О П Р ЕД Е Л Е Н И Е №…
гр.Козлодуй, 13 октомври 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в закрито заседание на 12 октомври 2020 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 849 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл.395
от ГПК за допускане на обезпечение във висящ процес.
Делото е образувано по искова молба на Г.И.Е. с адрес *** чрез пълномощник адвокат С. ***, с която е предявен против М.А.М. с адрес ***, положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за защита правото на собственост по отношение лек автомобил марка „Хонда ЦРВ” с транзитен peг. № 256М415, рама:SHSRE5890DU020357. След образуване на делото с молба вх.№ 260500/09.10.2020г. ищеца Г.И.Е. чрез пълномощника адв.Плешоева е направила искане за допускане на обезпечение на предявения установителен иск чрез налагане обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изпълнително дело № 151/2020г. по описа на СИС при РС Козлодуй за налагане на запор на същия лек автомобил.
По арг. на чл. 395, ал. 1 от ГПК на насрещната страна не се връчва препис от молбата.
Козлодуйският районен съд, Втори състав като
разгледа молбата за допускане на обезпечение и приложените писмени
доказателства намира, че молбата за допускане на обезпечение е допустима, а
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, тъй като от една страна, не са налице
предпоставките на чл. 391 от ГПК за
допускане на исканото обезпечение, а от друга, исканата мярка е неподходяща. Съображенията за това са следните:
Предявен е положителен установителн иска по чл.124, ал.1 ГПК, с който се цели ищеца да бъде призната по отношение ответника за собственик на лек автомобил марка „Хонда ЦРВ” с транзитен peг. № 256М415, рама:SHSRE5890DU020357.
Ищеца Г.И.Е. твърди, че е живяла на семейни начала с Ангел Цветанов Миков, починал на 17.03.2020г. Твърди и по делото е безспорно видно от приложените към исковата молба писмени доказателства, на името на Ангел Миков е записан в регистрите на МВР, сектор Пътна полиция – Плевен лек автомобил марка „Хонда ЦРВ” с транзитен peг. № 256М415, рама:SHSRE5890DU020357. Според нея, този автомобил е закупен на името на мъжа, с когото е живяла, но с нейни лични парични средства и само предвид внезапната му смърт автомобила е останал на името на мъжа.
От приложените към исковата молба писмени доказателства е видно и, че ответника М.А.М. е дъщеря на Ангел Цветанов Миков и негов наследник. На съда служебно е известно и в делото са приложени писмени доказателстква, че между страните е налице спор за собственост по отношение процесния лек автомобил, като в Районен съд Козлодуй е образувано гражданско дело № 833/2020г. по искова молба на М.А.М., с която е предявила против Г.И.Е. иск по чл.108 от Закон за собствеността. По същото дело по искане на ищеца М.А.М. съдът се е произнесъл с Определение № 260047 от 28.09.2020 г., с което е допуснал обезпечение на иска по чл.108 ЗС чрез налагане на запор върху процесния лек автомобил и е издал обезпечителна заповед. Въз основа на нея в СИС при РС Козлодуй по молба на М.М. е образувано изпълнително дело № 151/2020г. с предмет запор на спорния лек автомобил. Изпълнителното дело е приложено към настоящото и видно от материалите в него е, че ДСИ е връчил на Г.Е. съобщение за налагане на обезпечителна мярка и е изпратил запорни съобщения изх. № 3934 и изх. № 3935 от 28.09.2020г. до КАТ - Враца и КАТ - Плевен за вписване на наложения запор. Освен това ДСИ е насрочил опис, оценка и предаване за пазене на запорирания лек автомобил на 19.10.2020г. в 10.30 часа. Ищеца в настоящия спор Г.Е. иска съда да допусне обезпечение на иска и за собственост на същия автомобил, като наложи обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп.дело № 151/2020г. на СИС при КРС. Излага доводи, че има интерес и основания за допускане на исканото обезпечение, тъй като има съмнения, че е възможно при евенуалното предаване за пазене на запорираното МПС на взискателя М.А.М., тя да се разпореди с него по начин, който ще затрудни изпълнението на съдебното решение.
Съда както изложи по-горе намира, че от една страна не е налице една от предпоставките за допускане на исканото обезпечение – обезпечителната нужда, а от друга, че исканата мярка спиране на изпълнението по налагане запор като обезпечителна марка е неподходяща.
За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск (предявеният иск да е допустим и вероятно основателен) и че е налице интерес от обезпечаване на иска (нужда от обезпечаване), т.е. да е налице обезпечителна нужда и наложената обезпечителната мярка да е съответна на тази нужда, т. е. да е оправдана. . Интерес от обезпечаване на иска е налице, когато без исканото обезпечение би се затруднило изпълнението на бъдещо съдебно решение. В конкретния случай съдът вече е допуснал обезпечение, но на осъдителен иск на насрещната страна по повод спора за собственост между същите страни на процесния лек автомобил, като е наложил запор на същия. Налагането на запор върху автомобила е действие на съдебния изпълнител, с което се разпорежда, че на Г.Е. се забранява да се разпорежда с него. В случая се касае само до обезпечителна мярка запор, а не до същински действия на изпълнение насочени към същия автомобил. От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с автомобила и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта - чл. 451, ал. 1 ГПК. По силата на закона - чл. 450, ал. 1 ГПК, съдебният изпълнител налага запор върху веща – с описването й, т.е. описа е способ за налагане на запора и съда не може да спре изпълнението. Оценката на веща в случая не е нужна, доколкото се касае само до обезчаване на същата вещ чрез запор, а не върху нея да е насочено реално изпълнение. По арг. чл. 469 ГПК при описа на веща следва да бъде определено от съдебния изпълнител къде тя ще остане на пазене, като правилото е тя да остане при длъжника – в случая молителя Е.. Тези две действия – оценка и определяне на мястото на пазене на веща са в преценка на съдебния изпълнител и не могат да бъдат предмет на обезпечителна мярка. Ако длъжника не е съгласен с тези или част от действията на съдебния изпълнител, то разполага в правото да обжалва по друг ред това. В този смисъл исканата обезпечителяна мярка се явява неподходяща.
Не е налице обезпечителна нужда у ищеца и предвид нормата на чл.143, ал.13 от ЗДвП, съгласно която от момента на запорното съобщение, то се отразява в регистъра на КАТ по партидата на автомобила / по регистрационен номер/ и вече не е възможна промяна в регистрацията на превозното средство до вдигането на запора от органа, който го е наложил. Това прави невъзможно сбъдването на опасенията на ищеца, че ответника би могла да се разпореди с автомобила. Освен това същия и с временни транзитни номера.
Водим
от горното, Козлодуйски районен съд, Втори състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г.И.Е. с адрес *** по иска и по чл.124, ал.1 ГПК против М.А.М. с адрес ***, за защита правото на собственост по отношение лек автомобил марка „Хонда ЦРВ” с транзитен peг. № 256М415, рама:SHSRE5890DU020357 да бъде допуснато обезпечение иск чрез налагане обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изпълнително дело № 151/2020г. по описа на СИС при РС Козлодуй за налагане на запор на същия лек автомобил.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на препис на ищеца.
Районен съдия: