Решение по дело №2153/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 285, ал. 1, изр. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от М.Л.Ж., ЕГН **********, чрез служебен защитник – адвокат О.Т. – К. против Решение № 1051/17.07.2023 г. по адм. дело № 1278/2022 г. на Адм. съд – Варна, с което отхвърлен предявения от М.Л.Ж., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Варна иск, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с претенция за присъждане на сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в периода от 17.03.2021 г. до 11.04.2023 г. (датата на депозиране на уточняващата искова молба) неимуществени вреди, поради неизпълнение на задължението по чл.128 ал.1 от ЗИНЗС за оказване на първична медицинска помощ, и на това по чл.135 ал.1 от ЗИНЗС за изпращане на ищеца в лечебно заведение извън мястото за лишаване от свобода при наличие на едно от основанията по текста, ведно с дължимите лихви върху сумата, като неоснователен и недоказан.

Касаторът намира оспореното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Посочва, че от дневник за регистриране на лишените от свобода, нуждаещи се от медицинска помощ обект пост № 16 - ЗЗНО и обект Медицински център се установява, че през периода 17.03. - 30.06.2021 г. ищецът 15 пъти писмено е заявил желание за медицински преглед, от които е бил допуснат до такъв само три пъти, в нарушение на чл.137, ал.1 от ЗИНЗС. Продължителния период на алергия обуславя нуждата за изпращането му в лечебно заведение и извършване на лабораторни изследвания. Непосочване на информация от страна на Ж. в Регистър на пост №16 не следва да се тълкува в полза на ответната страна. В регистъра няма графа за такава информация. В противоречие с фактите по делото и свидетелските показания, съдът е приел, че не може да се направи връзка между оплакванията на ищеца за кожен обрив и исканията да бъде прегледан на всяка от тези 15 дати. Няма данни през този период Ж. да е има други оплаквания, поради което е логично исканията му за прегледи и изследвания да са във връзка с обривите. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение, да се уважи изцяло иска и се присъдят сторените разноски, както и възнаграждение за адвокат. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния представител касационната жалба се поддържа. В допълнение е изложено, че от доказателствата е установено, че дълъг период Ж. е страдал от алергия, което намира, че е предпоставка да му бъде осигурено изследване извън затвора. Не е отречено от ответника, че жалба от Ж. до Министерство на здравеопазването е изпратена въпреки, че тази жалба не е представена. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и уважаване на иска. Претендира за присъждане на сторените разноски и възнаграждение за адвокат.

Ответник - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез гл. юрисконсулт С.С. оспорва касационната жалба. В писмен отговор са изложени съображения за неоснователност на същата, поради което моли оспореното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр. Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са установени доказателства за нарушения по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, съответно за ангажиране на отговорността на ответника. Намира, че решението следва да бъде оставено в сила.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

Първоинстанционният съд е приел, че от приобщените по делото доказателства не се установява на М.Л.Ж. да е отказвана своевременна медицинска помощ и медицински прегледи във връзка с оплакванията му за влошено здравословно състояние, изразяващо се в обриви по тялото. От дневник за регистриране на лишените от свобода, нуждаещи се от медицинска помощ е установил датите на прегледите и предписаните лекарства. Прието е, че тези писмени доказателства опровергават както свидетелските показания на свидетеля И.Р., така и твърденията на касатора, като последният в хода по същество е посочил, че редовно в Затвора – Варна идват медицински лица, които вземат кръв на лишените от свобода за извършването на лабораторни изследвания. Прието е, че е недоказан предявеният иск за бездействие от страна на затворническата администрация за оказване на първична медицинска помощ за конкретното му оплакване. Направен е анализ на всички записвания за медицински преглед от 17.03.2021 – 30.06.2021 г., като е приел, че четири пъти в този период е прегледан от лекар. Не са налице доказателства, че всички искания за преглед са във връзка с кожния обрив. Не е установено лекаря да е насочил Ж. към извършване на лабораторни изследвания във връзка с обрива и същите да са му били отказани от Началника на Затвора – Варна, нито има данни Ж. да е поискал извършването на такива изследвания срещу заплащане, при наличие на изразено несъгласие с диагнозата или лечението, предоставени му в МЦ на Затвора – Варна, по арг. на чл.137, ал.1 от ЗИНЗС. От представените писмени доказателства е установено, че са предоставени безплатно лекарства на касатора. Съдът е приел, че не са доказани твърденията на касатора, че е имал нужда от лабораторни изследвания и те неоснователно са му отказани, като се е позовал на свидетелските поканилия на д-р Р.Б.Приел е, че жалба рег. № 3984/29.07.2022 г. от Ж. до Началника на Затвора – Варна с доводи, че му е отказано извършване на лабораторни изследвания е подадена след образуване на делото – 07.06.2022 г., поради което не е относима за спора. Не са налице доказателства, че съгласно чл.137, ал.1 от ЗИНЗС Ж. е поискал консултация със специалисти от други лечебни заведение за своя сметка. С тези мотиви съдът е приел за неоснователна исковата претенция.

Оспореното решение е правилно и законосъобразно.

Законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че от преведените прегледи, предписани и предоставени лекарства през периода 20.01.2021 г. – 23.07.2021 г. се установява, че е преведено лечение на Ж.. Същият не оспорва, че лечението е дало резултати, от това следва, че то е било адекватно на проявените симптоми. Установено е от дневниците водени в Затвора - Варна, че касатора е заявил желание за преглед на 17.03.2021 г., 14.04.2021 г., 16.04.2021 г., 23.04.2021 г., 26.05.2021 г., 02.06.2021 г., 04.06.2021 г., 11.06.2021 г., 14.06.2021 г., 25.06.2021 г., 28.06.2021 г., 29.06.2021 г. и 30.06.2021 година. В четири от случаите е бил прегледан: На 17.03.2021г. Ж. е регистриран за преглед, при който са му дадени „Беналгин“ – 10 таблетки и „Алергозан“ – 10 таблетки, срещу подпис. На 29.03.2021 г. са му дадени „Алергозан“ – 20 таблетки и „Алергозан“ – крем. При преглед на 26.05.2021 г. са му дадени 2 бр. лекарствени препарата (не се чете), срещу подпис. На 11.06.2021 г. касаторът отново е посетил медицинския център към Затвора – Варна, когато му е извършен преглед. Твърдението на касатора, че при поискване на преглед не е длъжен да заявява причината за това е вярна, но не е установено, че за случаите, в които е заявено желание за преглед, но такъв не е извършен е налице настъпила неимуществена вреда за ищеца. В този смисъл е неоснователен доводът му, че след като на всички заявени дати не му е проведен преглед, се е формирало задължение на ответника за обезщетение на неимуществени вреди.

Не е установено от касатора, че липсата на проведено лабораторно изследване е довело до влошаване на здравословното му състояние и с това му е причинена вреда. В този смисъл непровеждането на исканото лабораторно изследване не е предпоставка за нанасяне вреди на ищеца, които следва да се обезщетят. Ответникът не е оспорил, че Ж. е подал молба № 3713/16.07.2021 г. до Министерство на здравеопазването, но както беше отбелязано не е установено неадекватно и забавено лечение, което да е нанесло неимуществени вреди на касатора, поради което не е било необходимо да се установява какво е произнасянето на Министерство на здравеопазването по тази молба. Отделно от това при приключване на съдебното дирене Ж., чрез процесуален представител е заявил, че няма доказателствени искания, поради което е неоснователен довода за допуснато процесуално нарушение по отношение несъбиране на всички относими доказателства за решаване на спора и необоснованост на оспореното решение.

Законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че искът е неоснователен, тъй като не са установени сочените нарушения на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС и чл.135, ал.1 от ЗИНЗС при проведеното лечение. Касационният съд намира, че не е налице изложеното в жалбата основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на първоинстанционното решение – неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Касаторът не е сторил разноски в производството, поради което такива не следва да му се присъждат. От адв. Т. – К. е осъществена правна помощ на касатора, като възнаграждението за извършената дейност се заплаща по реда на чл. 8, т. 5, чл. 18, т. 6 и чл. 19 от ЗПП, поради което съдът оставя без уважение искането да присъди възнаграждение на служебен адвокат.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ сила решение №1051/17.07.2023 г. по адм. дело № 1278/2022 г. по описа на Административен съд - Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: