в движение същия. Тези
действия на подсъдимия Б. били забелязани от свидетеля С.С.,
който в изпълнение на служебните си задължения се намирал в близост до дома на подсъдимия,
за да извърши съответна периодична проверка на поставеното под карантина лице.
Свидетелят С. спрял управлявания от подсъдимия автомобил, като установил, че
автомобилът се управлява от подсъдимия, както и че с тези си действия,
подсъдимият е нарушил т. 8 от Раздел ІІ-ри от Заповед № РД-01-183 от
06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република България, а именно
нарушил забраната да напуска жилището си в срока на поставянето му под карантина.
При проведения разговор между свидетеля С. и подсъдимия Б., последният заявил,
че знае за поставянето си под карантина, но напуснал инцидентно дома си, за да
отиде до свои съседи.
Видно от
приложеното по делото предписание на Столична регионална здравна инспекция, подсъдимият
Д.Б. е бил запознат, че считано от 13.04.2020г. е поставен под задължителна
14-дневна карантина, както за наказателната отговорност при нарушаване.
Изложената фактическа
обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните в хода на
производство гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени
средства.
Не са налице, каквито и да е
противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщените по делото
гласни и писмени доказателства, което от своя страна да налага, съгласно
изискването на чл. 305, ал. 3 НПК да бъдат излагани подробни мотиви, кои
доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателствени
източници, се намират в корелативно единство и безспорно установяват и
подкрепят приетата за установена от съда фактическа обстановка.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че с оглед така установената фактическа обстановка, изведена след оценка на
приобщените по делото доказателствени източници от правна страна следва да бъде
изведен единственият възможен извод, а именно, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 355, ал. 2, пр. 3, вр. с ал. 1 НК, за
което е предаден на съд.
От обективна страна подсъдимият
на
15.04.2020г., в гр.Сеново, обл. Русе, нарушил мерки,
издадени против разпространението или появяването на заразна болест по хората -
Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването на
Република България, издадена на основание чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал.1, 3, 5, 6
и 7 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005г. за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на
COVID-19 на територията на страната - като лице по Раздел II, т. 1 от заповедта
- „Всички лица, които влизат на територията на Република България, се поставят
под карантина за срок от 14 дни в дом или на друго място за настаняване, в
което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание по образец (Приложение
№1) на органите на граничния здравен контрол“, пристигнало от държава с висок
риск на разпространение на COVID-19, посочена в Раздел I, т. 2 от заповедта -
от Великобритания - държава с висок риск на разпространение на COVID-19,
поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина изх.№ 51 от
13.04.2020 г. на Столична регионална здравна инспекция, не изпълнил
задължението си по т. 8 от Раздел ІІ от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020г. на
Министъра на здравеопазването на Република България, а именно да не напуска
дома си или мястото за настаняване, в което е посочил, че ще пребивава за
посочения в предписанието срок - *****, като деянието е извършено по време на
извънредно положение, свързано със смъртни случаи - обявено с Решение на
Народното събрание от 13.03.2020г. върху цялата територия на Република
България, считано от 13 март 2020г. - до 13 април 2020г., обнародвано в ДВ бр.
22 (извънреден) от 13.03.2020г., изменено с Решение на НС от 03.04.2020г.,
обнародвано в ДВ бр. 33 от 07.04.2020г., във връзка с разрастващата се пандемия
от COVID-19.
Изпълнителното деяние на
престъплението е извършено от подсъдимия с действие. Въпреки, че същият бил
поставен под карантина с предписание за поставяне под карантина изх. .№ 51 от
13.04.2020 г. на Столична регионална здравна инспекция и Заповед № РД-01-183 от
06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена
на основание чл.61, ал.2 и чл. 63, ал.1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето, чл.
29 от Наредба № 21 от 2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка,
свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната, съгласно
т. 8 от раздел ІІ на която - „Всички лица, които влизат на територията на
Република България, се поставят под карантина за срок от 14 дни в дом или на
друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с
предписание по образец“ и като лице, пристигащо от държава с висок риск на
разпространение на COVID-19, посочена в Раздел I, т. 2 от Заповедта - от Великобритания
и влизащо на територията на Република България, подсъдимият Д.Б. не изпълнил
задължението си да не напуска дома си, в който е посочил, че ще пребивава през
указания в процесното предписание четиринадесет
дневен срок - ***** и излязъл от жилището си, след което се качил в автомобила
си и се придвижвал със същия в гр. Сеново, обл.Русе.
Заповедите
на министъра на здравеопазването, издадени на основание чл. 63, ал. 1
ЗЗ по своята същност представляват общи административни актове,
което следва от разпоредбата на чл. 63, ал. 11 ЗЗ и за тях липсва изискване за
обнародване като предпоставка за влизането им в сила, а са приложими правилата
на чл. 65 и сл.
от АПК.
Няма
спор, че процесната заповед - Заповед № РД-01-183 от
06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република България е обявена
на интернет страницата на МЗ по реда на чл. 73
вр. с чл. 66, ал. 1
от АПК и същата е породила своето действие, като въведените с нея
противоепидемични мерки са задължителни за всички граждани.
Деянието на подсъдимия Б. осъществява
квалифициращия състав на чл. 355, ал. 2, пр. 3, във връзка с ал. 1 НК, тъй като
е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи,
обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г. върху цялата територия
на Република България, считано от 13 март 2020г. - до 13 април 2020г.,
обнародвано в ДВ бр. 22 (извънреден) от 13.03.2020г., изменено с Решение на НС
от 03.04.2020г., обнародвано в ДВ бр. 33 от 07.04.2020г., във връзка е
разрастващата се пандемия от COVID-19.
Субект на престъплението е
пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От
субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл,
съгласно чл. 11, ал. 2 НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и пряко е целял тяхното настъпване. В съзнанието на същия се намерили
отражение представи, че е влязъл на територията на Република България от
държава с висок риск на разпространение на COVID-19 и че в тази връзка, той е
бил поставен под карантина за срок от четиринадесет дни, считано от
13.04.2020г. включително, които действия били предприети спрямо него във връзка
с изпълнение на Заповед № РД-01- 183 от 06.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.61, ал.2 и чл.
63, ал.1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005г.
за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на
COVID-19 на територията на страната. Доказателства, че същият е бил уведомен за
задължението да не напуска дома си за срока на карантината се съдържат и в
показанията на свидетеля Р.И.Г., който при извършена проверка за спазване на
карантината изрично е разяснил на подсъдимия, че не трябва да напуска дома си
за срока на същата, както и за последиците от неизпълнение на това негово
задължение. Въпреки това, пренебрегвайки въведените в страната
противоепидемични мерки против разпространяването на COVID-19, на процесната дата той напълно съзнателно не изпълнил
задължението си, като напуснал дома си и управлявал автомобила си в гр.Сеново, обл.Русе, е което нарушил взетите по отношение на него
мерки против разпространението и появяването на заразната болест COVID-19 . С
това си поведение подсъдимият Д.Б. напълно съзнателно е създал предпоставки за
поставяне в опасност здравето на хората в гр.Сеново, обл.Русе.
По
гореизложените мотиви съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на
престъплението по чл. 355, ал.
2, пр. 3, вр. с ал. 1 НК, за което е предаден на съд.
По вида и
размера на наказанието:
За състава на това престъпление, за което е предаден
на съд подсъдимият се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до пет
години и глоба от десет до петдесет хиляди лева.
При преценка обществената опасност на извършеното
деяние, съдът отчете обстоятелството, че деянието е извършено в кратък срок,
след поставяне под карантина на лицето, както и факта, че не се касае за
уважителна причина за нарушаване на карантината, а същата е нарушена, за да се
види подсъдимият с негови познати.
По отношение на обществената опасност на
дееца, съдът намира същата за ниска, въпреки предходното му осъждане, с оглед
на изминалия период от време от налагане на предходното му наказание, доколкото
същото е наложено на 28.12.2010г.
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със
субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за
извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно
неговата квалификация.
Като смекчаващи
наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете критичното
отношение и осъзнатите от подсъдимия последици от извършеното от него деяние.
Отегчаващи наказателната
отговорност на подсъдимия обстоятелства не бяха констатирани.
При отчитане на всички тези обстоятелства съдът
намира, че наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, следва да
бъде определено съобразно правилата на чл. 54 НК, доколкото по делото не са
налице нито многобройни, нито едно, но изключително смекчаващо наказателната
отговорност на подсъдимия обстоятелство, което да обуславя приложението на чл.
55 НК.
При отчитане на всички тези обстоятелства релевантни
за индивидуализацията на наказанието, съдът намира, че на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ над минимума и под средата на
предвиденото, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, чието
изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години,
както и да му бъде наложено кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ в
минималния предвиден размер, а именно 10000 лева.
Именно така определеното на подсъдимия наказание, се
явява в най-пълна степен съответно на извършеното от него, с оглед конкретната
обществена опасност на деянието и дееца и при отчитане на всички останали
обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието и като
такова се явява справедливо и в най-пълна степен би постигнало целите на
наказанието по чл. 36 НК, както по отношение на личната така и по отношение на
генералната превантивна функция на наказанието.
По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ