О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№___260159_
гр. Варна, __26.03.2021г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ Х.
Д. ПИСАРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Д.Писарова
ч.т.д.№122 по описа за 2021г. на ВнАС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ГПК, образувано по частна жалба на Р.Н.Х., ЕГН **********,***,
действаща чрез пълномощника си адв.Д.Д. от АК-В.Търново, против определение
от 19.01.2021г., постановено по т.дело №47/2020г. по описа на ОС-Разград /РОС/,
с което съдът е спрял производството по делото до приключване на ДП №525/2018г.
по описа на РУ на МВР –Горна Оряховица или до постановяване на влязла в сила
присъда за повдигнатото обвинение.
В жалбата се излага, че
определението на съда е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателката сочи,
че определението не съответства на смисъла на разпоредбата на чл.229, т.5 ГПК и
формираната по нея съдебна практика. Твърди, че релевантните за спора
обстоятелства, които са предмет на досъдебното производство, са вече установени
по исковото гражданско производство чрез изслушаните експертизи и свидетели.
Прави се довод, че поради това, дори постановяването на влязъл в сила акт в
наказателното производство не би променил изводите на гражданския съд относно
вината и отговорността на застрахования при ответното дружество по застраховка
ГО водач на лекия автомобил. На следващо място се сочи, че гражданската
отговорност на водача може да бъде ангажирана дори при постановяване на
оправдателна присъда в наказателното производство или признаването му за
виновен за извършване на друго престъпление, при което ще настъпи
проц.предпоставка за възобновяване на производството, а релевантните факти и
обстоятелства ще подлежат отново на установяване. Към настоящия момент се
извършва единствено разследване по ДП №525/22018г. на РУ – Горна Оряховица, а
ГПК не задължава съда да изчака и съобрази акта си с актовете, постановени в
досъдебната фаза на наказателния процес. Като съществен аргумент за
обжалването, жалбоподателят сочи напредналата си възраст и влошено здравословно
състояние, които следва да бъдат отчетени, тъй като в противен случай ищцата не
би могла да получи обезщетение за претърпените вследствие на ПТП на
04.09.2018г., страдания. Претендира се отмяна на атакуваното определение и
връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по него.
В срока за отговор е постъпило
становище на насрещната страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *,
София, чрез адв.Т.П. от САК, за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че
определението на съда е правилно и съответно на формираната съдебна практика.
Твърди се, че е налице тъждество на деликвента, деянието и неговата
противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно
действие от лицето, срещу което е образувано наказателното производство.
Считат, че спирането следва да се допуска не при просто разкриване на престъпни
обстоятелства, а при разкриване на обстоятелства, които биха могли да обусловят
налагането на наказателна отговорност. Сочи се, че деликвентът Д.Г.Х. е
привлечен от застрахователя като трето лице помагач в гр.процес като
привличането му е от съществено значение за развитието на производството,
независимо че регресен иск не е предявен в настоящия процес. Това е така, тъй
като посредством привличането и обвързващата сила на чл.223,ал.2 ГПК,
застрахователят брани не само възникналите права на страните, но и
предотвратяване на евентуален бъдещ спор /по регресните му права/. Сочи се
колизия в правата на Д.Х., който в гр.процес се презюмира за виновен, а в
наказателния е в сила принципа за невиновност на привлеченото като обвиняемо
лице. В тази връзка е цитирано и конст.дело №8/2015г. на КСРБ. Моли за
отхвърляне на частната жалба и потвърждаване на определението по чл.229, т.5 ГПК.
При преценка редовността на жалбата
съдът съобрази, че същата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежно
упълномощения процесуален представител, в срока за обжалване и при спазване
изискванията на чл.275 и сл. ГПК. Съдът съобрази, че жалбоподателката е
освободена от държавна такса в производството с определение на първ.съд
рег.№92/22.06.2020г., на основание чл.83, ал.2 ГПК. На изискванията за
редовност отговаря и отговорът на насрещната страна.
При преценка по същество на жалбата
съдът съобрази, че производството е било образувано пред ОС – Разград, по
предявени от Р.Н.Х. осъдителни искове срещу застрахователя на Гражданската
отговорност на деликвента Д.Х., за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени от ищцата поради смъртта на внучката ѝ Анна –Мария Радева,
починала при ПТП на 04.09.2018г. като пешеходец, при твърдения за виновно
причиняване на ПТП от водача Д.Г.Х. при управление на собствения му л.а.Опел
Астра с ДК №СА 86 54 ТН. С определение от 08.08.2020г. последният е
конституиран като трето лице помагач на застрахователя, на основание чл.221 ГПК.
Към образуване на делото са били
налице данни за образувано ДП №525/2018г. на РЕ на МВР –Горна Оряховица.
Ответникът и третото лице помагач
оспорват основателността на исковете, вкл. вината за настъпване на ПТП.
По делото са изискани копия от
образуваното ДП №525/2018г. на РУ –Горна Оряховица /на л.138 и сл. по делото/,
от които се установява, че досъдебното производство е образувано по конкретното
ПТП от 04.09.2018г., за престъпление по чл.343, ал.1, б.В вр.чл.342 НК, за
причинена смърт на Анна Мария Радева с привлечено като обвиняем лице Д.Г.Х. –
съгл.Постановление от 07.09.2018г.
След събиране на автотехническа и
медицинска експертиза, изслушване на свидетелите, съдът с протоколно
определение от 19.01.2021г. е спрял производството по делото на основание
чл.229, т.5 ГПК поради висящност на досъдебно производство, по което са налице
данни за повдигнато обвинение срещу деликвента Д. Г.Х. за тъждествено на процесното
деяния, за престъпление по чл. чл.343, ал.1, б.В вр.чл.342 НК.
Съгласно чл.229, т.5 ГПК, съдът спира
производството по делото, когато при разглеждане на едно гражданско дело се
разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на
гражданския спор. Когато установяването на тези обстоятелства е предмет на
съдебната фаза на наказателно производство спирането на гражданското се
извършва на основание чл.229, т.4 ГПК. В останалите случаи производството по
гражданското дело се спира на основание чл.229, т.5 ГПК. За това обаче е
необходимо съдът разглеждащ гражданско правния спор да констатира
съществуването на престъпните обстоятелства, които са от значение за правилното
разрешаване на спора и че установяването им в исковото гражданско производство
е невъзможно. Изискването престъпните обстоятелства да се констатират от съда
разглеждащ гражданско правния спор означава, че само обстоятелството, че се
извършва проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е извършено
престъпление, или пък е образувано досъдебно производство за установяване на
престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство на
основание. Производството по гражданско дело се спира, когато твърдените
престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на
установяване в наказателно производство, съответно в хипотезите на т.4 и т.5 на
чл.229 ГПК. /Определение № 655 от 19.09.2013 г. по ч. гр. д. № 5301/2013 г. на
IV г. о./.
В настоящия случай, въззивният
състав установява, че е налице идентичност на деянието, за което е образувано
досъдебното производство, и противоправното деяние, от което се твърди, че са
настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента. От
изслушаната САТЕ /л.334/ се установяват и престъпни обстоятелства по см.на
чл.342 НК. Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. При тъждество на деликвента, деянието и неговата противоправност
и престъплението, за което е образувано наказателно производство, намиращо се в
досъдебна фаза, и дееца, на който е повдигнато обвинение по досъдебното
производство, са налице условията за спиране на производството по гражданския
спор на основание чл.229, т.5 ГПК. В този смисъл са съображенията в определение
№103/2021г. по ЧТД №213/2021г. на Второ т.о., ВКС; определение №290/2020г. на
ВКС-ТК, І ТО по ЧТД №1303/2020г. Налице е и произнасяне в мотивите към т.2 на ТР
№5:2006г. по ТД №5/2005г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, съгласно които до приключване
на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от
деликта следва да се спре съгласно чл.182, б.д ГПК (отм.) – норма, идентична с
тази на чл.229, т.5 ГПК. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да
се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а
ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на
административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за
гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволеното
увреждане.
Преюдициалното престъпно
обстоятелство е временна пречка за надлежното упражняване правото на иск,
поради което производството по делото следва да бъде спряно по реда на чл.229,
т.5 до приключване на разследването във връзка с настъпилото ПТП. Въз основа на изложеното, въззивният
състав намира обжалваното определение за правилно и съобразно това постъпилата
частна жалба за неоснователна.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на ОС
–Разград, постановено на 19.01.2021г. по ТД №47/2020г. на РОС, с което е спряно
производството по делото до приключване на наказателното производство ДП
№525/2018г. на РУ на МВР –Г.Оряховица, на основание чл.229, т.5 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с
частна жалба в 1 седмичен срок от връчване препис от определението на страните,
при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: