№ 3878
гр. Варна, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нела К.
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела К. Гражданско дело № 20223110101630
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ищеца П. Г. Г. ЕГН ********** срещу
ответника Ц. Т. Ц. ЕГН **********,с правно основание чл.236 ал.2 от ЗЗД, чл.232 ал.2 от
ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца по действал и
прекратен Договор за наем от *****г. по отношение на апартамент №4, находящ се в
жилищна сграда, в гр.Варна, *****, сумата в размер на 8750.00лв., представляваща
обезщетение за ползване на имота, предмет на прекратеният договор за наем след датата на
прекратяване на договора, за периода от 01.07.2020г., до 15.12.2021г., ведно със законната
лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 09.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата; сумата в размер на
266.48лв., представляваща стойността на консумираната, но незаплатена от ответника вода
в имота за периода 01.03.2021г.- 15.12.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума ,
считано от датата на депозиране на исковата молба - 09.02.2022г. до окончателното й
изплащане; сумата в размер на 247.91лв. представляваща стойността на консумираната,
но незаплатена от ответника ел.енергия в наетия имот за периода 09.11.2021г.-
09.12.2021г..ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране
на исковата молба - 09.02.2022г. до окончателното й изплащане.
Отправя се и искане за присъждане всички направени по делото разноски.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: В исковата молбата се твърди, че
на *****г., след кратки преддоговорни отношения, ищеца П. Г. е сключил с ответника
1
Договор за наем, за следният недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №4, находящ се в жилищна
сграда, в гр.Варна, ул.*****.
С предизвестие за прекратяване на договора за наем, връчено на 19.06.2019г. срещу подпис,
на наемателя-ответник е бил даден едномесечен срок на ответника да освободи имота на
ищеца. С нотариална покана от 19.07.2019г., наемателят Ц. Т. Ц.в е уведомил ищеца П. Г.,
че до края на месец септември ще освободи наетия имот. Независимо от това, ищеца излага,
че и след влизане в сила на решение по гр.д.№ ***/2020г., PC-гр.Варна, 35 състав, с което
отв.Ц. Т. Ц. ЕГН **********, е бил осъден да предаде на П. Г. Г. ЕГН: **********
държането върху недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. Варна,
ул. *****, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, ответника Ц.Ц. е продължил да ползва имота,
което ползване реално е продължило до 15.12.2021 г., когато въз основа на издаден
изпълнителен лист, ЧСИ ***** е извършил реалното предаване на ищеца П.Г. на
държането на имота.
Междувременно се сочи, че по искова претенция с правно основание чл.236, ал. 2 от ЗЗД, в
производство по гр.д.№***/2020г., по описа на ВРС, 43 състав, ответника е бил е осъден да
заплати на ищеца по настоящото дело обезщетение за ползване на недвижимият имот за
периода 01.10.2019г., до 31.06.2020г., а така също и суми за доставена и ползвана вода в
имота.
За процесният период, се сочи, че отв.Ц.Ц. не е заплащал и дължими суми за ползвани в
имота ел.енергия и вода, които ищеца понастоящем е заплатил, с оглед предотвратяване
вероятността от прекъсване на електроснабдяването в имота. Платените суми, според
изнесеното възлизат в размер на 266.48лв. за вода, консумирана в периода 01.03.2021г.-
15.12.2021г. и в размер на 247.91лв. за ползвана в имота ел.енергия за периода 09.11.2021г.-
09.12.2021г.
С гореизложеното, ищеца обосновава правния си интерес от предявяване на настоящата
искова претенция, за заплащане на обезщетение за ползването на имота за периода от
01.07.2020г. до 15.12.2021г., което ползване оценява в размер на по 500.00лв. месечно, т.е. за
сума в размер на 8750.00лв. За посочения период на ползване, ведно с обезщетение за забава
на основание чл. 86 от ЗЗД, считано от датата на депозиране на исковата претенция, както и
сума в размер на 266.48лв. за консумирана вода в имота, а също и сума в размер на
247.91лв. за консумирана електроенергия в имота, за посочените по-горе периоди.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Ц. Т. Ц. ЕГН **********, редовно уведомен,
депозира отговор, чрез адвокат Д. Г. Г. от ВАК, с личен номер на адвокат *****, съд.адрес:
гр.Варна,ул.*****. Сочи се с отговора, че ответника е останал да ползва имота до
15.12.2021г. със знанието и съгласието на ищеца, като му е предплатил сумата от 2500.00лв.
през м.септември 2020г., когато страните са се договорили ответника да остане още една
година в имота при същите условия, които страните са били договорили в прекратения вече
договор.
При изложеното се настоява, че ищеца има право на облигационна претенция ,но на друго
2
основание, а не като обезщетение за неправомерно ползване.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не се спори, но и от представен договор за делба, се установява, че ищеца е собственик на
процесния апартамент №4, находящ се на адрес в в гр.Варна, *****, както и че посочения
имот е с площ над 170 кв.м.
Приложено по делото заверено копие от договор за наем на недвижим имот от *****г.,
удостоверява, че на посочената дата ***** г., между страните по делото е възникнало
облигационно правоотношение, по силата, на което ищецът, в качеството на наемодател е
предоставил на ответника, в качеството му на наемател, ползването на собствения му
недвижим имот с адрес: гр.Варна, ул. *****, срещу насрещното задължение за заплащане на
месечна наемна цена в размер на 350.00 лева. Съгласно чл. 2, ал.2 от договора, наемателят е
длъжен да заплаща наемната цена до 15-то число на месеца, като същата е платима в брой.
Договорът е сключен за срок от 24 месеца, считано от датата на сключването, като страните
са постигнали съгласие, действието му да се счита продължено за нов срок от 24 месеца, в
случай, че нито една от тях не възрази до 10 дни от изтичане на първоначално определения
срок.
Предвидена е възможността всяка от страните да прекрати действието на договора, с
едномесечно предизвестие.
От представена по делото нотариална покана рег. № ***** г. на *****5 в НК, се установява,
че ответникът е уведомил ищеца за невъзможността да освободи наетия имот, в срока на
предизвестието, поради наличие на пречки от обективен характер. В същата е посочено, че
наемните вноски за месеците юли, август и септември 2019 г. ще бъдат изплатени по банков
път, след посочване на банкова сметка, по която да бъде извършено плащането.
Представена от ищеца разписка № ***** от 10.01.2022г., удостоверява заплащането в полза
на ВИК Варна ООД, сумата в размер от 266,48лв. за консумирана вода в периода от
01.03.2021г. до 04.01.2022г., за обонат с аб.№ *****.
Видно от приложена от ищеца разписка № ***** от 10.01.2022г., в полза на ЕНЕРГО ПРО
ПРОДАЖБИ АД, е заплатена сума в размер на 247,91лв., за консумирана ел.енергия в
периода от 09.11.2021г. до 09.12.2021г., за обект с кл.№ *****, находящ се на адрес в
гр.Варна, ул.*****.
Прието за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по
делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, е че между ищеца П. Г. Г. /наемодател / и
ответника Ц. Т. Ц.В /наемател/, е бил сключен договор за наем на недвижим имот, находящ
се в гр.Варна,ул.*****, както и че договорът за наем е бил прекратен.
Представеното по делото предизвестие за предсрочно прекратяване на договора за наем,
3
удостоверява, че същото е връчено на ответника на дата 19.06.2019г., чрез служител в
кантората на ЧСИ *****. При изложеното, с изтичане на дадения 1-месечен срок от
връчването му, т.е. на 19.07.2019г., процесния договор за наем се счита за прекратен.
Съдът не кредитира твърдението на ответника, че е продължил да ползва наетия апартамент
до 15.12.2021г. със знанието и съгласието на ищеца по делото, доколкото посоченото е в
разрез с провело се по искова молба на ищеца ново съдебно производство по гр.д.№
***/2020г. по описа на ВРС, по което с влязло в сила решение на 02.11.2021г., ответника Ц.
Т. Ц. ЕГН ********** е бил осъден да предаде на ищеца П. Г. Г. ЕГН **********,
държането върху недвижимия имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр.
Варна, ул. *****, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД. Посоченото опровергава твърденията на
ответника за доброволно и със съгласието на ищеца ползване на процесния недв.имот,
осъществено след срока на прекратяване на този договор на 19.07.2019г.
Очевидно въпреки така произнесеното решение, отв. Ц. Т. Ц., отново не е освободил
доброволно предоставения му от ищеца под наем апартамент, поради което последния се е
снабдил с изпълнителен лист въз основа на решението по чл.233 ЗЗД, издаден на
11.2.2022г., видно от служебно извършена справка в деловодна
система на ВРС по гр.д.№ ***/2020г. по описа на ВРС.
Не се спори, че ответника е изведен от процесния имот вследствие
предприети действия от частен съдебен изпълнител, по силата на
издадения изп.лист в полза на ищеца по гр.д.№ ***/2020г. на ВРС,
като това е станало на 15.12.2021г.
Въз основа на гореизложените факти и обстоятелства, съдът, намира че предявените искове
черпят правното си основание от разпоредбите на чл.236, ал.2 ЗЗД и чл.232, ал.2 ЗЗД. В
процесния случай се претендира обезщетение за ползване на имота след прекратяване на
сключения между страните договор за наем, за периода от 01.07.2020г. до 15.12.2021г., при
ясно заявено противопоставяне, от страна на наемодателя.
Претендират се и незаплатени части от консумативни разходи за вода и ел.енергия в имота,
което обуславя квалификация на иска по чл.232, ал.2 ЗЗД.
В процесния случай, всички предпоставки за успешно провеждане на искова претенция с
правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД, са налице. Установено между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение по договор за наем от *****г.; установен е размер
на уговорената наемна цена, както и задължението на наемателя да заплаща същата. С
отправеното до наемателя предизвестие, наемодателят е обективирал изрично писмено
волеизявление за прекратяване действието на договора и предаване на владението върху
имота. След прекратяване на правоотношението, с изтичане срока на предизвестието на
19.07.2019г., ползването на наетата вещ е продължило при противопоставяне от страна на
наемодателя, за което свидетелство се явява и водено производство от ищеца по гр.д.№
***/2020г. по описа на ВРС с правно основание чл.233 ЗЗД, като за наемателя е възникнало
задължение да заплаща в полза на наемодателя обезщетение за ползване на наетата вещ.
4
Дължимото обезщетение е съизмеримо със средния пазарен наем за подобни обекти за
процесния период, но не може да бъде по-малко от уговорената наемна цена / в тази насока
решение №18/5.03.2010г. на І т.о. на ВКС по т. д. №527/2009г.; решение №422/21.05.2010 г.
на ІІІ-то г.о. на ВКС по гр. дело № 981/2009г., решение № 391/26.05.2010г. на ІІІ-то г.о. на
ВКС по гр. дело № 765/2009 ., решение №173/22.03.2013г. на І-то г.о. на ВКС по гр. дело №
939/2011г.
Отдаваното под наем жилище е със сравнително голяма площ – над 170 кв.м, като същото се
намира в т.нар. „Гръцка махала“ – район на гр.Варна, в който цената на продаваните и
отдаваните под наем имоти е значително по-висока в сравнение с останалата част на града.
Макар с доклада по делото, на ищеца да е указана тежестта за установяване точния размер
на дължимото обезщетение, същият не анагажира доказателствени средства, с оглед
събиране на относими доказателства. Независимо от горното, съдът намира, че 500.00 лева
пазарен наем, е сравнително ниска цена за наемане на голямо жилище, в посочения район на
града, поради което намира претенцията на ищеца за доказана по размер и основание.
Исковите претенции с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, също се явяват основателни. През
процесния период, ответникът е ползвал имота, до който са доставени В и К и енергийни
услуги. Същите са потребени от ответника, поради което се дължи заплащане на цената им.
За размера на тези задължения се съди от представените и цитирани по-горе разписки за
плащане.
Ответникът не е ангажирал доказателства за освобождаване на имота до 15.12.2021г. и
връщането му на ищецът преди посочената дата. Ответникът, в чиято тежест е било, не е
ангажирал доказателства за заплащане на дължимото обезщетение за ползването на
процесния имот след изтичане срока на договора – за периода от 01.07.2020г. до
15.12.2021г., поради което съдът извод за основателност на иска за обезщетение за ползване
след прекратяване на договора за наем. Твърденията на ответника, изложени в представения
от него по реда на чл.131 ГПК отговор, че на ръка е предплатил на ищеца сумата от
2500.00лв. през м.септември 2020г., когато страните са се договорили ответника да остане
още една година в имота при същите условия, които страните са били договорили в
прекратения вече договор, не се споделят от съда и се считат за напълно неоснователни.
Посоченото е в пълно противоречие с изнесеното от самия ответник в отправена от него
нотариална покана с рег. №***** г. на *****5 в НК, видно от съдържанието на която е, че
сам ответникът е уведомил ищеца за невъзможността да освободи наетия имот, в срока на
предизвестието, поради наличие на пречки от обективен характер, като е декларирал, че
наемните вноски за месеците юли, август и септември 2019 г. ще бъдат изплатени по банков
път, след посочване на банкова сметка, по която да бъде извършено плащането. Т.е. по
никакъв начин не се подкрепя твърдението му за договаряне на плащане на бъдещия наем в
брой, на ръка.
С оглед липсата на доказване от страна на ответника, в чиято тежест е да установи това, че е
изпълнил задълженията си в цялост за заплащане на продължилото ползване на имота след
прекратяване на договора за наем, както и за заплащане на потребените в имота ел.енергия и
5
ВиК услуги, то предявените искови претенции се явяват основателни и следва да бъдат
уважени в цялост.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сторените делото разноски в размер общо на 1450,00 лева, от които
1000.00лв. адв.възнаграждение и 450.00лв. държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.236 ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, ответника Ц. Т.
Ц. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца П. Г. Г. ЕГН ********** по
действал и прекратен Договор за наем от *****г. по отношение на апартамент №4, находящ
се в жилищна сграда, в гр.Варна, ул.*****, сумата в размер на 8750.00лв., представляваща
обезщетение за ползване на имота, предмет на прекратеният договор за наем след датата на
прекратяване на договора, за периода от 01.07.2020г., до 15.12.2021г., ведно със законната
лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 09.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата;
ОСЪЖДА на основание чл.232 ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, ответника Ц. Т.
Ц. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца П. Г. Г. ЕГН ********** по
действал и прекратен Договор за наем от *****г. по отношение на апартамент №4, находящ
се в жилищна сграда, в гр.Варна, *****, сумата в размер на 266.48лв., представляваща
стойността на консумираната, но незаплатена от ответника вода в имота за периода
01.03.2021г.- 15.12.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата
на депозиране на исковата молба - 09.02.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.232 ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, ответника Ц. Т.
Ц. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца П. Г. Г. ЕГН ********** по
действал и прекратен Договор за наем от *****г. по отношение на апартамент №4, находящ
се в жилищна сграда, в гр.Варна, *****, сумата в размер на 247.91лв. представляваща
стойността на консумираната, но незаплатена от ответника ел.енергия в наетия имот за
периода 09.11.2021г.- 09.12.2021г..ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на депозиране на исковата молба - 09.02.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Ц. Т. Ц. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна,
*****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца П. Г. Г. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна,
6
ул.*****, сумата в общ размер на 1450,00лв., представляваща сбор от сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, от които 1000.00лв. адв.възнаграждение и 450.00лв. държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок от връчване на
съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7