Р Е Ш Е Н И Е
№204
гр. Враца, 01.02.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, І-ви състав, в публично заседание
на 11.10.2023г. /единадесети октомври две хиляди двадесет и трета
година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при
секретаря Даниела Ванчикова и като
разгледа докладваното от съдия Житарска
адм. дело № 737 по описа на
АдмС – Враца за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.73 ал.4 във връзка с чл.27 от Закона за управление
на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ във
връзка с чл.27 ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/.
Образувано по жалба на ЕТ „Д.Т.“, с ЕИК*****,
със седалище и адрес на управление:***, представляван от Д.Т. Т., чрез адв. К.Ч.,
срещу Решение № 06/312/02636/3/01/04/02 за налагане на финансова
корекция с изх. № 01-6500/8531#16 от 03.11.2022г., издадено от Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ в размер на 46 642,01 лева.
С жалбата се иска обявяване нищожността на
оспореното решение, тъй като неправилно е издаден, след като ВАС със свое
Решение № 6560/04.07.2022г., постановено по адм.дело № 8506/2021г. е отменил
АУПДВ № 06/312/02636/3/01/04/01, издаден за същото нарушение. Идентичността на
двата издадени акта от ДФЗ изключва издаването на Решение за налагане на
финансова корекция /РФК/. Според жалбоподателя с процесния ИАА е решен повторно
въпросът по изпълнение на задължения по Договор № 06/312/02636/07.10.2014г., а
РФК се явява повторно издаден акт при обективна и субективна тъждественост с
предходно издадения отменен акт и не поражда правни последици. Твърди се, че с
решението си ВАС се е произнесъл по съществото на спора, окончателно е решен
въпросът и ДФЗ не се е съобразил
със силата на присъдено нещо и непререшимост на спора, което се сочи, като
незаконосъобразен опит за заобикалянето му. Счита, че приложение следва да
намери разпоредбата на чл.177 ал.2 от АПК. Приема, че по изложените в жалбата
аргументи, решението, като издадено при съществено нарушение на процесуалните
правила, е незаконосъобразно, необосновано и немотивирано, и се иска то да бъде
отменено.
Твърди се, че жалбоподателят е изпълнил
поетите от него ангажименти, като е реализирал инвестицията при спазване на
предварително известните му критерии. Поддържа се, че неоснователно в
атакувания акт като основание за налагане на ФК е посочен чл.16, ал. 2 от
Наредба № 29 от 11.08.2008 г., тъй като цитираната разпоредба въвежда
задължение единствено за представяне на бизнес план, но не и за неговото
изпълнение. Изложени са съображения за правното значение на бизнес плана като
един от изискуемите документи за кандидатстване по мярката. Сочи се, че бизнес
планът в приходната част може да бъде само предположение, но не и задължение и
степента на изпълнение следва да се анализира с оглед постигане на целите му.
Поддържа се, че представеният бизнес план доказва икономическа жизнеспособност
и устойчива заетост на проекта. Сочи се, че през 2018г. има растеж на приходите
от дейността, съответно има подобрение на финансовото състояние на
предприятието. При това положение се оспорва като неоснователно установяването на
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане след края на третата
година от проекта, който е петгодишен и не е приключил. По отношение на
критерия „устойчива заетост“ се твърди преизпълнение на бизнес плана, като
вместо заложените 2 работни места, през целия проверяван период са поддържани 7
работни места за наети лица на трудов договор. На следващо място,
жалбоподателят счита, че позоваването в РФК на нарушения на т. 4.12 и т. 4.18
от договора е неоснователно и не може да обоснове аргумент за съществено
нарушение по смисъла на чл.46, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Сочи, че
предмет на одобрената инвестиция е обектът на финансиране, т.е. реконструкция
на масивна сграда магазин в ресторант, бърза закуска и стаи за почивка, ведно с
цялостното ѝ привеждане в състояние на работа по предназначение.
Поддържа, че преценката за изпълнение на одобрената инвестиция включва до каква
степен са изпълнени одобрените в Таблица № 1 от бизнес плана активи. Приходите
от дейността не могат да бъдат предвидени като индикатори за изпълнение,
съответно реализирането на по-нисък размер на приходи в сравнение с
предвидените в бизнес плана не съставлява нарушение по т. 4.12 от договора.
Жалбоподателят оспорва и размера на определеното подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане. Сочи, че Правилата за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г.,
приети със Заповед № 03-РД/3218 от 08.08.2019 г., са обнародвани на 30.08.2019
г. в ДВ бр. 69 от 2019 г. и не са били известни на кандидата към момента на
изготвяне на бизнес плана и сключване на договора за финансово подпомагане. По
този начин са нарушени принципите на правна сигурност и на защита на
оправданите правни очаквания. На следващо място се твърди прилагане на формален
подход от страна на ответника при анализа на фактите в оспорения акт, водещ до
липса на мотиви при постановяването му. Поддържа се, че изложените
обстоятелства и аргументи не доказват наличие на предпоставките за определяне
на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане. Иска се от съда да
отмени оспореното Решение за налагане на финансова корекция. Претендира се
присъждане на направените по производството разноски, за което представя списък
на разноските.
В съдебно заседание оспорващият, редовно
призован, се представлява от адв. Х.П.. Поддържа жалбата на заявените в нея
основания и по доводи, подробно изложени в представената по делото писмена
защита.
Ответникът – Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ редовно призован, не се явява и не се представлява. В
представеното по делото становище по жалбата, се излагат доводи за нейната
неоснователност, поради което моли съда, да я остави без уважение и да потвърди
оспорения акт, като правилен и законосъобразен. С допълнителна молба вх. № 742/13.03.2023
г. оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, а и това се установява от събраните по делото
доказателства, че между Държавен фонд „Земеделие“ и ЕТ „Д.Т.“ е сключен Договор № 06/312/02636 от 07.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските
райони /ПРСР/ 2007 – 2013 г., по мярка 312 "Подкрепа за създаване и
развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони
(ПРСР) 2007-2013г. в размер на 320 092,19
лева, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от
ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 06/312/02636. Според
договора ползвателят се задължава да извърши инвестицията в срок до 15.09.2015
г. В договора са разписани правата и задълженията на страните. В т. 8.1 от него
е уговорено в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни
и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от
договорената финансова помощ или е представил декларация и/или документ с
невярно съдържание, неистински или преправени такива, включително, когато тази
декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му
по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условия за
изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в
противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална
несамостоятелност, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно
със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и 47 от Наредба №
29/11.08.2008г. Отпуснатата безвъзмездна финансова помощ е за финансиране на проект по
Бизнес план „Реконструкция на масивна сграда магазин в УПИ 31, кв. 34, гр.
Оряхово в ресторант, бърза закуска и стаи за почивка“. След завършване на
инвестицията е предвидено осигуряване на две постоянни работни места и
реализиране на приходи от услуги за всяка година, както следва: нощувки – 16
000,00 лв., приходи от обяд – 121 500,00 лв. и приходи от вечеря – 162 000,00
лв. С писмо до ДФ „Земеделие“ вх. № 01-6500/9426 от 03.06.2014 г. ЕТ е
представил изменение в бизнес плана, съгласно който за всяка една от годините е
предвидено реализиране на приходи в размер на 461 500,00 лв.
При извършена проверка на място след
плащане на 26.06.2019 г. по проект № 06/312/02636 е установено, че изпълнението
на бизнес плана средно аритметично за три пълни финансови години (2016 г., 2017
г. и 2018 г.) е в размер на 31,03 % от заложените приходи.
Във връзка с констатациите от проверката,
с писмо изх. № 01-6500/8531 от 28.10.2019 г., получено от жалбоподателя на
31.10.2019 г., същият е уведомен за откриване на производство по издаване на
акт за установяване на публично държавно вземане. ЕТ „Д.Т.“ е подал възражение
вх. № 01-6500/8531 от 13.11.2019г., в което е изразил несъгласие с
констатациите в писмото. След разглеждане на възражението изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ не е приел същото за основателно, като на 04.09.2020
г. е последвало издаването на АУПДВ № 06/312/02636/3/01/04/01, с който на
жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 46 642,01 лева. АУПДВ е връчен на ЕТ на 10.09.2020г.
Едноличния търговец е обжалвал издаденият АУПДВ, който акт е отменен с Решение
№ 6560/04.07.2022г., постановено по адм.дело № 8506/2021г. по описа на ВАС. В мотивите към това решение е прието,
че в конкретния случай е приложим друг процесуален ред, по реда на ЗУСЕФСУ и
издаването на друг акт – решение за налагане на финансова корекция, а не
на АУПДВ. Предвид изложеното в мотивите е прието, че е приложима
новата разпоредба на чл.27 ал.6 от ЗПЗП /ДВ, бр.51 от 2019 г., в сила от
28.06.2019 г./, тъй като производството по издаването на оспорения АУПДВ е
започнало на 28.10.2019 г., видно от уведомителното писмо по чл.26 от АПК за откриване на производството и съгласно чл.25 ал.3 АПК, а обжалваният АУПДВ е издаден на 04.09.2020г.
В чл.27 ал.6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./ е
предвидено, че подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ,
дължима поради нарушение на договора, от страна на ползвателите на помощта и
бенефициенти по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за
налагане на финансова корекция по чл.70 ал.1 т.7 от ЗУСЕФСУ, се установява с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от
същия закон.
Предвид приетото в това решение на ВАС, с
уведомително писмо с изх. № 01-6500/8531#2 от 12.09.2022 г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ (л.79), адресирано до жалбоподателя ЕТ „Д.Т.“,
последният е уведомен, че на основание чл.73 ал.2 от ЗУСЕФСУ и влязло в сила
съдебно решение № 6560/04.07.2022г., постановено по адм. дело № 8506/2021г. по
описа на ВАС, ДФЗ открива производство по налагане на финансови корекции. В
уведомителното писмо са описани подробно констатациите, направени след проверка
на изпълнението на Договор № 06/312/02636 от 07.10.2014г. по мярка 312 "Подкрепа
за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) 2007-2013г. В писмото е посочено, че при извършване в
периода 26.06.2019г. - 26.06.2019г. на извънредна проверка на място след плащане
по проект № 06/312/02636, както и след извършени допълнителни административни
проверки, е констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес
план с Договор № 06/312/02636 от 07.10.2014 г., които са детайлно описани в
уведомителното писмо.
В уведомителното писмо е посочено също, че
във връзка с описаните нарушения, ДФ „Земеделие“ ще пристъпи към издаване на
Решение за налагане на финансова корекция на ЕТ „Д.Т.“, която ще бъде в размер
на 46 642,01 лева, представляващи 15% от получената субсидия, както и е
указано, че в случай на несъгласие с направените констатации, изложени в
писмото, има право да представи в 14-дневен срок от получаването му своите
писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при
необходимост да приложи писмени доказателства към тях.
Това уведомително писмо за откриване на
производство по налагане на финансови корекции е връчено на жалбоподателя на
15.09.2022г., който в указания срок е представил писмени възражения.
На 03.11.2022г. от изпълнителния
директор на ДФЗ е издадено оспореното в настоящото производство
Решение № 06/312/02636/3/01/04/02 за налагане на финансова
корекция с изх. № 01-6500/8531#16/03.11.2022 г. (л.89), с
което на основание чл.20а ал.2 и чл.27 ал.6 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, чл.46 ал.1 и ал.2 във връзка с чл.16, ал.2 и
чл.2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и
развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2007 - 2013 г., както и на основание т.8.1 от договор № 06/312/02636
от 07.10.2014г., във вр. т.4.12 и т.4.18 от същия договор и на основание с чл.73
ал.1 от ЗЕСЕФСУ вр. чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ и в изпълнение
на влязло в сила съдебно решение № 6560 от 04.07.2022г.,
постановено по адм. дело № 8506/2021г. по описа на ВАС, на ЕТ „Д.Т.“ е
определена финансова корекция в размер на 46642,01 лева, от
която погасена сума в размер на 15 202,01 лева, събрана от НАП, и остатък
за възстановяване в размер на 31 440,00 лева.
Административният орган е обосновал своя
акт като в мотивите към решението е изложил, че: В представения и
одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови
показатели, на базата на които, проектът е определен като допустим,
сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него и, че
при проверката на място са представени документи за 3 (три) пълни финансови
години - 2016-та финансова година, 2017-та финансова година и 2018-та финансова
година, като установеното изпълнение на бизнес плана средно аритметично за 3
(три) пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) е в размер на 31.03%
от заложените приходи. Посочено е, че за всяка една година от изпълнението на
бизнес плана са заложени годишни приходи от субсидираната дейност. За
първа прогнозна година (2016 г.) са реализираните приходи в размер на
130 536,20 лева, което съставлява 28.29% изпълнение на одобрения бизнес
план за годината. За финансовата 2017 година реализираните приходи са
145 350,78 лв., което съставлява 31.50% изпълнение на одобрения бизнес
план за годината. За финансовата 2018 година са реализирани приходи в размер на
153 661,09 лв., което съставлява 33.30% изпълнение на одобрения бизнес
план за годината.
По-нататък в мотивите
са възпроизведени разпоредбите на §1 т.19 от Допълнителните разпоредби на
Наредба № 29 от 11.08.2008 г., при условията на която е сключен договорът
за подпомагане и на т.9.1, буква „г“ от Договор № 06/312/02636
от 07.10.2014 г., даващи определението за „проект“. Цитирани са т.4.12 и
т. 4.18 от Договор за подпомагане, както и чл.46 ал.1 от Наредба
№ 29 от 11.08.2008 г., съгласно която, в случай, че ползвателят на
помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатените суми заедно
със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта. Посочена е и разпоредбата на чл.46 ал.2 от Наредбата,
според която е указано, че в случаите по ал.1, РА определя размера на
средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като
взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението.
Посочени са също
текстовете от договора за предоставяне на БФП, регламентиращи задължението на
ползвателя на помощта да спазва одобрения проект.
Посочено
е, че на основание на т.4.4 б. „б“ и т.8.1 от Договор № 06/312/02636
от 07.10.2014 г. във връзка с неизпълнението на т.4.12 и т.4.18 от същия
договор, чл.46 ал.1 и ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. и публикуваните
в „Държавен вестник“, брой 69 от 30.08.2019 г., „Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл.27 ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г.“, на ЕТ „Д.Т.“ следва да бъде наложена
финансова санкция и издадено решение за налагане на финансова корекция.
В мотивите на оспореното
решение подробно е изложено защо не се приемат от административния орган
за основателни направените с писмо вх. № 01-6500/8531-11 от 29.09.2022г.
писмени възражения.
Прието е, че за констатираното нарушение,
свързано с неизпълнение на одобрения проект (непостигане на нивата на
показатели, предвидени в бизнес плана) за 3 (три) цели финансови години (2016
г., 2017 г. и 2018 г.), съгласно точка 30, предложение първо от Приложение
към раздел I „Общи положения“ от „Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.27 ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 -
2013 г.“, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени
средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и
над 20% от предвидените приходи съгласно
одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е
продължило три финансови години, размерът на санкцията е 15%
от предоставената финансова помощ, а именно 46 642,01лева.
Посочено е също така, че с оглед факта, че
към датата на издаване на решението са налице данни за погасяване на сумата в
размер на 15 202.78 лв., събрана от НАП в периода 08.03.2021г.-03.08.2022г., то
остатъкът от дължимите средства към ДФЗ се определя в размер на 31 440,00
лв.
Решението е
връчено на ЕТ „Д.Т.“ на 08.11.2022 година, ЧРЕЗ служител на
едноличния търговец.
За изясняване на
делото от фактическа страна е допусната, изслушана и приета, без оспорване от
страните, съдебно-икономическа еспертиза. Съдът кредитира приетото и неоспорено
заключение по съдебно-икономическа експертиза, като компетентно, обективно и
безпристрастно дадено, съответстващо на останалите доказателства по
делото.
От заключението се установява, че
реализираните доходи по години са, както следва: за 2016г. – 141 967,59
лв.; за 2017г. – 155 828,43 лв. и за 2018г. – 173 678,52 лв., които
съпоставени спрямо заложените приходи по бизнес плана по години е: за 2016г. – 28,29%,
за 2017г. – 31,50%, за 2018г. – 33,30%, а процентът на изпълнение на
средноаритметично за трите години е 31.03%. Според вещото лице разходите за проверяваните
три години са: за 2016г. – 179 518,38; за 2017г. – 202 304,85 лева,
за 2018г. – 231 819,23 лева, като превишението на разходите над приходите по
години е: за 2016г. - 37 550,79 лева, за 2017г. - 46 476,42 лева и за
2018г. – 58 140,71 лева. Експерта е заключил, че ако се вземе предвид
единствено този критерии „съотношение разходи/приходи“ от дейността на
търговеца, то не може да се потвърди, че предприятието отговаря на съвкупността
от изискванията да бъде определено като „икономически жизнеспособно“. От друга
страна е посочил, че след като приходите са нараствали в периода 2017-2018г.
спрямо 2016г. без да прекъсва дейността си, може да се приеме, че отговаря на
едни от критериите за жизнеспособност. Според експертизата икономическата
жизнеспособност на едно предприятие включва следните основни характеристики: 1.
Стопанският субект устойчиво да реализира приходи от дейността, която извършва;
2. Стопанският субект устойчиво да покрива разходите за дейността си като
генерира необходимите парични потоци и да заплаща всички възникващи задължения;
3. Стопанския субект да реализира положителни финансови резултати – печалби от
дейността, която извършва.
Установява
се също така, че на жалбоподателя са изплатени на два транша суми в размер на 160 046,09
лв. (11.05.2015г.) и 150 900,63 лв. (27.11.2015г.). В заключението са
направени аритметични изчисления на ФК по зададените параметри в решението, от
което се установява, че същата е изчислена правилно. От експертизата се
установява и че съгласно предоставените ведомости за работни заплати от ЕТ „Д.Т.“ и от справки от ТД на НАП за
сключени и прекратени трудови договори в
периода 2016-2018г. , средно
списъчния състав на заетите през 2016г. лица по трудови договори са 6,75; през
2017г. – 7,17 броя, 2018г.- 9,67 броя.
В хода на съдебното производство към
делото са приобщени: - приложените към жалбата доказателства и постъпили с придружително
писмо от 06.12.2022г. доказателства от ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
Жалбата е редовна
по отношение на форма и съдържание, съдът намира същата за допустима, като подадено от лице с
активна процесуална легитимация, адресат на оспорения акт, за което той
създава задължения, с правен интерес от търсената защита.
Решението е индивидуален административен
акт по смисъла на чл.73 ал.1 във връзка с чл.27 ал.1 от ЗУСЕФСУ, подлежи на
оспорване по съдебен ред относно законосъобразността му, поради което жалбата
против него е процесуално допустима.
Разгледана по същество, в съвкупност със събраните по делото
доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна, по
следните съображения:
Съобразно изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът
извърши пълна проверка на обжалвания административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът, без да се ограничава с обсъждане на тези, посочени от
жалбоподателя.
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган, разполагащ с функционална и материална компетентност,
предвид разпоредбата на чл.73 ал.1 от ЗУСЕФСУ и Протокол № 197 от заседание на
УС на ДФЗ, състояло се на 19.08.2022 г. (л.6).
Съгласно чл.73
ал.1 от ЗУСЕФСУ, актът за установяване по основание и размер на
финансовата корекция се издава от ръководителя на Управляващия орган.
Според разпоредбата на чл.9 ал.5 изр. второ от
ЗУСЕФСУ, ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията
или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган или
оправомощено от него лице, като правомощия ръководител на управляващия орган по
този закон може да се упражняват и от овластено от него лице.
В нормата на §1 т.13 от ДР
на ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по
правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл.11,
ал. 2, т.4 и чл.11а от ЗПЗП, ДФЗ е акредитиран за единствена
Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз. В нормата на чл.27 ал.3 и ал.5 от
ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по
схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството
на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на административен договор
или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК.
На следващо място, съгласно чл.20а, ал.5
от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, издава решения за налагане на финансови корекции по
реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове.
От посочената нормативна
регламентация следва изводът, че в правомощията на изпълнителния директор на
ДФЗ е издаването на решения за налагане на финансови корекции. В
случая, оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от
изпълнителен директор на ДФЗ, от което следва безспорния извод, че
оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от материално и
териториално компетентен орган, поради което не е налице отменителното
основание по чл.146, т.1 от АПК.
Решението е издадено в предвидената форма
и съдържа необходимите законови реквизити, включително фактически и правни
основания, подписано е от неговия издател. Доколко посочените фактически и
правни основания са материално законосъобразни и доколко обхващат всички
елементи на фактическия състав на определената финансова корекция е въпрос на
материална законосъобразност на акта. Следователно, спазена е формата
при издаване на административния акт, като при това, съдът не
установи несъответствие с изискванията за форма на административния акт по
смисъла на чл.146 т.2 от АПК.
Съдът не констатира и в хода на
административното производство по издаване на обжалвания акт да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според чл.69,
ал.2 от ЗУСЕФСУ процедурата по администриране на нередност започва по
инициатива на управляващия орган на съответната програма или по сигнал. В
конкретния случай, тя е започнала по инициатива на управляващия орган, видно и
от Доклад за нередност № 06/312/02636/3/01/17/01 от 11.09.2020 г. ( л.169, жълт
класьор) и е налице допустим способ за иницииране на административното
производство.
Спазена е процедурата, регламентирана в
чл.73 от ЗУСЕФСУ. Бенефициерът е уведомен за съществуващо съмнение за
нарушения, за които предстои да му бъде наложена финансова корекция,
включително са описани констатираното нарушение и размера на предвидената
корекция. Даден е срок от 14 дни да представи писмени възражения по
основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да се
приложат писмени доказателства към тях, от който жалбоподателят се е възползвал.
Съдът намира, че са спазени
регламентираните от законодателя специални правила за процедурата по определяне
на финансовата корекция по основание и размер, още повече, че с образуването на
настоящото съдебно производство се дава възможност на жалбоподателя да обори
констатациите на административния орган.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни оплакванията, развити в жалбата, за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на
обжалваното решение за налагане на финансова корекция. Следва да се
отбележи, че административният орган надлежно е подчертал обстоятелството, че
административното производство е образувано в резултат на влязло
в законна сила, т. е. на окончателното Решение № 6560 от 04.07.2022г.,
постановено по адм. дело № 8506/2021 г. по описа на ВАС, в което
съдът е посочил, че неизпълнението на показатели, заложени в бизнес плана,
представлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл.70 ал.1 т.7
от ЗУСЕФСУ и обуславя издаването на решение за налагане на финансова корекция,
на основание чл.27 ал.6 от ЗПЗП. По отношение аргументите на жалбоподателя,
свързани с нищожност на оспореното решение на основание чл.177 ал.2 от АПК,
съдът счита, че то е неоснователно. Видно от съдържанието на постановеното
решение по адм. дело № 8506/2021 г. по описа на ВАС, по което е оспорен АУПДВ №
06/312/02636/3/01/04/01 от 04.09.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за
установяване на задължения на ЕТ „Д. Т.“ в размер на 46 642,01 лв.,
предметът на спора, както и страните по него са идентични с тези по акта,
оспорен в настоящото съдебно производство, но не е налице разглеждане на спора
по същество в съдебно производство пред ВАС, поради което повторно проведеното
административно производство между същите страни, приключило с издаване на
оспорения акт не е недопустимо, а решението не е нищожно. Съгласно константната
практика на ВАС, за да бъде прогласен за нищожен повторно издаден акт на същото
правно основание, между същите страни, за същия спор, следва да има влязло в
сила съдебно решение, формиращо сила на присъдено нещо, относно спорните
въпроси между същите страни по същите установени с административния акт права и
задължения. Със съдебното решение по адм. дело № 8506/2021г. по описа на ВАС, с
което е отменен първият издаден акт – АУПДВ № 06/312/02636/3/01/04/01 от 04.09.2020г.
на изпълнителния директор на ДФЗ, спорът между страните не е разгледан по
същество, а актът е отменен на формално основание. Следователно, за административния
орган не съществува законова пречка за издаване на нов акт, с който да бъдат
отстранени посочените с влязлото в сила съдебно решение пороци на
административния акт.
Условията
и редът за финансово подпомагане на проекти по мярка 312 „Подкрепа за създаване
и развитие на микропредприятия“ от ПРСР за периода 2007 - 2013г. са
регламентирани в цитираната Наредба № 29 от 11.08.2008г.
Същевременно, според чл.27, ал.6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на
финансова корекция по чл.70 ал.1 т.1-9 от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на
решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от същия
закон. В случая е приложим, именно редът по чл.27 ал.6 от ЗПЗП (нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), тъй
като административното производство е започнало след влизането в сила
на цитираната разпоредба, а именно на 28.10.2019г. При констатиране на
нередност по определението на чл.2 т.36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013, на
основание чл.27 ал.6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на решение за налагане
на финансова корекция по реда на чл.73 от ЗУСЕФСУ, тъй като е налице
основанието по чл.70 ал.1 т.7 от същия закон. Предвид горното, не се споделят
от настоящия съдебен състав и развитите от процесуалния представител на
жалбоподателя доводи, че при постановяване на оспореното решение изпълнителният
директор на ДФЗ не е съобразил приложимостта на чл.27 ал.6 от ЗПЗП във връзка с
чл.70 ал.1 т.7 от ЗУСЕФСУ.
С оглед изложеното съдът намира, че в
хода на производството по издаване на оспореното решение и при самото му
издаване, с оглед неговата форма и съдържание, не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизвод-ствените правила, които да бъдат
самостоятелно и достатъчно основание за отмяната му по чл.146 т.3 от АПК.
Съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства обуславя извода, че оспореното решение е издадено и в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
Съгласно разпоредбата
на чл.73 ал.1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и
размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил
проекта, а съгласно чл.69 ал.1 от с.з., управляващите органи провеждат
процедури по администриране на нередности по смисъла на чл.2 т.36 и 38 от
Регламент /ЕС/ № 1303/2013/.
Според чл.122 т.2 от Регламент № 1303/2013
и чл.70 т.1 б.“б“ от Регламент № 1083/2006/ държавите членки предотвратяват,
откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми.
Съгласно чл.143 т.1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими
разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален
фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи
разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален
фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за
отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, държавите членки носят
отговорност за разследването на нередностите и за извършването на необходимите
финансови корекции и възстановяването на дължимите суми.
Така формулирано задължението на
държавите-членки поставя в центъра на изпълнението на задължението доказването
на нередността. Според дефиницията, дадена в чл.2 т.36 от Регламент /ЕС/ №
1303/2013/ „нередност” означава всяко нарушение на правото на Съюза
или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо
от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на
европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за
последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на
неправомерен разход в бюджета на Съюза. Следователно, за да е налице нередност,
следва да са налице кумулативно посочените три предпоставки: 1. действие или
бездействие на икономическия оператор; 2. нарушение при прилагането на
европейските структурни и инвестиционни фондове; 3. нанесена или възможна вреда
на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
По делото е безспорно, че първият елемент
на определението е налице, доколкото в случая ЕТ „Д.Т.“ е бенефициент в
изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове,
дружеството несъмнено се явява икономически оператор, който може да бъде субект
на извършена нередност по смисъла на чл.2 т.36 от Регламент 1303/2013 г.
Относно наличието на вторият и третият
елемент на определението, за да прецени законосъобразността на наложената
финансова корекция по основание съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.70 ал.1 от
ЗУСЕФСУ, финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и
инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно
посочените правни основания. Следователно, българският законодател приел, че
всяко от посочените в чл.70 ал.1 от ЗУСЕФСУ основания, води до нарушение на
правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото
прилагане, и има или би имало като последица, нанасянето на вреда на общия
бюджет на Съюза, което води до отчитането на неоправдан разход в общия бюджет.
В тежест на административния орган е да
докаже, че от страна на бенефициента е извършено нарушение на правото на Съюза
или на националното право, произтичащо от негово действие или бездействие и
това нарушение има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на
ЕС чрез начисляване на неоправдан разход.
В случая от установените факти, УО е
достигнал до извод, че е налице нарушение по чл.70 ал.1 т.7 от ЗУСЕФСУ –
неизпълнение на одобрени индикатори.
Нормата на чл.26,
ал.1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. регламентира, че кандидатите за
финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда по чл.43
от Устройствения правилник на Държавен фонд
„Земеделие“ (УПДФЗ) по място на извършване на инвестицията заявление
за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в
същото приложение.
Съгласно разпоредбата на чл.16 от Наредба
№ 29 от 11.08.2008 г., един от задължителните документи е изготвен бизнес
план, който бизнес план кандидатите изготвят и представят по образец
(приложение № 3) за период не по-малък от 5 години, като бизнес планът се представя
на хартиен и електронен носител, а таблиците, включени в него, са във формат
"xls". Съгласно ал.2 на същия чл.16 от Наредбата, бизнес планът
трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5
години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до
реализиране на целите по чл.2 от Наредба № 29/2008 г. В §1 т.6 от ДР на Наредба
№ 29 от 11.08.2008 г. е дадена легална дефиниция на
понятието „икономическа жизнеспособност“, а именно: генериране на доходи от
дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес, а
легалната дефиниция на понятието „устойчива заетост“ е дадена в §1
т.26 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г., като според същата, това е
запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в
предприятието за периода на бизнес плана. Съобразно §1 т.19 от
ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г., „проект“ е
заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и
съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени и допустими за финансиране по ПРСР.
На следващо място, съгласно разпоредбата
на чл.27 ал.3 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., решението за одобряване на
заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението
с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2. критериите
за оценка, посочени в приложение № 6. Следователно, оценката не е
само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и
предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за
получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на
инвестицията и устойчива заетост е основание да бъде одобрен проектът му за
финансиране. В този смисъл, бизнес планът и заявените в него стойности са
относими за постигане на целите на мярка 312, посочени в чл.2 от Наредбата, тъй
като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност по проекта за
съответния период.
От изложеното следва, че след като бизнес планът
е неразделна част от проекта за финансиране, то и неизпълнението на заложения в
него финансов резултат съставлява неизпълнение и на самия проект. Заложените в
бизнес плана финансови показатели са точни индикатори за изпълнение на проекта
и непостигането им води до възможност за коригиране на размера на финансовата
помощ. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния
административен съд - Решение № 1581/08.02.2021 г. по адм. дело №
8437/2020г.; Решение № 6690/04.06.2020г. по адм. дело № 13736/2019г.; Решение №
15642/16.12.2020г., Решение № 15240/10.12.2018г. по адм. дело № 13050/2017г. и
др. Бизнес-планът, като част от одобрения проект и съответно, той е
част от сключения между ДФЗ и бенефициента договор от
07.10.2014г. Това е така, тъй като дефиницията на „одобрен проект“,
съгласно т.9.1 б.„г“ от Договор № 06/312/02636 от 07.10.2014г.,
включва и представения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес план.
Следователно, неизпълнението на бизнес-плана, означава и неизпълнение на
инвестицията в съответствие с договора и неизпълнение на договорни задължения
от страна на бенефициента. В практика на ВАС безспорно се приема, че
бизнес- планът е неразделна част от договора и от проекта за финансиране,
както и, че и неизпълнението на заложените в него резултати съставлява
неизпълнение на самия проект и е основание за възстановяване на предоставената
безвъзмездна финансова помощ. В този смисъл например е Решение № 8661
от 01.07.2020 г., постановено по адм. дело № 9469/2018 г. - IV отд. на ВАС, в
което е прието, че бизнес планът е неразделна част от сключения
договор за БФП, поради което, параметрите на този план не са
препоръчителни или прогнозни. В този смисъл неоснователно се явява
възражението на жалбоподателя за липса на нарушени договорни задължения в т.4
от писмените бележки. Що се отнася до заключението на вещото лице, че от
периода 2012г.-2013г. когато е изготвен бизнес – плана, сравнен с проверявания
период 2016г.-2018г. е налице спад на трафика на превозните средства, съответно
и на пътникопотока и според жалбоподателя това се е отразило на приходите на
търговеца, съдът не приема тази теза, тъй като видно от СИЕ годишните приходи
на търговеца са се увеличавали всяка година, от което следва, че
намаления трафик и пътникопоток не е повлиял в такава степен, че да е причина
за неизпълнението на заложените в бизнес плана приходи.
С оглед на това, административният
орган, като е установил наличието на нарушения, представляващи основание за
налагане на финансова корекция по чл.70 ал.1 от ЗУСЕФСУ, законосъобразно е
издал решение за налагане на финансова корекция. Според настоящия съдебен
състав, от събраните и приобщени по делото доказателства, безспорно по делото се
установява посочената в оспореното решение нередност, представляваща основания
за налагане на финансова корекция.
Налице е нарушение на залегналите в бизнес
плана финансови показатели, на базата на които, проектът е определен като
допустим и е изплатена безвъзмездната финансова помощ. Нарушението представлява
основание за налагане на финансова корекция по чл.70 ал.1 т.7 от ЗУСЕФСУ
– „неизпълнение на одобрени индикатори“, в който смисъл е и константната
практика на ВАС. В множество съдебни решения категорично е прието, че в този
случай е налице материално-правната хипотеза на чл.70 ал.1
т.7 от ЗУСЕФСУ, която представлява основание за налагане на финансова
корекция с издаването на решение по реда на чл.73 от същия закон и, че
безспорно показателите на бизнес-плана са индикатори.
Изводите за
неизпълнение на финансовите показатели в бизнес плана се потвърждават и
от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/
Съгласно
СИЕ, съпоставени спрямо заложените приходи по бизнес плана, процентното
изпълнение средноаритметично за трите финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018
г./, е 31,03%.
Безспорно, с
получената финансова подкрепа жалбоподателят е извършил инвестицията по бизнес
плана, но при липса на достатъчно развиваща се дейност в обема на заложените
икономически показатели, в частта приходи от дейността, не могат да бъдат
постигнати нормативно заложените цели по чл.2 от Наредба № 29/11.08.2008
г. От тук следва и
изводът, че осъществената с финансовата помощ на фонда инвестиция не
демонстрира икономически растеж в селския район, не генерира приходи, т. е. не
се ползва по предназначение. Реализираните по-ниски приходи от дейността спрямо
заложените такива, засягат условията на изпълнението на инвестицията, и
условията, въз основа на които, проектът е бил оценен като допустим за
подпомагане. Голямата продължителност на неизпълнението в рамките на три пълни
финансови години показва постоянство при непостигане на финансовите показатели.
Неизпълнението на плана в тази му част е ясна индиция, че ползвателят на
помощта не е разходвал средствата ефективно.
Трайно в съдебната
практика е установено разбирането, че неизпълнението на бизнес плана е
основание за възстановяване на предоставената безвъзмездна финансова помощ чрез
издаването на решение за налагане на финансова корекция.
Както се посочи и по-горе по отношение на
нарушението на предвижданията на бизнес плана досежно годишните приходи,
съгласно т.30 от Приложение към раздел І „Общи положения“ от Правила
за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл.27 ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР
2007 - 2013 г., когато реализираните приходи от подпомаганата дейност,
изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са
под 50% и над 20% от предвидените приходи, както безспорно е доказано, че е в
случая, и това е продължило в упоменатия проверяван период - три
пълни финансови години, считано от началото на 2016 г., размерът на подлежащите
на възстановяване финансова помощ е 15%, като именно в такъв размер е и
определената от административния орган финансова корекция за това допуснато
нарушение.
Следва да се подчертае, че неизпълнението
на предвижданията в бизнес плана безспорно уврежда бюджета на Общността, тъй
като не се постигат заложените цели на програмата, подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони, свързани с насърчаване на
създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските
райони. Така се приема и в Решение № 4752 от 22.04.2020 г., постановено по адм.
дело № 1583/2019 г. на ВАС - IV отд.
Административният орган правилно е
определил размера на подлежащата на финансова корекция безвъзмездна финансова
помощ по посочения договор. Както бе отбелязано и по-горе, съгласно чл.27 ал.9
от ЗПЗП, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със
заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ по ал.6 и 7, като се отчитат степента, тежестта,
продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право
на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен
договор, като заповедта и правилата се обнародват в „Държавен вестник“. С
Правилата се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на
допуснатото нарушение, което не е ограничено по отношение на конкретна програма
за развитие на селски райони.
Съгласно чл.46 ал.1 от Наредба № 29/2008
г., в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или
договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната
агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната
лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта,
а съгласно ал.2, размерът на средствата, които трябва да бъдат възстановени от
ползвателя на помощта се определя, като се взема предвид вида, степента и
продължителността на неизпълнението.
В настоящия случай, по отношение на
констатираното нарушение, а именно неизпълнение на заложените в бизнес плана
финансови показатели, е приложим редът по т.30 от Приложение към раздел
I „Общи положения“, неразделна част от Правилата, която точка предвижда,
че когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно
аритметично за всички проверявани пълни години, са под 50% и над 20% от
предвидените приходи съобразно одобрения бизнес план и, когато
времетраенето на нарушението е продължило над две финансови години, на
възстановяване подлежи 15% от предоставената безвъзмездна финансова помощ.
Именно в такъв размер е и определената от административния орган финансова
корекция за това констатирано нарушение
Следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.27 ал.9 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Разплащателната
агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал.6 и 7, като се отчитат
степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение
на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и
сключения административен договор, като заповедта и правилата се обнародват
в „Държавен вестник“. В изпълнение на посочената разпоредба, изпълнителния
директор на ДФЗ е приел Правилата за определяне на размер на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по
чл.27 ал.6 и 7 от ЗПЗП, които са обнародвани в „Държавен вестник“. С тези
Правила се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото
нарушение, което не е ограничено по отношение на конкретна програма за развитие
на селски райони. След одобряването на Правилата, прилагането им е задължително
за органа при определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ, като административният орган не разполага с оперативна
самостоятелност при определянето на този размер, а доколкото чрез Правилата се
отчитат тежестта, степента и продължителността на допуснатото нарушение с оглед
конкретните му параметри, административният орган не дължи последваща преценка
на тези обстоятелства.
Приетите от изпълнителния директор на
ДФЗ правила нямат обратно действие, тъй като въз основа на тях не се
извършва преценка на вече настъпили юридически факти, т. е. с тях не се констатират
нарушения на задължения на бенефициентите по мерките от ПРСР и не се променят
правните последици от вече извършени такива нарушения - възстановяване на
неправомерно получена финансова помощ. Правилата определят единствено размера
на санкциите относно еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения.
Правилата са изготвени в съответствие с чл.35 от Делегиран регламент (ЕС) №
640/2014 г. на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) №
1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната
система за администриране и контрол и условията за отказ и оттегляне на
плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания,
подпомагането и развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. В
посочените правила, се определя конкретният период за проверка и
начинът на определяне на санкцията, като следва да се отбележи изрично, че
налагането на финансова корекция на самостоятелно основание се приема в
разпоредбата на чл.46 ал.2 от Наредба № 29 от 2008 г., съгласно
която, в случаите по ал.1, Разплащателната агенция определя размера на
средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като
взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението.
На издадените Правила е придадено обратно
действие, доколкото същите се прилагат спрямо юридически факти,
настъпили преди влизането им в сила, а именно през проверявания период,
обхващащ 2016 г. – 2018 г. Приетите от изпълнителния директор на ДФЗ - РА правила
не извършват преценка на юридически факти - нарушения на задължения на бенефициентите
по мерките от ПРСР, и не променят техните правни последици - възстановяване на
неправомерно получена финансова помощ. Следва да се посочи, че разликата между
обратната сила на правните норми и действието им върху заварените
правоотношения е, че при обратната сила се касае за действие на правната норма
върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето
действие до влизането в сила на новия закон. Докато при действието върху
заварени правоотношения се касае за юридически факти, които са настъпили до
влизането в сила на закона, но не са завършили действието си. Принципът е, че
юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новия
закон.
Отделно от горното, бенефециента
е имал яснота за дължимото от него поведение за получаване и запазване на
получената финансова помощ в подписания договор за финансова помощ. Както в
наредбата, така и в договора са уредени задълженията на бенефециента и е установена
отговорността му при неизпълнение на тези задължения. Правилата определят
единствено размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест и
продължителност нарушения.
В горния смисъл е и
константната съдебна практика, застъпена в Решение № 6262 от 26.05.2021 г. по
адм.д. № 326/2021 г. на Върховния административен съд; Решение № 2681 от
26.02.2021 г. по адм.д. № 13349/2020 г. на Върховния административен съд;
Решение № 3618 от 10.03.2020 г., по адм.д. №14154/19г. на Върховния административен
съд, оставено в сила с решение № 15545 от 15.12.2020 г. на петчленен състав на
Върховния административен съд по адм. д. № 8071/2020 г. и мн. др.
С оглед
гореизложеното се налага изводът, че оспореното Решение № 06/312/02636/3/01/04/02 за налагане
на финансова корекция с изх. № 01-6500/8531#16/03.11.2022г. на изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“ е издадено от компетентен орган,
в законово определената форма и съдържание, при спазване
процесуалните правила и разпоредби и в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби по издаването му, както и в съответствие с целта на
закона, тъй като определянето на финансова корекция чрез такова
решение е начин да се възстанови положението преди извършването на разхода от
съответния европейски фонд, който разход е признат за недопустим или
незаконосъобразен. Т. е., целта е да се поправи причинената вреда и
се състои в анулиране на целия или на част от публичния принос за конкретния
проект. Нормата на чл.72 ал. 1 от ЗУСЕФСУ изисква при определяне размера на
финансовите корекции да се отчитат естеството и сериозността на допуснатото
нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското
законодателство и финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ.
Административният акт е постановен и при съблюдаване на законовата цел, тъй
като с него се цели препятстване на неправомерното изразходване на средства в
изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Съгласно чл.4 ал.2 от АПК, административните актове се издават за целите, на
основанията и по реда, установени в закона. Финансовата корекция е предвидена
административна мярка, която се налага с цел да се коригират последиците от
едно неправомерно действие или бездействие, като се възстановят незаконосъобразно
предоставени средства. Съгласно чл.71 ал.1 от ЗУСЕФСУ чрез извършването на
финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа
със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства -
допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията,
при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в
съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското
законодателство. Именно с тази цел е наложена и процесната финансова корекция,
което обуславя извода, че същата е определена при спазване на законовата цел и
не са налице основание за отмяна по чл.146 т.5 от АПК.
Констатациите
на УО не са опровергани в съдебното производство и в тази връзка доводите в
жалбата, че не е извършено нарушение в проведената от едноличния търговец бенефициент процедура се явяват
неоснователни и недоказани.
От
всичко изложено се налага извод, че по отношение на оспореното
решение за налагане на финансова корекция не е налице нито едно от
отменителните основания по чл.146 от АПК, респективно не са налице предпоставки за прогласяването му за
нищожно, поради което, оспорването по подадената срещу него жалба се
явява неоснователна и недоказана, и следва да бъде отхвърлена.
С оглед на изхода от спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 400.00
(четиристотин) лв., представляващи 300.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК във връзка с чл.37 от
Закона за правната помощ във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и
на основание чл.172 ал.2 предл. последно и чл.143 от АПК във връзка с чл.73 ал.4
от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове, Административен съд – Враца, I-ви състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ Д.Т.“ с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Д. Т. Т., против Решение № 06/312/02636/3/01/04/02 за
налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/8531#16/03.11.2022г. на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който на жалбоподателя е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 46 642,01
лева.
ОСЪЖДА ЕТ „Д.Т.“ с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Т. Т., да заплати
на ДФ „Земеделие“ сумата 400.00 (четиристотин) лв. разноски по делото, представляващи
300.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМ.СЪДИЯ: