РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Бургас, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Даниел Н. Марков
ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Величка Костова Петрова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212100600487 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по повод въззивен протест
против присъда № 200/13.12.2019 г. по НОХД № 5006/2018 г. по описа на
Районен съд – Бургас. С атакуваната присъда подсъдимият К. С., ЕГН
********** е бил признат за невиновен в това, че на 06.02.2018 г. в гр.Бургас,
в условията на повторност, като случаят е немаловажен, като непълнолетен,
но разбирайки свойството и значението на извършеното, можейки да
ръководи постъпките си, след като е повредил преграда, здраво направена за
защита на имот – изкривил рамката на предна дясна врата на л.а. „Опел“,
модел „Астра“ с рег. № А 5128 МА, отнел чужди движими вещи на обща
стойност 568,00 лв. (петстотин шестдесет и осем лева), от владението на М. Г.
И., ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3
и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Със
същата присъда е бил отхвърлен предявеният от М. Г. И., ЕГН **********
1
против подсъдимия К. С., ЕГН ********** иск за заплащане на сумата от 568
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на деянието - 06.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
В протеста се излагат доводи за необоснованост на постановения съдебен акт,
свързани с оценката на доказателствата, и за допуснато нарушение на
материалния закон. Поддържа се тезата, че от събраните по делото
доказателства може да се направи единствен и категоричен извод за
доказаност на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е обвинен.
Направено е искане за отмяна на първоинстанционната оправдателна присъда
и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Съдебното производство пред първостепенния съд е протекло в
отсъствие на подсъдимия С. при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от
НПК, като в съответствие с чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК същият е бил защитаван
от служебен защитник, адв. Сава Каров от АК - Бургас.
С присъда №80 от 05.06.2020г. по ВНОХД №321/2020г., състав на ОС-
Бургас е отменил присъдата на РС-Бургас и е признал подс.С. за виновен за
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 28, ал. 1 от НК като му е наложил наказание лишаване
от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено за срок от
три години. Прекратил е производството по делото по отношение на
гражданския иск.
С решение на ВКС №76 от 14.05.2021г. по КНД №127/2021г. присъдата
на ОС-Бургас е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Новото производство пред въззивната инстанция отново се разгледа в
отсъствие на подсъдимия С., при наличие на условията на чл. 269, ал. 3, т. 4,
б. „а“ от НПК предвид получената информация, че той е извън пределите на
България и точното му местонахождението е неизвестно.
В съдебно заседание пред настоящият въззивен състав, представителят
на Окръжна прокуратура - Бургас поддържа протеста. Обосновава теза за
доказаност на обвинението срещу подсъдимия. Пледира за отмяна на
2
първоинстанционната присъда и за постановяване на нова такава, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по
чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 28, ал. 1
от НК.
Служебният защитник на подсъдимия С., адв. Сава Каров от АК –
Бургас, пледира за потвърждаване на първоинстанционната оправдателна
присъда спрямо подзащитния му. Излага аргументи за недоказаност на
авторството на деянието от страна на подс.С..
Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата
в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията,
посочени от страните, намери въззивният протест против присъда №
200/13.12.2020 г. по НОХД № 5006/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас
за процесуално допустим, тъй като е подадена в установения в чл. 319 от
НПК, преклузивен, 15-дневен срок от легитимиран да обжалва субект, срещу
подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и
пред надлежния съд.
След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената
съвкупност, настоящата инстанция възприе за установени фактически
положения, както следва:
Подсъдимият К. С. е роден на ******* г. в Република П. Същият е с
регистриран постоянен адрес в *******, като понастоящем се намира извън
пределите на Република България, и местоживеенето му не е известно. Той е
****гражданин, ***образование, ***, ***, с ЕГН **********.
През 2018г. свидетелят М.И. работел като ******* в автосервиз „К“,
намиращ се в гр. Бургас, ул. „М“ № **. В сервиза работел и свидетелят Р.М..
На 06.02.2018 г. св.И. отишъл на работа с л.а. „Опел Астра“ с рег. № А
5128 МА и го паркирал пред горепосочения сервиз. На задната седалка в
автомобила се намирал куфар за инструменти марка „IUS“ - разтегателен на
три нива, червен на цвят, в който имало следните вещи: 15 бр. гаечни ключа
тип „лула“, марка „euromaster“; 5 бр. гаечни ключа марка „Rashol“; 14 бр.
звездогаечни ключа - различни марки; 2 комплекта отвертки от по 6 броя; 1
бр. кръстата отвертка марка „Haset“ и 1 бр. права отвертка марка „Beta“; 6 бр.
звездогаечни тричотни ключа; 1 бр. френски ключ; 1 бр. хлабомер 5
комплект; 1 бр. клещи тип „гарги“; 1 бр. гидория марка „Fors“; 6 бр. дълбоки
3
камъни /вложки/; 1 комплект ключове за спирачни тръбички, 6 бр., марка
„Fakon“; шестостенни геобрзни тип „Топ“; комплект „еврейски“ ключове,
геобразни, тип „Torks“; 1 бр. клещи за скоби марка „Orion“; 2 бр. клампи и 2
бр. пинсети; клещи комплект от 3 бр.; 1 бр. клещи дълги криви; скоби за
фини лагери и комплект за ангренажен ремък; 1 бр. секач. В автомобила на
св.И. било монтирано СД устройство марка „NEO“, заедно с флашка марка
„Кингстон“ - 4 GB. В багажника на автомобила имало и закупени дърва за
огрев. Около 15,30ч. св.И. отишъл с колата да си вземе храна за обяд след
което се върнал и паркирал автомобила на същото място пред сервиза и
влязъл вътре.
Същият ден, около 16,00ч. подс. С. отишъл при автомобила на св.И.
като дърпал със себе си с пластмасов казан за отпадъци. С. застанал с гръб
към автомобила, отворил багажника и започнал да слага намиращите се в
него дърва. В това време св.М., който работел пред сервиза, видял
подсъдимия до отворения багажник на автомобила на св.И. и започнал да
вика. Подсъдимият се уплашил и побягнал дърпайки казана по ул.„М.“ в
посока към „махалата“ на кв.„Победа“. Свидетелят М. тръгнал да бяга след
него. Подс.С. стигнал до края на улицата, където изоставил казана, и избягал.
Св.М. видял, че не може да го настигне и спрял да го гони. Междувременно,
виковете на св.М. били чути от св.И.. Той излязъл от сервиза и видял, че
колегата му гони непознат човек. След това св.И. отишъл при автомобила си.
Той установил, че рамката на предна дясна врата на автомобила била
изкривена и от него липсвали СД устройство марка „NEO“, заедно с флашка
марка „Кингстон“ - 4 GB и куфара за инструменти марка „IUS“ - разтегателен
на три нива, червен на цвят. Пострадалият веднага сигнализирал органите на
МВР, като на място била изпратена дежурна оперативна група от 01 РУ на
МВР - Бургас, която извършила оглед на автомобила. Когато полицаите
дошли на място, установили, че в изоставения от подсъдимия казан имало
само дърва.
Съгласно заключението на извършената в хода на разследването
съдебно-оценителна експертиза, общата стойност на СД устройство марка
„NEO“, заедно с флашка марка „Кингстон“ - 4 GB и куфара за инструменти
марка „IUS“ с инструментите в него към датата на извършване на деянието е
568,00 лева (л. 38 - 40 от ДП).
4
На неустановена дата след 06.02.2018г., подс.С. минавал в кв. „Победа“,
в гр. Бургас пред дома на св. Г.А., който бил с неустановено по делото лице на
име „И.“. Подс. С. им предложил да им продаде червен куфар с инструменти,
като първоначално поискал сумата от 40,00лв., но впоследствие се съгласил и
продал куфара с инструментите на „И.“ за сумата от 10,00лв.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за
установена въз основа на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност:
- Гласни доказателствени средства: показанията на свидетеля М.И. в
съдебните заседания пред БОС и тези, дадени на досъдебното производство,
обективирани в протокол за разпит на свидетел от 03.07.2018 г. (л. 28 от ДП),
приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2,
предл. 2 от НПК; показанията на свидетеля Р.М. в съдебните заседания пред
БОС и тези, дадени на досъдебното производство, съдържащи се в протокол
за разпит на свидетел от 20.02.2018 г. (л. 14 от ДП), в частта им, считано от
„Същият се доближи до автомобила на колегата.“ до края на показанията,
приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
НПК; показанията на свидетеля Г.А. в съдебните заседания пред БОС и тези,
дадени на досъдебното производство, отразени в протокол за разпит на
свидетел от 23.02.2018 г. (л. 17 от ДП), в частта им „Не мога да посоча точна
дата, но беше преди около 2 седмици.“, приобщени чрез прочитането им на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК;
- Писмени доказателствени средства, събрани на досъдебното
производство и прочетени по реда на чл. 283 от НПК: протокол за оглед на
местопроизшествие от 06.02.2018 г. (л. 4 – 5 от ДП) и протокол за
разпознаване на лица по снимки от 28.06.2018 г. (л. 23 от ДП);
- Писмени доказателства, прочетени и приети по реда на чл. 283 от
НПК: справка за съдимост на подсъдимия С. и характеристична справка (л. 36
от ДП);
- Изготвено по делото и прието в съдебно заседание експертно
заключение на: оценъчна експертиза (л. 38 – 40 от ДП);
- Веществени доказателствени средства: фотоснимки, направени при
извършения на 06.02.2018 г. оглед на местопроизшествие (л. 7 от ДП) и
фотоснимки от проведено на 28.06.2018 г. разпознаване на лица по снимки (л.
5
25 – 26 от ДП).
От събраните в хода на наказателното производство доказателства
според настоящия състав са доказани начина на осъщественото престъпление,
предмета му и неговата стойност. От показанията на пострадалия М.И. се
установява времето-06.02.2018г. и предмета на престъпното посегателство, а
именно подробно описаните от него вещи. От протокола за оглед на
местопроизшествие са доказани начина на извършване и квалифициращите
обстоятелства, а именно, че за осъществяване на кражбата е повредена
преграда, здраво направена за защита на имот – изкривена рамката на предна
дясна врата на лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. № А 5128 МА. М. е
станал свидетел на само на опита на подсъдимия да отнеме намиращите се в
багажника на автомобила дърва. Видно от показанията му пред настоящия
състав, той не е видял подсъдимия да носи други вещи докато е бягал от него.
Г.А. свидетелства пред настоящия състав, че подсъдимият два три дни е
предлагал за продажба червено куфарче, което в крайна сметка е била
закупено от лицето “И.“ за 10 лева.
Спорът между държавното обвинение и защитата на подсъдимия е
относно доказаността на авторството на престъплението. Настоящият
въззивен състав намира изводът на първоинстанционния съд, че не е доказано
по безспорен начин, че именно подсъдимият К. С. е автор на деянието, за
правилен и обоснован. В хода на съдебното следствие не се събраха
достатъчно доказателства, от които да се направи несъмнен и категоричен
извод, че именно К. С. е изкривил рамката на вратата на автомобила на св. И.,
проникнал е в него и е взел намиращия се там куфар и останалите вещи,
описани в обвинителния акт. Св. И. не е възприел по никакъв начин каквото и
да е било действие на С.. Св. М. пък го е видял единствено когато се е опитал
да вземе дървата от багажника на автомобила, които почти веднага са били
изоставени, като не е възприел С. да отнема други вещи в този момент.
Такива вещи не са намирали в изоставения от подс.С. казан. От показанията
на св. А. пък се установява единствено, че на неустановена дата след
инцидента на 06.02.2018г., К. С. е носил червен куфар с инструменти, който е
продал на намиращото се пред дома на А. лице с името „И.“ като преди това е
предлагал този куфар за продажба и на много други неустановени лица от
кв.Победа. При тази доказателствена съвкупност, правилно РС е достигнал до
6
извода, че косвени доказателства в случая се явяват обстоятелството, че С. е
бил видян да се опитва да отнеме от автомобила на И. дърва, както и
обстоятелството, че след 06.02.2018г. подсъдимият е бил видян с червен
куфар с инструменти подобен на куфара, отнет от владението на И.. Но те не
представляват такава съвкупност от косвени доказателства, която да води до
единствен възможен извод за авторство на деянието от страна на С.. На първо
място, не е безспорно доказано, че подсъдимият е носел със себе си именно
куфара на И.. На второ място, дори да се приеме, че именно това е отнетият
куфар с инструменти, по никакъв начин не става ясно от показанията на
свидетеля А. как С. е придобил държането върху този куфар, като само в
сферата на предположенията е тезата, че именно С. е разбил автомобила и го е
отнел заедно с другите вещи СД устройство марка „NEO“, заедно с флашка
марка „Кингстон“ - 4 GB, които също не са открити. В тази насока липсват
каквито и да било доказателства. Показанията на св.М., И. и С. пред
настоящият състав не спомогнаха за изясняване на тези въпроси. При тази
доказателствена съвкупност не може да се изключи вероятността друго лице
да е отнело вещите. В тази връзка, РС правилно е изключил от
доказателствения материал показанията на св. Д. П., който е служител на
МВР. Първоинстанционният съд е изложил убедителни съображения в
подкрепа на тезата си защо не може да преценява показанията на този
свидетел, възпроизвеждащи признания на К. С. преди привличането му като
обвиняем. Видно е, че показанията на П. възпроизвеждат инкриминиращи
признания на подсъдимия, отразени в обяснение на стр. 35 от ДП, снето шест
месеца преди привличането му като обвиняем. Към момента на депозирането
на тези обясненията, С. е бил непълнолетен. При даването на обясненията не е
присъствал нито негов родител/попечител, нито адвокат, който да гарантира,
че са спазени всички права на заподозрения включително разясняване на
правото му да не дава обяснения, чрез които се уличава в извършване на
престъпление, и осъзнат и свободен отказ от това свое право. В Salduz v.
Turkey [GC] (№ 36391/02, § 55, 27 ноември 2008 г.) ЕСПЧ постановява, че
като правило, достъп до адвокат следва да бъде предоставен от първия разпит
на заподозрян от полицията, освен ако не е доказано в светлината на
конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, че са налице
основателни причини за ограничаване на това право. Правата на защита по
принцип ще бъдат безвъзвратно засегнати, когато уличаващи показания,
7
направени по време на полицейски разпит без достъп до адвокат, се използват
за осъждане (пак там и в Çimen v. Turkey, № 19582/02, §§ 26-27, 3 февруари
2009 г.). Правото на едно лице да не се самоуличава предполага, че
прокуратурата в наказателното дело се стреми да докаже своето обвинение
срещу обвиняемия, без да прибягва до доказателства, получени чрез методи
на принуда или потисничество в разрез с волята на обвиняемия (вж. наред с
другото, J.B. v. Switzerland, № 31827/96, § 64, ЕСПЧ 2001-III). В случая,
използването на показанията на служител на МВР, пред който непълнолетния
подсъдим без защитник е направил признания, би нарушило правото на С. да
не уличава себе си в извършването на престъпление и би направило процеса
срещу него несправедлив.
Предвид изложеното, въззивният съд намира за правилен и обоснован
крайния извод на РС, че от събраните по делото доказателства не се доказа по
несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е извършил деянието, за
което му е повдигнато обвинение и същият следва да бъде изцяло оправдан за
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във
вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 28, ал. 1от НК.
При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваната
присъда по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният съд не констатира
допуснати от първата инстанция нарушения на материалният закон или на
процесуалните правила, което изисква тя да бъде потвърдена.
Така мотивиран, на основание чл.334 т.6 вр. с чл.338 от НПК,
Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 200/13.12.2019 г. по НОХД № 5006/2018
г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9