№ 2401
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110203953 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Г. В. (подадена чрез адв. Ч.) срещу Наказателно
постановление (НП) № 22-4332-022968 от 10.11.2022г., издадено от Началник Група в Отдел
„Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя В. на основание
чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 500 (петстотин) лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на
МВР на К. Г. В. са отнети и 10 контролни точки.
В жалбата на К. Г. В. се твърди, че Наказателното постановление е невярно,
необосновано и незаконосъобразно. Оспорва се материалната компетентност на наказващия
орган, тъй като в НП не било посочено за какво Г.Б. била упълномощена със Заповед рег. №
8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Не било посочено и дали
Заповедта е безсрочна или е по конкретен повод и за определен срок. Никъде в НП не били
посочени свидетели – очевидци, поради което се оспорва да е установено по данни на такива
свидетели – очевидци управлението на моторно превозно средство (МПС) по бул. „Васил
Левски“. Жалбоподателят отрича да е управлявал автомобила и твърди, че е чакал в МПС-то
свой близък. На следващо место в жалбата се оспорва начина, по който В. бил тестван, както
и отчетените показания на техническото средство. Жалбоподателят оспорва и резултатите от
химическото изследване, тъй като мястото, от където била взета кръвта било обработено с
памук, напоен със спирт, епруветката била залепена със същите ръце, които преди това
1
държали въпросния памук и не била взета втора проба. Жалбоподателят посочва, че никой
не го бил прегледал по време на изследването, за да се установи здравословното му
състояние. Твърди, че е вземал тинктура от мента, глог и валериан няколко седмици преди
това. С тези аргументи се иска от СРС да отмени или обезсили процесното Наказателно
постановление.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят К. Г. В. не се явява лично, но се
представлява от адв. Ч., който в съдебното заседание на 14.06.2023г. заявява, че поддържа
жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 21.02.2024г. адв. Ч. посочва, че иска
съдът да уважи жалбата по посочените в нея основания и аргументи. Относно показанията
на свидетеля М., защитата казва, че автомобилът е бил в спряло положение и
жалбоподателят не го е управлявал. Според защитата в административно - наказателната
преписка няма други доказателства, сочещи обратното, включително и показанията на
полицейските служители, извършили проверката. По отношение на липсващата кръвна
проба, доколкото производството било по реда на НПК, адвокатът счита, че пробата е
следвало да се съхранява съобразно нормите на НПК като веществено доказателство, а не по
силата на Наредба № 1 от 2017г., която не може да дерогира нормативен акт от по-висока
степен. Според адв. Ч. е следвало да се съхранява вещественото доказателство – кръвната
проба. Поради това се иска СРС да отмени Наказателното постановление като непълно,
неясно, невярно и издадено при съществени и неотменими процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя.
Въззиваемата страна Началник Група към ОПП-СДВР не се явява и не изпраща
представител пред районния съд, който да вземе становище по спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
На 02.11.2022г. около 01.15 часа, в град София, по бул. „Васил Левски“
жалбоподателят К. Г. В. управлявал лек автомобил марка *****, с посока на движение от ул.
„Фритьоф Нансен“ към ул. „6-ти септември“. На бул. „Васил Левски“ № 20 той бил спрян за
полицейска проверка от свидетелите Д. Д. и К. С. (служители на 01 РУ - СДВР). Поради
възникнали съмнения, те извикали за съдействие свои колеги от ОПП – СДВР, за да тестват
водача на алкохол и/или наркотици. На място се явил св. Н.С. (мл. автоконтрольор от ОПП-
СДВР). При проверка на К. Г. В. с техническо средство Алкотест „Дрегер“ 7510 OILM с №
ARPM – 0394, проба № 550 в 01.53 часа на 02.11.2022г. бил отчетен положителен резултат
от 0.53 промила в издишания въздух. На К. Г. В. бил издаден талон за изследване с бланков
№ 077575 от 02.11.2022г., който на 02.11.2022г. в 02.30 часа бил връчен на жалбоподателя.
В талона за изследване изрично било посочено, че лицето следва да се яви в УМБАЛ „Св.
Анна” – гр. София в рамките на 40 минути от връчването на талона, т.е. до 03.10 часа на
02.11.2022г.
Свидетелят С. (в присъствието на св. Д. и св. С.) съставил срещу К. Г. В. Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 790302 от 02.11.2022г.
за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. Видно от отбелязванията в Акта К. Г. В. се е
2
запознал със съдържанието, подписал е АУАН и е получил екземпляр от него на
02.11.2022г.
На 02.11.2022г. в 03.00 часа К. Г. В. се явил в УМБАЛ „Св. Анна” – гр. София и пред
д-р Йордан Стоичков признал, че е употребил 100 мл. уиски преди полунощ. Не е съобщил
за субективни оплаквания и употреба на лекарствени продукти през последните 24 часа.
Отрекъл е да има и заболявания. Докторът е изготвил Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, в който документ е посочено, че на В. са взети „2 сиви епруветки за алкохолна
проба“. Изследването на кръвта на В. било обективирано в Протокол за химическо
изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 651 от 02.11.2022г. Според
заключението на химическото изследване на пробите кръв, взети от В., при него е доказано
количество етилов алкохол 0.54 промила.
Въз основа на цитирания по-горе АУАН срещу К. Г. В. било издадено процесното
Наказателно постановление № 22-4332-022968 от 10.11.2022г., с което Началник Група в
Отдел „Пътна полиция” при СДВР на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя В. административно наказание „глоба” в
размер на 500 лева, „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети и 10 контролни точки.
Наказателното постановление е връчено на К. Г. В. на 14.02.2023г. и е обжалвано с
жалба, подадена по пощата на 28.02.2023г.
В хода на производството пред СРС е изискано и получено писмо от УМБАЛ „Св.
Анна“ – гр. София с вх. № 373386 от 28.12.2023г., според което и двете епруветки с кръв
/изследваната и контролната проба/, взети от К. Г. В. към 19.12.2023г. са унищожени, тъй
като по изискванията на Наредба № 1/2017г. на МЗ, МВР и МП пробите се съхраняват до
три месеца след извършване на химическото изследване, а в случая то е извършено на
02.11.2022г. и определеният от Наредбата срок за съхранение е изтекъл на 02.02.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите Д., С., С. и М., както и от писмените доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК : плик от
жалба; талон за изследване с бланков № 077575; Протокол за химическо изследване за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 651 от 02.11.2022г.; Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози; резултат от тестването с Дрегер; справка – картон
на водача; Заповед № 513з-2563 от 22.04.2015г. на Директора на СДВР; Заповед № 8121К-
13180 от 23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи; Акт за встъпване в длъжност;
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи; писма от ОПП –
СДВР с вх. № 366192/19.12.2023г., с вх. № 366195/19.12.2023г. и с вх. №
373662/28.12.2023г.; писмо от УМБАЛ „Света Анна“-София с вх. № 373386 от 28.12.2023г. и
АУАН Серия GA № 790302 от 02.11.2022г.
3
Показанията на свидетелите Д., С. и С. се явяват неинформативни относно случката
на 02.11.2022г., тъй като и тримата свидетели нямат съхранен спомен за конкретното
нарушение и проверката. Същевременно и тримата имат знания за длъжността на всеки от
тях към ноември месец 2022г., както и разпознават подписите си в АУАН. Касателно тези
обстоятелства, както и принципа на действие при проверка (че след спиране на автомобила
се иска съдействие от ОПП – СДВР, чийто служители извършват на място проверка с
Дрегер и издават документи, като при констатирана употреба на алкохол водачите се
насочват за изследване към УМБАЛ „Св. Анна“, а не към Първа градска болница)
показанията на свидетелите Д., С. и С. са житейски достоверни, непредубедени и намират
опора в АУАН и в писмата от ОПП – СДВР на лист 88, лист 90 и лист 91 от делото. Поради
това само в тази част съдът ги кредитира.
Резултатът от тестването с Дрегер се потвърждава от АУАН, талона за изследване,
Протокола за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №
651 от 02.11.2022г. и Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Същевременно няма
доказателства, които да опровергават твърденията от документа на лист 13 от делото.
Поради това СРС дава вяра на това писмено доказателство.
Талонът за изследване с бланков № 077575 е обективно и достоверно писмено
доказателство, което намира опора в резултата от тестването с Дрегер, Протокола за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози и АУАН. Поради това СРС кредитира талона,
приложен на лист 10 от делото. От него се установява, че на К. Г. В. е бил издаден талон за
изследване за УМБАЛ „Св. Анна“ – София, който е бил връчен на лицето на 02.11.2022г. в
02.30 часа с време за явяване в болницата до 40 минути от връчването на талона, т.е до 03.10
часа на 02.11.2022г. Освен това – от съвкупната преценка на талона за изследване, резултата
от Дрегера, Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и АУАН се установява,
че с техническото средство са били установени 0.53 промила.
Протоколът за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в
кръвта № 651 от 02.11.2022г., Протоколът за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и
писмото от УМБАЛ „Света Анна“-София с вх. № 373386 от 28.12.2023г. също са взаимно
допълващи се, обективни и достоверни. Поради това съдът кредитира тези доказателства. От
тях се установява не само установеното след химическо изследване количество етилов
алкохол в кръвта на В., но и споделените от него пред доктора данни за употреба на
алкохолни напитки и отсъствие на заболяване, респ. на прием на лекарствени продукти.
Освен това от коментираните тук доказателства в съвкупност се доказва, че от
жалбоподателя е била взета кръв за изследване в две епруветки. Това опровергава неговите
твърдения, изложени в жалбата, че не му била взета втора проба, както и че лицето вземало
„тинктура от мента, глог и валериан“ – доколкото това не е съобщено на лекаря в УМБАЛ
4
„Св. Анна“ – София, а едва в жалбата за първи път се навеждат подобни твърдения.
Доколкото твърденията на жалбоподателя не само за вземането на „тинктура от
мента, глог и валериан“, а и касателно начина, по който му е била взета пробата кръв, не
намират опора в нито едно, събрано по делото доказателство, нито звучат житейски
достоверно и възможно – предвид липсата на направени възражения от явно бдителния
пациент по време на самата манипулация на 02.11.2022г. – съдът не ги кредитира, като
приема, че видимо те обслужват защитната позиция на В.. Освен това – общоизвестен е
фактът, че всяко място, което ще се третира с игла, преди обождане се дезинфекцира, така че
описаният в жалбата памук също по никакъв начин не дава основание да се мисли, че
пробата кръв е порочно взета, респ. че резултатът от химическото изследване е
компрометиран.
В талона за изследване е посочено, че В. следва да се яви в УМБАЛ „Св. Анна“ –
София за изследване до 40 минути от връчване на талона на лицето, т.е. в периода от 02.30
часа до 03.10 часа на 02.11.2022г. В Протокола за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози е
отбелязано, че В. се е явил в болницата в 03.00 часа на 02.11.2022г. От съвкупната преценка
на тези писмени доказателства следва, че В. се е явил в УМБАЛ „Св. Анна“ – София в
рамките да даденото му време от 40 минути и резултатът от химическото изследване следва
да се зачете.
Писмата от ОПП – СДВР с вх. № 366192/19.12.2023г., с вх. № 366195/19.12.2023г. и с
вх. № 373662/28.12.2023г. са еднопосочни, обективни и непредубедени. Поради това съдът
ги кредитира. Както от тях, така и от нормата на чл.19, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба №
1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози следва изводът, че е неоснователно
възражението на жалбоподателя, че не бил насочен към по-близката болница (Първа градска
болница). Явяването на водача за изследване в УМБАЛ „Св. Анна“ – София следва по
силата на цитираната норма и не зависи от лицето, издало талона за изследване, поради
което и този довод от жалбата следва да се приеме, че е насочен единствено да подкрепи
защитната позиция на В..
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът приема, че АУАН е
доказателство, което на самостоятелно основание обосновава отговорността на дееца –
доколкото отразените в редовно издадения акт за констатации фактически положения се
подкрепят от кредитираните по-горе талон за изследване, резултат от тестването с Дрегер,
Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №
651 от 02.11.2022г. и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Това, че свидетелите Д.,
С. и С. нямат съхранен спомен за конкретното деяние и проверката на К. Г. В. не означава,
че Актът не следва да се кредитира, при условие, че са налице писмени доказателства, които
го потвърждават. Неоснователно е твърдението от жалбата, че не е имало свидетели –
очевидци на управлението на МПС по бул. „Васил Левски“. В Акта изрично е записано, че
5
Д. и С. са очевидци, както и че по данни на свидетелите – очевидци В. е управлявал лек
автомобил ****. Това, че след време, пред СРС свидетелите не си спомнят случая, не
означава, че към датата на деянието не са възприели управлението на автомобила от страна
на жалбоподателя. Изминалият период от време, естеството на работа и наличието и на
други сходни случаи обясняват липсата на спомени пред съда от страна на полицейските
служители. Доколкото, обаче, незапаметяването на конкретната случка не е равносилно на
нейното несбъдване, а и защото в АУАН изрично е посочено, че Д. и С. са очевидци и по
техни данни К. В. е управлявал на 02.11.2022г. в 01.15 часа лек автомобил **** в гр. София,
бул. „Васил Левски“, пред № 20, с посока на движение от ул. „Фритьов Нансен“ към ул. „6-
ти септември“, съдът приема, че това е времето и мястото на нарушението, както и че
жалбоподателят е управлявал посочения автомобил.
Съдът не дава вяра на показанията на св. М., тъй като счита, че по делото не са
налице безспорни доказателства, че той е присъствал на случката. За наличието на друг
човек в автомобила не се съдържат данни в нито едно от писмените доказателства,
изготвени в момента на проверката. За такъв свидетел – очевидец не се съдържат твърдения
и в жалбата. За първи път пред СРС в съдебно заседание на 14.06.2023г. (седем месеца след
деянието) се посочва, че В. е имал спътник в автомобила. Самите показания на св. М. звучат
доста подредено и до голяма степен съвпадат с изложеното в жалбата. Размислите на
свидетеля защо приятелят му не бил насочен към Първа градска болница, както и
необоснованите с конкретни факти твърдения на свидетеля относно времето на случката, в
съвкупност с гореизложеното относно момента, в който за първи път се твърди, че М. е бил
на процесното място, дават основание на съда да приеме, че тези показания са предубедени
и явно обслужващи защитната теза на В.. Поради това съдът не ги кредитира.
Всичко, изложено до тук, налага извода, че тезата, че В. не е управлявал автомобила
на процесното място и време не е подкрепена с доказателства. Твърдението, застъпено в
жалбата, че автомобилът не бил приведен в движение, се опровергава дори и от думите на
св. М., според който времето било хладно и колата била „запалена“. Управление на МПС е
всяко едно действие, при което се въздейства върху механизмите за привеждане на
превозното средство в движение. Поради това запалената /включената/ кола е всъщност
готова за движение.
Справката – картон на водача, Актът за встъпване в длъжност и Заповедите на
Министъра на вътрешните работи и на Директора на СДВР имат доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира. От справката се доказва, че
В. е имал предишните /не много на брой/ нарушения по ЗДвП. От Заповед № 513з-2563 от
22.04.2015г. на Директора на СДВР се установява, че Н.С. е младши автоконтрольор I степен
в ОПП – СДВР и по силата на точка 2.1., вр. точка 1.3.2. от Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи е бил оправомощен да съставя АУАН,
включително и този от 02.11.2022г. От Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г. на
Министъра на вътрешните работи и Акта за встъпване в длъжност от 29.10.2019г. следва, че
Г.Б. е заемала длъжността Началник на 01 Група „Административно-наказателна дейност“
6
към ОПП – СДВР и по силата на точка 3.10. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи е имала правомощието да издава Наказателни
постановления, включително и процесното НП. Поради това съдът приема, че конкретните
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица, а релевираните в обратния смисъл
доводи в жалбата са неоснователни.
Приложеният на лист 9 от делото плик от жалба има достоверна дата на пощенско
клеймо. Поради това съдът кредитира и това доказателство и съответно приема, че жалбата
срещу НП е била подадена по пощата на 28.02.2023г. От тук следва, че е била депозирана в
законоустановения 14-дневен срок от получаване на Наказателното постановление на
14.02.2023г.
По делото има приложена Докладна записка от Д. Д.. Съдът я остави извън
доказателствената маса, тъй като тя съдържа свидетелски показания, които са дадени не
устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид. Поради това този документ не е нито
гласно, нито писмено доказателство. Съдебният състав приема, че съдържанието на
Докладната записка не може да се приобщава по реда на НПК и защото според трайно
установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение №
278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) Докладната записка не представлява годно
доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да служат като
доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на извършването му.
Поради това съдът не подложи на анализ Докладната записка, приложена на лист 14 от
делото.
При така установените факти и в предвид направения по-горе доказателствен
анализ, СРС достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесните АУАН и Наказателно
постановление са издадени от компетентни лица /с оглед на изложените по-горе мотиви в
тази връзка/ и при спазване на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН – доколкото Актът е
издаден в деня на извършване и установяване на нарушението (на 02.11.2022г.), а
Наказателното постановление е издадено след 8 дни след съставянето на Акта (на
10.11.2022г.). В случая дори е спазен и срокът по чл.52, ал.1 от ЗАНН. Спазени са и
процедурите за съставяне и връчване на АУАН и Наказателно постановление.
В АУАН и в Наказателното постановление нарушението е описано с думи по един и
същи начин. Административно – наказателното обвинение е ясно и разбираемо. Налице е
съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в Акта, НП и
помежду им. Настоящият съдебен състав счита, че в случая изискванията на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН са изпълнени. Няма допуснато съществено процесуално нарушение при ангажиране
7
на административната отговорност на К. Г. В., нито е било нарушено правото на защита на
жалбоподателя да разбере срещу какво обвинение следва да организира защитата си.
Доколкото в обстоятелствената част на Акта и на Наказателното постановление ясно е
посочено, че В. е управлявал лек автомобил; посочени са датата, часа и мястото;
автомобилът, управляван от жалбоподателя, е индивидуализиран по марка, модел,
регистрационен номер, а също и доколкото в Акта и НП е посочено с какво техническо
средство е бил изпробван водачът и какъв е отчетеният резултат, като в НП е вписан и
резултатът от химическото изследване, приведено в УМБАЛ «Св. Анна» - София, СРС
счита, че релевантните за спора обстоятелства са ясно описани в АУАН и НП. В случая
резултатът от Дрегера е 0.53 промила, а резултатът от медицинското изследване е 0.54
промила, т.е. и двата са над 0.5 промила и под 1.2 промила, което описва деянието като
административно нарушение, а не като престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Няма данни В.
да е бил съден с влязла в сила присъда за управление на МПС с концетрация на алкохол над
1.2 промила, поради което и нормата на чл.343б, ал.2 от НК в случая не се явява приложима.
Поради всичо това следва, че процесното НП не следва да се отменя на формално основание
и спорът следва да бъде решен по същество.
Според чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на водач на пътно превозно средство е забранено да го
управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
За да се приеме за доказано от обективна страна конкретното административно
нарушение (с оглед рамките на процесните АУАН и НП) следва на първо място да се
установи, че жалбоподателят е бил водач на МПС, т.е. че той е управлявал моторно
превозно средство на процесните дата, час и място и на второ място – да се докаже, че има
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила. От АУАН, както и косвено от талон за
изследване с бл. № 077575 и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се налага
изводът, е К. Г. В. на 02.11.2022г. около 01.15 часа е управлявал лек автомобил **** в гр.
София, бул. „Васил Левски“, с посока на движение от ул. „Фритьов Нансен“ към ул. „6-ти
септември“. От АУАН, талона за изследване, резултата от Дрегера и Протокола за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози съдът приема за доказано, че по време на
полицейска проверка с техническо средство Алкотест „Дрегер“ 7510 OILM с № ARPM –
0394, проба № 550 (в 01.53 часа на 02.11.2022г.) е било установено, че В. е с 0.53 промила в
издишания въздух. От Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на
алкохол в кръвта № 651/02.11.2022г. се доказва, че В. е бил с 0.54 промила алкохол в кръвта.
Това означава, че от обективна страна е доказано, че на процесните дата и място К. Г. В. е
управлявал МПС с концентрация на алкохол над 0.5 и под 1.2 промила и че съответно е
извършил административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
По аргумент от обратното на чл.6, ал.10 (предишна ал.9) от Наредба № 1/19.07.2017г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
8
наркотични вещества или техни аналози следва, че концентрацията на алкохол в кръвта на
жалбоподателя /в случая/ следва да се установи въз основа на химическото изследване в
УМБАЛ „Св. Анна“ – София, а не според показанията на техническото средство, тъй като
лицето не е отказало да подпише или получи талона за изследване, явило се е в определения
му срок на посоченото в талона за изследване място или се е подложил на изследване като е
дал кръвна проба за изследване. Това означава, че концентрацията на алкохол в кръвта на К.
Г. В. е 0.54 промила, т.е. над законово предвидените 0.5 промила.
Това, че в АУАН е записано, че концентрацията на алкохол е 0.53 промила на база
отчетения резултат от Алкотест Дрегер в случая не е съществено процесуално нарушение,
тъй като даването на кръвната проба и изследването й следват по време съставянето на
Акта. Поради това резултатът от химическото изследване е посочен само в НП.
От субективна страна нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е извършено при форма
на вината пряк умисъл, тъй като В. е съзнавал, че е водач на МПС, че го е управлявал и че
преди това е употребил алкохол – с оглед дадените от В. сведения пред доктора от УМБАЛ
„Св. Анна“ – София за употребата на алкохол. Съдът приема, че жалбоподателят е
предвиждал настъпването на обществено – опасните последици от извършването на това
деяние и ги е целял.
Настоящото нарушение представлява типичен пример на нарушение по чл.174, ал.1,
т.1, вр. чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. То е формално и е довършено в момента, в който В. след
употреба на алкохол над 0.5 и до 0.8 промила е привел в движение МПС-то. Обществената
опасност на деянието се състои в самото му извършване. Поради това липсата на настъпили
вредни последици не се отразява върху съставомерността на деянието или на неговата
обществена опасност. Освен това в случая не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. От справката - картон на водача е видно, че В.
има, макар и не много на брой, предишни нарушения по ЗДвП. Поради всичко това случаят
не следва да се приема за маловажен и съответно не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП водач на МПС, който го управлява с концентрация
на алкохол в кръвта, установена с химическо изследване, се наказва с „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ и с „глоба“, като при концентрация над 0.5 и до 0.8
промила административните наказания са „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 6 месеца и „глоба“ в размер на 500 лева. Точно фиксираният в
закона размер на наказанията не позволява на съда да прави преценка на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства. Поради това настоящият съдебен състав счита,
че на жалбоподателя на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП следва да бъдат наложени следните административни наказания : „глоба” в размер на
500 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, т.е. толкова, колкото
са наложени с обжалваното Наказателно постановление на К. Г. В..
Съгласно действащата в момента редакция на чл.6, ал.1, т.1, б. «а» от Наредба на
МВР № Із-2539 от 17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
9
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се
отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение (на кратко Наредба № Із-2539 от
17.12.2012г. на МВР) за управление на МПС, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух (т.е при
извършено нарушение по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП) на нарушителя се отнемат 8 контролни
точки. Според действащата към ноември месец 2022г. редакция на чл.6, ал.1, т.1 от Наредба
№ Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР – за същото деяние са се отнемали 10 контролни точки.
Доколкото сегадействащата норма е по-благоприятна за дееца от действащата към
02.11.2022г. норма на чл.6, ал.1, т.1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР, на
основание чл.3, ал.2 от ЗАНН следва да се приложи сегадействащата норма на чл.6, ал.1, т.1,
б. «а» от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР и съответно на В. да се отнемат 8
контролни точки. Определеният отнапред от законодателя размер на контролните точки,
които подлежат на отнемане при извършено нарушение по чл.174, ал.1, т.1, вр. чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП не дава право на съда да преценява отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства. Доколкото с процесното Наказателно постановление на В. е постановено да
се отнемат 10 контролни точки – съдът следва да измени на основание чл.63, ал.7, т.2 и чл.3,
ал.2 от ЗАНН Наказателното постановление единствено относно броя на отнетите
контролни точки като ги намали от 10 на 8 точки.
С оглед изхода на делото – не се дължат разноски на жалбоподателя, а и такива не са
били поискани пред съда. Въпреки чл.63д, ал.4 и ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК, в
случая не следва да се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на
СДВР, тъй като въззиваемата страна не е била защитавана от юрисконсулт или друго лице с
юридическо образование, нито е направено подобно искане пред СРС. Поради това с
настоящото решение съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-022968 от 10.11.2022г., издадено
от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на К. Г. В. на основание
чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП са му наложени „глоба” в
размер на 500 (петстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети 10
контролни точки - в частта относно броя на отнетите контролни точки като ги намалява
от 10 на 8 точки.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11