РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Чепеларе, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесет и първи май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Емилия Сивенова
като разгледа докладваното от Славка Гемишева Административно наказателно дело №
20245450200043 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е във връзка с подадена жалба от П.А.Б. от гр.П. против Наказателно
постановление №24-0373-000168/01.04.2024 г., издадено от Началник на РУ – Чепеларе, с
което за нарушение на чл.150 вр. с чл.162 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. В жалбата се излагат
твърдения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено в
нарушение на материалните и процесуални норми, с оглед на което се иска да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. С писмена молба процесуалният му представител адв.К.Д. поддържа
подадената жалба, като излага допълнителни аргументи, че издаденото му във
Великобритания СУМПС е валидно в Република България, респ. навежда твърдения за
несъставомерност на деянието по посочените в наказателно постановление състави и моли
същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна Началника на РУ - Чепеларе – редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът след като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице, което притежава
активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
От събраните доказателства по делото се установява, че на 22.03.2024 г. на територията на
с.Хвойна, общ.Чепеларе била извършвана специализирана полицейска операция за контрол
на движението по пътищата. В хода на същата, свидетелят И. Р. - мл.полицейски инспектор
в РУ гр.Чепеларе и колегата му К. С., на път II – 86, пред КПП – с.Хвойна спрели за
проверка в 14,46 ч. движещият се в посока от гр.Чепеларе към гр.П., лек автомобил
„******“ с рег.№******. Установили, че водач на автомобила е жалбоподателят П. Б..
Заедно с него пътувала съпругата му К. Б., която била собственик на автомобила. Водачът Б.
представил СУМПС номер ******* 31 от 06.02.2019 год., валидно до 27.03.2027 год.,
издадено от Кралство Великобритания. Проверяващите направили справка по телефон с
оперативния дежурен в РУ Чепеларе в система „Граничен контрол“, от която установили, че
жалбоподателят Б. е влезнал за последно на територията на България на 15.09.2023 г. през
аерогара София. Свидетелят И. Р. съставил акт за установяване на административно
нарушение Серия GA№121704/22.03.2024 г. срещу П. А. Б. в негово присъствие за това, че
на 22.03.2024 г. в 14,46 часа на път II – 86 с.Хвойна пред КПП село Хвойна в посока на
1
движение от гр.Чепеларе – гр.П. като водач на лек автомобил „******“ с рег.№******,
които е български гражданин, управлява горепосоченото МПС с чуждестранно национално
свидетелство - СУМПС номер ********** 31 валидно до 27.03.2027 год., издадено от
Великобритания, след изтичане на три месечния срок от датата на влизането му в Република
България, което деяние съставлява нарушение на чл.150 вр. с чл.162 от ЗДвП. В акта е
посочено, че Б. е влязъл на територията на Република България на 15.09.2019 г. през
Аерогара София, съгласно направена справка за пътуване в система Граничен контрол.
АУАН бил предявен на жалбоподателя, той го подписал и получил копие от него.
Въз основа на АУАН Серия GA №121704/22.03.2024 год. е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на
основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 100,00 лева.
Тази фактическата обстановка съдът възприе на база събраните по делото писмени
доказателства и показанията на свидетелите Р. и С., които като еднопосочни, логични и
непротиворечиви, както помежду си, така и с останалите доказателства, ги кредитира
изцяло.
От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява,
че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките
на своята материална и териториална компетентност. Актосъставителят е материално
компетентен съгласно т. 2. 1. вр. т. 1.3.2. от посочената Заповед, а издателят на
наказателното постановление е компетентен съгласно т. 3. 8. от Заповедта, като
компетентността не се оспорва от жалбоподателя.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. АУАН е издаден на 22.03.2024 г., за нарушение, извършено на същата дата, а НП - на
01.04.2024 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Не се спори, че на 22.03.2024 г. П. Б. е управлявал лекия автомобил, легитимирайки се като
правоспособен водач на МПС със СУМПС с номер ********** 31 от 2019 г., валидно до
27.03.2027 г., издадено от Великобритания; както и че е влезнал за последно на територията
на България на 15.09.2023 г. през аерогара София. Спорен между страните в производството
е фактът дали притежаваното от жалбоподателя СУМПС, издадено от Кралство
Великобритания е било валидно за предприемане на управление на МПС.
Съгласно чл.162 ал.1 ЗДвП българските граждани могат да управляват моторни превозни
средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство,
когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.
В случая безспорен е фактът, че Великобритания към датата на предприетото управление не
е страна от Европейския съюз. Това е така, тъй като същата е напуснала Европейския съюз
на 31 януари 2020 г., съгласно Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за
атомна енергия (2019/C 384 I/01).
Великобритания не се явява и страна по Споразумението за Европейско икономическо
пространство. Съгласно чл. 126 от Споразумението за европейското икономическо
пространство, Споразумението се прилага на териториите, в които се прилагат Договорът за
създаване на Европейската икономическа общност и Договорът за създаване на
Европейската общност за въглища и стомана, при определените в тях условия, както и на
териториите на Република Австрия, Република Финландия, Република Исландия, Княжество
Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Кралство Швеция. В тази връзка, с аргумент от
посочения чл. 126, след излизането на Великобритания от Европейския съюз, за нея
неприложимо се явява и Споразумението за европейското икономическо пространство,
доколкото същата не е държава, в която се прилагат Договорът за създаване на
2
Европейската икономическа общност и Договорът за създаване на Европейската общност за
въглища и стомана, нито пък е някоя от изброените изчерпателно държави. Нещо повече,
отношенията между Великобритания и останалите държави от ЕИП/ЕАСТ, нечленуващи в
ЕС, са изчерпателно уредени в Споразумение относно договореностите между Исландия,
Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия, след оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз,
Споразумението за ЕИП, както и другите споразумения, приложими между Обединеното
кралство и държавите от ЕИП/ЕАСТ по силата на членството на Обединеното кралство в
Европейския съюз, подписано в Лондон на 28 януари 2020 г. именно с оглед излизането на
Великобритания както от ЕС, така и от ЕИП в съответствие с посочения чл. 126 от
Споразумението за европейското икономическо пространство.
С оглед на посоченото, настоящият състав приема, че считано от 31 януари 2020 г.
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия /"Обединеното кралство"/ не е
член на ЕС и на Европейското икономическо пространство /ЕИП/. От посочената дата до 31
декември 2020 г. започва да тече 11-месечен преходен период, в който европейското
законодателство продължава да действа на територията на Обединеното кралство. По време
на преходния период двете страни имат възможност да договорят бъдещите си
взаимоотношения, като в случай на необходимост, периодът може да бъде удължен
еднократно при изявено желание от двете страни до 1 юли 2021 г.
С изтичането на 11-месечния преходен период, с оглед липсата на продължаване на периода,
считано от 01.01.2021 г. Обединеното кралство се третира като трета страна извън ЕС и ЕИП
и спрямо него и в него спира да се прилага правото на ЕС. Според информация, публикувана
на страницата на Европейската комисия в интернет, достъпна на адрес: https: //commission.
europa. eu/system/files/2020-06/travelling_bg_6. pdf, Брюксел, 2 декември 2020 г., REV5,
Известие относно пътуването между ЕС и Обединеното кралство (Великобритания), в точка
6. 1. - Свидетелства за управление на МПС, е предвидено, че съгласно правото на Съюза,
свидетелствата за управление на МПС, издадени от държави- членки на ЕС, се признават
взаимно. Считано от края на преходния период (31.12.2020 г.), това взаимно признаване
повече няма да бъде задължително с оглед правото на ЕС по отношение на свидетелствата за
управление на МПС, издадени от Обединеното кралство. Вместо това ще се прилага
международно споразумение- Виенската конвенция за пътното движение. Обединеното
кралство и всички, с изключение на четири държави членки (Ирландия, Кипър, Малта и
Испания), са страни по тази конвенция, която предвижда признаването на националните
свидетелства за управление на МПС и международните свидетелства за управление на МПС,
които са издадени от договарящите държави в съответствие с тази конвенция. Тоест, за да
продължи взаимното признаване на СУМПС, е необходим изричен акт на съответната
държава. В случая такъв акт липсва, като нещо повече, според данните от Министерство на
вътрешните работи, относно Брекзит на Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия /www. mvr. bg/, в рамките на преходния период /до 31.12.2020 г./ свидетелство за
управление на моторно превозно средство, издадено от Обединеното кралство, се признава
за СУМПС, издадено от държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го
ползват, до датата му на валидност или до края на преходния период, в зависимост от това
коя от двете дати настъпи най-напред.
В контекста на гореизложеното споразумение и разпоредбата на чл.162 ал.1 ЗДвП следва, че
жалбоподателят като български гражданин считано от 01.01.2021 г. е следвало да управлява
МПС с издадено в България СУМПС. Съгласно чл.161 ЗДвП свидетелство за управление на
моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на
Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в
която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и
свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2.
държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по
3
Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията
на чл. IV, буква "а" от него; 3. свидетелството е придружено от легализиран превод на
български език; 4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на
приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. свидетелството е издадено
от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. Тази
разпоредба дава общо разрешение относно валидността на СУМПС, издадени в държави
извън България. В следващите разпоредби законът обаче поставя допълнителни изисквания
към водачите на МПС, легитимиращи се като такива в България с някой от горепосочените
документи, според това дали са български граждани или чужденци.
Доколкото разпоредбата на чл.162 ал.1 ЗДвП следва тази на чл.161 ЗДвП, съдът намира, че
българските граждани, чиито СУМПС не са издадени в страна член на ЕС и страна по
Споразумението за ЕИО, следва в тримесечен срок от датата на влизането им в страната да
се снабдят с българско свидетелство за управление на МПС, въпреки че притежават някой от
изброените в чл.161 ЗДвП от т.1 до т.4 документи.
Случаят касае дата 22.03.2024 г. и пряка последица от изтичането на тримесечния срок,
считано от 15.12.2023 г., визиран в разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, е дерогиране
валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията на
Република България. Действително това не лишава водача от правоспособност да управлява
МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на страната, тъй като не
притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство. Следователно,
управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП – с чуждестранно
СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е
равнозначно на управление на МПС без свидетелство за правоуправление.
С оглед изложеното, съдът намира, че в настоящия казус, с изтичане на срока от три месеца,
считано от датата на влизане на Б. на територията на страната, СУМПС, издадено от
Великобритания, не съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспособност за
управление на МПС без свидетелство за правоуправление.
В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, включително по административни
дела, касаещи наложени принудителни административни мерки в сходни случаи – Решение
№129/17.05.2022 год. на АдмС – Смолян по к.а.н.д. №48/2022 год., Решение №24/30.01.2023
год. на АдмС – Смолян по адм. дело №381/2022 год., Решение №295/15.11.2022 год. на
АдмС – Смолян по адм. дело №258/2022 год. и др.
В тази връзка настоящия съдебен състав, намира за неоснователни доводите в жалбата за
допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, и счита, че
правилно административно наказващия орган е приел, че жалбоподателя е неправоспособен
водач като квалифицирал деянието по чл.150 ЗДвП и е направил привръзка към
разпоредбите на чл.162 ЗДвП. Видно, че в АУАН и НП не е посочена конкретната алинея на
чл.162 ЗДвП, като очевидно е допусната фактическа грешка при изписването на цифровата
правна квалификация, но доколкото словесно описаното нарушение е достатъчно ясно и
пълно, съответстващо на чл.162, ал.1 от ЗДвП, то съдът приема, че допуснатото нарушение
не е ограничило правото на защита на санкционираното лице и няма основание за отмяна на
оспореното наказателно постановление.
Приложена е правилната санкционна норма – чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, доколкото както вече
се посочи при предприетото управление водачът не е притежавал валидно СУМПС, като
наложената глоба е в минималния предвиден от законодателя размер от 100 лева, поради
което не подлежи на коригиране.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че неприложим се явява институтът на
маловажен случай, тъй като от една страна нарушението не се отличава от типичните случаи
на нарушения от същия вид, аргумент за което е сравнително дългия период от влизането на
жалбоподателя в страната до предприетото управление на МПС – над 6 месеца, а от друга
4
страна в чл.189з от ЗДвП е предвидено, че за нарушенията по този закон не се прилага чл.28
от ЗАНН.
Ето защо напълно основателно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, предвид горните съображения и неоснователността на наведените
възражения, поради което съдът формира извода за потвърждаване на атакуваното
Наказателно постановление №24-0373-000168 от 01.04.2024 г, издадено от Началника на РУ
- Чепеларе, като законосъобразно и правилно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0373-000168 от 01.04.2024 г издадено
от Началник РУ - Чепеларе, с което на П. А. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. "****"
№**, ет.**, ап.**, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Смолян по реда на
Административно-процесуалния кодекс.
5