Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
27.06.18г..
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публичното заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Х. В , като разгледа докладваното от районен
съдия РАДИНА нахд № 872/18 по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на И.Н.Б. ***, ЕГН ********** против НП 336759- F 3799881 на директор офис за
обслужване Пазарджик в ТД НАП Пловдив , с което на жалбоподателя за нарушение
на чл. 50, ал.1т.5, б“Г“ ЗДДФЛ и на
основание чл. 80а, ал.1 от ЗДДФЛ е наложена глоба в размер на 8000 лв.
С жалба се изразява недоволство
от издаденото НП, чиято отмяна се иска. Претендира се съществено процесуално
нарушение поради неправилна квалификация на нарушението .
В съдебно заседание
жалбоподателя, чрез пълномощника си, поддържа жалбата и искането за отмяна,
което аргументира с предложената съпоставка на двете норми по чл. 50, ал.1,
т.5, б „Г“ и по чл. 50, ал.1 т.5 Б “В“ ЗДДФЛ.
Въззиваемата страна,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като излага съображения за нейната
неоснователност.
Съдът взе предвид
изложените в жалбата оплаквания и доводите на страните, след това прецени
събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като прие
за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за
възлагане на ревизия от 07.09,17г. била възложена ревизия на жалбоподателя като
местно физическо лице, която следвало да обхване периода 01,0113-31,12,16 г. в
рамките на извършената ревизия били изискани документи относно евентуално
получени парични заеми. За същите самият жалбопадател бил предоставил
информация в обяснение ( л. 49), посочвайки заемодателите и сумите, предмет на
договорите. Две от посочените като заемодатели лица били 1. С.С.В., който бил предоставил заем на
жалбоподателя в размер на 50 000 лева по договор за заем от 17.05.2013 г.
и 2. Г.И.П.-
предоставил на жалбоподателя заем в размер на 30 000 лева по договор за заем от
01.03.2015 г. заемите не били погасени нито изцяло, нито частично. Тези
обстоятелства станали известни в рамките на ревизионното производство и
ръководителят на епик за ревизия св. Д. - инспектора по приходите съставила
против жалбоподателя процесния АУАН за нарушение по чл. 50, ал.1 т.5, б. „Г“ от ЗДДФЛ, тъй като същият не е декларирал в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, в
законоустановения срок 01.01.2017г. до 30.04.2017г. пълния размер на
непогасените към края на 2016година остатъци от получени през предходните
години парични заеми, като размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000
лв.
Актът е надлежно
предявен и е връчен препис срещу подпис.
Въз основа на акта
било издадено атакуваното НП.
Възражения против него в процесуален аспект се
базират на тълкуване на правните норми
по чл. 50, ал.1 т.5, б. „В“ от ЗДДФЛ
по чл. 50, ал.1 т.5, б. „Г“ от ЗДДФЛ.
Счита се, че в процесния случай са налице елементи от състава на нарушение по чл.
50, ал.1 т.5, б. „В“ от ЗДДФЛ, каквото нарушение не е вменявано и това
съставлява съществено процеуално нарушение, водещо да отмяна на санкционния
акт. Възражението се прави на база на признати факти, които и извън това
признание са безспорно установени от събраните по делото доказателства. Установено
е от представената в хода на ревизията от жалбоподателя информация в дадените
писмени обяснения и приложените към нея такива на единия заемодател и договор
за заем с другия, че на жалбоподателя като физическо лице да били предоставени
следните заеми: 1.от С.Ст. В.в размер на
50 000 лева по договор за заем от 17.05.2013 г. и 2. Г.Ив.
П.- в размер на 30 000 лева по договор за заем от 01.03.2015 г. Установено е от
данните от двете страни по заемните договори и от получената по делото справка
на л. 74, че по двата заема са изцяло непогасени.
Този извод стои в
основата на претенцията за процесуална неизправност на защитата, тъй като се
приема, че се касае до „непогасена част от получени парични заеми през
данъчната година , ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв ( с изключение
на кредитите по ЗКИ) “, което елемент на състава на чл. 50, ал.1 т.5, б. „В“ от ЗДДФЛ. В отстояване на това разбиране се
поддържа, че неправилно е приета хипотезата по б.Г“ , налична при „ непогасени към края на данъчната година
остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични
заеми ( с изключение на кредитите по ЗКИ)“, тъй като понятието „ остатъци“ предполага някакви плащания.
Това тълкуване е неправилно. Ползваното понятие по претендираната от защитата
хипотеза на б. “В“ „ непогасена част“ също се свързва с някакви
плащания, тъй като частта е дял от цяло - цялата заемна сума. Разграничителният
критерии между хипотезите на б. „В“ и б.“Г“ е не ползваните синонимни понятия „ непогасена
част“ и „непогасени остатъци“ , а дали те са от заеми, получени през данъчната
година и само през нея ( по б. „В“)
или „получени през същата и през
предходните пет данъчни години“. Всъщност това обяснява и законодателното
решение за ползването на различните понятия „ непогасена част“ и „непогасени
остатъци“, защото непогасената част ( в единствено число ) е от заеми през
данъчната година, а „непогасените остатъци“ ( множествено число) са от нея и предходните пет данъчни години.
Така, че съвсем правилно е преценил първо контролният орган, а след него и
наказващият, елементите на какво нарушение се изпълват от констатираното
бездействие на жалбоподателя. Заемните договори, за които той сам е предоставил
информация в хода на воденото против него ревизионно производство, са сключени
на 17.05.2013 г. и на 01.03.2015 г. ,
така че попадат в тези пет предходни данъчни години и по нето един от тях
задължението не е погасено.
Възраженията
за погасителна давност са дотолкова основателни, доколкото сам е преценил и
контролния орган, като е фиксирал периода на неизпълнение само в рамките на
01,01,2017г. до 30,04,17г., отчитайки наличността на непогасените остатъци за
данъчната
Тъй
като задълженията по заемните договори са били налични още за данъчната 2013г.
( тогава само по първия договор) , а от 2015г. - вече и по двата , за данъчно
-задълженото лице е възниквало след края на всяка данъчна година от 2013г. до
2016г. задължението по чл. 50, ал.1 т.5
б.“Г“ от закона, в срока от първи януари до 30 април на годината, следващата
съответната данъчна. Правилна е била преценката, че погасителната давност за
нарушенията , извършени в периодите от първи януари до тридесети април за 2014
и 2015г. е изтекла и поради това нарушението
е отнесено само за
Неоснователни
са и възраженията на защитата, че в един по-ранен момент от 22,02,17г. ( когато
са депозирани писмените обяснения от жалбоподателя (л.49) по ревизионното производство,
в които той за първи път признава за двете заемни правоотношения и когато този
факт е отразен в официален документ - ревизионния доклад- като установен ) по депозирани декларации на
заемодателите тези факти са били известни. Наличието на декларирани
обстоятелства, които при подаване на декларациите в НАП стават част от наличния
информационен масив на Агенцията по приходите, не покрива критериите по чл. 34 ЗАНН „установяване на нарушението“ и „ нарушителят да е известен“ . Прав е
пълномощникът на въззиваемата страна да се позовава на установената трайна
съдебна практика, че е необходима допълнителна проверка по декларираните
обстоятелства и което е по-важно съответния компетентен орган да добие знание
за тях, а не само да му е осигурен достъпа до тези данни. За пълнота на този
коментар ще се отрази с оглед справката
на л. 74-75, че само единият заемодател (Г. Пелтеков) е декларирал в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за
При
безспорно установено нарушение, поставено в правилната нормативна рамка на чл.
50, ал.1т.5, б.“Г“ от ЗДДФЛ, основателно е било решението на наказващият орган
да наложи предвиденото в твърд размер наказание, формирано като процент (10%)
от недекларираните суми ( 50 000 лв. +30 000 лв. ) - глоба в размер
на 8 000 лв. Какви са били съображенията на законодателя да предвиди такъв
размер на административното наказание за нарушение от този вид е без значение
при положение, че глобата е в т.нар. твърд размер и не подлежи на корекция .
По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП 336759- F 3799881 / 11,05,2018г. на директор офис за
обслужване Пазарджик в ТД НАП Пловдив, с което на И.Н.Б. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл. 50, ал.1,т.5, б“Г“ ЗДДФЛ и на основание
чл. 80а, ал.1 от ЗДДФЛ е наложена глоба в размер на 8000 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен
съд-гр.Пазарджик в 14-дневен
срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: