Р
Е Ш Е
Н И Е
№208
гр. Добрич, 06.06.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание
на шестнадесети май две хиляди двадесет и втора година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело №
149/ 2022 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.
5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от М.Я.Д., чрез
адв. Й.Г., ВАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) № 22 – 0851 – 000021/ 10.01.2022 г. на Началник Сектор към ОД МВР
Добрич, Сектор „Пътна полиция“ Добрич.
Жалбоподателят счита, че при вземане на
решението си административнонаказващият орган е следвало да съобрази, че в
техническото средство тип „Дрегер“ е заложено отклонение +/–0.80 %, при което с
оглед обстоятелството, че при подобни казуси се прилага НПК, е следвало да
приложи най – благоприятния член от закона и да приеме, че водачът не е
употребил алкохол в указаното според техническото средство количество. С оглед
на това възразява срещу наложената ПАМ и иска нейната отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът по жалбата — Началник Сектор
към ОД МВР Добрич, Сектор „Пътна полиция“ Добрич, прилага преписката по
издаване на оспорения акт. Иска от съда да бъде потвърдена наложената ПАМ.
В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.01.2022 г. от мл. автоконтрольор
при ОДМВР – Добрич, Сектор „Пътна полиция“, ***, е съставен акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) серия GA № 561001 против М.Я.Д. за това, че
на 10.01.2022 г., в 12:32 часа, в гр. Добрич, по бул. Русия в посока ул. Вардар,
срещу магазин „Лидъл“, като водач на МПС – СИТРОЕН ДЖЪМПЪР, товарен автомобил, с
рег. № ***, управлява МПС след употреба на алкохол, като проверката е извършена
с техническо средство Алкотест 7510 Дрегер с фабр. № ARDN-0074, цифровата
индикация на което отчита 0.51 промила алкохол в кръвта, измерено в издишания
от водача въздух. Издаден е талон за медицинско изследване № 072717 (л. 69).
Като доказателство са иззети СУМПС № ********* и контролен талон № 6672228.
Със Заповед № 22 – 0851 - 000021/ 10.01.2022
г., издадена от ***, на длъжност Началник Сектор към ОДМВР - Добрич, Сектор
„Пътна полиция“, въз основа на цитирания по – горе АУАН, на основание чл. 171,
т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата, на М.Я.Д., ЕГН **********,***,
е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.(л. 5)
В ЗППАМ е отразен издаденият талон за
медицинско изследване, както и че водачът е дал кръвна проба. Деянието е
подведено под нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, а именно, че водачът
управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта
над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда вкл.
Със Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г.
във връзка с т. 3 от Заповед № 8121з – 1524/ 09.12.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи (л. 35), на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 43, ал. 4 от ЗМВР, Директорът на
ОДМВР Добрич е оправомощил да прилагат принудителни административни мерки по
чл. 171, т.1, т. 2, т. 2А, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от Закона за движение
по пътищата с мотивирани заповеди служители на ОДМВР – Добрич, вкл. съгласно
т.1.2 от Заповедта – Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич, с
правомощия за територията, обслужвана ОДМВР – Добрич.(л. 26)
От Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози, на 10.01.22 г., в 13.10 часа, е видно, че водачът е
споделил, че на 09.01.22 г. до 22.30 часа е консумирал 200 мл ракия и 1500 мл
бира, отбелязано е, че тежи около 115 кг и страда от хипертонична болест.
В Талона за медицинско изследване е
отразено, че водачът е поискал медицинско и химическо изследване.(л. 9)
По делото е приложен Протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта на водача с № 35/ 11.01.2022 г. на МБАЛ „Св. Анна – Варна“
(л. 10). Дадено е заключение в този Протокол за доказан алкохол в кръвта на М.Я.Д.
в размер на 0.52 промила към момента на изследването.
Приложена е Справка за нарушител по ЗДвП.(л.
11 – 13)
От жалбоподателя не са направени искания
за събиране на други доказателства извън тези, приложени към административната
преписка. Няма възражения във връзка с кръвната проба и резултата от нея.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Водачът е уведомен за издадената ЗППАМ
на 10.02.2022 г. Жалбата е регистрирана на 28.02.2022 г. в Сектор „Пътна
полиция“, но към административната преписка е приложен пликът, с който е
изпратена, от който се установява, че жалбата е изпратена на 24.02.2022 г., по
пощата, с оглед на което се явява
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, чиито законни права и
интереси са засегнати от Заповедта, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5,
буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017
г. на Директора на ОДМВР - Добрич, цитирана по - горе, процесната Заповед се
явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите материални и
териториални правомощия, доколкото нарушението, за което е издадена ПАМ, е
извършено на територията на ОД МВР - Добрич.
Заповедта съдържа необходимите реквизити
и при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Посочени са фактическите основания за
издаване на Заповедта – управление на МПС след употреба на алкохол, начинът на
установяване на концентрацията на алкохол, номерът на издадения талон за
медицинско изследване, регистрационният номер на управляваното МПС, данните за водача,
както и АУАН, с който е констатирано нарушението, във връзка с което е издадена
процесната Заповед.
Заповедта е издадена в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона. Това е така, защото:
В мотивите на Заповедта е прието от
фактическа страна, че на съответната дата и място при извършена проверка на
водача е установено, че управлява автомобила след употреба на алкохол. Издаден
е талон за медицинско изследване. В ЗППАМ е отразено, че водачът 1) управлява
МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда до 0.8 на хиляда включително, с което виновно нарушил чл. 5, ал. 3, т.
1, предл. 1 от ЗДвП. Отразеното е според
показанията на техническото средство към момента на констатиране на
нарушението. Според Протокола от химическата експертиза концентрацията на
алкохол е 0.52 промила, като изследването е след изследването с техническото
средство, а резултатът е по – висок от този на техническото средство. Водачът не
е оспорил резултата от химическата експертиза. При така събраните
доказателства, преценени съобразно нормата на чл. 142 АПК, се налагат следните
правни изводи:
Мярката е наложена по реда на чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, в актуалната
ѝ към датата на нарушението редакция, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки, а именно: който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Признаците на състава, налагащи на
административния орган да издаде ЗППАМ по смисъла на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, са: лицето, на което се налага мярката, да управлява МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, което да е установено с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, като при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
В случая предпоставките са налице. Към
момента на издаване на оспорения акт са налице доказателства за употреба на
алкохол, като цифровият индикатор на техническото средство е отчел 0.51 промила
алкохол в кръвта, измерено в издишания от водача въздух. Неоснователно е
възражението на водача, че административният орган е следвало да вземе предвид
допустимата грешка на техническото средство и да не издава оспорения акт. Това
е така, защото:
Нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози предвижда, че при
извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол
в кръвта се установява с техническо средство, както е в случая. Водачът не
оспорва, че това техническо средство е от одобрен тип и е преминало
метрологична проверка.
Според чл. 3а от посочената Наредба,
когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или не
приема показанията на техническото средство, както е в случая, то установяването
на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор,
или с медицинско и химическо лабораторно изследване. Видно от данните по делото,
водачът се е възползвал от издадения талон за медицинско изследване, като
наличието над допустимата концентрация на алкохол се потвърждава от извършеното
медицинско изследване, а по смисъла на закона при наличие на изследване от
кръвна проба установените стойности са определящи.
Във връзка с допустимите грешки на
анализатори за алкохол в дъха за пълнота и предвид възражението в касационната
жалба следва да се отбележи, че претендираната възможност за допускане на
грешка в показанията на анализатора за алкохол, с който е извършена проверката
в разглеждания случай, не се отнася за сочените разпоредби от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Съгласно чл.
773, ал. 1 от тази Наредба „анализаторът за алкохол в дъха трябва да показва
резултата от измерването в mg/l“, а според ал. 2 на същия текст – „анализаторът
за алкохол в дъха може да показва резултата от измерване в промили %., съгласно
приложение № 39“. В разпоредбата на чл. 781 от Наредбата са предвидени
максимално допустими грешки на анализатори за алкохол в дъха при последваща
проверка, но за тези анализатори, които измерват в mg/l. Резултатът на водача
в случая е отчетен в промили, следователно максимално допустимите грешки на
анализатори за алкохол в дъха при последваща проверка, предвидени в чл. 781 от
Наредбата, не са приложими за настоящия случай, тъй като се касае за отчетен
резултат в промили, а не в mg/l, във връзка с § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 1/ 19.07.2017
г., поради което резултатът, посочен от цифровия индикатор е коректен.
В производствата по чл. 59 от ЗАНН съдът
действа като въззивна инстанция и води процеса по реда на НПК, в случая обаче
се касае за оспорване на индивидуален административен акт, което производство е
по реда на АПК и НПК е неотносим. Въпреки това настоящият състав счита, че
следва да укаже, че нормата на чл. 303 от НПК установява принципа, че присъдата
не може да почива на предположения като ал. 2 на чл. 303 от НПК изисква
обвинението да е доказано по несъмнен начин, за да постанови съдът присъдата си
и признае подсъдимия за виновен. Тежестта на доказване лежи върху обвинението и
тук намира приложение принципът in dubio pro reo - всяко съмнение при
изследване на фактите следва да се тълкува в полза на обвиняемия. В конкретния
случай обаче не са налице никакви съмнения, които да се тълкуват в полза на
нарушителя, доколкото медицинското изследване потвърждава резултата от
техническото средство, дава по – висок такъв, в по – късен час.
В случая следва да се съобрази
специалният установен процесуален ред за доказване на употребата на алкохол от
водачите на МПС. Основополагащ правен принцип е този, че специалният закон
изключва приложението на общия. В конкретната хипотеза законодателят е създал
нарочна уредба за установяване на алкохол в кръвта на водачите на МПС.
Посочената по - горе Наредба определя кои са средствата за това и кои резултати
са определящи, как се действа при съмнение в резултата, отчетен от полевия уред
и т.н. При това никъде няма законово основание за редуциране на отчетения от
дрегера резултат с допустимата грешка при измерване с уреда.
В този смисъл правилно в Заповедта е
отразено, че към момента на издаването ѝ лицето е управлявало МПС с
концентрация на алкохол над 0.5 промила. Целта на принудителната мярка е да
предотврати последващи нарушения по ЗДвП, поради което тя се налага незабавно
след установяване на нарушението, съобразно наличните към момента на издаването
на Заповедта, с която се налага, доказателства. Изискването на приложимата
норма е количеството да е над 0.5 на хиляда, което изискване е изпълнено в
случая. Протоколът за химическа експертиза е част от административната преписка
и той подкрепя фактическите основания за издаване на ЗППАМ. С оглед на това
актът, с който е наложена ПАМ, съответства на материалния закон.
Съгласно нормата, на основание на която
е наложена ПАМ, ограничението за срока е до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. По този начин е изписан срокът и
в Заповедта, с оглед на което и в това отношение актът е правилен и
законосъобразен, съответен на целта на закона.
В заключение прилагането на обжалваната
ПАМ е фактически и правно обосновано и съответства на предвидената в закона цел
да се осигури безопасността на движението по пътищата.
Предвид изложеното жалбата се явява
неоснователна. Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и събраните
по делото доказателства, поради което следва да бъде потвърдена.
С оглед липсата на искане за присъждане
на разноски от ответника, независимо от изхода на спора, съдът не се произнася
по такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд -
Добрич, І състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от М.Я.Д.,
чрез адв. Й.Г., ВАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) № 22 – 0851 – 000021/ 10.01.2022 г. на Началник Сектор към ОД МВР
Добрич, Сектор „Пътна полиция“ Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: