Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Х тричленен състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА и
прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм.
нак. дело № 348/2022 г. по описа на Административен съд – Варна и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по постъпила касационна жалба
от В.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 1016 от 07.12.2021г.
на ВРС, постановено по НАХД № 20213110203985/2021г. по описа на същия съд, с
което е потвърдено НП № 21-0819-003574/15.09.2021 г. на Началник група към
ОДМВР-Варна, сектор ПП, с което на касатора е наложено административно
наказание по пункт 1 „Глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2,
вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП, и
по пункт 2 „Глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП. С решението касатора
е осъден да заплати на ОДМВР-Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се твърди незаконосъобразност и
неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон
и съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорват се фактите, въз
основа на които въззивната инстанция е постановила решението си. Твърди, че в
депозираната срещу наказателното постановление жалба, липсват твърдения, че Г.
не е извършил нарушението. В тази връзка посочва, че са изложени подробно
обстоятелства, които сочат, че Г. е преместил автомобила от пешеходната пътека,
защото е пречел на движението. Излага съображения, че пострадалата е напуснала
произшествието, като е отказала да уведомят КАТ за случилото се. Позовава се на
факта, че след позвъняване от служител на Пътна полиция, Г. се е върнал на
местопроизшествието, като е съдействал за изясняване на случая. Оспорва извода
на въззивния съд, че нарушението не представлява маловажен случай по реда на
чл. 28 ЗАНН. В потвърждение на тезата си
се позовава на действията по заинтересованост за състоянието на пострадалата,
предложението да сигнализират КАТ, както и да отведе пострадалата до болнично
заведение. Уточнява, че напускането на мястото на произшествието е било
предизвикано от факта, че пешеходката си е тръгнала и автомобила е затруднявал
движението. В заключение се иска решението на ВРС да бъде отменено ведно с
потвърденото с него НП. В условията на евентуалност се иска да бъде отменено
решението на ВРС, ведно с наказателното постановление в частта по пункт 2, с
която касатора е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В съдебно заседание касаторът не се явява
и не се представлява. Депозирана е молба от процесуален представител на
касатора, с която изразява становище, че решението е постановено при неизяснена
фактическа обстановка, налице са противоречия в обясненията на И. В., на
касатора Г. и на М. Г.. Изложени са аргументи за противоречие на фактическата
обстановка в АУАН и НП. Посочва, че нарушението по пункт 1 е неправилно
квалифицирано. Навежда доводи, че наложеното административно наказание е в
максимален размер, поради което е несправедливо. В заключение се иска решението
на ВРС да бъде отменено и наказателното постановление да се измени по пункт 2,
като се намали към минимума размера на административното наказание.
Ответникът по касация - Областна дирекция
на МВР – Варна, редовно призован, за него представител не се явява.
Представителят на ВОП пледира за оставяне
в сила решението на ВРС.
Административен съд – Варна, при преценка
допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното
решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията по
чл. 218, ал. 2 АПК, установи следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна,
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд.
Административнонаказателната отговорност
на касатора Г. е ангажирана за това, че на 16.08.2021 г. около 15.50 ч. е
управлявал лек автомобил с ********,
като при маневра завиване на дясно не пропуска и блъска пресичащия от дясно
наляво по пешеходната пътека тип М8.2 от ЗДвП пешеходец, при което настъпило
ПТП с пострадал участник. Водачът напуска ПТП без да изчака и уведоми органите
на ПП КАТ. Служител на Сектор Пътна полиция Варна се свързал с Г., при който
последният се върнал на местопроизшествието. На същата дата мл. автоконтрольор С.
Ф.
съставил акт за установяване на административно нарушение на касатора, съставен
в негово присъствие и бил предявен и подписан от него без възражения. Писмени
такива не били депозирани в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН. Въз основа на
съставения акт на 15.09.2021г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на В.Г. било наложено административно наказание по пункт
1 „Глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1,
т. 5, пр. 4 ЗДвП, и по пункт 2 „Глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП.
За да постанови решението си, след
извършен анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд е достигнал
до извод, че по пункт 1 от НП правилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушението, който извод ВРС е обосновал със свидетелските показания на Ф.. Приел е, че
правилно е определен размера на наказанието, с който ще се изпълнят целите на
чл. 12 ЗАНН. Изложени са мотиви, че не са налице предпоставки за приложение
института на чл. 28 ЗАНН. По пункт 2 от наказателното постановление е приел, че
правилно административнонаказващия орган е съотнесъл фактите към хипотезата на
правната норма, като е отчетен факта, че жалбоподателят не оспорва допуснатото
ПТП. Позовавайки се на показанията на свидетеля Ф., въззивният съд е приел, че Г.
не е уведомил службите за контрол веднага след ПТП, като същият е напуснал
местопроизшествието и е бил открит по телефона. Прието е, че преди да издаде
АУАН, са били разпитани свидетелите за изясняване на фактическата обстановка,
като причините
за извършване на нарушението са ирелевантни и е направен извод, че правилно е
приложен процесуалният и материален закон. Достигнал е до заключението, че
размерът на наказанието е правилно определен и ще изпълни целите на чл. 12 ЗАНН.
Въззивният съд е съобразил и обстоятелството, че Г. и друг път е извършвал
нарушения при управление на МПС, поради което не са налице предпоставки за
приложение на чл. 28 ЗАНН. Така
мотивиран, ВРС е постановил решение, с което потвърдил НП № 21-0819-003574/15.09.2021
г. на началник-група към ОДМВР-Варна, сектор ПП. В отделен диспозитив към
същото решение оспорващият Г. е осъден да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Настоящият състав на съда, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон,
намира касационната жалба за неоснователна.
Въззивният съд е събрал всички релевантни
за решаване на правния спор доказателства. Направените въз основа на тях
изводи, са изложени логично и последователно и съответстват на приложимия
материален закон. Изводите на ВРС – фактически и правни, се споделят изцяло от
настоящата инстанция, поради което на основание чл. 221, ал. 2 АПК не следва да
се излагат повторно и в мотивите към настоящото решение.
Настоящата инстанция напълно споделя
изводите на ВРС, че на касатора е наложено административно наказание,
съответстващо за административното нарушение, което е извършил. И двете
нарушения са описани в АУАН и НП със съставомерните им признаци и са безспорно
установени. Същите са правилно квалифицирани от въззивната инстанция съобразно
предвидената законова норма визираща състава и наказанието за извършено такова
нарушение, като са посочени и доказателствата, които ги установяват. Описанието
на всяко от нарушенията безсъмнено дава възможност на нарушителя да разбере в
какво се изразява извършеното от него нарушение, като същото безспорно е
установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Настъпването на пътнотранспортно
произшествие по смисъла на § 6, т. 30, предложение първо ДР на ЗДвП е
безсъмнено доказано от показанията на свидетеля Ф., както и от начертаната
схема на ПТП в съставения в деня на произшествието констативен протокол за ПТП
с пострадали лица, неоспорен от касационния жалбоподател. Настъпването на ПТП
се установява по категоричен начин и от обяснението, дадено от пострадалото
лице и свидетелката М. Г.. Изложеното обуславя извод за допуснато от Г.
нарушение на чл. 119, ал 1 ЗДвП, както правилно е приел и районният съд въз
основа на установените по делото факти.
При това положение за наказаното лице
действително е възникнало и задължението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
"б" ЗДвП да остане на мястото на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи и
като не го е сторил, касаторът е допуснал нарушение на посочената разпоредба.
Обстоятелството, че след настъпването на
ПТП водачът е слязъл от превозното средство, за „да разбера какво става“, както
и че пострадалата не се е съгласила да бъде откарана до болницата, не
опровергава извода на АНО, че като участник в настъпилото ПТП водачът не е
изпълнил задължението си да уведоми за него компетентната служба на МВР, след
като има пострадал. Законовото определение на ПТП - § 6, т.30 от ДР на ЗДвП не
изисква конкретна степен и вид на нараняване или на телесна повреда. Доказателствата
по делото сочат, че едва в резултат на оказаното на контролните органи
съдействие от страна на очевидците на произшествието водачът е бил издирен от
полицейските служители и едва след като е извикан по телефона се е явил на
местопроизшествието. Наказаното лице Г. не успя да обори констатациите в наказателното
постановление за причинено от него ПТП.
Нормата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП вменява
задължението на водача на нерелсово пътно превозно средство при приближаване
към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре и категорично в
настоящия случай е доказано неизпълнение на това задължение, което неизпълнение
нарушителят не оспорва. Нормата на чл. 119, ал. 4 от ЗДвП съдържа допълнителни
елементи – водачите на „завиващите“ нерелсови пътни превозни средства са длъжни
да пропуснат пешеходците. Видно от текста на цитираните разпоредби, задължение
на водачите е да пропуснат пешеходците. Затова касационната инстанция намира,
че квалификацията на нарушението не води до заблуда или невъзможност за
нарушителя да разбере за какво административно нарушение е привлечен към
административнонаказателна отговорност или до нарушаване на правото му на
защита, т. е., не е налице такова съществено нарушение
административнопроизводствените правила, което да води до незаконосъобразност
на наказателното постановление само на това основание. Задължение на
административния орган е да опише фактическата обстановка в наказателното
постановление, защото привлеченото към отговорност лице организира своята
защита срещу фактите а не срещу сочената за нарушена правна норма. Видно е от
разпоредбата на 179, ал. 2 ЗДвП, че за нарушение по ал. 1 от с.з. наказанието е
глоба в размер на 200 лв., т. е. санкционната разпоредба за нарушение по чл.
119, ал. 1 и ал. 4 ЗДвП е една и съща.
Настоящата инстанция намира, че правилно и
законосъобразно ВРС е приел, че случая не е маловажен. Наложените наказания са
съобразени с предвидения от закона размер и съответстват на целите на чл. 12 от ЗАНН. Правилно въззивният съд е съобразил представените доказателства – Справка
за нарушител водач, че Г. има и други нарушения на ЗДвП. В този смисъл
неоснователни се явяват твърденията в касационната жалба, че
административнонаказващият орган по пункт 2 от наказателното постановление неправилно
е определил максимален размер на наказанието „глоба“ и „лишаване от право да
управлява МПС“. Налице са множество отегчаващи отговорността обстоятелства,
поради което не може да се приеме, че определеният от наказателното
постановление максимален размер на наказанието ще изпълни целите преследвани в
чл. 12 ЗАНН. Видно е от приложената с административната преписка Справка за
нарушител/водач, че в периода от
21.10.2000 г. до датата на издаване на оспореното НП Г. е извършил 25 нарушения
на ЗДвП за което са му били издадени 12 наказателни постановления и 13 глоби с
фиш.
В обобщение подадената касационна жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
При този изход на касационния спор следва
да се удовлетвори искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за настоящата съдебна инстанции на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата
за плащането на правната помощ като присъди такова в размер на 80 /осемдесет/
лева.
Воден от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, Х тричленен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1016 от 07.12.2021
г. на ВРС, постановено по НАХД № 3985/2021 г., по описа на ВРС.
ОСЪЖДА В.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати в полза на ОД на МВР – Варна сума в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.