№ 297
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3.. СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 202011101443..8 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по предявен от Й. ТР. З. срещу „....“ ЕАД, ЕИК ......, иск
за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и страдания, в следствие на нанесено телесно увреждане
– счупване на долния край на лъчева кост на лявата ръка поради действия от страна на
служител на ответника на 18.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба – 15.09.2020 г., до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 18.05.2020 г., в гр.София, около 17.00ч., в трамвай № .., номер ...
( в последствие уточнен в О.С.З. от 01.12.2021 г. като номер ...), на спирка „....“ с посока на
движение към ж.к. „...“, при качването в превозното средство, вратата се затворила рязко и
притиснала ръката на ищцата и тя изпитала силна болка в лявата предмишница. В О.С.З.,
проведно на 15.09.2021 г. уточнява, чрез процесуалния си представител, че се касае за
третата врата. Сочи, че въпреки виковете й, водачът не спрял трамвая, като след инцидента
пътници в превозното средство й помогнали да седне и да слезе на следващата спирка „ул.
...“. Ищцата след инцидента бил транспортирана в .... „....“, където били установени
травматични увреждания – счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка, която
.... обездвижена с имобилизираща гипсова шина. Твърди, че в следствие на причинените
телесни увреждания изпитвала непрестанни болки, влошило се качеството й на живот,
изпитвала затруднения в ежедневните си дейности и се наложило да посещава
рехабилитационни процедури. Сочи като причина за настъпилото ПТП неправилните
действия на водача на мотрисата – служител при ответното дружество, който извършил
действия по затваряне на вратите на превозното средство, преди да се увери, че ищцата се е
качила в мотрисата и вследствие на което било реализирано произшествието. Поддържа, че
са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД, тъй като ответникът „....“ ЕАД имал качеството на
възложител на работа на лицето, което е управлявало мотрисата, в която пътувала ищцата
при настъпване на процесния инцидент, поради което е налице основание за ангажиране на
имуществената му отговорност. При тези твърдения моли за уважаване на предявените
искове. Претендира разноски.
1
Ответникът - „....“ ЕАД, в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва иска. Оспорват се изцяло предявените искове по основание и по размер.
Твърди се, че посоченият от ищцата номер на мотриса не се експлоатира от ответника.
Въведени са възражения за съпричиняване от страна на ищцата, която с действията си е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между поведението на неговите служители и здравословното състояние
на ищцата. В условията на евентуалност сочи, че претендираният размер на вредите е
прекомерен.
Третото лице помагач ... „....“ АД, изразява подробно становище за неоснователност на
предявения иск и моли същия да бъде отхвърлен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
От представения по делото амбулаторен лист № .... г. се установява, че на ищцата
вписана основна диагноза „счупване на долния край на лъчева кост“ с анамнеза по данни на
пациентката – „Ударала се“. Като обективно състояние е посочено: „Болка лява гривнена“ и
е поставена шина.
В съдебномедицинско удостоверение № 351/01.0...2020 г., издадено от д-р .... при
Катедра по съдебна медицина и деонтология при ... „.....“ ЕАД е посочено, че при прегледа
на ищцата се установява счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка. По
предварителни сведения на ищцата е отразено: „На 18.05.2020 г., около 17:00 часа ....
наранена от затваряща се врата на трамвай. Обективно: „На лявата предмишница има
поставена шина“. Заключението е, че травматичното увреждане е в резулатат от действието
на тъп предмет и може да се получи по начин, който съобщава ищцата. Причинило й е
трайно затруднение в движението на горен ляв крайник.
Представени са и болнични листа, удостоверяващи временна неработоспособност на
ищцата, както и амбулаторни листа, които съдът не обсъжда подробно, тъй като същите са
били предмет на изследване и съобразени от приетото по делото заключение на СМЕ.
По делото е прието заключение по СМЕ с вх. № .... г., което неоспорено от страните
съдът кредитира изцяло като обективно и всестранно изготвено. Експертът посочва, че
ищцата е получила счупване на долния край на лъчевата кост на лявата предмишница, което
е довело до трайно затруднение в движението на горния ляв крайник за срок по-голям от
тридесет дни. Полученото травматично увреждане се дължи на действието на твърди тъпи
предмети и може да се получи от удар на затваряща се врата на трамвай, както и от
притискане между две врати. Полученото счупване е наложило поставянето на гипсова
имобилизация за срок от 30 дни. Като през първите дни пострадалата е изпитвала болка с
умерен интензитет и постепенно болката е отшумяла. След свалянето на имобилизацията
следва период на рехабилитация с продължителност приблизителна срока на
имобилизацията. По време на лечението пострадалата е изпитвала затруднения свързани със
самообслужване и ежедневни битови дейности. Възстановителния период при този вид
счупвания е от порядъка на около два месеца, като срока на нетрудоспособност за
физически труд е около 2.5- 3 месеца.
Освен описаните по-горе писмени доказателства, за установяване на обстоятелствата
по настъпване на твърдяното от ищцата вредоносно събитие и претърпените от нея
неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
.... ... (син на ищцата).
Свидетелят ... сочи, че всяка вечер с майка му се чакат на спирката за рейса, за да се
приберат заедно. Разказва, че миналата година, след като установил, че майка му я няма на
спирката й звъннал и тя му казала, че е в .... Не си спомня кога точно се случило това.
2
Отишъл в ... и там видял, че са гипсирали ръката на майка му. Тя му разказала какво се е
случило и че трябва да изчакат експерти от .... Разказала му, че като тръгнала да се качва в
трамвай № .. на спирка „...“ ватманката затворила вратата и й затиснала ръката. Изчакали да
дойдат експертите, за да вземат показания. Ръката на майката на свидетеля .... счупена и
лечението продължило два-три месеца. Доколкото си спомня, травмата е .... на лявата ръка.
От представеното по делото писмо от „....“ с изх. № ... г. се установява, че в периода
01.05.2020 г. -20.05.2020 г. ищцата Й.З. е имала валиден превозен документ за пътуване с
обществения градски транспорт на територията на Столична община.
Приети като писмени доказателства по делото са Ежедневно сведение за работата на
обществения транспорт за датата -18.05.2020 г., издадено от „....“ (л. 74-84), от съдържанието
на което не се установява да е налице регистриран инцидент на дата 18.05.2020 г. в мотриса
номер .... Приети по делото са и графици за извършени курсове по линия № .. на 18.05.2020
г., касаещи мотриси с номера: ...,....,...,...... и ... (л. ..... по делото). От сведение за извършени
курсове от мотриса №... по линия № .., кола №2 за дата 18.05.2020 г. се установява, че
посочената мотриса е пристигнала на спирка „...“ в 1..:57 часа, а на спирка „...“ в 17:02 часа.
По делото са изискани и съответно приети за послужване материалите по прокуроска
преписка № .... г. по описа на ... (л. 10.. – 120 по делото). От същата се установява, че е
образувана по заявление с вх. № 22..000/19.05.2020 г., депозирано от ищцата Й. ТР. З..
Същата е съобщила за инцидент станал на 18.05.2020 г., около 17:00 часа, станал при
качването й в трамвай № ... на спирката на магазин „...“, в резултат на който получила
травма- счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка. В дадените на 18.05.2020
г. пред компетентните органи обяснения, ищцата е посочила, че на 18.05.2020 г., около 17:00
часа, станал инцидент при качването й в трамвай № ... на спирката на магазин „...“. Тъй като
имала трудности при качването, една пътничка от трамвая й помогнала да се качи и в
момента, в който стъпила с двата си крака в трамвая, вратата се затворила и й защипала
лявата ръка. Не е съобщила на ватманката за инцидента. След като вратата се затворила
седнала на една седалка и слязла след две спирки, на магазин „....“, на бул. „...“. В трамвая
имало още две жени. С постановление на ... от 25.08.2020 г. е отказано образуването на
досъдебно производство за престъпление от общ характер и е прекратено производството по
пр.пр. № .... г. по описа на ....
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, изразяващи се във физически болки и
страдания, в следствие на нанесено телесно увреждане – счупване на долния край на лъчева
кост на лявата ръка поради действия от страна на служител на ответника на 18.05.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 15.09.2020 г., до
окончателното изплащане. Искът е процесуално допустим. В исковата молба са изложени
обстоятелства, индивидуализиращи извършения деликт чрез посочване на конкретното
действие на служител/работник на ответника – рязко затваряне на вратата, което довело до
настъпването на неимуществени вреди - изразяващи се в претърпените болки и страдания по
време на лечението. Повдигнатият правен спор е с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, по
който отговорността се носи от възложителя на работата. В случая ищецът е предявил иска
си не срещу делинквента - конкретен служител/работник в "......" ЕАД, причинил вредите с
действието си, а срещу обвързания с гаранционно-обезпечителна отговорност правен
субект, визиран в чл. 49 от ЗЗД. Като работодател на делинквента, ответникът "......" ЕАД по
спора има качеството на възложител на работата. Дефинитивно това възлагане представлява
отделяне на собствената работа и изпълнението й чрез друго лице, което е в интерес на
възложителя и рефлектира пряко в неговата имуществена сфера. При посочената
дефинитивност се изяснява механизма, по който законът определя изключението от
3
основния принцип, залегнал в нормата на чл. 45 от ЗЗД за поправяне на вредите от този,
който сам ги е причинил и възлага тяхното репариране на правен субект, който отговаря на
друго основание, различно от това на деликвента, но обвързано от неговите действия,
причинили увреждането при и по повод извършената работа. Тази отговорност е безвиновна
и се реализира като произтичаща от правна норма, чийто фактически състав изисква
установяване на определени предпоставки - юридически факти, а настъпването им винаги
води до ангажиране отговорността на обвързания с нея правен субект. По изложените
съображения съдът счита иска за допустим и дължи произнасяне по неговата основателност.
В тежест на ищцата е да докаже, че в изпълнение на възложената от ответника работа,
служител на „....“ ЕАД са осъществили непозволено увреждане спрямо ищцата, за което
отговоря ответникът „....“ ЕАД, в качеството му на възложител на работата, а именно -
противоправно поведение от страна на служител/служители на ответника; вреда –
претърпяване от страна на ищцата на твърдените от нея неимуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на здравето; пряка и непосредствена причинна връзка между
противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди – претърпените болки и
страдания от ищцата да са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение
от страна на изпълнителя на работата, възлагане на работата на прекия причинител от
страна на ответника „....“ ЕАД, в изпълнение на която е осъществено твърдяното от ищцата
непозволено увреждане.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента и
релевираното възражение за съпричиняване.
Непозволеното увреждане е юридически факт, от който възниква облигационно
отношение. По своя характер това отношение е законово - нормативната уредба
предопределя съдържанието му, т.е. за възникването му липсват волеизявления, насочени
към пораждане на определени позитивни и разрешени от правото последици.
Непозволеното увреждане е просто, едностранно правоотношение, при което за пострадалия
съществува правото да претендира възстановяване или обезщетяване на вредите, а за
делинквента - насрещното ...ължение за възстанови или обезщети пострадалия за
претърпените вреди. Непозволеното увреждане като юридически факт има сложен
фактически състав, който обхваща следните елементи: 1) поведение, което има своя израз в
действие или бездействие, поведението следва да е обективирано в действителността, т.е. да
е намерило външнен израз; 2) противоправност - несъответствие на поведението с
императивна правна норма; 3) вина - субективен елемент, намиращ отражение в
психическото отношение към извършеното поведение; 4) вреда, представляваща разликата
между състоянието на имуществото, телесната цялост или личността на увредения след
засягането и това състояние, което би било, ако нямаше засягане, т.е. това е настъпилата
промяна в обективната действителност, която е нежелана за увредения и 5) причинна връзка
между поведението и вредата, която се приема, че съществува когато поведението
(действието или бездействие) се явява това условие, без което вредата не би настъпила и при
наличието на което при нормално стечение на обстоятелствата би настъпила същата
последица. Причинната връзка е налице не само когато деянието непосредствено причинява
вредата, но и когато създава условията, реалната възможност от увреждане и тази реална
възможност е превърната в действителност по друга причина (Решение № ... от 22.04.199.. г.
по гр. д. № ... г., ....).
Съобразно константната съдебна практика (ППВС №7/1959 г. и др.) юридическите
лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл.49 ЗЗД, но не и на
основание чл.45 ЗЗД. Същите носят отговорност за вредите, причинени от техни работници,
служители или други физически лица, на които са възложили работа по силата на
4
граждански договор и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил
тези вреди, но са налице несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените
лица (в този смисъл и т.7 от ППВС № 7/1959 г.).
В конкретния случай съдът приема, че ищцата доказа твърдения от нея факт, че на
18.05.2020 г., в гр.София, около 17.00ч., в трамвай № .., номер ... ( в последствие уточнен в
О.С.З. от 01.12.2021 г. като номер ...), с посока на движение към ж.к. „...“, при качването в
превозното средство, вратата се затворила рязко и притиснала ръката на ищцата, в резултат
на което е претърпяла претендираните от нея неимуществени вреди. Възникването на
вредоносен резултат е установен в хода на настоящото производство. Въз основа на
събраните гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетеля и на
писмените доказателства и СМЕ съдът приема за установено при условие на пълно главно
доказване, че на твърдените от ищцата дата и място същата е претърпяла инцидент –
притискане на ръката в резултат рязко затваряне на вратата на трамвай №.., в следствие от
което е получила счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка.
При преценка на показанията на свидетеля ..., отчитайки неговата заинтересованост от
изхода на делото в полза на ищцата предвид роднинската и близката им връзка, но и
съобразявайки всички данни по делото в съответствие с изискването на чл. 172 ГПК, съдът
намира същите за последователни, логични, достоверни и подкрепящи се от останалия
доказателствен материал. Свидетелят, не е пряк очевидец на станалия инцидент, а
възпроизпроизвежда досежно механизма на събитието казаното от самата ищца. Казаното от
свидетеля обаче се подкрепя изцяло от останалата събрана по делото доказателствена
съвкупност. Показанията на свидетеля ... не се опровергават от останалите доказателства по
делото: Амбулаторни листа, Съдебномедицинско удостоверение, материалите по пр.пр. №
.... г. по описа на ... и др. Действително налице са противоречия досежно наименованието на
спирката, на която е станал инцидента и дали ищцата е слязла от мотрисата на следващата
спирка, но същите съдът приема за несъществени, тъй като по делото безспорно се установи,
че описания от ищцата инцидент е станал на 18.05.2020 г., в гр.София, около 17.00ч., в
трамвай № .., номер ... ( в последствие уточнен в О.С.З. от 01.12.2021 г. като номер ...).
Освен това съдът съобразява, че прегледа на ищцата е извършен в рамките на деня на
инцидента и в рамките на същия ден тя е депозирала сигнал до компетентните органи за
станалия инцидент. Липсата на отразяване на инцидента в представените от ответното
дружество доказателства не обосновават извода, че процесния инцидент не е настъпил-тези
документи не са официални по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, защото не са съставени от
длъжностно лице, а от служители на търговско дружество; освен това независимо от вида на
документа, той може да притежава доказателствена сила само за отразените в него факти, а
не и за такива, които не са вписани в него, още повече като се има предвид, че липсата на
отразяване на процесния инцидент е изгодно за страната, представила тези документи.
Настъпването на процесния инцидент не се изключва и от заключението по приетата по
делото СМЕ, като експертът е категоричен относно механизма на получаване на
констатираните увреждания на здравето на ищеца се дължи на действието на твърди тъпи
предмети и може да се получи от удар на затваряща се врата на трамвай, както и от
притискане между две врати.
От събраните по делото писмени доказателства (Амбулаторни листа,
Съдебномедицинско удостоверение и др. ) и СМЕ може да се направи извод, че счупването
на долния край на лъчевата кост на лявата ръка е било причинено именно в резултат рязко
затваряне на врата и пристискане на ръката на ищцата, станало на 18.05.2020 г., в гр.София,
около 17.00ч., в трамвай № .., номер ... ( в последствие уточнен в О.С.З. от 01.12.2021 г. като
номер ...), с посока на движение към ж.к. „...“, при качването й в превозното средство.
При установеното настъпване на процесния инцидент и неговия механизъм
поведението на служителя на ответника е противоправно-извършено в нарушение на чл...8,
5
ал.2 ЗДвП, според който „водачът на пътното превозно средство от редовните линии за
обществен превоз на пътници е длъжен да осигурява възможност за безопасното качване и
слизане на пътниците”; това ...ължение важи и в случая трамваят е вид пътно превозно
средство по смисъла на §.., т.10 ЗДвП. Вината на водача се предполага съгласно чл.45, ал.2
ЗЗД.
Настъпването на уврежданията на здравето на ищеца и причинната им връзка с
процесния инцидент са установени по делото при съвкупната преценка на приетото
заключение по медицинската експертиза, представеното съдебно-медицинско удостоверение
и показанията на св..... Експертът посочва, че ищцата е получила счупване на долния край
на лъчевата кост на лявата предмишница, което е довело до трайно затруднение в
движението на горния ляв крайник за срок по-голям от тридесет дни. Полученото
травматично увреждане се дължи на действието на твърди тъпи предмети и може да се
получи от удар на затваряща се врата на трамвай, както и от притискане между две врати.
Полученото счупване е наложило поставянето на гипсова имобилизация за срок от 30 дни
като през първите дни пострадалата е изпитвала болка с умерен интензитет и постепенно
болката е отшумяла.
Негативните психологични и житейски последици за ищеца извън телесните
увреждания за здравето са установени от СМЕ и са с по-дълга продължителност. Експертът
сочи, че след свалянето на имобилизацията следва период на рехабилитация с
продължителност приблизителна срока на имобилизацията, както и че по време на
лечението пострадалата е изпитвала затруднения свързани със самообслужване и ежедневни
битови дейности. Възстановителния период при този вид счупвания е от порядъка на около
два месеца, като срока на нетрудоспособност за физически труд е около 2.5- 3 месеца. Като
има предвид тези увреждания и възстановителен период за ищеца, останалите негативни
последици за ищеца от деликта в житейски и психологичен план, както преживения страх и
уплаха при самото настъпване на инцидента, включително и с оглед затруднената му
подвижност, съдът намира с оглед критериите на чл.52 ЗЗД, че сумата от 7 000,00 лв.
представлява справедливо обезщетение за неимуществени вреди на ищеца, поради което
искът е основателен в тази част, а следва да се отхвърли до пълния му размер.
Възражението на ответната страна за съпричиняване на вредите от ищеца е
неконкретно-не се сочи с какво свое поведение той е допринесъл за настъпване на
процесния инцидент или на вредите от него, доколкото това възражение винаги следва да се
основава на твърдения за конкретни факти и обстоятелства (така-Решение №134/18.11.2020
г. по т.д.№1422/2019 г. на ВКС-IІ т.о. и цитираната там съдебна практика); отделно от това е
и недоказано.
Следва да се присъди и поисканата лихва от датата на исковата молба върху
присъдените суми.
По разноските:
При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски по делото съобразно
уважената част от исковете. Общият доказан размер на разноските на ищцовата страна е 1
1800 лв. (платени държавна такса-400 лева, адв.възнаграждение-1000 лева и депозит за
експертиза- 400лева). Възражението на ответника за прекомерност на адв.възнаграждение
на ищеца е неоснователно с оглед незначителното надвишаване на минималния му размер
по Наредба №1/2004 г. и извършените по делото процесуални действия-проведени 3
открити съдебни заседания, изслушване на свидетел и заключение. Следователно ищцовата
страна има право на 980 лв. разноски.
Ответната страна има право на разноски според отхвърлената част на исковете: същата
е претендирала присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което с оглед
правната и фактическа сложност на делото съдът определя в размер на 200 лева. В полза на
ответното дружество следва да бъде присъдена сума в размер на ..0 лева за разноски за
6
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД „....” ЕАД, ЕИК ......,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „...“ номер, да заплати на Й. ТР. З., с ЕГН:
**********, с адрес гр. ...., ул. „...“ номер, сумата от 7 000,00 лв., ведно със законната лихва
от 15.09.2020 г. до окончателното й плащане-обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в увреждания на здравето, претърпени болки, страдания и негативни
психични преживявания - последици от инцидент при качване в трамвай № .., номер ... на
18.05.2020 г. в гр.София, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 3000 лв. (над
уважената част от 7 000,00 лв. до пълния му предявен размер от 10 000,00 лв.).
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „....” ЕАД, ЕИК ......, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „...“ номер, да заплати на Й. ТР. З., с ЕГН: **********, с адрес
гр. ...., ул. „...“ номер сумата 980,00 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Й. ТР. З., с ЕГН: **********, с адрес гр. ....,
ул. „...“ номер да заплати на „....” ЕАД, ЕИК ......, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „...“ номер, сумата ..0,00 лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Решението постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника- ... „....“ АД, ЕИК ......
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7