РЕШЕНИЕ
№ / 16.05.2019г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На шестнадесети
май, две хиляди и деветнадесета година
В закрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА
ГАНЕВА
АНГЕЛ ТАШЕВ
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева
В.гр.д.
№ 134 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.436 –
чл.438 ГПК.
Образувано е по жалба (именувана молба) на
Сдружение „Ловно-рибарско дружество “Сокол““ гр.Кубрат, представляван от
председателя на УС Ал.Попов – взискател по изпълнително дело № 28/2019г. по
описа на ДСИ при РС Кубрат, подадена чрез пълномощник, против постановление от
7.03.2019г. на ДСИ при РС Кубрат за изменение на постановление за разноските от
14.02.2019г., с което е намалено поради прекомерност адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя от 1 000лв. на
200лв. Жалбоподателят излага искане за присъждане на останалите 800лв., както и
на още 130лв., уговорени с допълнителен договор за правна защита от 8.03.2019г.
Въззиваемият „Аза-ГР“ЕООД, представляван управителя от
Г.Русев, е депозирал писмено възражение чрез пълномощник, в което изразява
становище за недопустимост и неоснователност на въззивната жалба, като моли
съда да прекрати съдебното производство, а в случай, че я разгледа по същество
– да я остави без уважение.
Държавният съдебен изпълнител е представил писмени мотиви, в
които изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че задължението
за произнасяне по разноските съществува при всяко предприето и извършено от
него изпълнително действие.
Съдът, след
преценка на събраните в изпълнителното производство доказателства и извършените
от съдебния изпълнител действия, констатира следната фактическа обстановка:
изпълнителното производство е образувано на 14.02.2019г. по представен от СЛРД
„Сокол“ изпълнителен лист от 6.02.2019г. на РС Разград по гр.д. № 1367/2018г.
на същия съд, с който длъжникът „Аза-ГР“ЕООД е осъден да опразни нает недвижим
имот, представляващ ловна хижа-ресторант, находящ се в гр.Кубрат, с описаните в
същия движими вещи, покрита остъклена тераса, лятна открита тераса, и да върне
държането на имота на собственика СЛРД „Сокол“. Данъчната оценка на имота е
13 353,60лв., видно от удостоверение от 20.02.2019г., изд. от Община
Кубрат.
Молбата за
образуване на изпълнителното производство е приподписана от упълномощен адвокат
с приложен договор за правна защита от 12.02.2019г. с уговорено възнаграждение
в размер 1000лв. и извършено отбелязване, че сумата е платена в брой на
адвоката. В предмет на договора за правна защита и съдействие е отбелязано: „образуване
на изпълнително дело при ДСИ при РС Кубрат срещу „Аза-ГР“ЕООД …….. за опразване
по наемен договор на имот – ловна хижа ресторант „Колибите“ и връщане държането
– по гр.д. № 1367/2018г. на РС Разград, при едногодишен наем 8 355лв.“. Към
договора е приложено пълномощно от 12.02.2019г., с което взискателят е
упълномощил адвоката да го представлява и защитава по изпълнителното дело до
окончателното му приключване
С разпореждане от
14.02.2019г. ДСИ е признал разноски за платени държавни такси в общ размер
70лв. и за платеното адв.възнаграждение в размер 1000лв. за образуване и водене
на изпълнително дело, платимо на взискателя. Съдебният изпълнител е изпратил
покана за доброволно изпълнение до длъжника, като му е предоставил двуседмичен
срок за това и е посочил дължимите от него разноски. Поканата е получена от
длъжника на 25.02.2019г.
На 26.02.2019г.
„Аза-ГР“ЕООД е подал възражение срещу размера на признатите разноски в полза на
взискателя, като е уведомил съдебния изпълнител, че ще изпълни доброволно
задължението си. Направил е искане за намаляването му, като е изложил доводи за
липса на фактическа и правна сложност, както и липса на предприети изпълнителни
действия, което според длъжника дава право на взискателя да получи разноските
само за образуване на изпълнителното дело. След предоставена му възможност за
становище, взискателят е възразил на направеното искане.
С обжалваното постановление
от 7.03.2019г. държавният съдебен изпълнител е изменил постановлението си за
разноските, обективирано в разпореждане от 14.02.2019г., като е намалил поради
прекомерност на осн. чл.78 ал.5 ГПК размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника
на взискателя от 1 000лв. на 200лв. Постановлението е връчено на страните
на 8.03.2019г. с указана в него възможност за обжалването му пред ОС Разград в
едноседмичен срок.
На 11.03.2019г. са
извършени изпълнителни действия по опразване на недвижимия имот и предаването
му на взискателя, за което е съставен протокол. Взискателят е бил представляван
от председателя на УС и от упълномощения адвокат. По време на изпълнителното
действие взискателят е депозирал пред ДСИ договор от 8.03.2019г. за правна
защита с предмет процесуално представителство, защита и съдействие по изп.д. №
28/2019г. на ДСИ при РС Кубрат, като допълнителен такъв към първоначалния
договор за правна защита и с договорено допълнително възнаграждение в размер
130лв. Връчил му е и молба за присъждане на пълния размер на адвокатското
възнаграждение с присъждане на още 800лв., която настоящият въззивен състав
приема като жалба против постановлението от 7.03.2019г. за изменение на
разноските.
При така
установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: жалбата на взискателя Сдружение „Ловно-рибарско
дружество „Сокол““ против постановлението от 7.03.2019г., с което е намален размерът
на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя от 1 000лв.
на 200лв., е процесуално допустима. Действително, актовете, които взискателят
има право да обжалва, са лимитативно изброени в нормата на чл.435 ал.1 ГПК и
постановлението за разноски не е сред тях. Потестативното право на жалба по
отношение на този акт е признато на длъжника в чл.435 ал.2 ГПК, чиито права в
по-голяма степен могат да бъдат засегнати от приемането на незаконосъобразно
предявени и/или извършени разноски по изпълнителното производство. В този
смисъл, в решението, постановено по в.гр.д. № 103/2019г., непрецизно е
посочено, че жалбата на взискателя следва да се приеме като такава по чл.435
ал.2 т.7 ГПК.
Актът на съдебния
изпълнител, с който се редуцира размерът на първоначално приетите разноски
обаче засяга пряко законните интереси на взискателя, тъй като отрича правото му
да получи от длъжника в пълен размер уговореното адвокатско възнаграждение.
Произнасянето на съдебния изпълнител по отговорността за разноските не
представлява същинско изпълнително действие, тъй като не е насочено към
осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на
общия принцип за отговорността за разноски. Поради това, при уважаване на
възражението за прекомерност на разноските по чл.78 ал.5 ГПК, за взискателя
възниква правото на жалба против акта, с който същите се намаляват. В този
смисъл са решение № 393/15.05.2015 г. по гр.д. № 5473/2014 г., IV ГО на ВКС и
определение № 1556/08.06.2015 г. по в.гр.д. № 1962/2015 г. на АС София.
По същество жалбата
е основателна. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. С
обжалвания акт съдебният изпълнител е уважил искането на длъжника, като се е
мотивирал, че преценката за фактическа и правна сложност на изпълнителното дело
не може да се прецени към момента на образуването му и е намалил размера на
адвокатското възнаграждение до предвидения такъв в чл.10 т.1 от Наредбата на
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиден за образуване на
изпълнително дело.
От приложените към
изпълнителното производството документи е видно, че изпълнителното производство
е образувано по представен изпълнителен лист в полза на СЛРД“Сокол“ за
опразване на недвижим имот. Съгласно разпоредбата на чл.10 т.3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, което
има за предмет въвод или опразване на недвижим имот, минималният размер на адв.
възнаграждение е в размер 1/2 от съответните възнаграждения по чл.7 ал.2 на
база стойността на имота. В настоящия случай данъчната оценка на имота е 13 353,60лв.
Съответно дължимият минимален хонорар за процесуално представителство в
изпълнителния процес по чл.10 т.3 от Наредбата е 465,31лв.
В приложени мотиви ДСИ
се е позовал на ТР № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС относно задължението за
произнасяне по въпроса за разноските за всяко отделно изпълнително действие,
съгл. чл.434 ГПК и липсата на възможност за постановяване на акт, с който да
бъде определено общото задължение за разноски на длъжника.
Въззивният съд
счита, че държавните такси, които взискателят внася за извършване на всяко
изпълнително действие, са тези, които биват присъждани в тежест на длъжника при
всяко такова отделно изпълнително действие, съобразно чл.434 ГПК. Адвокатското
възнаграждение обаче не би могло да се разделя на части в зависимост от броя на
предприетите изпълнителни действия и не това е смисълът на постановеното
тълкувателно решение. Аргумент в подкрепа на горния извод е разпоредбата на
чл.10 т.3 от Наредбата, която предвижда възнаграждението да е за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнителното дело, т.е.
без значение е колко действия ще бъдат извършени и какъв ще бъде периодът на
провеждане и приключване на изпълнителния процес. Единственото действие, което
Наредбата в чл.10 т.1 отграничава като самостоятелно такова, за което се дължи
адв.възнаграждение, е упълномощаване на адвокат само за образуване на
изпълнително дело, без осъществяване на последващо процесуално представителство.
Настоящият случай не е такъв, предвид реално осъществените действия от упълномощения
от взискателя адвокат, които не се ограничават само с изготвяне и подаване на
молба за образуване на изпълнителното дело, а и с участие в извършените
изпълнителни действия на 11.03.2019г. по опразване и връщане на държането на
недвижимия имот. В полза на адвоката е и приетото в изпълнителното производство
пълномощно от 12.02.2019г., с което взискателят го е упълномощил да го
представлява и защитава по изпълнителното дело до окончателното му приключване,
а не само за образуване на изпълнително дело.
Ето защо, в тежест
на длъжника следва да се възложат разноските за осъщественото от адвоката на
взискателя процесуално представителство в изпълнителното дело. В договора за
правна защита и съдействие от 14.02.2019г. изрично е отбелязано плащането на адвокатското
възнаграждение в размер на 1 000лв. в брой. Същото обаче надвишава значително
минимално дължимия размер по чл.10 т.3 от Наредбата, който е 465,31лв. Като
отчита реално извършените действия от адвоката на взискателя в изпълнителния
процес, съдът счита, че размерът на възнаграждението, което длъжникът следва да
заплати като разноски на взискателя, е 500лв., а над този размер до реално
изплатения такъв от 1 000лв., адвокатското възнаграждение е прекомерно.
Поради частично несъвпадение
на изводите на въззивния съд с тези на държавния съдебен изпълнител, постановлението
от 7.03.2019г. на ДСИ следва да бъде отменено в частта, с която размерът на
адвокатското възнаграждение е намален от 500лв. на 200лв. В останалата част
жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Претенцията на
взискателя за присъждане на допълнително уговорено адв.възнагражение в размер
130лв. е нова, предявена след постановяване на обжалваното постановление,
поради което не се включва в настоящия предмет на обжалване и по нея ДСИ дължи
произнасяне след връщане на делото.
Претенцията на въззиваемия
за присъждане на извършените разноски по обжалването както в настоящото, така и
в предходното съдебно производство по в.гр.д. № 103/2019г. на ОС Разград, се
явява неоснователна. Производството по чл.435 ГПК е инициирано срещу акт на
съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално
поведение на ответната страна, поради което нормата на чл.78 ГПК не следва да
намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на процесуалните
действия на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право,
при който отговорността за разноски се разпределя с оглед изхода от спора.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
Отменя
постановление от 7.03.2019г. на ДСИ по изп.д. № 28/2019г. на СИС при РС Кубрат,
с което е изменено постановление за разноските от 14.02.2019г. и е намалено
поради прекомерност адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя в частта от 500лв. на 200лв., като оставя без уважение жалбата на
СЛРД“Сокол“ против постановлението от 7.03.2019г. на ДСИ по изп.д. № 28/2019г.
на СИС при РС Кубрат в частта, с която адв.възнаграждение на процесуалния
представител на взискателя е намалено от 1 000лв. до 500лв.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ГО/ЛС