РЕШЕНИЕ
Номер 89223.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивX състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна И. Андреева
Бранимир В. Василев
Секретар:Бояна А. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна И. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20205300501853 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ОД на МВР – гр.Пловдив, ЕИК
*********, с адрес: гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди: № 7 против решение №
2268/06.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 2658/2020 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, І гр. състав, с което Дирекцията е осъдена да заплати на А. М.
Г. сумата от 1 732,48 лв., представляваща дължимо възнаграждение за
положен извънреден труд от 194 часа, получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 01.01.2017 г. –
01.01.2020 г., както и сумата от 234,46 лв. мораторна лихва за периода
01.04.2017 г. – 17.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба – 17.02.2020 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума. С въззивната жалба се излагат съображения за неправилност
на обжалваното решение, като се иска същото да се отмени и предявените
искове да се отхвърлят. Претендират се разноски .
Въззиваемият А. М. Г. чрез процесуалния му представител адв. М.Г.
оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното решение да се
потвърди. Претендира разноски за въззивното производство.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от лице, имащо право на
жалба, поради което съдът я намира за процесуално допустима.
1
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена проверка в рамките на своите правомощия
настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно, но
недопустимо.
Ищецът А. М. Г. с исковата си молба претендира за заплащането от
страна на ответника ОД на МВР – гр.Пловдив на сумата от 1 742 лв., дължима
за положен, но неизплатен нощен труд в размер на 1807 часа, получен в
резултат на преизчисляване на нощен труд, приравнен на дневен с
коефициент 1,143 за периода 01.01.2017 г. – 01.01.2020 г., както и сумата от
576,75 лв. - мораторна лихва, изчислена към края на всяко тримесечие за
периода 01.01.2017 г. – 01.01.2020 г.
С определение от 17.03.2020 г. ПРС по реда на чл.140 ГПК се е
произнесъл по предварителните въпроси и по допускане на доказателствата,
като е насрочил делото за съдебно заседание на 02.07.2020 г., допуснал е за
приемане приложените с исковата молба и с отговора на ответника писмени
доказателства, допуснал е назначаването на ССЕ и е задължил ответника да
представи писмени доказателства. По делото няма данни да е проведено
открито съдебно заседание, в което да са събрани допуснатите по делото
доказателства. На лист 50 от делото се съдържа протокол от проведено на
02.07.2020 г. открито съдебно заседание по друго гражданско дело – гр.д.№
1166/2020 г. по описа на ПРС, с ищец В.Р.Й. и ответник Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ . На 06.07.2020 г. е
постановено атакуваното тук съдебно решение, с което ОД на МВР –
гр.Пловдив е осъдена да заплати на А. М. Г. сумата от 1 732,48 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 194
часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1,143, за периода 01.01.2017 г. – 01.01.2020 г., както и сумата от
234,46 лв. мораторна лихва за периода 01.04.2017 г. – 17.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 17.02.2020
г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
Съгласно чл. 148 ГПК съдът събира всички допуснати доказателства
с участието на страните. Чл. 149, ал.1 ГПК предвижда, че след събиране на
доказателствата съдът отново приканва страните към спогодба, а ако
спогодба не се постигне, съдът дава ход на устните състезания. Съгласно
нормата на чл. 235, ал.1 ГПК пък, решението се постановява от съдебния
състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.
Предвид направените констатации съдът намира, че районният съд е
разгледал исковете, без да спази надлежния процесуален ред – след
провеждане на открито съдебно заседание, в което да се съберат допустимите
2
доказателствени средства и да се изслушат страните, след като е даден ход на
делото по същество. Ето защо съдът намира, че първоинстанционото решение
е недопустимо и следва да се обезсили, а делото следва да се върне на
първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
провеждане на открито първо съдебно заседание.
Предвид обезсилването на решението и липсата на постановен акт по
същество, разноски по производството няма да се присъждат.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 2268/06.07.2020 г., постановено по гр.д.№
2658/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. състав.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив, за разглеждане на делото
от друг съдебен състав, при продължаване на съдопроизводствените действия
чрез провеждане на открито първо съдебно заседание.
Настоящото въззивно решение е окончателно на осн. чл. 280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3