Р Е Ш
Е Н И Е
№ 200/24.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А*** Л*** разгледа
Адм.дело
№77/2019г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК)
Образувано по жалба на ЕТ „Ш*** -И.И.“,
със седалище и адрес на управление гр.Б*** , ул.“С*** “ №* , представлявано от И.Т.И.
срещу Акт за установяване на
публично вземане № 1192-ЗБ/18.12.2018 г. на Председателя на Комисия финансов надзор, с който
на основание чл.27, ал.7, изр. второ Закон за комисията за финансов надзор
(ЗКФН) и чл.27, ал.5 ЗКФН, във вр. с чл.166, ал.1 Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс (ДОПК) и във вр. с ред 35 от раздел II, т.I Такси за осъществяване на
общ финансов надзор от Приложение към чл.27, ал.1 ЗКФН е установен размер за
задълженията за таксата за осъществяване на общ финансов надзор за 2018г. на
оспорващия и лихва за забава върху таксата от деня на окончателното и плащане в
размер на 511,11 лева, от които главница в размер на 468, 43 лева и законова
лихва за забава върху пълния размер на дължимата такса в размер на 42,67 лева
за периода 01.02.2018-07.12.2018г. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
оспореният административен акт, като се поддържа искането за неговата отмяна с
доводи, че така определеното задължение не е дължимо. В съдебно заседание
оспорващият поддържа жалбата си и моли да бъде отменен оспорения
административен акт.
Ответникът,
чрез процесуалният си представител Главен юрисконсулт Г*** , оспорва жалбата и
моли да бъде отхвърлена като неоснователна и заявява искане за присъждане на
разноски по делото, като обстойни доводи в подкрепа на законосъобразността на
оспореният административен акт излага в писмени бележки.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваният административен
акт по реда на чл.168, ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това
са следните:
Предмет на спора е законосъобразността
на Акт за установяване на
публично вземане № 1192-ЗБ/18.12.2018 г. на Председателя на Комисия финансов надзор, с който
на основание чл.27, ал.7, изр. второ Закон за комисията за финансов надзор
(ЗКФН) и чл.27, ал.5 ЗКФН, във вр. с чл.166, ал.1 Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс (ДОПК) и във вр. с ред 35 от раздел II, т.I Такси за осъществяване на
общ финансов надзор от Приложение към чл.27, ал.1 ЗКФН е установен размер за
задълженията за таксата за осъществяване на общ финансов надзор за 2018г. на
оспорващия и лихва за забава върху таксата от деня на окончателното и плащане в
размер на 511,11 лева, от които главница в размер на 468, 43 лева и законова
лихва за забава върху пълния размер на дължимата такса в размер на 42,67 лева
за периода 01.02.2018-07.12.2018г. В мотивите на административният акт е прието, че оспорващият, който е
застрахователен агент, вписан в регистъра на застрахователните брокери, воден
от КФН, не е изпълнил задължението си за заплащане на преизчислена такса за
осъществяване на общ финансов надзор – обработка на задължителната текуща и
периодична информация и за извършване на проверки за 2018г. в размер на 468,43
лева. В мотивите на административният акт в табличен вид са посочени размерите
на преизчислената такса за осъществяване на общ финансов надзор за 2018г.,
законната лихва за забава върху пълния размер на дължимата такса, като е
определен общ размер на задължението от 511,11 лева.
От фактическа страна по делото не
е спорно следното:
Не е
спорно, че между Застрахователно акционерно дружество „А*** “ и „ЕТ „Ш*** – И.И.“***
е сключен Договор за застрахователно агентство
№38007274ДА15/25.02.2015г. (л.9-11 по делото). Не е спорно по делото, че „ЕТ „Ш***
– И.И.“*** има качеството на застрахователен агент, който до 07.12.2018г. е бил вписан в регистъра на застрахователните
брокери воден от КФН, като това се установява от приетото на л.25 по делото
извлечение от регистъра на КФН.
С
Уведомление изх.№38-00-409/28.11.2018г. (л20,21 по делото), което видно от
обратна разписка на л.22 по делото, оспорващия е уведомен за образуваното
производство по издаване на оспорения административен акт. С Възражение
вх.№38-00-409/06.12.2018г. (л.23 по делото), оспорващият е възразил срещу
образуваното производство по издаване на оспорения административен акт, като е
заявил, че няма договорни отношения с ЗАД „А*** “ и е представил доказателства,
че последното плащане от ЗАД „А*** “ е по Фактура №357/13.12.2016г. (л.25 по
делото).
С Акт за установяване на публично вземане № 1192-ЗБ/18.12.2018
г. на Председателя на Комисия финансов надзор, на основание чл.27, ал.7, изр. второ Закон за
комисията за финансов надзор (ЗКФН) и чл.27, ал.5 ЗКФН, във вр. с чл.166, ал.1
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) и във вр. с ред 35 от раздел II, т.I Такси за осъществяване на
общ финансов надзор от Приложение към чл.27, ал.1 ЗКФН е установен размер за
задълженията за таксата за осъществяване на общ финансов надзор за 2018г. на
оспорващия и лихва за забава върху таксата от деня на окончателното и плащане в
размер на 511,11 лева, от които главница в размер на 468, 43 лева и законова
лихва за забава върху пълния размер на дължимата такса в размер на 42,67 лева
за периода 01.02.2018-07.12.2018г.
С писмо
изх.№38-00-409/18.12.2018г. (л.16 по делото), оспореният административен акт е
изпратен на оспорващия, като видно от обратна разписка, която е приета на л.19
по делото, на 31.12.2018г. е надлежното получаване. От приетата на л.12, 13 по делото доказателство (разписка и пощенски
плик) се установява, че жалбата е подадена по пощата на 14.01.2019г., тоест
подадена е в рамките на законоустановения срок и процесуално допустима.
От така описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът,
извежда следните правни изводи по същество на спора:
Съгласно разпоредбата на чл.27,
ал.1 ЗКФН, комисията събира такси на основание, по ред и в размери
съгласно тарифа, определена в приложение към закона, а съгласно чл.27, ал.7 ЗКФН, просрочените такси по ал. 1 подлежат на
принудително изпълнение от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс
или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс, като актът за установяване на
вземането се издава от председателя на комисията. Видно от приетата на л.7 по делото Заповед
№З-477/14.12.2018г., на основание чл.14, ал.1 КФН и чл.7, ал.7 Правилник за
устройство и дейността на КФН и нейната администрация, Председателят на КФН е
наредил в периода 17.12.2018 – 04.01.2019г. да бъде заместван от Б*** А*** -
Заместник председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“, с всички произтичащи от закона правомощия. Съгласно чл.7, ал.7
Правилник за устройство и дейността на КФН и нейната администрация, в отсъствие на председателя правомощията му се изпълняват от определен от
него с писмена заповед заместник-председател за всеки конкретен случай, тоест предвид обстоятелството,
че оспорения административен акт е издаден от надлежно овластен за конкретния
период от време Заместник на председател на КФН, следва да се приеме, че е
налице компетентност на административния орган.
Оспореният административен акт е
издаден в предвидената от закона писмена форма и в него са изложени фактически
и правни основания, който са мотивирали издаването му.
Не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, който да водят до
съществен порок водещ до незаконосъобразност на оспорвания административен
акт. Оспорващият е уведомен надлежно за
образуването на административното производство и е имал възможност да подаде
възражение, тоест да упражни правата си в хода на административното
производство.
Неоснователно оспорващият
поддържа, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, тъй като не
дължи сумата описана в оспорения административен акт. Това е така, тъй като ЕТ
„Ш*** - И.И."*** е застрахователен агент, който като такъв е бил вписан
до 07.12.2018г. в регистъра на застрахователните брокери и
агенти, воден от КФН, по чл. 30, ал.1, т.12 от Закона за Комисията за финансов
надзор. При
наличието на това обстоятелство, ЕТ
„Ш*** - И.И."*** дължи такса за осъществяване на общ финансов надзор
съгласно раздел II Такси за осъществяване на общ финансов надзор, т. I, ред 35
на Приложението към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН - „Такси, събирани от Комисията за
финансов надзор", като дължимостта на тази такса не е обвързано с обстоятелството дали
дружеството е имало действащ договор с ЗАД „А*** “ или с трети лица. След като
по делото по безспорен начин е установено, че до 07.12.2018г. оспорващият е
вписан в регистъра на застрахователните брокери и агенти има задължение да
заплати такса за осъществяване
на общ финансов надзор съгласно раздел II Такси за осъществяване на общ
финансов надзор, т. I, ред 35 на Приложението към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН -
„Такси, събирани от Комисията за финансов надзор". Дължимостта на таксата е в
следствие на обстоятелството, че оспорващия е вписан в регистъра на
застрахователните брокери и агенти, тоест е поднадзорно лице по отношение на
което КФН осъществява надзорните си правомощия, който са предвидени в ЗКФН – в
тази насока Решение №982/24.01.2014г. по адм.дело №13243/2013г. на петчленен
състав на ВАС.
Съгласно т. VI на раздел IV от Приложението
към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН таксите по раздел II, т. I, с изключение на таксите по раздел II, т. I, ред 36, се
заплащат ежегодно в срок до
31 януари на текущата година. В чл. 27, ал. 5 от ЗКФН е
предвидено, че при неплащане в установения срок на таксата за срока на забавата
върху дължимата сума се начислява и се дължи лихва в размер на законната лихва.
Съгласно т. XI на раздел IV
от Приложението към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН,
размерът на таксата за осъществяване на общ финансов надзор на лице, което е
отписано от съответния публичен регистър по чл. 30 ЗКФН, се преизчислява пропорционално за времето през
годината, в което лицето има качество на поднадзорно лице, като дните от
годината се броят за 360. Законосъобразно, при съобразяване на приложимия материален закон, с обжалваният административен акт е установено, че КФН в качеството си на надзорен орган има публично
държавно вземане към ЕТ „Ш*** - И.И." на обща стойност 511.11 лв., ведно с
дължимите лихви за забава към момента на плащането им, която сума включва
преизчислена такса за осъществяване на общ финансов надзор за 2018 г.,
представляваща главница в размер на 468.43 лв. и лихва за забава към нея от
08.12.2018 г. до деня на окончателното й заплащане и законна лихва за забава
върху пълния размер на дължимата такса за общ финансов надзор за 2018 г. в
размер на 42.67 лв. за периода от 01.02.2018 г. до 07.12.2018 г.
Пълнотата изисква да се отбележи,
че оспорващия е имал самостоятелна възможност да предприеме действия за
заличаването му от регистъра на застрахователните брокери и агенти воден от КФН
(аргумента на чл.312, ал.1, т.11 Кодекс за застраховането), но не е предприел тези
действия, които да го изключат от кръга на поднадзорните лица на КФН, тоест по
отношение на него са били описаните по-горе основания за заплащане на такса. В
тази връзка следва да се отбележи, че след като считано от 07.12.2018г.
оспорващия е заличен от регистъра на брокерите и агентите воден от КФН,
законосъобразно е преизчислен размера на дължимата такса, като е съобразена
датата от която оспорващия вече не е попадал в кръга на лицата, които са
поднадзорни на КФН.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспореният
административен акт на основанията по
чл. 146 АПК, съдът
констатира, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при
спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално
правните разпоредби и в съответствие с целта на закона.
При този изход на делото и направеното искане
от Главен
юрисконсулт Г*** , пълномощник на
ответника по делото, за присъждане разноски по водене на
съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.4 АПК, оспорващият следва да бъде осъден да заплати в полза
на ответника разноски по делото изразяващите се в
разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определени на основание на чл.
78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл.
37 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г. /.
Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореният Акт за установяване на публично вземане № 1192-ЗБ/18.12.2018
г. на Председателят на Комисия финансов надзор е законосъобразен,
предвид което на основание чл.172, ал.2 АПК и чл.143, ал.4 АПК, І-ви състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Ш*** -И.И.“,
със седалище и адрес на управление гр.Б*** , ул.“С*** “ №* , представлявано от И.Т.И.
срещу Акт за установяване на
публично вземане № 1192-ЗБ/18.12.2018 г. на Председателя на Комисия финансов надзор.
ОСЪЖДА ЕТ „Ш*** -И.И.“, ЕИК * , със седалище и адрес на
управление гр.Б*** , ул.“С*** “ №* , представлявано от И.Т.И., да заплати на Комисия за финансов надзор
гр.София разноски по воденото
съдебно производство в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: