№ 76
гр. Плевен, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. И.
при участието на секретаря Й. СТ. К.
в присъствието на прокурора В. Ил. Д.
като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214400600872 по описа за
2021 година
Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.
Въззивното производство е образувано по: жалба от Г. К. Г. от с.***, обл.П.,
подадена чрез служебния му защитник – адв.Й.Х.; жалба от С. Г. К. от с.***, обл.П.,
подадена чрез служебния му защитник – адв.Д. Ц.; протест от РП-Плевен, подадени срещу
присъда № 73/1.11.2021г., постановена по НОХД № 1310/2021г. по описа на РС-Плевен.
С присъдата Плевенският Районен Съд е признал подсъдимите ИВ. Л. Г., В. ПЛ. ИЛ.,
Г. К. Г. и С. Г. К. за виновни в това, че на 7/8.02.2021 година в с.***, обл.П., подсъдимите
ИВ. Л. Г., В. ПЛ. ИЛ., Г. К. Г. като непълнолетни, но могли да разбират свойството и
значението на извършеното и да ръководят постъпките си, при условията на продължавано
престъпление и в съучастие като извършители, чрез използване на техническо средство и
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнели чужди движими
вещи на обща стойност 536.70 лева, от владението на различни лица, както следва:
1.Ha 7/8.02.2021 година в с.***, обл.П., от магазин, находящ се на ул.„С.“ №17 -
тютюневи изделия /цигари/, както следва: марка „ДЬНХИЛ“ - 10 бр. на стойност 62.00 лева;
марка „КАРЕЛИЯ" - 10 бр. на стойност 50.00 лева; марка „КИНГ"- 10 бр. на стойност 49.00
лева; марка „МАРЛБОРО" - 10 бр. на стойност 58.00 лева; марка „ДАВИДОВ ГОЛД" - 10 бр.
1
на стойност 58.00 лева; марка „ДАВИДОВ КЛАСИК" - 10 бр. на стойност 58.00 лева; марка
„ЕВА ЖЪЛТ" - 10 бр. на стойност 51.00 лева и парична сума в размер на 100.00 лева, всичко
на обща стойност 486.00 лева, от владението на С. Б. К. от с.***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвоят;
2.На 7/8.02.2021г. в с.***, обл.П., от магазин, находящ се на ул.„Б.“ №19 /стар №21/ –
тютюневи изделия /цигари/, както следва: марка „КАРЕЛИЯ" - 2 бр. на стойност 10.00 лева;
марка „ВИКТОРИ" - 1 бр. на стойност 5.20 лева; както и вафли марка „БОРОВЕЦ" - 10 бр.
на стойност 3.50 лева; вафли марка „ФОКУС" - 10 бр. на стойност 3.50 лева; вафли марка
„АРБАНАСИ" - 10 бр. на стойност 3.50 лева и парична сума в размер на 25.00 лева, всичко
на обща на обща стойност 50.70 лева, от владението на А. Т. А. от с.***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят
- престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.63, ал.1, т.3 във
вр. чл.26, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК – за подсъдимия ИВ. Л. Г., поради което и на
основание чл.195, ал.1, т.3, т.4 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.63, ал.1, т.3 във вр. чл.26, ал.1
във вр. чл.20, ал.2 от НК във вр. чл.54 от НК му е определил наказание от ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА и ПЕТНАДЕСЕТ ДНИ лишаване от свобода, което, на основание чл.373, ал.2 от
НПК във вр. чл.58а, ал.1 от НК, е намалил с 1/3 и му е наложил наказание в окончателен
размер от ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл.69,
ал.1 във вр. чл.66, ал.1 от НК, е отложил за срок от ДВЕ ГОДИНИ;
- престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.63, ал.1, т.3 във
вр. чл.26, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК – за подсъдимия В. ПЛ. ИЛ., поради което и на
основание чл.195, ал.1, т.3, т.4 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.63, ал.1, т.3 във вр. чл.26, ал.1
във вр. чл.20, ал.2 от НК във вр.чл.54 НК му е определил наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода, което, на основание чл.373, ал.2 от НПК във вр. чл.58а, ал.1 от НК е
намалил с 1/3 и му е наложил наказание в окончателен размер от ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване
от свобода, изпълнението на което, на основание чл.69, ал.1 във вр. чл.66, ал.1 от НК, е
отложил за срок от ДВЕ ГОДИНИ;
- престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.63, ал.1, т.3 във
вр. чл.26, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК – за подсъдимия Г. К. Г., поради което и на
основание чл.195, ал.1, т.3, т.4 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.63, ал.1, т.3 във вр. чл.26, ал.1
във вр. чл.20, ал.2 от НК във вр. чл.54 от НК му е определил наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода, което, на основание чл.373, ал.2 от НПК във вр. чл.58а, ал.1 от НК е
намалил с 1/3 и му е наложил наказание в окончателен размер от ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване
от свобода, изпълнението на което, на основание чл.69, ал.1 във вр. чл.66, ал.1 от НК, е
отложил за срок от ДВЕ ГОДИНИ;
- престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 във вр.
чл.20, ал.2 от НК – за подсъдимия С. Г. К., поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, т.4
във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК във вр. чл.54 от НК му е
определил наказание от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което, на основание
чл.373, ал.2 от НПК във вр. чл.58а, ал.1 от НК, е намалил с 1/3 и му е наложил наказание в
2
окончателен размер от ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което, на
основание чл.69, ал.1 във вр. чл.66, ал.1 от НК, е отложил за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Със същия съдебен акт и на основание чл.304 от НПК първоинстанционният съд е
оправдал подсъдимите ИВ. Л. Г., В. ПЛ. ИЛ., Г. К. Г. и С. Г. К. в частта на обвинението,
съобразно която стойността на отнетите от владението на А. Т. А. от с.*** вещи възлиза на
55.70 лева, а общата стойност на всички отнети вещи – на 541.70 лева.
По отношение на веществените доказателства, находящи се на съхранение в 01 РУ-
ПЛЕВЕН, първоинстанционният съд е постановил: 1бр. кутия цигари „КИНГ“ – да се върне
на пострадалия С. Б. К., след влизане на присъдата в сила; 2бр. кутии цигари „КАРЕЛИЯ“ –
да останат към делото до изтичане на предвидения в чл.112, ал.1 от НПК едногодишен срок,
за което да бъде докладвано на Председателя на ХІІ н.с., освен ако бъдат потърсени от
правоимащо лице, за което незабавно да бъде докладвано на Председателя на ХІІ н.с.
На основание чл.189, ал.3 от НПК първоинстанционният съд е осъдил всеки от
подсъдимите ИВ. Л. Г., В. ПЛ. ИЛ., Г. К. Г. и С. Г. К. да заплати по ¼ от общия размер на
направените по делото разноски /324.82 лева - в досъдебното производство и 40.00 лева – в
съдебното производство/, както следва: по 81.20 лева - по сметка на ОДМВР – Плевен и по
10.00 лева - по сметка на РС-Плевен.
Във въззивната жалба на Г.Г. се съдържа оплакване за несправедливост при
определяне размера на наказанието, като се иска приложение на чл.55 от НК и определяне
на наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
Във въззивната жалба на С.К. се съдържа оплакване за несправедливост при
определяне размера на наказанието, като се иска приложение на чл.55 от НК.
Във въззивния протест се съдържа оплакване за неправилно приложение на
процесуалния закон от първоинстанционния съд, с искане за отмяна на оправдателния
диспозитив в постановената присъда.
В съдебно заседание прокурорът от ОП-Плевен дава заключение, че намира
присъдата в оправдателната й част за неправилна, а двете въззивни жалби за неоснователни.
Служебният защитник на подсъдимия Г.Г. заявява, че поддържа доводите във
въззивната жалба относно наложеното наказание.
Служебният защитник на подсъдимия К. поддържа искането си от въззивната жалба за
приложение на чл.55 от НК и намаляване на наказанието.
Защитниците на подсъдимите И.Г. и В.И. заявяват, че намират първоинстанционната
присъда за правилна и справедлива, и не се присъединяват към останалите въззивни жалби.
В своя лична защита подсъдимите не изразяват пред въззивния съд конкретно
становище по обжалвания и протестиран съдебен акт.
Плевенски Окръжен Съд, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, становищата на страните и след извършване на цялостна проверка на
присъдата по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното :
3
Въззивните жалби и въззивният протест са подадени в срока по чл.319 от НПК,
отговарят на изискванията на чл.320 от НПК, поради което разглеждането им е допустимо.
По същество същите са неоснователни.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по правилата на Глава
двадесет и седма "Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция"
НПК. Подсъдимите са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти, с което е
била инициирана диференцираната процедура за разглеждане на наказателното дело по
Глава двадесет и седма НПК- чл.371, т.2 от НПК. Първоинстанционният съд, след като е
установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, е обявил по предвидения процесуален ред по чл.372, ал.4 от НПК, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Процесуалните действия
на страните и на съда, свързани с проведеното съкратено съдебно следствие по реда на
чл.372, ал.4 във вр. чл.371, т.2 от НПК са извършени при стриктно съблюдаване на
процесуалните правила и са надлежно документирани в съдебния протокол.
Съобразявайки разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, съгласно която, в случаите по
чл.372, ал. 4 от НПК съдът приема за установени фактите, изложени в обвинителния акт,
правилно първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е приел за установени тези
факти, позовавайки се на направените от подсъдимите самопризнания. Законосъобразна е и
констатацията му, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепя от доказателствата,
събрани в досъдебното производство.
При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на
доказателствата в наказателното производство, районният съд е направил верни и
обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното му
решаване.
Въззивният съд намира, че не е нужно да преповтаря фактическата обстановка по
делото, възприета и изложена както в ОА, така и в мотивите на присъдата. Изводите по
фактите въззивният съд намира, че са правилни и коректно са възприети и описани от
първоинстанционния съд.
За да възприеме описаната фактическа обстановка, първостепенният съд правилно е
извършил преценката, че направеното от всички подсъдими признание на фактите, описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства.
Доказателствените източници съдържат еднопосочни и кореспондиращи помежду си
фактически данни, които подкрепят признанията, направени доброволно и с ясно
деклариране на съзнаването на последиците от тази процесуална позиция. Преценката на
доказателствата, събрани на досъдебното производство и верният извод за това, че
признанието на фактите намира опора и в останалите събрани по делото доказателства,
освен на доказателствена обезпеченост на признатите факти, сочат и на законосъобразно и
4
правилно провеждане на процедурата на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от
НПК. В съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, първоинстанционният съд е
посочил доказателствените средства, обосновали фактическите му констатации и е изложил
аргументирани съображения защо ги е приел. Съдът е анализирал събраните
доказателствени източници, посочени в мотивите на присъдата, които съвкупно обосновават
безпротиворечиво изложената фактическа обстановка.
Като е установил правилно фактическата обстановка, първоинстанционният съд е
достигнал до правилни изводи относно нейната правна квалификация и е изложил
изчерпателни доводи, аргументиращи наличието на обективните и субективни признаци на
престъплението и авторството му от подсъдимите. В мотивите на атакувания съдебен акт
вярно установените фактически обстоятелства са оценени като формиращи цитирания
престъпен състав, за който са повдигнати и поддържани обвинения спрямо подсъдимите - за
ИВ. Л. Г., В. ПЛ. ИЛ. и Г. К. Г. – по чл.195, ал.1, т.3, т.4 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.63,
ал.1, т.3 във вр. чл.26, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК; а за С. Г. К. - по чл.195, ал.1, т.3, т.4 във
вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК.
От обективна страна са налице деяния, съставляващи противозаконно, без съгласие
на собствениците, отнемане на движими вещи, като всяко от деянията се е изразило в
прекъсване, от страна на подсъдимия В.И., на фактическата власт на съответния
владелец/собственик върху предмета на престъплението – изброените по-горе вещи, без
съгласието на същия владелец/собственик, като след това подсъдимите ИВ. Л. Г., В. ПЛ.
ИЛ., Г. К. Г., С. Г. К. установявали задружно трайна фактическа власт върху откраднатото,
като го вземали със себе си и сполучливо се оттегляли от местопрестъплението. За
получаване на достъп до инкриминираните вещи, подсъдимият В.И. използвал неустановено
техническо средство, с помощта на което, в единия случай съумял да отвори прозорец
/търговски обект, стопанисван от св.А. А./, а в другия – демонтирал панел от входна врата
/търговски обект, стопанисван от св.С. К./. Именно използването на неустановеното
техническо средство по описания начин, обуславя и наличието на квалифициращ признак по
чл.195, ал.1, т.4 от НК, а привеждането на входната врата на втория търговски обект във
функционално негодно състояние, обуславя наличието на квалифициращия признак
„разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот“ – чл.195, ал.1, т.3 от НК.
Налице е съизвършителство и при двете деяния, независимо от обстоятелството, че и в двата
случая подсъдимите ИВ. Л. Г., Г. К. Г. и С. Г. К. изчаквали и пазели пред взломените
търговски обекти, докато В. ПЛ. ИЛ. извършвал самото взломяване и влизал вътре. Този
извод въззивният съд приема като правилен и обоснован.
Правилно е посочена от районния съд и субективната страна на двете деяния, като е
прието, че подсъдимите са действали при форма на вината - пряк умисъл и са съзнавали
общественоопасния характер на деянията, предвиждали са настъпването на
общественоопасните последици и са целяли тяхното настъпване.
Подсъдимите са имали субективни представи относно всички съставомерни елементи
на престъплението - съзнавали са, че противозаконно отнемат чужди движими вещи без
5
съгласието на собственика им и се разпореждат в своя полза с тях.
За извършеното престъпление първоинстанционният съд е наложил справедливи
наказания на всички подсъдими. Преценката на районния съд по отношение на наказанията
е съобразена със законовия механизъм за определянето им, предвид процедурата по чл.371,
т.2 от НПК, при която е разгледано наказателното дело. Съгласно чл.373, ал.2 от НПК, в
случаите на чл.372, ал.4 от НПК, ако съдът постанови осъдителна присъда, определя
наказанието при условията на чл.58а от НК, т. е. при определяне на наказанието съдът се
ръководи от Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една
трета. В случая, при определяне наказанията на подсъдимите за извършеното от тях
продължавано престъпление районният съд е изпълнил задължението си по чл.373, ал.2 от
НПК, като ги е индивидуализирал, при отчитане на обстоятелствата по чл.54 от НК, и ги е
редуцирал, съобразно изискването на чл.58а, ал.1 от НК, като ги е намалил с една трета.
Вида и размера на наложеното на всеки подсъдимия наказание първоинстанционният
съд е аргументирал, отчитайки всички значими за правилното решаване на този въпрос
обстоятелства. Този извод е напълно споделен и от въззивната инстанция. Отегчаващо
обстоятелство за всеки от извършителите е значителната степен на обществена опасност на
самото деяние. Първоинстанционният съд е отчел и фактите, свързани с личността на всеки
от подсъдимите, като е приел правилно, че личната обществена опасност на подсъдимите
И.Г. и С.К. е относително ниска, а на подсъдимите В.И. и Г.Г. е умерена. Аргументирал се е
със съдържащите се в делото характеристични данни за всеки подсъдим, както и с
предходните криминални прояви на И.Г., В.И., Г.Г..
Оценката на установените релевантни към индивидуализацията на наказанията факти
не сочи нито многобройност, нито изключителност на смекчаващи отговорността такива,
което от своя страна прави неприложима разпоредбата на чл.55 от НК. Оценката на
установените обстоятелства, релевантни към индивидуализацията на наказанията на всички
подсъдими, обосновава определяне на наказание при условията на чл.54 от НК, при баланс
на смекчаващите и отегчаващи отговорността на извършителите обстоятелства, както
правилно е сторил и първоинстанционния съд. При определяне на вида и размера на
наказанието същият съд основателно е дал приоритет на целите на генералната превенция, с
оглед зачестилите проявления на това престъпление, поради което отмерените наказания за
всички подсъдими се явяват адекватни на целите по чл.36 от НК да въздействат
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Най-сетне, така
определените и наложени наказания биха постигнали ефективно и целите на личната
превенция - да поправи и превъзпита дееца.
В този смисъл е и отговорът на оплакванията в двете въззивни жалби за
неприлагането на чл.55 от НК при определяне на наказанията за Г.Г. и С.К..
По повод правните доводи във въззивния протест, съдът намира оплакванията също
за неоснователни.
Първоинстанционният съд е оправдал подсъдимите ИВ. Л. Г., В. ПЛ. ИЛ., Г. К. Г. и
С. Г. К. в частта на обвинението, съобразно която стойността на отнетите от владението на
6
А. Т. А. от с.*** вещи възлиза на 55.70 лева, а общата стойност на всички отнети вещи – на
541.70 лева. Това е правилно, при наличие на осъдителен диспозитив за общата стойност на
отнетите от владението на А. Т. А. от с.***, която е 50.70 лева, а оттам и общата стойност на
всички отнети вещи, която е 536.70 лева.
В случая въззивният съд приема, че е допусната техническа грешка при пресмятане
стойността на всяка отделна отнета вещ и неправилно сумиране. Тази грешка е допусната
още при изчисленията на вещото лице, съгласно заключението на съдебно-стоковата
експертиза, изготвена в ДП. Тази грешка е залегнала в обстоятелствената и диспозитивната
част на ОА и не е вярно, че е ОФГ, а е техническа грешка. Обвиненията спрямо подсъдимите
по никакъв начин не се променят фактически, т.к. видът и стойността на всяка отделна
открадната вещ са правилно установени. Вещите са индивидуализирани и всяка една от тях
е предмет на престъплението. Обстоятелството, че неправилно е пресметната общата им
стойност, не е допусната ОФГ, не е и основание за изменение или отмяна на присъдата, не е
и допуснато процесуално нарушение. Едва първоинстанционният съд правилно е отразил
тази грешка, допусната от вещото лице и некоригирана от прокурора в ОА, за което
правилно се е произнесъл с оправдателен диспозитив в своя съдебен акт.
Поради изложените съображения, обжалваният и протестиран съдебен акт следва да
бъде потвърден изцяло.
Разноските по делото правилно са присъдени.
При извършената цялостна проверка на съдебният акт по реда на чл.313 от НПК, не
са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата
отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Не са налице също основания и за
изменение на присъдата.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, ПлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 73/1.11.2021год., постановена по НОХД №
1310/2021г. по описа на РС-Плевен.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7