РЕШЕНИЕ№260040
гр.Варна,03.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, гражданско отделение в
закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия М. Славов ч.гр.д.№
406/20г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба, подадена от „Консорциум Реми Груп“ АД, гр. Варна, насочена против решение № 260187/24.07.2020г., постановено по в. гр. д. № 2413/2019г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е прекратено производството по делото, образувано по жалба вх. № 20320/30.07.2019г., подадена от същия жалбоподател като длъжник по изп. д. № 20187110400559 на ЧСИ Д.Петрова-Янкова, насочена срещу отказа на ЧСИ да връчи „изготвеното“ постановление за разноските по изпълнителното дело, евентуално с искане да бъде разгледана като допълнение към жалбата му вх. № 17294/01.07.2019г.; и е отхвърлена подадената от същото дружество жалба вх. № 17294/01.07.2019г. като длъжник по изп.д. № 20187110400559 на ЧСИ Д. Петрова-Янкова, насочена срещу разпределение на сумата от 254 570.95лв., предявено с протокол от 27.06.2019г., на осн. чл. 460 от ГПК. В жалбата до настоящата инстанция се излага, че обжалваното решение и в двете му части е неправилно като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което и се иска неговата отмяна, както и отмяната на обжалваното разпределение и връщане на делото на ЧСИ за извършване на ново разпределение при съобразяване на мотивите на настоящия съд; евентуално - претендира се връщане на делото на окръжния съд за произнасяне по жалбата срещу разпределението в частта му за разпределяне на взискателя „Факторът“ ЕООД на сумата от 8 000 лв. като разноски. Счита се, че за длъжника е налице правен интерес да релевира възражението, че разпределението не е извършено при наличието на предварително изискано и получено към момента на самото разпределение на удостоверение по чл. 191, ал. 3 от ДОПК относно актуалния размер на задълженията на длъжника към Държавата, тъй като не е без значение за самия длъжник в какъв размер ще бъде погасено публичното му задължение. В настоящия случай разпределението е било извършено при съобразяване на удостоверение, което е било издадено от ТД на НАП-Варна на 29.11.18г., а разпределението е извършено на 27.06.19г. Така от полученото на 02.07.19г. ново удостоверение от ТД на НАП-Варна е установен значително по-висок размер на публичните задължения на длъжника по изпълнителното дело. В интерес на длъжника е да се погаси по-голям размер от публичните му задължения. В тази връзка се счита, че неправилно окръжният съд е прекратил производството по жалбата на дружеството по отношение на дължимостта на сумата от 8 000 лв., разпределена на първоначалния взискател „Факторът“ ЕООД, както и е отхвърлил жалбата против разпределението, основани на оплаквания за недължимост на тази сума. Излага се, че след като ЧСИ не е връчил на длъжника акт, с който да е уточнил, че сумата от 8 000 лв. представлява адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, последният е бил лишен от възможността да обжалва разноските по изпълнението, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, преди получаването на постановлението за извършеното разпределение. Поради това се счита, че подадената жалба срещу разноските е била допустима, а отделно от това – и самото решение е неправилно, тъй като е приет размер на адвокатско възнаграждение, заплатен от взискателя, който е прекомерен спрямо фактическата и правна сложност на делото. Сочи се, че освен образуването на изпълнителното дело и налагането на запор върху вземането на длъжника, други изпълнителни действия по инициатива на първоначалния взискател не са били предприемани. Освен това, размерът на възнаграждението е бил определен при съобразяване вземанията и на другите взискатели, което е в нарушение на нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 на ВАС.
Отговор на жалбата е депозиран от „Факторът“ ЕООД, с който същата е оспорена като неоснователна и се претендира решението на ВОС да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените в настоящото производство разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение. Излага се, че разпределената на НАП сума е твърде малка спрямо и първоначално удостоверения дълг на длъжника за публични задължения, поради което и така извършеното разпределение не накърнява интересите на длъжника. Счита се още, че с получената от длъжника покана за доброволно изпълнение, както и при многократно извършваните от него справки по изпълнителното дело, същият е имал възможността да узнае какъв е размера на разноските, претендиран от взискателя, но възражения срещу този размер не са постъпили. Поради този пропуск, възможността да се оспорва размера на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение, е преклудирана. Отделно от това са изложени съображения, че размерът на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение не е прекомерен и необоснован, предвид спецификата на делото и материалния интерес по същото.Налице са и доказателства за реалното плащане на възнагражеднието.
Отговори на жалбата не са депозирали ТД на НАП-Варна като субституент на Държавата и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София.
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима – редовна
е, подадена е в срок, от страна с правен интерес от обжалването и срещу акт,
подлежащ на обжалване и в двете му части /прекратителната и отхвърлителната/.
За да се произнесе настоящият съд съобрази
следното:
Производството пред окръжния съд е образувано по подадените от „Консорциум Реми Груп“ АД, гр. Варна две жалби - жалба вх. № 17294/01.07.2019г. по изп.д. № 20187110400559 на ЧСИ Д. Петрова-Янкова, насочена срещу разпределение на сумата от 254 570.95лв., предявено с протокол от 27.06.2019г. и жалба вх. № 20320/30.07.2019г., насочена срещу отказа на ЧСИ да му връчи „изготвеното“ постановление за разноските по изпълнителното дело, евентуално с искане жалбата да бъде разгледана като допълнение към първата жалба.
Дружеството-жалбоподател има качеството на длъжник по посоченото изпълнително производство, образувано на 26.11.18г. по молба на „Факторът“ ЕООД, гр. Варна за събиране на парични вземания, присъдени му с решение по т.д. № 88/17г. на ВОС и в.т.д. № 333/18г. на ВАпС, за което пред ЧСИ е бил представен изпълнителен лист от 26.11.18г. – за сумата от 94 672 лв. представляваща сбор от дължими главници по договор за изработка, сключен между „Аква виа“ ЕООД, гр. Добрич като изпълнител и „Консорциум Реми груп“ АД, като възложител, което вземане и е било цедирано от „Аква Виа“ ЕООД в полза на „Факторът“ ЕООД с четири договора за цесия, всички от 07.01.2014г. по издадените фактури, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска - 27.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 28 116.06лв., представляваща сбор от мораторни лихви върху главниците по всяка фактура за периода от 27.01.2014г. до 28.12.2016г., на осн. чл. 99, вр. чл. 266 и чл. 79 от ЗЗД, както и чл. 86 от ЗЗД. По изпълнителното дело взискателят е бил представляван от адв. Л. П. ***, за когото е било представено пълномощно, разписка за заплатено адвокатско възнаграждение от 8 000 лв. и списък на разноските, в които същото е било включено. Изпълнението е било насочено към паричните вземания на длъжника, които предстоят да му бъдат разпределени от масата на несъстоятелността на „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД и поради това е било отправено искане за налагане на запор върху същите, какъвто е бил наложен на 29.11.18г. По възлагане на взискателя ЧСИ е предприел действия и по проучване на имуществото на длъжника – справки в имотния регистър и сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна.
На 07.12.2018г. на представляващия дружеството-длъжник е била връчена Покана за доброволно изпълнение, в която е било посочено, че дружеството дължи по образуваното изпълнително дело на взискателя „Факторът“ ЕООД обща сума в размер на 156 149.69лв., от които главница от 94 672.38лв., законна лихва от 17 961.45лв. за периода от 27.01.2017г. до 11.12.2018г., сумата от 28 116.06 неолихвяеми вземания /мораторна лихва, обезщетения и т.н./, 8 000.00лв. разноски по изпълнителното дело, 7 399.80лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 11.12.2018г. Поканил е длъжника да заплати в двуседмичен срок указаните му суми /л. 83 от изп.д./. В депозиран на 20.12.18г. отговор на получената Покана за доброволно изпълнение, длъжникът е изложил становище, че наложеният от ЧСИ запор върху вземанията му от „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД /н/ е незаконосъобразен, тъй като същите са били цедирани на 15.06.18г., за което синдикът е бил надлежно уведомен на 12.07.18г. Освен това е било посочено, че налагането на запор върху вземания, възлизащи на над 1 000 000 лв. противоречи на чл. 442а от ГПК. Наред с това е посочено, че след запознаване с изразеното от синдика на „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД /н/ становище по изпълнителното дело /същото е било депозирано на 05.12.18г. – л. 79-80 от изп.д./, се налага извода, че не е бил посочен произхода на отделните вземания, същите не са били индивидуализирани и запорът не е следвало да бъде извършван. Отправено е искане за вдигане на наложения запор.
На 13.12.18г. е регистрирано полученото от ТД на НАП-Варна удостоверение, в което е отбелязано наличието на публични задължения на длъжника по изпълнителното дело, възлизащи на обща стойност от 1 947 436 лв. На осн. чл. 458 от ГПК като взискател е присъединена Държават чрез НАП за тези вземания /л. 90 от изп.д./.
Въз основа на представено удостоверение по чл. 456, ал. 3 от ГПК, издадено по изп.д. № 20198920400715 на ЧСИ Х. Г. – Варна, и подадена молба на 10.06.19г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, същото е присъединено като взискател по изпълнителното дело за посочените в удостоверението вземания – 1 056 148.20 лв., ведно със законна лихва от 13.05.19г., която към 07.06.19г. е в размер на 7 348.94 лв.; неолихвяема сума за разноски по делото в размер на 21 172.96 лв.; сума за юр.к. възнаграждение в размер на 100 лв.; авансови такси и разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 526 лв. /л. 134-135 от изп.д./.
Въз основа на наложения от първоначалния взискател запор, на 17.06.18г. по сметката на ЧСИ Д П.-Я. е била преведена от „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД /н/ сумата от 254 570.95 лв. Същата е била разпределена от ЧСИ с протокол от 27.06.19г. Разпределението е било предявено на същата дата и копие от протокола е било връчено на представляващия длъжника отново на същата дата. В протокола е отбелязан приетия размер на вземанията на първоначалния и на присъединените взискатели – в полза на НАП, въз основа на удостоверението от 29.11.18г. – в размер на 1 947 436 лв.; в полза на „Факторът“ ЕООД - 94 672 лв. главница, 23168.44 лв. – законна лихва върху главницата от дата 27.01.2017г., 28 116.06лв. – неолихвяема сума по изпълнителен лист, 8 000 лв. разноски /адвокатско възнаграждение/ и 207.80 лв. – авансово платени такси по т. 1, 2, 5, 9 и 31 от ТТРЗЧСИ, в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – 1 056 148.20 лв., 13 201.85 лв. - законна лихва върху главницата от дата 13.05.19г., неолихвяема сума в размер на 21 172.96 лв.; сума за юр.к. възнаграждение в размер на 100 лв.; авансови такси и разноски по ТТРЗЧСИ, платени по изп.д. № 20198920400715 на ЧСИ Х. Г. – Варна в размер на 526 лв.; дължими такси по изпълнителното дело на ЧСИ Д. Петрова-Янкова – 24 лв. по т. 4, 6 лв. по т. 6, 18 лв. по т. 10 и 26.95 лв. по т. 31 от ТТРЗЧСИ. Съобразявайки нормите на чл. 136 от ЗЗД ЧСИ е разпределил постъпилата по делото сума в размер на 254 570.95 лв. по следния начин: на осн. чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД – в полза на ЧСИ сумата от 18 лв. – такси по изпълнението по т. 4 и 6 от ТТРЗЧСИ, както и сумата от 26.95 лв. – такси по т. 31 от ТТРЗЧСИ; в полза на „Факторът“ ЕООД – сумата от 8 135.80 лв. на осн. чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, в полза на НАП – сумата от 240 150.10 лв. на осн. чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД и в полза на ЧСИ сумата от 6 240, 10 лв. такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ – пропорционално върху събраната сума.
След извършване и предявяване на разпределението, на 03.07.19г. е регистрирано полученото от ТД на НАП-Варна актуално удостоверение за публичните задължения на длъжника по изпълнителното дело, възлизащи в общ размер на 2 341.948.70 лв. /л. 171-172 от изп.д./.
Пред въззивния съд е изслушано заключението на назначената СИЕ, което настоящия съд кредитира като обективно и компетентно дадено. От същото се установява, че размерите на приетите от ЧСИ в протокола за разпределение вземания на всеки от тримата взискатели като главници, лихви /изчислени към 27.06.19г., за тези, които не са посочени като присъден конкретен размер по ИЛ/ и разноски, напълно съответстват на тези притежавани от взискателите към посочената дата /разликата е само за публичните вземания, които са в размер на 2 341 948.70 лв., от които 1 544 540.79 лв. е главницата/. Посочено е, че дължимите такси, неплатени авансово, които са разпределени на ЧСИ на осн. т. 4 в размер на 12 лв. е за съобщение до НАП за разпределение (19.06.19г.), на осн. т. 6 в размер на 6 лв. – удостоверение до синдик за размер на дълга (27.05.19г.), на осн. т. 31 в размер на общо 26.95 лв. – посочени по конкретни размери и дати на направените разноски /табл. 2-3/. Констатирано е, че платените от първоначалния взискател суми за такси и разноски възлизат на 8 135.80 лв., от които 8 000 лв. е заплатеното адвокатско възнаграждение , 126 лв. с ДДС са платените авансово от същия такси по т. 1, 2, 5 и 9 от ТТРЗЧСИ. Изчислен е и държимият пропорционален размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ съобразно събраната сума, който възлиза на 6 240.10 лв. Налице са и други авансово извършени от първоначалния взискател разноски, които поради това, че не са свързани със събраната чрез запора сума, не са били включени и в разпределението. Съобразно всичко изложено по-горе, вещото лице е извършило при спазване правилата на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД разпределение на събраната по изп.д. сума, което напълно съвпада с извършеното и от ЧСИ на 27.06.19г. разпределение /табл. 3-1/.
По
жалба вх. № 20320/30.07.2019г.
Същата е насочена срещу отказа на ЧСИ да връчи „изготвеното“ постановление по изп. д. № 20187110400559 на ЧСИ Д.Петрова-Янкова за разноските по същото. Такова действие не е предвидено измежду лимитативно посочените в закона действия на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване. Само на това основание жалбата се явява недопустима.
Ако се приеме, че се обжалват разноските по изпълнителното дело, изразяващи се в изплатен от взискателя адвокатски хонорар, което е допустимо на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, то жалбата отново се явява недопустима. Съобразно приетото в т. 2 от ТР № 3/10.07.17г., постановено по т.д. № 3/15г. на ОСГТК на ВКС, че като акт, с който съдебният изпълнител определя дължимите в изпълнителното производство разноски, следва да се приема всеки негов акт, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Настоящият състав на съда намира, че след като на 07.12.18г. на длъжника е била връчена покана за доброволно изпълнение, в която е бил посочен размера на разноски от 8 000 лв. /въз основа на представените от взискателя доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение/, то макар и да не е посочено, че това е именно адвокатски хонорар, длъжникът е могъл да обжалва разноските в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Че същият се е запознавал с материалите по изпълнителното дело личи и от дадения на 20.12.18г. отговор на самата покана за доброволно изпълнение, в която е коментирано и депозираното по изпълнителното дело становище от синдика на „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД /н/ във връзка с наложения запор.
При това положение жалбата се яваява просрочена и отново недопустима.
Поради това и въпроса относно размера на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство не може да бъде обсъждан в рамките на извършваната проверка на законосъобразността на самото разпределение, тъй като това вземане поради необжалването му в срок от длъжника, е стабилизирано по основание и размер.
По
жалба вх. № 17294/01.07.2019г.
Предметът на делото по проверка на законосъобразността на извършеното от ЧСИ разпределение е определен от оплакванията, релевирани пред окръжния съд и поддържани пред настоящата инстанция от жалбоподателя. Поради това и настоящият съд следва да се произнесе в рамките на тези оплаквания. Ако се установи основателност на кое да е от тях, което рефлектира върху начина на разпределение на сумите, съдът следва да се съобрази с императивните правила на закона относно реда на привилегиите и съобразно установените като подлежащи на погасяване вземания и техните размери.
С оглед изхода на произнасянето по първата жалба, настоящия съд дължи произнасяне и по второто оплакване, свързано с разпределението – дали извършването му при неизискано актуално удостоверение по чл. 191, ал. 3 от ДОПК е повлияло на неговата законосъобразност. Длъжникът има правен интерес от обжалването на това основание, тъй като за него не е без значение кое от неговите задължения ще бъде погасено по-рано и в какъв размер.
Настоящият съд намира обаче, че макар и разпределението на събраната по изпълнителното дело сума да не е извършено при актуално удостоверен от НАП размер на публичните задължения на длъжника, това не е повлияло на самото разпределение. И това е така, защото видно от изпратеното на 02.07.19г. ново удостоверение от НАП, дължимите и като главница и като лихви суми за публични задължения, надхвърлят вече удостоверените от НАП към 29.11.18г., при съобразяването на които е извършено разпределението на събраната по изпълнителното дело сума. И тъй като последната е многократно по-малка от размера на публичните задължения и по удостоверението по чл. 191, ал. 3 от ДОПК, актуално към 29.11.18г., а извън суми за такси и разноски по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, остатъкът е разпределен изцяло в полза на държавата на осн. чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД, то и не е налице накърняване на правата на длъжника. В подкрепа на това е и извода на вещото лице, извършил самостоятелно разпределение на събраната по изпълнителното дело сума, което изцяло съвпада със съдържанието на обжалваното понастоящем.
Поради горните съображения, обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Въпреки отправеното от „Факторът“ ЕООД искане за присъждане на разноски в настоящото производство, доказателства за извършването на такива не са представени, поради което и разноски с настоящия съдебен акт не следва да се присъждат.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260187/24.07.2020г., постановено по в. гр. д. № 2413/2019г. по описа на Окръжен съд-Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: