Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 01.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски районен съд, ХI граждански състав, в открито заседание на първи юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ася Ширкова
при секретаря Петя Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.д.№ 1949 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Молба с правно основание чл.4 ал.1 от ЗЗДН.
Делото е
образувано по молба от Ц.М.В. с ЕГН **********
със
съдебен адрес
***.***против ***М.Б.
с ЕГН ********** ***. Молителката твърди,
че с ответника е живяла на съпружески
начала в продължение на 13 години, като
от фактическото съжителство имат родени две деца
– ***на 10 години и ***М. –
на 6 години. Твърди, че от
миналата година ответникът започнал да проявява грубо
отношение към нея, което от
месец март прераснало в физическо и психическо насилие. Твърди, че в резултат
на това напуснала
семейното жилище и заживяла в дома на родителите
си, а децата останали при него.
Ответникът не и позволявал да се
вижда с децата си. Заради постоянния
тормоз, на който била подложена,
тя подала жалба до РП Плевен и ответникът бил предупреден да се въздържа
от физическо и психическо насилие над нея. Твърди,
че ответникът продължава да я безпокои по телефона,
да я заплашва със саморазправа, да я псува и обижда.
Твърди, че на 30.04.2020 дошъл в дома и, отправил заплахи и поискал социалните помощи, които получава за децата да
му ги преведе
на него. В заключение моли съда да постанови
мерки за защита по т.1, т.3 и т.4 ЗЗДН. Моли съда да
издаде заповед за незабавна защита.
По делото е представена декларация. Не са представени
доказателства в подкрепа на твърдението, че молителката и ответникът по молбата
имат родени деца.
В съдебно
заседание молителката не се явява, представлявава се
от процесуалния си представител. Поддържа молбата.Представя доказателства. Води
за изслушване един свидетел. Представя снимки на мобилния телефон на
молителката със съобщения.
Ответникът се
явява лично и с процесуалния си представител. Оспорва молбата. Твърди, че на
посочената в молбата дата не е ходил в дома на молителката и не е отправял
заплахи към нея. Оспорва приемането на представените снимки на чат от телефон.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа страна :
Не се спори между
страните, че са живели на семейни начала. Не се спори, че от съвместното си
съжителство имат родени две деца, малолетни. Не се спори, че към момента двете
деца живеят при бащата, а майката живее в друго населено място. Установява се
от представеното свидетелство за съдимост, че ответникът по молбата е осъждан
за извършено престъпление по чл.343 „в“ НК и по чл.235 ал.6 НК. Установява се
от представеното Постановление от 19.05.2020г. на РП Плевен, че е образувана
преписка № В 1467/2020г. по описа на РП Плевен по повод постъпила жалба от
молителката. Установява се, че молителката е подала процесната
жалба във връзка със заплахи, отправени от ответника, като по преписката е
издадено постановление за отказ за образувано на наказателно производство. В
постановлението прокурорът е приел, че се касае за наличие на данни за
извършени престъпни деяния по смисъла на чл.144 ал.1 НК – закана и чл.146 ал.1 НК – обида, по които с оглед разпоредбата на чл.161 НК наказателното преследване
се възбужда по тъжба на пострадалия. Видно от събраните по преписката писмени
доказателства – обяснения, жалба, Протокол за предупреждение, се установява, че
на 01.03.2020г. молителката е
сигнализирала органите на Полицията, че ответникът по молбата я притеснява, за
което бил предупреден с Протокол. Протоколът за предупреждение е приложен към
преписката.
По делото е
изготвен социален доклад, който е назначен с оглед установяване на
обстоятелството дали има извършено домашно насилие в присъствие на децата, на
което да станали свидетели. От доклада се установява, че от 12.02.2020г, когато
страните са се разделили, двете деца живеят при бащата, а молителката живее в
гр.***. Установява се от доклада, че ответникът задоволява всички потребности
на децата, които са записани в ***, нямат особености в режима на отглеждане,
имат избран личен лекар. В присъствие на социалния работник, малолетното дете ***заяви,
че не желае да вижда майка си, както и че не може да разговаря с майка си, тъй
като майка и е блокирала номера и.
Установява се от
показанията на свидетелката ***В., майка на молителката, че през месец април
молителката е живяла в дома на родителите си. В показанията си свидетелката
заяви, че на 30.04.2020г. ответникът е идвал в дома им и че са викали органите
на Полиция в 2,30 часа. Заяви, че ответникът по телефона е обиждал молителката
като я наричал „***“, „***“, заплашил, че ще избие цялото и семейство. В
показанията си по-късно заяви, че не знае на 30.04.2020г. да е станало нещо
фрапиращо. Заяви, че не може да каже колко пъти е идвал у тях, но се обаждал
често по телефона. Свидетелката заяви, че молителката е блокирала телефона на
децата и те не могат да я търсят.
Относно
представените от молителката снимки на телефонен чат, за който се твърди, че е
между страните, съдът счита, че същите не следва да се обсъждат, тъй като
касаят друга дата.
При така
изложеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна :
Подадената молба е
допустима, тъй като страните по делото са живели на семейни начала и от
съжителството си имат деца.
По отношение на
молбата в частта, с която се иска да бъде определено местоживеене на двете деца
при пострадалия родител, а именно при молителката, съдът счита, че така
направеното искане е недопустимо. Видно от представената искова молба с Вх.
№13279/30.06.2020г, между същите страни е висящ спор относно упражняване на
родителските права върху двете малолетни деца, а съгласно разпоредбата на чл.5
ал.3 ЗЗДН, мярката по чл.5 ал.1 т.4 ЗЗДН не се налага при наличие на висящ спор
между родителите по упражняването на родителски права, определяне на
местоживеене или режим на лични отношения. В случая, наличието на образувано
вече такова дело е причина молбата в тази част да бъде недопустима и
производството да бъде прекратено
частично.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за защита от домашното
насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Т.е., за да е
основателна молбата, следва да се докаже, че е налице осъществено от ответника
спрямо молителката домашно насилие, че ответникът е упражнил психическо
насилие, което съгласно твърденията в молбата се изразява в заплаха за живота и.
С поведението си, ответникът трябва на посочената дата – 30.04.2020г. да е
възбудил в молителката основателен страх за живота и здравето и. При така събраните и обсъдени доказателства, съдът
приема, че тези твърдения не се доказах по безспорен и категоричен начин. В
приложената по делото преписка се касае за възникнал между страните конфликт на
02.03.2020г., но както в самата молба, така и в декларацията, молителката сочи,
че такова насилие ответникът е упражнил
над нея на 30.04.2020г. Доказателства в тази насока не са събрани. Не се
установи със свидетелските показания на свидетелката В. на 30.04.2020г
ответникът да е идвал в дома и да търси молителката и да я заплашва. В тази
връзка за изясняване на това обстоятелство, свидетелката даде неясни и
уклончиви показания. От показанията и се установява, че ответникът е обиждал и
заплашил молителката, но не се установи с какви думи, кога и къде е станало
това.
При така събраните
доказателства, съдът приема, че представените по делото доказателства за
наличие на извършено домашно насилие, спрямо молителя не водят категорично до
извод, че на 30.04.2020г., спрямо нея ответникът е извършил акт на домашно
насилие.
При тези данни по
делото, съдът намира, че не може да приеме категорично за установен факта на
извършване на домашно насилие. В случая доказателствената тежест е на молителя
и за да се приеме за безспорно установен факта на домашно насилие,
доказателствата по делото следва да изключват друга възможност. Вероятността и
в най-голяма степен не е установяване на обстоятелството, че на 30.04.2020г. е
извършено спрямо молителката домашно насилие и не дава право на съда да приеме
за установено съществуването на този факт.
В случай, че
молителката твърди, че спрямо нея е извършено домашно насилие на 01.03.2020г.,
то срокът за подаване на молба за защита от насилие е изтекъл на 01.04.2020г.,
а е видно, че молбата по настоящето дело е подадена на 28.05.2020г. В периода
на извънредно положение са приемани молби за защита от домашно насилие и за
този вид дела сроковете не са спирали да текат.
Що се касае за
поисканата по чл.5 ал.1 т.2 ЗЗДН мярка в съдебно заседание ответникът да бъде
отстранен от семейното жилище, то съдът счита, че освен че не се доказа осъществено
домашно насилие, не се и установи страните да имат семейно жилище, тъй като и
двамата са го напуснали дълго време преди посочената дата 30.04.2020г. С оглед
недоказаното извършено от страна на ответника домашно насилие, неоснователно е
искането ответникът да бъде задължен да посещава специализирани програми,
каквато мярка представлява разпоредбата на чл.5 ал.1 т.5 ЗЗДН .
Въз основа на
гореизложеното съдът намира, че подадената молба за предприемане на мерки по
ЗЗДН, спрямо ответника не е доказана и същата следва да бъде оставена без
уважение.
Молителката следва
да бъде осъдена да заплати държавна такса в полза на ПлРС
в размер на 30 лв., с оглед изхода на делото.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА частично производството по подадената от Ц.М.В. с ЕГН ********** с адрес ***.***против ***М.Б. с ЕГН ********** *** молба за постановяване на мярка
за защита от домашно насилие по чл.5 ал.1 т. 4 ЗЗДН, а именно да бъде
определено временно местоживеене на децата при пострадалия родител Ц.М.В. в гр.***
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц.М.В. с ЕГН **********
с адрес ***.***против ***М.Б. с ЕГН ********** *** с правно основание по чл.5 ал.1
т.1 , т.2, т.3 и т.5 ЗЗДН, а именно да бъде задължен извършителя ***М.Б. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ц.М.В.; да бъде забранено на извършителя ***М.Б. да доближава Ц.М.В.,
жилището, местоработата и местата за социални контакти; да бъде отстранен ***М.Б.
от семейното им жилище, както и да бъде задължен да посещава специализирани
програми, затова, че на 30.04.2020 е извършил домашно насилие спрямо
молителката Ц.В. като е отправил обиди към нея и заплахи за живота и здравето и.
ОСЪЖДА на основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН, Ц.М.В. с ЕГН **********
с адрес гр.*** да заплати по сметка на ПлРС държавна такса
в размер на 30 лв.
Решението
може да се обжалва пред ПлОС в едноседмичен срок от
получаване от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: