ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№……………

гр. Пловдив, 29.12.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, десети състав, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:                                     

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЯНКО АНГЕЛОВ

 

разгледа докладваното от съдия Янко Ангелов, административно дело № 3147 по описа на съда за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по частна жалба на Л.А.К., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Разпореждането за допускане на предварително изпълнение по чл.60, ал.1 от АПК, инкорпорирано в Решение № 9, взето с протокол № 3 от 20.12.2023 г. на заседание  на Общински съвет Стамболийски.

С процесното решение  на основание чл.21, ал.1, т.10 от ЗМСМА, във връзка с чл.3, т.5, чл.5, ал.1, т.1, чл.13, чл.17, ал.1 и ал.2 от Закона за общински дълг /ЗОД/ и чл.52 , ал.1, т.2 и чл.103, ал.1 и ал.5 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/, Общинският съвет е възложил на Кмета на Община Стамболийски да отправи мотивирано искане до Министерството на финансите за отпускане на временен безлихвен заем в размер на 2 000 000 лева за сметка на Централния бюджет, за покриване на задължения на община Стамболийски

Л.А.К. обосновава правния си интерес от оспорване като заявява, че е общински съветник, който е гласувал „против“, а и като заинтересовано лице с настоящ адрес ***, счита че не са налице обстоятелства, които да налагат предварителното изпълнение на решението отнасящо се до  поемането на дълг. Надява се съдът правилно да прецени, че Община Стамболийски не се намира в критично състояние или има „касов разрив“ и не е необходимо поемането на дълг.

Настоящият състав на Административен съд гр. Пловдив счита подадената жалба за недопустима, поради липса на правен интерес от страна на жалбоподателя.

Разпореждането по чл.60, ал1 от АПК е предвиден от закона способ за преодоляване на забраната за изпълнение на административните актове до изтичане на сроковете за оспорване при постъпила жалба и до решаване на спора от съответния орган. Правомерността на разпореждането е обусловена от въвеждане на твърдение за факти /и установяването им/, с които да се привърже извод за необходимост от изпълнение на разпоредените с акта права или задължение преди стабилизирането му, за да се защитят посочени в разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК интереси - особено важни държавни или обществени интереси или интереси на страна в производството; да се избегне осуетяването или затрудненото изпълнение на акта или значителни или трудно поправими вреди от забавеното му изпълнение.

По аргумент от по-силното основание,  Разпореждането за допускане на предварително изпълнение по чл.60, ал.1 от АПК, инкорпорирано в Решение № 9, взето с протокол № 3 от 20.12.2023 г. на заседание  на Общински съвет Стамболийски, не подлежи на самостоятелно обжалване, след като е недопустима жалбата срещу Решение № 9, взето с протокол № 3 от 20.12.2023 г. на заседание  на Общински съвет Стамболийски.

За да е налице право на жалба, абсолютна положителна процесуална предпоставка е страната да има правен интерес - разбиран като защитимо право, който следва да е и пряк и непосредствен. В случая липсва подобно право. Константна е съдебната практика, че общински съветник не разполага с процесуална легитимация да обжалва решение на общински съвет, именно в качеството си на общински съветник на същия този общински съвет. Общинският съветник не е и надлежно легитимиран ответник при оспорвания пред съд на актове на общинските съвети, включително в хипотезите на упражняване правомощията на областните управител по чл. 45 ЗМСМА, нито има качеството на заинтересована страна за участие в производството.

Правният интерес за участие в съдебното производство по административни дела се обуславя от непосредственото въздействие в правната сфера на лицето, до което се отнася оспорения административен акт. В конкретния случай правата на жалбоподателя не са засегнати лично, пряко и непосредствено, за да се приеме наличие на правен интерес.

Общинският съвет е орган на местното самоуправление и се състои от избраните общински съветници. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), пълномощията на общинския съветник възникват от деня на полагането на предвидената в чл. 32, ал. 1 клетва. От този момент общинският съветник има законово регламентирани права и задължения.

Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА, общинският съветник има право да участва в обсъждането и решаването на всички въпроси от компетентността на съвета. Приетото с мнозинство решение става решение на колективния орган, независимо кой общински съветник е гласувал "за", кой "против" и кой се е "въздържал". Взетото с мнозинство решение е решение от името на общинския съвет като цяло, а не решение само на отделни негови членове, независимо от коя политическа сила са избрани. Общинският съветник в това си качество не може да има правен интерес, различен от този на колективния орган.

В разпоредбата на чл. 120 от Конституцията на Република България е предвиден всеобщ съдебен контрол за законност на актовете и действията на административните органи. Съгласно ал. 2, "Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон". Според решение № 21 от 26 октомври 1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г. на Конституционния съд, конституционният критерий за съдебна обжалваемост на административните актове е да са нарушени или застрашени правата или законните интереси на правните субекти. Решаващ е правният ефект на административния акт - дали и доколко с него се засягат такива права и интереси. От изложеното следва, че правото на обжалване не е неограничено. Освен изрично изключените със закон, лицата могат да обжалват не всички административни актове, а само тези, които ги засягат пряко. Целта на атакуването е да се отмени незаконосъобразния акт, да не съществува той повече в правния мир. Правният интерес да се иска отмяната на един административен акт се обуславя от непосредственото негативно въздействие в правната сфера на лицето, до което се отнася този акт, включително и когато е вътрешнослужебен по своя характер (чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК).

Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА общинския съвет приема решения за ползване на банкови кредити, за предоставяне на безлихвени заеми, както и решения за поемане на общински дълг чрез сключване на договори за заем или емитиране на общински ценни книжа и за издаване на общински гаранции при условия и по ред, определени със закон. По силата на това препращане приложение намират специалните правила на Закона за общинския дълг /ЗОД/. В чл. 10 от ЗОД е постановено, че Сметната палата осъществява одит върху възникването и управлението на общинския и на гарантирания от общината дълг и използването на дълговите инструменти. В чл. 18 от ЗОД е постановено, че в 10-дневен срок от приемане на съответното решение на общинския съвет кметът на общината изпраща на министъра на финансите или на Сметната палата годишния отчет за състоянието на общинския дълг и решението на общинския съвет по чл. 9, ал. 2 от закона.

Решението на общинския съвет, взето на основание чл. 3, т. 2 и чл. 17, ал. 1 от ЗОД, не подлежи на оспорване и по реда на чл. 45, ал. 5 от ЗМСМА. В конкретният случай в приложимия материален закон ЗОД, както вече бе посочено е предвиден друг ред за контрол върху решенията общинските съвети по чл. 21, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове. На съдебно оспорване, съгласно дял ІІІ на АПК подлежат индивидуалните, общите и нормативните административни актове.

Действително, по силата на чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА, актовете на общинския съвет могат да се оспорват пред съответния административен съд, но на съдебен контрол по тази разпоредба подлежат само тези актове на общинския съвет, които имат характеристиките на индивидуален, общ или нормативен административен акт. Решението няма характер на властническо волеизявление, а е основен и самостоятелен способ за управление и разпореждане с общинска собственост и проява на оперативната самостоятелност на общинските съвети. То не е нито индивидуален, нито общ административен акт по определенията в чл. 21 и чл. 65 от АПК, тъй като не създава права или задължения и не засяга непосредствено права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, нито на неопределен брой лица.

Въздействието на поемането на общински дълг по правилата на чл. 17, ал. 1 от ЗОД върху правната сфера на адресатите на тези решения е опосредено от общинския бюджет. Аргумент в подкрепа на изложеното са и нормите на чл. 3, чл. 39, чл. 40 и чл. 45 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/. Визираните разпоредби определят, че поемането на общински дълг, като компонент на обществените отношения в системата на публичните финанси, е част от решението за приемане на общинския бюджет. С него се определя максималният размер на новия общински дълг, общинските гаранции, които може да бъдат издадени през годината и максималният размер на общинския дълг и общинските гаранции към края на бюджетната година. Съгласно чл. 40 от ЗПФ дължимите суми за лихви и погашения по главниците по общинския дълг са дефинирани като приоритетно задължение на общинския бюджет, а сумите от поетия дълг участват в приходната част на общинския бюджет - чл. 45, ал. 1, т. 1, б. "ж" от ЗПФ.

 

Независимо че решението за поемане на общински дълг е акт с еднократно правно действие и засяга неопределен кръг лица, то същото не рефлектира непосредствено в тяхната правна сфера, поради което не би могло да се квалифицира като общ административен акт. Като волеизявление на Общинския съвет, това решение е правен акт, който не засяга пряко права, свободи или законни интереси на местната общност, тъй като въздействието му е опосредено от действието на акта за приемане на общинския бюджет. Последният, съобразно приетото с ТР № 2/16.04.2013 г. на ВАС по т. д. № 4/2011 г., подлежи на съдебен контрол за законосъобразност и именно в неговите рамки следва да се прецени корелацията на конкретното решение за поемане на дълг с определения максимален размер на общинския дълг.

Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че Решение № 9, взето с протокол № 3 от 20.12.2023 г. на заседание  на Общински съвет Стамболийски не подлежи на оспорване по предвидения в АПК ред, което е основание по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК жалбата да бъде оставена без разглеждане.

С оглед изложените мотиви и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, оспорването като недопустимо следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Водим от горното, на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК Административен съд Пловдив,  Х-ти състав

                                                   ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Л.А.К., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Разпореждането за допускане на предварително изпълнение по чл.60, ал.1 от АПК, инкорпорирано в Решение № 9, взето с протокол № 3 от 20.12.2023 г. на заседание  на Общински съвет Стамболийски.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №3147 от 2023 година по описа на Административен съд Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: