Р Е Ш
Е Н И Е
№ 05.08.2020г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав на двадесте и трети
юни две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА
гражданско дело № 2072 по описа за
2019г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищецът твърди, че с присъда по нчхд№55/2004г., влязла в сила на
12,11,2007г. е осъден да заплати разноски в размер на 43 лева, като на
22,11,2007г. е издаден изпълнителен лист в полза на ВСС. През 2017г. въз основа
на него е образувано изпълнително дело №20178240400437/2017г. по описа на ЧСИ
Константин Павлов с район на действие Окръжен съд Пловдив. На 05,08,2019г. той
получил призовка за принудително изпълнение по него. Твърди, че от влизане в
сила на присъдата до датата на образуване на изпълнително дело е изтекъл
петгодишния давностен срок, с който правото на принудително изпълнение на
вземането е погасено. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да
бъде признато за установено, по отношение на ответника, че не дължи горната
сума. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявения иск, като твърди, че сумата, за която е
издаден изпълнителен лист представлява 40 лева държавна такса за уважения
граждански иск и 3 лева държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист.
Изпълнителният лист е бил изпратен на АДВ, тъй като се касае до публични
вземания. По тази причина той не е могъл да влияе върху хода на изпълнителното
производство, нито е бил уведомен за развитието му. Освен това този орган е
извършвал действия, с които е прекъснал давността, която за тези вземания е 10
години, а не пет години, като началният й момент е от 01,01,2008г. Ето защо
моли да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Твърди, че не е станал причина за образуване на делото, поради което в случай,
че искът бъде уважен, моли да не се присъждат разноски.
Третото лице помагаща страна не взема
становище по предявения иск, тъй като твърди, че за него липсва правен интерес
от участието му в производството.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установено следното:
Не е спорно между
страните, а и от приетите писмени доказателства се установява, че на 22,11,2007г.
е издаден изпълнителен лист по нчхд№55/2004г. по описа на Районен съд Пловдив
за събиране на сумата от 40 лева, представляваща държавна такса и сумата от 3
лева, държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист. Не е спорно, че въз
основа на него е образувано изпълнително дело №201778240400473 по описа на ЧСИ Константин
Павлов с район на действие Окръжен съд Пловдив, както и че производството по
същото не е приключило.
Без значение за
правния спор е фактът, че преди горното изпълнително дело, изпълнителният лист
е бил изпратен на Агенция за държавни вземания, както и че ответникът не е
могъл да влияе върху хода на изпълнителното производство. Това е така, тъй като
ищецът се позовава на разпоредбата на чл.
171, ал. 2 от ДОПК, съгласно която с изтичането на 10-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания
независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на
длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета,
раздел IIа. Или в случая този срок е започнал да тече от 01,01,2008г. и е
изтекъл на 31,12,2017г. Поради това е ирелевантно дали давността е спирана или
прекъсвана, а възраженията за извършени действия от публичния изпълнител, с
които е станало това, са неотносими.
Без значение за
правния спор са и възраженията, че изтичането му не се дължи на виновно
бездействие, тъй като цитираната разпоредба не изисква наличието на такова, за
да е налице хипотезата й. Поради това и изложените в тази насока доводи от
ответника не следва да бъдат обсъждани.
Изпълнителният
лист от 22,11,2007г. е служебно издаден, тъй като с присъда по нчхд №55/2004г.
е присъдена държавна такса. Съгласно чл. 162, ал.2, т.3 от ДОПК тя е публично
държавно вземане. Въпреки това и въпреки че в изпълнителното основание е
посочено, че се издава в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по
сметка на ВСС, взискател в изпълнителното производство е ответния районен съд.
Това се налага именно с оглед спецификата на вземането и е в изпълнение на
нормативната уредба. Ето защо същият е пасивно легитимиран да отговаря по
предявения иск, който е основателен, като следва да се признае за установено по
отношение на същия, че ищецът не дължи сумата от 43 лева.
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски по
съразмерност. Възражението, че не е даден повод за предявяване на иска е
неоснователно, тъй като ответникът не признава иска. Ето защо същия следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 лева, представляваща внесена
държавна такса.
Освен това
ответникът следва да заплати на Районен съд Асеновград сумата от 24 лева,
представляваща заплатените разноски за прилагане на препис от изпълнително дело
№ 201778240400473 по описа на ЧСИ Константин Павлов с район на действие Окръжен
съд Пловдив.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Районен съд Пловдив с адрес гр. Пловдив, бул.“6-ти
септември“ №167, представляван от Иван Калибацев, че А.К., гражданин на
Република Турция, ЕГН **********, притежаващ разрешение за постоянно пребиваване
в Република България №*********, с адрес гр. Пловдив, ул.“Васил Левски“ №168,
не дължи сумата от 43 лева (четиридесет и три лева),
представляваща държавна такса, присъдена по нчхд №55/2004г. по описа на Районен
съд Пловдив, за събиране на която е издаден изпълнителен лист от 22,11,2007г., въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 201778240400473 по описа на ЧСИ Константин
Павлов с район на действие Окръжен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Районен съд Пловдив с адрес гр.
Пловдив, бул.“6-ти септември“ №167, представляван от Иван Калибацев, да заплати
на А.К., гражданин на Република Турция, ЕГН **********, притежаващ разрешение
за постоянно пребиваване в Република България №*********, с адрес гр. Пловдив,
ул.“Васил Левски“ №168, сумата от 50 лева (петдесет лева), направени по
производството разноски.
ОСЪЖДА Районен съд Пловдив с адрес гр. Пловдив, бул.“6-ти
септември“ №167, представляван от Иван Калибацев, да заплати по сметка на
Районен съд Асеновград сумата от 24 лева (двадесет и четири лева), направени по
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице Национална агенция по приходите със
седалище гр. София, бул.“Княз
Александър Дондуков“ №52, представлявана от изпълнителния директор Галя Димитрова.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: