№ 138
гр. София, 03.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110134630 по описа за 2023 година
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. К. З. срещу
.................., с отправено искане за прогласяване нищожността на Определение № 1546 от
08.06.2023 г., постановено по гр. дело № 680/2023 г. по описа на Върховния касационен съд
на Република България, Определение № 780 от 20.03.2023 г., постановено по в. ч. гр. дело №
247/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд и Определение № 260096 от 06.01.2023 г.,
постановено по гр. дело № 14344/2019 г. по описа на Софийски градски съд.
С Определение № 31098/05.09.2023 г., по подробно изложените в същото съображения
и на основание чл. 130, ал. 1 ГПК производството по настоящото дело е прекратено.
Срещу така постановеното определение е депозирана частна жалба с вх. №
305145/30.10.2023 г. от ищцата И. К. З. с искане за отмяната му като неправилно. С жалбата
ищцата е направила искане да бъде освободена от заплащане на държавна такса и разноски,
заявявайки, че ще се полза от вече депозираната по делото декларация за материално и
гражданско състояние. С молба от 07.11.2023 г., в изпълнение на дадени от съда указания,
същата уточнява, че искането й касае освобождаване от задължението за заплащане на
държавна такса и разноски за цялото производство поради липсата на средства.
В депозирана по делото декларация от 21.06.2023 г. (л. 6 – л. 7), под страх от
ангажиране на наказателната си отговорност по чл. 313 НК за деклариране на неверни
обстоятелства, ищцата е удостоверила с подписа си, че не получава месечен доход, не
упражнява дейност като едноличен търговец, не притежава недвижими имоти, нито моторно
превозно средство. Отразено е също, че не притежава дялове и акции в търговски
дружества, нито парични влогове, както и, че трудовото й правоотношение е прекратено, а
основанието за това препятства същата в започването на нова работа.
Въз основа на служебно изискана информация по делото са постъпили писмо от
27.11.2023 г. от Агенция по вписванията, от което следва, че няма данни за извършени
вписвания, отбелязвания и заличавания в Имотния регистър по персоналната партида на
ищцата И. З., както и писма от 20.12.2023 г. и от 21.12.2023 г. от Столична община,
дирекция ОП, отдел ОП- Средец/Триадица и отдел ОП – Илинден, съгласно които няма
декларирани недвижими имоти в съответния район от ищцата. От служебно извършената
справка от Регистъра на НОИ няма данни за това И. З. да е страна по действащо трудово
правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК от внасянето на държавна такса и разноски
1
в производството се освобождават физическите лица, за които е признато от съда, че не
разполагат с достатъчно средства, за да ги заплатят. Целта на законоворегламентирания
институт е да не бъде възпрепятстван достъпът до съдебна защита на тези лица. Критериите,
които съдът взема предвид при извършване на своята преценка са доходите на молителя и
на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение,
здравословното му състояние, трудовата му заетост, неговата възраст.
Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 12 от
Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС,
компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от заплащане на държавни такси и
разноски е съдът, пред когото е направено искането, а когато последното е направено след
подаване на жалба срещу акт на съда и преди изпращане на делото в по-горна инстанция,
произнася се администриращият жалбата съд.
В настоящия случай, от декларираните от ищцата обстоятелства, както и от данните,
следващи от служебно изисканите справки, се налага извод за невъзможност на същата да
внесе дължимата държавна такса за въззивно обжалване (15 лева) и другите разноски в
производството пред въззивната инстанция, които предстоят да бъдат направени.
Институтът на освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса и разноски в
производството е нормативно предвиден, за да не бъде препятстван достъпът на лицата до
съдебна защита, поради което искането на ищцата следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищцата И. К. З., с ЕГН: **********
от задължението за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване и разноски във
въззивното производство, във връзка с депозираната въззивна жалба срещу постановеното
по настоящото дело определение от 05.09.2023 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищцата – за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2