№ 227
гр. Монтана, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИН И.НОВ
при участието на секретаря СИМОНА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН И.НОВ Гражданско дело №
20241630103081 по описа за 2024 година
Разглежда се иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД,
вр. чл. 22 от ЗПК.
Ищцата М. И. И., ЕГН ********** с адрес: С обл.Монтана,
***********‘‘№ 10 е предявила срещу ответното дружество ,В В БГ,
ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: ***************
№ 52-54 установителен иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че сключеният между тях Договор за кредит № ************ г.
е нищожен- недействителен, поради сключването му при нарушаване на
императивните разпоредби на чл. 11, т.9 и т.10 от ЗПК, чл. 19, ал.4 от ЗПК и
при наличие на
неравноправни клаузи у него по смисъла на чл. 144, т.9 от ЗПК.
На 29.06.2023 г. между страните бил сключен Договор за кредит №
************ г., по силата на който на ищцата били предоставени заемни
средства от 1 100 лв., при фиксиран лихвен процент на заема от 40,97% и ГПР-
49,70%.
Твърди се, че уговорката в Договора и приложените към него ОУ за
заплащане на такса експресно разглеждане от 100 лв. и такса удължаване,
които се дължат заедно с месечните вноски, са нищожни, като неравноправни.
Предвид горното, клаузата за експресно разглеждане от 100 лв. има
неравноправен характер по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП, довело до
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника и
заобикаляйки императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Посоченото
1
водело до недействителност на целия Договор за кредит.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния
едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответната страна, в
който искът се оспорва като неоснователен и недоказан, за което се
излагат пространни съображения от ответника. Моли съда да отхвърли
иска, като неоснователен и недоказан, като претендира деловодни разноски
по реда на чл. 78, ал.3 от ГПК за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. чл.12 от ГПК, въз основа на
закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно
разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството.
Разгледан по същество, съдът намира иска за изцяло неоснователен.
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключение по
назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице М..
От приложените към исковата молба и надлежно приети от съда
писмени доказателства, се установява следното:
Видно от приобщените писмени доказателства, между страните М. И.
И., ЕГН ********** и кредитора ,В В БГ бил сключен договор за
потребителски кредит № ************ г. при следните параметри на
кредита:
-Сума по кредита-550лв. предоставен кредит;
-Вид на кредита-потребителски;
- Лихвен процент- 40,97%‘;
- Годишен процент на разходите- 0,00 %;
-Обща дължима сума по кредита- 550 лв.;
- Срок на кредита-30 дни/срок на погасяване/;
- Размер на погасителните вноски: спрямо погасителния план
Видно от заключението по ССЧЕ на вещото лице М.,
което съдът кредитира в цялост, като обективно, компетентно и обосновано
дадено:1/ В конкретния случай ГПР по процесния Договор за потр. кредит е
0%. От кредитополучателя била дължима само главницата от 550 лв., която е и
платена от него- без дължими лихви или други такси; 2./ По Договора не била
ползвана нито една от незадължителните допълнителни услуги-такса за бързо
разглеждане на кредита и такса удължаване на срока на Договора.
Предвид горното, съдът намира, че не са налице никакви основания за
нищожност на правоотношението- към сумата по кредита- главница от 550
лв., не са били начислявани неправомерно никакви такси и лихви, водещи до
2
оскъпяване на кредита, което евентуално би довело до неговата
недействителност. Предвид посоченото, твърденията, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба, обуславящи основателността на
исковата претенция не отговарят на действителното правно положение.
Предвид гореизложеното, искът се явява неоснователен и като такъв
подлежи на отхвърляне от съда.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК при този изход на делото, ищцата следва да
заплати на ответното дружество деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от М. И.
И., ЕГН ********** с адрес: С обл.Монтана, ***********‘‘№ 10 срещу
,В В БГ, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление:
*************** № 52-54 иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1-во
от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че сключеният между тях Договор за кредит № ************ г.
е нищожен- недействителен, поради сключването му при нарушаване на
императивните разпоредби на чл. 11, т.9 и т.10 от ЗПК, чл. 19, ал.4 от ЗПК и
при наличие на неравноправни клаузи у него по смисъла на чл. 144, т.9 от
ЗПК.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК М. И. И., ЕГН **********
с адрес: С обл.Монтана, ***********‘‘№ 10 ДА ЗАПЛАТИ на ,В В БГ,
ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: ***************
№ 52-54 сумата от 150 лв.- деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
3